№ 280
гр. Русе, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Анета Георгиева
Членове:Николинка Чокоева
Антоанета Атанасова
при участието на секретаря Тодорка Недева
като разгледа докладваното от Антоанета Атанасова Въззивно гражданско
дело № 20214500500575 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ОУ „Иван Вазов“ Русе, представлявано
от Т.Й. - директор против решение № 260406/12.05.2021г., постановено по гр.
д. № 4451/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която е осъдено да
заплати на М. Б. Ш. сумата 5000 лв. за причинените й неимуществени вреди –
болки и страдания в резултат от увреждане на здравето й при падане на
неосветено стълбище – прилежаща част към сградата на ОУ „ Иван Вазов“ в
нощта на 26.05.2019 г., около 23,50 ч., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането 26.05.2019 г. до окончателното
й изплащане. Въззивникът намира първоинстанционния съдебен акт за
неправилен и незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния
закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Счита
решението и за необосновано. Излага оплаквания за превратно тълкуване от
страна на съда на събраните по делото доказателства. Намира, че гласните
доказателства не установяват по категоричен начин приетото от съда, че
стълбищната площадка не е била осветена, а обратното - налице са множество
1
такива, които го опровергават. Заема позиция, че съдът неправилно е
кредитирал изцяло свидетелските показания на водените от ищцата
свидетели, тъй като същите обслужвали нейната кауза. Според
жалбоподателя, съдът е следвало да ги разгледа и цени в съвкупност с
останалите гласни доказателства, а не изолирано. Излага още доводи, че
ищцата не била наета по ТПО с ответното училище, поради което липсвало
първото условие за определяне на злополуката като трудова. Поради това
намира, че не следва да отговаря и за настъпилото увреждане. Счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че длъжностни лица,
служители на учебното заведение с бездействието си, са допринесли за
настъпването на вредоносния резултат. Иска отмяна на решението в
обжалваната от него част с произтичащите от това законови последици.
Претендира разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна М. Б. Ш. чрез адв. З.П. АК Русе, в който се взема
становище за неоснователност на жалбата по подробно изложените в
отговора съображения. Заема позиция, че районният съд правилно е
квалифицирал правния спор, както и че липсват допуснати процесуални
нарушения, заявени в жалбата. Обратното, твърди, че изведеният от съда
извод за основателност на претенцията е в резултат на обстойно обсъждане на
доказателствения материал, в т. ч. и показанията на 6 бр. свидетели.
Претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на решението в
обжалваната част, както и присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 ЗА.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от Община
Русе, в който се взема становище за неоснователност на жалбата по подробно
изложените в отговора съображения. Претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивната жалба е подадена от процесуално легитимирано лице, в
законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради
което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като
2
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. След извършена
служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящата въззивна
инстанция намира, че то е валидно и допустимо в обжалваната част.
Въззивният състав споделя изцяло мотивите на районния съд в
обжалваното решение, както относно установените фактически положения,
така и развитите правни доводи и на основание чл. 272 ГПК счита, че същото
следва да бъде потвърдено по изложените в него съображения.
На първо място следва да се отбележи, че дадената от районния съд
правна квалификация на предявения от ищцата иск по чл. 49 ЗЗД е правилна
и съответства на посочените от нея факти и обстоятелства, както и
формулирания петитум. Поради това неотносими се явяват възраженията във
въззивната жалба, касаещи наличието на трудова злополука, доколкото
претенция по чл. 200 КТ в настоящото производство от страна на ищцата не е
била заявявана.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД, е отговорност за
репариране на вреди, причинени от чужди действия или бездействия,
осъществени при и по повод изпълнение на възложена работа. Отговорността
на възложителя по чл. 49 ЗЗД е обезпечително-гаранционна, обективна,
безвиновна и производна от отговорността на прекия извършител, чиято
отговорност е с правно основание чл. 45 ЗЗД и е виновна, като вината се
презумира. 3а осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл.
49 ЗЗД е необходимо кумулативно наличие на следните елементи: възлагане
на работата от ответника; противоправно деяние на изпълнителя - пряк
причинител; вреди за ищеца; причинна връзка между деянието и вредата;
деянието да е за изпълнение на възложената работа при или по повод
изпълнението на тази работа и вина на извършителя. Възложителят отговаря
по чл. 49 ЗЗД и тогава, когато не е установено кой конкретно от неговите
длъжностни лица при или по повод възложената работа е причинил вредите,
поради което за отговорността по чл. 49 ЗЗД не е необходимо да се
персонифицира прекият причинител на увреждането, а е достатъчно да се
установи нарушението на правилата, които обезпечават безопасното
осъществяване на дейността. Отговорността по чл. 49 ЗЗД за възложителя
възниква и тогава, когато причинителят на увреждането е нарушил дадените
3
му указания или правилата за възложената работа. Възложителят носи
отговорност и за вреди от бездействие, изразяващо се в неизпълнение на
задължения за действия, които произтичат от закона, от техническите и други
правила и от характера на възложената работа. Във всички случаи на
непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното (чл.
45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина.
Противоправността не подлежи на доказване, доколкото изводът за
наличието й не е фактически, а представлява правна преценка на деянието,
вредата и причинната връзка между тях от гледна точка на действащите
разпоредби. Останалите елементи от фактическия състав трябва да се докажат
от претендиращия обезщетението, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест.
Не се спори между страните, а това се се установява и от събраните
гласни доказателства, че на 26.05.2019 г. в качеството си на член на СИК за
провеждане на избори за членове на Европейския парламент, секция № 12,
находяща се в ОУ „Иван Вазов“, ищцата на излизане от входа на училището
към 23,50 ч, в опит да слезе по стъпалата, е паднала с главата надолу по
стълбите. От събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че причина за това падане е липсата на достатъчна осветеност на
входа на училището. В този смисъл правилно районният съд е ценил
свидетелските показания на св. М.К., която е пряк очевидец на инцидента и
поради това има непосредствени възприятия от него. Същата изнася данни, че
поради приключване на работата на повечето комисии по обработка на
книжата след изборния ден осветлението в училището било намалено, а
крушката на входа не светела. Показанията й са логични и последователни и
не са опровергани от другите доказателства. Неоснователни са доводите във
въззивната жалба, че съдът е ценил само показанията на водените от ищцата
свидетели, които обслужвали нейните интереси. Липсват данни за каквато и
да било заинтересованост от изхода на делото от страна на св. К., липсват и
доводи в този смисъл във въззивната жалба. Отделно от това, съдът обстойно
е обсъдил и съпоставил показанията на всички свидетели, за да изясни
обективната истина. Безспорно е установено, че свидетелите А. и Х. са
напуснали сградата на училището преди това и няма как да дадат относими
4
към предмета на делото показания – доколко и дали е било изобщо осветено
стълбището към 23:50 ч. Що се отнася до св. Д. и св. Г., установено е, че те са
се намирали по същото време в училището, но не са възприели пряко
падането. Изнесеното от тях, че училището е било осветено, че по време на
избори навсякъде е светло са принципни твърдения, които обаче по никакъв
начин не опровергават показанията на св. К., че при излизането й заедно с
ищцата от входа на училището навън е било тъмно и ориентацията им е била
затруднена допълнително от преминаването от осветеното фоайе към
тъмното стълбище. И св. Д., и св. Г. категорично заявяват, че са научили за
инцидента от други хора и не са били очевидци на падането, респ. на
осветеността на стълбите към него момент.
Според приетата по делото СМЕ ищцата е получила следните
увреждания: субарахноидален кръвоизлив, счупване на лява зигуматична
кост, кръвонасядане на лицето, счупване на лява лъчева кост, в далечния край,
които са резултат на действието на твърди тъпи предмети и могат да бъдат
получени при инцидента на 26.05.2019 г. при падане по стълби.
След внимателен и подробен анализ на събраните по делото гласни
доказателства и приетата по делото СМЕ, първоинстанционният съд
правилно е приел, че е налице причинно-следствена връзка между липсата на
осветеност и необезопасеност на стълбите пред училището, в което се е
помещавала избирателна секция 12, член на която е била ищцата, и
настъпилите за нея травматични увреждания.
Както вече бе посочено, липсва спор, че инцидентът с ищцата е
настъпил на стълбището на ответното училище, на което е предоставена
безвъзмездно за управление и стопанисване сградата с прилежащия й терен и
което поради това носи отговорност за нейното безопасно използване. Поради
това, съобразно нормата на чл. 49 ЗЗД, ОУ „Иван Вазов“ следва да отговаря
за причинените вреди. В резултат на получените от падането увреждания,
ищцата е търпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания,
негативни преживявания и ежедневни неудобства – съгласно заключението на
СМЕ и показанията на свидетелите. Тези вреди, в причинна връзка с
инцидента, следва да бъдат репарирани, като първоинстанционният съд,
съобразявайки вида и характера на уврежданията, периода, през който
5
последиците от тях са били търпени и причинените от тях дискомфорт и
негативна промяна в начина на живот, правилно е определил, съгласно
нормата на чл. 52 ЗЗД, като справедлив размер на обезщетението 10 000 лв.,
като е уважил обаче исковата претенция само за сумата от 5 000 лв.,
приемайки за основателно своевременно въведеното възражение за
съпричиняване и определяйки същото на 1/2. Предявеният иск за заплащане
на законна лихва има акцесорен характер и следва основателността на
главния иск.
По горните съображения въззивната инстанция намира, че
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, като правилно и законосъобразно.
С оглед изхода на спора и предвид своевременно направеното искане
в полза на пълномощника на ищцата – въззиваема в настоящото производство
следва да се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА в
размер на 580 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Разноски в полза на Община
Русе не се следват в настоящото производство.
Мотивиран така, Окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260406/12.05.2021 г., постановено по гр. д. №
4451/2020 г. на Русенския районен съд в частта, с която ОУ „Иван Вазов“
Русе е осъдено да заплати на М. Б. Ш. сумата 5000 лв. за причинените й
неимуществени вреди – болки и страдания в резултат от увреждане на
здравето й при падане на неосветено стълбище – прилежаща част към
сградата на ОУ „ Иван Вазов“ в нощта на 26.05.2019 г., около 23:50 ч., ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждането
26.05.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА ОУ „Иван Вазов“ Русе, ЕИК *********, представлявано от
Т.К.Й. - директор да заплати на адв. З.П. АК Русе, служ. адрес: гр. Русе, ул.
„Света гора“ № 7, партер като пълномощник на М. Б. Ш., ЕГН **********
сумата в размер на 580 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за
безплатно процесуално представителство пред въззивната инстанция на
6
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в законна
сила.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7