Р Е Ш Е Н И Е №170/1.3.2021г.
гр.Пазарджик 01.03.2021
г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито съдебно заседание на трети
февруари , през две хиляди двадесет
и първа година, в
следния касационен състав:
Председател:
НИКОЛИНА ПОПОВА
Членове
: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
КРАСИМИР
ЛЕСЕНСКИ
секретар Тодорка Стойнова и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Попова КАНД № 1397 по описа за 2020 година.
Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл.
285, ал. 1, изр. второ от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под
стража.
Постъпила е касационна жалба адв. В.С. *** ,
като процесуален представител на И.Т.Т. ,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик срещу Решение № 923 / 12.11.2020 г. ,
постановено по адм. дело № 642/ 2020 г. по описа на Административен съд Пазарджик, в
частта над уважения размер от 900,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на
администрацията на Затвора гр. Пазарджик
и Ареста Русе – от 09.02.2015 г. до 07.0.2015 г. и от 18.09.2019 г. до
12.06.2020 г. , ведно със законна лихва за забава – считано от 12.06.2020 г. до нейното
окончателно изплащане, съответно – до претендирания
с исковата молба размер от 30000,00 лв.
Касационния жалбоподател, чрез
процесуалния си представител счита
съдебното решение в обжалваната му част за незаконосъобразно, необосновано и постановено
при съществени процесуални нарушения. Счита се, че в случая не са преценени
правилно събраните по делото доказателства и не е взето предвид задължението на
административния орган да пази достатъчно дълго подробен архив на документите
при спазване на чл. 3 от ЕКЗПЧ , с което била нарушена нормата на чл. 6 ЕКЗПЧ.
Освен това се поддържа, че присъденото обезщетение не било съобразено с актуалната практика на
ЕСПЧ – делото „Иванов и други срещу България „. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част, като се уважи изцяло предявения иск. Претендират
се съдебно – деловодни разноски.
Ответникът по касационната жалба Главна
дирекция „Изпълнения на наказанията „ гр. София , не взема писмено становище по същата.В съдебно заседание поддържа,
чрез своят процесуален представител, че съдебното решение в отхвърлителната му
част е правилно и законосъобразно и следва да
бъде оставено в сила.
Участвалият по делото прокурор, представител
на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна и същата следва да бъде оставена без уважение.
Касационната
жалба е подадена в рамките на предвидения за това срок и при наличието на
правен интерес, поради което е допустима.
Първоинстанционния
съд е бил сезиран с исковата молба, заявена от адв. В.С. *** , като процесуален
представител на И.Т.Т. ЕГН ********** , към момента
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Пазарджик да бъде осъден ответника Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“
гр. София, да му заплати сумата от 30 000,00
лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в обида,
възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, претърпени докато ищецът бил задържан в Ареста
в гр. Русе , Затвора гр.Пазарджик, Ареста гр.Пловдив и Затвора гр.Пловдив - за периода от
08.02.2015 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда - 12.06.2020 г., в резултат на незаконосъобаразни бездействия на съответната администрация, да му
осигури обитаване в хигиенични и с достатъчно жизнено пространство помещения,
заедно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба -12.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.
Въз
основа на представената в първоинстанционното производство Справка изх. № 4612
от 30.06.2020 г.
изготвена от Началника на Затвора Пазарджик, първоинстанционният
съдебен състав е приел за установено, че лишеният от свобода И.Т.Т. е задържан на 09.02.2015 г. и до
07.04.2015 г. е пребивавал в ареста в гр. Русе. От Справката, представена от ГД
“Изпълнение на наказанията“ Районна служба „Изпълнение на наказанията“ - Русе е
видно, че ищецът при настаняването си е пребивавал в к-я 20, ремонтирана през
2015г., която е с размери 4.35 м. на 2.10м. При настаняването си е бил сам. На
10.02.2015г. е преместен в килия № 8 /ремонтирана през 2014г./, където е
пребивавал до 07.04.2015 г. Килията е с размери 3.50м. на 2.20м. През този
период е бил с още един задържан. За периода 10.02.2015 г. – 07.04.2015 г.
лицето е разполагало с 3.85 кв.м., като
в това пространство са се включвали тоалетна и мивка с течаща вода. В килия № 8
не е имал прозорец със светла отваряема част. Арестът не разполагал с място за
раздвижване на открито, използвала се е стая. Почистването е било от
задържаните, като са се предоставяли препарати от РС “Изпълнение на наказанията.
За периода, през който
ищецът твърди, че е пребивавал в Затвора
Пазарджик след ареста в гр. Русе, липсват каквито и да са данни. Ищецът също не
е посочил в исковата молба точен период, за който е пребивавал в Затвора
Пазарджик, нито в кои килии е бил. От справката от Ареста в гр.Пловдив,
безспорно се установява, че ищецът е пребивавал в ареста в гр. Пловдив от
14.12.2018г. до 29.03.2019г. Бил е настанен в килия № 224 на ет. 2 с квадратура
14.74 кв.м., като е съжителствал с още две задържани лица, т.е. лицето е
разполагало с над 4 кв.м., килията е оборудвана с три легла, като две от
леглата са разположени едно върху друго, маса и табуретки. Предоставяни са им
възглавница, одеяла и чаршафи. Посочено е, че се извършва почистване и
дезинфекция ежедневно. Изградена е система за осветление – дневно и нощно. Посочено
е , че дневна светлина прониквала през прозорец 150/150 см., като прозореца е с
отваряемо крило, за по-добра вентилация и достъп на свеж въздух. Имало е място за престой на открито, представени са
доказателства за извършвана ДДД обработка от външна фирма.
Установено е безспорно
по делото , че за периода 01.04.2019 г.
до 01.09.2019 г. ищецът е пребивавал в Затвора Пловдив. От справка от Затвора
Пловдив се установява, че ищецът е обитавал няколко спални помещения – пост 5,
помещение № 58, а от 20.08.2019 г. е преместен на пост 3, спално помещение №
27. Помещение № 58 е с площ 27.06 кв.м., без санитарен възел, като максималния
брой лишени от свобода пребивавали в помещението е 6. Стая № 27 за периода 20.08.2019 г. – 01.09.2019 г.
е 39.02 кв. метра, като са пребивавали 14 или 13 лишени от свобода, а е
следвало да пребивават не повече от 9 човека. Двете стаи разполагали със
санитарен възел и течаща студена вода, оборудването е стандартно – легло и
шкаф. Къпането е било в обща баня, достъпът до топла течаща вода е по утвърден
график. Изрично е посочено, че хигиената в спалните помещения се е поддържала
от лишените от свобода, като за целта са им предоставяни съответните прибори и
дезинфектанти. Двете помещения, в които е пребивавал лишения от свобода са с
отваряеми прозорци. Представен е договор с външна фирма за ДДД обработка.
От справка от Затвора
Пазарджик се установява, че ищецът е преведен от Затвора Пловдив в Затвора
Пазарджик на 18.09.2019 г., където е настанен в приемно отделение № 907 с размери
3.82 м. на 5.96м. – общо 22.97 кв.м., санитарен възел с размери 1.22м. на 1.18
м. или 1.44 кв.м., било е оборудвано с 4 бр. двойни легла тип „вишка“ с размери
70 на 190 см., единичното, 4 бр. метални шкафове с р-ри 40х45х90 см. В тези
помещения ищецът е пребивавал с още 7 лишени от свобода, т.е от 18.09.2019г. до
25.09.2019г. е пребивавал в килия която не отговаря на изискванията за
квадратура на лишен от свобода. От 25.09.2019г. до 13.12.2019г. е пребивавал в
спално помещение № 812 с р-ри 5.70х3.60 – 20.52 кв.м. с включени баня и тоалетна
с размери 1.90х1.05 -1.99кв.м., 4 бр. двойни легла и 5 бр. метални шкафа, 1 бр.
маса и 2 бр. столове, с още 7 лишени от свобода.На 13.12.2019 г. е преместен в
спално помещение № 802 с размери общо 21.78 кв.м. с още 6 лишени от свобода.На 07.04.2020
г. е преместен в спално помещение № 703 с размери 28.10 кв.м., в тях баня и
тоалетна, с още 5 лишени от свобода.На 19.04.2020 г. е настанен в спално
помещение № 708 с размери 15.20 кв.м. в тях баня и тоалетна, не е посочено с
колко лишени от свобода.
Съобразени
са показанията на разпитания в производството свидетел Ю. М. Е. , които са приети
за последователни, достоверни и непротиворечиви относно събраните по делото
писмени доказателства.
Съвкупната
преценка на описаните данни е основала извода на съда, че
в контекста на Доклада за стандарти на Европейския комитет за предотвратяване
на изтезанията и нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, съгласно
който относно жилищната площ на задържан в затворническите институции, от
нетната площ се изключва единствено площта на санитарния възел, лишеният от
свобода Т. , през периодите му на престой в Ареста гр.Русе
– 09.02.2015 г. до 07.0.2015 г. и в Затвора
гр. Пазарджик - 18.09.2019 г. до
12.06.2020 г. е
живял в условия на пренаселеност. Относно твърденията за
липса на тоалетна и течаща вода , съдът след анализ на доказателствата по
делото е приел за установено, че всяка килия в която е пребивавал ищеца е била снабдена с тоалетна и течаща вода,
като освен това ищецът е можел да излиза в коридора и да се разхожда, а в
помещенията е имало и обща баня и тоалетна , които е могъл да ползва освен тези
в съответната килия. Конкретно е прието , че хигиената следва да се поддържа от
самите лишени от свобода и , че няма
данни ищецът да е искал почистващи препарати от администрацията на затвора Пазарджик и те да са му били отказани. Въз основа на тези съображения съдът
е приел, че за посочените периоди и на посоченото основание искът
следва да бъде уважен.
Касаторът в настоящото производство поддържа в жалбата си , че ответникът не
е изпълнил задължението си , да
съхранява своите архиви , свързани със
спазването на чл. 3 КЗПЧ / забраната за нечовешко и
унизително отнасяне /и с това в крайна сметка е нарушил правото на ищеца на
достъп до съд – нарушение по чл. 6 ЕКЗПЧ.Счита , че това се е отразило на
законосъобразността на постановеното съдебно решение , тъй като от ответника са дадени уклончиви ,
неясни и непълни отговори.Поддържа се , че ищецът освен това бил посочил и ангажирал и
други доказателства, но съдът допуснал нарушение и на разпоредбата на чл. 6 от ЕКЗПЧ
/ право на справедлив съдебен процес/.
След анализ на конкретните данни по настоящото дело съдът намира за
неоснователни така изложените възражения, които касаят твърдения за допуснати
от съда процесуални нарушения при събирането
и анализа на доказателствата по делото. Не е накърнено правото на ищеца на справедлив
процес, тъй като на същия е осигурена процесуалната възможност да сочи всички
допустими от закона доказателствени средства. В представеното по делото
становище рег. № 7737/ 03.09.2929 г. /л.116
/ от Началника на Затвора гр. Пловдив , действително е упоменато за три
годишния срок , в който се съхраняват делата на ГДИН , но липсват каквито и да
било твърдения , че документите за данни изискани от съда са действително унищожени. Напротив –
според тези данни , изисканата справка е била извършена и предоставена на съда
, като същата очевидно не попада в срока за унищожение на тези документи. В проведените две съдебни заседания ,
ищецът лично и чрез неговият процесуален представител са
реализирали гарантираното от закона право на процесуална защита, като всички
техни доказателствени искания са били уважени от съда . В случай, че са имали съображения относно
доказателствената стойност или пълнотата на представените от ответника справки
са разполагали с процесуалната възможност да ги оспорят или да докажат своите
възражения,с други допустими от закона доказателствени средства.
Относно
размера на дължимото обезщетение, съдът е
съобразил периода през което ищецът е бил поставен в условия, унижаващи
човешкото достойнство - около единадесет месеца / девет месеца в Затвора Пазарджик за
изключително пренаселени килии и почти два месеца в Ареста в гр.Русе за лоши битови
условия без дневна светлина и чист въздух/, характера и
интензитета на породените страдания и негативни преживявания и с оглед
разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД и критериите за справедливост при определяне на
дължимото обезщетение е приел, че искът следва да бъде уважен в размер на 900,00
лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 12.06.2020
г. до окончателното изплащане на сумата. В останалата част, исковата претенция се явява недоказана и правилно и законосъобразно е била отхвърлена.
По отношение на
твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба и
възраженията поддържани от ответната администрация, първоинстанционния съд е
изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените, така и
събраните гласни доказателства по делото.
Решението на съда е валидно, допустимо и правилно, както по
отношение на изводите за основателността на исковата претенция, така и по
отношение на определения размер на обезщетението. Правилно съдът е разгледал
исковата претенция в светлината на ясно обособената и изпъкваща със спецификата
си група от дела, заведени пред българските съдилища, а впоследствие и пред
ЕСПЧ, на лица, лишени от свобода, които изтърпяват наказанието си в условия,
неотговарящи на стандартите, установени от Съвета на Европа, определени сами по
себе си, поради наличие на конкретни и ясни параметри, като условия, нарушаващи
забраната за нечовешко и унизително отнасяне – чл. 3 ЕКПЧ.
Неоправдано в тази връзка е оплакването в касационната жалба , че
съдът не е съобразил актуална съдебна практика на ЕСПЧ /
Решение от 40.07.2020 г. по жалба 2727/2019 г. дело Иванов и др. срещу България /, т.е не е приложил паривлно елементите
от фактическия състав на чл. 1 ЗОДОВ и решението по тази причина следва да се счита за необосновано. В
случая съдът е процедирал правилно, като е приложил директно нормата на чл. 3
ЕКПЧ.Следва да се посочи, че
въпросът за начина на прилагане чл. 3 ЕКПЧ от българския съд по отношение на
специфичната група лица – лишени от свобода, що се отнася до условията на
затворите, към настоящия момент е решен с изменението на ЗИНЗС, като в чл. 284
и чл. 285, от същия закон стандартите на ЕСПЧ вече са въведени в българския
закон с национална законова норма. В случая административният съд е
приложил стандартите за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ по отношение на
ищеца, като размерът на дължимото обезщетение е съобразен изцяло с
релевантните обстоятелства. Съобразен е както периодът,
през който е търпяно нарушението, конкретните факти, свързани с претърпните от ищеца морални страдания , през времето на нарушението и последиците за неговото психическо състояние, но така също е
съобразено и липсата на доказателства за неимуществени вреди от друг характер.
Въз основа на
правилно установени факти и обстоятелствата, при
които са проявени, са направени обосновани изводи относно приложението,
както на материалния, така и на процесуалния закон. Обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, а при този изход на
спора , на жалбоподателя не се дължи присъждане на разноски пред касационна
инстанция.
Водим от изложеното ПАЗАРДЖИШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД :
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА
Решение № 923/12.11.2020 г. по адм. дело № 642/2020
г. на Административен съд – Пазарджик в обжалваната част.
Решението
е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : /П/
ЧЛЕНОВЕ :1./П/
2./П/