РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ради Ив. Й.
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Ради Ив. Й. Търговско дело №
20211800900191 по описа за 2021 година
Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 КЗ.
Ищецът Ю.ХР.Й., с ЕГН ********** с адрес: гр.Б., ж.к.“Саранск“ №9 вх.В ет.7 ап.2,
представляван от адв.К.Д. е предявил срещу ЗК „Л.И.” АД, с ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. ’’Симеоновско шосе” № 67 А, иск с правно основание чл. 432, ал.1
КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 КЗ за заплащане на сумите:
26 000,-лв. /двадесет и шест хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със законната лихва,
считано от 22.04.21 г., до окончателно изпълнение на задължението;
Ищецът Ю.Х.Й. твърди, че на 24.03.2021г. л.а. „Ауди А5“ с рег. № ВР 3430 СХ,
управляван от П.И.Б. се движил по АМ „Хемус“ с посока на движение от гр.С. към гр.В. и в
района на 30.500км, поради недостатъчно внимание върху конкретна пътна обстановка и
упражняване на контрол върху управляваното от него МПС, застига и удря отзад л.а. марка
„Фолксваген Лупо“ е рег. № СО 8812 АР, в който като пасажер е бил Ю.ХР.Й.
За настъпилия инцидент е съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица
с № 38 от 26.03.2021г. Видно от протокола виновен за настъпване на инцидента е водачът на
л.а. „Ауди А5“ с рег. № ВР 3430 СХ - П.Б., чиято гражданска отговорност на автомобилиста
е застрахована в „Застрахователна компания Л.И.“ АД по застрахователна полица №
ВG/22/120003339418 с период на покритие от 06.12. 2020г. до 05.12.2021г. видно от
Констативния протокол, както и от справка в интернет страницата на Гаранционен фонд.
1
Непосредствено след пътния инцидент ищецът е откаран в УМБАЛ „Св. А.“ АД - С.
и след множество проведени изследвания е настанен в Клиника по неврохирургия.
Лекуващите лекари му поставят окончателна диагноза:
Мозъчно сътресение;
Травма на нервните коренчета в шиен отдел на гръбначния стълб;
Разстежение на сухожилно-мускулните връзки на врата;
Следва да се вземе предвид обстоятелството, че вследствие на силния удар
пострадалият е изгубил съзнание за период от няколко минути, както и че няма спомен за
станалото.
Всички тези обстоятелства са видни от Епикриза № 236 към ИЗ № 5179/2021г.,
издадена от УМБАЛ „Св.А.“ АД - С., Клиника по неврохирургия.
В болничното заведение по време на активното лечение от 24.03.2021г. до
26.03.2021г. за ищеца се грижат неговите близки, които му правят тоалет и му помагат да се
храни, което действие е особено затруднено предвид претърпяното увреждане на главата.
Пострадалият почти през цялото време е на легло, движенията му са силно затруднени,
чувства много силни болки в главата и шията. Оплаква се от силен световъртеж, замаяност,
шум в ушите и дразнение от светлина.
След изписването на ищеца от болничното заведение, той продължава лечението си в
домашни условия. Назначен му е първоначален домашен режим на лечение, който
преминава в постоянни болки на пострадалия. Болките му се засилват особено нощем, както
и след опити от страна на пострадалия да извърши елементарни опорно-двигателни
движения с помощта на някой от близките си. Видно и от епикризата предписаното лечение
е свързано с лечебно-хранителен двигателен режим. Това води до постоянен дискомфорт,
обездвижване, свързано с невъзможност доверителя ни да задоволява елементарни хигиенни
и битови нужди без помощта на някой от близките си. Вследствие на невъзможността Ю.Й.
да извършва каквито и да е опорно-двигателни движения сам, за него и за най-близките му,
хора в работоспособна възраст, е създаден огромен стрес.
Интензивните болки при пострадалия не стихват, което принуждава последния да
посети специалист неврохирург. Видно от Амбулаторен лист № 000013 от 12.04.2021г. при
доверителя ми се наблюдават персистираща хипестезия по коренчев тип за дерматоми С5 и
С6 двустранно, лекостепенна пареза на дясна ръка, лекостепенен цефалгичен синдром.
