Р Е
Ш Е Н
И Е
№………………………..
2020 година,
гр. ВАРНА
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р О
Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр. Варна, ВТОРИ касационен състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОВА ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА
СТОЯНОВА
ДИМИТЪР МИХОВ
В съдебно заседание на двадесет
и седми февруари 2020г. при секретаря Наталия Зирковска и с участието на прокурор Владислав Томов
разгледа докладваното от съдия Г. Стоянова
КНАХД № 189/2020 по описа на
Административен съд гр. Варна за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 от АПК вр.с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на И.Р.Й., ЕГН **********, депозирана
чрез процесуален представител адв. П. Б. ***, насочена срещу Решение № 2244/06.12.2019
г. на ВРС, постановено от XXIII с-в по НАХД №2375/2019 г. по описа на същия съд.
С
него въззивният съд е потвърдил НП № 19-0819-001306/12.04.2019г.
на Началника на група в с-р „ПП“ при ОД на МВР-Варна, с което на касатора е
наложено административно наказание “Глоба” в размер на 400лв. на основание
чл.638 ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Касаторът
счита решението за неправилно, незаконосъобразно и несправедливо, тъй като е
постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и материалния
закон. Основното възражение е насочено срещу приетия от въззивния съд извод за липса
на предпоставки за квалифициране на
деянието като маловажен случай, като се
изтъква, че изисканият документ е бил
представен непосредствено след проверката, същият е бил валиден и наличен. Изтъква
наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, изразяващи се в
добронамеренността и оказването на
съдействие от касатора при разкриването на обективната истина, както и
че конкретното деяние разкрива ниска степен на обществена опасност с оглед
липсата на вредни последици от извършеното.
Въз основа
на изложеното е формиран петитум с искане касационният съд да отмени въззивното
решение и да постанови ново, с което да отмени наказателното постановление.
Ответникът
- ОД на МВР-Варна, чрез процесуален представител, в представен по делото писмен
отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че
въззивният съд е постановил решението при пълно и всестранно установяване на
относимите по делото факти, при правилна преценка за липса на основания за
прилагане на института „маловажен случай“. Моли съдът да потвърди постановеното
от въззивния съд решение, като претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на ВОП изразява становище за неоснователност на касационната жалба, счита, че ВРС е приложил правилно закона и моли
за потвърждаване на въззивното решение.
Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и данните по делото, настоящият състав констатира
следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от
надлежна страна и е процесуално допустима.
Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Фактите по случая:
Според съдържанието на издаденото от ответника по касацията НП № 19-0819-001306/12.04.2019г. на Началника
на група в с-р „ПП“ при ОД на МВР-Варна на касатора е ангажираната административнонаказателната
отговорност, за това, че на 25.02.2019 г. около 20:50 часа в гр. Варна по бул.
«Христо Смирненски» до автобусна спирка «Подвис» в посока Вятърна мелница, е
управлявал лек автомобил «Дачия логан» с
ДК № В5610КМ – собственост на Г.Д.Я., във връзка с чието използване не е
притежавал сключен и действащ договор за задължителна застраховка «Гражданска
отговорност».
Горното било установено при извършена от служители на
сектор «ПП» при ОД на МВР - Варна проверка на посочените дата и час, като е
съставен и АУАН № 125746, връчен на
лицето лично на същата дата. При
личното предявяване на акта, както и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН възражения
не били направени и депозирани.
Въз основа
на АУАН е издадено и процесното наказателно постановление, с което
административнонаказващият орган е възприел изцяло фактическите констатации в
акта и правната квалификация на нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ и е наложил
на касатора административно наказание „Глоба” в размер на 400лв.
