Р Е
Ш Е Н
И Е №
Гр. Тетевен , 22.01.2020год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
I-Ви състав в открито съдебно заседание
на петнадесети януари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНИ
ГЕОРГИЕВА
При
участието на секретаря Виолета Монова , като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 773 по описа на ТРС за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени са
обективно съединени искове с правна квалификация чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179,
ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД
Ищецът М.И.Й. ,ЕГН **********
*** чрез адв. В.В. АК- Плевен е предявил иск срещу Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ МВР съединени в условията на първоначално
обективно кумулативно съединяване осъдителни искове, както следва: иск с правно
основание чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да му заплати сума в
размер1286,49лв.на основание чл.178 ал.1 т.З, вр. с чл.179 ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд за периода
07.10.2016г. — 07.10.2019г. ведно със законната лихва върху цялата сума,
считано от датата на предявяване на иска , до окончателно изплащане на сумата,
както и направените по делото разноски. Сочи, че в процесния период е работил
на длъжност „водач на специален автомобил “ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр.Тетевен при „Областна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ гр. Ловеч - Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението “ МВР. Трудовата си дейност осъществявам по
утвърдени графици и протоколи, при режим на труд на нощна смяна от 22.00 до
06.00 часа и с продължителност 12 часа при сумарно изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл.187 ал.З от ЗМВР.Сочи, че на основание
чл.187 ал.1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично. Излага се, че
редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсиране на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Твърди, че
в процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г./обн. В ДВ, бр.
60 от 02.08.2016г., в сила от 02.08.2016г./. Сочи, че в нея липсва изрична
регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен, като такъв алгоритъм е
бил предвиден в Наредба №8121з-407 от 11.08.2014г., но в размер от 0.143. като
е отпаднал с Наредба №8121з-592 от 25.05.2015г., Излага, че с този коефициент
се получават чисто часовете преобразувани от нощен в дневен труд, което е и
идентично с приложение на коефициент 1.143 при спазване на формулата за
увеличаване чрез умножение и от полученото число, изваждане на реалния брой
часове нощен труд. Твърди се, че в съответствие с чл. 9 ал.2 от Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/, при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Сочи, че за процесния период е положил
нощни дежурства както следва: За 2016г.-м.10 -м.12 -0ч ; За 2017 г. м. 01 -
м.03— 0 ч.; м. 04- м.06-0ч.; м. 07. - м.09 - 32ч.;м. 10. - м.12 -160ч.Общо - 192ч.;
За 2018 г.-м. 01. - м. 03-136 ч.; м. 04. - м.06 -152ч.; м. 07. - м.09 184 ч.;
м. 10. - м.12 -136 ч.,общо 608 ; За 2019
г.-м. 01.- м.03 - 168ч.;м. 04. — м.06 — 136 ч.;м. 07 - м.09 – 136 ч.;м.10-40ч.-Общо
– 480 ч. Излага, че за процесния период е положил общо 1280 ч.
нощен труд. Твърди, че в съответствие с чл.9 ал.2 от НСОРЗ при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установено за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място. Излага, че заплащането на допълнителното възнаграждение
за нощен труд е регламентирано в ЗМВР, но за преобразуването на нощния в дневен
труд няма нарочна правна норма, съответно и заплащане на получените часове над
тези установени за работното време.
Твърди, че в конкретния случай, за
исковия период е положил общо
1280 часа нощен труд, който следва да се преизчисли с коефициент 1.143 и
съответно възлиза на извънреден труд на 183 часа, ,
който е трябвало да му бъде заплатен допълнително. Сочи, че съобразно заплатата
му, часовата ставка е в размер на 7,03
лв. или за 183 часа труд счита, че му се дължи сумата от1286,49лв .
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е
постъпил отговор от ответника, в който изразява становище, че иска е допустим,
но неоснователен и недоказан. Оспорва предявените искове, както по основание,
така и по размер. Не отрича факта, че през процесния период ищецът е бил в
служебно правоотношение с ответника, възникнало на основание ЗМВР и е заемал
длъжността: „водач на специален автомобил“ в Районна служба „Пожарна безопасност
и защита на населението“ в РС „ПБЗН”-Тетевен към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ (РДПБЗН) –Ловеч при ГДПБЗН — МВР. Сочи, че
претенцията на ищеца е неоснователна, тъй като НСОРЗ се прилага за работниците
и служителите по трудово правоотношение във всички предприятия по смисъла на §
1, т. 2 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда (КТ) независимо от
формата на собственост и източниците на финансиране, с изключение на
служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се
прилага чл. 107а КТ (чл. 2, ал. 2 НСОРЗ).
Твърди, че ищецът е държавен служител и неговото служебно правоотношение
е уредено в специалния ЗМВР. Сочи, че правилото за преизчисляване на часовете
положен нощен труд към дневни часове се прилага за работещите по трудово
правоотношение, тъй като в КТ е регламентирана различна нормална
продължителност на дневния и на нощния труд. Излага, че съгласно КТ нормалната
продължителност на работното време през деня е до 8 часа (чл. 136, ал. 3 КТ), а
на работното време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 7 часа (чл.
140, ал. 1, изречение второ КТ), докато съгласно специалния закон ЗМВР
нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8
часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Твърди, че съгласно ал. 3 на
същата разпоредба при работа на смени е възможно полагането на труд и през
нощта между 22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават
средно 8 часа за всеки 24-часов период. Поради изложеното счита, че нормалната
продължителност на работното време през нощта е 8 часа, поради което и не е
налице твърдяната от ищеца празнота на правната уредба. Излага, че ако се
извърши преизчисляване на часовете нощен труд към дневни такива с коефициента,
посочен от ищеца и получен от съотношението на продължителността на дневния
труд и продължителността на нощния труд, регламентирана в КТ и приложима за
лица, работещи по трудово правоотношение ще се стигне до там, че с неприложим
към материята подзаконов акт да бъде дерогирано действието на законовата норма
на чл. 187, ал. 3 ЗМВР, която регламентира специалната 8-часова продължителност
на нощния труд за лицата, назначени по ЗМВР и работещи на смени. Твърди, че в
чл.3, ал.3 на наредба № 8121з-776/29.07.2016г. е регламентирано, че: „За
държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между
22,00 ч. и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа
за всеки 24-часов период”, което от своя
страна счита, че съответства на регламентацията на този въпрос в чл. 187, ал. 3 ЗМВР. Твърди, че доколкото в ЗМВР, в чл. 187, ал. 3 е определена
продължителността на нощния труд от 8 часа ,че е налице специфична законова
уредба , различна от общата , с която се
допуска продължителност на нощния труд.Поради изложеното счита, че няма
основание да се приложи общата разпоредба за структурата и организацията на
работната заплата, а следва да се прилага специалната разпоредба на чл. 187,
ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР и издадената наредба в изпълнение на същия закон. Излага, че нормалната продължителност на
дневното работно време на държавните служители в МВР е 8 часа (чл. 187, ал.1 от ЗМВР), а положения труд през нощта е 8 часа за всеки 24-часов период.
