Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 952 23.05.2019 година гр.Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаският
административен съд, XXII-ри административен състав,
на двадесет и
втори април две хиляди и
деветнадесета година,
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА КОЛЕВА
при
секретаря Г.С.
като
разгледа докладваното от съдията Колева административно дело № 333 по описа за
2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145-178 от АПК, във
връзка с чл.73, ал.4 от Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове
(ЗУСЕСИФ).
Образувано е по жалба на „Б.С.М.“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, общ. Созопол,
обл. Бургас, ул. „Димитър Ташев“ № 2 и съдебен адрес:***, представлявано от П.
К.– управител, против решение № РД-36/15.01.2019 г. на изпълнителния директор
на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 4 144,16 лева, представляваща 5% от изплатената
оторизирана сума в размер на 82 883,20 лева по договор за безвъзмездна
финансова помощ № 21/16.02.2011 г. В решението е посочено, че нередността касае
неизпълнение за третата година след сключване на договора на производствената
програма – таблица № 4, част „Б“ към инвестиционното намерение, неразделна част
от заявлението за кандидатстване с вх. № ЕФР 02-8/04.10.2010 г., представляващо
нарушение на чл. 70, ал. 1, т.7 и т. 10 от ЗУСЕСИФ.
В
жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспореното решение поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
неправилно приложение на материалния закон. В нея се сочи, че писмо № 2600-13928/15.08.2018 г. има характер на
първа оценка по смисъла на чл. 14, ал. 2 от Наредба за определяне на
процедурите за администриране на нередности по фондове, инструменти и програми,
съфинансирани от Европейския съюз, и същото е издадено при липса на
задължителни реквизити, както и че не са посочени нарушените правни норми, с
което е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Излагат се съображения,
че производствената програма не е част от сключения договор за безвъзмездна
финансова помощ, поради което неизпълнението ѝ не може да се квалифицира
като неизпълнение на този договор. Наред с това в жалбата е посочено, че
неизпълнението на производствената програма не е равнозначно на нецелево
разходване или използване на придобитите активи по договора с различна цел,
каквито нарушения според жалбоподателя касаят цитираните в оспореното решение
норми. Излагат се съображения, че административният орган не е обосновал
наличието на нередност, тъй като в решението не е посочено конкретно нарушение
от страна на бенефициера, което да произтича от изрична правна норма или
договорна клауза, поради което намира решението за лишено както от фактическо,
така и от правно основание за налагане на финансова корекция. В допълнение
излага съображения, че причината за ниската реализация на продукция през 2014
г. (приблизително 10 т. вместо заявените в прогнозната програма 70 т.) се дължи
на форсмажорни обстоятелства – климатичните условия най-вече през м. 08.2014 г.
(силен вятър). Сочи още, че към момента на издаване на оспореното решение е
изтекъл срокът на административния орган за осъществяване на контрол за целево
изпълнение на инвестицията. Иска се от съда да отмени оспорения акт.
В
съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата.
С писмено становище по делото (л. 226) прави възражение за изтекла погасителна
давност относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности
съгласно чл. 3 на Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г. Моли
оспореното решение да бъде отменено. Ангажира доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът по жалбата- изпълнителният директор на ИАРА, в
писмен отговор, изразява
подробно становище за неоснователност на жалбата, като моли същата да бъде
отхвърлена като неоснователна. Представя
административната преписката.
Административен съд Бургас, като взе предвид доводите
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за
установено следното:
Жалбата
е подадена от активно легитимирана страна, имаща право и интерес от
оспорването, доколкото процесното решение, с което е установена нередност и е
наложена финансова корекция, е неблагоприятно за нея, като създаващо
допълнителни финансови задължения и в преклузивния 14-дневен срок от
съобщаването, извършено с обратна разписка на 31.01.2019г. (л.86), а жалбата е регистрирана
в ИАРА 31.01.2019г.(л.3). Оспорването е срещу индивидуален административен акт
по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ – доколкото с него се определят основанията и
размера на финансовата корекция, който акт съгласно нормата на чл.73, ал.4
ЗУСЕСИФ може да се оспорва пред съд по реда на Административно-процесуалния
кодекс. Всичко изложено налага извод, че жалбата е допустима срещу решението, с което е установена
нередност и е наложена финансова корекция.
