МОТИВИ към ПРИСЪДА № 260016
от 03.11.2020 г. по НОХД № 704/2020
г. по описа на РС-Кърджали
Повдигнато е обвинение срещу Б. ***, за престъпление
по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено през нощта
на 25.10.2019 г. срещу 26.10.2019 г. в
с.Костино, общ.Кърджали.
Повдигнато е обвинение срещу М.М.И. ***, за
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, извършено през
нощта на 25.10.2019 г.
срещу 26.10.2019 г. в с.Костино, общ.Кърджали.
В настоящото наказателно
производство съдът прие за съвместно разглеждане граждански
иск, предявен от пострадалия Б.А.М.
солидарно срещу подсъдимите С. и И., за сумата в
размер на 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от престъпление, ведно със законната лихва считано от 25.10.2019 г. до
окончателното й изплащане.
Представителят на Районна прокуратура-Кърджали
поддържа предявеното срещу подсъдимите обвинение за извършено престъпление по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. Намира същото за безспорно доказано, както от
обективна, така и от субективна страна. На инкриминираната дата двамата
подсъдими, чрез нанасяне на удари на пострадалия му причинили средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост, довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец. Подсъдимите
съзнавали характера на поведението си и действали при форма на вина пряк умисъл.
Моли съдът да ги признае за виновни и да им определи наказание при превес на
отегчаващи отговорността обстоятелства, предвид липсата на критично отношение
към извършеното и упоритостта при нанасяне на ударите на пострадалия. Затова
предлага на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание 1 година „лишаване
от свобода“ с отлагане на изпълнението за срок от 3 години на основание чл.66,
ал.1 от НК. Разноските следвало да се възложат солидарно в тежест на
подсъдимите. По отношение на предявения граждански иск, прокурорът моли
обезщетението за неимуществени да бъде определено по справедливост.
Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител Б.М.
– адв.Т.Д., поддържа обвинението и предявения граждански иск по делото. Счита
за установено от доказателствения материал, че на процесната дата подсъдимите и
пострадалия са се намирали в една приятелска компания, с употреба на алкохол от
всички. В хода на вечерта възникнал спор по доста прозаичен въпрос, при което
се стигнало до леко физическо съприкосновение от страна на пострадалия към
подсъдимия С., изразяващо се в побутване с ръка в областта на гърдите или
лицето. Веднага след това двамата подсъдими, под въздействието на алкохола и вербалния
конфликт, се нахвърлили върху пострадалия, изправили го до стената, нанесли му
множество удари и го повалили на земята. Естествено било той да окаже някаква
съпротива и това обяснявало констатираните увреждания по главата на подсъдимия С..
Тезата, че последният получил неочаквано и непровокирано удар в главата с
бутилка от пострадалия била обикновена защитна такава. В подкрепа на това
развитие били показанията на свидетелите А.Н., Д. М. и Ю.Ю.. Причиняването на
вредите на пострадалия се подкрепяло от изготвената на досъдебното производство
експертиза и казаното от вещото лице М.. От доказателствата можело да се
направи извод, че в резултат на причинените телесни увреждания от побоя,
пострадалият Б.М. претърпял сериозни морални вреди, изразяващи се във физическа
болка, страдание, трудно придвижване, срам и унижение от всичко случило се. В
резултат на получената средна телесна повреда той останал нетрудоспособен за
период от шест месеца, за което имало представени болнични листове и
доказателства по делото. Повереникът моли съдът да признае подсъдимите за
виновни за извършено престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр.
ал.1 от НК и да им наложи
наказание в предвидения от закона размер. Настоява също двамата да бъдат
осъдени да заплатят солидарно на пострадалия обезщетение в размер на
50 000 лв., ведно със законната лихва от датата на увреждането, както и
направените в производството разходи за адвокатски хонорар.
Подсъдимият Б.А.С. в съдебно заседание не се признава
за виновен по повдигнатото обвинение, но дава обяснения за случилото се на
инкриминарата дата и място. Отрича да е извършил престъплението, в което го
обвиняват и моли съда за оправдателна присъда.
Защитникът на подсъдимия Б.С. – адв.М.С., моли съда да
го признае за невиновен и да го оправдае по предявеното му обвинение. Настоява
също да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан и предявения граждански
иск. Категорично се доказало, че подсъдимият С. не е осъществил от обективна и
субективна страна признаците от състава на престъплението. Нямало нито едно
пряко доказателство той да е причинил счупването на ръката на Б.М.. Липсвало
доказателство за механизма на причиняване на това увреждане, а то можело да е
вследствие на много фактори. Пострадалият употребил алкохол, а човек употребил
солидно количество алкохол, можело да се нарани сам по много начини. Вещото
лице заявило, че било възможно счупването да е причинено от падане.
Единственото нападение, което се доказало, било това от Б.М. към подсъдимия С..
Той без никаква причина разбил бутилка в главата на подсъдимия, вследствие на
което именно той се явявал пострадал. Нито един разпитан свидетел-очевидец не
заявил подсъдимият да е посегнал на пострадалия. Обвинението било недоказано и
осъдителна присъда не можело да почива на предположения. Единствено
пострадалият и съпругата му заявили, че имало сбиване, като показанията на
първия били алогични и непоследователни, с множество противоречия. Те не
следвало да се вземат предвид, защото били в противоречие с всички други
доказателства. Подсъдимият С. бил учител, преподавал на деца, имал отлични
характеристични данни и не можело да се отнесе по този жесток начин с друг.
