Решение по дело №651/2018 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 22 юни 2018 г. (в сила от 6 септември 2018 г.)
Съдия: Дияна Атанасова Николова
Дело: 20184430100651
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 януари 2018 г.

Съдържание на акта

                                            

                                              Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

                                                         

    

          гр. Плевен, 22.06.2018 год.

 

                                               В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІІ-ти граждански състав, в публичното съдебно заседание на 22.05.2018 година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА НИКОЛОВА

 

 

 при секретаря Даниела Маринова като разгледа докладваното от съдията НИКОЛОВА гр.д. №651 по описа за 2018 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

             

                   Иск с правно основание чл. 108 от  ЗС.

              Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от  Ж.А.О., ЕГН **********, адрес: ***, чрез пълномощник адв. Ф.П., съдебен адрес:*** против М.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, в която се твърди следното: ищцата притежава ***. Освен апартамента притежава и избено помещение №16, с площ от 6.72кв.м. От доста години ответникът завзел избеното помещение, не иска да го напусне и ищцата не може да го ползва, като в тази връзка имат непрекъснато разправии. Съгласно плана на сградата, към  апартамента на ищцата е определено избено помещение №16, а за ответника - избено помещение №13. Твърди се, че ответникът използва собственото си избено помещение, но използва и това на ищцата, поради което тя е лишена от възможността да ползва такова; ответникът отказва да напусне  нейното избено помещение.

        Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което на основание чл.108 от ЗС да признае за установено  в отношенията между страните, че избено помещение №16 е собственост на ищцата  и да осъди  ответника да предаде владението  върху същото.

Претендират се направените по делото разноски.

          Направено е искане по доказателствата за назначаване на експертиза, което  следва да се уважи.

         Ищцата следва да  посочи с писмена молба с препис за насрещната страна имената на лицата, които  иска да бъдат разпитвани по делото като свидетели.

         В срока по чл.131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, чрез адв.П.А., с който оспорва изцяло иска.

         Твърди се, че от представения с исковата молба нотариален акт за покупко-продажба *** на нотариус А.П.- Плевен, се установява, че ищцата е собственик на ***, заедно с принадлежащото към това жилище избено помещение №16, с полезна площ от 6.72 кв.м. Продавачът П.А. се е задължила да предаде на ищцата владението на продадения имот, включително и на процесното избено помещение още в деня на подписване на нотариалния акт, т.е. ищцата е придобила владението върху собствения си апартамент №7 и принадлежащото избено помещение №16 на 17.12.2007 г.

Заявява се, че не отговарят на истината твърденията на ищцата за това ответникът от години да е завзел нейното избено помещение.

         Ответникът твърди, че той и съпругата му А.В.Д.са собственици на апартамент ***, заедно с принадлежащото  към апартамента избено помещение №13, с полезна площ 13.23 кв.м, който имот закупили на 14.12.1992 г. от МНО - поделение 18810, с Договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на НДИ. Преди да закупят имота, живеели в същото жилище от 1981 г., което било предоставено за ползване като военнослужещ. През всичките тези години /от 1981год. до настоящия момент/, той и семейството му никога не са владели процесното избено помещение №16, никога не е отнемал владението на процесната маза от ищцата, не я е „завземал и ползвал”.

         Ответникът заявява, че върху процесното избено помещение №16 няма фактическа власт, никога не го е ползвал, не е поставял и държал в него свои вещи, поради което няма как да го „освободи”.

         Ответникът заявява, че владее и ползва собственото си избено помещение №13, а ищцата всъщност владее и ползва съседно избено помещение - №14 /съгласно скицата, представена с исковата молба/, което избено помещение е принадлежащо към ап.№8, собственост на Община Пордим. Нейното собствено избено помещение №16 стои отключено, празно и не се използва от никой.

          В качеството си на домоуправител на етажната собственост ответникът заявява, че  притежава ключове за други избени помещения във входа - №18, №19 и №21, които са му предоставени от самите собственици, т.к. те не живеят понастоящем в сградата. Тези трайно отсъстващи съседи му предоставили ключове  и  от апартаментите си, за да наглежда имотите им, докато отсъстват. Община Пордим притежава три апартамента в етажната  собственост, като с оглед предотвратяване на набези от крадци, кметът на с.Каменец  помолил ответника  да наглежда собствеността и на общинските  апартаменти и  мази.

           Излагайки това ответникът оспорва изцяло иска.

           В о.с.з. от ищцата се явява и се представлява от адв.Ф.П.. Поддържа иска, като заявява, че от предния ден /преди първото  о.с.з./ има достъп до избеното помещение, предмет на делото и е заключила същото със собствен катинар, респ. не съществуват вече пречки да го владее и ползва - изявление, направено от ищцата още в първото по делото о.с.з. Моли съда да уважи иска, като доводи са наведени от пълномощника. Съдът е дал възможност на ищцовата страна да представи допълнително писмено изявление по съществото на спора, но такова не е постъпило.

              Ответникът се явява лично и се представлява от адв.П.А., която изцяло оспорва иска и навежда доводи в о.с.з.

           Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона намира за установено следното от фактическа и правна страна:

   Искът е допустим, но по същество - неоснователен и недоказан.

            При искане с правно основание чл.108 от ЗС в тежест на ищцата е да докаже, че е собственик на процесното  избено помещение и че същото се владее от ответника. В случай, че се докаже, че вещта се владее от ответника, последният следва да доказва, че я владее на правно основание.

            Не е налице спор между страните, а това се установява и от приетите по делото писмени доказателства /нотариален акт за собственост -л.3, договор за покупко-продажба на държавен недвижим имот – л.21 от делото/, че :  ищцата е собственик на жилище, както следва: ***, заедно с принадлежащото към това жилище избено помещение №16; че ответникът е собственик на апартамент №3, находящ се в същата жилищна сграда, заедно с принадлежащото към апартамента избено помещение №13, с полезна площ 13.23 кв.м.

           Спори се относно това дали преди подаване на исковата молба и практически до момента на провеждане на първото по делото о.с.з. ищцата е била лишена от възможността да владее  избеното си помещение и същото да  е било владяно от страна на ответника.

           В тази връзка ищцата твърди в исковата молба, че от години ответникът бил завладял нейното избено помещение - №16, отказвал да го освободи  и тя била лишена от възможността да го използва, нямала достъп до него.  В първото  о.с.з. ищцата  признава, че към този момент вече владее   избеното помещение №16, установила, че било отворено, заключила го с неин катинар и вече никой не й пречи да го владее и ползва фактически. Твърди обаче, че ответникът освободил мазето й след като тя депозирала настоящата искова молба в съда. С цел изясняване на относимите по делото факти и обстоятелства в първото о.с.з. съдът е изслушал ответникът и същият заявява следното: собственото избено помещение на ищцата под №16 от години стояло незаключено  и  ищцата никога не била лишавана от достъп до него и  от възможността да го използва, вкл. по предназначение; наред с това ищцата ползвала избено помещение №14, а той ползва  собственото си  избено помещение - №13, както и  избено помещение №18 /собственост на Община Пордим/, в което от 1994год.  е разположил система за локално парно; заявява, че никога не е ползвал избеното помещение, собственост на ищцата / №16/ и  никога не е слагал там свои  вещи.

         Съдът е дал възможност на страните да попълват делото с доказателства, вкл. и с гласни такива. Видно е  обаче, че въпреки  дадената възможност/ още при постановяване на определението по реда на чл.140 от ГПК, а  и в първото  по делото о.с.з./, че ищцата не се възползва от същата. Заявява, че на практика в жилищния блок живеят малко семейства и предвид обстоятелството, че ответникът е управител на етажната собственост, никой от съседите й не би се съгласил да свидетелства.  Това нейно изявление следва да се вземе под внимание от страна на съда дотолкова, доколкото  в крайна сметка по делото е изслушан един свидетел, посочен още с отговора на ответника и който се явява именно съсед  на страните по делото, живущ на  ет.1 от жилищния блок. Съдът намира, че следва да кредитира показанията му в пълна степен, т.к. установеното от същия в хода на делото не се опровергава от други, събрани по делото доказателства. Следва да се посочи, че законът дава  еднаква възможност на страните, като равнопоставени в процеса, да попълват делото с доказателства. Обстоятелството, че  ищцата не прави  искане за попълване на делото с гласни доказателства, не води до извод да следва да се пренебрегва  установеното в хода на делото от страна на свидетеля, посочен от ответната страна – при все, че показанията/както беше посочено/ съдът приема за истински, а далото ги лице не следва да се третира като такова с каквато и да било заинтересованост от изхода на делото или като лице, което да е в някаква степен на зависимост от ответника, което би могло да породи съмнение в обективността  на изложеното от него в хода на делото.

          По делото по категоричен начин се установява, че към момента на първото  о.с.з. ищцата упражнява  необезпокоявано  фактическа власт върху собственото си избено помещение №16, както и че ответникът не владее  същото. По делото не се събраха доказателства за това преди този момент  ищцата да е била лишена от възможността да ползва избеното си помещение/от една страна/ и то/от друга страна/ от страна на ответника; установява се, че достъпът до това помещение е бил свободен. От показанията на свидетеля Ю.И.се установява, че на практика  ищцата  ползва маза №14, която всъщност е на  апартамент №8, която маза ползвали предходните собственици на апартамента - понастоящем собственост на ищцата. Що се отнася до избено помещение №16, което принадлежи съобразно строителната документация и нотариалния акт за собственост на ищцата, то от показанията на свидетеля се установява, че това е избено помещение №16 доскоро е било „свободно помещение“ и никой не го е ползвал, вкл. и ответникът. От показанията на свидетеля се установява, че  от 01.05.2018год. /денят преди първото по делото о.с.з./ това избено помещение вече е заключено, има сложен нов катинар/жълт/. Ищцата заявява, че това е сложен то нея катинар. От показанията му се установява, че до преди 01.05.2018год. и от 15 години на това избено помещение  имало „катинар на едната халка“, но в избеното помещение можело да се влиза. От показанията му се установява, че  ответникът освен, че ползва собственото си  избено помещение/№13/, ползва избено помещение №18/собственост на Община Пордим/, в което именно е разположил  котле във вр. с изградено от него локално отопление. Установява се, че това съоръжение е трайно прикрепено, има изградено котле, което е иззидано с тухли, има тръби със съответните заварки  и т.н., т.е. това съоръжение не е лесно преместваемо и от години именно е ситуирано в това избено помещение, което не е собствено на ищцата. От показанията на свидетеля се установява, че в последно време не може да се води спокоен разговор с ищцата; че тя не присъства на провежданите събрания на етажната собственост и че от около  година и половина  „започна да обижда домоуправителя, че краде, че й  е откраднал мазата“. Доказателства за това  обаче, както преди  подаването на исковата молба, така и след  този момент, ответникът да е владял избеното помещение на ищцата, не се събраха.

           От приетото заключение на ВЛ С.С. се установява, че избено помещение №16 в процесния жилищен блок в с.Каменец принадлежи към апартамент №7, собственост на ищцата; избено помещение №13 - е собственост на ответника. Съдът прие  заключението на ВЛ като обективно и изготвено в съответствие с поставената му задача - посочена от ищцата още в исковата молба. Възражението /протоколирано в о.с.з. от 22.05.2018год./ на пълномощника на ищцата, че ВЛ не е отговорило на въпроса към момента на изготвяне на заключението от кого се ползва  процесното избено помещение и фактът, че ВЛ „не е влизало  в мазата“, е ирелевантно към конкретната задача, на която ВЛ следва да отговори. Наред с това следва да се отбележи, че в случая ВЛ не следва да отговаря нито на въпроси, които биха дали отговор на правен въпрос; нито да прави проучвания и респ. да прави изявления, които да заместват страната в задължението и възможността именно тя да попълва делото с доказателства; не следва да се смества ролята на вещото лице с тази на страна в процеса.  Вещото лице се назначава по искане на страната или служебно/ в случая  именно по искане на  ищцата/, когато за изясняване на някои възникнали по делото въпроси са необходими СПЕЦИАЛНИ ЗНАНИЯ из областта на  науката, изкуството, занаятите  и  др. – чл.195 от ГПК. В случая  и предвид конкретния  предмет на правния  спор, вещото лице не е следвало да посещава на място жилището на страните и собствените им избени помещения. Не вещото лице, а страната е участникът в процеса, който следва да установи кой, кога е ползвал  процесното избено помещение №16. Твърденията на адв.Ф.П. за това, че „няма кой да дойде като свидетел“, не обосновават нужда вещото лице да попълва делото с доказателства по пряко свързания с предмета на делото въпроси – кой ползва процесното избено помещение, независимо към кой времеви момент би било отнесено това изявление на вещото лице. Това не е и редно да се допуска от съда.  Ищцата е направила искане за съдебно-техническа експертиза съобразно преглед на строителната  документация на  жилищната сграда и вещото лице е направило именно това. Нещо повече, по делото ОЩЕ В ПЪРВОТО ПО ДЕЛОТО О.С.З. НАПЪЛНО Е ИЗЯСНЕНО /т.к. това беше заявено от самата ищца/, че ищцата Ж.О.  вече има достъп до избеното си помещение, може и го ползва, заключила  го е с неин катинар. Този факт остана непроменен  в хода на делото и е напълно ясно от датата на първото  о.с.з. до приключване на съдебното дирене по делото кой ползва  процесното  избено помещение №16 - ищцата. Освен, че в конкретния случай не следва вещото лице да отговаря на въпрос кой ползва същото в периода, отнесен към разглеждането на исковата претенция в съда, то логично е, че дори и ВЛ да беше посетило процесния имот, то  ПРЕДВИДИМО щеше да установи, че избеното помещение №16 се ползва не от друг, а от ищцата /с оглед изложеното по-горе в мотивите/. Друг е въпросът, че при така изяснената по несъмнен начин фактическа обстановка още в първото по делото о.с.з., ищцата поддържаше искането за назначаване на  исканата още с исковата молба експертиза – и съответно съдът уважи това искане.

           С оглед на  установеното в хода на делото и предвид поддържането на иска от страна на ищцата, следва да се признае за установено по отношение ответника, че ищцата е собственик на процесното избено помещение №16, но иска за осъждане на същия да й предаде  владението следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

          При този изход на делото и предвид установените факти, касаещи предмета на делото,  на ищцата не следва да се присъждат разноски.

           Искането на ответника за присъждане на разноски по делото, в общ размер 330лв./приложен е списък на л.42 от делото/, се явява основателно  и следва да бъде  изцяло уважено. В случая не се установява в нито един релевантен  за делото период от време  ответникът да е владеел собственото на ищцата избено помещение, поради което той не й дължи разноски. Няма възражение относно размера на разноските, претендирани от ответната страна.

         Видно е, че ответникът изрично прави искане за присъждане на разноски, представен е и списък на същите. Само от неговата воля зависи дали същият би пристъпил към принудително изпълнение във вр. със събирането им или би формирал решение реално ищцата да не му ги заплаща.

          Воден от горното, съдът

 

     Р     Е     Ш     И :

 

 ПРИЗНАВА на основание чл.108 от ЗС  по отношение на М.Й.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че  Ж.А.О., ЕГН **********, адрес: ***, пълномощник адв. Ф.П., съдебен адрес:***  е  собственик  на  ******, като ОТХВЪРЛЯ иска В ЧАСТТА, в която се иска М.Й.Д., ЕГН **********, адрес: *** да бъде осъден да предаде на Ж.А.О., ЕГН ********** владението върху същото процесно избено помещение - №16, като НЕОСНОВАТЕЛЕН  и  НЕДОКАЗАН.

          ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ГПК Ж.А.О., ЕГН **********, адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ  на М.Й.Д., ЕГН **********, адрес: *** направените разноски по делото  за един адвокат в общ размер 330лв.

          Решението може да се обжалва чрез Плевенски районен съд пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му с въззивна жалба.

                                              

                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: