Решение по дело №1068/2019 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 260
Дата: 20 май 2019 г. (в сила от 20 май 2019 г.)
Съдия: Иванела Атанасова Караджова
Дело: 20195501001068
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер……….                   20.05.2019 година                         Град Стара Загора   

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД            ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 17.04.                                                                                     2019година

В публичното заседание в следния състав:

                                            

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА БОНЧЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА

                                                                                     ХРИСТО СИМИТЧИЕВ

Секретар: Т. Кемерова 

като разгледа докладваното от съдията КАРАДЖОВА

в.т.д. № 1068  по описа за 2019 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

        

Обжалвано е решение № 6/08.01.2019 г. по гр.д.№3576/2017 г. по описа на КРС.

 

Въззивникът „А.С.В.“ ЕАД ЕИК *** гр.С. във въззивната жалба излага доводи за незаконосъобразност на постановеното първоинстанционно решение.Моли същото да бъде отменено и да се постанови друго по същество на правния спор,с което да се уважи предявения иск.Претендира присъждане на направените по делото разноски.

 

Въззиваемият С.А.М. чрез назначения особен представител взема становище,че решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

 

Съдът като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните намира за установено следното:

 

   Предмет на въззивно обжалване е постановеното от районния съд решение по чл.422 във връзка с чл.415 ГПК.

 

   Ищецът „Агенция   за събиране вземания"  ЕАД,  претендира съдът да признае за установено, че ответникът С.А.  М. му дължи и следва да му заплати сумата 812,89 лв. - главница; договорна лихва: 68,87 лв. от 19.09.2015 г. до 18.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), законната лихва за забава от датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане на задължението, неустойка за неизпълнение на договорно задължение: 485,09 лв. за периода от 19.09.2015 г. до 18.12.2015 г. (падеж на последна погасителна вноска), такса разходи: 45,00 лв., 136,31 лв. обезщетение за забава за периода от 20.09.2015 г. до датата на подаване на заявлението в съда или общо сумата 1548.16 лв.

 

Не е спорно,че въз основа на подадено на 28.06.2017 год. заявление, по образуваното ч.гр.дело № 1880/2017 год. със Заповед № 1295/2017 год. за изпълнение на парично задължение Районен съд - Казанлък е разпоредил С.А.М., с ЕГН-********** ***0 да заплати на “А.С.В.” ЕАД, с ЕИК:***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от *** - Изпълнителен директори, сумите: 812.89 лв. главница, 68.87 лв. договорна лихва от 19.09.2015г. до 18.12.2015г., 45.00 лв. такса разходи, 485.09 лв. неустойка за неизпълнение на договорно задължение от 19.09.2015г. до 18.12.2015г., 136.31 лв. обезщетение за забава от 20.09.2015г. до 28.06.2017 г. по договор за паричен заем с №2351234 от 21.07.2015г. и законна лихва върху главницата от 28.06.2017 г. до изплащане на вземането, както и 105.96 лв. разноски по делото на основание сключен между длъжника и „И.А.М.“ АД договор за паричен заем с №2351234 от 21.07.2015г.  и подписано Приложение № 1 от 01.03.2016г. към договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г. между  „И.А.М.” АД и “А.С.В.“ ООД.

 

Установява се също така,че на 21.07.2015 год. „И.А.М.“ АД  като заемодател и С.А.М. като заемател с посочени в договора два адреса за кореспонденция,  са сключили договор за паричен заем с №2351234 на основание стандартен европейски формуляр по предложение на заемателя. Съгласно договора заемодателят предава в собственост на заемателя сумата 1 000лв., а заемателят се задължава да я върне в срок от 5 месеца, на 5 вноски, всяка по 220,44лв. с посочени в договора падежи:20.08.2015г., 19.09.2015г.,19.10.2015г.,18.11.2015г., 18.12.2015г. Общият размер на всички плащания е 1102,20лв. Договорът има сила на разписка и с подписването му заемателят удостоверява, че е получил заемната сума. Съгласно чл.4 от договора заемателят се задължава в срок от 3 дни от датата на сключване на договора да предостави едно от описаните в договора обезпечения. При неизпълнение на това задължение /за предоставяне на обезпечение/ в тридневния срок заемателят дължи неустойка в размер на 606,65лв., платима разсрочено заедно с всяка погасителна вноска като към всяка от погасителните вноски се добавя още по 121,33лв.