Съпругата на пострадалия била заинтересована и не следвало да се кредитират
показанията й. Ако състоянието на съпруга й действително било тежко, то
трябвало да го закара веднага в болницата, а не на следващия ден. Свидетелите Р.Ю.,
Ю.Ю. и Б. М. не били видели подсъдимите да удрят пострадалия. Всички
свидетелствали, че имало удар от страна на Б.М. към Б.С.. Авторството на
деянието било недоказано, недоказан бил и механизма на причиняване на телесната
повреда, липсвал изобщо и общност на умисъла за съучастие между подсъдимите за
някакви действия срещу пострадалия.
Вторият защитник на подсъдимия Б.С. – адв.Д.Д., също
моли за постановяване на оправдателна присъда. Счита, че делото останало
недоказано, като само били изведени предположения за случилото се процесната
вечер. Всички свидетели потвърдили, че С. бил ударен с бутилка, а други казали,
че било с ръка, но заради състоянието, в което се намирали можело да не са
видели дали е с бутилка. Видеоклипът, на който се обърнало голямо внимание, останал
неясен по своето съдържание. Не следвало да се кредитират показанията на
съпругата на пострадалия, тъй като същата била предубедена и имала голям
материален интерес. Д-р М. заявил, че уврежданията можело да се получат от
падане от собствен ръст, което сочело, че счупването на ръката можело да е
самопричинено.
Подсъдимият М.М.И. в съдебно заседание не се признава
за виновен по предявеното обвинение. Дава обяснения за случилото се на
инкриминарата дата и място, в които отрича да е извършил процесното престъпление.
Защитникът на подсъдимия М.И. – адв.Я.С., моли за
оправдателна присъда. Твърди, че престъплението по чл.129 от НК било умишлено и
следвало в случая да има общност на умисъла между подсъдимите, т.е. двамата
предварително да са се сговорили да нанесат телесната повреда на пострадалия. Дори
хипотетично да се приеме, че имало нанесени удари от страна на подсъдимите, то
се твърдяло, че тези удари били в тялото. В случая се изследвала телесна
повреда, която е на горен крайник, при което нямало как да се говори за
умишлено нанесена телесна повреда. Затова от субективна страна престъплението
било недоказано. Неясно било защо пострадалият повече от десет часа си стоял
вкъщи, а не бил закаран на лекар. Безспорно се доказало в случая, че имало
нанесен удар с бутилка от пострадалия към Б.С.. Действията на М.И. били
адекватни и по защита на здравето и живота на приятеля му. Той взел С., минали
през селото му и събудили съпругата му, а после го закарали в Бърза помощ за
оказване на медицинска помощ. Обвинението за умишлено причинена телесна повреда
от страна на подсъдимите било недоказано от обективна и от субективна страна.
Недоказан и неоснователен бил и предявеният граждански иск. Въобще не били
събрани доказателства за претърпени неимуществени вреди, поради което искът
следвало да бъде отхвърлен.
Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по
делото, прие за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Б.А.С. е роден на *** ***, български
гражданин, женен, с висше образование, работи като учител, неосъждан
/реабилитиран е по право/, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични
данни по местоживеене.
Подсъдимият М.М.И. е роден на *** ***, български
гражданин, женен, със средно образование, работи като шофьор, неосъждан, с ЕГН **********.
Не се ползва с добри характеристични данни по местоживеене.
На 25.10.2019 г. вечерта св.Б.М. посетил обществено
място – помещение в пристройка към хранителен магазин, намиращо се в центъра на
с.Костино, общ.Кърджали. Помещението, в което имало маси, пейка и столове, се
ползвало свободно от клиенти на магазина, тъй като не се обслужвало от
персонал. Б.М. седнал на маса при свидетелите Р.Ю., Ю.Ю. и Б.М., като всички
консумирали алкохол, който си били закупили. Около 22.00 часа в пристройката
дошли заедно подсъдимите Б.С. и М.И.. Те седнали на общата маса със свидетелите
Б.М., Р.Ю., Ю.Ю. и Б.М., и също започнали да пият алкохол. В помещението имало
и други хора от селото, но те си тръгнали и там останали само посочените
свидетели и подсъдимите. Същите консумирали алкохол и разговаряли на различни
теми дълго време. В късните часове през нощта на 25.10.2019 г. срещу 26.10.2019
г. между подсъдимия М.И. и св.Б.М. възникнал спор за това кой от тях е по-добър
водач на превозно средство, тъй като и двамата били шофьори. В спора се
намесвал и подсъдимия Б.С., който твърдял, че М.И. е по-добър шофьор от Б.М.. Тези
думи били възприети като подигравателни от страна на пострадалия М.. Той
посегнал с ръка към подсъдимия Б.С., който седял до него и го ударил веднъж.
Ударът не бил силен и подсъдимият С. видимо не пострадал, но се ядосал от
поведението на Б.М.. И двамата станали от масата, при което Б.С. хванал св.Б.М.
за дрехата, допрял го до стената и започнал да му нанася удари по тялото. М.И.
също се включил в побоя и започнал да удря пострадалия. Двамата подсъдими
нанасяли многократно удари с юмруци на Б.М. по цялото тяло, вкл. по лицето и ръцете.