При разглеждането и́ по същество, съдът намира
за установено следното:
Със заявление за кандидатстване
по мярка 2.1 „Производствени инвестиции и аквакултури“, към оперативна програма
за развитие на сектор „Рибарство“ 2007-2013 г., приоритетна ос 2 „Аквакултура,
риболов във вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и
аквакултура“, „Б.С.М.“ ЕООД е заявило участие с проект „Изграждане на мидена
ферма за култивиране на черни миди“ (л.113). В част „Б“ към инвестиционното
намерение (л.128) дружеството е приложило производствена програма след
реализация на инвестиционния проект, според която през третата производствена
година (2014 г.) след изграждане на фермата очакваната продукция е посочена в
размер на 70 000 кг.
На 16.02.2011 г. между
ИАРА от една страна и жалбоподателя от
друга страна е сключен договор № 21/16.02.2011
г. за проектно предложение УНП BG0713EFF-211-20070 „Изграждане
на мидена ферма за култивиране на черни миди“ по посочената по-горе мярка. Предмет
на договора е предоставянето на безвъзмездна финансова помощ от ИАРА, чрез
Държавен фонд „Земеделие“ – Разплащателна агенция, за изпълнение на проект
„Изграждане на мидена ферма за култивиране на черни миди“, като крайният срок
за изпълнение на договора е 16.08.2011 година. Първоначално одобрената
безвъзмездна финансова помощ е в размер на 82 963,25 лева, представляващи 60%
от цялата одобрена инвестиция, от които 75% в размер на 62 222,44 лева, се
осигуряват от Европейския съюз и 25% в размер на 20 740,81 лева от Държавния
бюджет на Република България.
Въз
основа на постъпила от страна на „Б.С.М.“ ЕООД заявка за плащане, с
оторизационно писмо № 0/0/0/3/6/27.07.2011 г. е извършена оторизация на сумата
от 82 883,20 лева, и същата респективно е изплатена, видно от уведомително
писмо за извършени плащания от 08.08.2011 г.
С докладна записка № Z-3330/25.03.2015 г. (л.139),
изготвена от директора на дирекция „ЕФР“ до заместник изпълнителния директор на
ИАРА, с копие до изпълнителния директор, последните били уведомени, че при
извършено приключване на оперативните програми при някой бенефициери (съгласно
приложения списък) се констатира значително отклонение от заложените в
програмата цели, поради което следва от тези лица (в това число и
жалбоподателя) да се изиска информация за производствената продукция.
По повод
на констатираното отклонение с писмо от 06.04.2015 г. (л.188) и допълнително
писмо от 12.06.2015 г. (изпратено по имейл) (л.170) от „Б.С.М.“ ЕООД е изискана
информация относно производствената продукция. В отговор дружеството е
представило: справки за закупени дълготрайни активи със субсидии, отчет за
приходите и разходите за 2014 г., справка за реализирани приходи от клиенти,
оборотна ведомост по счетоводни сметки за 2014 г., писмена обосновка от
14.04.2015 г., писмена обосновка от 10.06.2015
г., както и обяснения относно несъответствието между заявената прогнозна
продукция и действително реализираната продукция (л. 165). От представените
доказателства се установява, че през 2014 г. по проектно предложение УНП BG0713EFF-211-20070 дружеството е
реализирало около 10 т. миди. В представената обосновка от 24.07.2015 г.
(л.165) е посочено, че поради климатичните условия се е наложило забавяне на
зареждането с колектори, което от своя страна е довело до нестабилно захващане
на мидните ларви, респективно до възможност за по- лесното им отделяне, като е
посочено, че са предприети мерки за отстраняване на проблема.
С писмо
№ 2600-1028/27.07.2015 г. (л.163) жалбоподателят
е уведомен за констатирано неизпълнение на производствената програма по Таблица
4 от инвестиционното намерение, неразделна част от заявлението за
кандидатстване и договор № 21/16.02.2011 година, УНП BG0713EFF – 211 – 20070. На търговеца е даден
десетдневен срок да представи писмена обосновка за причините, довели до
неизпълнението.
С
докладна записка от 30.11.2015 г. (132) зам.изпълнителният директор на ИАРА
уведомява изпълнителния директор на ИАРА, че при извършена проверка е
констатирано, че „Б.С.М.“ ЕООД (в докладната са посочени и други проверени
дружества) през 2014 г. – трета производствена година, е декларирало
10 617 кг. произведена и реализирана черна мида, вместо заявените в
производствената програма 70 000 кг., т.е. е констатирано неизпълнение на
производствената програма в размер на 84,83%.
На
11.01.2016 г. експерти от отдел „ППДАН“ в дирекция „СФР“ са подали до директора
на същата дирекция сигнал за нередност по проект № Z – 11793/11.01.2016 г.