Инцидентът се отразява негативно и на психиката на пострадалия Ю.ХР.Й. Поради
силните и нестихващи болки, той страда от нарушения на съня, понижено настроение,
тревожност, вследствие на стреса, предизвикан от внезапността и непредвидимостта на
състоялото се пътно произшествие. Постоянната нужда от помощ и съдействие на близките
и роднините на пострадалия, създават у него чувство за безпомощност и малоценност, което
се отразява негативно върху психиката и самооценката му, тъй като доверителят ни е млад
мъж, грижещ се сам за себе си и домакинството си преди настъпването на инцидента.
2
Получените стресови посттравматични състояния водят до нарушения в нормалния
социален живот на доверителя ни и създават трайни препятствия за упражняване на
обикновените битови дейности.
Виновният за настъпилото ПТП водач П.И.Б., попада в кръга на лицата, чиято
отговорност за причинени вследствие на ПТП вреди, се покрива от застраховката
„Гражданска отговорност”, сключена със „Застрахователна компания Л.И.” АД по полица №
ВG/22/120003339418, валидна от 06.12.2020г. до 05.12.2021г. Обстоятелства, които са видни
от Констативния протокол за ПТП и от справка от базата данни на информационен център
към Гаранционен фонд.
Претенцията на ищеца за обезщетение на неимуществени вреди е надлежно заведена
на основание чл. 380, ал. 1 КЗ на 22.04.2021 г., пред „Застрахователна компания Л.И.“ АД,
което е видно от молба за завеждане на претенция с вх. № 5409/22.04.2021г. Към датата на
завеждане на настоящата искова молба липсва предложение от страна на ответника за
постигане на извънсъдебно споразумение за изплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, търпени от пострадалия.
В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Л.И.” АД е подал писмен отговор,
чрез пълномощника си адв.Д.Т., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и
размер.
Оспорва вината на сочения за делинквент водач П.И.Б., противоправността на
неговите действия, описания в исковата молба механизъм на настъпване на ПТП. Към
момента не е приключило досъдебното производство, образувано по повод настъпилия
пътен инцидент. Обстоятелството, че е налице висящ процес не се отрича от процесуалния
представител на ищеца, поради което счита, че е налице основание по чл.229, ал.1, т.4 от
ГПК за спиране на настоящото гражданско производство до приключване на наказателното
такова. Спирането е наложително поради необходимостта от установяването в хода на
наказателното разследване на обстоятелства, обуславящи разрешаването на настоящия
гражданскоправен спор и прилагането на разпоредбата на чл.300 от ГПК.
Оспорва размера на предявените искове за изплащане на застрахователно
обезщетение за неимуществени вреди.
Оспорва дължимостта на законната лихва, претендирана от датата на уведомяване на
застрахователя за настъпилото произшествие по аргумент на чл. 497, ал. 1, т. 1 и т. 2 от
Кодекса за застраховането.
Не оспорва валидността на застрахователна полица № ВG/22/120003339418 за
задължителна застраховка “Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключена по
отношение на посоченото МПС, към датата на ПТП.
Прави възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, който е пътувал в
процесното МПС, без поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбата на чл.
137а от Закона за движението по пътищата.
Ищецът Ю.ХР.Й. е подал допълнителна искова молба, в която поддържа подадената
3
искова молба по аргументите, изложени в нея - същите се основават на трайната съдебна
практика на ВКС и в хода на процеса ще ангажира доказателства, за които са направени
съответните доказателствени искания.
Възражението на ответника за неоснователност и прекомерност на исковата
претенция за неимуществени вреди е неоснователно. В тази връзка ще бъде проведено
пълно и главно доказване в процеса.
Счита, че исковата претенция е основателна, в рамките на справедливостта и не е
завишена по размер.
Становище по възраженията на ответника, че процесното ПТП не е настъпило по
посочения в ИМ механизъм и че посочените неимуществени вреди не са настъпили в
резултат от него.
Оспорва изцяло твърденията, изложени в отговора на ответника, че процесното ПТП
не е настъпило по посочения с исковата молба механизъм. За установяване и доказване на
механизма на настъпване на пътния инцидент е поискано изготвянето на съдебна
автотехническа експертиза. В хода на доказването ще се установи по безспорен начин
механизма на настъпване на инцидента, както и механизма на получаване на телесните
увреждания на ищеца.