Счита, че съотношението на нормалната
дневна продължителност на работното време (чл. 187, ал.1 ЗМВР) към нормалната
продължителност на нощния труд по ЗМВР (чл. 187, ал. 3) е 8 часа или 8 часа,
което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ - 8 часа : 7 часа, което е
равно на 1,143. Твърди, че за държавните служители, чиито служебни
правоотношения са уредени от ЗМВР, какъвто е ищецът, когато положеният нощен
труд е в рамките на 8 часова продължителност, той не се трансформира в дневен
такъв, а се заплаща по смисъла на Заповед № 8121з- 791/28.10.2014 г. на
министъра на вътрешните работи по 0,25 лв. на час. Сочи и, че този смисъл е
възприет, както в Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г., така и в сега действащата
Наредба №8121з-776 от 29.07.2016 г. Счита
и, че искането за заплащане на нощния труд като извънреден такъв за
неоснователно. Твърди, че разпоредбата на чл. 176 ЗМВР изрично е посочено, че
възнаграждението на държавните служители в МВР се състои от основно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като в чл. 178 ЗМВР са посочени
допълнителните възнаграждения, които се изплащат на служителите, като сред тях
в т. 3 е и възнаграждението за извънреден труд. Излага, че ЗМВР прави ясно
разграничение между извънреден и нощен труд. Сочи, че правото на изплащане на
допълнително възнаграждение за нощен труд е регламентирано в чл. 179, ал. 1 от ЗМВР, като в ал. 2 на същия член е посочено, че размерът на допълнителните
възнаграждения за нощен труд се определя със заповед на министъра на вътрешните
работи, докато размерът на допълнителните възнаграждения за извънреден труд е
определен в чл. 187, ал. 6 ЗМВР. Излага, че в ал. 5 на същата разпоредба
изрично е посочено, че извънредният труд представлява работа извън редовното
работно време до 280 часа годишно, което за служителите от категорията на ищеца
- служители, работещи на смени, се компенсира с възнаграждение за извънреден
труд в размер на 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение.
Поради изложеното прави извод, че
законодателят прави ясно разграничение на извънреден от нощен труд, като
възнагражденията за извънреден труд са посочени в закона, а тези за нощен труд
- в заповед на министъра на вътрешните работи. Излага, че заповедта на
министъра на вътрешните работи, в която е посочен размерът на възнаграждението
за нощен труд през процесния период, е № 8121з-791/28.10.2014 г. и същото възлиза на 0,25 лв.” Твърди, че
ищецът не прави разграничение между извънреден и нощен труд и, че неправилно обосновава своята претенция
с текста на чл. 187, ал. 6 ЗМВР, като търси допълнително възнаграждение за
нощен труд в размер, получен при увеличение с 50% върху основното месечно
възнаграждение. Излага, че извънреден е този труд, който се полага от служителя
по разпореждане или без, но със знанието и без противопоставянето на
работодателя и, който труд попада извън установеното за служителя работно
време, докато полагането на нощен труд, когато е в рамките на установеното
работно време, не се явява извънреден труд и с оглед неговата продължителност
от 8 часа не се преобразува в дневен, умножен по съответния коефициент (в
случая равен на 1), а се заплаща като нощен по смиела на т.1 от Заповед №
8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Сочи, че за да има
извънреден труд и, за да е налице право на държавния служител на заплащане на
допълнително възнаграждение за извънреден труд, е необходимо служителят да е
полагал дневен/нощен труд над/извън установеното работно време. Излага, че съгласно Писмо изх.№ 94-НН-198 от
29.08.2011 г. на МТСП превръщането на нощните часове в дневни, съгласно НСОРЗ,
е установено с цел увеличено заплащане на нощния труд, а не за заплащане на
извънреден труд. Моли съда да отхвърли и
иска за лихви, доколкото същия е акцесорен и при недължимост на главните вземания
претенцията за лихви се явява неоснователна.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
Между страните не е налице спор, че
през исковия период от 10.01.2017г. — 07.10.2019г ищецът е полагал при
ответника 10.01.2017г на длъжност стажант с трудов договор МЗ
№1983К-61/06.01.2017г./протокол л.26 и акт за встъпване в длъжност л.25/. , а
по служебно правоотношение с акт за встъпване в длъжност от 11.09.2017г е
назначен за „водач на специален автомобил втора степен, пожарникар „/л.25/, а от 22.11.2018г с акт за встъпване
в длъжност от 22.11.2018г е назначен на длъжност „водач на специален автомобил
първа степен , пожарникар” .От
заключението по назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира
за обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че през периода 07.10.2016г.