(л.87) за проект BG0713EFF – 211 – 20070, изпълняван от „Б.С.М.“ ЕООД. В него
са преповторени фактите и изводите от проверката, посочени в докладната записка
от 30.11.2015 година.
На
15.03.2016 г. до жалбоподателя е изпратено електронно съобщение (л.162), с
което е уведомен за регистриран сигнал за нередност и за изясняване на
обстоятелствата по него е поискана допълнителна информация.
В
отговор на допълнително изпратен имейл от 19.04.2016 г. (посочен в
придружителното писмо №2600-6649/17.05.2016 г. (л.141)) от дружеството отново
са предоставени копия от оборотни ведомости и журнали по сметки към
проверявания период – журнал на регистрираните продажби на миди, журнал на
регистрираните приходи по проект №
BG0713EFF – 211 – 20134 (л.141-161). С допълнително писмо №
26-6650/17.05.2016 г. (л. 63), дружеството е уточнило, че през 2014 г. мидената
ферма в акваторията на гр. Созопол, къмпинг „Каваците“ е произвела 11 т. миди,
а събраните миди с лодка тип ЛЕВАНТИ1060 е 10 т. Към писмото е приложен и отчет
по журнала на регистрираните за 2014 г. приходи по проект BG0713EFF – 211 –
20070, видно от който по него са реализирани приходи за 10 545,10 кг.
черни миди.
Въз
основа на представените писмени доказателства, съставляващи административната
преписка, и изявленията на представляващия „Б.С.М.“ ЕООД, с решение №
РД-166/07.06.2016 г. (л.28) изпълнителният директор на ИАРА разпорежда по
преписката във връзка с проверката по договор № 21/16.02.2011 година проект BG0713EFF – 211 – 20070 да се
регистрира нередност и да се впише в регистъра на нередностите под своя
национален идентификационен номер. С писмо № 2600-7851(1)/10.06.2016 г.
жалбоподателят е уведомен за регистрирането на нередност, наред с това с писмо
№ 2600-7851/10.06.2016 г. е уведомен, че с оглед на същата следва да се възстанови
доброволно сумата от 4 144,16 лева (л.29).
Последното
писмо е оспорено пред Административен съд- Бургас, който с решение №
658/13.04.2017 г., по адм.д. № 1751/2016 г. (л.30), поради допуснато съществено
нарушение на производствените правила, а именно непредоставяне на бенефициера
на срок за представяне на писмени възражения срещу решението за регистриране на
нередност по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е отменил оспорения акт (писмо №
2600-7851/10.06.2016 г.) с характер на индивидуален административен акт по чл.
73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и е върнал преписката за ново произнасяне. С решение №
9559/12.07.2018 г., по адм.д. № 10399/2017 г. (л.34) Върховният административен
съд е потвърдил решението на БАС.
Предвид
констатираните в съдебното решение нарушения, с писмо № 2600-13928/15.08.2018
г. (л.38), връчено на „Б.С.М.“ ЕООД на 21.08.2018 г., на основание чл. 73, ал.
2 от ЗУСЕСИФ дружеството е уведомено за откриване на производство по налагане
на финансова корекция. В писмото е посочено, че нарушението се изразява в
неизползване на придобитите въз основа на одобрения проект активи по
предназначение чрез неизпълнение на производствена програма, заложена в
инвестиционното намерение към подаденото заявление. Неизпълнението на ПП се
изразява в това, че за 2014 г. дружеството е отчело продукция по проект BG0713EFF
– 211 – 20070 в размер на 10 545,10 кг. черни миди, вместо заявените по програмата
70 000 кг. миди за третата производствена година (2014 г.), т.е.
неизпълнението се равнява на 89,94%. Предвид така констатираното нарушение в
писмото е посочено, че е определен размер на финансовата корекция в размер на
5% от оторизираните и изплатени средства по програмата – 82 883,20 лева,
т.е. стойността на финансовата корекция е в размер на 4 144,16 лева.
В
предоставения на дружеството срок, същото е подало възражения (л.41) срещу
писмото за откриване на производство за налагане на финансова корекция. Във
възражението са изложени съображения, че ниската производителност за 2014 г. се
дължи на форсмажорни обстоятелства, а именно лошото време през м.08.2014 г. –
силно вълнение на морето, поради значителни ветрове, за което е приложил и
справка за времето в гр. Бургас през м. 08.2014 г. и скала на Бофорт.
