№ 19940
гр. София, 05.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110102266 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от М.
М. А., ЕГН **********, гр. *** против В.А.Р.“, гр. ***, представлявана от
нейния началник – ***, иск с правно основание чл. 128 т.2, вр. чл.242, ал.1 КТ,
с искане да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца дължими трудови
възнаграждения по трудов договор № 696 от дата 18.02.2022 г., а именно 32 %
за работа в МО, порционни пари (неделими, в пълен месечен размер),
средства за представително облекло (пропорционално на отработеното
време), ведно със законната лихва.
Твърди се, че на дата 18.02.2022 г. ищецът сключил трудов договор с
В.А.Р.“ като гост – преподавател на длъжност „***“ за времето от дата
28.02.2022 г. до 31.07.2022 г. на основание – решение от заседание на
Академичния съвет, с протокол № 2/25.01/2022 г., като съгласно този договор
(т.2.4.) следва да му се изплаща установеното основно трудово месечно
възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер, а именно:
-за работа в МО – в размер на 32% от ОМВ;
-порционни пари;
-средства за представително облекло (годишно, пропорционално на
отработеното време);
Изтъква, че към горепосоченото възнаграждение се прибавя и такова за
образователна и научна степен „доктор“ на основание чл. 14а, ал. 2 от Закона
за развитие на академичния състав на Р. България (ЗРАСРБ).
Твърди, че са му били изплатени само тези по основно трудово месечно
1
възнаграждение и за образователна и научна степен „доктор“ на дата
03.02.2023г., като повече от половин година след приключване на договорните
отношения, и след изрични указания на министъра на отбраната, в резултат на
допълнителна проверка от Инспектората на МО, не е изплатено нито едно от
допълнителните възнаграждения, като посоченото неофициално основание за
неизплащането е, че има служебно правоотношение с МО. Поддържа, че
изпълнението на предметния договор, през по – голяма част от неговото
времетраене е било съпътствано от проверка на Инспектората на МО. Твърди,
че от констатациите на проверката се установява, че договорените
допълнителни възнаграждения следва да бъдат изплатени, за което ищецът ще
бъде надлежно уведомен, което обстоятелство не се е случило. Заявява, че
след извършената допълнителна проверка от Инспектората на МО за
изпълнение на утвърдените от Министъра на отбраната констатации от
предишната проверка му е изпратено писмо с рег. № 22-10-58/03.01.2023 г., че
средствата не се изплащат, тъй като липсвала вътрешна уредба как да стане
това. Твърди, че задачата е била в процес на изпълнение, като е имало нужда
от прецизиране, допълване и синхронизиране, което налагало да се свика
работна група, както и техническо време за нейното изпълнение. Счита, че
впоследствие е свикана такава работна група, тъй като били обнародвани 3
броя наредби в Държавен вестник, бр. 47 и бр. 48 от 2023 г., информацията за
които е поместена в писмо от Директора на дирекция „Правно – нормативна
дейност в отбраната“ в МО до постоянния секретар на отбраната, с рег. № 21-
40-6/07.06.2023 г., касаещи условията и реда за изплащане на пътни пари,
порционни пари и такива за представително облекло на служители в
системата на МО при наличие на повече от едно правоотношение, които
влизат в сила от дата – 01.06.2023 г. Ищецът твърди, че във връзка с това
обстоятелство, на дата 19.06.2023 г. със заявление до началника на В.А.Р.“
поискал неуредените финансови задължения по трудов договор № *** между
него и А да бъдат уредени, като основанието за това е, че посочените
специални наредби влизат в сила от дата – 01.06.2023 г. т.е. по време на
изпълнение на процесния трудов договор през 2022 г. същите не са действали,
а дължимостта им е точно регламентирана в него. Изтъква, че съгласно
Договора са дължими и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен
характер за работа в МО в размер на 32 %, които също не са изплатени.
Поддържа, че отговор от страна на А във вид на изплащане на дължимите
средства или на аргументиран отказ, до този момент липсва.
С оглед на изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати
допълнителни трудови възнаграждения в размер на 32% за работа в МО,
порционни пари, средства за представително облекло, ведно със законната
лихва за просроченост по банкова сметка с IBAN ***.
С уточнителна молба от 19.03.2024г. ищецът уточнява размера на
предявените претенции, а именно
- допълнително възнаграждение в размер на 32% за клас прослужено
време за работа в МО: за 5 месеца и 1 работен ден, съобразно изработеното
време и основното трудово месечно възнаграждение от 329 лв. (5x329 + 1/20
от 329 = 1661.45 лв.) - 531.66 лв.;
2
- порционни пари: за 5 месеца и 1 работен ден, съобразно Наредба №
Н- 22/ 14.08.2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в
МО, СППМО и БА и годишната министерска заповед, в размер на 200лв. на
месечна база (5.200 + 1/20 от 200) - 1020.00 лв.;
- средства за представително облекло: за 5 месеца и 1 работен ден на
1/4 работно време, съгласно Наредба № Н-16/19.11.2019 г. за условията и реда
за изплащане на пари за представително облекло на цивилните служители от
МО, СППМО и БА и годишната министерска заповед, пропорционално на
реално отработеното време на годишна база от 350.00 лв. (1/4 от 5 + 1/20 м.) -
36.82 лв.
С уточнителна молба от 20.06.2024г. ищецът уточнил размера на
предявените претенция по чл. 86, ал.1 ЗЗД, като начален момент за
претендиране на мораторната лихва - 01.08.2022 г. и краен момент -
подаването на исковата молба в съда - 10.01.2024 г. Конкретизира всяка една
забава, както следва:
- за неизплатени 32% за работа в МО 531.66 лв., мораторна лихва в
размер на 90.81 лв.;
- за неизплатени порционни пари 1020.00 лв., мораторна лихва в
размер на 174.22 лв.;
- за неизплатени средства за представително облекло 36.82 лв.,
мораторна лихва в размер на 6.29 лв. или сумарно: мораторна лихва 271.32 лв.
(двеста седемдесет и един лв. и 32 ст.) за периода 01.08.2022 г. - 10.01.2024 г.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по
делото, в който заявява, че предявените искове са неоснователни и недоказани.
Твърди, че в рамките на процесния период ищецът е назначен по служебно
правоотношение на длъжност – държавен експерт в дирекция „Политика по
въоръженията“ на МО по Закона за държавния служител. Твърди, че ищецът е
подал молба от дата 29.01.2021 г. до началника на В.А.Р.“, с искане да бъде
назначен на постоянен щат на академична длъжност „***“. Посочва, че с
друго заявление – от дата 19.02.2021 г. е направил искане да бъде назначен,
като гост – преподавател, на 4 часа, на длъжност „***“, съгласно чл. 52 от ЗВО
и чл. 94 от ПРАСВА. Изтъква, че с Протокол № 2 от дата 25.01.2022 г. от
заседание на Академичния съвет на А е взето решение ищецът да бъде
назначен, като гост – преподавател на академична длъжност „***“ в катедра
„Политики, стратегии и отбранително планиране“ на факултет „Национална
***“, а на дата 18.02.2022 г. е сключен трудов договор № 696 между Военната
Академия и ищецът, като гост – преподавател на длъжност „***“ в катедра
„Политики, стратегии и отбранително планиране“ на факултет „Национална
***“ (ФНСО), с работно време от 2 часа на ден за срок от 28.02.2022 г. до
31.07.2022 г. Заявява, че в рамките на процесния период ищецът притежава
образователна и научна степен „доктор“ по специалността „***“, присъдена
от А.Г.Р“ през 2016 г. за защитен дисертационен труд на тема „Развитие на
системата за отбранителна аквизиция“. Заявява, че притежава още и диплома
с № 033 от дата 02.07.2020 г., издадена от Висше училище по сигурност и
икономика – гр. Пловдив за присъдена академична длъжност „***“ в областта
3
на висшето образование „***“ по професионално направление и „***“, „***“.
Изтъква, че в своето Заявление за назначаване в А от дата – 12.05.2021 г.
ищецът е посочил, че има сключен договор с № *** от дата 06.07.2020 г. за
длъжност „***“ с ВУСИ – гр. Пловдив, който е отразен в Регистъра на
научните длъжности и дисертации в Националния център за информация и
документация – „НАЦИД“. Също така ищецът бил посочил, че по този
договор е в безсрочен неплатен отпуск, за което към свое заявление от дата
12.05.2021 г. до началника на А е представил подписана от него декларация,
затова, че по договор № *** от дата 06.07.2020 г. с ВУСИ – гр. Пловдив е в
постоянен неплатен отпуск.
