Р Е Ш Е Н И Е
260111/8.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
районен съд десети състав
На шести
октомври две
хиляди и двадесета година
В публично
заседание в следния състав: Председател: Жанет Марчева
Секретар: П.Николова
Като
разгледа докладваното от районния съдия
Гр.д. № 3024 описа на ШРС за 2019г.
За да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени са
положителни установителни искове с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК във
връзка с чл.422 от ГПК.
Производството
по делото е образувано по повод искова молба от “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление гр.***, представлявано от Я.М.Д., П.С.С.
и Г.К., чрез юрисконсулт М.Й.М.срещу Р.И.В. с ЕГН ********** ***.
В исковата молба се посочва, че ответницата е клиент на ищцовото дружество във връзка с
продажба на ел.енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в гр.***. В качеството
му на потребител на ел.енергия лицето дължало заплащане на използваната
ел.енергия в посочените в чл.26 от ОУДПЕЕ срокове. Получателят на услугата не е
изпълнявал своите задължения за заплащане по фактури за периода 20.06.2018г. –
20.06.2019г. в общ размер на 866.01 лв., като мораторната лихва на всяка фактура
от падежа й до 22.07.2019г. били 14.91 лв. Предвид неизпълнението на поетите
задължения от ответника, по инициатива на ищеца е учредено заповедно
производство по образуваното ч.гр.д. № 2323/2019г. по описа на ШРС, по което в
полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК №
1163/07.08.2019г., връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК поради ненамирането на
длъжника. Поради това и на ищеца било указано да предяви искове за вземанията
си. В заключение моли за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея са
били редовно връчени на ответника чрез назначения му с Определение № 140 от
13.01.2020г. особен представител – адв. А.Д. от ШАК. В законоустановения
едномесечен срок от негова страна е депозиран писмен отговор, в който се сочи,
че исковете са недопустими и неоснователни, доколкото ищецът не е ангажирал
каквито и да е доказателства, че ответникът е собственик, ползвател или
наемател на обекта, по отношение на който се претендира заплащането на
ел.енергия.
В съдебно
заседание за ищецът се явява юрисконсулт М.М., който сочи, че исковете са
доказани по основание и размер и моли съда да ги уважи изцяло.
В съдебно
заседание за ответника се явява назначения особен представител – адв. А.Д. от
ШАК. Поддържа се писмения отговор, като в съдебните прения се развиват
идентични доводи за неоснователност на претенциите, поради недоказаността на
същите.
Съдът, като взе предвид събраните
доказателства, прие за установено от фактическа страна следното:
Видно от
материалите по приложеното ч.гр.д. № 2323/2019г. по описа на ШРС, ищецът в
настоящото производство – „Енерго Про Продажби“ АД подало на 07.08.2019г.
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК срещу
ответника за консумирана и незаплатена ел. енергия по фактури, издадени за
периода от 20.06.2018г. до 20.06.2019г. за обект с абонатен номер **********,
находящ се в гр.***. Въз основа на
заявлението била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1163/07.08.2019г. в полза на дружеството, за сумата от 866.01 лв., представляваща
главница за незаплатена ел.енергия и сумата от 14.91 лв., представляваща
мораторна лихва от сбора от лихвите за всяка фактура, от датата следваща датата
на падежа на съответната фактура до 22.07.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 07.08.2019г.
до окончателното изплащане, както и сторените в производството разноски. Поради връчването на заповедта на длъжника по реда на
чл.47 от ГПК, съдът дал указания на заявителя да предяви искове за вземанията
си.
По делото е
представена справка за потреблението от клиентски номер ********** към дата 10.09.2019г.
(находящо се на лист 15 от делото) и
извлечение за фактури и плащания към същата дата. Представени са и фактури с
посочените в тях количества ел.енергия за електромер 1102010707149958, както
следва: Фактура № **********/20.06.2018г. за сума от 34.79лв. за отчетен период
02.05.2018г. – 01.06.2018г. с дата на плащане 10.07.2018г.; Фактура №
********** от 25.06.2018г. за сумата от 19 лв., представляваща такса за
възстановяване на захранването, Фактура № **********/19.07.2018г. за сума от 33.54
лв. за отчетен период 02.06.2018г. – 01.07.2018г. с дата на плащане 10.08.2018г.;
Фактура № **********/19.04.2019г. за сума от 69.71 лв. за отчетен период 02.03.2019г.
– 01.04.2019г. с дата на плащане 10.05.2019г.; Фактура № ********** от
13.05.2019г. за сумата от 19 лв., представляваща такса за възстановяване на
захранването; Фактура № **********/20.05.2019г. за сума от 56.68 лв. за отчетен
период 02.04.2019г. – 01.05.2019г. с дата на плащане 10.06.2019г.; Фактура №
**********/05.06.2019г. за сума от 603.77 лв. за отчетен период 03.01.2018г. –
02.02.2018г. с дата на плащане 17.06.2019г.; Фактура № **********/20.06.2019г.
за сума от 29.52 лв. за отчетен период 02.05.2019г. – 01.06.2019г. с дата на
плащане 10.07.2019г.;
От
заключението на изготвената и приетата
съдебно – счетоводна експертиза, неоспорена от страните по делото, се
установява, че задълженията на ответника за консумирана ел.енергия и такса
свързване за периода от 25.06.2018г. до 20.06.2019г. са в размер на 866.01 лв.,
както и мораторни лихви в размер на общо 14.91 лв.
Представени
са и Общите условия на дружеството, действали през процесния период.
Така установената
фактическа обстановка се подкрепя от събраните писмени доказателства, както и
от заключението по назначената експертиза.