Климатичните условия довели до изпадане на значителна част от мидите по дъното
на морето, което респективно води до невъзможност за събирането и продажбата
им.
Въз основа на събраните по преписката данни –
писмени доказателства, пояснения на жалбоподателя, както и подаденото
възражение, служители от ДСФР са изготвили второ становище от 14.01.2019 г. (л.19)
до изпълнителния директор на ИАРА по сигнал за нередност с вх. № Z –
11793/11.01.2016 г., с което е потвърдено наличието на нередност и е определен
размер на финансовата корекция. Посочено е в становището, че поради липса на
уведомяване от страна на „Б.С.М.“ ЕООД на УО в определения по чл.
47, ал. 2 от Наредба № 6/03.05.2012 г. срок за настъпване на форсмажорни
обстоятелства, липса на сертификат за форсмажор, издаден от Българската
търговско промишлена палата (БТПП), както и че загубата на мидите не била
отразена като производство, респективно последвала загуба в счетоводните
документи на дружеството за 2014 г., то не може да се приеме, че загубата на
мидите се дължи на форсмажорни обстоятелства.
Въз
основа на постъпилото становище, на 15.01.2019 г. изпълнителният директор на
ИАРА е издал решение № РД-36 (л.82), с което за нарушение на чл. 70, ал. 1, т.
7 и т. 10 от ЗУСЕИСФ, чл. 46, във вр. с чл. 41 от Наредба № 6/03.05.2012 г.,
чл. 11 и чл. 26 от ДБФП № 21/16.02.2011 г., на „Б.С.М.“ ЕООД е определена
финансова корекция в размер на 4 144,16 лева. В мотивите на решението са
пресъздадени фактическите обстоятелства и правни изводи, посочени в становището
от 14.01.2019 г. по подадения сигнал за нередност. Решението е връчено на
жалбоподателя на 17.01.2019 г. видно от представеното известие за доставяне (л.
86).
При така установените факти се налагат следните
правни изводи:
На първо място, решение № РД-36/15.01.2019
г. е издадено от
компетентен орган-изпълнителният директор на ИАРА, който е ръководителят на органа, одобрил проекта
съгласно чл. 73, ал.1 ЗУСЕСИФ.
Административният акт е в
предвидената от закона форма, мотивиран - съдържа фактически и правни основания
за неговото издаване- наименование
на органа, който го издава, наименование на акта, адресат, разпоредителна част,
определяща правата и задълженията на адресата, начина и срока на изпълнение,
срокът и реда за обжалване и подпис на физическото лице, персонализиращо
административния орган.
Законодателят
е регламентирал специални правила за процедурата по определяне на финансовата
корекция по основание и размер, които съдът счита, че не са нарушени. Съгласно
чл.73, ал.2 от ЗУСЕСИФ преди издаване на решението за определяне на финансовата
корекция ръководителят на Управляващия орган е длъжен да осигури възможност на
бенефициента да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от
две седмици, писмени възражения по основателността и размера на корекцията. В
административната преписка, част от доказателствата по делото се намира
цитираното по-горе писмо, с което жалбоподателят е уведомен, за констатираната
нередност и е даден срок за възражение. Съответно е постъпило писмено
възражение и становище от жалбоподателя. Следователно, в тази част на
процедурата не са налице съществени нарушения, свързани с издаване на
оспореното решение, водещи до основание за неговата незаконосъобразност.
Не може
да се сподели възражението на жалбоподателя, че писмо с рег. №
2600-13928/15.08.2018 г. има характер на първа оценка по смисъла на чл. 14, ал.
2 от Наредба за определяне на процедурите за администриране на нередности по
фондове, инструменти и програми, съфинансирани от Европейския съюз. Такава
оценка е била направена от административния орган още с решение №
РД-166/07.06.2016 г., когато компетентния орган е констатирал нередността и е
разпоредил нейното вписване. В този смисъл са и мотивите изложени в съдебно
решение №
658/13.04.2017 г., по адм.д. № 1751/2016 г. Соченото от жалбоподателя писмо има
характер на уведомяване за предстоящо издаване на решение за налагане на
финансова корекция по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИВ и като такова съдържа
необходимите реквизити.
По
отношение на законосъобразността на акта:
Между
страните не е спорно, че са сключили договор за предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ №
21/16.02.2011 г., както и, че през 2014 г. по одобрения проект № BG0713EFF
– 211 – 20070, дружеството-жалбоподател е реализирало продажби, респективно
добив на 10 545,10 кг. черни миди, вместо заявените по програмата
70 000 кг. миди за третата производствена година (2014 г.), т.е. с 89,94%
от заявените по програмата. Не е спорно и, че изплатената по проекта сума е в
размер на 82 883,20 лева.
Спорът се свежда до това дали жалбоподателят е спазил
нормативните изисквания и клаузите на сключения между него и ИАРА договор, за да се приеме, че правомерно му е
предоставена безвъзмездната финансова подкрепа и констатираните нарушения от административния орган,
са такива, че да мотивират налагането на финансова корекция в размер 5% от
изплатената финансова помощ.
Според
легалната дефиниция на чл.3, б.“р“ на Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от
27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство - „нередност“ означава всяко
нарушение на разпоредба от законодателството на Общността, произтичащо от
действие или бездействие на икономически оператор, което има или би имало
ефекта на щета върху общия бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия
бюджет с неоправдан разход.“ Необходимо е кумулативно да са налице следните
предпоставки: първо – действие или бездействие от страна на икономическия
оператор, съставляващо нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или
българското законодателство и второ да има или да би могло да има за последица
нанасянето на вреда на бюджет на Европейския съюз чрез натоварване на общия
бюджет с неоправдан разход. В този
смисъл само такова нарушение, което има или би имало финансово отражение,
представлява нередност по смисъла на цитираната норма, като при всички случаи
следва да е налице причинно-следствена връзка между нередността и потенциалния
вредоносен финансов резултат върху бюджета на Съюза.
Нередностите
са формулирани в чл.70, ал.1 от ЗУСЕСЕФ. Съгласно разпоредбата на чл.70, ал.1
от ЗУСЕСИФ финансовата подкрепа със средствата на ЕСИФ може да бъде отменена
изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция само на някое от
лимитирано посочените правни основания. Следователно всяко от посочените в
чл.70, ал.1 от ЗУСЕСИФ основания води до нарушение на правото на Европейския
съюз или на националното право, свързано с неговото прилагането и има или би
имало като последица нанасянето на вреда на общия бюджет на Съюза, като води до
отчитането на неоправдан разход в общия бюджет. В решението са посочени като
нарушени чл.70, ал.1, т.7 и 10 от ЗУСЕСИФ, които предвиждат корекция при
наличието на (т.7) за неизпълнение на одобрени индикатори и (т.10) за друга
нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от
страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда
на средства от ЕСИФ.
Съгласно
чл. 96 от Регламент (ЕО) № 1198/2006 на Съвета от 27 юли 2006 година за Европейския фонд за рибарство, държавите-членки
носят отговорност за разследването на нередностите и за извършването на
необходимите финансови корекции и възстановяването на дължимите суми.
Безспорно жалбоподателят има качеството на
икономически субект по смисъла на чл. 2 (37) от Регламент № 1303/2013, защото
участва в изпълнението на помощта от Европейските структурни и инвестиционни
фондове. Именно в това свое качество, страна по договор за финансова помощ, е
осъществило действия за разходване на получено финансиране.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на Наредба № 6/2012 г.
„проект” е заявление за кандидатстване, придружено от всички изискуеми
документи, както и съвкупност от материални и нематериални активи и свързаните
с тях дейности, заявени от кандидата и допустими за финансиране от Оперативна програма
за развитие на сектор „Рибарство“. Наред с това кандидатите за финансово
подпомагане подават в ИАРА заявление за подпомагане по образец приложение № 1 и
прилагат документите, указани в същото приложение (чл. 22, ал. 3 от Наредбата). Един от задължителните реквизити към заявлението е
изготвена от кандидатите производствена програма, който трябва да доказва
икономическата полза от реализирането на инвестиционното намерение, т.е.
определяне на неговата „икономическа жизнеспособност”, която според §1, т. 20
от Наредбата е определяне на икономическия ефект от инвестицията, измерен в
положително парично изражение към началния момент на инвестиционния период. Следователно
заложената в инвестиционното намерение производствена програма е част от
обстоятелствата, подлежащи на проверка преди одобрението на проекта,
респективно сключването на договора. От тук се
налага извода, че тази програма представлява неразделна част от инвестиционното
намерение, поради което бенефициерът по договора е задължен да изпълнява
същата, като това задължение в случая е включено в чл. 14, ал. 1 от сключения
между „Б.С.М.“
ЕООД и ИАРА договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ №
21/16.02.2011 г., съгласно който ползвателят
е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по договора. Доколкото
производствената програма се явява основание за одобряване на проекта, както и
част от инвестиционното намерение, то несъмнено нейното неизпълнение, води до
извод за не постигане изпълнение на целите на предоставената финансова помощ, респективно
до неоправданост на вложените разходи.
