Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 02.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІI „А“ въззивен състав, в
публично съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при участието на
секретаря Емилия Вукадинова,
разгледа докладваното от младши съдия
Углярова въззивно гражданско
дело № 14022 по описа за 2019 г. по описа на СГС, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и следв. от ГПК.
С решение № 155670 от 01.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 66816/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 138
състав, е уважен предявеният от ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу Столична
община иск с правно основание по чл.410, ал.1, т.2 КЗ, вр. чл.49 ЗЗД за осъждане
на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 022,00 лева, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски по щета № 470417181823552
за вреди, причинени на полуремарке с рег.№ *******, при ПТП, настъпило на
04.05.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
предявяване на иска – 17.10.2018 г., до окончателното изплащане.
С решението съдът
се е произнесъл по разноските в производството, съобразно изхода на спора.
В срока по чл. 259,
ал.1 ГПК решението е обжалвано с въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство – Столична
община, посредством процесуален представител с доказателства по делото за
надлежно учредена представителна власт, с доводи за неправилност и
необоснованост. На първо място се поддържа, че Столична община не е пасивно материалноправно
легитимирана да отговаря по така предявения иск, доколкото нейно задължение е
да поддържа онези участици от републиканските пътища, които се намират между
входните и изходните табели на гр.София. В случая, канализационната шахта,
включително капакът й, не е нито част от пътя по смисъла на т.1 на пар.1 от ДР
на ЗП, нито пътно съоръжение по смисъла на т.3, нито пътна принадлежност по
смисъла на т.4 от пар.1 от ДР на ЗП. В тази връзка намира, че липсата на
обезопасителен ринг върху канализационната шахта и необезопасяването й, не е в
резултат на противоправно бездействие на служители на общината, тъй като същата
няма законови задължения за поддържане на канализационната мрежа, а такива има
съответният оператор на В и К услуги. На следващо място счита, че неоснователно
съдът е присъдил пълния размер на изчислената щета, доколкото регресното
вземане следва да се изпрати до размера на реално изплатеното застрахователно
обезщетение на застрахования – в случая в размер на сумата от 693,30 лева, а не
1 022,00 лева, с която застрахователят е прихванал и неплатена вноска от
застрахования, която е задължително основание за изплащане на обезщетението.
Сочи, че в процесния случай щетите по гумите на застрахования автомобил,
причинени от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, не са предмет на
процесния застрахователен договор и доколкото застрахователят е изключил риска
„повреда на гуми“ от договора, то последният не е бил длъжен да заплаща
обезщетение, не се е суброгирал в правата на застрахования, респективно не може
да претендира плащане за сочената повреда. Отделно от това поддържа, че по делото не е
доказан по безспорен начин механизмът на процесното ПТП и наличието на
необезопасена шахта на пътното платно, липсва приложен снимков материал,
изискуем съгласно чл.2, ал.2 от Наредба за документите и реда за съставянето им
при пътнотранспортно произшествие и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисия за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд, а приетият по делото протокол за ПТП не може да установи
механизма на настъпване на произшествието, доколкото последният обективира
изявление на водача на автомобила, че е попаднал в дупка на пътното платно,
което изявление не съставлява доказателство за верността на изложените в
протокола факти. Твърди се, че по делото не е безспорно доказан механизмът на
настъпване на ПТП и съответно причинно-следствената връзка с настъпилите вреди,
доколкото представения по делото протокол за ПТП не се ползва с обвързваща съда
материална доказателствена сила относно обстоятелствата и начина на настъпване
на пътния инцидент, които не са пряко възприети от полицейския орган. Сочи се,
че застрахователното обезщетение е било изплатено в нарушение на общите условия
на ищеца. Счита, че релевантните за спора обстоятелства не се изясняват и от останалите
събрани по делото гласни и писмени доказателства, в това число и от
заключението на приетата по делото съдебна авто – техническа експертиза. Моли
съда да отмени първоинстанционния
съдебен акт и да постанови друг, с който да отхвърли претенцията на ищеца като неоснователна и недоказана, алтернативно да я
намали до размера на реално изплатеното от застрахователя обезщетение в размер
на 693,30 лева.
Претендират се разноски.
