№ 9604
гр. София, 21.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЙОА. Н. СТАНЕВА
при участието на секретаря САНДРА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ЙОА. Н. СТАНЕВА Гражданско дело №
20231110106618 по описа за 2023 година
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79,
ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от ............ ЕАД срещу С. В. Б. с искане да бъде
признато за установено, че дължи следните суми: 436,95 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - .............аходящ се в гр. .................. в
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 64,02 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 18.08.2022г., 15,77 лева, цена на услугата дялово
разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., 3,25 лева, мораторна лихва върху
цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 18.08.2022г., ведно
със законната лихва върху главниците от 29.08.2022г. до окончателното изплащане на
сумите, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело №
46721/2022г. по описа на СРС, 25-ви състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е потребител на топлинна
енергия за битови нужди в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, като за
процесния период е консумирал топлинна енергия на процесната стойност, но не я е
заплатил. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от С. В. Б. чрез
назначения особен представител адв. А. С., с който се оспорват предявените искове.
Оспорва, че е собственик или вещен ползвател на имота. Оспорва да е страна по
облигационно правоотношение, въз основа на което да придобие качеството „потребител на
топлинна енергия“. Посочва, че в представеното удостоверение са посочени наследниците
на .............., който е починал на 01.02.1999г., като наследник по закон на починалото лице е
1
била и съпругата му, която е починала след него на 27.10.2005г. Следователно, през нейния
патримониум била преминала част от наследството на .............. като ищецът не представил
доказателства, че последната няма други наследници извън ............. и С. Б.. Навежда
твърдения, че съгласно приложения към исковата молба протокол от събрание на етажната
собственост от сграда, находяща се на адрес: .................. проведено на 28.08.2002г., като
собственик на апартамент № 15 в сградата било посочено лицето .............. с ЕГН
**********. В същото време, към исковата молба било приложено удостоверение за
наследници, от което било видно, че С. В. Б. се явява наследник по закон на .............. с ЕГН
**********. Следователно, ответникът в настоящото производство не се явява наследник по
закон на собственика на имота към датата на провеждане на събранието на етажната
собственост 28.08.2002г. Нещо повече, наследодателят на С. В. Б. не би могъл да бил
собственик на имот в тази сграда към датата на присъединяването й към топлопреносната
мрежа през 2002г., тъй като видно от представеното удостоверение за наследници, .............. с
ЕГН ********** бил починал през 1999г., поради което исковете били насочени срещу
лице, което не притежавало надлежна процесуална легитимация. Навежда твърдения, че
процесният апартамент бил необитаем и нямал отоплителни тела, както и монтирани
топломери. Посочва, че в общите условия на ищцовото дружество не била предвидена
уговорка за начисляване на лихви върху суми, дължими за услугата дялово разпределение,
от което следвало, че лихви се начисляват едва след покана от кредитора към длъжника
съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Посочва, че доказателства за отправена покана от страна на
ищеца не били ангажирани. Релевира възражение за погасяване на процесните вземания по
давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.
Третото лице-помагач на страната на ищеца- „.............“ ООД, не е взел становище по
основателността на предявените искове.
Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.
Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.
За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на
следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по
договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния
имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за
процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава.
С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е и
да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.
Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за
доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно
разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
2
ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна
енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена
форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните
уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед
на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови
нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово
уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от
лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да
бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия,
каквито в настоящата хипотеза не се установяват.
В конкретния случай по делото е представено удостоверение за наследници на ..............,
ЕГН **********, видно от което същият е починал на 01.02.1999г. и е оставил за свои
законни наследници неговата съпруга- .................., и неговите деца- .................... и С. В. Б..
Представено е писмо от Столична община, дирекция „Общински приходи“, отдел
„Общински приходи- Възраждане“ от 02.02.2018г., в което е посочено, че .............., ЕГН
********** е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ за имот, находящ се на адрес: гр. ..................
Приложено е извлечение от декларация с вх. № 20554/16.03.1998г. от .............., ЕГН
**********, в което е посочено, че е декларирана собственост върху имот- .............аходящ се
в гр. ...........
Приет е списък на етажни собственици към Протокол от 28.08.2002г. от проведено ОС
на етажните собственици от сграда, находяща се на адрес: гр. ............. са записани имената
на .......... и ЕГН **********.
Представен е списък към Протокол № 6 от 20.03.2012г. от проведено ОС на етажните
собственици от сграда, находяща се на адрес: гр. София, ж.к. Сердика, № 20, вх. 1, като за
..............., аб. № 93176 са записани имената на .............. и е положен подпис.
Постъпило е писмо от ...................“, в което е посочено, че с Доклад от 25.11.1966г. и
Доклад от 08.09.1969г. срещу отчужден имот, находящ се на ул. „............ на отчуждения
собственик .......... било определено да бъде обезщетен с жилище - .............а .............. /сега
ж.к. „Сердика“/. Посочено е, че през този период не са били издавани заповеди по чл. 100
ЗТСУ, а нотариални актове за собственост по реда на чл. 55 ЗПИНМ. Приложена е
декларация от .........., с която е избран за обезщетение апартамент № 15, ет. 4, Баталова
воденица, бл. 20. В декларацията е посочено, че .............. има син – ........................ на 18
години и дъщеря- С. на 14 години.
Прието е удостоверение за наследници на .................., ЕГН **********, от което се
установява, че същата е починала на 27.10.2005г. и е оставила за свои наследници-
.................... и С. В. Б..
При така събрания доказателствен материал съдът намира, че .............., ЕГН **********,
е подал декларация по чл. 14 ЗМДТ, в която е посочил, че е собственик на процесния
апартамент, което представлява признание за декларираните в нея обстоятелства.
3
Действително, подадената декларация не съставлява титул за собственост, но това не я
лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна
преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на
страните, както и направените от тях оспорвания. В конкретния случай приетата декларация
не е оспорена от ответника, респ. не са ангажирани никакви доказателства, които да
опровергаят или разколебаят извънсъдебното признание на наследодателя на ответника,
направено пред данъчната администрация относно принадлежността на правото на
собственост по отношение на процесния имот. Още повече, в настоящия случай посоченото
в декларацията се потвърждава от писмото от ...................“, а именно че .............. е бил
обезщетен с жилище- ...............“/, както и приетата декларация от 14.09.1966г. Относно
изложените съображения в писмените бележки следва да бъде посочено, че .............. е
декларирал, че има син ........................ на 18 години и дъщеря С. на 14 години, което
съответства изцяло на обстоятелството, че .............. е оставил за свои законни наследници
син- ...................., и дъщеря- С. В. Б.. Към датата на подаване на декларацията /1966г./
............. е бил именно на 18 години, а С. Б. на 14 години.
С оглед на събраната доказателствена съвкупност съдът намира, че по делото се
установява, че .............., ЕГН ********** е придобил собствеността върху процесния имот,
като след неговата смърт, същата е преминала върху законните му наследници- ...................а,
.................... и С. В. Б., като ...................а е придобила 4/6 идеални части от процесния имот, а
............. и С. Б. по 1/6 идеална част. След смъртта на ...................а притежаваните от нея
идеални части са преминали върху наследниците й по закон, като същите са станали
съсобственици в процесния имот при квоти от по ½ всеки.
По делото не се твърди, респ. не се установява да е било налице разпореждане с имота
през процесния период.
Поради гореизложеното с оглед на приетите по делото доказателства съдът намира, че
по делото е безспорно установено, че ответникът е собственик на ½ идеална част от
процесния имот, поради което е страна по неформално правоотношение по доставка на
топлинна енергия за битови нужди и е пасивно легитимиран да отговаря за задълженията
към ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия до притежаваните от нея идеални
части в съсобствеността, а именно за ½.
Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се
намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от
събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебно-
техническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От
заключението на вещото лице се установява, че за ............... липсва акт за разпределение на
кубатурата или скица на имота, в ТР „Земляне“ имотът се водел с отопляем обем от 154
куб.м. Експертът е посочил, че радиаторите на стълбището на бл. 20 били демонтирани през
1996г. и на живущите не се начислявали суми за отопление на общите части. В списък за
броя на живущите по апартаменти в бл. 20 на процесния адрес, съставен на 07.10.1974г., за
............... било посочено- „.............., .......... брой членове 6“. От заключението се установява,
4
че през исковия период, съвпадащ напълно с отчетни периоди 05.2019г./04.2020г. и
05.2020г./04.2021г. „.............“ ООД е разпределяла топлинна енергия за отопление на
............... само от една щранг-лира и от сградна инсталация, а потреблението на топлинна
енергия за БГВ било по отчет на един водомер. Вещото лице е посочило, че цената на
топлинна енергия за процесния период е 850,45 лева /840,12 лева, начислена сума по
фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия и 10,33 лева, сума по изравнения за
доплащане от абоната/.
От приетото заключение по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че няма
данни за извършени от абоната плащания на суми за топлинна енергия, касаещи процесната
сума. Експертът е уточнил, че прогнозно начислените суми са на обща стонйост от 840,18
лева с ДДС, както и че за процесния период резултатът от изравнителните сметки е сума за
доплащане в размер на 48,81 лева. Вещото лице е посочило, че общо начислените и
незаплатени суми за топлинна енергия възлизат на 873,91 лева, от които прогнозни фактури
от 840,18 лева + изравнителни сметки от 48,81 лева – разлика в цена от 15,08 лева. От
заключението се установява, че на 17.07.2023г. било извършено плащане от абоната в
размер на 881,38 лева, с което било осчетоводено погасяване на главница от 452,73 лева,
мораторна лихва от 67,27 лева, законна лихва до датата на плащане, юрисконсултко
възнаграждение и съдебни разноски.
Относно стойността на топлинната енергия съдът намира, че следва да кредитира
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, което е взело предвид
резултатът от изравнителните сметки и представените от третото лице-помагач документи.
С оглед на което приема, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот
и период възлиза на сумата от 850,45 лева като С. Б. отговаря за половината от тази сума, а
именно за 425,22 лева.
Относно възраженията на ответника следва да бъде посочено, че по делото ответникът
не е твърдял, респ. не е провел доказване на извършено плащане на процесните суми, а
именно ответникът носи тежестта за доказване на този факт, както му е разпределено с
проекта за доклад, обективиран в определението от 25.11.2023г. Действително, вещото лице-
счетоводител е установило извършено плащане на 17.07.2023г., като съдът намира, че
същото касае плащане на суми от ........................ Божинов. До този извод съдът достигна
вземайки предвид размера на погасените суми, както и изявленията на процесуалния
представител на ищеца в проведеното съдебно заседание на 18.03.2024г., а именно че на
23.01.2023г. са осчетоводени 25 лева юрисконсултско възнаграждение по заповедното
производство, на 09.03.2023г. били начислени 150 лева юрисконсултско възнаграждение за
ЧСИ, като посоченото от вещото лице плащане касело плащане, извършено по съдебно
изпълнително производство, образувано срещу ...................., а не С. Б..
На следващо място от представените от ищеца протокол от ОС на ЕС за избор на фирма
за дялово разпределение и договор между ищеца и избраната фирма за дялово
разпределение, както и заключението по СТЕ се установява, че услуга дялово разпределение
е била предоставяна през процесния период от „.............“ ООД. В чл. 36, ал. 1 от
5
приложимите общи условия на ищеца е уредено задължение на потребителите да заплащат
стойността на тази услуга на топлопреносното предприятие. Видно от представените общи
условия, същите са публикувани. От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се
установява, че за процесния период стойността на услугата дялово разпределение е в общ
размер на 31,55 лева, какъвто е и претендираният от ищеца общ размер, от която сума С. Б.
отговаря за 15,77 лева.
Относно претенцията за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия съдът
намира следното. От експертното заключение по приетата съдебно-счетоводна експертиза,
което съдът кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено се установява, че лихвата
за забава върху главницата за цена на топлинна енергия е в размер на 128,05 лева, от която
С. Б. отговаря за 64,02 лева.
Според чл. 32, ал. 3 ОУ от общите условия на ищеца от 2016г., след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца,
продавачът издава за отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите и
фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на
база изравнителните сметки, а съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ, клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия
за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Обезщетението за забава, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ, се начислява при неплащане на
задължението в определения срок. Следователно при действието на общите условия от
2016г., задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж и
вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния
срок за плащане, без да е необходима покана. Следователно ответникът е изпаднал в забава
за плащане на главницата по трите общи фактури, поради което дължи мораторна лихва за
процесния период. Върху приетия от съда за основателен размер на главницата- 850,45 лева,
съдът изчисли пропорционално дължимата лихва на сумата от 124,61 лева, като С. Б.
отговаря за ½ от нея, а именно за 62,30 лева.
По различен начин стои въпросът относно претендираната лихва върху главницата за
дялово разпределение, тъй като посочените по-горе клаузи от общите условия касаят
единствено вземанията за топлинна енергия. Относно вземането за цена на услугата дялово
разпределение в чл. 36, ал. 2 ОУ е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата
“дялово разпределение” се определят от продавача, съгласувано с търговците, извършващи
услугата „дялово разпределение“ и се обявява по подходящ начин на клиентите. В случая
ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на такъв предвиден ред и неговото
съдържание, липсват и доказателства за отправена до ответника покана за плащане на
главницата за дялово разпределение. Ето защо предявеният иск за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода от 31.08.2019г. до 18.08.2022г. следва да
бъде отхвърлен изцяло.
На последно място по отношение на релевираното от ответника своевременно
възражение за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията съдът намира
6
следното:
При действието на общите условия от 27.06.2016г., давността започва да тече от падежа
на вземанията - в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
Както е установено с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС, вземанията
за цена на доставена топлинна енергия имат периодичен характер и се погасяват с
изтичането на тригодишен давностен срок съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
Също така, съгласно чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците /ЗМДВИП/, за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на
извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти /каквито са страните по делото/.
Възобновяването на течението на спрените срокове е извършено с пар. 13 от ПЗР на Закона
за изменение и допълнение на Закона за здравето /ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020
г./, според който сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по
ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в
"Държавен вестник". Законът е обнародван на 13.05.2020г., поради което течението на
давностният срок е възобновено на 21.05.2020г. Следователно процесният давностен срок е
бил спрян за период от два месеца и седем дни считано от 13.03.2020г. до 20.05.2020г.
При прилагане на тези правила се установява, че към датата на подаване на заявлението
по чл. 410 ГПК /29.08.2022г./ не са налице погасени по давност вземания. Това е така тъй
като вземането за най-ранния месец- м.05.2019г., е станало изискуемо на 14.07.2019г. с
изтичане на 45-дневния срок, считано от 01.06.2019г. и тригодишната давност за него е
следвало да изтече на 14.07.2022г. След удължаване на давностния срок с периода от 2
месеца и 7 дни, през който не е текла давност по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП, следва
изводът, че давностният срок изтича на 21.09.2022г. – след датата на заявлението.
На последно място, към датата на подаване на заявлението /29.08.2022г./ и при
съобразяване на периода на спиране на давността, няма погасени по давност вземания за
цена на услугата дялово разпределение за периода от м.07.2019г. до м.04.2021г.
Поради гореизложеното предявеният иск за цена на топлинна енергия е основателен до
сумата от 425,22 лева за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г. и следва да бъде отхвърлен
за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 436,95 лева; предявеният
иск за мораторна лихва е основателен до сумата от 62,30 лева за периода от 15.09.2019г.-
18.08.2022г. и следва да бъде отхвърлен за разликата над уважения размер до пълния
предявен размер от 64,02 лева; предявеният иск за цена на услуга дялово разпределение е
основателен изцяло за сумата от 15,77 лева за периода от 07.2019г. до 04.2021г.
Следва да бъде отхвърлен предявеният иск за мораторна лихва върху цената на услугата
за дялово разпределение в размер от 3,25 лева за периода от 31.08.2019г. до 18.08.2022г.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни, но ответникът не е
7
сторил и не претендира разноски. В заповедното производство заявителят /сега ищец/ е
сторил разноски в общ размер от 37,50 лева, като с оглед уважената част от исковете следва
да му се присъдят разноски в размер от 36,29 лева. В исковото производство ищецът е
сторил разноски за държавна такса в размер от 87,50 лева, депозити за вещи лица в общ
размер от 600 лева, депозит за особен представител в размер от 300 лева и претендира
юрисконсултско възнаграждение, което съдът определи на основание чл. 25, ал. 1 НЗПП в
размер на 100 лева, тоест общо 1087,50 лева. Съразмерно уважената част от исковете на
ищеца следва да бъдат присъдени разноски в размер от 1052,55 лева.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422 ГПК искове с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД, че С. В. Б., ЕГН
**********, с адрес: ................, дължи на ................“ ЕАД, с ЕИК: ................., с адрес на
управление: гр. ............. следните суми: сумата от 425,22 лева, представляваща цена на
доставена топлинна енергия в топлоснабден имот - .............аходящ се в гр. .................. в
периода от 01.05.2019г. до 30.04.2021г., сумата от 62,30 лева, представляваща мораторна
лихва за периода от 15.09.2019г. до 18.08.2022г., както и сумата от 15,77 лева, цена на
услугата дялово разпределение за периода от 01.07.2019г. до 30.04.2021г., ведно със
законната лихва върху главниците от 29.08.2022г. до окончателното изплащане на сумите, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 46721/2022г.
по описа на СРС, 25-ви състав, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за цена на топлинна
енергия за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 436,95 лева, иска за
мораторна лихва върху цената на топлинна енергия за разликата над уважения размер до
пълния предявен размер от 64,02 лева, иска за сумата от 3,25 лева, представляваща
мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 31.08.2019г.
до 18.08.2022г.
ОСЪЖДА С. В. Б., ЕГН **********, с адрес: ................, да заплати на ................“ ЕАД,
с ЕИК: ................., с адрес на управление: гр. ............. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата
от 36,29 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от 1052,55
лева, представляваща разноски в исковото производство съразмерно уважената част от
исковете.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице помагач „.............“ ООД на
страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
8
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9