В
настоящия случай, от доказателствата по
делото, като това обстоятелство не е спорно между страните, се установява, че през 2014 г. – трета производствена година по
сключения договор за финансово подпомагане, „Б.С.М.“ ЕООД е реализирало
(продало) продажби на продукция – черни миди по проект № BG0713EFF – 211 –
20070, в размер на 10 545,10 кг., което изчислено в проценти спрямо заявените с производствената
програма към инвестиционното намерение по проекта представлява 89,94%
неизпълнение заложените прогнозни приходи за посочената производствена година. От
изложеното следва извод, че по делото по категоричен начин се установява бездействие от страна на дружеството, изразяващо се
в неизпълнение на заложени финансови параметри в производствената
програма за 2014 г., което от
своя страна води до недостатъчна икономическа жизнеспособност на
инвестицията. Действително
с получената финансова подкрепа „Б.С.М.“ ЕООД е
изградило ферма
за миди, но липсата на реализация на приходи от тази ферма води до извод, че с
извършения проект не се достига икономически растеж, т.е. същата не се използва
по предназначение.
Тук
следва да се отбележи, че съдът намира направените от жалбоподателя възражения,
че ниското ниво на приходи се дължи на форсмажорни обстоятелства за недоказани.
Съгласно чл. 47 от Наредба № 6 от 3.05.2012 г. за условията и реда за
предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 2.1. „Производствени
инвестиции в аквакултурата“ по Приоритетна ос № 2 „Аквакултура, риболов във
вътрешни водоеми, преработка и маркетинг на продукти от риболов и аквакултура“
от Оперативната програма за развитие на сектор „Рибарство“ на Република
България, финансирана от Европейския фонд за рибарство за програмен период 2007
- 2013 г., страните не носят отговорност за пълно или частично неизпълнение на
задълженията по договора, ако то се дължи на „непреодолима сила“ (форсмажор).
Посочената разпоредба въвежда изискване страната, която е изпаднала в
невъзможност да изпълни задълженията си поради настъпило форсмажорно
обстоятелство, в 10-дневен срок да уведоми писмено другата страна за
възникването му, както и предполагаемия период на действие и прекратяване на
форсмажорното обстоятелство. Наред с това е посочено, че удостоверяването на
възникнала „непреодолима сила“ се извършва със сертификат за форсмажор, издаден
от Българската търговско-промишлена палата. В настоящия случай, жалбоподателят
не е представил изискуемите на основание чл. 47 от Наредбата доказателства –
няма издаден от БГПП сертификат, въпреки, че е разполагал с достатъчно време да
се снабди с такъв, както и не е уведомил ИАРА за настъпването на форсмажорните
обстоятелства. Доколкото наличието на непреодолима сила съгласно цитирания
подзаконов акт се удостоверява с конкретно посочени документи, които в случая
липсват, то следва извод, че жалбоподателят не е доказал настъпването на
форсмажорни обстоятелства, а още по-малко е обосновал с тях невъзможността за
реализиране на заявените в производствената програма приходи за третата
производствена година – 2014 г. Предвид това, същият не би могъл да бъде
освободен от отговорност по реда на чл. 47 от наредбата. В допълнение следва да
се отбележи, че от представените по делото доказателства – оборотни ведомости и
изготвени протоколи за извършен оглед на продукцията на мидената ферма от
31.07.2014 г. и 31.08.2014 г. също не обосновават загуба на дружеството в
продукция, която да се дължи на форсмажорни обстоятелства. Така представените книжа
са частни документи и нямат достоверна дата, поради което съдът не може да ги
кредитира като обективни. От друга страна, съдът не установява от представените
оборотни ведомости с настоящата жалба, изготвени от началото на 2014 г,
респективно до 01.08.2014 г., 31.08.2014 г. и 31.12.2014 г. дружеството да е
регистрирало загуба от нереализирана продукция (загубата по първите две
оборотни ведомости е идентична, а тази по третата е в размер на около
3 000 лева, което е далеч над стойността на претендираната от
жалбоподателя загубена продукция от 45 000 кг. (приходите за 45 000
кг. по най-ниската посочена от жалбоподателя цена 1,50 лева биха били –
67 500 лева). От друга страна, в оборотните ведомости като продукция (по
сметка 304) е заведена единствено реализираната на пазара, доколкото е налице
съвпадение между сумите по оборотите сравнени по представените журнали по
сметки и заприходената продукция. Не може да се направи и извод, че погиналата продукция
е била заведена като задбалансов актив, съответно до нейното реализиране, тъй
като не е представена справка за задбалансовите активи на предприятието, както
и такова перо е посочено единствено в оборотната ведомост изготвена към
01.08.2014 г. (а жалбоподателят претендира, че загубата, респективно
завеждането на унищожената продукция е станало след месец август, от друга
страна посочената стойност по задбалансовата сметка е в значително по-голям
размер от претендираните загуби, поради което не е ясно какво точно е включено
в нея). Следователно правилно административния орган е посочил в оспореното
решение, че загубената продукция не е била надлежно осчетоводена от
жалбоподателя и не може да се приеме като счетоводна загуба.
От изложеното до тук следва
извод, че правилно административният орган е определил неизпълнението на
производствената програма по одобреното инвестиционно намерение, като такова по
неизпълнение на договорно задължение на „Б.С.М.“ ЕООД. В оспореното решение това неизпълнение е
квалифицирано най-напред като нарушение на чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ,
съгласно който финансова подкрепа със
средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на
финансова корекция при неизпълнение на одобрени индикатори. Съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 3, т. 2 ЗУСЕСИФ, решението за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ се обективира в административен договор с
бенефициера, като задължителна част от неговото съдържание са и индикатори,
период и срокове за изпълнение на проекта и др. Финансовите показатели на
проекта, в това число и посочените в производствената програма, представляват
одобрените индикатори, и като част от одобрената инвестиция, жалбоподателят има
задължение да ги изпълнява. Ето защо, съдът намира, че правилно неизпълнението
на жалбоподателя на производствената програма за 2014 г. е квалифицирана като
нарушение на чл. 70, ал.1, т. 7 от ЗУСЕСИФ.
Налице е и нарушението по чл.
70, ал. 1, т. 10 от ЗУСЕСИФ, съгласно който финансова подкрепа със средства от
ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова
корекция за
друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския
съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие
от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на
вреда на средства от ЕСИФ. В чл. 40, ал. 1 от Наредба № 6/2012 г. е предвидено
задължение на ползвателя по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ за период от 5 години от датата на сключване на договора да използва
придобитите въз основа на одобрения проект активи по предназначение, а в чл. 46
от същата наредба е предвидена възможност при неспазване на условията по чл. 40
- 44 получената по реда на тази наредба безвъзмездна финансова помощ да бъде
коригирана. Както бе подробно посочено по-нагоре в настоящото изложение,
неизпълнението на производствената програма към одобреното инвестиционно
намерение, води до извод, че придобитите активи не се ползват по тяхното предназначение.
Наред с това, недостигането на заявените приходи касае третата производствена
година, което безспорно е в рамките на предвидения срок от 5 години за
изпълнение на договора. В хода на административното производство по категоричен
начин е установено бездействие на Б.С.М.“ ЕООД, а именно висока степен на неизпълнение на финансовите
показатели на одобреното инвестиционно намерение. Поради изложеното, съдът
намира, че по категоричен начин се установяване извършено от жалбоподателя
нарушение на цитираната норма от Наредба № 6, т.е. неизпълнение на българското
законодателство.
Тук следва да се направи
уточнение, че в оспореното решение като нарушено право на държавата е посочено
чл. 46 от Наредба № 6/2012 г. Съдът намира, че това не е съществено нарушение,
което да води липса на правна квалификация, или ограничаване правото на защита
на жалбоподателя. Същата норма препраща към задълженията на бенефициера по
договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ визирани в чл. 40 от
наредбата, чиято алинея първа в действителност е нарушена. Последният текст
надлежно е бил посочен в писмото, с което жалбоподателят е уведомен, че ще му
бъде наложена финансова корекция, както и изложените фактически основания
обосновават конкретното нарушение, поради което не може де се направи извод, че
дружеството не е уведомено за конкретната правна квалификация на извършеното от
него нарушение.
Доказването на финансовото отражение на нарушението е съществен
елемент от фактическия състав за налагане на финансова корекция, с оглед
разпоредбата на чл. 72 от
ЗУСЕСИФ. Съгласно посочената норма, при
определяне размера на финансовите корекции, се отчитат естеството и
сериозността на допуснатото нарушение на приложимото право на Европейския съюз
и българското законодателство и финансовото му отражение върху средствата от
ЕСИФ, а когато констатираното нарушение няма и не би имало финансово отражение,
не се налага финансова корекция. Следователно в тежест на УО е да установи и
докаже, че е налице действие или бездействие от страна на жалбоподателя, с
което е нанесена или би могло да се нанесе вреда на бюджета на общността, т.