— 07.10.2019г , а по конкретно видно от представените актове за встъпване в
длъжност се касае за периода 11.09.2017г до 07.10.2019г. ищецът бил
отработил 1224 часа (хиляда и двеста и двадесет и четири часа).След
извършени изчисления експертът е посочил, че допълнителното възнаграждение
възлизало на 1296,86лева (Хиляда двеста и деветдесет и шест лева и осемдесет и
шест ст.), като за процесния период
07.10.2016г до 07.10.2019г и по
конкретно съобразно представените с отговора на иска документи акт за встъпване
в длъжност от датата на встъпване в длъжност по служебно правоотношение която е
11.09.2017г до датата на иска
07.09.2019г не е бил преобразуван
нощния труд към дневен. Видно от
приложение №1 неразделна част от експертизата , отработени часове 1224часа , по
чл.31 от наредбата 1401 ч. , което
дава разлика от 177 часа .
При така установената фактическа
обстановка съдът намира от правна страна следното:В разглеждания случай
отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по
отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР, като ищецът е държавен
служител съобразно чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР . Разпоредбата на чл. 187, ал. 1 ЗМВР регламентира, че нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна
работна седмица, а ал. 3 от същия текст предвижда, че работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период, като при работа на
смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., през
което време работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки
24-часов период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно
време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни
дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни
– за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден
труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период – за служителите, работещи на смени.
С оглед характера на заеманата
длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (1224 часа), а
отработеното работно време се е изчислявало сумирано, за което обстоятелство
също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай
отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.
5-6 ЗМВР, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с
възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.Предвид всичко
изложено, от значение за разрешаване на възникналия между страните правен спор
е обстоятелството дали намира приложение нормата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата
за структурата и организацията на работната заплата, предвиждаща преизчисление
на положения нощен труд. В тази връзка според чл. 187, ал. 9 ЗМВР редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. От
02.08.2016 г. понастоящем действа Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. (обн.,
ДВ, бр. 60 от 02.08.2016 г., в сила от 02.08.2016 г.). Текстовете на чл. 3, ал.
3 и гласи , че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22:00 и 6:00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., последната
от които е приложима към процесния период от 07.10.2016г. — 07.10.2019г. липсва
изрична регламентация за преизчисляване на нощния труд в дневен.
Фактът, че нормите на ЗМВР и
издадените въз основа на него наредби се явяват специални, не означава, че те
регламентират напълно и изцяло определена правна материя. Те са специални само
в рамките на обхвата им, но за всички оставащи извън този обхват въпроси е
допустимо да се приложат правилата на друг закон, които се отнасят до подобни
случаи.
Поради това липсата на изрична
норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване
на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява
празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното
време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното
работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните
служители в Министерството на вътрешните работи. В тази връзка нормата на чл.
46, ал. 2 ЗНА предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените
от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи,
ако това отговаря на целта на акта.
Именно такъв е и разглежданият
случай, поради което при наличие на такава непълнота в специалната уредба,
касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, която гласи, че
при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време. В противен случай би се поставил държавният
служител в МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудови
правоотношения, чиито правоотношения се регулират от КТ.
С оглед възприетото от настоящия
съдебен състав становище, че отработените нощни часове подлежат на
преизчисляване, е необходимо да се обсъдят възраженията на ответника във връзка
с приложимия коефициент. Според чл. 136, ал. 1 и ал. 3 КТ нормалната
продължителност на седмичното работно време при дневен труд е 40 часа или 8
часа на ден, а чл. 140, ал. 1 КТ предвижда, че нормалната продължителност на
седмичното работно време през нощта при 5-дневна работна седмица е до 35 часа
или до 7 часа за една нощ. Следователно приложимият коефициент по чл. 9, ал. 2
НСОРЗ за преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен като частно
при деление на нормалните продължителност и на дневния и на нощния труд (8:7).
Тук е мястото да се изясни, че съдът не споделя изложените от ответника
съображения, че нормалната продължителност на работното време за държавните
служители през нощта била в размер на 8 часа, от което следвало, че
съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време по ЗМВР е 1, а не 1,143. В разглежданата хипотеза следва да се отчете
обстоятелството, че поради спецификата на работата е предвидено определянето на
24-ви смени, които неизменно включват по 8 нощни часа (от 22:00 до 6:00),
съчетани задължително с два дни почивка. От това следва, че на седмица един
служител полага средно две 24-ви смени или максимум 16 часа нощен труд.
Всичко това води до извода, че
работните смени в графиците следва да се разпределят така, че да не се
превишава установената нормална продължителност на работното време за
тримесечния период съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР или казано по-друг начин при
съпоставяне на общия брой работни часове (дневни и нощни) с общия брой работни
дни за тримесечния период /чл.187 ал.3 ЗМВР /не трябва да има работен ден с
повече от 8 часа. Именно в тази насока следва да се тълкува разпоредбата на чл.
187, ал. 3, изр. посл. ЗМВР, предвиждаща, че работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, но не и съобразно смисъла,
вложен от ответника, че нормалната продължителност на работното време през
нощта за служителите на МВР е 8 часа. С оглед горното и за не да бъдат
поставени служителите в МВР в по-неблагоприятно положение от работниците и служителите,
които полагат труд по трудово правоотношение, съдът намира, че положените
часове нощен труд следва да бъдат преизчислени с коефициент 1,143.
По
изложените съображения исковата претенция за заплащане на извънреден труд за
процесния период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в
дневен, се явява доказана по основание. От събраните по делото доказателства се
установява, че за периода от 11.09.2017г./акт за встъпване в длъжност по
служебно правоотношение / до 07.10.2019г.
ищецът е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1,143 за
превръщането му в дневен труд, възлиза общо на 1224 ч., като дължимото
възнаграждение съобразно ССчЕ е в размер на 1296,86лв ., като за разликата до
претендираният пълен размер 1286,49 лв. не
е направено изменение на иска , поради ,което съдът следва да осъди ответника
да заплати възнаграждение в размера , който е поискан с исковата молба , а
именно 1286,49лв.Предвид изложеното предявеният главен иск следва да бъде
уважен изцяло, като на ищеца следва да се присъди и законната лихва от
депозирането на исковата молба в съда –07.10.2019г., до окончателното изплащане
на вземането.С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на
ищеца следва да се присъдят сторените разноски в общ размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение, като същото
е съответно на фактическата и правна сложност на делото.На основание чл. 78,
ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса
по уважените искове в размер на 51,46 лв., както и разноските за вещо лице в размер
на 100 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с административен адрес:
гр. София, бул. „Пиротска” № 171А, да заплати по исковете с правно основание
чл.178, ал.1, т.3 вр.с чл.179, ал.1 ЗМВР и чл.86 от ЗЗД на М.И.Й. ,ЕГН ********** *** сумата от 1286,49лв., представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 11.09.2017г.
— 07.10.2019г, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд, в
едно със законната лихва от датата на подаване на иска в съда 07.10.2019г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с административен адрес:
гр. София, бул. „Пиротска” № 171А, да заплати на М.И.Й. ,ЕГН ********** *** на
основание чл.78 ал.1 от ГПК разноски в производството пред първата инстанция в
размер на 350 лв. за адвокатско възнаграждение .
ОСЪЖДА Главна дирекция
„Пожарна безопасност и защита на населението” при МВР, с административен адрес:
гр. София, бул. „Пиротска” № 171А, да заплати на
Р.С. Тетевен сумата 51,46 лв.,
представляваща дължима държавна такса ,
сумата от 100 лв. – възнаграждение за вещо лице, както и 5 лв. за
служебно издаване на изпълнителен лист .
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Ловеч в четиринадесет
дневен срок от датата на обявяването му,
считано от 29.01.2020г., съгласно чл.315
ал.2 от ГПК .
РАЙОНЕН СЪДИЯ