Заявява, че поради обстоятелството, че ищецът е държавен експерт в
ДПВ в МО е било невъзможно въвеждането на информация за сключения
договор в Автоматизираната система за управление на човешките ресурси –
АСУ на ЧР, както и във финансовата програма за формиране на работната
заплата. Сочи, че от А е поискано съдействие и становище от дирекция
„Управление на човешките ресурси в отбраната“ в МО, относно правото му да
получи финансови средства за представително облекло и порционни пари по
трудовия договор с военната Академия предвид, че и двете правоотношения
са в рамките на МО и структурите на пряко подчинение на Министъра на
отбраната (СППМО), каквато е и Военната академия. Твърди, че от
приложената справка с рег. № СИ-29-2471 от дата 24.03.2023 г. е видно, че на
ищецът ежемесечно е изплатено основно месечно възнаграждение в размер на
329,00 лева, както е изплатено обезщетение за неизползван отпуск по чл. 224
от КТ в общ размер на 81,00 лева и допълнително възнаграждение за научна
степен „доктор“ в общ размер на 490,59 лева. Посочва, че организацията на
работната заплата се регламентира във вътрешни правила за работната
заплата, които са вътрешен нормативен акт на предприятието. Сочи, че при
оценката на работното място се отчитат сложността, отговорността и тежестта
на труда и параметрите на работната среда – чл. 4 от НСОРЗ. Изтъква, че
разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата с колективен трудов договор дава правното основание да се
изплащат допълнителни трудови възнаграждения и извън изрично уредените в
закона. Твърди, че към датата на сключване на трудовия договор, на
служителите от Военна академия не са били запознати с обстоятелството, че
ищецът е назначен по Закона за държавния служител в МО, като след
подписването на договора, назначаването на ищеца е отразено в АСУ на ЧР и
при въвеждане на ЕГН на лицето, системата е извела съобщение, че същият е
служител в Министерство на отбраната, което не позволява извършване на
действия свързани с промяна на неговото правоотношение. Заявява, че със
Заповед на Министъра на отбраната № ОХ – 73/25.01.2022 г. месечният размер
на порционните пари на цивилните служители от МО, СППМО и БА за 2022 г.
е определен в размер на 120,00 лева. Посочва, че размерът на пътните пари
при отиване и връщане от платен годишен отпуск за 2022 г. е регламентиран с
МЗ № ОХ – 1078 от дата 26.11.2021 г. Твърди, че във връзка с правото на
ищеца да получи финансови средства за представително облекло, порционни
и пътни пари и по силата на сключения трудов договор с В.А.Р.“, т.е.
4
едновременно и по двете правоотношения в МО и в структурата на пряко
подчинение на Министъра на отбраната е отправено запитване до директора
на дирекция „Финанси“ в МО, който е изразил становище, че „дирекцията не
е специализирана администрация и тълкуването на нормативните актове,
изразени от дирекцията нямат задължителна юридическа сила и не обвързват
адресатите или други трети лица“. Посочено е още, че по отношение на
порционните пари същите се изплащат ежемесечно, съгласно Наредба № Н-
22/2018 г. за условията и реда за изплащане на порционни пари в МО,
структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната и Българската
армия. Изтъква, че видно от приложения по делото доклад на Инспектората на
Министерство на отбраната с рег. № 22-15-58 от дата 30.06.2022 г. става ясно,
че на ищеца със служебното му правоотношение с Министерство на
отбраната, са изплатени финансови средства за представителна облекло за
2022 г., в пълен размер; порционните пари – ежемесечно, съгласно Наредба №
Н-22/14.08.2018 г. и пътни пари, които са начислени и изплатени на служителя
във ведомостта за м. март 2022 г., при ползване на платен годишен отпуск.
Посочва, че след извършен анализ на фактическата обстановка в тези три
наредби – МО прави изменения за служителите, които имат повече от едно
правоотношение в рамките на МО, структурите на пряко подчинение на
Министъра на отбраната и Българската армия. Сочи, че промените са
публикувани в бр. 47, на ДВ от дата – 30.06.2023 г. Заявява, че са разширени
случаите, в които се дължи възстановяване на получените средства за
представително облекло при прекратяване на трудовото правоотношение.
Счита, че съществен е момента на конкретизиране на претенцията на ищеца,
като твърди, че предмета на делото е установен на дата – 20.06.2024 г., с молба
от ищеца с вх. № 204577/20.06.2024 г. към съда, за уточняване размера на
иска, като до този момент ищцовата претенция е неясна по размер,
следователно не е изискуема. Заявява, че към дата – 20.06.2024 г. Наредба № Н
– 16/2019 г., Наредба № Н – 7/2013 г. и Наредба № Н – 22/2018 г. изрично
регламентират пари за представително облекло на цивилните служители на
МО, структурите на пряко подчинение на Министъра на отбраната, както и
Българската банка да се изплащат само по основното трудово
правоотношение. Твърди, че тези наредби нямат ретроактивно действие, но
счита, че се касае за заварено правоотношение, въпреки прекратеното трудово
правоотношение. Ответникът твърди, че иска не е доказан по размер и моли
съда да се позове на чл. 162 от ГПК и да го определи чрез заключение на вещо
лице. Моли съда да отхвърли така предявения иск като недоказан по
основание и размер.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание
закона и събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
По делото се установява, съобразно представените с ИМ писмени
доказателства, че ищецът е заемал длъжността „***“- гост – преподавател при
ответника - В.А.Р.“, за времето от 28.02.2022 г. до 31.07.2022 г., въз основа на
сключен между страните трудов договор № 696/18.02.2022г.
В трудовия договор (т.2.4, т.2.5 и т.2.7.) се установява, че на ищеца
5
следва да му се изплаща установеното основно трудово месечно
възнаграждение в размер на 329 лева и допълнителни трудови възнаграждения
с постоянен характер, а именно:
-за работа в МО – в размер на 32% от ОМВ;
-порционни пари;
-средства за представително облекло (годишно, пропорционално на
отработеното време);
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява, че неизплатеното възнаграждение за периода 02.2022.г.-07.2022г.
за допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време в размер
на 32% за работа в МО, порционни пари, средства за представително облекло
на М. М. А., за периода от 28.02.2022г. до 31.07.2022г., е общо в размер на
784,26 лв., като неизплатена сума ДТВ за работа в МО – в размер на 32% от
ОМВ възлиза в размер на 547.34 лв., неизплатена сума ДТВ за порционни
пари (2-часов работен ден), възлиза в размер на 200 лв., неизплатена сума ДТВ
за представително облекло, възлиза в размер на 36,92 лв.
Вещото лице е посочило в експертното си заключение, че размерът на
мораторната лихва върху всяко едно неизплатено възнаграждение
(допълнително трудово възнаграждение в размер на 32% за работа в МО,
порционни пари, средства за представително облекло), за периода 01.08.2022г.
- 10.01.2024г., възлиза в общ размер на 133,96 лв., като мораторната лихва
върху главницата за ДТВ за работа в МО – в размер на 32% от ОМВ, възлиза в
размер на 93,49 лв., мораторната лихва върху главницата ДТВ за порционни
пари възлиза в размер на 34,16 лв., мораторната лихва върху главницата за
ДТВ за представително облекло възлиза в размер на 6,31 лв.
По делото, съобразно разпределената доказателства на тежест, няма
представени доказателства от ответника, за заплащане на претендираната
сума за трудово възнаграждение.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от
правна страна следното:
Съобразно нормата на чл.242 от КТ, положеният труд по трудово
правоотношение е възмезден, а заплащането на труда, положен от страна на
работника или служителя, от неговият работодател, е едно от основните му
задължения, съобразно на което е разпределена и доказателствената тежест
между страните. Нормата на чл.270, ал.3 от КТ, предвижда, че трудовото
възнаграждение се изплаща лично на работника, по ведомост или срещу
разписка, или по писмени искане- по банков път. Разпоредбата кореспондира с
чл.128, ал.1, т.1 от КТ, съобразно която работодателят е длъжен в
установените срокове, да начислява във ведомостите за заплати, трудовите
възнаграждения на работниците/ служителите, за положеният от тях труд.
Тази норма въвежда задължение за работодателя да води такива ведомости,
като начисляването означава вписване на размерът на дължимото
индивидуално трудово възнаграждение на работника, поименно, като с това,
работодателят признава своето задължение към работника, и то става
6
ликвидно.
В случая безспорно по делото е установено, че е налице дължим остатък
от допълнително трудово възнаграждение на ищеца за периода 28.02.2022г.
31.07.2022г., като неизплатена сума, представляваща 32% за клас прослужено
време за работа в МО възлиза в размер на 547.34 лв., който размер се
установява от заключението на ВЛ.
С оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът
следва да уважи предявената претенция за стойността на незаплатеното
допълнително трудово възнаграждение за клас прослужено време до размера,
до който е предявен, с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало,
а именно в размер на 531.66 лева.
По отношение на неизплатена сума ДТВ за представително облекло,
същата се дължи на основание т.2.7 от трудовия договор, която предвижда, че
на ищеца следва да му се изплаща годишно, пропорционално на отработеното
време, съгласно нормативните документи допълнително възнаграждение.
В този смисъл в Заповед на Министъра на отбраната ОХ-41/18.01.2021г.
се регламентира условията и реда за изплащане на годишните пари за
представително облекло на цивилните служители в МО. Последната е била
взета предвид от вещото лице при изчисляване размера на неизплатеното
допълнително трудово възнаграждение, което е посочило в заключението си,
че за периода 28.02.2022г. 31.07.2022г. неизплатена сума ДТВ за
представително облекло, възлиза в размер на 36,92 лв.
С оглед обстоятелството, че се претендира по нисък размер, съдът
следва да уважи предявената претенция за стойността на незаплатеното
допълнително трудово възнаграждение за представително облекло до размера
до който е предявен, с оглед спазване на принципа на диспозитивното начало,
а именно в размер на 36,82 лева.
По отношение на допълнителното трудово възнаграждение свързано с
изплащане на порционни пари, същите се дължат, съгласно т.2.5 от трудовия
договор.
В този смисъл в НАРЕДБА № Н-22 от 14.08.2018 г. се регламентира
условията и реда за изплащане на порционни пари в структурите на МО.
В чл. 2 от НАРЕДБА № Н-22 от 14.08.2018 г. за условията и реда за
изплащане на порционни пари в МО, структурите на пряко подчинение на
министъра на отбраната и Българската армия, в редакцията, преди
изменението й от 2023 г., в сила от 1.06.2023 г. е предвидено, че порционните
пари се изплащат ежемесечно, с изключение на случаите по чл. 3, както и че
порционните пари не са елемент на брутното месечно възнаграждение и не се
включват в базата за изчисляване на обезщетения и други плащания.
В редакцията на чл. 2 от наредбата от 01.06.2023 г. е допълнено, че
цивилен служител, който работи на непълно работно време, получава
7
порционни пари пропорционално на определената в индивидуалния трудов
договор/в заповедта за назначаване продължителност на работното време.
В случая подзаконовия нормативен акт следва да се прилага с оглед
актуалната му редакция към датата на възникване на материалноправните
правоотношения, а именно в случая преди допълнението й от 1.06.2023 г.
С оглед изложеното, не следва да се счита, че преди датата на
изменението на чл. 2 от НАРЕДБА № Н-22 от 14.08.2018 г. порционните пари
са били делими в зависимост от продължителността на определеното работно
време, доколкото такова условие не е предвидено в норамтивната уредба.
Същите се дължат в пълен размер, независимо от продължителността на
работното време.
В случая съгласно Заповед на Министъра на отбраната ОХ-
73/25.01.2022г. размерът на порционните пари до 01.07.2022г. възлиза в
размер на 120 лв. Тази заповед е изменена със Заповед на Министъра на
отбраната № ОХ-664/12.07.2022г., като от 01.07.2022г. размерът на
порционните пари се увеличава до размера на 200 лв.
С оглед изложеното, за периода от 02м.2022г.-06м.2022г., размерът на
порционни пари следва да се определи по действащата нормативна уредба, а
именно, съгласно Заповед на Министъра на отбраната ОХ-73/25.01.2022г. в
размер на 120 лв. месечно. За 07м. 2022г., размерът на порционни пари следва
да се определи съгласно Заповед на Министъра на отбраната № ОХ-
664/12.07.2022г. в размер на 200 лв.
Така за периода от 02.2022.г.-06.2022г., на ищеца му се следват
порционни пари в размер на 720 лв., а за месец 07 порционни пари в размер на
200 лв. или общо 920 лв. за периода 02.2022.г.-07.2022г.
В този смисъл, искът следва да бъде уважен до размера на 920 лв., като
за горницата до пълнопредявения размер от 1020.00 лв., следва да се отхвърли
като неоснователен. В този смисъл съдът не кредитира в тази част
заключението на вещото лице.
По отношение на акцесорните искове по чл. 86, ал.1 ЗЗД:
Основателността на иска за заплащане на обезщетение за забава
предполага установяване на наличието на главен дълг; изпадане на длъжника
в забава и размера на обезщетението за забава.
Предвид установяване основателността на главните претенции,
акцесорните се явяват основателни.
Пресметната по реда на чл. 162 ГПК, мораторната лихва върху
главницата за допълнително възнаграждение в размер на 32% за клас
прослужено време в размер на 531.66 лева, за периода 01.08.2022г.-
10.01.2024г., възлиза в размер на 90.81 лева, до която сума искът се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Мораторната лихва върху главницата за ДТВ за представително облекло
в размер на 36,82 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, за периода
8
01.08.2022г.-10.01.2024г., възлиза в размер на 6.31 лв., до която сума искът се
явява основателен и следва да бъде уважен.
Мораторната лихва върху главницата за ДТВ за порционни пари, в
размер на 920 лева, изчислена по реда на чл. 162 ГПК, за периода 01.08.2022г.-
10.01.2024г., възлиза в размер на 157.13 лева, до която сума искът се явява
основателен и следва да се уважи, като до пълнопредявения размер от 174.22
лв., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
Предвид обстоятелството, че ищецът не е претендирал възлагане на
разноски за заплатено адвокатско възнаграждения, такива не му се следват.
На основание чл. 78, ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати, по сметка на СРС, сумата от 69,70 лв.- държавна такса и сумата от
396,12 лв.- разноски за възнаграждение за вещо лице, съобразно уважената
част от иска или общо 465,82 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл.242, ал.1, вр. чл.128, ал.1 от КТ, В.А.Р.“, гр.
***, представлявана от ***, ДА ЗАПЛАТИ НА М. М. А., ЕГН **********, гр.
***, сумата от 531.66 лева, представляваща неизплатено допълнително
трудово възнаграждение за клас прослужено време в размер на 32 %, за
периода от 28.02.2022г. до 31.07.2022г., сумата от 36,82 лева, представляваща
неизплатено допълнително трудово възнаграждение за представително
облекло за периода от 28.02.2022г. до 31.07.2022г., както и сумата от 920 лева,
представляваща неизплатено допълнително трудово възнаграждение за
порционни пари, за периода от 28.02.2022г. до 31.07.2022г., мораторна лихва
върху главницата за допълнително възнаграждение в размер на 32% за клас
прослужено време за периода 01.08.2022г.-10.01.2024г., в размер на 90.81
лева, мораторна лихва върху главницата за представително облекло, за
периода 01.08.2022г.-10.01.2024г., в размер на 6.31 лева, мораторна лихва
върху главницата за порционни пари, за периода 01.08.2022г.-10.01.2024г., в
размер на 157.13 лева, като ОТХВЪРЛЯ иска с пр. осн. чл.242, ал.1, вр.
чл.128, ал.1 от КТ, представляващ неизплатено допълнително трудово
възнаграждение за порционни пари, за периода от 28.02.2022г. до 31.07.2022г.
за разликата над уважения размер от 920 лв., до пълнопредявения от 1020 лв.,
както и иска за мораторна лихва върху главницата за порционни пари, за
периода 01.08.2022г.-10.01.2024г., за разликата над уважения размер от 157.13
лева, до пълнопредявения от 174.22 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.6 от ГПК, В.А.Р.“, гр. ***,
представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС, сумата от 465,82
лева, разноски за заплатено възнаграждение за вещо лице и държавна такса,
съобразно уважената част от иска.
9
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10