О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 

 

Номер                                               Година 22.05.2019                         Град Стара Загора  

Старозагорски районен съд                                            Петнадесети граждански състав

В закрито заседание в следния състав

 

                                                                                                    Председател: Олга Златева

                                                                                   

 

като разгледа докладваното от съдия Златева

гражданско дело номер 1968 по описа за 2019 година.

           

Съдът намира, че следва да бъдат уважени доказателствените искания на страните за събиране на доказателствата, които са относими, допустими и необходими. С оглед на това следва да се приемат като доказателства по делото представените с исковата молба и с отговора на ответника документи.

Следва да се укаже на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

         Воден от горното и на основание чл.140, вр. чл.157 от ГПК, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            ПРИЕМА като доказателства по делото: заповед №А-333 от 29.05.2014г., писмо изх.№7501053/12.03.2019г., констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №402812, известие за доставяне, констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №1335/24.10.2018г., справка за коригиране на сметката за електроенергия от 14.02.2019г., известие за доставяне, фактура №**********/12.03.2019г.

            ДАВА възможност на ищеца да ангажира гласни доказателства в съдебно заседание.

СЪОБЩАВА на страните проект за доклад по делото: 

Производството е образувано по искова молба на Д.И.Д. *** против „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД гр.Пловдив.

Ищецът твърди, че получил фактура №**********/12.03.2019г. с искане за заплащане на процесната сума, която била начислена „вследствие на установено неизмерване…" За подобно едностранно твърдяно установяване/проверка на неясно кой електромер, ищецът не бил уведомяван нито на 21.01.2018г, нито в периода 21.01.2018г.- 09.02.2018г., нито до датата на спорната фактура 22.03.2019г. За нейното съществуване и начислена стойност узнали постфактум, в края на месец март 2019г. През периода 2017г. и до средата на 2018г. цялото семейство на ищцата било на работа в Англия, поради което практически било невъзможно подобно потребление на ел. енергия в размер на спорната фактура. Посетили клиентския център, където получили копие от фактурата, като им заявили, че същата е начислена на 12.03.2019г. като дължима на основание чл.48 и чл.51 от ПРАВИЛАТА ЗА ИЗМЕРВАНЕ НА ЕЛЕКТРИЧЕСКА ЕНЕРГИЯ. На ищеца била отказана каквато и да било информация относно спорното вземане. На възражението на ищеца, че тази сума не се дължи, тъй като вписаните във фактурата обстоятелства са неверни, а и начислената сума не представлява текущо месечно потребление за същия период отчетено съгласно лиценза, било отговорено, че това няма значение, след като компютърът отразява неплатена сметка, се дължи и предстои преустановяване на електрозахранването. Служителите на ответника в центъра за работа с клиенти напътили ищеца да заплати сумата и да си води дело, за да не бъде прекъснато ел. захранването. Указано било също, че сумата е начислена на основание процедури по реда на чл. 42-47 от ПИКЕЕ. Такива правни норми към 12.03.2019г. не съществували и позоваването на ответника на нищожна правна норма не представлявало основание за доставка, начисляване и плащане на спорната сума. По жалба на лицензианта от същата икономическа група на ответника, този нормативен акт бил изрично отменен към датата на издаване на фактурата. Счита се, че разпоредбите на чл. 48-51 ПИКЕЕ били приети от КЕВР в нарушение на предоставената й делегация с чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Те били посветени на начина на определяне и изчисляване на стойността на количеството електрическа енергия при установена неточност вследствие на извършените два вида проверки. При внимателния прочит на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ се установявало, че такова правомощие не било делегирано на КЕВР, поради което с тези текстове тя излязла извън делегираната й компетентност. Съгласно чл.7, ал. 2 ЗНА наредбата била нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Като подзаконов акт по неговото прилагане, с правилата можела да се урежда само материята, за която е предвидено да бъдат издадени - чл.12 ЗНА. Не било допустимо в подзаконовия нормативен акт да бъдат предвидени разпоредби, с които да се допълват или изменят законовите разпоредби, за прилагането на които е издаден подзаконов нормативен акт. Цитира се съдебна практика и се сочи, че към настоящия момент не били налице и двете предпоставки за възникване на правото на корекция. Ответникът не изпълнил първото изискване, тъй като не само не предвидил нов ред за уведомяване за корекционните процедури в ОУ след приемане на вече отменените ПИКЕЕ 2013г., а точно обратното - лицензиантите неоснователно обжалвали пред административния съд всички указания на КЕВР за промени в ОУ. Не било налице второто изискване за потестативната възможност за прилагане на корекционна процедура. Изразява се несъгласие с така начислената сума по процесната фактура и същата се счита за недължима, като незаконосъобразно начислена. Излагат се съображения. Ответникът претендирал сумата без правно основание, без наличието на измерване посредством годен и сертифициран СТИ по реда на ЗИ, без наличието на доставка в този размер, установена по реда на лиценза, изискващ верен и ежемесечен отчет и без наличието на валиден договор за доставка на ел.енергия досежно ищеца за посочения във фактурата имот. Лицензиантьт, съгласно издадения му лиценз, имал право само и единствено да продава ел. енергия, но не и да принуждава потребителите да заплащат суми чрез спиране на ел. захранването им. Ответникът изнудвал ищеца да заплати процесната сума, възползвайки се от неправомерното поведение на служителите си, изразяващо се в съставянето на частни документи, които ищецът изцяло оспорвал по съдържание, като съставени без знанието и съгласието му и в отсъствие на негов представител. „ЕВН България Електроразпределение"АД, след 05.01.2007г. вече нямало правомощия/лиценз да продава (снабдява със) ел.енергия на населението, още по-малко - правото да коригира сметки за вече месечно отчетена, месечно потребена и вече платена ел. енергия за минал период. Вследствие на европейските изисквания към отношенията в областта на енергетиката бившият монополист в преноса и продажбата бил преобразуван чрез отделянето на дейността по продажба на ел. енергия и образуването на ново юридическо лице - „ЕВН България Електроснабдяване"АД, което дружество се явявало новият лицензиант за продажба на ел. енергия за територията на процесния обект на доставка. Въпреки че към датата на корекцията ЕРП притежавало лиценз само за пренос и разпределение на ел. енергия, същият си позволил да изчисли/начисли процесната сума без наличието на редовен месечен отчет. Тъй като се касаело за дейност, която може да бъде извършвана само след получаване на съответната лицензия, след като „ЕВН България Електроразпределение" АД нямало правомощия да продава ел. енергия на населението, още по-малко имал правото да коригира сметки за вече потребена и платена ел. енергия. Начинът и методиката на начисляване на сумата по посочената партида били неправилни и незаконни. Доставчикът на ел. енергия не представил на ищеца конкретни данни и доказателства, че на процесния адрес електрическата енергия се измерва от законно монтирано, сертифицирано по реда на Закона за измерванията и Правилата за измерване средство за търговско измерване (СТИ) - електромер, който касае абонатен номер и партида, по която ищцовото дружество да отговаря. Размерът на паричната сума по корекцията бил произволно определен, от лице без пълномощия за това. Също произволно била "начислена" сумата, без правно основание и в нарушение на нормите, уреждащи предоставянето и потреблението на ел. енергия. За ищеца не съществувала обвързваща действителна клауза, по силата на която да се дължи процесната сума, а и ищецът не се е съгласявал с процедура за едностранно и без негово участие преизчисляване за минал период на сметките за месечно доставената и отчетена посредством СТИ ел. енергия. Новата нормативна уредба, съдържаща се в Правила за измерване количеството електрическата енергия, в сила от 22.11.2013г., предвиждала възможност за служебна корекция по партида на потребителя едва след като се докаже неговата вина за твърдялото от лицензианта и оспорвано от ищеца неправилно измерване. В тази връзка се оспорват като нищожни чл.54, ал.2, т.