Решение по дело №9182/2018 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. София, 30.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІ-в състав в открито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлин Михайлов

    Членове: Пепа Тонева

                                                                                      мл.съдия: Анета Илиева

 

при секретаря Антоанета Луканова..………………………………………… и с участието на прокурора …………………………………………………………………………… като разгледа докладваното от ……………съдия Михайлов …..в.гр.дело № 9 182..... по описа

за 2018 г.,     и за да се произнесе, съдът взе предвид:

                        Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

                        Образувано е по повод постъпила въззивна жалба от Т.Х.Д., с която обжалва решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, в частта, в която са уважени предявените искове. Твърди, че решението е незаконосъобразно, като постановено при противоречие с материалния закон. Твърди, че съдът не е направил задълбочен анализ на събраните по делото доказателства. В тази връзка твърди, че от заключението на назначената СТЕ се установява, че размера на ползваната топлинна енергия е 1 315.29 лв.  Оспорва недопускането на допълнителни задачи на СТЕ. Моли съда да отмени решението като неправилно и незаконосъобразно, в частта над 863.01 лв., представляваща суми за сградна инсталация и БГВ, както и да се присъдят разноски и претендира разноски в настоящето производството.

                        Ответникът по въззивната жалба „Т.С.“ ЕАД редовно уведомен оспорва жалбата.  Твърди, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, поради което моли същото да се потвърди. Претендира разноски и прави евентуално възражение за прекомерност на претендираните от ответника разноски.

                        С частна жалба Т.Х.Д. оспорва определение № 393 907 от 25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, с което е отхвърлена молбата по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение, в частта за разноските. Твърди, че същото е незаконосъобразно, тъй като съдът не се е съобразил със закона и отново е обслужил интересите на ищцовото дружество. Твърди, че определения размер надхвърля този определен с НПП. Моли съда да постанови определение, с което да отмени атакуваното и вместо него да постанови ново, с което да намали разноските.

                        Третото лице помагач „М.Е.“ ООД редовно уведомено не взима становище по жалбите.

                        Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени доказателства, съобразно разпоредбата на чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

                        От фактическа страна:

            Не се спори между страните, а се установява и от обжалваното решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, че съдът е признал за установено, че Т. Х. Д. дължи на „Т.С." ЕАД, 5/6 от сумите 2 262.63 лв., стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до датата на изплащане, сумата от 352.69 лв., лихва за забава за периода 30.05.2013 г. до 27.07.2016 г. и е осъдил Т. Х. Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 311.54 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 811.54 лв., разноски в исковото производство.

            Не се спори, а се установява и от атакуваното определение № 393 907 от 25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, че съдът е оставил без уважение, съдържащото се във в.ж. вх.№ 5 101 082 от 29.06.2017 г. искане за изменение на решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав в частта за разноските.

            Не се спори между страните, а се установява и от приложеното частно гр. дело № 33 731/16 г. по описа на Софийски районен съд, 62 с-в, че срещу ответника въз основа на заявление на „Т.. - София" ЕАД е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумата от 1 885.52 лв. за доставена от дружеството топлинна енергия, ведно със законната лихва от 22.06.2016 г. до изплащане на вземането, лихва в размер на 293.91 лв. за периода 30.05.2013 г. до 27.05.2016 г. и 311..54 лв., разноски в заповедното производство. Не се спори, а се установява и от доказателствата, че в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК ответникът е депозирал възражение срещу заповедта за изпълне­ние, като след указания на заповедния съд, ищецът е предявил установителни искове в предвидените от закона срокове.

            Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че ищецът е предявил искове срещу ответницата 1 831.82 лв., главница за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. – 30.04.2015 г., за сумата от 282.12 лв., законна лихва за забава от 30.05.2013 г. до 27.05.2016 г., за сумата от 53.70 лв., представляваща такса за дялово разпределение и 11.70 лв., мораторна лихва върху таксата.  

            Не се спори между страните, а се установява и от доказателствата по делото (молба декларация, удостоверение за наследници, нотариален акт за покурко продажба), че ответникът е собственик на 5/6 ид.ч. от топлоснабдения имот по наследяване и продажба.

            От представените по делото общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД се установява, че същите са приети от съвета на директорите на ищеца, одобрени с решения на ДКЕВР (пре­ди ДКЕР) и публикувани в централни ежедневници. Съгласно чл. 15, ал. 1 и 2 от общите условия от 2002 г., чл. 14, т. 1 и 2 от общите условия от 2005 г. и чл. 14, т. 1 и 2 от общите условия от 2008 г. купувачите са длъжни да уведомят продавача за промяна на титуляра на правото на собственост или на вещното право на топ- лоснабдявания имот в 30-дневен срок от настъпването на това обстоятелство. В чл. 28 и 29 от общите условия от 2002 г. и чл. 29 и 30 от общите условия от 2005 г. ку­пувачите заплащат топлинната енергия за битови нужди по двукомпонентна продажна цена, определена по предвидения съответно в ЗЕЕЕ (отм.) и ЗЕ ред, състояща се от цена за мощност и цена за енергия, като месечната сума за мощ­ност се определя въз основа на пълния по проект отопляем обем на имота на ку­пувача и цената за мощност, а месечната сума за енергия се определя въз основа на разпределеното за купувача количество от измерената чрез топломера в абонатната станция топлинна енергия и нейната цена. Предвидено е в чл. 30 от об­щите условия от 2002 г. и чл. 31 от общите условия от 2005 г., че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия - прогнозни или изравнителни, в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отна­сят. Такъв срок за заплащане на месечните дължими суми е предвиден и в чл. 33, ал. 1 от общите условия от 2008 г., съгласно които - чл. 30, ал. 1 от същите, купу­вачите заплащат топлинната енергия за битови нужди по цена, определена по предвидения в ЗЕ ред, утвърден от ДКЕВР.

            От заключението на изслушаната и приета по делото ССЕ се установява, че общия размера на доставената, но незаплатена топлинна енергия е сумата от 1 315.29 лв.

            От заключението на назначената ССДЕ се установява, че размера на мораторната лихва върху претендираната от ответника сума е 312.50 лв.

           От правна страна:

            При така установената фактическа обстановка съдът направи  следните правни изводи:

            Видно от обстоятелствената част и петитума на исковата молба и направените уточнения са предявени обективно съединени искове, при условията на кумулативното обективно съединяване, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ  и чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК,  вр. с чл. 86 ЗЗД.

            С атакуваното решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, съдът е признал за установено, че Т. Х. Д. дължи на  „Т.С." ЕАД, 5/6 от сумите 2 262.63 лв., стойност на доставена топлинна енергия за периода м. 05.2013 г., ведно със законната лихва, считано от 22.06.2016 г. до датата на изплащане, сумата от 352.69 лв., лихва за забава за периода 30.05.2013 г. до 27.07.2016 г. и е осъдил Т. Х. Д. да заплати на „Т.С.“ ЕАД сумата от 311.54 лв. разноски в заповедното производство и сумата от 811.54 лв., разноски в исковото производство.

            С атакуваното определение № 393 907 от 25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, съдът е оставил без уважение, съдържащото се във в.ж. вх.№ 5 101 082 от 29.06.2017 г. искане за изменение на решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав в частта за разноските.

