Р Е Ш Е
Н И Е
№ 156
гр. Пловдив, 25.01.2019г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември, две хиляди и осемнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА НИЗАМОВА
при
участието на секретаря Сийка
Радева, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 5970/2018г.
по описа на ПРС, XXV нак. състав, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалваното
е Наказателно постановление №
18-1030-005132 от 26.06.2018г. издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на А.Б.Б.
с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ са му наложени
административни наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно
постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат
общо 12 контолни точки.
Жалбоподателят А.Б.Б., чрез процесуалния си представител
адв. А.Б., обжалва
цитираното наказателно постановление, като моли същото да бъде отменено.
Оспорва се по същество извършването
на
административно нарушение, изтъкват се и допуснати нарушения в хода на
административното производство.
Въззиваемата
страна, Сектор „пътна полиция“
при ОДМВР гр. Пловдив, не изразява становище по така депозираната жалба.
Съдът,
като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие
за установено от фактическа страна следното:
На 18.06.2018г., около 17.20 часа, в град Пловдив, жалбоподателя А.Б.Б., който бил неправоспособен
водач, управлявал лек автомобил, "Мазда МХ3" с рама …. На ул. „Нарцис“, бил установен от
служители от 01 РУ на ОДМВР гр. Пловдив, минути след последния визуален
контакт, след като бил преследван по улиците на гр. Пловдив от свидетеля Р.Н.С.
– п. с. на 01 РУ и неговия колега Г. А.. Полицейските служители видели водача
на автомобила – настоящия жалбоподател. На жалбоподателя била извършена
проверка, като за целта бил отведен в 01 РУ при ОДМВР Пловдив. Водача отказал
да бъде тестван за наличие на наркотични вещества и техните аналози с „Дрегер
Дръгчек 3000“ с реф. № 8325554. На жалбоподателя бил съставен АУАН за извършено
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В графата за възражения той отбелязал
„Възразявам“, без да уточни за какво точно. На водача бил издаден и талон за
медицинско изследване № … в който било отбелязано че следва да отиде в МБАЛ
„Пловдив“ и да даде кръв до 20.49ч., а в талона било отразено че водача отказва
да бъде тестван с техническо средство „Дрегер Дръгчек 3000“ с реф. № 8325554, а
жалбоподателя собственоръчно написал „Не желая да бъда тестван“. Поради това
кръв за наркотична проба не била взета. Тъй като спрямо жалбоподателя било
образувано Бързо производство № 477/2018г.
по описа на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, за извършени престъпления по чл.
343в и чл. 345, ал. 2 от НК, същия бил задържан със заповед за полицейско
задържане от дата 18.06.2018г., в 21.00часа. Въз основа на издадения АУАН в последствие
било издадено обжалваното наказателно постановление.
Така
изложената фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена въз основа
на показанията на разпитания като свидетел актосъставител – м. и. П.П. и свидетеля по акта Р.С.,
както и от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата
на чл. 189, ал. 2 ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава
от съвкупния доказателствен материал.
По
същество жалбоподателя Б.
заявява че не бил управлявал посочения в акта и НП, автомобил. Твърди се той и неговата приятелка
свидетелката Б. да са избутали на ръка автомобила навън от гаража където бил
паркиран, и че той не е управлявал същия защото бил неизправен. В тази връзка се
иска отмяна на наказателното постановление с което на жалбоподателя е наложена глоба
в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24
месеца. Соченото от
жалбоподателя не се подкрепя и е в противоречие със всички събрани по делото
доказателства които се кредитират от съда.
По делото е разпитан като свидетел
актосъставителя П.П., който разказва че бил извикан от колегите си в 01 РУ при
ОДМВР Пловдив, за да състави акт на нарушител, установен от служители на 01 РУ,
които са свидетели по съставения акт. Нарушителя бил в районното управление и
от свидетелите по акта било установено че управлява автомобил без
регистрационни табели, както и че отказал да бъде тестван за наркотични
вещества. Свидетелят сочи че часа на нарушението е часа в който жалбоподателя е
установен като нарушител, посочен от свидетелите очевидци в акта, като той е
съставил акта по-късно. Издал е талон за медицинско изследване, в който посочил
че може да даде кръв до 20.45часа.
По делото е разпитан и
свидетеля по акта – Р.С., п. с. в 01 РУ при ОДМВР Пловдив. Свидетеля
разказа как бил установен нарушителя.
Посочи че в оперативната дежурна част на 01 РУ при ОДМВР Пловдив, бил подаден
сигнал за това че червен автомобил без номера кара безотговорно по ул.
„Константин Нунков“ и се качва по тротоарите с което създава опасност за
другите водачи и пешеходците. Св. С. извършил действия по установяване на
извършителя на нарушението за което бил подаден сигнал, при което засякъл
автомобил с даденото описание. При разминаване с автомобила свидетеля успял да
види водача на червения автомобил през стъклото добре, и в последствие го
разпознал. Видял че в него се вози мъж, който бил сам. При преследването на автомобила без номера,
същия успял за кратко да се измъкне в малките улички в които се движел, но
няколко минути по късно полицейските служители го установили на ул. „Нарцис“.
Автомобила бил спрян, а нарушителя бил извън автомобила. Свидетеля разпознал
нарушителя като водача на преследвания автомобил. Там било и едно момиче,
позната на жалбоподателя. Св. С. провел разговор с нарушителя и го попитал не е
ли видял полицейския автомобил, при което същия му отговорил че не бил го
видял. Автомобила бил без номера, без застраховка и марка „Мазда“. Свидетеля С.
е категоричен че жалбоподателя бил човека който е видял да управлява
автомобила. Същия го разпозна и в залата, въпреки изминалото време. Тъй като
автомобила бил без номера, жалбоподателя бил отведен в районното управление за
извършване на проверка. При извършената проверка, той отказал да бъде тестван
за наркотични вещества поради което бил извикан патрул от сектор „ПП“.
Съдът напълно кредитира
показанията на св. П. и св. С. като взаимно допълващи се, логични,
последователни и съответни на останалите кредитирани доказателства по делото и най-вече
изхождащи от
незаинтересовано от крайния изход
на делото лица - свидетелите не се познават с жалбоподателя и в този смисъл по делото не се установява мотив
същите да дават
недостоверни показания с цел да утежняват положението му. Ето защо съдът
намира, че показанията на тези свидетели са достоверен източник на информация.
По делото беше разпитана като
свидетел Б.Б. посочена от страна на жалбоподателя. Същата разказва за
извършената на нейния приятел Б. проверка пред гаража на същия. Заявява че от
сутринта била заедно с него и той не е управлявал автомобил. Автомобила без
регистрационни табели не бил в движение, и двамата с нейния приятел го били
избутали на ръка извън гаража защото гаража бил много тесен. Твърди че Б. не
бил управлявал автомобила без номера. Когато полицаите дошли извършили
проверка, държали се много мнително, закарали жалбоподателя в районното
управление и го освободили на другия
ден. От приятеля си разбрала че бил
обвинен за това че карал кола без номера. Съдът приема показанията на св. Б.
като показания на заинтересован от изхода на делото свидетел, в близки
отношения със жалбоподателя, в интерес да подкрепят защитната позиция на същия.
Поради това кредитира от тях само тези части които не противоречат на
останалите кредитирани доказателства, като в останалата част показанията на
тази свидетелка се явяват изолирани и неподкрепени от останалите събрани по
делото доказателства. Същите са нелогични и будят у съда съмнение като следва
да се преценяват и през призмата на това че свидетелката е приятелка на
жалбоподателя и като такава желае да му помогне в конкретната ситуация.
Тази
фактическа обстановка обосновават следните правни изводи:
Жалбата
е подадена от лeгитимирана страна, в законоустановения срок и е насочена срещу
подлежащ на обжалване акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна. За да достигне до този извод,
настоящият съдебен състав съобрази следното:
В
конкретния случай административнонаказателната отговорност на жалбоподателя Б. е била ангажира за това, че
на посочените в АУАН дата и място същия е отказала да му бъде извършена
проверка с техническо средство
„Дрегер Дръгчек 3000“ с реф. № 8325554 за установяване на употерба
на наркотични вещества или техните аналози и не е изпълнил
предписанието за медицинско изследване за установяване на наличие на наркотични вещества в кръвта му. Жалбоподателят отрича да е управлявал процесния
автомобил.
В
този смисъл следва да се има предвид, че според нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП,
се наказва този водач на МПС, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол или упойващи вещества
или не изпълни предписанието за медицинско изследване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, т.е. в случая е без значение обстоятелството дали водачът
е бил употребил такъв. Съставомереното поведение се изразява в самия отказ на
жалбоподателя да бъде тествана
за алкохол/наркотични вещества - поведение,
което е бил длъжен да предприеме,
след като е бил изрично и неколкократно поканен от надлежен орган (в случая
полицейски служител) да извърши това. В случая се установява с категоричност
(от показанията на свид. С. и
св. П.,
както и АУАН, чиято доказателвена сила не бе опровергана), че жалбоподателя Б. изрично е отказала да му бъде извършена проверка за
употреба на наркотични вещества
и отказал да даде кръв за анализ. Нещо повече и в издадения талон за медицинско
изследване жалбоподателя отразил че не желае да бъде тестван. Св. С. заявява че
жалбоподателя не отрекъл че е управлявал процесния автомобил а на въпроса му не
го ли бил видял и защо избягал, той отговорил че не го бил видял и не отрекъл
да е шофирал. Ето защо следва да се приеме, че в конкретния случай се установява
факта на извършеното административно нарушение, за което на Б. е била наложена глоба в
размер на 2000 лева и му е било отнето
правото да управлява МПС за срок от 24 месеца, поради което и оплкванията му в този смисъл следва да се
отклонят като неоснователни и неподкрепени от събраните по делото
доказателства.
За
пълнота на изложението следва все пак да се обсъдят възраженията на
жалбоподателя в тази насока: Що се отнася до направеното от страна на
адв. Б. възражение за допуснато процесуално нарушение свързано с отбелязания
час на извършеното нарушение, настоящия състав намира че не е допуснато
съществено процесуално нарушение. На първо място следва да се посочи че в акта
е отразено „Около 17.20ч.“. Св. П. посочи че часа на извършване на нарушението
е посочен от полицейските служители извършили проверката като той самия е
пристигнал по-късно за да състави акта. Свидетеля посочи че е връчил талон за
медицинско изследване в по-късен час, като е дал срок ако жалбоподателя ако
иска да даде кръв. Посоченото се подкрепя от показанията на св. С., който
посочва че той е установил извършеното нарушение. Обстоятелството че между часа
посочен за час на извършеното нарушение и съставянето на акта и издаването на
талон за медицинско изследване са минали няколко часа, не се отразява на факта
че такова е било извършено. Нещо повече, следва да се отбележи, че колкото по
продължителна е проверката и повече време минава от установяването на
нарушението до издаването на талона, толкова концентрацията на наркотичното
вещество би намалявала във времето което се явява само в услуга на
жалбоподателя. Той обаче не е искал да даде кръв, в резултат на което сам се е поставил в положение сега да се оправдава.
Видно от заповедта за задържане приложена по делото, същия е бил задържан за
извършване на престъпления, в 21ч. който час е последващ крайния час посочен от
св. П. в издадения талон за медицинско изследване. В показанията на св. Б. пък се твърди
проверката да е започнала около 15-16ч. следобед. Следователно посочения в акта
и НП час около който е извършено нарушението е достоверен и поради това съда не
намира процесуален пропуск водещ до отмяна на издаденото НП.
От всички събрани по делото
доказателства съдът прие че безспорно се доказа че жалбоподателя е извършил
нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. От показанията на св. С. се установи че
същия е видял как жалбоподателя управлява лек автомобил, червен на цвят, Мазда,
без регистрационни табели из улиците около ул. „Нарцис“ в гр. Пловдив, същия е
бил сам в автомобила, преследвал го е и след като го изпуснал от поглед,
няколко минути по-късно установил автомобила паркиран на ул. „Нарцис“ № 3, а
жалбоподателя до него. След като автомобила бил управляван от жалбоподателя,
който бил разпознат от полицейските служители в последствие, макар и стоящ
извън автомобила на ул. „Нарцис“, съдът приема че безспорно именно
жалбоподателя е управлявал същия, като е бил управляван от него и по ул.
„Нарцис“ до № 3, където бил установен минути след последния визуален контакт на
св. С., с автомобила и жалбоподателя. В противен случай няма логично обяснение
как автомобила на жалбоподателя, управляван от него минути преди да бъде
установен на ул. „Нарцис“ в гр. Пловдив, се е озовал именно пред гаража на
жалбоподателя минути по-късно и до него стоял именно видения да го управлява
малко по-рано жалбоподател.Свидетеля С. беше категоричен че е видял нарушителя
и дори го разпозна в съдебната зала, въпреки че същия стоеше в залата просто
като наблюдател и не се беше афиширал като жалбоподател. Св. С. посочи че
жалбоподателя отказал да бъде тестван за наркотични вещества и поради това бил
извикан екип от сектор „ПП“. Показанията на този свидетел се допълват от
показанията на актосъставителя св. П..
Така
или иначе по делото не бяха ангажирани доказателства, които да опровергаят
категоричните показания на свид. С., според които
жалбоподателя е управлявал
процесния автомобил, след което е отказал
да даде проба с техническо средство и кръвна проба. Именно неговите показания, на фона
установения отказ на жалбоподателя да бъде тестван
за алкохол като същия не е дал
проба,
водят на единствения възможен извод за причината за това - че същия е бил под въздействието на наркотични вещества и страхувайки се
от следващата се отговорност, е отказал да бъде тестван.
Поради
всичко гореизложено съдът не възприема предложената от жалбоподателя версия за случилото се, доколкото не даде
вяра на тезата му, която звучи
неубедително, нелогично и поради това недостоверно и която очевидно е защитна и
цели единствено избягване на следващата се административнонаказателна
отоговорност.
Всичко
гореизложено обосновава и извода, че установената по делото фактическа
обстановка, която категорично обосновава извод за наличие на извършено нарушение, се подкрепя изцяло от доказателствения материал, от
анализа, на който може да се направи извод, че изложените в наказателното
постановление фактически обстоятелства съответстват на действителното
положение, интерпретирани са правилно и са оценени обективно, в съответствие с
материалния закон. Същите изпълват обективните признаци от състава на
визираните административно наказателни норми и дават основание да се обоснове
извод, че вмененото нарушение е
действително извършено, поради което административно наказващият орган
законосъобразно и обосновано е ангажирал отговорността на жалбоподателя по административен ред.
Следва
да се посочи, че настоящият съдебен състав не констатира и формални основания
за отмяна на обжалваното наказателно постановление. При съставяне на АУАН и
издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на
чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.
Преценката на наказващият орган за липсата
на чл. 28 от ЗАНН по
отношение на нарушението е правилна. В хода на производството не се установи
нарушението да се отличава с по-ниска степен на обществена опасност от останалите
нарушения от този вид, още повече, че от показанията на свидетелите се
установява, че нарушителят е управлявал автомобила без да е регистриран по
надлежен ред, по начин събудил притеснението на гражданите подали сигнал до
полицията. Горното обстоятелство не може да обоснове ниска степен на обществена
опасност на нарушението и нарушителя. Действително съгласно TP № 1/12.12.07
година на ВКС, преценката по чл. 28 от ЗАНН
подлежи на съдебен контрол, но в ЗАНН липсва изискване за нарочно произнасяне в
НП от наказващият орган по приложението на този законов текст и горното не е
възведено като задължителен негов реквизит, липсата на който да влече отмяната
му. Със самия факт на издаване на НП, наказващият орган е преценил, че не са
били налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН. Административното
наказание което е било наложено е определено съгласно
законовите изисквания, а сериозността му изразява духа на закона да се санкционират подобни нарушения, като
такива с висока степен на обществена опасност, с оглед анализа на причините и
последиците от множеството пътнотранспортни нарушения и отчитане на
статистическите данни, които са общественоизвестни. В този смисъл, предвид
конкретиката на настоящия казус, съдът намира, че не може да се приеме
наличието на маловажен случай, по смисъла на чл.
28
ЗАНН, респективно нарушителят правилно е бил санкциониран.
По отношение на контролните точки, съгласно
НАРЕДБА № Iз-2539 от 17.12.2012 г.за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно
допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за
провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл.
6ал.1т.3 от същата, за отказ на водач, който управлява МПС, трамвай или
самоходна машина, да му бъде извършена проверка с техническо средство за
установяване употребата на алкохол или упойващи вещества или неизпълнение на
предписанието за медицинско изследване на концентрацията на алкохол в кръвта му
се предвижда отнемане на 12 к.т. Отнемането на контролни точки се извършва въз
основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал.2 при налагане на наказания за
нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите
контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по
силата на закона т.е екс леге и същото има контролно -отчетен характер.
Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен
характер - същото не представлява нито административно наказание, нито
принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение,
която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на
контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото
обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на
наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то в тази част - относно
броя на отнетите контролни точки, НП подлежи на обжалване съобразно чл. 189, ал.6 от ЗАНН, като съдът следва да извърши проверка
доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с
Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните
точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление
за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните
точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение
на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН- чл. 57ал.1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се
явява правилно.
Всичко
гореизложено обосновава неоснователността на жалбата на А.Б.Б., поради което същата следва
да бъде оставена без уважение, а обжалваното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.
Мотивиран
от горното ПРС XXV н. с.,
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-1030-005132 от 26.06.2018г. издадено от Началник
Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Пловдив, упълномощен със Заповед рег. № 8121з-515 от 14.05.2018г., с което на А.Б.Б. с ЕГН: **********, на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са му наложени административни
наказания: глоба в размер на 2 000лв. и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, за нарушение по
чл. 174, ал. 3 от ЗДвП. В издаденото наказателно
постановление е посочено че на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат
общо 12 контолни точки.
Решението
подлежи на обжалване пред ПАС по реда на гл. XII АПК и на основанията в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: /п/
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.Р.