№ 684/13.11.2023г.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПАЗАРДЖИК, ХIII-ти състав, в публично съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВА
ПЕЛОВА
При секретаря Янка Вукева, като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 85/2023год., по описа
на Административен съд – гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 284-286 от Закона за изпълнение на наказанията и
задържането под стража / ЗИНЗС/.
Образувано е по иск / уточнен с
допълнителни молби от 01.02.2023г. и 24.02.2023г./, предявен от Б.А.Д., чрез адв. С., срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ / ГДИН/, за заплащане на обезщетение на
основание чл.284 от ЗИНЗС за претърпени неимуществени вреди, за
периода 20.05.2020г. – 27.01.2023г. в общ размер на 60 000 лева, ведно със
законната лихва, считано от датата на увреждането, до окончателното изплащане
на сумата, вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение на
наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в ТПО – Пазарджик, Затвора – гр. Пазарджик, Ареста – гр. София,
находящ се на бул. „Г. М. Димитров“ № 42
и Затвора – гр. София, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
лоши хигиенни условия в килиите, липса на постоянен достъп до течаща вода и
санитарен възел, нанесена телесна повреда от длъжностно лице на ответника.
В исковата молба е посочено, че за процесния периода,
в килиите, в които е бил настанен Б.Д. по време на задържането си били
пренаселени, с разполагаема под 3 кв.м. жилищна площ, без санитарен възел и
течаща топла вода, хигиената била лоша, имало хлебарки и дървеници. На 24.12.2022г. при проведено
претърсване в килията, в която бил настанен ищеца в Затвора –Пазарджик му било
нанесено телесно увреждане от служител на ГД“ИН“, който го зашлевил по лицето,
вследствие на което залитнал, ударил си главата в стената и му била причинена
разкъсно-контузна рана, от която изпитал болки в окото и врата, поради стара
травма от катастрофа. Твърди се, че на 25.12.2022г. адв. С. изпратил мейл до Затвора-гр. Пазарджик,
описвайки случилото се на 24.12.2022г., с искане за освидетелстване на ищеца и
запазване записите от осъществяваното видеонаблюдение.
В проведеното открито съдебно заседание ищецът участва
лично и се представлява от адв. С., който моли съда да уважи изцяло исковата
претенция, която счита за основателна и доказана.
Ответникът – ГДИН, се представляват от юрк. Р., който
намира исковата претенция за неоснователна и недоказана, подробни съображения
излага в представени писмени бележки по същество на делото.
Участващият по делото прокурор от Окръжна прокуратура
– гр. Пазарджик дава заключение за частична
основателност на исковата претенция, досежно
санитарно-битовите условия в Затвора – гр. София, моли съдът да определи
обезщетение за неимуществени вреди по справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД,
а в останалата част да я отхвърли, като неоснователна и недоказана.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и
приетите по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Б.А.Д. ***
на 12.10.2018 г. Настанен е в спално помещение № 5, с още 1 лишен от свобода
/общо 2 човека/, с нетна площ от 12.55 кв. м. и капацитет за 3 човека. Настанените в това спално помещение
са ползвали санитарен възел, с непрекъснат достъп до постоянно течаща студена и
топла вода, и тоалетна. През м. ноември 2018 г. пребивавал в спално помещение №
5, с 2 лишени от свобода, общо 3 човека. През м. декември 2018 г. пребивавал в спално помещение № 5, с 2 лишени
от свобода, общо 3 човека. За период от два дни, а именно на 04.12.2018 г. и
26.12.2018 г. е пребивавал с още 3 лишени от свобода, общо 4 човека. През месец
януари 2019 г. е пребивавал в спално помещение № 5, с 2 лишени от свобода, общо
3 човека. През месец февруари 2019 г. е пребивавал в спално помещение № 5, с 2
лишени от свобода, общо 3 човека. През месец март 2019 г. е пребивавал в спално помещение №
5, с 2 лишени от свобода, общо 3 човека. През месец април 2019 г. е пребивавал
в спално помещение № 5, с 2 лишени от свобода, общо 3 човека. На 18.04.2019 г.
е освободен от Затвора гр. Пазарджик.
Б.Д. е бил задържан в ареста на бул. “Д-р Г . М. Димитров",
сектор „Арести“ - София при ОСИН София на 20.05.2020
г., съгласно постановление за "Задържане под стража за срок до 72
часа" на прокурор Лулчева по пр. пр. № 1391/2020 г.. по описа на Софийска
окръжна прокуратура по досъдебно производство № 81/2020 г., по описа на РУ
Своге за престъпление по чл. 149, ал. 5, т. 3 от НК. На 19.12.2020 г. лицето
е приведено в Затвора – гр.София,
съгласно разпореждане по пр. пр. № 1391/2020 г. от 16.12.2020 г. на Софийска
окръжна прокуратура, с обвинителен акт по същото досъдебно производство.
По време на
престоя си в ареста на бул. „Д-р Г . М. Димитров“ № 42 Б.А.Д. е пребивавал в следните
арестантски помещения:
Арестантско
помещение,
находящо се на етаж 5, килия № 21, за
периода от 20.05.2020 г. то 26.05.2020 г., когато е преместен в арестантско
помещение, находящо се на етаж 5, килия №12, като в този период през това
помещение са преминали лицата: П.Н.А. - пребивавал в помещението за периода от
17.01.2020 г. до 20.06.2020 г.; Д.А.Д.– пребивавал в помещението за периода от
29.11.2019 г. до 16.07.2020 г.; С.Т.Т.– пребивавал в помещението за периода от 10.02.2020 г. до
12.06.2020 г.
Арестантско
помещение, находящо на етаж № 5, килия № 12, за периода oт 26.05.2020 г. до
14.06.2020 г.. когато е преместен в арестантско помещение, находящо се на етаж
№ 4, килия № 17, като за този период през това помещение са преминали лицата: П.Т.Г.–
пребивавал в помещението за периода от 19.05.2020г. до 01.10.2020 г.; Н.И.Б.–
пребивавал в помещението за периода от 02.05.2020 г. до 07.07.2020 г.; К.И.С.-
пребивавал в помещението за периода от 31.05.2020 г. до 21.11.2020 г.
Арестантско
помещение, находящо се на етаж 4,килия № 17, за периода
oт 14.06.2020
г. до 19.12.2020 г., когато
е преведен в Затвора - София, като за този период през това помещение са
преминали лицата: Р.Д.В.- пребивавал в помещението за периода от 21.09.2020 г.
до 19.11.2020 г.; М.Х.Х.- пребивавал в помещението за периода от 20.12.2019 г.
до 26.08.2020 г.; Д.П.М.- пребивавал в помещението за периода от 17.06.2020 г.
до 27.10.2020 г;Д.Д.И.–
пребивавал в помещението за периода от 30.07.2020 г. до 03.11.2020 г.; С.А.А. –
пребивавал в помещението за периода от 29.10.2020 г. до 10.11.2020 г.; К.Н.П.–
пребивавал в помещението за периода от 06.11.2020г. до 16.01.2021 г.; А.М.И.–
пребивавал в помещението за периода 10.11.2020 г. до 27.12.2020 г.; Р.М.М.–
пребивавал в помещението за периода от 03.12.2020 г. до 12.12.2020 г.
Килиите в
ареста са еднотипни, състоящи се от две помещения с по два броя легла общо 4
бр. легла свързани помежду си за настаняване на до четири задържани лица, с
обща квадратура около 16 кв.м. Оборудвани са с метални маса и столове, буферна
решетка, отделяща прозорците от килията, 8бр. метални
шкафчета за съхранение на хранителни продукти и разрешени вещи от задържаните
лица, които са неподвижно закрепени за пода. Прозорците са отваряеми, което осигурява достъп на
пряка слънчева светлина и свеж въздух на настанените в тях задържани
лица. Изградена е аспирационна система, която осигурява непрекъсната циркулация
на въздуха в килиите и общите помещения. Всяка килия има санитарен
възел с тоалетно клякало и мивка, отделен с преграда висока около 1,50 м. На
етажите са разположени и общи помещения за разливане на получаваната храна,
обща баня и общо тоалетно помещение. Отоплението в килиите на ареста се
осигурява от радиатори, които се захранват централно от ТЕЦ. По време на
пребиваването на ищеца в ареста за периода от 20.05.2020 г. до 19.12.2020г. редовно
са извършвани мероприятия за дезинсекция и дератизация в помещенията на ОСИН -
София, видно от протоколи за извършване на ДДД обработка.
Видно от
приложените по делото протоколи в ареста на бул. „Г.М.Димитров“ № 42, гр. София
е извършвана ДДД обработка на 18.05.2020г., 05.06.2020г., 16.06.2020г., 26.06.2020г.,11.07.2020г., 24.07.2020г., 29.07.2020г.31.07.2020г.,
24.08.2020г., 09.10.2020г., 06.11.2020г.
На 19.12.2020 г., при превеждането
на Б.Д. в Затвора - София, същия собственоръчно е попълнил и подписал
декларация, че няма претенции по отношение на ареста.
Лишеният от свобода Б.А.Д. постъпва
в Затвора - гр. София на 19.12.2020г.
настанен в 8 група - приемна. На 29.12.2020г. е разпределен в 1-ва група със
Заповед № 26 от 29.12.20г., на основание чл. 248, ал.1, т. 1 от НК, в постоянно
заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия, предвид
характера на престъплението и с оглед неговата сигурност. Първоначално е
настанен в 27-мо спално помещение самостоятелно. На 10.03.2021г. е преместен в
32-ро спално помещения до излизането му от групата на 29.04.2022г. Спалното
помещение е с капацитет и оборудване за двама човека. В този период на
пребиваване в 1 -ва група, периодично е бил сам или с още едно лице със същия
статут. В зоната с повишена сигурност условията в спалните помещения е
съобразено с изискванията на Закона за изпълнение на наказанията и задържане
под стража /ЗИНЗС/. Спалните
помещения в 1-ва група са идентични, с жилищна площ 8 кв.м.
Оборудвани са с 2бр. легла - тип вишка, 2бр. табуретки, 1бр. маса, 2бр. метални
шкафа - фиксирани, 1бр. мивка, 1бр. смесител с течаща топла и студена вода,
санитарен възел с тоалетна и подвижен душ. Санитарните помещения са част от
жилищната площ, отделени от спалните помещения със преградна стена. Във всяко
помещение има прозорец с достъп на пряка слънчева светлина и възможност за
проветряване, решетъчна врата и плътна метална врата, както и електрическо
осветление - контролирано /включване и изключване/ от лишените от свобода. През
тъмната част от денонощието се включва дежурно осветление, поставено в ниша.
Отделно в групата има общо санитарно помещение с няколко душа и тоалетни, която
се ползва от всички затворници в групата по график. Общото санитарно помещение
е след основен ремонт, извършен през 2021г. Отоплението е от ТЕЦ и парова
централа. Във всяко спално помещение има радиатор. През зимните месеци се
поддържа температура минимум 18 градуса, съгласно изискванията. Във връзка с
поддържане на хигиенно-битовите условия, в първа група има назначени чистач и
перач, които почистват общите части и подържат чисто постелъчното бельо в
обособено перално помещение, с подновена пералня. При нужда и по желание на
настанените при поискване им се предоставят и уреди за почистване. Съгласно чл.
88а, ал.1 от ППЗИНЗС, поддържането на хигиената в помещенията е задължение на
лишените от свобода. Администрацията на затвора гр. София, осигурява на всяка
група препарати за лична хигиена и за почистване и хигиенизиране на
помещенията. Отделно от това, могат да си закупуват от магазина в затвора
перилни и почистващи препарати. Съгласно сключен договор с фирма „ДДД-1” ООД,
редовно се извършва дезинфекция и дератизация на спалните помещения в групите,
канцеларии, складови и сервизни помещения, болницата на затвора и кухненския
блок. По време на престоя си в зоната с повишена сигурност, задържаният Б.А.Д.
не се е оплаквал от условията и няма регистрирани от него жалби в тази връзка.
Лишеният от свобода Б.А. бил разпределен
на територията на 2-ра група в Затвора – гр. София на 29.04.2022г. до
преместването му в Затвора – гр. Пазарджик. По време на престоя си във втора
групата е бил настанен в спално помещение №16, след което на 01.06.2022г. е
преместен в спално помещение №15. Спалните помещения са оборудвани с
необходимите за пребиваване легла, маса, столове, шкафове и мивка. Има обособен
самостоятелен санитарен възел. Притокът на естествена светлина и проветряване
не е ограничен, тъй като спалните помещения
разполагат със самостоятелни прозорци. Отоплението е от ТЕЦ и парова централа;
помещенията са електроснабдени. През зимните месеци се поддържа температура от
минимум 18 градуса, съгласно изискванията. Спалните помещения са в добър вид и
отговарят на санитарно-хигиенните условия, имайки предвид, че сградата на
затвора е с над 100 години експлоатационен срок. Администрацията на Затвора гр.
София осигурява на групите препарати за почистване и хигиенизиране на
помещенията. Има възможност за закупуване на допълнителни почистващи препарати
от магазина на затвора. Спалните помещения се почистват и хигиенизират от
самите лишени от свобода които са настанени в тях, съгласно чл.176 от ППЗИНЗС.
Общите части, като коридора на групата, тоалетните, банята и стълбището се
почистват от лишените от свобода, които са назначени със заповед за работа, по
реда на чл.80 от ЗИНЗС. При
извършване на дезинсекция и дератизация не всички л.св. допускат в спалните си
помещения служителите, които да извършат третирането. Администрацията на
Затвора - гр. София полага усилия,
съобразно своя материален и финансов ресурс за подобряване условията за бит на
пребиваващите л.св. Съгласно договор с фирма „ДДД-Г“ ООД, сключен от ГДИН,
редовно се извършват дезинфекции и дератизации на всички групи, канцеларии,
складови и сервизни помещения, СБАЛЛС и кухненския блок.
Б.А.Д. *** на 03.06.2022г. и настанен в приемно
отделение спално помещение № 204 с още 1 лишен от свобода. Помещението било с
размери 3,60х6,13 – 22,07 кв.м., към тях баня и тоалетна с размери 1,13х1,80 -
1,33 кв.м., 2бр. метални легла тип вишка, 1 бр. единично легло с р-ри
70х190см., 5бр. метални шкафове с р-ри 40х45х60 см., 2бр. метални маси със
столове.
На 10.06.2022г. е настанен в осмо отделение, спално
помещение № 802 с още 2-ма лишени от
свобода. Помещението било 22,56 кв.м., баня с тоалетна – 1,79 кв.м., 2бр.
метални легла тип вишка, 1 единично легло с размери 70х190 см., 5 бр. метални
шкафове с р-ри 40х45х60 см. и 2 бр. метални маси със столове. Хигиенизирането
на спалните помещения и коридорите било задължение на лишените от свобода, за
която цел администрацията на затвора осигурявала ежемесечно материали за
поддържане чистотата и хигиената.
По повод твърденията на ищеца за упражнено спрямо него
физическо насилие на 24.12.2022г. била извършена проверка от ГДИН, която констатирала,
че от видеонаблюдението в коридора не се вижда по челото на ищеца да има кръв, което било установено и от
изготвената медицинска справка, когато посетил МЦ на 04.01.2023г.
На 04.01.2023г. ищецът бил прегледан от Д. К. –
фелдшер В МЦ при Затвора – Пазарджик с амб. № 59, след получен сигнал, че на
24.12.2022г. му е нанесен побой. При прегледа не са установени съществени отклонения
от страна на жизненоважните органи и системи. Не са констатирани изменения по
кожата на главата, лицето и шията. На челото нямало пресен цикатрикс от разкъсно-контузна
рана. Съобщил за болка в окото и главата, които свързва със стара травма от
2007г. Медицинска документация в тази връзка не
е представена. Не могъл да обясни защо не е посетил МЦ по – рано, при
условие, че 29 и 30.12.2022г. били работни дни. Д. пожелал освидетелстване от
съдебен лекар, като му бил разяснен подробно реда за това, както и цената на
прегледа, който не бил осъществен поради липса на средства. Били били издадени
2 бр. медицински справки.
Видно от
медицинска справка вх. № 3544/26.04.2023г. по описа на съда лишеният от свобода
Д. е бил прегледан от на 04.01.2023г. с амб. № 59, след получен сигнал, че на
24.12.2022г. му е нанесен побой. Не са установени съществени отклонения от
страна на жизненоважните органи и системи. Не са констатирани изменения по
кожата на главата, лицето и шията. На челото няма пресен цикатрикс от
разкъсно-контузна рана. Съобщил за болка в окото и главата, които свързва със
стара травма от 2007г. Медицинска документация в тази връзка не е представяна. Не могъл да обясни защо не е
посетил МЦ по – рано, след като е знаел, че 29 и 30.12.2022г. са работни дни. Поради
липса на съществена находка не се е наложил запис в регистъра на травматичните
увреждания, съответно не е имало нужда да бъде сезирана прокуратурата, поради нищожността на случая.
В този смисъл не са се налагали допълнителни мероприятия с диагностична цел, от
където и липсата на медицинска документация.
Пожелал освидетелстване от съдебен лекар, чиито ред за издаване му бил обяснен
подробно. Такъв не е осъществен поради
липса на средства. Проведените през 2023г. изследвания, които вероятно визира
адвоката, са направени месеци по-късно във връзка с представянето на Д. на ТЕЛК
и нямат отношение към случилото се през м. декември 2022г. Били издадени 2 бр.
медицински справки.
Съгласно постъпилата по делото справка от ГДИН, в Затвора
– Пазарджик са създадени всички условия, осигуряващи бита на лишените от
свобода. Сградата на корпуса на Затвора е изцяло обновена след продължилата
през 2018-2019г. мащабна реконструкция и модернизация. Ремонтът приключил окончателно
през м.януари 2020г., като ищецът е обитавал изцяло отремонтирани спални
помещения. Строителството било извършено на територията на целия затвор, всички
спални помещения, коридори и други общи
помещения. Всяко спално помещение разполага със санитарен възел, и достъпът до
него е постоянен. Всички санитарни възли са проектирани и изградени така, че
всяко помещение разполага с течаща вода - студена и топла. Студената вода е
постоянно течаща. Топлата вода е по график, с оглед осигуряване на достатъчно
количества топла вода, както за лична хигиена на лишените от свобода, така и за
всички битови дейности в затвора. Организацията на хигиенното осигуряване в
затвора гр. Пазарджик, е регламентирана с утвърдени вътрешни правила за
хигиенното и противоепидемично осигуряване в местата за лишаване от свобода.
Същите са разработени и функционират в съответствие с изискванията на
действащата нормативна база, и се изпълняват при строго съблюдаване
изпълнението на задълженията на съответните длъжностни лица, ангажирани с
конкретните задачи. Извършвали се дезинфекционни, дезинсекционни и
дератизационни дейности в спалните помещения на лишените от свобода, кухненския
блок, общите помещения на територията на целия сграден фонд на затвора, както и
прилежащите пространства за провеждане на престой на открито. Тези дейности се
осъществявали от лицензирана фирма и лица, притежаващи квалификация, съгласно
изискванията на Наредба №1 за условията и реда за извършване на дизинфекции,
дезинсекции и дератизации. Направленията за извършване на необходимите
дезинфекционни дейности в затвора, са съобразени с утвърдения алгоритъм на
дезинфекционни мероприятия в обекти с обществено предназначение. За периода на
пенитенциарна изолация на лишения от свобода в Затвора – Пазарджик, услугите по
дезинфекция, дезинсекция и дератизация били осъществявани от „ДДД-1“ ООД гр.
София и ДЗЗД „ Фаворит Мениджмънт“ – гр. Варна, на основание сключен договор по
Закона за обществените поръчки с ГД „Изпълнение на наказанията“ - гр. София. Администрацията на затвора е предприела всички
възможни мерки за предотвратяване наличието и унищожаването на
гризачите. Територията на района се почиства ежедневно неколкократно.
Осигурени са закрити контейнери за смет, които се извозват 4 пъти седмично, а
при необходимост и по-често. Отделно от дератизацията, извършвани от
горепосочените фирми, се използват и парафинови блокчета, които се поставят
периодично. При констатиране на гризачи се извършват допълнителни
дератизационни мероприятия. Създадена е
организация за редовното провеждане на текуща дезинфекция в затвора, като с
новозакупените пръскачки за дезинфекция на площи и подови настилки, са завишени
процедурите за почистване и поддържане на добро санитарно — хигиенно състояние
на помещенията. В затвора гр. Пазарджик функционира Медицински център.
Медицинските специалисти в затвора осъществяват постоянен и насочен здравен
контрол, в качеството им на здравни инспектори. Няма предписания за
констатирани нередности по време на пенитенциарния престой на лишения от
свобода.
Годишният разход само за хигиенни материали, без разходите
за ДДД услуги, през периода 2020 - 2022 година, е както следва: 2020 година -31
693,68 лв.; 2021 година - 26 495,48 лв.; 2022 година - 26 177,28 лв. Сектор
„Финанси, логистика и капиталови разходи“ в затвора, има основна задача
ресурсното осигуряване на дейностите по изпълнение на наказанието лишаване от
свобода. Създадени са всички условия, осигуряващи бита на лишените от свобода,
по време на престоя им в затвора, съобразно стандартите за годишна бюджетна
издръжка.
Във връзка с епидемията от Ковид – 19 се провеждат мероприятия по спазване на
предписаните от Министерство на здравеопазването профилактични мерки, като е създадена организация за редовното
провеждане на текуща дезинфекция в затвора, почистване и поддържане на добро санитарно-хигиенно състояние на
територията на целия затвор. Поддържането на хигиена в спалните помещения, е
ангажимент на настанените в съответното помещение лишени от свобода.
Администрацията осигурява средства, относно закупуване на полагащите се
перилни, миещи и дезинфекциращи препарати, и хигиенни консумативи.
Съгласно договор рег. № 11179/13.11.2018г. между ГДИН
и лицензиран търговец „ДДД-1“ООД – гр. София, дезинсекция на сградите на ГДИН
се извършва 6 пъти годишно, а дератизация – 2 пъти годишно. Представени са
протоколи за ДДД обработка, на помещенията в Затвора – гр. Пазарджик от 15.01.2019г.,
06.03.2019г.,14.05.2019г., 30.05.2019г., 11.07.2019г.
Съгласно договор № 650/20.01.2021г. сключен между ГДИН
и ДЗЗД „Фаворит Мениджмънт“ – гр. Варна
дезинсекция се извършва 8 пъти годишно, дератизация 3 пъти годишно в
посочените в същия места за лишаване от свобода, вкл. в Затвора – Пазарджик, Затвора – София и ОСИН
– София, бул. „Г. М. Димитров“ № 42.
Видно от докладна записка вх. № ИВ-37/05.01.2023г. във
връзка с молба №44/04.01.2023г. от адв. С., на служебния мейл на Затвора –Пазарджик
за периода 24.-30.12.2022г. не е установено наличието на получен от адв. С.
мейл.
Видно от справка, изискана в хода на съдебното
следствие – вх. № 1981/07.03.2023г. по повод молбата на адв. С. регистрирана
под № 44/04.01.2023г., администрацията на Затвора – Пазарджик е извършила
проверка на служебния мейл на затвора, обхващата периода 24.12.-30.12.2022г., за
наличието на получени имейл известия, като не е установено наличието на имейл
съобщение, получено от адв. С..
Съгласно представено от защитата извлечение от електронен
адрес, до Затвора – Пазарджик, тема – Жалба на Б.Д., изпратено на 25.12.2022г. писмото
е било прочетено на 05.01.2023г., със следното съдържание: Здравейте! Б.Д. ме
потърси във връзка с упражнено от служител на затвора насилие върху него. По
челото има разкъсно-контузна рана. Моля той да бъде освидетелстван. Моля за
спешност! Адв. С.. Защитата представя и извлечение от мейл със съдържание: В
допълнение към предишния мейл , моля да се запазят записите от камерите.
Видно от докладна записка вх. № ИВ-90/13.01.2023г. по
повод жалба № Ж-104/30.12.2022г. от л.св. Б.Д., на 24.12.2022г. по сигнал на
служители на НОС, под ръководството на ДГП св. Л. е извършено претърсване на
обитаваното от ищеца спално помещение № 802 и обиск на
лишените от свобода настанени в него. При претърсването е открит 1 бр. мобилен
телефон който бил на л.св. М.М. / впоследствие починал /. Спрямо лишените от
свобода настанени в спалното помещение не е използвана физическа сила и помощни
средства. Твърденията на л.св Д., че е бит от ДГН инсп. Л. не отговарят на
истината. От прегледа на камерите за видеонаблюдение се виждало, че по челото
на л.св. Д. няма кръв. Същото се установявало и от медицинската справка от
Диана К. - фелдшер в МЦ при Затвора гр. Пазарджик. Посочено е и, че жалбата не
е написана от Б. Д., а от л.св. С.Р..
С молба вх.
№ 44/04.01.2023г. адв. С. уведомил началника на Затвора-Пазарджик, че на
24.12.2022г. е правено претърсване в килия № 802, обитавана от ищеца Д., по
време на което служител на затвора го попитал къде е наркотика и при отрицателен
отговор л.св. Д. бил зашлевен по лицето, залитнал, ударил си главата в стената
и получил разкъсно-контузна рана по челото, потекла кръв от удара изпитал болка
в окото и врата, поради стара травма от катастрофа. Адв. С. посочил и, че на
25.12.2022г. по мейл изпратил до Затвора – Пазарджик искане за освидетелстване,
уведомил и прокуратурата. Поискал запазване записите от камерите и извеждане на
пострадалия за освидетелстване.
Видно от
сведение вх. № ИВ-39/05.01.2023г. относно молбата
на адв. С. с вх.№ 44/04.01.2023г. системата за
видеонаблюдение обхваща : общи части, коридори и зоните със засилена охрана.
Видеонаблюдение не се осъществява в спални помещения(килии) и всички санитарни възли.
По повод молбата на адв. С. – св. Л. –
ДГН депозирал сведение, в което посочил,
че на 24.12.2022г. било извършено претърсване на 802 килия и обиск на лишените
от свобода, пребиваващи в нея. При претърсването бил открит 1бр. мобилен телефон,
принадлежащ на л.св. М.М.. Посочил, че спрямо
лишените от свобода в килията не е използвана физическа сила или помощни
средства, поради липсата на необходимост.
По жалбата
на л.св. Б.Д. по този повод била
извършена проверка от ГДИН, при която било установено, че твърденията на
лишения от свобода Б.А.Д. не отговарят на истината. Видно от медицинската
справка, същият е прегледан от фелдшер на затвора, като не са констатирани
наранявания. Относно приложената към жалбата молба на адвокат В.С. да бъдат
прегледани видеозаписите, същата не може да бъде удовлетворена, тъй като
видеонаблюдение не се осъществява в спални помещения (килии) и санитарни възли.
По повод претенциите, че при извършване на личния обиск на настанените в спалното помещение не е присъствало
медицинско лице, съгласно чл. 93, ал. 3 от ЗИНЗС обиск на интимните части на
лишените от свобода
може да се извърши само от медицинско длъжностно лице, т.е при обиск на телесни
кухини. В случая такъв обиск не е правен. Направено е заключение, че жалбата на
Б. Д. е неоснователна и не отговаря на фактическата действителност.
Видно от показанията на св. Р., същият познава ищецът Д., бил с него при изтърпяването на предишна
присъда в Затвора Пазарджик, след това в Затвора София, сега отново в Затвора -
Пазарджик. При последната присъда не били в една килия, но са в един коридор. Според свидетеля няма топла вода в нито една
от килиите. Във всички има хлебарки и дървеници, светлината била малко, тъй
като прозорците са малки, имало влага, дори и след направения ремонт, килиите били мръсни. На 24 или 25
декември 2022 г., когато бил заедно в килията с ищецът и М.М. когато влязъл дежурния
офицер с други надзиратели и започнали обиск. Първо започнали да събличат него
и М.М.. Б. Д. дръпнали настрани, правили обиск на шкафа. Св. Л. разпитвал
ищецът, повишил тон. Св. Р. и М. М. били изведени извън килията, а Б. Д. дръпнали
до тоалетната. Пред св. Л. застанал един от надзирателите и в момента, в който св.
Р. си взимал дрехите, чул Л. да пита Б. Д.
„Къде са наркотиците?“, на което същият отговорил, че не знае за какви наркотици става
въпрос и последвал удар – св. Л. ударил с лявата си ръка Б. Д. плесница по
бузата, при което той си ударил главата в стената, от дясната страна.
Св.
Р. посочва, че бил с ищецът Б. Д. и в Затвора София, повече от една година, в
Първо отделение, в две различни килии, които били еднотипни, излизали заедно на
каре. В килиите нямало място за ходене, почти нямало светлина, тъй като имало
три вида решетки и прозорецът бил много навън. Имало много хлебарки и
дървеници. Ако настанели още един човек, ставало невъзможно за живеене, нямало
и 3-4 квадрата свободна площ, по която да се ходи. Св. Р. посещавал килията на
Б. Д., като излизали на каре, била същата като тази, в която и той бил настанен.
Първоначално Б. Д. бил сам в килията, после били двама, като квадратурата й била около 8-10 квадрата, като свободната площ била около и по-малко от 2-3 квадрата, тъй като помещението е заето от
легла, шкафове и маса. Оставала само една лента за ходене, между масата и
леглото, трябвало леко да се обърнеш настрани, за да се
премине. Тоалетната била вътре в килията, като се качвали по две стълби, само
от едната страна имало стена. Човекът, който е на втора вишка имал пряка
видимост към тоалетната.
Св.
Р. твърди, че физическа сила върху него не е използвана.
Видно от показанията на св. Л. на 24.12.2022 г. по време на
претърсване в килия № 802 намерили мобилен телефон, който е забранена вещ в
затвора. Физическа сила срещу лишените от свобода не е употребявана.
Претърсването се извършвало от надзирателите, а той като дежурен главен
надзирател контролирал същото. Твърди,
че не си спомня къде точно намерили въпросния телефон. Всичко случило се било
отразено в изготвена докладна записка.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от
процесуално легитимирано лице, което твърди, че в периода за
периода 20.05.2020г. – 27.01.2023г. вследствие на неблагоприятни условия за изпълнение
на наложеното наказание „лишаване от
свобода“ в ТПО – Пазарджик, Затвора – гр. Пазарджик, Ареста – гр. София,
находящ се на бул. „Г. М. Димитров“ № 42 и Затвора – гр. София, е претърпяло
неимуществени вреди, оценени на сумата от 60 000 лева, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, лоши хигиенни условия в килиите, липса на
постоянен достъп до течаща вода и санитарен възел, нанесена телесна повреда от
длъжностно лице на ответника, в резултат на незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица от администрацията
на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е юридическо лице към
Министерство на правосъдието, с териториални структури, включващи затворите
- чл. 12, ал. 3 от ЗИНЗС.
Искът е предявен срещу надлежен ответник по чл. 205 АПК, вр. с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС – Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“ – юридическо лице, осъществяващо прякото ръководство и контрол
върху дейността на местата за лишаване от свобода, с териториални служби,
каквито са затворите.
Материалноправната уредба на твърдяното право се
съдържа в чл. 284, ал. 1 ЗИНЗС, който предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3, регламентиращ изисквания към условията, при които се поставят осъдените
лица.
Основателността на предявения иск предполага
установяване наличие на следните материалноправни предпоставки: 1) акт,
действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на
наказанията, с които се нарушава чл. 3 от ЗИНЗС; 2) настъпила неимуществена вреда в правната сфера на
ищеца в резултат на нарушението. Неимуществената вреда се предполага до
доказване на противното по силата на оборимата презумпция, въведена с чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС.
В чл. 3, ал. 1 ЗИНЗС се съдържа забрана осъдените да бъдат подлагани
на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според втората
алинея за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващи се в липса на
достатъчна жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване,
медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация
без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.
Изброяването е неизчерпателно.
Отговорността на държавата за причинените вреди
по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава
ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният
неин характер означава още, че държавата отговаря за вредите, причинени от
нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност,
които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия,
без значение дали са виновно причинени.
Предмет на разглежданата искова претенция е
обезщетяване на претърпени от Б.Д. неимуществени вреди – обида, огорчение,
чувство за малоценност и принуда да търпи
и извършва противни на волята му действия, като последица от проявните
форми на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС, вр. с чл. 3 КЗПЧОС: наличие на вредители –дървеници и хлебарки,
непредприемане на ефективни мерки за дезинсекция, пренаселени килии, от които
се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена, липсата на санитарен възел с
течаща топла вода, нанесено му телесно увреждане от служител на ГДИН по време
на претърсване на килия № 802 на Затвора – гр. Пазарджик на 24.12.2022г.
В чл. 3 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи е
прокламирано, че никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко,
безчовечно или унижаващо отношение. По отношение на лицата, изтърпяващи
наказание за извършени углавни престъпления, във вътрешното законодателство на
страната това основно право е регламентирано с нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, предвиждаща че осъдените не могат
да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко или нечовешко отношение. На това
право на лишените от свобода съответства насрещното административно задължение,
при изпълнение на наказанията да бъдат осигурени условия, обезпечаващи
поддържането на физическото и психическото здраве и зачитане на правата и
достойнството им (чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС). „Нечовешкото“ или „унижаващо“
отношение предполага страдание или унижение, достигащи отвъд неизбежния елемент
на страдание и унижение, свързан с дадена форма на легитимно третиране или
наказание. Мерките за лишаване от свобода, според ЕСПЧ, могат често да съдържат
такъв елемент, като държавата трябва да осигури на лишеното от свобода лице
условия, които са съвместими с уважението към човешкото достойнство, така че
начинът и методът на изпълнение на мярката да не го подлагат на стрес и
трудности с интензивност, която надминава неизбежното ниво на страданието,
свързано със задържането.
Настоящия съдебен състав намира, че искът по пункт
първи, така както е заявен с уточняваща молба вх. № 919/01.02.2023г. следва да
бъде отхвърлен, поради недоказаност на периода, за който се твърди, че са настъпилите
претендираните неимуществени вреди в частичен размер на 15 000 лева, тъй
като видно от справката, изходяща от
ГДИН Б. Д. *** в периода 12.10.2018г.- 18.04.2019 г.,
когато е освободен от Затвора - гр.
Пазарджик. Както страната, върху която е възложена доказателствената тежест на
докаже периода, на който основава претенцията си, така и служебно не се събраха
данни, от които да е видно, че през 2020 г., „… в продължение на година и 2
месеца, през 2020 год…“ л.св. Д. ***, така както се твърди в уточнението
към искова молба, която предопределя рамките на доказателствения обхват на
делото, като част от фактическия състав на предявената претенция за
неимуществени вреди в настоящото производство, като съдът няма законово
основание и/или правомощие по свой почин да определя времето, през което ищецът
твърди неправомерното причиняване на увредата, доколкото това основно обстоятелство
следва да е заявено категорично и недвусмислено
в исковата молба. Поради тези съображения искът, предявен от Б.Д. срещу
ГДИН, така както е посочен в исковата молба - уточнение за причинени му неимуществени вреди в размер
на 15 000 лева за нанесени му неимуществени вреди по време на престоя му ОЗ
– Пазарджик в продължение на година и 2
месеца, през 2020 год. следва да бъде
отхвърлен, като недоказан, поради липсата на данни по това време да се е
намирал в ЗО-Пазарджик.
По
отношение на исковата претенция относно
престоя на ищеца в Ареста на бул. „Г.М. Димитров„ № 42 – гр. София и Затвора – гр. Пазарджик същата следва да
бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Ищецът обосновава тази част от исковата си претенция с
твърдения за наличие на дървеници и хлебарки в спалните помещения, в което е
бил настанен в процесния период, недостатъчно обезпаразитяване, пренаселени
килии, от които се пада под 3 кв.м. жилищна площ, лоша хигиена, липсата на
санитарен възел с течаща топла вода, нанесени телесни увреди. Видно
от представената справка от ГДИН , в процесния период Б.Д. е бил настаняван в
общо 3 арестантски помещения на етаж 5,
килии № 21 и № 12 и на етаж №4 в килия № 17, като за периода от 20.05.2020 г.
до 19.02.2020г. не е бил настаняван с повече 3 лица, едновременно. Килиите в ареста
са еднотипни, състоящи се от две помещения с по два броя легла общо 4 бр. легла
свързани но между си та настаняване на до четири задържани лица, с обща
квадратура около 16 кв. м. Оборудвани са с метални маса и столове, буферна
решетка, отделяща прозорците от килията, 8бр. метални
шкафчета та съхранение на хранителни продукти и разрешени вещи от задържаните
лица, които са неподвижно закрепени за пода. Прозорците са отваряеми, което осигурява достъп на
пряка слънчева светлина и свеж въздух на настанените в тях
задържани лица. Изградена е аспирационна система, кояго осигурява непрекъсната
циркулация на въздуха в килиите и общите помещения. Всяка
килия има санитарен възел с тоалетно клякало и мивка, отделен с преграда висока
около 1,50 м. На етажите са разположени и общи помещения за разливане на
получаваната храна, обща баня и общо тоалетно помещение. За периода от
20.05.2020 г. до 19.12.2020г. редовно са осъществявани мероприятията, свързани
с извършване на дезинсекция и дератизацня в помещенията на ОСИН - София, видно
от представените протоколи за извършване на ДДД обработка на 18.05.2020г.,
05.06.2020г.16.06.2020г., 26.06.2020г.
11.07.2020г.,24.07.2020г.,29.07.2020г.,31.07.2020г., 24.08.2020г.,09.10.2020г.,
06.11.2020г.
Видно от
представените по делото доказателства Б.Д. *** на 03.06.2022г. и настанен в
приемно отделение спално помещение № 204 с още 1 лишен от свобода. Помещението
било с размери 3,60х6,13 – 22,07 кв.м., към тях баня и тоалетна с размери
1,13х1,80 - 1,33 кв.м., 2бр. метални легла тип вишка, 1 бр. единично легло с
р-ри 70х190см., 5бр. метални шкафове с р-ри 40х45х60 см., 2бр. метални маси със
столове.
На 10.06.2022г.
е настанен в осмо отделение , спално помещение № 802 с още 2-ма лишени от свобода. Помещението било 22,56
кв.м., баня с тоалетна – 1,79 кв.м., 2бр. метални легла тип вишка, 1 еденичино
легло с размери 70х190 см., 5 бр. метални шкафове с р-ри 40х45х60 см. И 2 бр.
метални маси със столове.
От направените
прости аритметични пресмятания съдът достига до извода, че в Затвора – гр.
Пазарджик ищецът е имал на разположение повече от 4 кв.м. жилищна площ,
съобразно законовите изисквания, като от нея се изключи мебелировката и
санитарния възел. Действително, в Решение от 27.01.2015 г. на Европейския съд по правата
на човека по делото на Нешков и други срещу България, по жалби № 36925 от 2010
г., № 21487 от 2012 г., № 72893 от 2012 г., № 73196 от 2012 г., № 77718 от 2012
г. и № 9717 от 2013 г., Четвърто отделение, председател Инета Зимеле е
посочено, че „….. 166. Крайната липса на място в затворническа килия има голяма
тежест при оценката на това дали условията на задържане са в нарушение на чл. 3
от Конвенцията. Докато общите доклади на КПИ не казват изрично какъв размер
жилищна площ за един лишен от свобода трябва да се смята за минимален стандарт
при настаняване в обща килия, то отделните национални доклади за извършените от
КПИ посещения и препоръките по тези доклади предполагат, че желателният
стандарт е четири квадратни метра жилищна площ на човек. Въпреки това, ако
затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ,
пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе
си, независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. В оценката
на наличното пространство трябва да се вземе предвид пространството, заемано от
мебели и обзавеждане в килията. Недостигът на пространството може да се утежни
и от липсата на достатъчно отделни места за спане (виж Ананиев и други,
цитирано по-горе, §§ 145-47, с допълнителни препратки). Дори и пренаселеността
да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл. 3
от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако
се комбинира с други аспекти на условията на задържане – като например липса на
уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на
естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление или липса на
основна хигиена – това води до ниво на страдание, което надвишава това, присъщо
на задържането (виж Torreggiani and Others, цитирано по-горе, § 69). От това следва, че при оценката на това дали
е налице нарушение на чл. 3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично
пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано
лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва
да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; и (в) размера на килията
трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между
мебелите. Липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно
предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член (виж
Ананиев и други, цитирано по-горе, § 148, с допълнителни препратки)..“.
Очевидно разбирането на Европейския съд по правата на човека, за съобразяване
на мебелите и обзавеждането на помещенията при определяне на жилищната площ е
относимо, към схващането, че минималния размер на същата не следва да е под
3,00м² за човек. При това положение, като се съобрази квадратурата на килиите
в Затвора – гр. Пазарджик и в Ареста в
гр. София, бел. „Г. М. Димитров № 42, и
като се изключи мебелировката и санитарния възел свободната жилищна площ за
всеки един от лишените от свобода, обитавали тези помещения в исковите периоди
е бил не по-малко от 3,00м². Също така видно от
представените по делото протоколи и договори регулярно в Затвора – Пазарджик и
Ареста в гр. София са предприемани дератизационни мерки, т.е не е налице
бездействие от страна на ответника, напротив предприел е всички необходими
действия по обезпаразитяване на помещенията, обитавани от лишените от свобода.
В същите са налични санитарни, възли, постоянно течаща студена вода, с достъп
но въздух, посредством отваряеми прозорци, съотв. вентилация, а поддържането на
хигиената в килийните помещения е в задължение на лишените от свобода лица, за което им се осигуряват нужните
хигиенни материали.
За да
бъде доказана основателността на иск по чл. 203 от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, е задължително наличието на следните предпоставки, които трябва да са в
кумулативна връзка: причинена вреда; незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод
изпълнението на административна дейност; пряка и непосредствена причинна връзка
между незаконосъобразния акт, действие или бездействие и настъпилата вреда, в
конкретната хипотеза досежно престоя на ищеца в ареста в гр. София и Затвора –
гр. Пазарджик такива не се установиха, поради което исковата претенция в тази й
част следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По отношение престоя на ищеца в Затвора – гр. София, за
исковия период – 19.12.2020г. - 01.06.2022г. видно от постъпилата по делото
справка лишеният от свобода Б.А.Д. постъпва в Затвора гр.София на
19.12.20г. настанен в 8 група - приемна. На 29.12.2020г. е разпределен в 1-ва
група, на основание чл. 248, ал.1, т,1 от НК, в постоянно заключено помещение
без право на участие в колективни мероприятия, предвид характера на
престъплението и с оглед неговата сигурност. Първоначално е настанен в 27-мо
спално помещение самостоятелно. На 10.03.2021г. е преместен в 32-ро спално
помещения до излизането му от групата на 29.04.2022г. Спалното помещение е с
капацитет и оборудване за двама човека. В този период на пребиваване в 1-ва
група, периодично е бил сам или с още едно лице със същия статут. В зоната с
повишена сигурност условията в спалните помещения е съобразено с изискванията
на Закона за изпълнение на наказанията и задържане под стража /ЗИНЗС/. Спалните помещения в 1-ва група са идентични, с жилищна площ 8м2.
Оборудвани са с 2бр. легла - тип вишка, 2бр. табуретки, 1бр. маса, 2бр. метални
шкафа - фиксирани, 1бр. мивка, 1бр. смесител с течаща топла и студена вода,
санитарен възел с тоалетна и подвижен душ. Санитарните помещения са част от
жилищната площ, отделени от спалните помещения със преградна стена. Във всяко
помещение има прозорец с достъп на пряка слънчева светлина и възможност за
проветряване, решетъчна врата и плътна метална врата, както и електрическо
осветление - контролирано /включване и изключване/ от лишените от свобода. През
тъмната част от денонощието се включва дежурно осветление, поставено в ниша.
Отделно в групата има общо санитарно помещение с няколко душа и тоалетни, която
се ползва от всички затворници в групата по график. Общото санитарно помещение
е след основен ремонт , извършен през 2021г. Отоплението е от ТЕЦ и парова
централа. Във всяко спално помещение има радиатор. През зимните месеци се
поддържа температура минимум 18 градуса, съгласно изискванията.
Във
връзка с поддържане на хигиенно-битовите условия, в първа група има назначени
чистач и перач, които почистват общите части и подържат чисто постелъчното
бельо в обособено перално помещение, с подновена пералня. При нужда и по
желание на настанените при поискване им се предоставят и уреди за почистване.
На
29.04.2022г. Б. Д. бил разпределен във 2-ра група затвора – гр. София, до
преместването му в Затвора – Пазарджик на 01.06.2022г., като е бил настанен в
спално помещение № 16, а от 01.06.2022г. в спално помещение № 15. По отношение на наведените в исковата молба твърдения,
че в тези помещения разполагаемата жилищна площ е по – малка от 3 кв.м. съдът
се доверява на показанията на св. Р., доколкото в този период същият е бил в
същото място за лишаване от свобода, настанен в еднотипна с
тази на ищеца килия. Съдът кредитира показанията на св. Р. в тази им
част, като обективни и вътрешнонепротиворечиви, и от които може да се направи
извод, че в помещенията няма място за ходене, има по-малко от 3-4
кв.м. свободна площ. Килията, обитавана от ищецът в Затвора – гр. София била с
големина около 8-10 квадрата, върху
които имало поставени легла, шкафове, маса и столове. Оставало пространство
само между масата и леглото, където трябвало да се обърнат настрани, за да
могат да минат. Санитарния възел бил вътре в килията, като за да се ползва
трябва да се изкачат две стълби, като само от едната страна имало стена и
настаненият на втора вишка можел да я вижда.
Ответника не ангажира доказателства, оборващи тези твърдения, поради
което настоящия съдебен състав намира, че за исковия период, касаещ
пребиваването на ищеца в Затвора – гр. София, от показанията на св. Р. се
установява, че не е била разполагаема минимум 3 кв.м жилищна площ,
имайки предвид наличната мебелировка и броя на настанените в килията лица, като счита за недоказани твърденията , че
не е имало приток на естествена светлина и проветряване, както и липса на
санитарен възел и течаща студена вода, както и, че е имало наличие на хлебарки
и дървеници, както и лоши хигиенни-битови условия, тъй като това се оборва от
вписаното в справката, изходяща от Затвора – гр. София и представените договори
за извършвани в мястото за лишаване от свобода дезинфекция и дератизация /
всички описани по-горе/. Съобразно § 167 от Пилотното решение на ЕСПЧ от
27.01.2015 г. за условията в българските затвори по делото "Нешков и други
срещу България", всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за
спане и най-малко три квадратни метра жилищна площ. Съгласно същото решение,
счита се, че пренаселеността е толкова тежка, че да доведе сама по себе си,
независимо от други фактори, до нарушение на чл. 3 от ЕКПЧ, когато затворниците имат на разположение по-малко от три квадратни метра
жилищна площ.
В случая пренаселеността в помещенията е само по себе си такова обстоятелство,
което обективно води до извод за унизително към човека отношение, доколкото
неминуемо се отразява върху човешкото достойнство.
В същото време, в горепосоченото пилотното решение на ЕСПЧ се сочи, че не е
необходимо доказването на настъпили вреди при наличието на нечовешки и/или
унизителни условия на живот в арест.
В тази връзка следва да се посочи, че съгласно чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, в
случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди се предполага до
доказване на противното. Предвид изложеното съдът намира, че в нарушение на закона, който изрично предвижда
минимална жилищна площ от 4 кв. м., на ищеца не е осигурено достатъчно лично
пространство в килиите, в които е пребивавал, не по-малко от 3 кв.м. За периода
от 19.12.2020г. до 01.06.2022г., за претърпените страдания, му се дължи
обезщетение определено от съда по справедливост.
При определяне размера на наказанието съдът съобрази, че периода, за който са
претендират вредите не е особено дълъг. От друга страна, намалената жилищна
площ не е фрапиращо по-ниска от определената в закона, което и определя
по-малък размер на обезщетението. Отчитайки всичко това в съвкупност, съдът
намира че следва да определи обезщетение по справедливост, съобразно чл. 52 от ЗЗД, поради което счита, че сумата в размер на 1000 лв., репарира причинените
неимуществени вреди, като следва да се отчете и моралното удовлетворение за
ищеца.
Съдът намира, че
не се доказа от събраните поделото доказателства нанасянето на телесна увреда
на л.св. Д. по време на извършено претърсване в килия № 802 на Затвора – гр.
Пазарджик на 24.12.2022г. Данни за това твърдение не се намират както в
писмените, така и в гласните доказателствени източници. В този смисъл съдът
кредитира изцяло показанията на св. Л., от които е видно, че по време на
извършване на претърсването физическа сила не е употребявана, поради липсата на
необходимост. Видно от представените по делото медицински справки, обективни
находки за наличието на телесно увреждане при ищеца не са констатирани. Данни
за такова не е констатирано и при извършената проверка от ГДИН. Такива се
съдържат единствено в показанията на св. Р., но доколкото същите не са
подкрепени от нито едно от останалите, събрани по делото гласни и писмени доказателствени средства,
съдът намира, че същите са изложени субективно, с цел удовлетворяване
претенцията на ищеца, поради което не ги кредитира.
В тази връзка
обстоятелството дали е получен на електронната поща мейл от страна на адв. С. е
ирелевантен за делото въпрос, тъй като не са установени обективни медицински
находки при извършения на ищеца преглед на 04.01.2023г., сочещи на причинено
телесно увреждане, още по-малко л.св. Д. вследствие на твърдяния удар да е имал
кръв по челото, тъй като видно от представената медицинска документация, при
прегледа не е установен пресен цикатрикс
на челото от разкъсно-контузна рана. За наличието на кръв по челото на ищецът
не е констатирано и от затворническата администрация по време на преглед на
записите от видеонаблюдението в коридора на мястото за лишаване от свобода,
където се намира килия № 802. В
обобщение настоящия съдебен състав намира, че от събраните по делото
доказателства не се установи по безспорен и категоричен начин нанесена на ищеца
телесна увреда, поради което исковата претенция в тази й част следва да бъде
отхвърлена.
В останалата част за сумата над 1000 лв. до пълния
размер на претенцията от 60 000 лв. искът е неоснователен и недоказан, поради
което следва да се отхвърли. Върху уважената част от иска следва да се присъди
и поисканата с исковата молба законна лихва, считано от 19.12.2020г. / началната дата на уважената
претенция /, до окончателното изплащане на присъдената сума.
С оглед
изхода на делото, и на основание чл.286, ал.3 от ЗИНЗС в тежест
на ответника следва да бъдат възложени претендираните по делото разноски в
размер на 10 лева – внесена държавна такса.
Така мотивиран, Административен съд – гр. Пазарджик, ХIII-ти състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, да заплати на Б.А.Д., обезщетение за неимуществени вреди в размер
на 1000 лв., за периода от 19.12.2020г. до 01.06.2022г., настъпили в резултат
на незаконосъобразни бездействия на служители на ответната страна, а именно бил
настанен в Затвора – гр. София в пренаселени
килии, с не по-малко от 3 кв.м. жилищна площ, ведно със законната лихва от 19.12.2020г.,
до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск, в частта за сумата над 1000 лв. до пълния му предявен размер от
60 000 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“, да заплати на Б.А.Д. сумата от 10 лева, представляващи разноски
за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред тричленен
състав на Административен съд – гр. Пазарджик, в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕПИСИ да се връчат на страните.
СЪДИЯ:/п/