Пострадалият паднал на земята, където Б.С. и М.И. продължили да му нанасят
удари с ритници по тялото. В един момент и свидетелите и подсъдимите напуснали пристройката
към хранителния магазин и там останал само св.Б.М., който бил в безпомощно
състояние. Около 01.30 часа на 26.10.2019 г. той се обадил по телефона на
съпругата си А.Н. и й казал да отиде да го прибере. Св.А.Н. разбрала по гласа
на пострадалия, че нещо се е случило с него и веднага тръгнала с автомобила си.
При пристигането в пристройката към хранителния магазин в с.Костино, тя
заварила съпруга си сам, облегнат на един стол. Той бил в много лошо състояние,
ухото му кървяло, а около него навсякъде имало следи от кръв. По земята имало и
счупени бутилки. Пострадалият не можел да мърда дясната си ръка, виело му се
свят, оплаквал се от болки по цялото тяло. Св.А.Н. му помогнала да се качи в колата
и го закарала до дома им, тъй като било през нощта и се страхувала да тръгне
към болницата.
Рано сутринта на 26.10.2019 г. св.А.Н. отишла отново
до с.Костино, където се видяла със собственика на хранителния магазин – св.Д. М..
Тя поискала от него да й покаже записи от камери в пристройката, за да види
какво се е случило вечерта. На телефона на св.Д. М. имало видеозапис, тъй като
същият бил свързан със система за видеонаблюдение на целия обект, в т.ч. и
пристройката към магазина. Той пуснал на св.А.Н. част от видеозаписа, на който
тя видяла кадри от случилото се на 25 срещу 26.10.2019 г. Възприела двама мъже
да нанасят удари на съпруга й с юмруци и ритници. Тя не познавала тези лица, но
същите й били посочени от св.Д. М. по имена, а именно Б. и М..
На 26.10.2019 г. около 09.00-10.00 часа пострадалият Б.М.
бил закаран в СПО към МБАЛ „Д-р Атанас Дафовски“ АД гр.Кърджали. Оказана му
била медицинска помощ и бил приет в Хирургично отделение, където останал на
болнично лечение до 05.11.2019г.
На 28.10.2019 г. с протокол за доброволно предаване
св.Д. Исмаил предал за нуждите на досъдебното производство 1 бр. DVR на охранителни камери и зарядно устройство.
На 28.10.2019 г. пострадалият Б.А.М. бил прегледан от
съдебен лекар, видно от съдебномедицинско удостоверение № 255/2019 г. При
извършения преглед съдебният лекар установил счупване на дясната лакътна кост, счупване
на вътрешната стена на дясната очница, кръвонасядания по главата, лицето,
гърдите и корема, сътресение на мозъка.
От заключението по назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза
по писмени данни № 125/2019 г. се установява, че на Б.А.М. е причинено: счупване на дясната
лакътна кост, счупване на вътрешната стена на дясната очница, кръвонасядания по
главата, лицето, гърдите и корема, сътресение на мозъка. Описаните увреждания
са получени при действието на твърд тъп предмет и по време и начин е възможно
да са възникнали така, както съобщил пострадалият. Счупването на дясната
лакътна кост е довело до трайно
затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец. Счупването
на вътрешната
стена на дясната очница и сътресението на мозъка, протекло без пълна загуба на
съзнание, са довели до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и
чл.129 от НК, а останалите описани травматични увреждания са причинили болка и
страдание. При разпита в съдебно
заседание вещото лице поддържа изцяло изготвеното на досъдебното производство
заключение. Сочи, че не можел да се определи с точност броя на нанесените удари
на пострадалия М., поради факта, че те се намирали в различни плоскости на
тялото, някои от тях били със значителни размери, което допускало възможността
да са нанесени няколко удара в една и съща област. Когато имало наранявания на
няколко места, това означавало, че е нанесен повече от един удар. Процесното
счупване можело да се получи вследствие на удари с юмруци. Възможно било да
представлява и защитно нараняване, при вдигане на ръката пред лицето, при
посягане с юмрук или друг предмет. Не било възможно увреждането да настъпи ако
пострадалият е ударил с юмрук, нито пък ако е нанесъл удар държейки бутилка в
ръка.
Видно от съдебномедицинско удостоверение № 253/2019 г.,
на 28.10.2019 г. подсъдимият Б.А.С. е прегледан от съдебен лекар. При
извършения преглед съдебният лекар установил порезни рани и кръвонасядания на
главата и лицето.
Според заключението по назначената на досъдебното производство
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 124/2019 г., на Б.А.С. са
причинени:
порезни рани и кръвонасядания на главата и лицето. Порезните рани са възникнали
при действието на предмет с режещ ръб, а останалите травматични увреждания при
действието на твърд тъп предмет. Порезните рани на главата и лицето са довели
до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, а
кръвонасяданията са причинили болка и страдание. Според заключението на
допълнителната съдебномедицинска
експертиза, уврежданията в областта на главата на Б.С. е възможно да са
вследствие на удар с бутилка. Уврежданията били причинени не повече от преди
три дни от времето на прегледа на освидетелствания на 28.10.2019 г., или на
25.10.2019 г.
В хода на досъдебното производство е назначена и
извършена техническа експертиза и допълнителна такава по отношение на
предаденото с протокола за доброволно предаване DVR устройство. От заключенията на вещото лице се
установява, че изследваният обект представлява мрежово видеозаписващо
устройство марка „HIKVISION“, модел „DS-7816NI-Q1“, със серион номер D31403858, с поставен твърд диск марка „Western Digital“ със сериен номер WCC4M3VR314V, с капацитет 2 ТВ, който не е конфигуриран към
операционната система на NVR. NVR можел да съхранява информация само към конфигуриран
твърд диск към операционната система на NVR. На изследвания диск не се установила съхранена
информация, тъй като дискът бил чисто нов или форматиран на ниско ниво.
Процесът по форматиране на ниско ниво представлявал изтриване на цялата
информация от използван твърд диск, като на всеки сектор се записвала „0“ /от
двоичен код-нули и единици/, при което се заличавала старата информация.
Горната фактическа обстановка настоящата инстанция
прие за установена от съвкупния анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства,
а именно: частично от обясненията на подсъдимите Б.С. и М.И., дадени в хода на
съдебното следствие; показанията на свидетелите Б.М., Й.М., А.Н., Б.М., Б.М., Х.С.,
Р.К. и Н.К., дадени на съдебното следствие; показанията на свидетелите Д. М., Р.Ю.
и Ю.Ю., дадени в хода на съдебното следствие и тези от досъдебното
производство, прочетени по реда на чл.281, ал.4 вр. ал.1, т.1 от НПК;
показанията на свидетеля М.Б., дадени на съдебното следствие и тези от
досъдебното производство, прочетени по реда на чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.2 от НПК; заключение на вещото лице д-р Н.М. по изготвена Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 125/2019 г.; заключение
на вещото лице д-р Н.М. по изготвена Съдебномедицинска
експертиза по писмени данни № 124/2019 г. и допълнително заключение към същата; заключение на вещото лице Р.К. по изготвена техническа експертиза и допълнителна такава; Протокол за оглед на местопроизшествие от 26.10.2019 г., ведно с
приложен фотоалбум; Протокол за доброволно предаване от 28.10.2019 г.; Лист за
преглед на пациента Б.С. в КДБ/СО от 26.10.2019 г.;
Съдебномедицинско удостоверение № 253/2019 г.;
Съдебномедицинско удостоверение № 255/2019 г.; материали по преписка № 2072/2019 г.
по описа на РП-Кърджали; Болничен лист на Б.М. от 05.11.2019 г.; Болничен лист
на Б.М. от 10.12.2019 г.; Болничен лист на Б.М. от 14.01.2020 г.; Болничен лист
на Б.М. от 04.02.2020 г.; Болничен лист на Б.М. от 10.03.2020 г.; Болничен лист
на Б.М. от 07.04.2020 г.; Длъжностна характеристика на Б.М. от 01.04.2018 г.; Лист за преглед на пациента Б.М.
в КДБ/СО от 26.10.2019 г.; Направление за хоспитализация на Б.М. от 26.10.2019
г.; Допълнителен лист към Лист за преглед на пациента Б.М. в СО от 26.10.2019
г. – 4 бр.; Резултат от образно изследване № 14161 от 26.10.2019 г.; Резултат
от образно изследване № 14162 от 26.10.2019 г.; Резултат от образно изследване
№ 14163 от 26.10.2019 г.; Резултат от образно изследване № 2552 от 26.10.2019
г.; Резултати от лабораторни изследвания от 26.10.2019 г.; Справки за съдимост на подсъдимите; Характеристични
справки на подсъдимите; Декларации за семейно и материално положение и имотно състояние
на подсъдимите, както и другите писмени доказателства, приети по делото.
На базата на всички тях съдът намира
за безспорно, че именно подсъдимите Б.С. и М.И. са нанесли удари на Б.М.,
причинявайки му съставомерното телесно увреждане. На първо място, това се доказва
от показанията на самия пострадал. Той установява, че на 25.10.2019 г. вечерта отишъл
и седнал в помещение до магазина в с.Костино. Там били свидетелите Б.М., Ю.М. и
Р.М., дошли и Б.С. и М.И.. Всички седели заедно на обща маса и употребили
алкохол. Действително имало спор между него и подсъдимите за това кой бил
по-добър шофьор – пострадалият или М.И.. Видно от показанията на свидетеля М.
именно този спор поставил и началото на конфликта с подсъдимите. Пострадалият
сочи, че замахнал с ръка към подсъдимия С., при което той веднага скочил и го
хванал за дрехите, допрял го до стената и започнал да го удря. През това време
подсъдимият И. станал и също започнал да му посяга и да го удря. Св.Б.М.
твърди, че подсъдимите му нанасяли удари с юмруци по едно и също време, удряли
го в коремната област и по лицето. После паднал на земята и подсъдимите го
удряли с ритници и той изпаднал в безсъзнание. Съпругата му дошла да го вземе, но
за това нямал много спомени, защото получил мозъчно сътресение. Ръката му била
счупена и го боляла. На следващия ден към 09.00-10.00 часа свидетелят отишъл в
болницата, където останал десет дни, а след това шест месеца бил в болничен.