 

Съгласно чл.10 от договора заемодателят има право по всяко време да прехвърли правата си по този договор на трети лица.

 

На 16.11.2010 год. „И.А.М.” АД в качеството на продавач и “А.С.В.“ ООД в качеството на купувач са сключили договор за продажба и прехвърляния на вземания Видно от представеното извлечение от Приложение № 1 от 01.03.2016 год. към договора за продажба и прехвърляния на вземания, „И.А.М.” АД е прехвърлило на “А.С.В.“ ООД вземането си към С.А.М. по договор от 21.07.2015 год. Прехвърленото вземане е с размер 1437,85лв., в които размер са включени 25,91 лв.лихви за просрочие към дата 01.03.2016 год.

 

В първоинстанционното производство е представено пълномощно от 09.09.2015 год., с което „И.А.М.” АД е упълномощило А.С.В.“ АД да уведоми от името на „И.А.М.” АД всички длъжници-кредитополучатели и т.н. по всички вземания на дружеството възникнали по силата на сключени договори за кредит, които дружеството е прехвърлило /цедирало/ съгласно Рамков договор за продажба на и прехвърляне на вземания сключен на 16.11.2010 год. Същото е упоменато и в т.2 от пълномощното-правата по пълномощното са във връзка със сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания от 16.11.2010 год.

 

На 08.03.2016 год. "А.С.В.“ АД от името на „И.А.М.” АД е изготвила уведомление до С.М. за извършеното прехвърляне на задължението, от 1437,76 лв. с включена лихва за просрочие, което има към  „И.А.М.” АД от „И.А.М.” АД на "А.С.В.“ АД като го е поканила да изпълни задължението си в 5 дневен срок от получаване на поканата.

 

Уведомлението покана е изпратено на един от двата посочени в договора адреса, но е върнато като непотърсено. Липсват доказателства уведомлението-покана да е достигнало до длъжника, т.е. поканата не е получена от длъжника.

 

С договора за цесия кредиторът прехвърля вземанията си на трето лице, като за това не е необходимо съгласие на длъжника, нужно е само постигнато съгласие между кредитора и третото лице. За да произведе действието си спрямо длъжника, цесионният договор следва да му бъде съобщен от предишния кредитор съгласно разпоредбите на чл.99,ал.З и 4 от ЗЗД. Уведомяването на длъжника е предвидено с цел същият да узнае за договора за цесия с оглед изпълнение на задълженията му на новия кредитор и също така да го защити срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение на лице, което вече не е носител на правата по съответния договор. В случая е налице валиден договор за цесия потвърден от цедента, с който вземането на цедента спрямо длъжника е прехвърлено възмездно на цесионера, ищец по първоинстанционното производство.

 

Действително, законът изисква уведомяването на длъжника да се извърши от стария кредитор, но няма пречка уведомяването да се извърши от новия кредитор, ако е налице представителна власт за това. Видно от съдържанието на приложеното пълномощно, цедентът е упълномощил цесионера да извърши уведомяване от негово име на всички длъжници за цедираните вземания, което не противоречи на чл.99 ал 3 и 4 от ЗЗД. доколкото изпълнява целите на посочените разпоредби.

 

По делото е приложено и прието като доказателство уведомително писмо изходящ № УПЦ-П- ИАМ/2351234/8.03.2016г, съдържащо в себе си исканото от закона уведомление за извършената цесия, както и покана за изпълнение на новия кредитор. От приложената обратна разписка се установява, че писмото не е получено от длъжника, а пратката е върната, като непотърсена. По образуваното ч.гр.д.№1880/2017г. по описа на КРС заповедта за изпълнение не е достигнала до длъжника, връчена е на основание чл.47, ал.5 от ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47,ал.1 от ГПК. В исковото производство отново, ответникът, въпреки положените усилия, не е открит на регистрираните постоянен и настоящ адрес, което е наложило същият да бъде представляван в процеса от особен представител.

 

          Настоящата инстанция намира,че връчването на уведомлението за цесия на особен представител не би могло да се приравни нито на връчване на длъжника ,нито на връчване на упълномощен адвокат.

 

        Следва да се направи извода ,че длъжникът не е надлежно уведомен за извършеното цедиране на вземането,поради което решението на районния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено

 

            Водим от горното,съдът

 

        

 

                                                   Р Е Ш И:

   

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 6/08.01.2019 г. по гр.д.№3576/2017 г. по описа на КРС.

 

 

        Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: