Р Е ШЕ Н И Е
№
гр.София, .2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
Търговско отделение, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА ЖЕЛЯЗКОВА
ЕЛЕНА РАДЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Желязкова ч. гр. дело № 5531 по описа за 2019 година и за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.
Oбразувано
въз основа на жалба с вх.№
54152/19.04.2019 г., от Ц.Д. срещу
Разпореждане на ЧСИ М.П.върху молба от 20.02.2019 г. на Ц.Д., в качеството му
на длъжник по изпълнително дело № 20078510400163, по описа на ЧСИ М.П., рег. номер
851, с което е оставено без уважение искането за прекратяване на производството
по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
В жалбата се сочи, че от образуване на
изпълнителното дело през 2007 г. до 2019
г. е налице двугодишен период, в който не са извършвани изпълнителни действия
срещу длъжника. Сочи се, че след 2010 г. не са налагани запори или изпълнително
действие спрямо длъжника. Прави се из възражение за изтекла погасителна давност
относно вземането по изпълнителния лист, издаден през 2005 година.
Взискателят по делото ЗАД „Б.“ АД не
взема становище по жалбата.
Изложени са мотиви, на основание чл.463
от ГПК, от ЧСИ М.П., в които подробно се описва развитието на изпълнителното
производство, като са отразени всички извършени действия по същото. ЧСИ М.П.,
сочи, че не са налице основания изпълнителното производство да се счита за
прекратено на основание чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК.
Съдът,
след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените доказателства,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК (в
сила от 01.03.2008 г.) изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни
действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Доколкото жалбоподателят Ц.Д. не излага
конкретни твърдения кога точно се твърди, че е настъпило прекратяването на
изпълнителното производство в целия период на
развитие на същото – 2007 г. (образувано е на 22.02.2007 г.) до датата н
молбата за издаване на постановлението по чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК –
15.02.2019 г., съдът следва да разгледа в цялост извършените изпълнителни
действия в периода, за да се прецени дали няма двугодишен период, в който не са
извършвани изпълнителни действия, и след изтичане на който изпълнителното
производство се прекратява по право.
След справка по представеното копие от
изпълнителното дело, се установява, че няма период от 2 години, в който да
не са извършвани изпълнителни действия по смисъла на ГПК.
В т.10 от ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д.№ 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС са посочени, неизчерпателно
действията, които водят до прекъсване на давността в рамките на образувано
принудително изпълнение - предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането
му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 от ЗЧСИ) - насочването на изпълнението чрез налагане
на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването
на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или
на плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на
непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
Съдът съобразява даденото разрешение с
посоченото тълкувателно решение, независимо от обстоятелството, че същото е
прието след образуване на изпълнителното дело, в рамките на което се развива и
настоящото производство. В конкретния случай не е налице задължително
тълкуване, направено с предходен акт на ВС в противен смисъл, което да породи
задължението на съда да го съобрази за част от спорния период (аргумент от
решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., ГК, ІV ГО на ВКС),
поради което и съдът възприема това тълкуване на закона (чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК), като за периода преди постановяване на посоченото тълкувателно решение,
без да приема обратно действие на същото, намира, че такъв е бил смисълът на
закона. За периода до влизане в сила на
ГПК на 01.03.2008 г., не е изтекъл двугодишен период по смисъла на чл. 330,
ал.1, б „д “ от ГПК (отм.), поради което не се обсъжда приложимостта на това
тълкуване към отменените правни норми.
По същество се установява, че след образуване
на изпълнителното дело на 22.02.2007 г., с налагането на запори върху банковите
сметки на длъжника на 28.11.2008 г., е прекъснат двугодишния период по чл. 433,
ал.1 от ГПК и започва да тече нов такъв. На 13.09.2010 г. отново са наложени
запори върху банкови сметки на длъжника. Следователно, започнал е нов
двугодишен период, прекъснат на 08.11.2010 г. с налагане на запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника от Ауто Краси ООД. Съдът намира, че с
предложението на длъжника да заплаща на вноски дълга си (молба от 29.11.2010
г.) отново е прекъснат двугодишния давностен период.
Ново прекъсване има, считано от
18.04.2011 г. с налагане на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника,
на 20.01.2012 г. – запор върху банкови сметки, на 07.05.2014 г. – запор върху банкови сметки, на 13.06.2014
г. – запор върху банкови сметки, на 02.04.2015 г. е поискано от взискателя
насочване на принудителното изпълнение върху движими вещи на длъжника, на
02.09.2016 г. – запор върху банкови сметки, и на 11.07.2018 г. – нови искане от взискателя за насочване на
изпълнението чрез налагане на запор на
движими вещи.
Следва да се отбележи, че е ирелевантно
за прекъсване на двугодишния давностен период за погасяване на правото на
принудително изпълнение в рамките на конкретното изпълнително производство,
обстоятелството дали по запорираните банкови сметки в действителност има
средства на длъжника – аргумент от т. 3 на ТР 3/10.07.2017 г. на ОСГТК на ВКС.
Както е посочено и в цитираното тълкувателно решение, процесуалната последица
от наложения запор е възможността, при липса на доброволно изпълнение,
съдебният изпълнител да възложи запорираното вземане на взискателя за събиране
или вместо плащане по реда на чл. 510 ГПК. Затова запорът върху вземания на
длъжника представлява изпълнително действие, което е част от предвидения в ГПК
изпълнителния способ "Изпълнение върху вземания на длъжника" и за да
може изпълнението по този способ да се насочи към определено вземане на
длъжника, не е нужно същото да е
изискуемо. Изпълнението, респективно запорът могат да бъдат насочени и
върху вземания, които са условни, срочни, спорни и дори такива, изпълнението на
които зависи от насрещна престация на длъжника. Вземането не съществува като
факт от обективната действителност, поради което установяването му и правата
върху него не може да бъде извършено чрез проверка, подобна на тази по чл. 465 ГПК за движимите вещи и по чл. 483 ГПК за недвижимите имоти. Затова при налагането на запора не се
изисква предварителна проверка за това дали вземането действително съществува.
Запорът се счита наложен само с разпореждането на съдебния изпълнител и с
получаване на запорното съобщение от третото задължено лице, което е видно от
изричните разпоредби на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК по отношение на момента, от който запорът поражда действие, като
законът не свързва това действие със съществуването на вземането.
По изложените съображения, жалбата е
неоснователна.
Водим от горното, СГС, Търговско
отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
жалба, вх.№ 54152/19.04.2019 г., от Ц.Д.
срещу Разпореждане на ЧСИ М.П.върху молба от 20.02.2019 г. на Ц.Д., в
качеството му на длъжник по изпълнително дело № 20078510400163, по описа на ЧСИ
М.П., рег. номер 851, с което е оставено без уважение искането за прекратяване
на производството по изпълнителното дело на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис – на страните и на ЧСИ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.