№ 168
гр. София, 11.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20221100505877 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.03.2022 г. по гр.д. № 14201/2021 г., СРС, II ГО, 72 с-в е
признал за установено по предявените от „ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. „****, бл.Бенч Марк Бизнес
център, искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.79, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД,
че ответникът Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, дължи
сумата от 108.56 лв. представляваща главница за доставена и потребена
електрическа енергия за периода от 2.11.2019 г. до 1.4.2020 г., ведно със
законна лихва от 28.5.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 1.63 лв. за периода от 4.2.2020 г. до 11.5.2020 г., присъдени със
заповед от 3.6.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 20287/20 г. на СРС, като е отхвърлил иска за установяване
дължимостта на главницата за разликата над 108.56 лв. до претендираните
217,12 лв. и на мораторната лихва за разликата над 1.63 лв. до 3,25 лв. Осъдил е
Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к. ****, да заплати в полза на
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София,
бул. ****, бл.Бенч Марк Бизнес център, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, сумата
1
от 484.50 лв. разноски в исковото производство, и сумата от 60.50 лв.
разноски в заповедното производство.
Решението в частта, в която съдът е отхвърлил иска за установяване
дължимостта на главницата за разликата над 108.56 лв. до претендираните
217,12 лв. и на мораторната лихва за разликата над 1.63 лв. до 3,25 лв. е
обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Е.П.“ АД с предишно наименование
„ЧЕЗ Е.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.София, СО,
район „Младост“, бул.“****, бл.БенчМарк Бизнес център, представлявано от
К.К., Д.С.С. и Х.Б.Б., чрез пълномощника по делото адвокат С. З. от САК, със
съдебен адрес: гр.София, ул.“****, вход от ул.“Струмица“, ет.1-партер с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът правилно е приел, че
исковете са частично основателни, тъй като от приетата по делото справка от
Агенция по вписванията е видно, че ответникът е съсобственик на ½ от
процесния обект на потребление. Съгласно чл.49, ал.1 от ОУ, в случаите, в
които в един имот има няколко лица с права на потребител, в документите,
свързани с продажбата на елекрическа енергия/ел.енергия/, титуляр е лицето,
подало писмено заявление за започване на продажбата на ел. енергия или
едно от тези лица, упълномощен от всички останали. Съгласно чл.4, ал.2,
потребител на ел. енергия за битови нужди е ФЛ-собственик или ползвател на
имот, присъединен към електроразпределителната мрежа съгласно
действащото законодателство, което ползва ел. енергия за домакинството си.
Според чл.13, потребителят се задължава: 1. да заплаща стойността на
използваната в обекта електрическа енергия в сроковете и по начина,
определени в тези Общи условия; 5. да уведоми продавача в 30 (тридесет)
дневен срок в писмена форма за всяка промяна, свързана с личните му данни
или със собствеността или другите основания, на които продавачът доставя
електрическа енергия на обекта; Съгласно чл.19, ал.1 потребителят заплаща
на продавача стойността на електрическата енергия и дължимата сума за
извършения пренос на тази енергия по разпределителната мрежа веднъж
месечно, по утвърдените от ДКЕВР цена за снабдяване и цена за
разпределение. Според чл.35 потребител, който не изпълни задължението си
за плащане в срок на дължимата сума за използваната електрическа енергия,
дължи на продавача обезщетение за забава в размер на законната лихва за
забава за всеки просрочен ден.
2
От тези разпоредби се прави извод, че страни по договор за продажбата
на електрическа енергия са от една страна "ЧЕЗ Е.Б." АД, в качеството му на
продавач, на основание чл. 1. ал. 2 от ОУ и титулярът на партидата, по която е
заведен съответния процесен обект в качеството му на потребител. Предвид
което, дори някой обект да е съсобственост на няколко лица; да е отдаден под
наем или пренает, то права и задължения произтичащи от договора за
продажбата на електрическа енергия, възникват само за лицето на чието име е
разкрита партида при продавача. Ответникът, в качеството си на
съсобственик на процесния обект е бил в облигационни отношения с
ищцовото дружество, поради което е неотносима към предмета на делото
цитираната в решението разпоредба на чл. 30, ал. 3 от ЗС.
Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отмени
процесното в обжалваната част и исковете на „ЧЕЗ Е.Б.“ АД да бъдат
уважени изцяло. Претендира разноски за заповедното и исковото
производство и за въззивното такова.
Въззиваемата страна Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
****, чрез назначения й особен представител адвокат Б. С., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“**** оспорва въззивната жалба.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по
делото доказателства и становища на страните, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявени са искове с по реда на чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.415, ал.1 ГПК,
3
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.97 и сл. От ЗЕ и чл86 ЗЗД от „ЧЕЗ
Е.Б.“ АД, ЕИК **** срещу Ц. И. Д., ЕГН ********** за признаване за
установено, че ответникът Ц. И. Д., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж.к.
****, дължи сумата от 217,12 лв., представляваща главница за доставена и
потребена електрическа енергия за периода от 2.11.2019 г. до 01.04.2020 г.,
ведно със законна лихва от 28.05.2020 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 3,25 лв. за периода от 04.02.2020 г. до 11.5.2020
г. присъдени със заповед от 3.6.2020 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 20287/20 г. на СРС.
Ищецът твърди, че има качеството на доставчик на електроенергия,
като продажбата на ел. енергия се осъществява при публично известни Общи
условия, които регламентират отношенията във връзка с доставяне и
заплащане на електроенергията, без да е нужно изричното им приемане.