            По допустимостта и основателността на подадената въззивна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената въззивна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното решение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното решение, свързани с твърдения, че съдът не се е съобразил съ заключенията на назначените по делото експертизи. Така релевираните основания съдът намира за основателни по следните съображения:

            Отношенията между доставчиците и потребителите на топлинна енергия за исковия период са регламентирани в Закона за енергетиката /ЗЕ/. Съгласно установените в същия правила, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносно предприятие при публично известни общи условия, същото следва да има качеството на потреби-тел/клиент на топлинна енергия за битови нужди. Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ - в редакцията, действала до 17.07.2012 г., "потребители на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, а по силата на легалното определение, дадено в § 1, т. 42 от ДР (отм.) на ЗЕ, действал до 17.07.2012 г., "потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. След отмяната на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се въвежда понятието "клиент на топлинна енергия", което е еквивалентно по смисъл на понятието "потребител на топлинна енергия". Съгласно новата редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща през исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

    Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител/клиент на топлинна енергия за битови нужди съгласно визираната законова уредба е необходимо да бъде установено, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. С оглед данните по делото и предвид липсата на оспорване от страна на ответника, че е собственик на процесния имот, съдът в настоящия си състав намира, че изводите на първоинстанционния съд по отношение на правото на собственост върху топлоснабдения имот са правилни и законосъобразни. Ответникът притежава качеството потребител на топлинна енергия, като собственик на 5/6 ид.ч. от процесния топлоснабден имот.

            Ответникът дължи заплащането на доставената топлинна енергия, която за исковия период, видно от заключението на СТЕ е в общ размер от 1 315.29 лв. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че дължимата сума от ответницата е 1 096.08 лв. Ето защо атакуваното решение следва да се отмени над сумата от 1 096.08 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него следва да се постанови решение, с което да се отхвърли предявеният иск.

            По допустимостта и основателността на подадената частна жалба:

            По отношение на допустимостта на подадената частна жалба, съдът, в настоящия си състав намира, че същата е допустима. Подадена от оправомощени лица и в установените от закона срокове, поради което е процесуално допустима, а атакуваното определение е валидно и допустимо.

            Релевираните в жалбата основания за незаконосъобразност на атакуваното определение са свързани с неправилното приложение на закона. Твърди се, че разноските в производството (исково и заповедно) следва да се определят по Наредбата за заплащане на правната помощ. Така релевираните основания за незаконосъобразност съдът намира за основателни. Следва да се постанови определение, с което да се отмени атакуваното и вместо него се постанови ново, с което да се измени решението, в частта за разноските. На ищеца следва да се определят разноски за юрискносулт в заповедното производство в размер на 50 лв. и за такъв в исковото производство в размер на 50 лв.

    По отношение на направените изявления за разноски съдът намира, че такива се дължат на въззивника. Ето защо въззиваемата страна следва да бъде осъдена да заплати сумата от 15 лв., държавна такса по частната жалба, сумата от 50 лв., държавна такса по въззивната жалба.

    Водим от гореизложеното Софийски градски съд

 

           

Р   Е   Ш   И:

 

                        ОТМЕНЯ определение № 393 907 от 25.04.2018 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ИЗМЕНЯ решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, в частта за разноските, както следва:

                        ОТМЕНЯ решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, в частта, в която съдът е присъдил разноски за юрисконсулт в заповедното производство над сумата от 50 (петдесет) лв.

                        ОТМЕНЯ решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав, в частта, в която съдът е присъдил разноски за юрисконсулт над сумата от 50 (петдесет) лв. в исковото производство.

                        ОТМЕНЯ решение № 139 618 от 07.06.2017 г., постановено по гр.д. № 63 351/16 г., по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 62 състав,             в частта, в която съдът е признал за установено, че Т. Х. Д. дължи на „Т.С.“ ЕАД над сумата от 1 096.08 лв. до присъдения размер от 1 885.53 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постановява:

                        ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК:********* срещу Т. Х. Д., ЕГН: ********** иск, с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл.124, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 79. ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ за сумата от 789.45 лв., като неоснователен и недоказан.

                        ОСЪЖДА на „Т.С." ЕАД, ЕИК *********  да заплати на Т. Х. Д., ЕГН: ********** сумата от 50 (петдесет) лв. и сумата от 15 (петнадесет) лв., на основание чл.78 от ГПК.

           Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „М.Е.“ ООД.

                        Решението  не подлежи на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

 

 

            Председател:                                              Членове: 1.

 

 

                                                                                                                                  2.