С исковата молба е приложен Констативен протокол за ПТП, удостоверяващ факта,
че на посочената в него дата се е състояло процесното ПТП с участници и пострадали лица,
посочени в протокола. Направено е искане за причисляване към настоящото дело на
материалите по воденото разследване, за да проведем главно и пълно доказване на
твърдените от нас факти за настъпване на механизма на ПТП.
По отношение на възраженията на ответника, че процесното ПТП не е настъпило по
изключителна вина на водача на л.а. „Ауди А5“ с рег. № ВР 3430 СХ, заявява следното -
съгласно разпоредбата на чл.45, ал.2 ЗЗД вината при извършен деликт се предполага във
всички случаи. Презумпцията за вина (при непозволеното увреждане по чл. 45 ЗЗД), може да
се обори само с пълно главно доказване на обстоятелствата, които я изключват. Доколкото
прякото право на увредения, установено със закона - чл. 432, ал. 1 КЗ, възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение от деликвента и е функционално
обусловено от него, то застрахователят, като пряко задължено лице, отговаря в обема, в
който отговаря и причинителят на вредата. (Решение № 238 от 20.06.2008 г. на ВКС по т. д.
№ 924/2008 г., II о., ТК, докладчик съдията В.А.).
От доказателствата, приложени към ИМ и от направените доказателствени искания и
в хода на доказването ще бъде установено, че субективните действия на П.И.Б., водач на л.а.
„Ауди А5“ с рег. № ВР 34030 СХ са довели до настъпване на процесния пътен инцидент.
Счита, че тези доказателства ведно с поисканите в исковата молба съдебни
експертизи ще изяснят спорните факти по безспорен начин - ще бъде установен механизмът
на ПТП и че травматичните увреждания на ищеца са пряка и непосредствена последица от
процесния пътен инцидент.
4
Становище по възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния
резултат.
От приложените към Исковата молба доказателства и от направените
доказателствени искания, ако бъдат допуснати, в хода на доказването ще бъде установено,
че в резултат на ПТП ищецът е търпял описаните в ИМ вреди, както и че не е налице
съпричиняване от негова страна, тъй като същият е бил пасажер в л.а. „Фолксваген Лупо“ с
рег. № СО 8812 АР с поставен обезопасителен колан.
Ответникът носи тежестта да докаже по категоричен начин, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца, защото извлича чрез това свое
твърдение изгодни за себе си правни последици. Макар обаче ответното дружество да е
възразило, че е налице съпричиняване, това възражение не се подкрепя от доказателства,
поради което следва да бъде оставено без уважение и на пострадалия да бъде присъден
пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди.
Становище относно възражението на ответника, че ищецът не е претърпял
посочените в исковата молба неимуществени вреди.
С исковата молба са представени медицински документи, издадени по съответния
законов ред от съответните медицински лица, които удостоверяват вида и характера на
травматичните увреждания, получени от ищеца при настъпване на процесното ПТП. С
исковата молба е поискано и изготвянето на съдебномедицинска експертиза, с която да се
докажат търпените от ищеца болки и страдания, техния период и интензитет.
Становище относно възражението за прекомерност на исковата претенция за
неимуществени вреди.
Счита, че оспорването на ответното дружество за прекомерност на исковата
претенция е неоснователно. В тази връзка ще бъде проведено пълно и главно доказване в
процеса.
Във връзка с обосноваване на претендиралия размер на исковата претенция, моли да
отчете, че в конкретния случай, телесните увреждания на пострадалия, причинени от
процесното ПТП, са обективирани в представената с исковата молба епикриза - официален
свидетелстващ документ с материална доказателствена сила и размерът на иска е основан
именно на диагнозата, поставена от компетентните лекуващи лекари на пострадалото лице.
Във връзка с твърдението на ответника, какъв следва да е справедливият размер на
обезщетението, следва да се отчете фактът, че размерът на обезщетенията за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Понятието
„справедливост” не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се отчетат при определяне размера
на обезщетението. Такива обективни обстоятелства, при телесните увреждания, са
характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване на здравето, причинените морални страдания и
осакатявания и др.
