Решение по дело №7967/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 169
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 9 юли 2020 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20195330207967
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 декември 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

169 гр.Пловдив, 31.01.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Пловдивският районен съд, XVI н.с., в публичното заседание на 24.01.2020г. в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИКОЛАЙ ПЕТРОВ

 

при секретаря Иванка Пиронкова, като разгледа докладваното от съдията АНД №7967/2019г. по описа на ПРС, XVI н.с., за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № AO-0708-64#1/18.11.2019г. на Кмета на Община Кричим, с което на А.И.Р. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 232, ал.5, т.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, на основание  чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ.

           Жалбоподателят иска отмяната на наказателното постановление като незаконосъобразно, поради изтекъл срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН за наказване на нарушителя и образуване изобщо на административнонаказателно производство.Навеждат се доводи и че нормата под която е подведен нарушителя е неправилно приложена. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв.А., който излага доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление.

           Въззиваемата страна Община Кричим, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от адв.И. С., който оспорва жалбата.

             Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира следното от фактическа и правна страна:

               Жалбата е подадена в законоустановения срок при наличие на правен интерес, поради което същата е допустима. Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

              Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че жалбоподателя Р.  в срок до 06.09.2019г. не е изпълнил Заповед номер РД-02-09-351/21.09.2017г. за събаряне на незаконен обект „Масивна постройка-котелно помещение със инсталация за топлинна енергия”, находяща се в гр.Кричим в УПИ *** и УПИ ** кв.**.В посочената Заповед е  бил даден срок за доброволно изпълнение на г-н Р., който е едномесечен от влизането й в сила.Тази заповед е била обжалвана от Р. ***, потвърдено с определение на ВАС жалбата е оставена без разглеждане.Впоследствие г-н Р. няколкократно е молил срока на изпълнение на заповедта да се удължи.Кмета на общината е уважавал молбите като последното удължаване на срока е изтекло на 06.09.2019г.Тоест нарушението е извършено на 07.09.2019г., както е отбелязано и в наказателното постановление.

               Поначало тъй като не се спори по фактическата обстановка а само по приложение на правото съда няма да излага допълнителни доводи защо приема тази фактическа обстановка, като ще отбележи че същата се доказва от представените писмени доказателства по преписката, а именно Заповед номер РД-02-09-351/21.09.2017г. за събаряне на незаконен обект „масивна плътна ограда”, находяща се в гр.Кричим в УПИ *** и УПИ *** кв.**, молби, покани за доброволно изпълнение, Определение на АС-Пловдив и ВАС, АУАН, Протокол от проверка за доброволно изпълнение,  както и от показанията на св.В.В.-актосъставител които съдът изцяло кредитира.

          За така извършеното нарушение е издаден АУАН от св.В. за нарушение на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ.Въз основа на този АУАН срещу, който са подадени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН е издадено и обжалваното наказателно постановление.Съда следва да отбележи, че се правят само възражения за неспазен срок на чл.34 от ЗАНН, а не и за нарушения по съставяне на акта.Същия е оформен като издаден в отсъствие на нарушителя, тъй като след като е запознат с факта че му се съставя АУАН е напуснал сградата на общината.Доводи за нарушено право на защита по този факт не се излагат, а съда счита и че такива не биха били основателни.

          При така приетата фактическа обстановка съда установи, че действително горецитираната заповед вече е била предмет на съдебен спор и е влязла в сила.

           Действително съда е приемал, в свое решение, че поканата за доброволно изпълнение не удължава срока в който може да се наложи санкция за неизпълнение на заповед за събаряне на постройка.Тази практика обаче следва да бъде изоставена като неправилна, като противоречиви с трайната практика на районните съдилища в страната по идентични казуси.Издателя на заповедта може да удължи срока за доброволно изпълнение по своя инициатива и след като това е сторено няма как преди да изтече този срок да е налице нарушение от откриването на което тече срок за издаване на АУАН.

            Ето защо съда приема, че не са налице и процесуални нарушения при издаването на АУАН, тъй като същия е издаден в срока по чл.34 от ЗАНН.Правилно е приложена нарушената и санкционната норма, която в случая е състав едновременно на нарушение и определя санкция.Издателя на НП в случая е компетентен тъй като изрично в чл.239, ал.1, т.6 от ЗУТ е предвидено, че кмета има право да издава наказателни постановления.

          Според настоящия състав нарушението както в АУАН и НП е достатъчно пълно и ясно описано.Налице е идентичност между акта и НП в което както съда вече отбеляза са приложени правилно нарушената и санкционна разпоредба.Ясно и точно е индивидуализиран извършителя на нарушението и не е налице съмнение относно неговата идентичност.С оглед така изложеното съда достигна до правния извод, че е налице извършено нарушение от страна на жалбоподателя и правилно е бил санкциониран от наказващия орган.На следващо място съда следва да отбележи, че приложената по делото частна експертиза относно това че ако бъде изпълнена заповедта, има опасност да се наруши целостта на друга сграда не може да бъде предмет на преценка по настоящото дело.В случая жалбоподателя е можел да оспори заповедта пред компетентния административен съд и да приложи по това дело като писмено доказателство приложената по настоящото дело експертиза.

              Досежно обаче размера на санкцията съда счита не е правилно приложен закона.Видно от разпоредбата на чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ за нарушения е предвидена санкция от 1 000 до 5 000лв.В случая без да изложи мотиви наказващия орган е определил санкция в размер близък до средния размер.Не са налице доказателства за други нарушения на ЗУТ от страна на жалбоподателя, за които да е санкциониран и издадените наказателни постановления да са влезли в законна сила. Според съда в най-пълна степен би спомогнала да се изпълнят целите на административното наказание по смисъла чл. 12 от ЗАНН санкция, която е на минимума определен в закона от 1000лв. и наказателното постановление относно размера на санкцията следва да се измени.

              Искания за разноски са направени от страните и са представени списъци с разноски.Според съда с оглед изхода на делото следва да се присъдят разноски на двете страни по съразмерност.В случая жалбоподателя е направил разходи за защитник в размер на 420лв. което е почти на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения (съгласно чл.7, ал.2, т.2 с оглед размера на интереса от 2000лв. минималното възнаграждение е 370лв.).Тъй като санкцията наложена на жалбоподателя се намалява наполовина следва и частично да се уважи искането на разноски за защитник, също в половин размер, а именно 210лв.

              Същевременно въззиваемата страна Община Кричим също е направила разноски за адвокат в размер дори по-нисък от минималния в размер от 300лв.Тъй като наказателното постановление се изменя досежно санкцията като се намалява наполовина следва и възнаграждението на защитник платено по настоящото дело да бъде уважено в половин размер, а именно 150лв.

       Предвид така изложената фактическа обстановка, съдът намира, че наказателното постановление е правилно и законосъобразно досежно наличието на извършено нарушение, но следва да бъде изменено относно размера на наложената санкция.Ще следва община Кричим да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя Р. разноски в размер на 210лв., а жалбоподателя Р. *** разноски в размер на 150лв.

              С оглед горното съдът

                                               

                                                    Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № AO-0708-64#1/18.11.2019г. на Кмета на Община Кричим, с което на А.И.Р. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, за нарушение на чл. 232, ал.5, т.1 от Закон за устройство на територията /ЗУТ/, на основание  чл.232, ал.5, т.1 от ЗУТ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 2 000 /две хиляди/ лева, като намалява размера на наложената имуществена глоба на 1 000/хиляда/ лева.

            ОСЪЖДА Община Кричим да заплати на А.И.Р. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски до размер на 210лв./двеста и десет/лева.

            ОСЪЖДА А.И.Р. с ЕГН ********** *** да заплати на община Кричим направените по делото разноски до размер на 150/сто и петдесет/лева.

            Решението подлежи на обжалване в 14 – дневен срок от съобщението до страните за изготвянето му пред Административен съд гр. Пловдив по реда на АПК.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ:                         

Вярно с оригинала: И.П.