З от Общите условия на ЕВН ЕР, тъй като с тези норми на потребителя било вменено задължение, чието изпълнение законът поставял да зависи от волята на трето лице (ЕРП), което само по себе си представлявало неравноправна норма по смисъла на Закона за защита на потребителите. Горецитираните правила представлявали подзаконов нормативен акт и като такива не следвало да въвеждат (изменят) по-големи задължения от тези, които въвежда закона. Счита се, че корекционната процедура е нищожна. Алтернативно се твърди, че на този адрес не била потребена енергия в количество, което да се равнява на процесната сума по одобрените от ДКЕВР цени за ел. енергия. Не било възможно да е било отчетено от законно монтиран и сертифициран електромер подобно огромно количество ел. енергия. Извършената корекция на сметки визирала електромер, който не е обслужвал адрес на ищеца. Потребителите при общи условия дължали на доставчика - продавач, само стойността на месечно доставена, месечно потребена и месечно измерена ел. енергия посредством законно монтиран и сертифициран електромер. От потребителя не можело да бъде търсена каквато и да било отговорност по повод правилното измерване на електрическата енергия, тъй като потребителят няма задължение да следи за техническата изправност на средствата за търговско измерване, нито тези средства са негова собственост. Поради това не би могло да се вмени в отговорност на потребителя твърдяната неизправност на СТИ, защото с цената, която заплаща редовно за доставена, измерена и реално потребена електроенергия, следвало да си осигури не само качество на доставката, но и качество на услугата, което би трябвало да се изразява в законно монтиран и сертифициран електромер, който подлежи на редовни проверки. Дължимата грижа от монополиста била най-малкото да отстрани повредата или неизправния електромер във възможно най-кратък срок, да монтира сертифициран такъв и да се опита да обезщети потребителя, ако той е пострадал по някакъв начин. Неадекватно било да се вменява на потребителя отговорност за неизправното функциониране на СТИ, предвид това, че лицензиантът е длъжен да положи необходимите усилия да не допуска неизправно функциониране на собствените си СТИ. Всяко претендиране и получаване на суми, начислени въз основа на презумирани в отсъствието на представител на ищеца и без негово знание неизправности на измервателните средства, било неоснователно и представлявало злоупотреба с монополно положение. Нито в Закона за енергетиката, нито в договорите за продажба на ответника била предвидена твърдялата отговорност в размер на процесната сума. Доколкото ответникът би се позовал на аналогично правило, прието в общите му условия, или в правило, съдържащо се в общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение" АД, същите се считат за нищожни, противоречащи на императивни правни норми, регламентиращи правилата за разпределение на риска при продажба на родово определени вещи, противоречащи на интереса на потребителя. Прилаганата от дружеството процедура за начисляване на „корекционни суми" върху вече платени месечни сметки била неправомерна и се обосновавала на нищожни правни норми. Процедурата на едностранните корекции била уредена единствено в общите условия на лицензианта, които в тази си част били прогласени за нищожни. С оглед защитата на потребителя било недопустимо монополист да начислява дължими суми поради неизпълнение на договорно задължение, изпълнението на което зависело единствено от волята на монополиста и по силата на приети от него общи условия. Предвидената в чл.54 от общите условия на лицензианта „ЕВН България Електроразпределение" АД процедура за едностранно /без участието на потребителя/ коригиране на сметки за електрическа енергия противоречало на основния принцип, установен в чл.2, ал.2 от ЗЕ, както и на Закона за защита на потребителите и Закона за задълженията и договорите, поради което била нищожна. Излизането извън границите, предвидени от закона, при налагането на имуществени санкции при договорно неизпълнение, водело до нищожност на посочената разпоредба, нарушавало основни принципи на договорното право и не обвързвало страните със своето съдържание. Претендираната сума била недължима и формирана в нарушение на чл.13 на Директива 2006/32/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 5 април 2006 г. относно ефективността при крайното потребление на енергия и осъществяване на енергийни услуги, която отменя Директива на Съвета 93/76/ЕИО изискваща сметките да се изготвят от енергоразпределителните дружества, операторите на разпределителната мрежа и фирмите за търговия с енергия на дребно въз основа на реалното енергийно потребление, като информацията следва да е представена по ясен и разбираем начин. В изпълнение на нормата месечната сметка следвало да осигурява необходимата информация, която да даде възможност на крайните потребители да получат подробно описание на текущите енергийни разходи и тяхната стойност. Сметките въз основа на действителното потребление следвало да бъдат изготвяни толкова често, че да позволят на потребителите да контролират консумацията си на енергия. В противоречие на тези императивни разпоредби монополното предприятие изготвяло „прогнозни сметки" за презюмирани количества енергия, която не била месечно доставяна, месечно измервана и месечно потребена на адреса. Въз основа на лицензионния режим и решението на ДКЕВР относно месечното отчитане на доставена и потребена енергия, сумата била недължима и на това основание, като съставена в нарушение на законовите изисквания. Оспорват се и общите условия на ответника, като неприети по надлежния ред, ищецът не бил запознат със същите и те били неприложими в отношенията между страните.

