О П Р E
Д Е Л Е Н И Е
№…………./……..12.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, първи състав, в
закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от съдия
Диана Стоянова
ч.търг. дело № 1934 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 от ГПК, образувано е по
частна жалба вх.№72831/08.10.2019г. от „Пътстрой - Варна“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Варна, район Младост, ул. „Академик
Андрей Сахаров“ №1, ет.5 и „Елит Пътища БГ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, район Оборище, ул.
„Дунав“ №1, ет.2, ап.3 срещу определение №11842/12.09.2019г., постановено по
гр. дело №9681/2019г. по описа на Варненски районен съд, с което е прекратено
производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд – София на
основание чл.119, ал.3, вр.чл.118, ал.2 от ГПК.
В жалбата се твърди, неправилност и незаконосъобразност
на обжалваното определение. Поддържа се, че за определяне на подсъдността се
прилага не общата разпоредба на чл.105 от ГПК, а специалната на чл.108, ал.2 от ГПК. Съгласно посочената разпоредба искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред
съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът,
освен случаите по чл.109 и чл.110“. Твърди се, че в договора с ответника
Министерство на Културата на РБ не е посочено място на сключване /Варна или
София/, за да се приеме, че подсъдността е в София. Мястото на изпълнение е гр.
Варна, поради което и компетентен е Районния съд – гр. Варна. Излага се, че при
сключването на такъв тип договори, те първо се подписват от едностранно от
всеки участник в процедурата, а в последствие възложителят подписва договора с
класиралия се на първо място, поради което не е ясно кое от двете селища е мястото
на сключване на договора. Изложено е и становище, че делото следва да се
разглежда от Районен съд – Варна с оглед процесуална икономия.
По изложените съображения моли съдът да постанови
определение, с което да отмени обжалвания акт и да постанови друго такова, с
което да върне делото за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Ответникът по жалбата Министерство на Културата е депозирал
отговор, в който излага становище за правилност и законосъобразност на
обжалваното определение. Излага се, че макар и в договора да не е посочено
мястото на сключването му, за такова следва да се приеме гр. София, тъй като
там е проведена процедурата по обществената поръчка. Договорът е подписан в гр.
София, в сградата на Министерство на културата, като той влиза в сила между
страните от момента на регистрирането им в деловодната система на ведомството.
Отделно от това се аргументира, че доколкото няма посочено място на сключване
на договора следва да се спази общата подсъдност по чл.105 от ГПК, а именно по
седалище на ответника, което отново е в гр. София. По изложените съображения
моли съдът да отхвърли подадената частна жалба.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и с
оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Жалбата е подадена в едноседмичния срок на чл.276 от ГПК,
от надлежна страна и при спазване разпоредбите на чл.278, ал.4 от ГПК, вр. чл. 260 от ГПК, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е основателна, поради следните съображения:
Производството по гр. дело №9681/2019г. по описа на Варненски
районен съд е образувано по предявени от „Пътстрой - Варна“ ЕООД и „Елит Пътища
БГ“ ЕООД срещу Министерство на Културата искове по чл.61 от ЗЗД да бъде осъден
ответникът да заплати на всеки един от ищците, в качеството им на съдружници в
ДЗЗД „Елит – Пътстрой“ сумата от по 9000.00лв., представляваща равностойност на извършени СМР извън
обема на обществената поръчка по сключения между страните договор
№BG16RFOP001-3.001-РД11-03-46/–28.09.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за местна
подсъдност, като делото да бъде прекратено и изпратено на Районен съд – София,
което разгледано по същество се явява неоснователно.
Общата разпоредба на чл.105 от ГПК предвижда, че искът се предявява пред
съда, в района на който е постоянния адрес или седалището на ответника. От своя
страна специалната нормата на чл.108, ал.2 от ГПК, която дерогира
общата на чл.105, предвижда, че искове срещу държавата и държавни
учреждения, включително поделения и клонове на последните се предявяват пред
съда, в чийто район е възникнало правоотношението, от което произтича спорът,
освен в случаите по чл. 109 и 110. Когато то е възникнало в чужбина, искът се предявява пред
надлежния съд в София.
Посоченият
текст е приложим при определяне на местната подсъдност, тъй като ответникът е
държавно учреждение, юридическо лице на бюджетна издръжка съгласно Устройствения
правилник на Министерство на културата.
За да бъде
определена подсъдността по чл.108, ал.2 от ГПК е необходимо да се посочи къде е
възникнало правоотношението между страните, тъй като тя следва него.
По претенции,
произтичащи от договорно основание, възникването на правоотношението би
следвало да е на мястото, където е съвпаднала волята на двете страни и е
сключен договора между тях. По претенции, произтичащи от извъндоговорно
основание би следвало правопротношението между
страните да възникне, там където са настъпили твърдените от ищеца правопораждащи факти и правни последици.
В случая в
исковата и уточняващата молба се твърди, че между страните е сключен договор за
възлагане изпълнението на строително монтажни работи по реда на Закона за
обществените поръчки. По този договор за заплащане дължимото възнаграждение на определения
в него обем работи ищецът няма претенции. Посочено е, че претендираната
от всеки един от ищците сума, представлява част от реалната стойност на
извършените над уговорените по договор строително монтажни работи. Необходимостта
от извършването им е възникнала след сключването на договора за поръчка, за
чието изпълнение ответникът не се е противопоставил, а и след извършването на
тези строително монтажни работи е приел изцяло обекта. Не се твърди договорът за
обществена поръчка да е бил изменен на някое от основанията на чл.116 от Закона
за обществените поръчки, по силата на което изменение тези извършени
допълнително строително монтажни работи бъдат включени в предметния му обхват.
Следователно претенциите на всеки един от ищците са на извъндоговорно
основание, като изложените в исковата молба обстоятелства обуславят правна
квалификация на всяка претенция по правилата на водене на чужда работа без
пълномощия в хипотезата на чл. 61, ал. 1 от ЗЗД.
Претенциите за
заплащане на необходимите и полезни разноски за извършената чужда работа възникват
с факта на самото й извършване. В случая строително монтажните работи, ведно с
всички разходи във връзка с тях са извършени в гр. Варна, на обект НУИ „Добри
Христов“. Следователно и правоотношението между страните досежно
процесните претенции е възникнало в гр. Варна.
По правилата на
чл.108, ал.2 от ГПК тези изводи обуславят местна компетентност на Районен съд –
гр. Варна.
Поради
несъвпадане правните изводи на двете инстанции, обжалваното определение следва
да бъде отменено и делото върнато за продължаване на съдопризводствените
действия.
По изложените
правни съображения и на основание чл. 274 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение №11842/12.09.2019г.,
постановено по гр. дело №9681/2019г. по описа на Варненски районен съд, с което
е прекратено производството по делото и изпратено по подсъдност на Районен съд –
София на основание чл.119, ал.3, вр.чл.118, ал.2 от ГПК..
ВРЪЩА гр. дело №9681/2019г. на Районен съд –
Варна за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Определението не подлежи на обжалване на основание
чл.247, ал.4 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.