Въззиваемата страна ЗАД „Б.В.И.Г.“, посредством процесуалния си представител
адв.С., с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт,
оспорва въззивната жалба изцяло като
неоснователна по подробно изложени
съображения и моли съда да я остави без уважение,
респективно да потвърди като правилно и законосъобразно постановеното от СРС,
ГО, 138 състав решение. Конкретно сочи, че размерът
на вредите, настъпили поради попадане на процесния автомобил на препятствие на
пътното платно, се установява непротиворечиво от приетата по делото без възражения
експертиза, а това, че ищецът е превел сумата в размер на 693,30 лева, което не
съответства на определения размер на обезщетението, е поради извършено
прихващане с дължими към застрахователя суми, а именно – неплатена вноска за
премия в размер на 328,70 лева. Същото от своя страна не означава, че размерът
на обезщетението следва да се намали с размера на премията, доколкото чрез
прихващането се постига единствено икономия при разплащането на двете страни. Сочи,
че рискът от увреждане на гумите се покрива и е включен в покритието на риска
„Пълно Каско“, който по дефиниция покрива всички рискове, с изключение на
изрично изключените. Поддържа, че съобразно разпоредбата на параграф 1, т.3 от
ДР на ЗП, шахтата е пътно съоръжение (водоотвеждащо устройство), съставляващо
елемент на пътя на основание чл.5, ал.1, т.2 от ЗП, следователно задължението
да се поддържа в изправност е на съответната община, в случая – Столична
община. Претендират се разноски, съобразно представен по реда на чл.80 ГПК
списък.
Софийски градски съд,
като обсъди становищата и доводите на страните и събраните по делото
доказателства в рамките на въззивната жалба и по реда на чл. 235, ал.3 ГПК,
приема за установено следното:
Въззивната жалба, с
която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата
на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по
тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете
визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по
правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.
Процесното
първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящият състав на
въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа
обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и
кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272
от ГПК, препраща своята към нея. Във връзка с доводите във въззивната жалба следва
да бъде допълнено следното:
Пред СРС да предявени
осъдителни искове с правно основание
по чл. 410, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ с плащане на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу възложителя за
възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са
възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. В случая,
регресното право срещу ответника (въззивник) се основава на чл. 49 от ЗЗД,
регламентиращ отговорността на възложителя за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на възложена работа.
Уважаването на иска с
правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. с чл. 49 ЗЗД е обусловено от
доказване реализирането на няколко предпоставки, които следва да са налице
кумулативно. От една страна - наличие на валидно правоотношение по имуществена
застраховка между пострадалия и застрахователя - ищец, от друга - настъпване на
застрахователното събитие и заплащане на застрахователно обезщетение от
застрахователя в полза на пострадалия. С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. По отношение на ответника следва да
се докажат и предпоставките на чл. 49 ЗЗД,
а именно – противоправно поведение на лица
(изпълнители на работа) при или по повод изпълнението на възложена от ответника
работа (без да се установява конкретното лице - изпълнител), настъпили вреди и
причинна връзка между противоправното поведение и вредите. Доказване на виновно
поведение не е необходимо, тъй като отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна. В настоящия случай
следва да се установи дали ответникът е имал задължение да поддържа пътя и дали
процесните вреди са в причинна връзка с това неизпълнение.
Установява се от
представената по делото застрахователна
полица № 4704170280001624, че между ЗАД „Б.В.И.Г.“ и „ДМ Ауто Сървис“ е сключен
договор за имуществена застраховка „Булстад Каско Стандарт” за полуремарке "Koegel",
с рег. № *******, със срок на
застрахователното покритие от 23.12.2017 г. до 23.12.2018 г.
Видно от представения
по делото протокол за ПТП № 1710817 от 04.05.2018 г., в срока на действие на
договора, а именно на 04.05.2018
г., с участието на застрахованото от ЗАД „Б.В.И.Г.“ МПС е настъпило пътнопранспортно произшествие,
като в протокола са описани следните обстоятелства относно настъпването му: МПС с рег. № *******
се движи се по „Проф.Иван Георгов“,
с посока от ул.“Биримирски извор“ към
ул.“I-ва Българска армия“, и срещу № 21
реализира ПТП в необезопасена и сигнализирана шахта с липсващ капак на пътното
платно. В протокола е отразена скица на ПТП, описани са и следните видими щети по
процесното МПС – лява джанта с гума на първа ос на полуремарке.
Не е спорно между страните обстоятелството,
а същото се установява и
от представените по делото писмени доказателства, че за настъпилото в срока на
действие на договора застрахователно събитие при застрахователя ЗАД „Б.В.И.Г.“ е
образувана преписка по щета № 470417181823552, въз основа на уведомление за щета от
04.05.2018 г., депозирано от Б.Р.Я.,
водач на процесното МПС.
От приложените и приети по делото опис на претенцията с реф. №
59-01600-6654/18 от 04.05.2018 г., доклад по щета и експертна оценка на
застрахователя се установява, че след оглед и оценка на щетите по застрахования
автомобил, ЗАД „Б.В.И.Г.“ е определил застрахователно обезщетение в размер на 1 022,00 лева,
изплатено с платежно нареждане от 11.05.2018г., след приспадане на дължимата
застрахователна премия в размер на 328,70
лева.
Установява се, че с
покана изх.№ 04050/01.08.2018г.,
връчена на Столична община
на 06.08.2018 г., ЗАД „Б.В.И.Г.“ е предявил регресна претенция за платеното
обезщетение във връзка с процесната щета № 470417181823552.
От заключението на
приетата по делото в първоинстанционното производство автотехническа експертиза
се установява, че:
1). Механизмът на процесното пътно – транспортно
произшествие е както следва – на участък от пътя с двупосочно движение, прав
участък с по една лента на движение в едно направление, водачът на т.а. марка
„Волво Ф 12“ с полуремарке, в движение през светлата част на денонощието,
попада с предно ляво колело на предната ос на полуремаркето на неравност на
пътя – шахта без капак, при което гумата се спуква и джантата се подбива.
Полуремаркето е триосно с по две колела на ос. Описаните увредени части в
декларацията са в зоната на удара – предна ос на полуремаркето и ляво колело са
повредени в причинно – следствена връзка с процесното ПТП. Пътното покритие е
било асфалт – сух, осветление – дневно, регулиране – правила, участъка на пътя
– хоризонтален, видимост – добра, 2). Стойността на обезщетението на
полуремаркето по ЕО с приспадане на вехтост е в размер на 1 022,00 лева, 3). Стойността
на ремонта на полуремаркето без приспадане на вехтост на новите части е в
размер на 1 537,00 лева.
По делото са събрани
гласни доказателства, посредством разпит в процесуалното
качество на свидетел на
Б.Р.Я. – водач на процесния автомобил. Свидетелят е изложил,
че към датата на процесното ПТП е
управлявал застрахованото от ищеца МПС –
влекач с рег.№ ********с ремарке с рег.№ ******* в
гр.София до адрес за разтоварване,
като след гара Илиянци,
в посока кв. „Бенковски“, гумата
на първата ос от лявата страна на полуремаркето попаднала в отворена шахта на
пътното платно, която не била сигнализирана и обезопасена, при което джантата
се изкривила и гумата се спукала. Свидетелят е заявил,
че е управлявал автомобила с около 10 км/ч, като
липсвала възможност да избегне шахтата - заобиколил я с влекача, но поради
спецификите на управление на ремаркето,
не могъл да избегне попадането на гумата на първата му ос в шахтата. Останал на място до пристигане на служители от КАТ, след
като сигнализирал на тел.112.
Представени и
неоспорени по делото са заявление за
изплащане на застрахователно обезщетение по застраховки „Каско“ и „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите при имуществени вреди от 06.05.2018г., опис на
претенция № 59 – 01600 – 6654/1804.05.2018г. по щета № 470417181823552, опис –
заключение по претенция № 59 – 01600 – 6654/1804.05.2018г. по щета №
470417181823552, уведомление по щета № 470417181823552, доклад по щета №
470417181823552, преводно нареждане от 11.05.2018г. за сумата от 693,30 лева,
общи условия по застраховка „Булстрад Каско Стандарт“ на ЗАД „Б.В.И.Г.“, трудов
договор № 016/18.02.2019г., сключен между „ДМ Ауто Сървис“ ЕООД и Б.Р.Я..
При съвкупната преценка на събраните доказателства, в това
число писмени и гласни такива, включително
заключението на съдебната
автотехническата експертиза, въззивният съд счита, че ищецът е установил по
безспорен начин настъпването на ПТП, неговия механизъм, както и настъпилите в
резултат на него имуществени вреди.
С оглед последното
и във връзка с възраженията, наведени във въззивната жалба,
въззивният съд намира следното:
В представения протокол
№ 1710817/04.05.2018 г., за
настъпило ПТП на същата дата,
е описан приетият за установен по делото механизъм на инцидента. Посочено е
още, че мястото на ПТП е посетено от съставителя на акта, като са описани и
констатирани от него имуществени вреди по процесното моторно превозно средство.
Част от протокола съставлява схема на ПТП, в която е отразено наличието на шахта без капак на пътното
платно.
Доводите на въззивника,
че приетият по делото протокол за ПТП е частен документ относно механизма на
произшествието, доколкото същото не е възприето лично от длъжностното лице,
съставител на акта, следва да бъдат споделени – действително механизмът на
индидента не се установява пряко от обсъждания документ. По аргумент от чл. 179 ГПК обаче, протоколът за ПТП представлява официален свидетелстващ документ за
фактите и изявленията, лично възприети от съставилото го длъжностно лице. В
процесния случай от обсъждания протокол се установява, че орган на полицията е
посетил местопроизшествието след реализирането му, и следователно протоколът
обективира не само авторството на изявлението, датата и мястото на съставянето
му, но и другите факти, непосредствено възприети от длъжностното лице -
наличието на необезопасена шахта
на пътното платно, както и видимите вреди по полуремарке с рег. № *******.
Отделно от това, от
показанията на разпитания в
производството свидетел Б.Р.Я., които съдът
кредитира като последователни и обективни, се установяват механизмът на ПТП, настъпилите
имуществени вреди на увреденото превозно
средство, както и наличието на шахта без капак
на пътното платно. Свидетелят категорично е
заявил, че движейки се до адрес за
разтоварване, след гара Илиянци, в посока кв. „Бенковски“, със скорост 10 км/ч., видял необезопасената шахта и направил възможната маневра
за заобикалянето й без да се качи на тротоара, но ремаркето попаднало в шахтата.
Въззивният съд не намира основание за некредитиране показанията на посочения свидетел. Същите се
потвърждават и от заключението на вещото лице по съдебната автотехническата
експертиза, поради което и съдът постави
същите в основата на доказателствените си изводи.
Неоснователно е
възражението на въззивника и за
недоказаност на наличието на причинна връзка между ПТП и твърдените имуществени
вреди. Видно от приетата в първоинстанционно
производство и неоспорена от страните съдебна автотехническа
експертиза, която съдът кредитира като компетентна и обективно изготвена,
описаните щети на полуремарке с рег. № *******, се намират в пряка причинно -
следствена връзка с настъпилото на 04.05.2018г. ПТП на територията на гр.София, по „Проф.Иван
Георгов“, с посока от ул.“Биримирски извор“ към ул.“I-ва Българска армия“, и
срещу № 21. Експертът е дал
заключение, че стойността,
необходима за възстановяване на причинените щети на ремаркето възлиза на сумата
от 1 022,00 лева
с приспадане на вехтост, респективно в размер на 1 537 лева – без съответното
приспадане.
Неотносима към предмета
на делото е липсата на снимков материал от произшествието. Въззивният съд не
споделя довода на въззивника, че поради липса на снимков материал, фактите по
делото са недоказани. Фактическият състав на чл. 410, ал. 1 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД
е установен и доказан по делото с други допустими
доказателствени средства. Следва да бъде отбелязано, че липсва ограничение
в закона относно доказателствените
средства, които могат да бъдат използвани
за установяване на противоправното
поведение, вредите
и причинно - следствената
връзка между тях.
На следващо място,
неоснователно е и възражението, че настъпилото
застрахователно събитие не представлява покрит риск по сключената застраховка.
Видно от представената по делото застрахователна полица, процесното МПС е
застраховано при условията на "Пълно Каско",
а като допълнително покритие – "Помощ на пътя". Според представените
Общи условия по застраховка "Булстрад Каско Стандарт" в глава втора
"Покрити рискове и изключения" е посочено, че отговорността на
застрахователя е съобразно покритите рискове, групирани в клаузи по избор на
застрахования, сред които е т. 4 - клауза "Пълно каско", а като
допълнителни покрития към нея са уредени "Помощ на пътя" - 6. 1; "Механична
повреда" - 7. 1 и "Гуми" - 7. 2, които
допълнителни покрития се предоставят при заплащане на допълнителна премия. По
клауза "Пълно каско" застрахователят покрива щети, причинени от
застрахователно събитие, посочено в клауза "Пожар, природни бедствия, ПТП
и злоумишлени действия“.