Приложената в АНП справка от Гаранционния фонд сочи, че процесното МПС е било с активна застраховка
«ГО» до 00:00 часа на 28.12.2018г. От събраните в хода на производството
доказателства, става ясно, че на 13.09.2018г. от
собственика на МПС-то е била сключена задължителната застраховка „ГО“, която е
била с крайна дата 12.09.2019г., но поради неплащане на съответната вноска, същата
е била прекратена на 28.12.2018г. Проверката по настоящия случай е извършена в 20:50 ч. на 25.02.2019 г., т.е.
повече от два месеца след прекратяване на застраховката. Това обстоятелство не
се оспорва, като данни за сключване на нова застраховка «ГО» не са представени
от касатора.
За да потвърди наказателното постановление, въззивният съд приел за безспорно установено, че към момента на извършване на
проверката за управляваното от касатора МПС
не е била сключена задължителна застраховка „ГО“, което от обективна страна
осъществява състава на чл. 638, ал. 3 от КЗ. Приел е, че правилно наложеното наказание
„Глоба” е в императивно предвидения в закона размер от 400лв., предвид
наличието на законова забрана по смисъла на чл.27, ал.5 от ЗАНН за неговото
намаляване.
ВРС е преценил, че
случаят не е маловажен, като е взел предвид факта,
че за касатора е съществувала обективна възможност да провери дали автомобилът
има валидна застраховка „ГО“ от поставения стикер на предното стъкло и
намиращите се документи в колата. Доколкото се касае за неправомерно
засягане на важни обществени отношения, краткият
период от време и късото разстояние при управлението на МПС не би могло
да обоснове приложение на чл. 28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция в настоящия си състав споделя изводите на въззивния съд както относно
доказаността на нарушението и неговата правна квалификация, така и тези относно
липсата на законови предпоставки за приложение на института на „маловажно
нарушение“ по чл. 28 от ЗАНН, каквото е основното касационно възражение.
Нарушението по чл. 638, ал. 3 от КЗ, за което
е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора е свързано с
обществените отношения, гарантиращи правата на физическите, юридическите лица и
причинените на трети такива имуществени и неимуществени вреди, като посочената
норма е императивна и въвежда задължително поведение – управление на МПС след
сключване на застраховка "Гражданска отговорност" за посочените в
нормата лица. Нарушението е такова на просто извършване, вредни последици не се
съставомерни, поради което ненастъпването им не може да се преценява като
обстоятелство, което налага извод за маловажност на деянието. Не са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства, които да разкриват по-ниска степен на обществена опасност на
деянието в сравнение с останалите случаи. В делото е приложена справка относно
извършени нарушения по ЗДвП от касатора, чиято многобройност
допълнително мотивира настоящата инстанция да сподели извода на
ВРС за неприложимост на чл. 28 от ЗАНН. Самото нарушение е
типично за вида си- управление на МПС без задължителна застраховка „ГО“, като няма
обстоятелства, които да отличават съществено случая от основния състав на
деянието, описан в сочената като нарушена нормативна разпоредба. Както в хода на въззивното, така и пред касационната инстанция
останаха недоказани твърденията на касатора, че изисканият при проверката
документ е бил представен непосредствено след нея, като същият е валиден и
наличен. Нещо повече в касационната жалба не се отрича, че управлението на
автомобил за тест без сключена застраховка „ГО“ е формално нарушение,
следователно в конкретния случай безспорно са налице всички елементи от състава
на визираното нарушение, поради което законосъобразно е била ангажирана
отговорността на наказаното лице.
Предвид изложеното касационната
инстанция намира, че обжалваното съдебно решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, представляващи касационни основания за
отмяната му. Същото е правилно и законосъобразно постановено, поради което
следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на делото, своевременно направеното искане и на основание
чл. 63, ал. 5 от ЗАНН, касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв., съгласно чл. 78,
ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал.2, изр.първо, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 2244/06.12.2019 г. на ВРС,
постановено от XXIII с-в
по НАХД №2375/2019 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА И.Р.Й., ЕГН ********** *** да заплати на ОД на МВР-Варна разноски по делото за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………
ЧЛЕНОВЕ:1………………
2………………..