5
Физическите болки и страдания не могат да бъдат съизмерими с пари, но все пак
пълното обезщетяване на всички неимуществени вреди изисква същото да бъде съотносимо
с болките и страданията, претърпени от увреденото лице. По силата на закона, то би
следвало да представлява справедлив еквивалент на нанесените щети. По смисъла на чл. 492
КЗ законодателят определя лимит на отговорност от 10 000 000 лв. за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица, който лимит очертава и рамката на паричната
отговорност в зависимост от тежестта и еквивалента на неимуществените вреди.
Приемането на Р. България в Европейския съюз и поемането на договорните
ангажименти спрямо същия, е съпроводено и с настъпващи промени относно размера на
застрахователните премии и тенденция към увеличаването им с оглед пълното
компенсиране на вредите по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Тази тенденция е необратима и тя оказва влияние при определяне напоследък на по-голям
размер на обезщетенията, присъждани от съдилищата. В последните години законодателят
съобразява законодателството ни с това на Европейския съюз и определя нарастващи
минимални застрахователни покрития по отношение на застрахователите. Това безспорно
доказва рамките на справедливия размер на обезщетенията в конкретната икономическа
обстановка.
Получените вследствие на инцидента увреждания влекат след себе си освен
физически болки за Ю.Й., още и негативни последици за неговото психическо състояние,
както и смущения в нормалния му ритъм на живот, физическа активност и невъзможност да
осъществява на пръв поглед „дадени“ на здравия човек радости.
Поради това счита, че исковата претенция е в рамките на справедливостта и не е
завишена по размер, както и че не следва да бъде намалена на основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД, тъй като в хода на доказването ще се установи, че пострадалият не е допринесъл за
получените телесни увреждания.
Видно от Постановление за прекратяване на досъдебно производство № 79.2021 г. по
описа на ОСлО при СОП, пр.пр. № 322/2021 г. по описа на РП - Е.П. от 06.12.2021 г.,
образуваното по повод процесното ПТП досъдебно производство е прекратено. Видно от
същото, вина за настъпване на процесния инцидент има именно водачът на л.а. „Ауди А5“ с
рег. № ВР 3430 СХ - Пламен Ивов Борисов.
Правото на увреденото лице да претендира обезщетение от застрахователя възниква
едновременно с правото на деликтно обезщетение и е функционално обусловено от него.
Лихвата за забава при непозволеното увреждане започва да тече от датата на увреждането и
се дължи без покана (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), а е исковата молба е поискали лихвата да бъде
присъдена от датата на завеждане на претенцията на ищеца по извънсъдебен ред пред
ответното дружество, съгласно чл. 380 от КЗ.
При деликтното увреждане правото на увреденото лице да претендира лихва за забава
възниква от датата на настъпване на самото увреждане. Застрахователят отговаря при
същите условия както застрахования, т.е. както деликвента. Иначе казано - правилата и
6
практиката по отношение на непозволеното увреждане следва да се прилагат и при преките
искове срещу застрахователите за присъждане за застрахователни обезщетения по
застраховката „Гражданска отговорност” на автомобилистите, която отговорност възниква
по силата на закона и е деликтна по своя характер.
По смисъла на чл. 429, ал. 3 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава от „датата
на предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице“.
Още със завеждането на претенцията на 25.04.2021г. е поканен ответника да плати,
представяйки му необходимите за това документи, включително информация за банковата
сметка на пострадалото лице, съгласно изискването на чл. 380 КЗ.
Ответникът ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД не е подал допълнителен отговор.
Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по
делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от констативен протокол за ПТП с пострадали лица №38 на 24.03.2021г. около
7,40ч.а АМ Хемус км.30,500 посока гр.Варна л.а. „Ауди А5“ с рег. № ВР 3430 СХ,
управляван от П.И.Б. в условията на снеговалеж застига и блъска отзад движещите се пред
него и намаляващи скоростта л.а. марка „Фолксваген Лупо“ е рег. № СО 8812 АР, в който е
пътувал като пасажер пострадалия Ю.ХР.Й.
По делото се прие заключение на съдебна автотехническа експертиза. От
заключението се установява, че на 24.03.2021 година, към 07,40 часа - светлата част от
денонощието по АМ „Хемус”, в зоната на километър 30+500, в местността „Витиня”, в прав
участък, мокро, хлъзгаво и заснежено асфалтово покритие в платното за движение в посока
към гр. В. се е движил лек автомобил „Фолксваген Лупо” с регистрационен номер СО 88 12
АР, управляван от Р.К.Г. На предна дясна седалка в този автомобил е пътувал ЮЛ. ХР. Й..
Платното за движение в този участък е било еднопосочно и се е състояло от две
ленти за движение в посоката, всяка с широчина по 3,9 метра, отделени една от друга
посредством единична, прекъсната линия „М 3” и вдясно на тях се е намирала лента за
принудително спиране, отделена от първите две посредством единична непрекъсната линия
„М 1”. От двете страни платното за движение се е ограничавало от стоманена предпазна
ограда.
Придвижвайки се по гореописания начин, водачът на лек автомобил „Фолксваген
Лупо” - Р.Г. е забелязал, че пред него е аварирал товарен автомобил, който се е изтеглял към
лентата за принудително спиране, поради което Георгиев е намалил скоростта на движение
на автомобила и е преминал в лявата лента за движение и се е придвижвал напред.
Към този момент след лек автомобил „Фолксваген Лупо”, се е движил -лек автомобил
„Ауди А5” с регистрационен номер ВР 34 30 СХ, управляван от П.И.Б. Водачът на този
автомобил е забелязал, че платното за движение по автомагистралата е заето от спрели
автомобили и е предприел действия за намаляване скоростта на автомобила с аварийно
спиране, но поради мокрото и хлъзгаво платно за движение, същият не е успял да спре и се е
ударил в задната централна част на лек автомобил „Фолксваген Лупо”. Ударът е леко
ексцентричен, заден, при който ударният импулс, изводимо от деформациите по
автомобилите, е бил разположен в дясно от масовия център на Фолксвагена и същият е бил
отхвърлен напред и в същото време е започнал ротационно движение около вертикалната си
ос с посока, обратна на посоката на въртене на часовниковата стрелка, гледана отгоре и се е
установил в място, което не е определено в търговското дело.
7
Лекият автомобил „Ауди А5” с регистрационен номер ВР 34 30 СХ, след описания
удар във Фолксвагена, поради по-голямата си маса, следва да е продължил в посока напред и
вдясно, след което да се е установил също в място, което не е определено в търговското
дело.
След удара, автомобилите са изместени и са оставени в местата, където са описани в
протокола за оглед на местопроизшествие....”
Причина за настъпилото ПТП следва да се търси в субективните действия на
водачът на лек автомобил „Ауди А5” с регистрационен номер ВР 34 30 СХ,- П.И.Б., който
при избиране скоростта на движение на управлявания от него автомобил не се е съобразил
с конкретните атмосферни условия и състоянието на пътя, така че да може да намали
скоростта на движение или ако е необходимо да спре при възникване на опасност за
движението.
От цитираното по-горе постановление за прекратяване на досъдебно производство от
06.12.2021г. на РП гр. Е.П., става ясно, че ищецът Ю.Х.Й., към момента на ПТП е бил
пътник на предна дясна седалка на лек автомобил „Фолксваген Лупо” с регистрационен
номер СО 88 12 АР.
По въпроса дали ищецът към момента на ПТП е бил с правилно поставен
обезопасителен колан, експертизата не може да се произнесе, тъй като в търговското дело не
съществуват данни за това.
От материалите по търговското може да се направи извод, че ударът на автомобила в
който е пътувал като пътник ищецът Ю.Х.Й. е осъществен в задната му част от друг
автомобил, движещ се с явно по-висока скорост след него. При този удар, тялото на ищецът
е било подложено на инерционната сила, придадена на купето на автомобила, при което
тялото се удря в облегалката на седалката и обикновено се получава така наречения
„камшичен удар”, при който обезопасителният колан не оказва влияние за намаляване или
ограничаване на увредите по тялото.
По делото се прие заключението на съдебно-медицинска експертиза, видно от
заключението на която пострадалият Ю.Х.Й. е получил следните травматични увреждания:
Контузия в тилната област на главата, причинила мозъчно сътресение, което е
протекло без изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на причиняване
на травмата.
Навяхване на шията.
Констатираните травматични увреждания добре отговарят да са получени при
процесното пътнотранспортно произшествие, предвид механизма на същото.
При подобни травми възстановяването завършва в рамките на около 20-25 дни без да
останат трайни или постоянни последици за здравето и живота на пострадалия. Липсата на
допълнителна медицинска документация от един по-късен период за наличието на
усложнения на травмата сочи, че пострадалият е възстановен напълно.
В рамките на посочения период за възстановяване пострадалият е изпитвал
първоначално значителни по интензитет болки и страдания в областта на врата и главата,
като главоболието е продължило по-дълго и се е проявявало при излагане на пряка слънчева
светлина, гледане на телевизия и работа с компютър.
8
По делото се разпита свидетеля Румен Константинов Георгиев.
„На 24.03.2021 г. се прибирахме от работа с Ю.Х. по автомагистрала „Хемус“ в
посока Варна, времето беше много лошо, валеше сняг, около 30+500 км имаше задръствания
и други катастрофи в другите две ленти. Управлявах аз „Фолксваген Лупо“, бях в лявата
лента, когато ме удари някой отзад много силно, а пред нас имаше аварирал камион и
намалявах плавно-плавно скоростта, за да не предизвикам и аз ПТП. Инцидентът стана в
светлата част на денонощието към осем без двайсет часа сутринта. Движехме се в най-
лявата лента на магистралата. Средната лента беше заета, другата, аварийната, също беше
заета, защото отпред имаше аварирал камион, който го изтегляха. Почти спирах, аз още бях
в движение и карах много бавно, защото го видях отдалече и намалявах, когато ни удариха.
След това не си спомням почти нищо. Като се събудих видях колегата Христов, лежеше до
мен в почти безпомощно състояние, в каквото бях и аз, задните седалки ни бяха над главата
от удара, бяха се събрали хора. Тестваха ме за алкохол катаджиите. Аз излязох за малко
отвън, стана ми лошо и се върнах пак в автомобила до идването на линейката. Юлиян не
успя да излезе, него го извадиха, вратата се беше заклещила и с щанга отвориха дясната
врата. Той се оплакваше много от болки във врата, каза, че има изтръпване на дясната ръка и
пръстите, дойде линейката и ни натовари двамата. Постоянно той изпитваше болка във
врата. В болница „Св. Анна“ ни закараха и двамата, направиха ни скенер, ехограф и ни
приеха в болницата. Юлиян се чувстваше много по-зле и лежеше постоянно, казваше, че го
боли главата и като ставаше имаше световъртежи, аз му помагах да ходи до тоалетната. В
болницата бяхме и двамата три дни под наблюдение, след което ни пуснаха и ни дадоха 24
дни болничен, през които се чувахме постоянно, защото сме колеги, работим и пътуваме
заедно. Той носеше яка, ходеше на оздравителни мероприятия - да му бият разни инжекции
във врата, даже трябваше да му правят операция на прешлени, не знам точно. В нашия
автомобил не се задействаха въздушните възглавници, бяхме с колани, бяхме пуснали
аварийните да не ни удари някой, но... И моята седалка, и неговата седалка бяха с
подглавник. Като ни удариха не сме се ударили в друг участник в движението отпред. Като
ни изкарваха с линейката погледнах автомобила, беше почти челно отзад целият ударен,
челно и малко вдясно, но повече беше ударен в средата, след това не знам какво се е
случило с автомобила. Моята врата се отвори. Автомобилът беше с две врати.
След изписването от болницата Юлиян първо ходеше да се възстановява в „Св.
Анна“, след това ходи при частен рехабилитатор, който му биеше някакви инжекции,
болкоуспокояващи такива, плазма ли, не знам точно. Редовно се чувахме, колеги сме. Той се
върна на работа след един месец, беше нервен, постоянно беше под стрес като се возим и
като ни изпреварва някой. Той възстанови напълно работоспособността си. Към днешна дата
видимо се е възстановил физически.
Това стана на 30,500 км, малко преди тунела на Витиня. Тирът, който беше запречил,
искаха да го вкарат на разклонението по стария път. Беше много прав участъкът. Пътното
платно не беше почистено, имаше сняг по него, не беше почистено, нито опесъчено, имаше
и мъгла. Вече се съмваше и се виждаше, че отпред има препятствие. Движехме се на фарове,
работеха и стоповете на автомобила. Пуснах аварийни преди да настъпи ударът, пуснах ги,
защото започнах да намалявам скоростта, доста време гледах назад и нямаше никой зад мен,
отведнъж стана, много бързо стана ударът от тоя зад мен. Бяха заети средната и аварийната
9
ленти. Тогава имаше верижна катастрофа - имаше четири-пет коли в средната и в
аварийната лента. Болката на Ю. беше във врата, постоянно се оплакваше, казваше, че му
изтръпва ръката и пръстите, мисля, че се касаеше за дясната ръка. Ние и двамата сме
полицаи. Той може сега да упражнява професията си. Аз имах хематом колкото ябълка на
главата. Той нямаше видим хематом. Стъклата се счупиха - задното стъкло се счупи, не
помня той имаше ли порезни рани, оплакваше се, че не може да диша, а стъклото беше
счупено. Ние тогава се прибирахме от работа към Ботевград, ние сме от Б., а работим в С.
Страните не спорят по факта на наличие на задължителна застраховка „гражданска
отговорност” по застрахователна полица № ВG/22/120003339418 при ответника
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД относно процесния л.а. „Ауди А5“ с рег. №
ВР 3430 СХ, управляван от П.И.Б. към датата на ПТП- 24.03.2021г.
Ищецът Ю.Х.Й. е предявил застрахователна претенция на 22.04.2021г., по която
ответникът е отказал плащане.
При така приетата фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
Съдът намира, че искът е допустим и частично основателен.
Увредено лице е предявило пряко срещу застраховател осъдителен иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от непозволено увреждане, в резултат на
настъпване на застрахователното събитие, причинено от делинквент, чиято гражданска
отговорност е застрахована по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност”. Правното основание на иска е чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД,
както и по чл.497 КЗ.
От събраните доказателства и приетата автотехническа експертиза се установява, че
на 24.03.2021 година, към 07,40 часа - светлата част от денонощието по АМ „Хемус”, в
зоната на километър 30+500, в местността „Витиня”, в прав участък, мокро, хлъзгаво и
заснежено асфалтово покритие в платното за движение в посока към гр. В. се е движил лек
автомобил „Фолксваген Лупо” с регистрационен номер СО 88 12 АР, управляван от Р. К.Г..
На предна дясна седалка в този автомобил е пътувал ЮЛ. ХР. Й..
Към този момент след лек автомобил „Фолксваген Лупо”, се е движил -лек автомобил
„Ауди А5” с регистрационен номер ВР 34 30 СХ, управляван от П.И.Б. Водачът на този
автомобил е забелязал, че платното за движение по автомагистралата е заето от спрели
автомобили и е предприел действия за намаляване скоростта на автомобила с аварийно
спиране, но поради мокрото и хлъзгаво платно за движение, същият не е успял да спре и се е
ударил в задната централна част на лек автомобил „Фолксваген Лупо”.
П.И.Б. е нарушил следните разпоредби на ЗДвП:
„Чл. 20. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., в сила от 26.04.2002 г.)
(1) Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства,
които управляват.
(2) (Изм. - ДВ, бр. 51 от 2007 г.) Водачите на пътни превозни средства са длъжни при
избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат
в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят
скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.“
10
С това при условията на непредпазливост като форма на вината, не е предвиждал, но
е могъл и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици П.И.Б.
е реализирал ПТП, при което са настъпили описаните в СМЕ увреждания на ищеца Ю.Х.Й.
По този начин съдът приема за доказано извършването на деянието от страна на Пламен
Ивов Борисов, неговата противоправност, вината на водача за настъпилото ПТП и
настъпването на вредоносния резултат-уврежданията на ищеца Ю.Х.Й. Страните не спорят
по наличието на задължителна застраховка „гражданска отговорност” при ответника и
липсата на плащане на обезщетение по застрахователната претенция. От това следва
несъмнен извод за наличието на обективния и субективния елементи от общия деликтен
фактически състав по чл.45 от ЗЗД: деяние, противоправност на деянието, вреди, причинно-
следствената връзка между деяние и настъпилите вреди, вина на водача Пламен Ивов
Борисов.
По отношение на възражението на ответника ЗК „Л.и.“ АД за съпричиняване, съдът
намира същото за недоказано. Установи се, че ищецът се е движил с разрешена скорост в
своята лента и за него ударът е бил непредотвратим. Липсват по делото данни ищецът да е
бил без поставен колан.
С това съдът приема, че е доказано, че Ю.Х.Й. е претърпял болки и страдания от ПТП
като е получил Контузия в тилната област на главата, причинила мозъчно сътресение, което
е протекло без изпадане на пострадалия в безсъзнателно състояние в момента на
причиняване на травмата. Навяхване на шията.
Към датата на настъпване на ПТП пострадалият Ю.Х.Й. е на 37 навършени години.
Дължимото обезщетение следва да бъде определено по справедливост-чл.52 ЗЗД и
съобразно общественото разбиране за справедливостта. Пострадалият Ю.Х.Й. е изпитвал
болки и страдания от описаните в СМЕ травми, за продължителността на които
свидетелства и свидетеля Р.Г. Съгласно заключението на СМЕ възстановяването завършва в
рамките на около 20-25 дни без да останат трайни или постоянни последици за здравето и
живота на пострадалия. Липсата на допълнителна медицинска документация от един по-
късен период за наличието на усложнения на травмата сочи, че пострадалият е възстановен
напълно.
С оглед на горното размерът на обезщетението следва да бъде определен на сумата
от 15000,-лв. До този размер искът е основателен и доказан, а за разликата до пълния
предявен размер е неоснователен.
По отношение на обезщетението за забава върху главницата, съгласно чл.497 ал.1 т.2
КЗ следва да се присъди от 22.07.2021г. след изтичане на срока по чл.496 КЗ, като за
периода 22.04.2021г.-21.07.2021г. е неоснователен.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД следва да бъде осъден да заплати на
пълномощника на ищеца Ю.Х.Й. адв. К.М.Д. разноски по делото в размер на 1176,-лв. с
ДДС чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78 ал.3 ал.8 ГПК ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„Л.И.” АД има право на разноските съответно на отхвърлената част от исковете. Ответникът
е направил разноски 850лв. за експертизи и юрисконсултско възнаграждение. Съобразно с
отхвърлената част от исковете, му се дължат 359,62лв. разноски.
С оглед изхода на делото и на осн. чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ЗД „Л.И.” АД
11
следва да се осъди да заплати, съразмерно на уважената част от иска, по сметка на съда
дължимата ДТ в размер на 600,-лева (4 % от 15000лева) и 600,-лв. разноски за СМЕ и САТЕ
или общо 1200,-лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по
чл.497 ал.1 т.2 КЗ, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.” АД , ЕИК и седалище и
адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А, да заплати на Ю.Х.Й., с ЕГН
********** с адрес: гр.Б., ж.к.“Саранск“ №9 вх.В ет.7 ап.2 по сметка IBAN BG81 STSA 9300
0015 3124 10, сумата 15000,-лв. (петнадесет хиляди лева), представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и душевни страдания, ведно със
законната лихва, считано от 22.07.2021г., до окончателно изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен иска за остатъка до пълния предявен размери за
остатъка до пълния период на иска за лихви.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.1 ГПК и чл.38 ал.2 ЗА ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ „Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско
шосе" №67А, да заплати на адв. К.М. .Д. с адрес гр.С. ул.“Адриана Будевска“ №17, сумата
от 1176,-лв. (хиляда сто седемдесет и шест лева), с ДДС представляващи разноски по
делото, съобразно уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 ГПК, Ю.Х.Й., с ЕГН ********** с адрес: гр.Б.,
ж.к.“Саранск“ №9 вх.В ет.7 ап.2 да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„Л.И.” АД, ЕИК и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А
сумата 359,62лв. (триста петдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки), деловодни
разноски.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.6 от ГПК, ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „Л.И.”
АД, ЕИК и седалище и адрес на управление: гр. С. бул."Симеоновско шосе" №67А да
заплати по сметка на Софийски окръжен съд с адрес гр.С. бул. Витоша №2 сумата от 1200,-
лева (хиляда и двеста лева), представляваща деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
12