Съгласно общите условия, "Пътно – транспортно
произшествие" е събитие, възникнало в процеса на движение на ППС и
предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на ППС, път, съоръжение,
товар или други материални щети. Обект на допълнителното покритие
"Гуми" са гумите на МПС, застраховано по клаузи, сред които и
"Пълно каско" без подзастраховане, описани в застрахователната
полица, като съгласно т. IV "Покритие"-срещу допълнително платена
застрахователна премия застрахователят обезщетява застрахования за щети по
гумите на МПС, причинени от 1. 1 внезапна повреда, деформации, спукване или
пробиване на гумата от дупки или предмети на пътя. Същевременно, като
изключение в т. VI "Изключения", т. 8 е посочена повреда, причинена
от ПТП. Тълкувайки систематично посочените клаузи, следва да се приеме, че
спукването на гума от попадане в дупка е сред изрично посочените рискове, които
се покриват по допълнение "Гуми". В същото време, в уредбата на
клауза "Пълно каско", която е обща спрямо специалната такава по
отношение на допълнителните покрития, е предвидено да се покриват щети от ПТП.
С оглед дадената в общите условия дефиниция на "ПТП", въззивният съд
приема, че попадането в дупка на пътното платно, не може да се изключи от
събитието "ПТП". Такова изключение не е изрично предвидено в т. X
"Общи изключения" в уредбата на клаузата "Пълно каско",
каквито специални изключения са предвидени при допълнително покритите рискове,
нито може да се изведе по тълкувателен път. Ако волята на страните е била
рисковете, които се обезщетяват срещу допълнително заплащане, да не са включени
в рисковете, които се обезщетяват по клауза "Пълно каско", то щеше да
е налице изричното им изключване. По изложените съображения, настоящият състав
приема, че волята на страните е при уговорено "Пълно каско" да се
покриват и вредите от попадане в необезопасена дупка на пътното платно, което
попада в дадената дефиниция на пътно-транспортно произшествие. Ето защо,
възражението на въззивника,
че не е налице покрит риск, се явява неоснователно.
Съгласно
приложимата към казуса нормативна уредба, ответникът Столична община, в
качеството си на юридическо лице е правен субект, на когото е възложено по
силата на закона – чл. 31 Закона за пътищата (ЗП) и чл. 167 ЗДвП, задължението
да осъществява чрез съответните служби за контрол (чл. 167, ал. 2 ЗДвП)
дейностите по ремонт и поддръжка в изправно състояние на общинските пътища,
сигнализиране за препятствията по тях, както и отстраняването на препятствията
и неизправностите във възможно най – кратък срок. Установената необезопасена шахта на пътното платно представлява
"препятствие на пътя" по смисъла на параграф 1, т. 19 от ППЗДвП, тъй
като нарушава целостта на пътното покритие и създава опасност на движението. По
делото няма спор, че пътят, на който е реализиран инцидентът, е общински.
Според § 1, т. 3 от ДР на ЗП, "пътни съоръжения" са: водостоците,
мостовете, виадуктите, естакадите, надлезите, подлезите, тунелите, подпорните и
декоративните стени, укрепителните и водоотвеждащите устройства и
пречиствателните съоръжения. Съгласно § 7, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА собственост на
общините са и мрежите и съоръженията на В и К системата на територията на
общината, в това число и канализационните шахти от типа дъждоприемна, които
обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния
фонд на търговски дружества. Според разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 4, б.
"б" от Закона за водите, публична общинска собственост са:
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината, в това число
и уличните канализационни мрежи и дъждоприемните шахти в урбанизираните
територии и отвеждащите канализационни колектори с прилежащите им съоръжения и
пречиствателните станции и съоръженията за отпадъчни води, които обслужват
потребителите на територията на общината, с изключение на тези по чл. 13, ал.
1, т. 7. И не на последно място, разпоредбата на чл. 141, ал. 1 от Закона за
водите, вменяваща задължение на собственика да поддържа водностопанските
системи в техническа изправност, като съгласно чл. 19, т. 4 от ЗВ, вр. чл. 191
от ЗВ кметът на общината контролира изграждането, поддържането и правилната
експлоатация на канализационните мрежи и съоръжения, както и изграждането, поддържането
и експлоатацията на водностопанските системи по чл. 19, т. 4 ЗВ.
Доколкото в
конкретния случай не се установява шахтата като част от пътната настилка да е
била обезопасена с нарочен пътен знак, който да указва на водачите да я
заобиколят, за да продължат движението си (аргумент от чл. 52, ал. 1 от
ППЗДвП), а и не се доказа да е имало каквато и да е друга указателна табела или
сигнализация, въззивикът – ответник не е изпълнил вменено му по закон
задължение, от което е настъпила вредата. Общината
като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез
своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В
конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване
на находящата се на пътното платно необезопасена шахта до обезопасяването й, е
довело и до неизпълнение на задължението по чл. 31 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради
което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът – въззивник носи отговорност за
причинените при процесното ПТП вреди, като възраженията на въззивника за липса
на пасивна материалноправна легитимация са неоснователни.
Предвид цитираната
нормативна уредба, въззивният съд намира, че е налице неизпълнение на вменените
от закона задължения на Столична община - правно регламентирана дейност, осъществима
от нейни или наети от нея работници и служители, в причинна връзка с
настъпилите имуществени вреди. По-конкретно, несигнализирането на процесното
препятствие на пътя е основание за ангажиране на гаранционно - обезпечителната
й отговорност по реда на чл. 49 вр. с чл. 45 ЗЗД, тъй като в резултат на
проявеното в нарушение на закона бездействие е настъпило непозволено увреждане.
С оглед цитираните законови разпоредби, възраженията на въззиваемия – ответник
в обратен смисъл са неоснователни.
По изложените
съображения следва да се приеме, че е осъществен фактическия състав на
непозволеното увреждане, като вредоносния резултат е причинен от виновното и
противоправно поведение на служители на ответника. Застрахователят е изплатил
за застрахования обезщетение в размер на 1 022,00 лева, като съгласно нормата
на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, действал към момента на възникване на регресното
право, с плащането на застрахователно обезщетение, застрахователят е встъпил в
правата на застрахования до размера на платеното за възложената от него на
трети лица работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД.
Обемът на регресното право се определя от размера на действителните вреди, но
не повече от извършеното застрахователно плащане, поради което въззивният съд
приема, че в полза на ищеца е възникнало вземане в размер на изплатеното
застрахователно обезщетение именно в размер на 1 022,00 лева.
В този смисъл
следва да бъде отбелязано, че настоящата съдебна инстанция не споделя възражението,
че доколкото реално е изплатена само сумата в размер на 693,30 лв., то този
размер следва да бъде присъден. Обемът на вземането на застрахователя е
категорично определен в нормата на чл. 410, ал. 1 от КЗ – на възстановяване
подлежи платеното обезщетение и обичайните разноски. Вземането следва да
покрива реалния размер на определеното застрахователно обезщетение, независимо
дали същото е погасено изцяло чрез плащане или чрез други погасителни сподоби –
в случая чрез прихващане. Установи се по делото, а и не е налице спор между
страните в производството, че застрахователят ЗАД „Б.В.И.Г.“ е изплатил
по-малка сума от определеното обезшетение, тъй като е извършено прихващане с
разсрочена вноска по застраховката, така, както предварително е уговорено в раздел
VI, глава III от Общите условия, „Общи положения при изплащане на застрахователно
обезщетение“. Това обстоятелство обаче не променя реалния размер на определеното
и одобрено застрахователно обезщетение за процесното застрахователно събитие - а
именно 1 022,00 лв. и това следва да е сумата, която се дължи за възстановяване
на платилия застраховател.
По изложените
съображения, предявеният иск е основателен и доказан до пълния предявен размер,
а предвид съвпадението на изводите на двете инстанции, решението следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода на
правния спор на основание чл.78, ал.3 от ГПК, право на разноски в
производството има въззиваемата страна. Същата е претендирала такива в размер
на 360,00 лева с ДДС, за процесуално представителество, съгласно представен по
делото Договор за правно обслужване от 10.05.2008г. и фактура № ********** от
10.10.2019г., обективираща плащане, която сума следва
да й бъде присъдена.
С оглед цената на
исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е
окончателен и не подлежи на касационно обжалване.
Воден от горното, Софийски
градски съд,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 155670
от 01.07.2019 г., постановено по гр. д. № 66816/2018 г. по описа на Софийски районен
съд, ГО, 138 състав.
ОСЪЖДА Столична община, с
адрес в гр.София,, ул.“*****, да заплати на ЗАД „Б.В.И.Г.“, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление в гр.София, пл.“*****, със съдебен адрес ***
чрез адв.А.С., да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360,00 лева
с ДДС, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение във въззивното
производство.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2.