РЕШЕНИЕ
№ 47
гр. Търговище, 15.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ в публично заседание на тринадесети
септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕРА Б. МАКСИМОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА С. ТОТЕВА
като разгледа докладваното от БИСЕРА Б. МАКСИМОВА Търговско дело №
20223500900040 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ.
Постъпила е молба от „МАРАНИ 26" ЕООД, ЕИК **********, Седалище и
адрес на управление, Търговище, „ул. С.П. 11, представлявано от управителя
Н.Й.Н, действащ чрез пълномощника си адв. Ц.И. и съдебен адрес,
Търговище, ул.П. офис 101, чрез адвокат Цв. И., с която молба съдът е
сезиран с искане за откриване на производство по несъстоятелност на
посочения търговец поради неплатежоспособност. Към молбата са
приложени документите, изискуеми съобразно разпоредбите на чл. 628, ал. 1,
т. 1 и т. 3 от ТЗ.
В молбата се излага следното: Основният предмет на дейност на търговеца
е търговия с кафе и захарни изделия. Търговското дружество е преустановило
дейността си към 30.06.2022 г., като са спрели и всички плащания към
кредиторите. Към настоящият момент е наличен запор на банковите сметки
от страна на публичен изпълнител като предварителни обезпечителни мерки в
размер на 42 351 лв. Дружеството има задължения към държавата, които е
невъзможно да бъдат обслужвани поради наложени запори на банковите
сметки, които не могат да бъдат преодоляни. Видно от приложеното съдебно
решение на AдмC-Търговище, орган по приходите е наложил предварителни
1
обезпечителни мерки за обезпечаване на предполагаем дълг към НАП.
На основание чл. 625 ТЗ моли да бъде открито производство по
несъстоятелност на търговското дружество „Марани 26" ЕООД, ЕИК
**********, като на основание чл. 630, ал.2 от ТЗ с откриване на
производството съдът да прекрати дейността на дружеството.
Съдът намира, че подадената молба за откриване на производство по
несъстоятелност на процесния търговец е подадена от лице, което е активно
легитимирано да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното и като съобразява соченото от длъжника основание за
откриване на производство по несъстоятелност и приложените към молбата
писмени доказателства, съдът намира, че за изясняване на финансовото
състояние на търговеца и определяне на началната дата на
неплатежоспособност е необходимо изслушването на заключение на вещо
лице –икономист.
В съдебно заседание молителят се представлява чрез управителя си и от
адвокат И. – АК – Търговище. Молбата се поддържа изцяло.
Съдът намира, че подадената молба за откриване на производство по
несъстоятелност на процесния търговец е подадена от лице, което е активно
легитимирано да иска откриване на производство по несъстоятелност.
Предвид изложеното и като съобразява соченото от длъжника основание за
откриване на производство по несъстоятелност и приложените към молбата
писмени доказателства, съдът е приел със своето определение за насрочване
на делото в открито съдебно заседание, че за изясняване на финансовото
състояние на търговеца и определяне на началната дата на
неплатежоспособност е необходимо изслушването на заключение на вещо
лице –икономист. Такова е изслушано в съдебно заседание като заключението
му е прието без възражение от молителя.
От назначената по делото експертиза се установява следното:
Основният предмет на дружеството е търговия със захарни изделия.
Последните три години 2000019, 2020 и 2020 дружеството е приключило с
положителен финансов резултат. Дружеството започва да изпитва
затруднения едва преди два –три месеца, когато по повод на извършвана
ревизия за невнесен ДДС, са запорирани банкови сметки на дружеството като
предварителни обезпечителни мерки. Дружеството има двама кредитори –
2
МТСП чрез Агенция по заетостта за връщане на сумата от 18 474 лева и НАП
– София – за сумата от 829.89 лева. Задълженията към НАП касаят периода
април-август 2022 година. По счетоводна сметка 493- разчети със
собствениците е вписано задължение на дружеството към собственика Н.Й.Н
в размер на 128 738.80 лева. Няма данни на какво основание е породено това
задължение на собственика към дружеството. В същото време през м. март
2022 година дружеството е продало на собственика си притежавания от него
актив, представляващ склад на площад В. в гр. Търговище. Съдът не
разполага с данни за точния начин на разпореждане. В справката на службата
по вписвания е отбелязано, ,че имотът е прехвърлен на 09.03.2022 година като
собственикът на дружеството е купувач на имота. Ако е налице продажба на
този имот, постъпилите от нея суми би следвало да се осчетоводят като
приход, но с такива данни вещото лице не разполага. Ако собственикът на
дружеството е придобил имота за сметка на счетоводно отразените
задължения на дружеството към него, то тогава той не би бил кредитор на
дружеството. Търговецът не е спрял плащанията си към НАП и други
доставчици като на ел. енергия, мобилни услуги и пр. Последното плащане
към НАП е на 15.08.2022 година. До края на април 2022 година дружеството е
реализирало приходи. Дейността е спряна по желание на самия собственик, а
не поради някакви финансови затруднения. Молителят няма задължения към
финансови институции. Получил е кредит от Райфайзен банк, който изцяло е
погасил. В същото време един от основните въпроси, обсъждани в
заключението на вещото лице, е относно вписаната наличност на стоки-
захарни изделия на стойност 159 000 лева. Според обясненията на
собственика, тези стоки не са налични. Причината за липсата им не е
установена, но е факт, че същите са отразени счетоводно като закупени, но не
са отразени счетоводно като продадени. В която и хипотеза да сме изправени
– наличност или не, тази сума от 159 000 лева следва да се третира като
формираща активите на дружеството – било като наличност на стоки, които
могат да се реализират и да се получат приходи, било като приход за
дружеството в резултат на продажбата на тези стоки, макар и без да е
отразена тази продажба счетоводно. Дружеството има вземания в размер на 4
хил. лв. по фактура **********/10.11.2018 г., които, отново според
обясненията на молителя, били несъбираеми.
От изложената фактическа обстановка, ТОС прави следните правни
3
изводи:
Съгласно нормите на чл.607а и чл.608 ТЗ производството по
несъстоятелност може да бъде открито само при наличие на
материалноправните предпоставки за това - длъжникът да е изпаднал в
неплатежоспособност, или свръхзадълженост /за определена категория ЮЛ/.
Съгласно чл. 607а, ал. 1 от ТЗ производство по несъстоятелност се открива за
търговец, който е неплатежоспособен.
Неплатежоспособността е състояние на търговеца, свързано с финансовия
му статус, в това число: • капиталова и имуществена структура; • вземания и
дълг; • ликвидност; • доходност от основната дейност.
Съгласно чл. 608 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние
да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или
публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане.
Неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът e спрял
плащанията. Неплатежоспособност може да е налице и когато длъжникът е
платил или е в състояние да плати частично или изцяло само вземанията на
отделни кредитори.
За определяне на състоянието на неплатежоспособност следва да са налице
кумулативно характеристиките на неплатежоспособността, а именно: -
неизпълнение на задължения по търговска сделка и/или неизпълнение на
публичноправно задължение; - трайна и обективна невъзможност за
изпълнение на задълженията.
За да е налице неплатежоспособност невъзможността за изпълнение следва
да е резултат от влошеното икономическо състояние на търговеца и в хода на
ССЕ следва да се извърши анализ на основните елементи от фактическия
състав на неплатежоспособността: - паричен характер на задължението;
- източник на задължението, довело до трайни затруднения за търговеца –
задължението, което се явява източник на финансовите затруднения на
длъжника следва да произхожда от правоотношения, свързани с търговската
му дейност; - изискуемост на задължението – по отношение на
публичноправни задължения, възникнали във връзка с търговската дейност на
длъжника (чл. 608, ал. 1 от ТЗ), не е необходимо задължението да е
установено с влязъл в сила акт за установяване на публично вземане; -
4
основание на задължението – задължението трябва да е съществуващо и
действително. Въпросите, които следва да бъдат изяснени са по отношение
съществуването на вземането и размера му, в контекста на преценката на
общото икономическо състояние на длъжника чрез съпоставяне на
имуществото му (актива) с размера на задълженията (пасива).
Разпоредбата на чл. 608, ал. 2 от ТЗ въвежда презумпция, според която
неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е спрял
плащанията. Ако затрудненията на търговеца са временни или той разполага
с имущество, достатъчно да покрие задълженията му, без опасност за
интересите на кредиторите, следва да отхвърли молбата за откриване на
производство по несъстоятелността.
В конкретния случай длъжникът не е спрял плащанията. Задълженията са
му в общ размер от 19,303.93 лева, ведно с лихвите към Агенцията по
заетостта и НАП. Дори и да се приеме, че НАП – София има бъдещо вземане
срещу молителя за сумата от 42 351 лева, представляваща невнесен ДДС
върху посочените по-горе стоки на стойност 159 000 лева, то следва да се
приеме посоченият първи вариант от заключението на вещото лице, при
който т. нар. липсващи стоки се приемат за налични, респ. тяхната
равностойност като приход. При този вариант е видно, че общата стойност на
активите от 2019 г. до м.06. 2022 г. е достатъчна за погасяване на
задълженията. Съобразно данните, краткотрайните активи също са
достатъчни за погасяване на текущите задължения.
Съдът приема, че от страна на молителя не бяха доказани предпоставките
за откриване на производство по несъстоятелност, а именно – че търговецът е
изпаднал в трайно състояние на неплатежоспособност. Съдът не може да
изхожда единствено от твърденията на молителя, а негова е
доказателствената тежест, която съдът изрично е посочил, че се носи от
молителя, в своето определение за насрочване на делото в открито съдебно
заседание.
Изхождайки от анализ на счетоводните документи, които е изследвало
вещото лице, същото приема, че не са налице затруднения в търговската
дейност на молителя, тъй като затрудненията му са временни. Ако молителят
сам е решил да преустанови дейността си, има възможност да направи това
чрез ликвидация.
5
Молбата на „МАРАНИ 26" ЕООД, ЕИК ********** за откриване на
производство по несъстоятелност се явява недоказана и като такава следва да
се отхвърли като неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 633, ал. 2 от ТЗ „Решението, с което се
отхвърля молбата по чл. 625, подлежи на обжалване в 7-дневен срок от датата
на съобщението по реда на Гражданския процесуален кодекс.“
Молителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в полза на
бюджета на съдебната система в размер на 250 лева.
Водим от изложеното и на основание чл. 625 и сл. от Търговския закон,
съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на „МАРАНИ 26" ЕООД, ЕИК **********,
Седалище и адрес на управление, Търговище, „ул. С.П. 11, представлявано от
управителя Н.Й.Н, действащ чрез пълномощника си адв. Ц.И. и съдебен
адрес, Търговище, ул.П. офис 101, с която съдът е сезиран с искане за
откриване на производство по несъстоятелност на посочения търговец поради
неплатежоспособност, на осн. чл. 625 и сл. от ТЗ, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА „МАРАНИ 26" ЕООД, ЕИК **********, Седалище и адрес на
управление, Търговище, „ул. С.П. 11, представлявано от управителя Н.Й.Н,
действащ чрез пълномощника си адв. Ц.И. и съдебен адрес, Търговище, ул.П.
офис 101, да заплати по сметка на Окръжен съд – Търговище в полза на
бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 250 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр. Варна в 7-
дневен срок от съобщаването му на молителя.
Съдия при Окръжен съд – Търговище: _______________________
6