Ищецът е доставил на ответника електроенергия по силата на публично
известни общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, които
регламентират отношенията във връзка с доставяне и заплащане на
електроенергията, без да е нужно изричното им приемане. За процесния
период е бил в облигационно правоотношение с ответника с предмет
продажба на ел. енергия, а ответника е потребител на ел.енергия с ИТН
300029698327 за обект в гр. София ж.к. ****, за който са издадени фактури за
дължима, но неплатена ел. енергия за посочения по- горе период. Ответникът
е ползвал енергията, но за процесния период не е заплатил дължимата цена.
Моли съда да установи вземанията за процесния период така, както са
предявени в заповедното производство.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът Ц. И. Д., ЕГН ********** е
оспорил предявените искове по основание и размер.
По делото е приета СТЕ, от която се установява, че ответникът има
открита партида при ищеца за горния обект и номер, като измерването и
отчитането на консумираната ел.енергия е било извършвано със СТИ фабр.№
********** за периода до 10.3.2020 г., когато СТИ е демонтирано и е
монтиран нов електромер с фабр. № 18960998, през който няма отчетена
ел.енергия до 1.4.2020 г. Отразените количества ел.енергия във фактурите
съвпадат с отчета на електромера. Демонтираното СТИ е било в техническа
изправност и е отговаряло на изискванията на ДАМТН. От приетата ССЕ се
установява, че във връзка с извършените доставки за процесния период,
ищецът е издал към ответника 5 броя фактури на обща стойност с ДДС 217,22
4
лв., които са осчетоводени коректно в счетоводството на ищеца и за тях е
извършено разчитане с бюджета. Няма данни за извършени плащания по
процесиите фактури.
От правна страна:
Ищецът е енергийно предприятие по смисъла на §1, т.24 от ДР на ЗЕ,
като юридическо лице, което осъществява обществено снабдяване с
ел.енергия. В качеството си на краен снабдител ищецът осъществява дейност
по продажба на ел.енергия при публично известни общи условия. Съгласно
чл. 98а от Закона за енергетиката доставката на електрическа енергия от
крайния снабдител на потребители - битови и небитови клиенти /до изм. ДВ
бр.57 от 2020 г., в сила от 1.10.2020 г./, се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от доставчика и одобрени от ДКЕВР и
по регулирани от комисията цени. Съгласно чл.98а, ал.4 ЗЕ, публикуваните
общи условия влизат в сила за клиентите на крайния снабдител без изрично
писмено приемане. Следователно, не се изисква сключването на изричен
писмен договор за продажба на ел. енергия, а се касае за неформален договор,
сключен при одобрените от ДКЕВР и публикувани общи условия.
Съгласно nap. 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, “битов клиент“ е клиент, който
купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или
пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ
за собствени битови нужди, а според пар. 41 б /ред. до изм. с ДВ, бр. 35 от
2015 г./, "Потребител на енергийни услуги" е краен клиент, който купува
енергия или природен газ. Според чл. 4 от ОУ на ищеца, потребител на
ел.енергия е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа, т.е. клиент на ел. енергия е физическо или
юридическо лице, чийто имот е снабдяван с електрическа енергия през
електроразпределителната мрежа от крайния снабдител. Изводът е, че
Законът за енергетиката предвижда сключване на договори за доставка на
електрическа енергия с крайни клиенти с конклудентни действия - включване
в електропреносната мрежа и доставка на енергия, като не е поставено
изискване за форма на договора.
За процесния период страните са били в договорно отношение по
продажба на ел. енергия за процесния имот. Това е видно от приложената по
делото справка от Имотния регистър, според която ответницата е
съсобственик на процесния имот заедно с Г.Д..
Неоснователни се явяват твърденията на въззивника, че страни по
договор за продажбата на електрическа енергия са "ЧЕЗ Е.Б." АД, в
качеството му на продавач, на основание чл. 11, ал. 2 от ОУ и титулярът на
партидата, по която е заведен съответния процесен обект в качеството му на
потребител. Обстоятелството, че е открита партида на името на единия
собственик не изключва отговорността на другия собственик за заплащане на
припадащия се дял от тежестите на вещта. Всеки съсобственик отговаря за
консумативните разноски съобразно притежавания от него дял в
5
съсобствеността. Предвид законодателната регламентация, цитирана по-горе,
страни са потребителите на енергийни услуги, които са собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа, като
клиент на ел. енергия е физическо или юридическо лице, чийто имот е
снабдяван с електрическа енергия през електроразпределителната мрежа от
крайния снабдител.
Само ако потребителят изрично поеме задължение да заплаща сам
всички дължими за собствения имот консумативни разходи/ в частност ел.
енергия/, тогава се приема, че само той е страна влязъл в облигационни
отношения с енергийното предприятие, което осъществява обществено
снабдяване с ел. енергия.
В настоящия казус, по делото не са събрани данни за идеалните части,
притежавани от съсобствениците и съгласно презумпцията на чл. 30, ал. 2 ЗС
следва, че въззиваемата е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС всеки съсобственик участва в
ползите и тежестите па общата вещ съразмерно на притежаваната от него
част от съсобствеността. Разходите за заплащане на доставена електрическа
енергия представляват тежест по смисъла на чл. 30, ал. 3 ЗС. Ето защо,
въззиваемата/ответница отговаря за консумираната в съсобствения имот
електроенергия наред с другия съсобственик на вещта при условията на
разделност и съответно на дела й в съсобствеността с ел.енергия.
На основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено в обжалваната част, а в необжалваната,
същото е влязло в сила.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.03.2022 г. по гр.д. № 14201/21 г. на
СРС, II ГО, 72 състав в обжалваната част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание
чл.280, ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6