При така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
По
допустимостта на иска: Правното основание
на иска е чл.422 от ГПК, като същият е предявен при спазване на особените
процесуални изисквания на чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК и е процесуално
допустим.
По основателността на иска: Предмета на установителния иск е вземането на кредитора по смисъла на чл.410 от ГПК, поради което в тежест на ищеца е
да установи, при условията на пълно и главно
доказване наличието на паричното задължение, както и неговия размер, наличието
на облигационна връзка между страните, и основанието на което правото е
възникнало, също така и количеството на реално потребената от ответника
електроенергия и извършването на фактурираната от ищеца услуга за
възстановяване на електрозахранването, а в тежест на ответника бе да установи
релевираните от него правоизключващи, правопогасяващи или други възражения
срещу правото на ответника.
В конкретния случай особения представител на
ответника оспорва наличието на облигационна връзка между страните, както и
качеството на доставената от него услуга,
като съдът намира, че оспорването не е доказано. Правоотношенията между
ищцовото дружество, като електроразпределително дружество и ответника, като
краен потребител на електрическа енергия възникват по силата на договори за
продажба (доставка) на електрическа енергия. Поради специфичния характер на
тези договори, то правата и задълженията на страните по тях се регламентират с
разпоредби от Закона за енергетиката (ЗЕ) и от Общите условия на „Енерго-Про
Продажби“ АД, издадени на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДЕКВР, действащи
към датата на предоставяне на енергията на ответника. В чл.4, ал.1 от Общите условия, потребител на
електрическа енергия за битови нужди е физическо лице – собственик или
ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната мрежа на „Енерго-Про
Мрежи“АД, което ползва ел.енергия в домакинството си и закупува същата от
„Енерго – Про Продажби“ АД. Или
облигационната връзка между страните по делото безспорно е доказана, като по
делото не е представено доказателство през процесния период собственик или
ползвател в обекта да е било друго лице. Напротив, видно от представените
писмени доказателства от ищеца е, че в информационната система на ищцовото дружество като потребител за процесният
обект е бил вписан ответницата и в това ѝ качество е фигурирал и през процесния
период, като са налице и Искане за прехвърляне на партида от 23.02.2017г. на
името на ответницата, след закупуване от нейна страна на обекта, в който сее
доставяла електроенергията. За горното се представя документ за собственост –
Нотариален акт № 193, том IV, рег. №
2088 и н.д. № 741 от 2015г. на Нотариус С.Н., вписан под № 592 на Нотариалната камара. От акта се
установява, че ответницата е собственик на процесния обект от 27.04.2015г.,
като към момента няма промяна в собствеността.
В случая правното
основание, от което произтичат вземанията е чл.17, т.2 от Общите условия, който
гласи, че потребителят се задължава да заплаща стойността на използваната в
имота електрическа енергия в сроковете и по начина, определени в тези Общи
условия. По делото не се оспори и че през този период реално е било доставено и потребено отчетеното
количество ел. енергия, остойностена с процесните фактури. При това
положение цената за ползваната ел. енергия и съответно такси за включване се дължат от ответника,
поради което главния иск се явява изцяло основателен и следва да бъде уважен в
предявения размер.
Последица от
основателността и доказаността на иска относно претендираната главница е и
уважаването на обусловения от него акцесорен иск за мораторна лихва за периода
от датата на падежа на всяка от посочените фактури до 22.07.2019г. в размер на 14.91
лв.
Предвид
изхода на делото ответникът дължи на
основание чл.78, ал.1 от ГПК на „Енерго - Про Продажби“АД съдебни разноски в
исковото производство в общ размер на 705 лв., от които 75 лв. заплатена
държавна такса, 180 лв. възнаграждение на вещото лице, 150 лв. юрисконсултско
възнаграждение и 300 лв. за възнаграждение за особен представител.
Съгласно
Тълкувателно решение № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе и относно разноските, направени в заповедното
производство, съобразно изхода на настоящия спор. Поради това и ответникът
следва да бъде осъден да заплати и разноските в заповедното в размер на 75 лв.,
от които 25 лв. за държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Водим от
горното и на основание чл.235 от ГПК, съдът
Р Е Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК,
във връзка с чл.415, ал.1 от ГПК в отношенията между страните, че в полза на “ЕНЕРГО ПРО
ПРОДАЖБИ“ АД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.***,
представлявано от Я.М.Д., П.С.С. и Г.К., чрез юрисконсулт М.Й.М.СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ от ответника Р.И.В. с
ЕГН ********** *** в размер на 866.01 лв.(осемстотин шестдесет и шест лева
и една стотинка), представляваща сбор от неплатени главници по фактури за
консумирана ел. енергия за обект с абонатен номер **********, находящ се в гр.***
за периода от 20.06.2018г. до 20.06.2019г., включваща и такса присъединяване, ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.08.2019г. до
окончателното изплащане на сумата, както
и сумата от 14.91лв. (четиринадесет лева
и деветдесет и една стотинки),
представляваща сбор от дължимите по всяка от уважените главници от падежа на
месечното задължение до 22.07.2019г., за което вземане на основание чл.410 от ГПК е издадена Заповед за парично изпълнение № 1163/07.08.2019г. по ч.гр.д.№ 2323/2019г.
на ШРС.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 от ГПК Р.И.В. с ЕГН ********** да
заплати на “Енерго Про Продажби” АД с ЕИК ********* разноски, направени в исковото производство в общ размер
на 705 лв.( седемстотин и пет лева), и в заповедното производство в общ размер на 75
лв. ( седемдесет и пет лева).
Решението
подлежи на обжалване пред Шуменски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: