№ 3117
гр. Варна, 14.08.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, XI СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20233100100344 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по предявен иск от В. Р. Р., ЕГН ********** от
село Каменар ***** срещу Т. М. M., ЕГН********** от гр. Варна, *******.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, като на осн.
чл. 211, ал.1 ГПК е депозиран насрещен иск, по който в срока по чл. 131 ГПК е
депозиран отговор от ищеца – ответник по насрещния иск.
Водим от горното и на осн. чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ ПРОЕКТ НА ПИСМЕН ДОКЛАД по делото:
Производството по делото е образувано по предявен иск от В. Р. Р., ЕГН
********** от село Каменар ***** срещу Т. М. M., ЕГН********** от гр. Варна,
******* за приемане за установено по отношение на ответницата, че ищецът е
едноличен собственик на недвижим имот представляващ: апартамент №17 с
идентификатор *******************.7.17 по КККР на гр. Варна намиращ се в гр.
Варна, ул. *************, ет.5 със застроена площ от 69,58 кв.м., при граници имоти с
идентификатори: *******************.7.16, *******************.7.18,
*******************.7.14, *******************.7.13 и *******************.7.12,
ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2,69 кв.м., при граници
изба №19, №21 и коридор, както и припадащите му се 4,0859 % идеални части
равняващи се на 10,42 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата същото с идентификатор
*******************, цялото с площ от 525 кв.м., на осн. чл. 23, ал.1 СК.
В исковата молба се излагат твърдения, че за периода 23.08.2002г. – 07.02.2023г.
1
страните са се намирали в граждански брак, който е прекратен с решение за развод
постановено на 07.02.2023г. по гр. дело № 15418/2022г. на ВРС.
Твърди се, че по време на брака с ответницата, на 20.04.2011г. е закупен
процесният недвижим имот – апартамент №17 в гр. Варна, ул. *************, за
сумата от 31000 евро. Паричните средства използвани за закупуване на имота през
време на брака са лични на ищеца, същите с произход от разпоредителна сделка с
негов личен имот, който е придобит от него по дарение оформено в нотариален акт №
22/2007г. по описа на нотариус Елена Дионисова с район на действие ВРС, който имот
представлява апартамент №24 в гр. Варна, ул. *******. По отношение на този имот
ищецът се е разпоредил в полза на трето лице – Р. Д. Р., като получената продажна
цена по сделката възлизала на 75000 евро. Уговорената продажна цена била заплатена
на ищеца на части, като сумата от 13000 евро същия получил в брой при сключване на
сделката в предвидената от закона форма, а останалата в размер на 62000 евро след
сделката, след отпускане на купувача на средства по договор за банков кредит.
Посочената втора вноска по договора за покупко – продажба на имота била заплатена
от купувача по сметка в евро на ответницата, доколкото към този момент ищецът не
разполагал със сметка в посочената валута, а и такава била уговорката с банката
кредитор на купувача на имота.
Покупната цена на процесния имот в размер на 31000 евро била заплатена от
ищеца, като от тази сума 28340 евро били заплатени по сметка на продавача, а
остатъка от 2660 евро по банкова сметка на адв. Везенкова, съобразно постиганите в
договора за покупко – продажба уговорки. За заплащане на посочената продажна цена
ищецът използвал получената сума от 75000 евро вследствие разпореждане с линия си
имот, като останалите средства използвал за покриване нужди на семейството и ремонт
на имот по-рано закупен в село Каменар, община Варна.
При твърдения, че процесната продажна цена е заплатена изцяло с лични
средства на ищеца, желае да бъде установено, че апартамент №17 в гр. Варна, ул.
*************, придобит през време на брака с ответницата, е негова лична
собственост.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника.
Не се оспорва, че за периода 23.08.2002г. – 07.02.2023г. страните са се намирали
в граждански брак, който е прекратен с решение за развод постановено на 07.02.2023г.
по гр. дело № 15418/2022г. на ВРС. Не оспорва, че процесният имот - апартамент №17
в гр. Варна, ул. ************* е закупен през време на брака на страните, както и че
ищецът се е разпоредил на 22.08.2008г. с негов личен имот представляващ апартамент
№24 в гр. Варна, ул. ******* за сумата от 75000 евро.
Излагат се възражения, с които се оспорва, че имотът е закупен с лични средства
на ищеца, които средства да произхождат от разпореждане с негов личен имот.Оспорва
2
твърденията в исковата молба, че остатъчната част от средствата получени след
разпореждане с личен имот на ищца същите в размер на 62000 евро,като част от сумата
от общо 75000 евро, са били заплатени от купувача по нейна банкова сметка.
Сумата от продажба на собствения на ищеца имот в размер на 75000 евро е
усвоена от него за покриване на разходи различни от заплащане стойността на
процесния имот. След получаване на предплата от 13000 евро по разпоредителната
сделка с личния имот на ищеца, е закупен имот в село Каменар, същият на стойност от
10000 евро.По този имот са сторени допълнителни разходи по изграждане на ограда,
както и разходи по подялба на имота, доколкото същият към момента на закупуване е
бил в режим на съсобственост. Друга част от получените 75000 евро от ищеца са били
усвоени за заплащане на негови задължения към банкови и финансови институции,
както и по покриване на задължения по хазартни игри, в които той е участвал. От така
получената сума от продажбата на личния на ищеца имот е заплатена и стойността по
осъществен ремонт на имот намиращ се в село Каменар, принадлежащ на родителите
на ищеца, в който страните за живеели за периода 2008г. - 2011г.
Поддържа, че процесният имот е нейна лична собственост, като средствата за
закупуване на същия са били осигурени по дарение от нейния баща М. И. М. и от
нейната баба С. П. А.
Предявява НАСРЕЩЕН ИСК за приемане за установено по отношение на
ищеца – ответник по насрещния иск, че ответницата – ищец по насрещния иск е
едноличен собственик на недвижим имот представляващ: апартамент №17 с
идентификатор *******************.7.17 по КККР на гр. Варна намиращ се в гр.
Варна, ул. *************, ет.5 със застроена площ от 69,58 кв.м., при граници имоти с
идентификатори: *******************.7.16, *******************.7.18,
*******************.7.14, *******************.7.13 и *******************.7.12,
ведно с прилежащото му избено помещение №20 с площ от 2,69 кв.м., при граници
изба №19, №21 и коридор, както и припадащите му се 4,0859 % идеални части
равняващи се на 10,42 кв.м. идеални части от общите части на сградата и правото на
строеж върху мястото, в което е построена сградата същото с идентификатор
*******************, цялото с площ от 525 кв.м., на осн. чл. 23, ал.1 СК. В условията
на евентуалност твърди, че имотът е придобит отчасти с лични средства на ищеца –
ответник по насрещния иск, която част е на незначителна стойност, на осн. чл.23, ал.2
СК.
Излагат се твърдения, че паричните средства за закупуване на процесния имот,
същите в размер на 31000 евро са лични на ответницата – ищец по насрещния иск. За
закупуване на имота същата е предала ищеца – ответник по насрещния иск сумата от
3000 евро, от които 2660 евро той е следвало да заплати по сметка на по реда на чл. 36
ЗА на пълномощника на продавачите, съответно на 20.04.2020г. е осъществила
3
прехвърляне на средства от своя сметка в сметка на ищеца в размер на 28095 евро, на
основание покупка на жилище.
Средствата за закупуване на имота твърди, че са предоставени под формата на
дарение от нейния баща и баба й. При тези твърдения поддържа, че на 03.05.2007г.
нейната баба С. А. се е разпоредила със собственият си апартамент №102 намиращ се в
гр. Варна, ул. ************ за сумата от 82000 евро. От така получената от посочената
разпоредителна сделка сума, ответницата – ищец по насрещния иск е получила по
дарение от баба си сумата от 29000 евро.
На 22.05.2007г. бащата на ответницата – ищец по насрещния иск – М. М. се е
разпоредил с притежаван от него недвижим имот представляващ апартамент №121
намиращ се в гр. Варна, ж.к. ***********, за сумата от 73000 евро, от която сумата по
дарение от нейния баща същата е получила сума в размер на 36500 евро.
С посочените парични средства получени по дарение от нейния баща и баба,
ответницата – ищец по насрещния иск е заплатила изцяло стойността на процесния
имот, поради което намира, че той е нейна лична собственост. В евентуалност
поддържа, че частта на ищеца – ответник по насрещния иск, който той е вложил под
формата на лични негови средства е незначителна.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца – ответник по
насрещния иск.
В отговора по насрещния иск се оспорват твърденията изложени в насрещната
искова молба за начина, по който са били изразходвани средствата в размер на 75000
евро, които са получени от продажба на собствения на ищеца имот. Оспорва се и
твърдението, че ответницата – ищец по насрещния иск е закупила процесния имот с
нейни лични средства.
След разпореждане с неговия личен имот, с част от получените средства е
закупен имот в село Каменар, в който е следвало да бъде построена къща. Била
закупена каравана, която била поставена в имота, в която семейството е живяло.
Сторени били и разходи в размер на около 10000 лева за изготвяне на строителни
книжа и разрешение за строеж. Доколкото строителството в имота се забавило, а през
2009г. се родило второто на страните дете, то със средствата получени от разпореждане
с личния на ищеца имот бил закупен процесният апартамент. В договора за покупко-
продажба ищецът бил вписан за собственик на имота, а покупната цена била заплатена
от банкова сметка на ответницата – ищец по насрещния иск, доколкото ищецът не
разполагал с банкова сметка.
Оспорва твърденията досежно използване на средствата за погасяване на негови
лични задължения, като подържа, че всички усвоени от него кредити са били
предназначени за покриване на семейни нужди. В тази връзка излага, че през 2007г. е
изтеглил банков заем, който е бил предназначен за ремонт на жилище на ответницата в
4
ж.к. Възраждане, в което те са живеели. Със средства от банков кредит е закупил и
семеен автомобил.През 2011г. отново е получил в заем парични средства за покриване
нужди на семейството, в това число средства предназначени за почивка в страната и
чужбина,както и за закупуване на битова техника. За погасяване на тези задължения не
са били използвани средства придобити от разпоредителната сделка със собствения на
ищеца имот, а покриването на месечните задължения по тях се извършвало от
средства, които ищецът реализирал от получавана от него заплата.
Оспорва ответницата – ищец по насрещния иск да е получавала суми под
формата на дарение от нейни близки, като в условията на евентуалност оспорва и
посочения в насрещната искова молба размер на получените парични средства по
дарение.
ПРИЕМА ЗА БЕЗСПОРНО УСТАНОВЕНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ
ДОКАЗВАНЕ, че за периода 23.08.2002г. – 07.02.2023г. страните са се намирали в
граждански брак, който е прекратен с решение за развод постановено на 07.02.2023г.
по гр. дело № 15418/2022г. на ВРС, както и че процесния имот - апартамент №17 в гр.
Варна, ул. ************* е закупен през време на брака на страните, както и че
ищецът се е разпоредил на 22.08.2008г. с негов личен имот представляващ апартамент
№24 в гр. Варна, ул апартамент №24 за сумата от 75000 евро. Не е спорен факта между
страните, че с част от получените средства от разпоредителната сделка с апартамент
№24, същите в размер на 10000 евро е заплатена стойността на недвижим имот в село
Камера, в който е следвало да бъде извършено строителство на къща.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ да обори презумпцията за съвместен
принос съобразно чл. 21, ал.3 СК е на ищеца по главния иск, съответно на ответницата
– ищец по насрещния иск.
В тежест на ищеца е да установи, че са налице предпоставките за пълна
трансформация на лично имущество, като докаже, че средствата в размер на 31000
евро за закупуване на процесния имот произхождат от разпоредителна сделка с негов
личен имот - апартамент №24. В негова тежест е да докаже и възраженията си
изложени в отговора на исковата молба, че заеманите от него средства за били
предназначени за задоволяване нуждите на семейството /закупуване на семеен
автомобил, почивки в страната и чужбина, закупуване на битова техника/, като и че
месечните погасителни вноски по обслужване на тези кредити са били заплащани от
средства реализирани от полагане на труд /заплата/.В негова тежест е да докаже, че по
сметка на ответницата – ищец по насрещния иск е получена сумата от 62000 евро –
втора вноска заплатена от купувача по сделката с личния на ищеца имот.
В тежест на ответницата – ищец по насрещния иск е да докаже, че са налице
предпоставките за пълна трансформация на лично имущество, а в евентуалност, че
частта на ищеца е на незначителна стойност, като докаже, че средствата за закупуване
5
на процесния имот са нейни лични такива, прохождащи от осъществени в нейна полза
дарения от нейната баба в размер на 29000 евро,като и дарение от нейния баща в
размер на 36500евро,които дарения са осъществени през 2007г., след разпореждане със
собствени на близките на ответницата недвижими имоти в гр. Варна.В нейна тежест е
да докаже размера на дарените й парични средства от нейни близки.
В тежест на ответницата – ищец по насрещния иск е да докаже и възраженията в
отговора на исковата си молба, като установи, че с разликата от получената от
продажба на личния имот на ищеца сума /след приспадане на сумата от 10000 евро по
закупуване на имота село Каменар, за която сума по размер и основание на плащането
страните на спорят/, ищецът е заплатил допълнителни разходи по изграждане на
ограда, както и разходи по подялба на имота в село Каменар; е заплатил лични
задължения към банкови и финансови институции, както и по покриване на
задължения по хазартни игри, в които той е участвал; е заплатил стойността по
осъществен ремонт на имот намиращ се в село Каменар, принадлежащ на родителите
на ищеца, в който страните за живеели за периода 2008г. - 2011г.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ищеца посредством
разпит на двама свидетели в режим на водене за установяване твърденията досежно
произхода на паричните средства послужили за закупуване на процесния имот, както и
за оборване на факти, на които на ответницата са допуснати гласни доказателства.
ДОПУСКА събиране на гласни доказателства по искане на ответницата –
ищец по насрещния иск посредством разпит на двама свидетели в режим на
водене за установяване твърденията досежно произхода на паричните средства
послужили за закупуване на процесния имот, както и за установяване на факти
досежно реализиране на разходи от ищеца във връзка с твърденията за участието му в
хазартни игри.
НАЗНАЧАВА по искане на ответницата – ищец по насрещния иск съдебно –
оценителна експертиза при въпроси по пункт втори и трети, същите формулирани в
насрещната искова молба /л.61 от делото/, като ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
за включване в задачата на въпроса по пункт първи досежно установяване пазарната
стойност на имота в село Каменар, доколкото за този факт между страните не е налице
спор.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Й. А., като определя първоначален депозит платим от
ответницата – ищец по насрещния иск в размер на 350 лева, като определя
едноседмичен срок за внасяне на депозита по сметка на съда, считано от получаване на
съобщението за настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми за възложената й задача след представяне на
доказателства за внесен депозит, като на същото се укаже да представи заключение в
срока по чл. 199 ГПК.
6
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането съдържащо се в исковата молба и
уточнителната молба от за снабдяване със съдебно удостоверение, което да му
послужи пред „Банка ДСК” ЕАД за снабдяване с доказателства съобразно посоченото
от страната, доколкото по своята същност искането не представлява такова за
представяне на документ, който се държи от трето на спора лице, а по същността си
съставлява искане за предоставяне на информация посредством анализиране на данни,
която дейност следва да бъде извършена от лице притежаващо съответните специални
знания.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането съдържащо се в насрещната искова
молба от ответницата – ищец по насрещния иск за издаване на съдебно удостоверение,
което да й послужи пред „Банка ДСК” ЕАД, доколкото по своята същност искането не
представлява такова за представяне на документ, който се държи от трето на спора
лице, а по същността си съставлява искане за предоставяне на информация
посредством анализиране на данни, която дейност следва да бъде извършена от лице
притежаващо съответните специални знания.
НАЗНАЧАВА служебно съдебно – икономическа експертиза, по която
вещото лице след запознаване с материалите по делото, проверка на съответната
информация в „Банка ДСК” ЕАД, да даде заключение:
1/по въпроси формулирани от ищеца в отговор на искова молба от 05.07.2023г. в
пункт трети и пункт четвърти, /които въпроси са оформени като искания от страната
по реда на чл. 186 ГПК/.
2/ по посочените в насрещната искова молба от ответницата – ищец по
насрещния иск въпроси същите на л.61 от делото.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Б. Й., като определя първоначален депозит в размер
на 500 лева, платим поравно /от по 250 лева за всяка страна/, като определя
едноседмичен срок за внасяне на депозита по сметка на съда, считано от получаване на
съобщението за настоящото определение.
Вещото лице да се уведоми за възложената й задача след представяне на
доказателства за внесен депозит, като на същото се укаже да представи заключение в
срока по чл. 199 ГПК.
ДОПУСКА до събиране в с.з. приложените от страните писмени доказателства,
включително и представената от ищеца с исковата молба разписка от 19.4.2009г. за
сумата от 2000 евро /л.18/, доколкото по своята същност оспорването на документа от
ответницата е по същество, което предпоставя необходимостта от обсъждането му в
съвкупност с всички събрани по делото доказателства.
НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание
12.10.2023г. от 11.00 ч., за която дата и час да се призоват страните.
7
Препис от определението да се връчи на страните, ведно с призовката за
насроченото с.з., като на ищеца се връчи препис от отговора на ответника от
19.05.2023г., а на ответника – ищец по насрещния иск се връчи препис от отговора на
ищеца –ответник по този иск от 05.07.2023г.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
8