Пострадалият заявява още, че не е удрял с бутилка Б.С., защото нямал време за
това. Коментираните показания на св.Б.М., касаещи съществените обстоятелства от предмета на доказване – причиненото му телесно увреждане, лицата, които са му нанесли телесната
повреда, времето, мястото и начина, по който това се е случило, съдът приема за достоверни, защото са логични и последователни,
а и намират подкрепа в останалия доказателствен материал. Няма основание да се
поставя под съмнение тяхната надеждност и доказателствена стойност, тъй като
тези показания са в пълен синхрон с всички приобщени по делото писмени
доказателства, в т.ч. медицинската документация и изготвената съдебномедицинска
експертиза. Не на последно място, заявеното от Б.М. намира опора
и в показанията на други разпитани по делото свидетели. Напълно се кредитират
показанията на А.Н., която свидетелства за състоянието, в което е заварила
съпруга си на 26.10.2019 г. на мястото на инцидента – облегнат на стол и
окървавен, не можел да мърда дясната си ръка, оплаквал се от болки навсякъде и
му се виело свят. Св.А.Н. и пострадалият се прибрали вкъщи, а сутринта отишли в
болницата, където дошли и полицейски служители да питат какво е станало.
Свидетелката пояснява и какво е възприела на видеозаписа, който й бил показан
от собственика на обекта в с.Костино – Д. М.. На записа се виждало, че на
мястото на инцидента имало около 6-7 души, които говорели за багер. После Б.С.
хванал пострадалия за дрехата, допрял го в стената и го удрял с юмруци, удрял
го също и М.И.. Б.М. паднал на земята и свидетелката видяла двамата подсъдими
да го удрят с ритници. А.Н. твърди, че не познавала никой от подсъдимите, но Д.
М. й казал имената им. По-нататък тя свидетелства и за последвалото лечение на
пострадалия от претърпените травми. Св.Б.М. не е непосредствен очевидец на
деянието, но като работник в магазина в с.Костино тя потвърждава
обстоятелството, че пострадалият се е намирал на инкриминираната дата и място.
Свидетелства и за идването на А.Н. на следващата сутрин, за да попита за
камерите в обекта и разбере какво се е случило със съпруга й. Св.Д. М. е
собственикът на хранителния магазин и въпросната пристройка в с.Костино, в
която се е разиграл процесният инцидент. Съдът кредитира показанията на този
свидетел, в които установява, че действително показал на А.Н. запис от камерата
в обекта, че й посочил имената на лицата, които били там, че на записа видял
конфликт между подсъдимите и пострадалия. Св.М. посочва, че гледал моменти от
записа и възприел спор между Б.М., Б.С. и М.И.. Твърде е пестелив и избирателен
обаче при описването на детайлите около конфликта. Той твърди, че пострадалият
ударил подсъдимия С. някъде по главата или рамото, но не видял с какво точно.
След това Б.С. станал и хванал Б.М. с ръце, М.И. бутнал масата и тя се
преобърнала, а после тримата се борели. Колкото и да са пестеливи показанията
на св.Д. М. за видяното от него, анализът им потвърждава обстоятелството, че на
процесната дата и място е имало физическо съприкосновение между подсъдимите и
пострадалия. Свидетелите Р.Ю., Ю.Ю. и Б.М. също са се намирали на мястото на
инцидента въпросната вечер, заедно и в една компания с пострадалия и
подсъдимите. Съдът възприема показанията им, в които
установяват, че тогава възникнал спор между Б.М. и М.И. по въпроса кой
от тях е по-опитен шофьор. Св.Ю.Ю. чул Б.С. да им казва, че нямало смисъл да
спорят. И тримата свидетели от посочената група твърдят, че в един момент
пострадалият посегнал с ръка и ударил Б.С., но той не паднал. Св.Р.Ю. сочи на
досъдебното производство, че след удара състоянието на подсъдимия С. не било
лошо. След като обаче видял, че нещата започнали да стават сериозни, си
тръгнал. Ю.Ю. в прочетените от досъдебното производсво показания, възприети от
настоящата инстанция като най-близки до процесната дата, свидетелства, че след
като спорът се разраснал и пострадалият посегнал към Б.С., и двамата подсъдими
започнали да го удрят. Б.С. и М.И. удряли Б.М. навсякъде по тялото, видял, че
го биели с ръце. Опитали се да ги разделят, но не успели. Св.Б.М. заявява, че
си тръгнал по-рано и не видял подсъдимите да удрят пострадалия. Св.Й.М. е
полицейският служител, който на 26.10.2019 г. около обяд е посетил Спешно
отделение в гр.Кърджали във връзка с подаден сигнал за пострадало лице. Пояснява,
че при отиването си там установил Б.М., като същият имал множество наранявания
по лицето и синини, както и счупена дясна ръка, която била гипсирана.
Пострадалият бил придружаван от съпругата му. От разговора с тях, полицейският
служител Й.М. разбрал, че на 25 срещу 26.10.2019 г. Б.М. бил в кръчмата в
с.Костино, където бил пребит от лица. Пострадалият посочил лицата по имена – Б.
от с.Енчец и лице по прякор „Х.“ от с.Зелениково. Свидетелите Р.К. и Н.К., на чиито показания съдът
също дава вяра, са полицейските служители, които на 26.10.2019 г. около 01.30
часа са отишли в СПО към МБАЛ „Д-р Атанаса Дафовски“ гр.Кърджали, заради
постъпило лице с наранявания по главата. На място те установили подсъдимия Б.С.,
който бил във видимо нетрезво състояние. От него полицейските служители
разбрали, че е имал конфликт с приятели в кръчмата в с.Костино, вследствие на
което понесъл удари в областта на главата, но не казал с какво е ударен. С Б.С.
нямало придружител, но след 02.00 часа пристигнала неговата съпруга. Тя била в
абсолютно невидение и нямала представа какво се е случило с подсъдимия С..
Казала само, че на вратата се почукало и я уведомили, че съпругът й е в Спешна
помощ. Настоящата инстанция кредитира и показанията на св.М.Б. – лекар в СПО
към МБАЛ „Д-р Ат.Дафовски“ АД гр.Кърджали. Той е подписал Лист за преглед на пациент в КДБ/СО, отнасящ се за Б.С. и потвърждава
достоверността на отразеното в медицинския документ, но не дава никакви други
сведения относими към процесния случай. Съдът не даде вяра на показанията на св.Х.С. – съпруга на подсъдимия С., в които
заявява, че заедно с него и приятеля му са отишли в Бърза помощ. После там пристигнали
полицейски служители, които снимали съпруга й докато бил окървавен. За св.Х.С.
настоящият състав отчете не само, че е съпруга на подсъдимия С., но и
твърденията й се опровергават напълно от показанията на Р.К. и Н.К.. Те
са категорични, че при отиването си в Спешна помощ са видели само Б.С., не и
съпругата му, нито пък другия подсъдим. Съпругата на Б.С. дошла по-късно и с
нея разговарял служителят Р.К.. Впрочем, гореизложената фактическа обстановка
се подкрепя до известна степен и от обясненията на самите подсъдими, които не
оспорват факта, че на 25 срещу 26.10.2019 г. са се намирали в т.нар. пристройка
до хранителен магазин в с.Костино, заедно със свидетелите Р.Ю., Ю.Ю., Б.М.,
както и Б.М.. Подсъдимите не оспорват и обстоятелството, че по същото време и
място е имало спор между Б.М. и М.И., касателно темата кой от тях е по-добър
шофьор. Това, което те твърдят обаче, на което съдът не дава вяра, е че
пострадалият станал и без причина ударил Б.С. по главата със стъклена бутилка.
След този удар подсъдимият С. и Б.М. заедно паднали на земята. След това М.И.
веднага вдигнал Б.С. и му помогнал да се качи в колата. Минали през селото на
подсъдимия С., взели съпругата му и заедно отишли в Бърза помощ. Там дошли
двама полицаи и ги попитали какво е станало. Подсъдимите Б.С. и М.И. им се
оплакали, че първият от тях бил ударен от Б.М. с бутилка. И двамата подсъдими
отричат още да са нанасяли каквито и да било удари на пострадалия на процесната
дата и място. При оценката на обясненията на подсъдимите, съдът взе предвид
обстоятелството, че освен доказателствено средство, те представляват и основно
средство за защита. Тези лица са в най-голяма степен заинтересовани от изхода
на делото, а и предвид процесуалното си качество не носят наказателна
отговорност в случай, че заявят факти, които не отговарят на действителността.
Затова горепосочените обяснения, в които Б.С. и М.И. отричат да са нанесли
удари и причинили телесно увреждане на Б.М. се възприемат единствено като
защитна теза, противоречаща на целия приет и обсъден доказателствен материал. Твърденията им
противоречат включително на последно коментираните показания на полицейските
служители, които като служители на реда първи са имали контакт с подсъдимия С.
след инцидента. Не на последно място, нито един от свидетелите Р.Ю., Ю.Ю. и Б.М., които са имали най-преки възприятия
за случилото се на инкриминираната дата, не заяви подсъдимият С. да е бил
ударен от пострадалия със стъклена бутилка в областта на главата. Действително
назначената на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза по писмени
данни установява, че при извършеното на 28.10.2019 г. освидетелстване на Б.С.
са констатирани порезни рани и кръвонасядания на главата и лицето. Експертизата не доказва обаче авторството и не
установява кой и как точно е причинил телесното увреждане на подсъдимия С., който
е бил в нетрезво състояние и е напълно възможно да е бил увреден по друг начин
и от друго лице. Настоящата инстанция възприе като компетентна и обоснована изготвената по
отношение състоянието на пострадалия Б.М. съдебномедицинска експертиза, както и
показанията на вещото лице, което дава ясни и пълни отговори на поставените му въпроси. Не следва
да се обсъжда подробно извършената по делото техническа експертиза, тъй като обектът
на същата – DVR устройство, е предаден по
досъдебното производство и изследван няколко дни след деянието. Посоченото устройство
не съдържа относима информация, което с оглед изминалия период от
инкриминираната дата може да се дължи на много причини, вкл. на това да е била
изтрита.
Ето защо съдът намира, че обсъдените
гласни и писмени доказателства, съпоставени с неоспореното заключение на
съдебномедицинската експертиза, обективно потвърждаваща наличието на телесните
увреждания на пострадалия и достоверността те да бъдат получени по описания от
него начин, водят до извода за доказаност на посочената по-горе фактология и
авторството на деянието.
При така приетото за установеното от
фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
На подсъдимите Б.С. и М.И. са повдигнати обвинения за извършено в съучастие
престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр.
чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за причиняване на средна телесна повреда. Обект на престъплението са обществените отношения,
които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на
личността. Средната телесна повреда е увреждане на здравето, което нарушава
физическата цялост на организма и засяга нормалните функции на неговите тъкани
и органи. Според настоящата инстанция Б.С. и М.И. са
осъществили престъпния състав на чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1
от НК, тъй
като през нощта на 25.10.2019 г. срещу 26.10.2019 г. в
с.Костино, в съучастие като извършители, са причинили на Б.А.М.
средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост, довело
до трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от един
месец. От обективна страна с действията си на процесната дата, насочени срещу
телесната неприкосновеност на пострадалия Б.М. – нанасяне на удари по тялото,
двамата подсъдими са му причинили счупване на дясна лакътна кост, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка
за повече от един месец. Това травматично увреждание представлява
средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. Престъплението е
извършено от подсъдимите в съучастие под формата на съизвършителство по чл.20,
ал.2 от НК. Това е така, защото всеки от тях е участвал в изпълнителното деяние
на престъплението по чл.129 от НК, като е съзнавал, че другият подсъдим осъществява
елементи на същото престъпление. От субективна страна деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл, с целени и настъпили общественоопасни последици. И
двамата подсъдими са съзнавали неговия общественоопасен характер, че това,
което извършват е противоправно и наказуемо, предвиждали са и са искали
настъпването на общественоопасните последици, като всеки от тях е знаел, че и
другият подсъдим действа, за да се постигне целения общ престъпен резултат.
Умисълът на подсъдимите за осъществяване на престъплението се обективира чрез
техните действия, като същите напълно съзнателно са ги насочвали пряко към
телесния интегритет на пострадалия, съзнавайки резултата, до който ще доведат.
Предвид изложеното, съдът призна
подсъдимия Б.А.С. за виновен в извършване на престъпление по чл.129,
ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че през нощта
на 25.10.2019 г. срещу 26.10.2019 г. в
с.Костино, общ.Кърджали, в съучастие като извършител с М.М.И. ***,
като извършител е причинил другиму – Б.А.М. ***, средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост, довело до трайно затрудняване
на движението на десния горен крайник за повече от един месец. Подсъдимият М.М.И. също бе признат за виновен в извършване на престъпление по
чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, а именно за това, че през
нощта на 25.10.2019 г.
срещу 26.10.2019 г. в с.Костино, общ.Кърджали, в съучастие като
извършител с Б. ***, като извършител е причинил другиму – Б.А.М. ***, средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна лакътна кост, довело до
трайно затрудняване на движението на десния горен крайник за повече от един
месец.
Не се споделят доводите на защитниците на подсъдимите,
че бил недоказан механизма на причиняване на процесното увреждане, както и че
можело същото да е самопричинено при падане на пострадалия. Напротив, установи
се, както медико-биологичната характеристика на настъпилата за пострадалия телесна
повреда, така и начина на причиняването й – вследствие на нанесените удари от
подсъдимите. Доказателства по делото за самоувреждане от страна на Б.М. не се
събраха. Неоснователно е и искането за това да не бъдат кредитирани показанията
на съпругата на пострадалия, която била заинтересована. Вярно е, че св.А.Н. е
съпруга на Б.М.. В нейните показания обаче не се наблюдават несъответствия, в
хода на цялото наказателно производство тя дава едни и същи сведения за фактите
от предмета на доказване, а и показанията й се подкрепят от другите
доказателства по делото. Затова и
настоящата инстанция ги възприема при обосноваване на фактическата обстановка.
Обстоятелството, че пострадалият не е закаран още през нощта в болницата, а на следващата
сутрин, не може да обоснове извод за недостоверност на твърденията му,
доколкото за неговите наранявания има категорични доказателства, вкл. множество
писмена медицинска документация. Прекият умисъл, с който са
действали подсъдимите също е извън съмнение – нанасянето на удари по тялото на
пострадалия обективно обуславя и съзнанието у извършителите, че действията им
са общественоопасни и противоправни и че чрез тях желаят да увредят телесната
неприкосновеност на жертвата. Съставът на престъплението по чл.129, ал.2 вр.
ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК не изисква двамата подсъдими предварително да са се сговорили да нанесат телесната
повреда на пострадалия. Когато за квалификацията е нужно наличието на
предумисъл, законодателят изрично е посочил това (например такъв е съставът на чл.116, ал.1, т.9 от НК). Умисълът за престъплението по чл.129 от НК може да
бъде, както предварителен, така и внезапен. При внезапния умисъл решението за
извършване на престъплението се взема и непосредствено се изпълнява, каквато е
и настоящата хипотеза. Не на последно място, несъстоятелни са и доводите на
защитата, че в случая се изследвала телесна повреда на горен крайник, а се твърдяло,
че имало нанесени удари в тялото. В тази връзка следва да се посочи, че човешкото
тяло се състои от тъкани, органи и системи на организма, като без съмнение част
от него са и горните крайници на човека.
По наказанието:
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на Б.А.С., съдът съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до шест години; степента
на обществена опасност на деянието - по-висока от обичайната, заради
упоритостта при нанасяне на ударите на пострадалия; степента на обществена опасност на дееца -
ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността
обстоятелства - необремененото съдебно минало на подсъдимия и положителните
характеристични данни по местоживеене; отегчаващите отговорността обстоятелства
- по-големият принос на този подсъдим като съучастник, тъй като той първи е
започнал побоя, множеството нанесени травми на пострадалия и причинените му
увреждания, извън обуславящите квалификацията по чл.129 от НК. Съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание ориентирано към
минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като Б.С. не е осъждан на „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, а срока на наложеното му наказание е под три
години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и по-специално за
поправянето на дееца, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години.
При определяне на наказанието, което следва да се
наложи на М.М.И., съдът съобрази предвиденото от закона наказание за
престъплението по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК - „лишаване от свобода“ до шест години; степента
на обществена опасност на деянието - по-висока от обичайната, заради
упоритостта при нанасяне на ударите на пострадалия; степента на обществена опасност на дееца -
ниска, предвид липсата на предходни осъждания; смекчаващите отговорността
обстоятелства - чистото съдебно минало на подсъдимия; отегчаващите
отговорността обстоятелства - недобрата характеристика по местоживене на
подсъдимия, множеството нанесени травми на пострадалия и причинените му
увреждания, извън обуславящите квалификацията по чл.129 от НК. Съдът прие, че наказанието следва да се
определи при условията на чл.54 от НК, тъй като не са налице нито многобройни,
нито пък изключителни по характер смекчаващи вината обстоятелства, които да
мотивират прилагане на разпоредбата на чл.55 от НК. При посочените обуславящи
отговорността обстоятелства настоящата инстанция реши, че на подсъдимия следва
да бъде наложено наказание ориентирано към
минималния размер, а именно „лишаване от свобода” за срок от 1 година. Налице са формалните изисквания на разпоредбата на
чл.66, ал.1 от НК, тъй като М.И. не е осъждан на „лишаване от свобода” за
престъпление от общ характер, а срока на наложеното му наказание е под три
години. Същевременно, за постигане целите на наказанието и по-специално за
поправянето на дееца, не е наложително той да изтърпи реално наложеното
наказание и да бъде изолиран от обществото. Поради това изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода” бе отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за
срок от 3 години.
Така наложените на подсъдимите по вид и размер
наказания се явяват справедливи и достатъчни да окажат необходимото
поправително и превъзпитателно въздействие върху личността на извършителите,
както и ще въздейства възпитателно и предупредително върху останалите членове
на обществото.
По гражданския иск:
Съдът
намира предявения от пострадалия солидарно
против
подсъдимите Б.С. и М.И., граждански
иск за причинени неимуществени вреди от престъплението за основателен.
Установената по безспорен начин фактическа обстановка, отразена по-горе сочи,
че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД, а именно настъпила вреда, противоправно поведение и причинна
връзка между тях. Пострадалият е претърпял неимуществени вреди, за които
обезщетението се определя според критерия за справедливост съгласно чл.52 от ЗЗД. В тази връзка съдът отчете характера
и степента на уврежданията, дълготрайното състояние на травмите, които в случая
са множество – извън съставомерното счупване на дясна лакътна кост, на
пострадалия са били причинени счупване на вътрешната стена на дясната очница,
кръвонасядания по главата, лицето, гърдите и корема, сътресение на мозъка.
Несъмнено периодът на лечение на всички
тези увреждания е бил дълъг, а през това време пострадалият е търпял болки и
страдания, преживял е неудобства. Не на последно място, при преценката за
справедливост бе взето предвид и обстоятелството, че Б.М. месеци след деянието
е останал нетрудоспособен, за което са налице безспорни доказателства,
обективирани в приетите по делото болнични листове за временна
неработоспособност. С
оглед на това, обезщетение в размер на 8 000 лв. се явява справедливо за преживените
от св.Б.М. болки и страдания. Затова подсъдимите Б.С. и М.И. бяха осъдени да заплатят солидарно на
Б.А.М. сумата от 8 000 лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъпление по чл.129, ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20, ал.2
вр. ал.1 от НК, ведно със законната лихва считано от 25.10.2019
г. до окончателното й изплащане. Гражданският иск за
неимуществени вреди до пълния предявен размер от 50 000 лв. бе отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
Предвид изхода на делото, съдът
на основание чл.189, ал.3 от НПК осъди подсъдимите Б.С. и М.И. да
заплатят солидарно на Б.А.М. сумата в размер на 800 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение. В тежест на
подсъдимите бяха възложени и направените по делото разноски за експертизи и
държавни такси. Подсъдимият Б.С. следва да заплати: по сметка на РС-Кърджали
сумата от 160 лв., представляваща държавна такса върху уважения граждански иск;
по сметка на РС-Кърджали сумата в размер на 40 лв., представляваща направени разноски по делото на
съдебното производство; по сметка на ОД МВР-Кърджали сумата в размер на 452.26
лв., представляваща направени разноски на досъдебното производство. Подсъдимият
М.И. следва да заплати: по сметка на РС-Кърджали сумата от 160 лв.,
представляваща държавна такса върху уважения граждански иск; по сметка на
РС-Кърджали сумата в размер на 40 лв.,
представляваща направени разноски по делото на съдебното производство; по
сметка на ОД МВР-Кърджали сумата в размер на 452.26 лв., представляваща
направени разноски на досъдебното производство.
По изложените съображения от фактическо и правно
естество, съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: