№ 15260
гр. София, 27.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 48 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА М. СИМЕОНОВА Частно
гражданско дело № 20231110161440 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.
Образувано е по заявление на **** за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК против Е. Н. М..
Съдът е издал заповед за изпълнение по отношение на част от заявените вземания,
като по отношение на сумата от 307,63 лв. – договорна неустойка за непредоставяне на
обезпечение за периода 11.12.2022 г. – 24.01.2023 г., сумата от 93,70 лв. – неустойка за
забава, начислена еднократно на 25.03.2023 г. и сумата от 135 лв. – разходи за събиране на
вземането поради забава в плащането, дължими за периода 31.01.2023 г. – 01.09.2023 г., като
извърши проверка на заявлението, намира, че същото подлежи на отхвърляне по отношение
на посочените вземания по следните съображения:
Съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни
клаузи в договор, сключен с потребител, а съгласно чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът
отказва издаването на заповед за изпълнение, когато искането се основава на неравноправна
клауза в договор, сключен с потребител, или е налице обоснована вероятност за това, както
и когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави.
В случая длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1, вр. т. 12
от ДР на Закона за защита на потребителите /ЗЗП/, поради което по отношение на
представения договор за кредит са приложими правилата на Закон за потребителския кредит
/ЗПК/ и разпоредбите на чл. 143 – 148 ЗЗП.
По отношение на вземането за неустойка за неосигурено обезпечение:
Представен е договор за паричен заем „Кредирект“ № 778479/11.12.2022 г., в който
заплащането на такава неустойка не е предвидено. Заявителят се позовава на чл. 6.2 от
договора, каквато клауза в същия не съществува. Видно от чл. 33, ал. 1 от Общите условия
към договора за кредит, когато това е предвидено за съответния продукт, за обезпечаване на
изпълнението по договора при сключването му може да се уговори предоставянето на
1
обезпечение. В случая такива уговорки в индивидуалния договор липсват. Въпреки
дадените с разпореждане от 17.11.2023 г. указания до заявителя да посочи на какво
основание претендира сумата от 307,63 лв. – неустойка за непредоставяне на обезпечение,
това не е сторено с молбата от 06.12.2023 г. В договора страните не са уговорили неустойка
за непредоставяне на обезпечение в размер на 307,63 лв., която сума се претендира в
заявлението. По изложените съображения съдът приема, че заявлението следва да бъде
отхвърлено за сумата 307,63 лв. – неустойка за неосигурено обезпечение.
Заявлението в частта за сумата от 93,70 лв. - представляваща неустойка за забава,
начислена еднократно на 25.03.2023 г. също подлежи на отхвърляне. В случая същата
произтича от чл. 3 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ****, според която при
забава от 60 дни за продукт кредит до заплата и при забава до 90 дни за продукт
потребителски кредит, се начислява еднократно сума в размер на 10 % от остатъка на
дължимата по съответния договор сума до цялостно погасяване. Посочената клауза съдът
намира, че противоречи на чл. 33 ЗПК, тъй като при забавено изпълнение кредиторът има
право само на обезщетение за забава в размер на законната лихва, за която в случая е
издадена заповед за изпълнение. Подобни клаузи противоречат на чл. 33 ЗПК, тъй като
преследват забранена от закона цел да се присъди още едно обезщетение за забава,
съответно не пораждат права и задължения за страните.
По отношение на разходите за събиране на вземането поради забава в плащането в
размер на 135 лв. заявителят се позовава на клаузите на чл. 7 от договора за кредит и на чл.
37 от Общите условия. На първо място, в чл. 7 от договора не е предвидено такова вземане.
Касае се за вземане по т. 2 от Тарифата за таксите и разходите, събирани от ****, която
клауза противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на
кредита. От друга страна, уговорената допълнителна такса в общите условия към договора е
свързана изцяло със забавата на длъжника. Отговорността му за разноски така, както е
предвидена, по съществото си представлява неустойка за забава. Тя не покрива реални
разходи по събиране на вземането, като за направата на такива не се сочи и в заявлението.
Предвид размера на кредита съдът намира, че претендираните разходи са в противоречие и с
чл. 33 ЗПК - уговорката дава възможност на заемодателя да претендира наред с
обезщетението за забава върху главницата, така и “такса”, която отново обезщетява забавата
на длъжника. Това от своя страна води до неоснователно обогатяване на кредитора, като се
наблюдава значително неравновесие в правата на страните. Поради това заявлението следва
да бъде отхвърлено и за тази сума и за съответна част от претендираните разноски.
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление вх. № 317424/08.11.2023 г., подадено от **** срещу Е. Н. М.,
ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
2
ГПК за сумите, както следва: за сумата от 307,63 лв. – договорна неустойка за
непредоставяне на обезпечение за периода 11.12.2022 г. – 24.01.2023 г., за сумата от 93,70
лв. – неустойка за забава, начислена еднократно на 25.03.2023 г. и за сумата от 135 лв. –
разходи за събиране на вземането поради забава в плащането, дължими за периода
31.01.2023 г. – 01.09.2023 г., начислени във връзка с договор за паричен заем „Кредирект“ №
778479/11.12.2022 г., както и в частта за разноските, съразмерно на отхвърлената част от
заявлението, а именно за разликата над сумата от 14,13 лв. до сумата от 25 лв. – заплатена
държавна такса и за разликата над сумата от 28,25 лв. до сумата от 50 лв. – юрисконсултско
възнаграждение.
УКАЗВА на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно вземанията, за
които е отхвърлено заявлението, в едномесечен срок от влизане в сила на настоящото
разпореждане, като довнесе дължимата държавна такса. Ако искът не бъде предявен в
посочения едномесечен срок страната губи възможността да приспадне внесената по
настоящото дело държавна такса.
Разпореждането подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3