е., че нарушението стои в причинна връзка с нанесени или потенциални вреди на
общия бюджет на Европейския съюз.
В случая конкретна финансова вреда, респ. потенциална възможност
за нанасяне на такава, намираща се в причинна връзка с твърдяното нарушение, е
установена и доказана от събраните по делото доказателства. В настоящия случай изискванията при сключване на договора
несъмнено не са изпълнени, с оглед установеното, че жалбоподателят не е спазил
одобрения проект в частта за приходите, посочени в производствената програма. В
случая, следва да се приеме, че вредата е настъпила, доколкото установеното с
решението за финансова корекция вземане, не е било ефективно разходвано, или
казано с други думи, изплатената финансова помощ е предоставена за инвестиция,
която очевидно не постига заложените финансови показатели, и по този начин
следва да бъде изключен приносът за развитието на рибарството и аквакултурата.
При тези данни настоящият съдебен състав приема, че
административният орган правилно е установил основанието за налагане на
финансова корекция – налице е нередност по смисъла на ЗУСЕСИФ, като е съобразил
финансовата корекция в размер на 5%, прилагайки процедурата за извършване на
мониторинг и определяне размера на финансовите корекции по проекти от
категорията на процесния и Приложение № 1 от Методиката за определяне на
финансови корекции по проекти, финансирани от ОПРСР. Правилно е определена и
основата за изчисляване на финансовата корекция, а именно размера на
изплатените средства. Към датата на издаване на оспорения акт е действала
настоящата разпоредба на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, според която за средства от ЕСИФ
се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране.
Неоснователно на последно място е направеното от жалбоподателя
възражение за изтекла давност. В най-благоприятен за жалбоподателя вариант по
отношение на давността е приложим Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) № 2988/95 на Съвета
от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на
Европейските общности и по-конкретно разпоредбата на чл. 3, § 1 от посочения
регламент. Според тази норма „Срокът за давност за процедурите е четири години
от момента, в който нередността по смисъла на член 1, параграф 1 е извършена.
Въпреки това секторните правила могат да предвиждат и по-кратък срок, който не
може да бъде по-малък от три години. В случай на продължаваща или повторно
извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която
нередността е прекратена. В случай на многогодишна програма срокът за давност
във всеки случай продължава, докато програмата изрично не бъде прекратена.
Срокът за давност се прекъсва от всяко действие на компетентните органи, което
е нотифицирано на лицето, свързано с разследването или правните действия,
отнасящи се до нередността. Срокът за давност започва да тече отново след всяко
действие, което го прекъсва. Въпреки това срокът за давност влиза в сила
най-късно на датата, на която изтича срок равен на двукратния давностен срок,
ако компетентните власти не са наложили санкция, освен ако административната
процедура не е била отложена в съответствие с разпоредбите на член 6, параграф
1.“ Процесната нередност, с оглед характера си – неизпълнение на прогнозна
програма за определен период, следва да се счита за извършена от момента, в
който периода е приключил, т.е. 31.12.2014 г., когато е било вече ясно, че
програмата не е изпълнена. Предвид това посоченият по-горе давностен срок
следва да започне да тече от 01.01.2015 г., поради което четири години са
изтекли на 01.01.2019 г. Междувременно обаче от компетентните органи са
предприемани действия по установяване и налагане на финансова корекция, поради
което съдът намира, че давностния срок за налагане на корекция не е изтекъл.
По изложените съображения, обжалваното решение №
РД-36/15.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по
рибарство и аквакултури, с което на „Б.С.М.“
ЕООД е определена финансова корекция в размер на 4 144,16 лева е законосъобразно, поради което жалбата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора право на
разноски в настоящото производство има административния орган, но поради липса
на направено искане за тяхното присъждане, съдът не дължи произнасяне.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Б.С.М.“
ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Созопол, общ.
Созопол, обл. Бургас, ул. „Димитър Ташев“ № 2 и съдебен адрес:***,
представлявано от П. К.– управител, против решение № РД-36/15.01.2019 г. на
изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури, с което на жалбоподателя е определена финансова корекция в размер на 4 144,16 лева, представляваща 5% от изплатената
оторизирана сума в размер на 82 883,20 лева по договор за безвъзмездна
финансова помощ № 21/16.02.2011 г.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, в
14-дневен срок от съобщението до страните за неговото постановяване.
СЪДИЯ: