Решение по дело №1397/2020 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 170
Дата: 1 март 2021 г.
Съдия: Николинка Николова Попова
Дело: 20207150701397
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 14 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №170/1.3.2021г.

гр.Пазарджик 01.03.2021 г.

В     И М Е Т О     Н А     Н А Р О Д А

ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,  в открито съдебно заседание на трети февруари ,  през две хиляди   двадесет и първа     година, в  следния  касационен състав:

Председател: НИКОЛИНА ПОПОВА

Членове : ХРИСТИНА ЮРУКОВА

КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ

 

секретар Тодорка Стойнова  и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа докладваното от съдия Попова КАНД № 1397 по описа за 2020 година.

Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража.

 Постъпила е касационна жалба адв. В.С. *** , като процесуален представител на И.Т.Т. ,  изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик  срещу Решение № 923 / 12.11.2020 г. , постановено по адм. дело № 642/ 2020 г.  по описа на Административен съд Пазарджик,  в частта  над уважения размер от 900,00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди  от незаконосъобразни бездействия на администрацията  на Затвора гр. Пазарджик и Ареста Русе – от 09.02.2015 г. до 07.0.2015 г. и от 18.09.2019 г. до 12.06.2020 г. , ведно със законна лихва за забава –  считано от 12.06.2020 г. до нейното окончателно изплащане, съответно – до претендирания с исковата молба размер от 30000,00 лв.

Касационния жалбоподател, чрез процесуалния си представител  счита съдебното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Счита се, че в случая не са преценени правилно събраните по делото доказателства и не е взето предвид задължението на административния орган да пази достатъчно дълго подробен архив на документите при спазване на чл. 3 от ЕКЗПЧ , с което била нарушена нормата на чл. 6 ЕКЗПЧ. Освен това се поддържа, че присъденото обезщетение  не било съобразено с актуалната практика на ЕСПЧ – делото „Иванов и други срещу България „. Иска се решението да бъде отменено в обжалваната част, като се уважи изцяло предявения иск. Претендират се съдебно – деловодни разноски.

 Ответникът по касационната жалба Главна дирекция „Изпълнения на наказанията „ гр. София , не взема писмено  становище по същата.В съдебно заседание поддържа, чрез своят процесуален представител, че съдебното решение в отхвърлителната му част е правилно и законосъобразно и следва да  бъде оставено в сила.

 Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.

Касационната жалба е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на правен интерес, поради което е допустима.

Първоинстанционния съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от адв. В.С. *** , като процесуален представител на И.Т.Т. ЕГН ********** , към момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик  да бъде осъден ответника  Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, да му заплати сумата от 30 000,00 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, претърпени докато  ищецът бил задържан в Ареста в гр. Русе , Затвора гр.Пазарджик, Ареста  гр.Пловдив и Затвора гр.Пловдив - за периода от 08.02.2015 г.  до датата на подаване на исковата молба в съда - 12.06.2020 г., в резултат на незаконосъобаразни бездействия  на съответната администрация, да му осигури обитаване в хигиенични и с достатъчно жизнено пространство помещения, заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -12.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

 Въз основа на представената в първоинстанционното производство Справка изх. № 4612 от  30.06.2020 г. изготвена от Началника на Затвора Пазарджик, първоинстанционният съдебен състав е приел за установено, че лишеният от свобода И.Т.Т.  е  задържан на 09.02.2015 г.   и  до 07.04.2015 г. е пребивавал в ареста в гр. Русе. От Справката, представена от ГД “Изпълнение на наказанията“ Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Русе е видно, че ищецът при настаняването си е пребивавал в к-я 20, ремонтирана през 2015г., която е с размери 4.35 м. на 2.10м. При настаняването си е бил сам. На 10.02.2015г. е преместен в килия № 8 /ремонтирана през 2014г./, където е пребивавал до 07.04.2015 г. Килията е с размери 3.50м. на 2.20м. През този период е бил с още един задържан. За периода 10.02.2015 г. – 07.04.2015 г. лицето е разполагало с 3.85 кв.м., като в това пространство са се включвали тоалетна и мивка с течаща вода. В килия № 8 не е имал прозорец със светла отваряема част. Арестът не разполагал с място за раздвижване на открито, използвала се е стая. Почистването е било от задържаните, като са се предоставяли препарати от РС “Изпълнение на наказанията.

За периода, през който ищецът твърди, че е  пребивавал в Затвора Пазарджик след ареста в гр. Русе, липсват каквито и да са данни. Ищецът също не  е посочил в исковата молба  точен период, за който е пребивавал в Затвора Пазарджик, нито в кои килии е бил. От справката от Ареста в гр.Пловдив, безспорно се установява, че ищецът е пребивавал в ареста в гр. Пловдив от 14.12.2018г. до 29.03.2019г. Бил е  настанен в килия № 224 на ет. 2 с квадратура 14.74 кв.м., като е съжителствал с още две задържани лица, т.е. лицето е разполагало с над 4 кв.м., килията е оборудвана с три легла, като две от леглата са разположени едно върху друго, маса и табуретки. Предоставяни са им възглавница, одеяла и чаршафи. Посочено е, че се извършва почистване и дезинфекция ежедневно. Изградена е система за осветление – дневно и нощно. Посочено е , че дневна светлина прониквала през прозорец 150/150 см., като прозореца е с отваряемо крило, за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Имало е  място за престой на открито, представени са доказателства за извършвана ДДД обработка от външна фирма.

Установено е безспорно по делото , че за  периода 01.04.2019 г. до 01.09.2019 г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив. От справка от Затвора Пловдив се установява, че ищецът е обитавал няколко спални помещения – пост 5, помещение № 58, а от 20.08.2019 г. е преместен на пост 3, спално помещение № 27. Помещение № 58 е с площ 27.06 кв.м., без санитарен възел, като максималния брой лишени от свобода пребивавали в помещението е 6. Стая  № 27 за периода 20.08.2019 г. – 01.09.2019 г. е 39.02 кв. метра, като са пребивавали 14 или 13 лишени от свобода, а е следвало да пребивават не повече от 9 човека. Двете стаи разполагали със санитарен възел и течаща студена вода, оборудването е стандартно – легло и шкаф. Къпането е било в обща баня, достъпът до топла течаща вода е по утвърден график. Изрично е посочено, че хигиената в спалните помещения се е поддържала от лишените от свобода, като за целта са им предоставяни съответните прибори и дезинфектанти. Двете помещения, в които е пребивавал лишения от свобода са с отваряеми прозорци. Представен е договор с външна фирма за ДДД обработка.

От справка от Затвора Пазарджик се установява, че ищецът е преведен от Затвора Пловдив в Затвора Пазарджик на 18.09.2019 г., където е  настанен в приемно отделение № 907 с размери 3.82 м. на 5.96м. – общо 22.97 кв.м., санитарен възел с размери 1.22м. на 1.18 м. или 1.44 кв.м., било е оборудвано с 4 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери 70 на 190 см., единичното, 4 бр. метални шкафове с р-ри 40х45х90 см. В тези помещения ищецът е пребивавал с още 7 лишени от свобода, т.е от 18.09.2019г. до 25.09.2019г. е пребивавал в килия която не отговаря на изискванията за квадратура на лишен от свобода. От 25.09.2019г. до 13.12.2019г. е пребивавал в спално помещение № 812 с р-ри 5.70х3.60 – 20.52 кв.м. с включени баня и тоалетна с размери 1.90х1.05 -1.99кв.м., 4 бр. двойни легла и 5 бр. метални шкафа, 1 бр. маса и 2 бр. столове, с още 7 лишени от свобода.На 13.12.2019 г. е преместен в спално помещение № 802 с размери общо 21.78 кв.м. с още 6 лишени от свобода.На 07.04.2020 г. е преместен в спално помещение № 703 с размери 28.10 кв.м., в тях баня и тоалетна, с още 5 лишени от свобода.На 19.04.2020 г. е настанен в спално помещение № 708 с размери 15.20 кв.м. в тях баня и тоалетна, не е посочено с колко лишени от свобода.

Съобразени са показанията на разпитания в производството свидетел Ю. М. Е.  , които са приети за последователни, достоверни и непротиворечиви относно събраните по делото писмени доказателства.

Съвкупната преценка на описаните данни е основала извода на съда, че в контекста на Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, лишеният от свобода Т. , през периодите  му на престой в Ареста гр.Русе – 09.02.2015 г. до 07.0.2015 г.  и в Затвора гр. Пазарджик  - 18.09.2019 г. до 12.06.2020 г. е живял в условия на пренаселеност. Относно твърденията за липса на тоалетна и течаща вода , съдът след анализ на доказателствата по делото е приел за установено, че всяка килия в която е пребивавал ищеца  е била снабдена с тоалетна и течаща вода, като освен това ищецът е можел да излиза в коридора и да се разхожда, а в помещенията е имало и обща баня и тоалетна , които е могъл да ползва освен тези в съответната килия. Конкретно е прието , че хигиената следва да се поддържа от самите лишени от свобода  и , че няма данни ищецът да е искал почистващи препарати от администрацията  на затвора Пазарджик  и те да са му били отказани.  Въз основа на тези съображения съдът е приел, че за посочените периоди  и на посоченото основание искът следва да бъде уважен.

Касаторът в настоящото производство поддържа в жалбата си , че ответникът не е  изпълнил задължението си , да съхранява своите архиви  , свързани със спазването на чл. 3 КЗПЧ / забраната за нечовешко и унизително отнасяне  /и с това  в крайна сметка е нарушил правото на ищеца на достъп до съд – нарушение по чл. 6 ЕКЗПЧ.Счита , че това се е отразило на законосъобразността на постановеното съдебно решение  , тъй като от ответника са дадени уклончиви , неясни и непълни отговори.Поддържа се , че  ищецът освен това бил посочил и ангажирал и други доказателства, но съдът допуснал  нарушение и на разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧ / право на справедлив съдебен процес/.

След анализ на конкретните данни по настоящото дело съдът намира за неоснователни така изложените възражения, които касаят твърдения за допуснати от съда процесуални нарушения при събирането  и анализа на доказателствата по делото. Не  е накърнено правото на ищеца на справедлив процес, тъй като на същия е осигурена процесуалната възможност да сочи всички допустими от закона доказателствени средства. В представеното по делото становище  рег. № 7737/ 03.09.2929 г. /л.116 / от Началника на Затвора гр. Пловдив , действително е упоменато за три годишния срок , в който се съхраняват делата на ГДИН , но липсват каквито и да било твърдения , че документите за данни изискани от  съда са действително унищожени. Напротив – според тези данни , изисканата справка е била извършена и предоставена на съда , като същата очевидно не попада в срока за унищожение на тези документи.  В проведените две съдебни заседания , ищецът  лично и чрез  неговият процесуален представител са реализирали гарантираното от закона право на процесуална защита, като всички техни доказателствени искания са били уважени от съда . В   случай, че са имали съображения относно доказателствената стойност или пълнотата на представените от ответника справки са разполагали с процесуалната възможност да ги оспорят или да докажат своите възражения,с други допустими от закона доказателствени средства. 

Относно размера на дължимото обезщетение, съдът е съобразил периода през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи човешкото достойнство - около единадесет  месеца / девет месеца в Затвора Пазарджик за изключително пренаселени килии и почти два  месеца в Ареста в гр.Русе за лоши битови условия без дневна светлина и чист въздух/, характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на дължимото обезщетение е приел, че искът следва да бъде уважен в размер на 900,00 лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, исковата претенция се явява недоказана и правилно и законосъобразно е била  отхвърлена.

            По отношение на твърденията изложени в обстоятелствената част на  исковата молба и възраженията поддържани от ответната администрация, първоинстанционния съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и събраните гласни доказателства по делото.

Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия, неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ.

Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба , че съдът не е съобразил актуална съдебна практика на ЕСПЧ / Решение от 40.07.2020 г. по жалба 2727/2019 г. дело Иванов  и др. срещу България /, т.е не е приложил  паривлно елементите от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина следва да се счита за необосновано. В случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3 ЕКПЧледва да се посочи, че въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на специфичната група лица – лишени от свобода, що се отнася до условията на затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284 и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма. В случая административният съд  е приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на ищеца,  като размерът на дължимото обезщетение  е съобразен изцяло с релевантните обстоятелства. Съобразен е както периодът, през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с претърпните от ищеца морални страдания , през времето на нарушението и последиците за неговото  психическо състояние, но така също  е съобразено и липсата на доказателства за неимуществени вреди от друг характер.

             Въз основа на правилно установени факти и обстоятелствата, при които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението, както на материалния, така и на процесуалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а при този изход на спора , на жалбоподателя не се дължи присъждане на разноски пред касационна инстанция.

Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :

                                                           

                                                                  Р Е Ш И:


            ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 923/12.11.2020 г. по адм. дело № 642/2020 г. на Административен съд – Пазарджик  в обжалваната част.
            Решението  е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/

 

 

                                                          ЧЛЕНОВЕ :1./П/

 

 

                                                                              2./П/