Р
Е Ш Е Н И Е
№ 93
гр. Пловдив, 13
януари 2020год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Пловдив, ХVІІІ
състав, в публично съдебно заседание на дванадесет и осми ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАН РУСЕВ
при
секретаря ТАНЯ КОСТАДИНОВА, като
разгледа докладваното от съдия Й. Русев адм. дело № 2888 по описа на
съда за
2019 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 126 и сл. от
Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 38, ал. 6 от Закона
за защита на личните данни (ЗЗЛД).
Производството е образувано първоначално пред
Административен съд – София, който с определение № 6701 от 11.09.2019 г. по адм. дело № 9950/2019 г., 48 състав по описа на
Административен съд София-град е
прекратил производството по
адм. дело № 9950/2019г. и го е изпратил по подсъдност
на Административен съд – Пловдив.
Настоящото производство е образувано по
жалбата на А.Н.М., ЕГН **********,***, чрез адвокат Д.П., съдебен адрес: *** срещу
Решение №ППН-01-935/2018г. от 18.07.2019 г., постановено от Комисията за защита
на личните данни. Изложени са доводи за недопустимост на решението на КЗЛД като
постановено срещу ненадлежен ответник.
На следващо място се твърди
незаконосъобразност на оспореното решение, поради противоречието му с
материално правните разпоредби. Твърди се, че обжалваното решение е постановено
при неспазване на материалния закон и административнопроизводствените
правила.
В съдебно заседание и в представено писмено
становище от процесуалния представител на жалбоподателя се излагат доводи за
основателност на жалбата. Сочи се, че в приложените анкетни карти от живущите в
сградата е изразена позиция, че не възразяват срещу видеонаблюдението.
Сочи се също, че е спазен принципът „Свеждане на данните до минимум“ и
принципът „Законосъобразност“ на обработката. Оспорва се и правилността на
извода на Комисията, че правата на субектите на данните имат превес над правата
на живущите във входа. Претендира се
отмяна на оспореното решение, алтернативно – обезсилване на решението на КЗЛД
като постановено срещу нелегитимна страна. Прави се искане за присъждане на
разноски.
Ответникът- Комисията за защита на личните
данни чрез процесуалния си представител в представено писмено становище счита
жалбата за неоснователна по подробни съображения, изложени в него. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли жалбата. Прави възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Заинтересованата страна В.Б.В.,редовно
призован, не изразява становище по жалбата.
Заинтересованата страна С.А.М., изразява
становище за неоснователност на жалбата. Моли да не се приемат анкетните карти,
тъй като не са променени живущите.
Заинтересованата страна Х.И.Д., оспорва
жалбата. Изразява
становище, че не трябва да се допуска заснемане на обекта това не е частен
имот. Сочи, че в случая се касае за обществени територии и ако бъде извършвано
такова заснемане трябва да е директно към сградата, а не към прилежащите
територии.
Административен съд Пловдив, като взе
предвид изложеното в жалбата и представените по делото писмени доказателства,
прие за установено от фактическа страна следното:
Административното производство пред
Комисията за защита на личните данни е образувано по жалба рег.№
ППН-01-168/20.03.2018г. на В.В., С.М. и Х.И. за
нарушение на ЗЗЛД. Сочените конкретни нарушения се изразяват в твърдения за
неправомерно осъществявано видеонаблюдение от страна
на А.М. посредством камери за видеонаблюдение,
поставени на общите части на находящи се в гр. Пловдив, ж.к. „Тракия" бл.
134, вх. „Б", бл. 127, вх. „3", на входа и зад него. Жалбоподателите
твърдят, че камери са монтирани на 15.11.2018 г., а достъп до видеоматериалите
от тях има само А.М.. Твърдят, че липсват обозначителни
табели относно осъществяваното видеонаблюдение и че М.
е отказал демонтиране на камерите след устно отправена забележка.
С нарочно писмо на М. е предоставена
възможност да изрази писмено становище по жалбата. В представен отговор М. не
отрича монтирането на камерите, но е посочил, че разполага със 100 % съгласие
на живущите във вх. 3 на бл. 127 и 67% съгласие на живущите във вх. „Б" на
бл. 134 за осъществяваното видеонаблюдение. Твърди,
че е поставил обозначителни табели съгласно
изискванията на закона. Сочи, че на 27.12.2018г. е направена проверка от
Пловдивски общински инспекторат, за което е съставен Констативен протокол №
107338, като е изпълнил предписанията на инспекторите.
В хода на производството пред КЗЛД от
община Пловдив, район Тракия, е изискана и получена информация относно
домоуправителите на бл. 127, вх. 3 и бл. 134, вх. „Б".
В хода на административното производство е
постъпило Постановление за отказ да се образува досъдебно производство от
25.02.2019 г. на Районна прокуратура гр. Пловдив по преписка вх. № 11526/2018 г.
На 18 март 2019 г. от В.В.
е депозиран в деловодството на КЗЛД снимков материал за местата, където са
разположени камерите, предмет на жалбата. Изложени са доводи, че те заснемат
обществени територии и неограничен брой преминаващи лица. В проведен телефонен
разговор е посочил, че М. само е преместил видеокамера от декоративна
растителност „Липа" върху стълб на улична лампа.
Съгласно изискването на чл. 27, ал. 2 от
ЗЗЛД, Комисията се е произнесла с нарочно решение, обективирано в протокол № 15
от заседание, проведено на 27.03.2019 г. за допустимост на жалбата,
конституирала е страните, определила е дата за разглеждане на жалбата по
същество и е назначила проверка на място за изясняване на обстоятелствата по
преписката. Като страни в производството от комисията са конституирани:
жалбоподатели - В.Б.В., С.А.М. и Х.И.Д. и ответна страна А.Н.М..(л.41 и сл. по адм. дело № 9950/2019 г., 48 състав по описа на
Административен съд София-град)
С оглед изясняване на случая от правна и
фактическа страна на 14.05.2019 г. е извършена проверка по предмета на жалбата.
Изготвен е констативен протокол, с приложени към него графични изображения и писмени
доказателства. Резултатите от проверката са обективирани в констативен акт №ППН-02-276/17.05.2019
г.(л.50 по
адм. дело № 9950/2019 г., АССГ).
Проверяващият екип е констатирал, че процесната сграда на посоченият в жалбата адрес: ***,
представлява 7-етажна жилищна сграда - етажна собственост с 8 входа (от А до
3). В съседство с него се намира бл. 134, представляващ 6 (шест) етажна жилищна
сграда с 3 (три) входа (от А до В). А.М. е домоуправител на бл. 127, вх. 3.
Констатирано е, че в бл. 127, вх. 3 е
изградена функционираща система за видеонаблюдение
състояща се от 5 (пет) броя видеокамери (3 външни и 2 вътрешни), свързани към
записващо устройство (видеорекордер DVR, 8-канален) и видеодисплей (телевизор)
за наблюдение на изходящия образ от същите. Описано е, че системата за видеонаблюдение е изградена от домоуправителя с помощта на
негов близък, след проведени общи събрания на етажната собственост и взети
решения, отразени в протоколи от 11.03.2018 г. и 29.04.2018г. Етажната
собственост на бл. 127, вх. 3, представлявана от домоуправителя и ответник по
жалбата А.М., е утвърдила вътрешни документи във връзка с изградената система
за видеонаблюдение, както следва: Политика за защита
на личните данни, създадени чрез системата за видеонаблюдение
на ***; Съобщение за поверителност на личните данни, създадени чрез системата
за видеонаблюдение на бл. 127, вх. З, жк. „Тракия", гр. Пловдив; Регистър на дейностите по
обработка на лични данни от администратора.
При извършения оглед на място е установено,
че пространственото разположение на видеокамерите и обхвата им на видеозаснемане е както следва: първата видеокамера е
разположена на лампа върху козирката на бл. 127, вх. 3 и заснема зоната пред
входа на блока и част от паркинга пред блока; втората видеокамера е разположена
на стълб до входа на сградата и заснема паркинга пред блока и част от
прилежащата; третата видеокамера е разположена на терасата, на ап. 5, вх. 3,
бл. 127 и заснема паркинга зад блока, част от прилежащите улици;четвъртата и
петата камери са разположени в мазето на блока и заснемат средния и десния му
коридор.
Установено е, че записващото устройство и
видеодисплеят се намират в жилището на М.. Констатирано е, че посредством
видеорекордера, системата позволява извършване на постоянен запис на видеокадри за срок от около 24 (двадесет и четири дни),
след което записите автоматично се изтриват по реда на тяхното постъпване. Отразено
в КА е, че достъп до изходящия образ от системата за видеонаблюдение,
видеокадрите и записите има единствено М. в
качеството му на домоуправител, посредством идентификация в системата чрез
потребителско име и парола. Посочено е, че съществува възможност за отдалечен
достъп до системата, посредством конфигуриране на съответните мрежови
настройки, но до момента на проверката такъв не е извършван.
При проверката е установено, че на фасадата
на бл. 134, вх. Б, ет. 3 е разположена една бутафорна
видеокамера, модел Led security
camera - Dummy, в
непосредствена близост до която, без да са свързани, е монтирана ел. кутия, от
която излиза кабел, който води до апартамент № 7, ет. 3 , вх. Б, бл. 134,
обитаван от М.С.. Посочено в КА е, че по данни на М. целта на така монтираните бутафорна камера и кабел до нея е имитиране на извършване
на видеонаблюдение.
Констатирано е, че на видни места на
фасадата на бл. 127 и градинките около него има поставени информационни табели,
предупреждаващи за извършваното постоянно видеонаблюдение.
На входната врата на бл. 127, вх. 3 са залепени съобщение за поверителност на
личните данни и регистър на дейностите по обработване, в които се съдържа
информация за осъществяваното видеонаблюдение и данни
за връзка с администратора на лични данни.
Установено е, че в обхвата на заснемане на
системата за видеонаблюдение, изградена в бл. 127,
вх. 3 от ответника А.М., не попада бл. 134 и трите входа към него.
На проведено на 22.05.2019 г. заседание на
КЗЛД, жалбата е разгледана по същество.
Въз основа на така проведеното административно
производство, Комисията за защита на личните данни е издала решение №ППН-01-935/2018г,
от 18.07.2019 г., с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД е обявила жалба ППН-01-935/20.11.2018 г., подадена от В.Б.В.,
С.А.М. и Х.И.Д. срещу А.Н.М., за основателна по отношение на външните камери 1,
2 и 3 в обхвата на заснемане на които попадат обществени територии.
Със същото решение във връзка с т. 1 и на
основания чл. 58, § 2, буква „г" и за нарушение на чл. 5, ал. 1, буква
„а" и „в" от Регламент ЕС 2016/679, е издадено на администратора на
лични данни А.Н.М. разпореждане да съобрази операциите по обработване на лични
данни с разпоредбите на Регламента, като след влизане в сила на решението
преустанови видеонаблюдението на обществени места, за
изпълнение на което следва да уведоми Комисията и да представи доказателства.
В останалата част жалбата на В.Б.В., С.А.М.
и Х.И.Д. срещу А.Н.М. е оставена без уважение.
В хода на съдебното производство като
доказателства са приобщени писмо от ответния административен орган с вх. №
18920/21.10.2019 г., както и доказателства по опис, приложени към писмено становище
от процесуалния представител на А.М. от 28.11.2019 г. (л. 51 по адм. дело №2888/2019 г. по описа на Административен съд
Пловдив).
Въз основа на така установеното от
фактическа страна настоящият съдебен състав обосновава следните правни изводи:
Жалбата, против решение №ППН-01-935/2018г.
от 18.07.2019г., в частта му по т.1 и по т.2, с което на основание чл. 38, ал.
3 от ЗЗЛД е обявена от КЗЛД жалба
ППН-01-935/20.11.2018 г., подадена от В.Б.В., С.А.М. и Х.И.Д. срещу А.Н.М., за
основателна по отношение на външните камери 1, 2 и 3 в обхвата на заснемане на
които попадат обществени територии, и е издадено на администратора на лични
данни А.Н.М. разпореждане да съобрази операциите по обработване на лични данни
с разпоредбите на Регламента, като след влизане в сила на решението преустанови
видеонаблюдението на обществени места, за изпълнение
на което следва да уведоми Комисията и да представи доказателства, като подадена в законоустановения срок от лице с правен
интерес, е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА
Съобщението за постановеното решение е
получено на 01.08.2019 г., а жалбата е подадена до административния орган в
срок на 15.08.2019 г. (л.28 по адм. дело №2888/2019г. по описа на Административен съд
Пловдив).
Разгледана по същество жалбата е
НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган – Комисията за защита на лични данни.
КЗЛД е независим държавен орган,
специализиран в защитата на лицата при обработването на техните лични данни и в
контрола по спазването на ЗЗЛД. Комисията изпълнява задачите по чл. 57 от
Регламент (ЕС) 2016/679. Производството по жалби срещу актове или действия на
оператор на лични данни е разписано в чл. 38 от ЗЗЛД.
На основание чл. 9, ал. 4 във връзка с ал.
3 от ЗЗЛД решенията на Комисията се вземат с мнозинство от общия брой на
членовете й, който е председател и 4-ма членове при проведено открито
заседание, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗЗЛД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за
дейността на Комисията за защита на личните данни и на нейната администрация
(Правилника). След като изрично не е посочен видът на мнозинството, се приема,
че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са
изложени в чл. 8, ал. 6 и ал. 7 от Правилника: заседанията на Комисията се
провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията
взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа.
На проведеното на 22.05.2019 г. заседание
на КЗЛД, когато е взето оспореното в настоящото съдебно производство решение,
са присъствали четирима от членовете на комисията. Решението е прието с
мнозинство, като четирите гласа са достатъчни по закон. Предвид това, съдът
счита, че актът е постановен от компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Решението е издадено в предвидената от
закона писмена форма, съгласно чл. 59 от АПК, съдържа реквизити като
наименование на органа, наименование на акта, адресат на акта, пред кой орган и
в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване, подписи на лицата, участвали
в производството.
При издаване на оспореното решение не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила довели до ограничаване
на правото на защита на участниците. На заинтересованите страни са им връчвани
своевременно преписи от депозираните в производството книжа и доказателства и
им е осигурена възможност да изразят становище по тях.
ЗЗЛД урежда защитата на правата на
физическите лица при обработването на личните им данни. Негова основна цел е
гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот чрез осигуряване на
защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях
лични данни в процеса на свободно движение на данните.
Съгласно чл.6, ал. 1 от ЗЗЛД (ДВ, бр. 17 от
2019 г.) Комисията за защита на личните данни, наричана по-нататък
"комисията", е постоянно действащ независим надзорен орган, който
осъществява защитата на лицата при обработването на техните лични данни и при
осъществяването на достъпа до тези данни, както и контрола по спазването на
Регламент (ЕС) 2016/679 и на този закон.
Съгласно легалното определение на § 1, т. 1
и т.4 от ЗЗЛД, По смисъла на този закон1. "Лични данни" e понятието
по чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679. "Обработване" е понятието
по чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679.
Според чл. 1 т. 1. „лични данни" от Регламент (ЕС) 2016/679 означава всяка
информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което
може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което
може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко
или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер,
данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо
лице. т. 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679 гласи, че „обработване" означава всяка операция или съвкупност от
операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични
или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране,
съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба,
разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните
стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или
унищожаване.
В чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са
посочени изискванията при събиране и
обработване на личните данни: 1. Обработването е законосъобразно, само ако
и доколкото е приложимо поне едно от следните условия:
a) субектът на данните е дал съгласие за
обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели;
б) обработването е необходимо за
изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за
предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на
договор;
в) обработването е необходимо за спазването
на законово задължение, което се прилага спрямо администратора;
г) обработването е необходимо, за да бъдат
защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо
лице;
д) обработването е необходимо за изпълнението
на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия,
които са предоставени на администратора;
е) обработването е необходимо за целите на
легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред
такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на
субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато
субектът на данните е дете.
Изрично в чл. 7, т. 1 от Регламент (ЕС)
2016/679 е предвидено, че когато обработването се извършва въз основа на
съгласие, администраторът трябва да е в състояние да докаже, че субектът на
данни е дал съгласие за обработване на личните му данни.
В § 1, т. 2 от ДР на ЗЗЛД (изм., бр. 17 от
2019 г.) е предвидено, че по смисъла на този закон "Администратор", с
изключение на администратора по глава осма, е понятието по чл. 4, т. 7 от
Регламент (ЕС) 2016/679.
А съгласно т. 3. от ДР на ЗЗЛД
"Обработващ лични данни" е понятието по чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕС)
2016/679.
Съответно според чл. 4, т.7 и т. 8 от
Регламент (ЕС) 2016/679 „администратор"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за
обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се
определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът
или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в
правото на Съюза или в правото на държава членка.
„Обработващ
лични данни"
означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга
структура, която обработва лични данни от името на администратора.
Така извършената от него съвкупност от
действия М. в понятието "обработва", чиято легална дефиниция е дадена
в т. 2 на чл. 4 от Регламент (ЕС) 2016/679; чл. 3, т. "2" от
Директива 95/46/ЕО, транспонирана в Б. - § 1а от ДР на ЗЗЛД/.
Безспорно, в случая обработването на
личните данни е осъществено в сграда в режим на етажна собственост с адрес ***,
представляваща 7-етажна жилищна сграда - етажна собственост с 8 входа.
Видно от приложеното по преписката писмо с
изх. № 6-3700-2(1) от 08.02.2019 г. от Кмета на район „Тракия“-Община Пловдив,
управител/председател на управителния съвет в режим на етажна собственост с
адрес: ***, е А.Н.М.. (л. 34 по адм. дело № 9950/2019 г.,АССГ).
При това положение М., като управител/председател
на управителния съвет на етажната собственост на процесната
сграда, съответно като обект на проверка за установяване спазени ли са
разпоредбите на ЗЗЛД при обработване на лични данни на физически лица чрез
система за видеонаблюдение, включително и дали то
обхваща обществени места, може ли да бъде приравнен на администратор на лични
данни и да бъде адресат на решението по чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД. В този смисъл
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя за недопустимост на
обжалвания акт.
В случая от комисията е прието, че целта на
осъществявано видеонаблюдение и обхвата и
техническите характеристики на външните камери 1, 2 и 3 налага извода за видеонаблюдение извършвано в нарушение на принцип на
„свеждане на данните до минимум", с оглед обстоятелството, че се заснемат
обществени места паркингът пред и зад блок 127 и част от прилежащи улици.
Изложени са мотиви, че взетото от живущите в блока решение от Общо събрание,
проведено на 11.03.2018г. касае „изграждане на система на видеонаблюдение
на общите части" на сградата в режим на етажна собственост, каквито по
смисъла на ЗУЕС обаче не са прилежащите към блока улици и паркинги.
По делото е приложен протокол от 11.03.2018
г. на ОС на ЕС, в който в т. 2 е обективирано решение да се изгради система за видеонаблюдение на
общите части в описания в решението на ОС обхват. Според приложения
протокол на ОС на етажната собственост следва да се осигури един брой записващо
устройство, а записът да се пази за срок от 24 дни. ОС е взело решение достъп
до системата да има единствено домоуправителят - А.М.
Предвид изложеното следва да бъде споделено
становището на административния орган, че взетото от живущите в блока решение
от Общо събрание проведено на 11.03.2018 г. касае „изграждане на система на видеонаблюдение на общите части" на сградата в режим
на етажна собственост, каквито по смисъла на ЗУЕС обаче не са прилежащите към
блока улици и паркинги.
Според приложения протокол на ОС от
11.03.2018 г. за решението да се изгради система за видеонаблюдение
на общите части от домоуправителя М. са гласували присъстващите на събранието,
които представляват апартаменти от № 1 до № 21 без апартамент № 3 и №14, като не
е посочен процентът от ид. ч. от общите части. Редът
за оспорване на незаконосъобразността на решение на ОС на ЕС е установен в
нормата на чл. 40 от ЗУЕС, съгласно който всеки собственик може да иска отмяна
на незаконосъобразно решение на общото събрание, като подаде молба в 30-дневен
срок от получаването на решението по реда на чл. 16, ал.7. Компетентен да се произнесе
по нея е районния съд по местонахождението на етажната собственост. По делото
липсват доказателства за оспорване на взетото решение за извършване на видеонаблюдение по съответния законов ред пред районния съд
по местонахождението на етажната собственост, предвид на което това решение
следва да се счита за влязло в сила. С оглед така установения специфичен ред за
оспорване на законосъобразността на решенията на ОС на ЕС, настоящият съдебен
състав намира, че не е компетентен да осъществи контрол, дори и инцидентен, по
отношение на неговата законосъобразност в настоящото съдебно производство.
В решението си Комисията изрично е
отбелязала, че предвид целта на осъществявано видеонаблюдение
и обхвата и техническите характеристики на външните камери 1, 2 и 3 се налага
изводът за видеонаблюдение, извършвано в нарушение на
принцип на „свеждане на данните до минимум", с оглед обстоятелството, че
се заснемат обществени места- паркинг пред и зад блок 127 и част от прилежащи
улици. В тази връзка следва да се посочи, че взетото от живущите в блока
решение от Общо събрание проведено на 11.03.2018 г. касае „изграждане на
система на видеонаблюдение на общите части" на
сградата в режим на етажна собственост, каквито
по смисъла на ЗУЕС обаче не са прилежащите към блока улици и паркинги.
По смисъла на чл. 38 от Закона за
собствеността при сгради, в които етажи или части от етажи принадлежат на
различни собственици, общи на всички собственици са земята, върху която е
построена сградата, дворът, основите, външните стени, вътрешните разделителни
стени между отделните части, вътрешните носещи стени, колоните, трегерите,
плочите, гредоредите, стълбите, площадките, покривите, стените между таванските
и избените помещения на отделните собственици, комините, външните входни врати
на сградата и вратите към общи тавански и избени помещения, главните линии на
всички видове инсталации и централните им уредби, асансьорите, водосточните
тръби, жилището на портиера и всичко друго, което по естеството си или по
предназначение служи за общо ползуване.
Предвид изложеното видеонаблюдението
с обсег заснемане на обществени територии, от монтирани външни камери 1, 2 и 3,
не е в изпълнение на нормативно установено задължение на администратора на
лични данни.
В тази връзка следва да се посочи, че правилно
е прието, че по отношение на видеонаблюдение,
осъществявано на обществени места решенията на Общото събрание на етажната
собственост са ирелевантни и за последното не са
налице нито едно от посочените в чл. 6, § 1 от Регламента условия за законосъобразност
на обработването на данни на физически лица. Същите са относими относно
законосъобразността на осъществявано в рамките на етажната собственост видеонаблюдение, каквото е осъществяваното от камери 4 и 5
наблюдение, в обхвата на което попадат средния и десния коридор на мазето на
входа.
В подкрепа на изложените мотиви е и Решение
на Съда от 11.12.2014 г. по дело С - 212/13 по преюдициално
запитване, в чийто диспозитив е посочено, че член 3,
параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че
използването на система за видеонаблюдение,
извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху
устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е
инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността,
здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и
обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на
изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба. Доколкото видеонаблюдението покрива, макар и частично, публични места
и поради това е насочено извън личната сфера на лицето, което извършва по този
начин обработване на данни, то не може да се счита за дейност, която е изцяло
"лична или домашна" по смисъла на член 3, параграф 2, второ тире от
Директива 95/46.
Съгласно т. 39 от Преамбюла на Регламент
(ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година
относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни
и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО
- Общ регламент относно защитата на данните /ОРЗД/ - Всяко обработване на лични
данни следва да бъде законосъобразно и добросъвестно. Личните данни следва да
се обработват по начин, който гарантира подходяща степен на сигурност и
поверителност на личните данни, включително за предотвратяване на непозволен
достъп до лични данни и до оборудване за тяхното обработване или за
предотвратяване на използването им.
Страните не спорят, че в сградата, в която
са монтирани камерите и се осъществява видеонаблюдението
е установен режим на етажна собственост. В настоящия случай са представени
доказателства за прието решение от общото събрание на етажната собственост на ***,
за изграждане на система за видеонаблюдение на общите части на сградата от
домоуправителя М..
В тази връзка основателно в оспореното
решение е прието, че М. е извършил нарушение на ''Принципа на свеждане на
данните до минимум", който принцип изисква от администратора на лични
данни да обработва минимално такива, т. е. само тези които са потребни за
постигането на целите на обработването. Събирането на данни над минимално
необходимите е непропорционално и извън преследваните от закона цели, поради
което и се счита за недопустимо, а също и за прекомерно. Критериите за преценка
на минимума данни, се свързва с постигане на преследваната цел и дали тази цел
би могла да бъде реализирана независимо от тяхното наличие или липса. В тази
връзка М., в качеството си на администратор, не установява, нито в
административното, нито в съдебното производство, с каква цел събира и обработва
личните данни във връзка с видеонаблюдението с обсег
заснемане на обществени територии, имайки предвид че взетото решение на Общото
събрание касае изграждане на система за наблюдение на общите части на сградата
в режим на етажна собственост, което не включва прилежащите към блока улици и
паркинги.
Въз основа на изложеното настоящият състав
счита, че оспореното решение №ППН-01-935/2018г. от 18.07.2019г. на Комисията за
защита наличните данни е законосъобразно в
частта му по т. 1, с което на основание чл. 38, ал. 3 от ЗЗЛД КЗЛД е обявила жалба ППН-01-935/20.11.2018г., подадена от В.Б.В.,
С.А.М. и Х.И.Д. срещу А.Н.М., за основателна по отношение на външните камери 1,
2 и 3 в обхвата на заснемане на които попадат обществени територии, и в частта по т. 2, в която е издадено
на администратора на лични данни А.Н.М. разпореждане да съобрази операциите по
обработване на лични данни с разпоредбите на Регламента, като след влизане в
сила на решението преустанови видеонаблюдението на
обществени места, за изпълнение на което следва да уведоми Комисията и да
представи доказателства, е постановено при правилно приложение на материалния
закон, без допуснати съществени нарушения на административно производствените
правила, което налага отхвърляне на оспорването.
Жалбата, в частта му по т.3 от №ППН-01-935/2018г.
от 18.07.2019г., с което жалбата от В.Б.В., С.А.М. и Х.И.Д. срещу А.Н.М., е
оставена без уважение, е недопустима за разглеждане.
Съгласно чл. 39, ал. 1 ЗЗЛД при
нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този закон
субектът на данни има право да сезира комисията в срок 6 месеца от узнаване на
нарушението, но не по-късно от две години от извършването му.
В частта, с която жалбата е уважена от
Комисията, не е налице правен интерес от оспорване, тъй като не е нарушено
правото на защита на А.Н.М., постановен е индивидуален административен акт,
който изцяло е положителен за жалбоподателя в настоящето производство. В случая
актът изобщо не рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя, а засяга
други интереси.
Поради изложеното настоящият съдебен състав
приема, че жалбата на А.Н.М. против решение №ППН-01-935/2018год. от 18.07.2019
г., в частта му по т.3, е недопустима поради липса на правен интерес, което
налага оставянето й без разглеждане и прекратяване на образуваното по нея
съдебно производство.
От ответника не са претендирани
разноски, нито са представени доказателства за направени такива, поради което
същите не следва да се присъждат.
С оглед на изложеното Административен съд
Пловдив, XVIII-ти състав
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата
на А.Н.М., ЕГН **********,*** против решение №ППН-01-935/2018г. от 18.07.2019
г. на Комисията за защита на личните данни, в частта му по т. 1 и т.2.
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
като процесуално недопустима жалбата на А.Н.М., ЕГН **********,*** против
решение №ППН-01-935/2018г. от 18.07.2019 г. на Комисията за защита на личните
данни, в частта му по т.3, и ПРЕКРАТЯВА образуваното
по нея производство по адм. дело № 2888/2019г. по
описа на Административен съд Пловдив в тази му част.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Решението в частта, в която жалбата е
оставена без разглеждане и производството е прекратено, има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба в 7-дневен срок от
съобщаването му пред Върховния административен съд на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/