Моли се съдът да постанови решение, с което на основание чл. 124 от ГПК да установи, че Д.И.Д. ЕГН **********, не дължи на ответника „ЕВН България Електроснабдяване"ЕАД сумата от 171,32 лева, начислена служебно по партида с клиентски № ********** обективирана във фактура № 1207793978/12.03.2019г. за заплащане на процесната сума, при липса на доставка на стока или услуга на тази стойност и правно основание за начисляването й. Претендират се направените по делото разноски, в това число и договореният и изплатен изцяло адвокатски хонорар. Моли се при неявяване в първото по делото заседание да бъде даден ход на делото и се поддържа исковата молба.

Постъпил е отговор от ответника, с който искът се оспорва и се моли да бъде отхвърлен изцяло. Сочи се, че на 09.02.2018г. служители на „Електроразпределение Юг" ЕАД извършили проверка на електромер № *********, монтиран в обекта на ищеца. Извършена била от двама служители на мрежовия оператор, които демонтирали електромера, без да извършват замерване с еталонен уред, тъй като такова било нареждането за конкретната проверка, поставили го в безшевна торба с пломба за еднократна употреба с уникален №477283 за изпращане за метрологична експертиза в независима лаборатория, като на мястото на демонтирания електромер бил монтиран нов, за който отново след извършено контролно замерване с еталонен уред било установено, че измерва електрическата енергия с грешка в рамките на допустимата от +/-2%. За тези действия бил съставен констативен протокол за техническа проверка и подмяна на средства за търговско измерване №402812/09.02.2018г. Въпреки положените усилия от страна на служителите на ответника да открият клиента, за да присъства на проверката, същият не бил открит и тя била извършена в присъствието на двама свидетели, които не били служители на оператора, подписали и констативния протокол. Констативният протокол бил изпратен с нарочно писмо до ищцата и получен от сина й на 28.02.2018г. Действително, към датата на процесната проверка, разпоредбите от ПИКЕЕ относно реда за извършване на проверки на СТИ били отменени, но такъв бил разписан и се съдържал в Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг" АД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-014 от 10.05.2008г., действащи между страните. Процесният електромер бил предаден на Българския институт по метрология (БИМ) за извърш­ване на метрологична експертиза, като заключението на лабораторията било, че при отваряне на електромера било констатирано следното: "осъществен е достъп до вътрешността на електромера. Двата проводника, свързващи токовата пластина с електронната платка на електромера посредством куплунг Х2, са с частично нарушена изолация в местата на контактуване с куплунга, а самият куплунг е в наклонено положение спрямо платката." и е обективирано в изготвения от БИМ Констативен протокол от мет­рологична експертиза на средство за търговско измерване № 1335/24.10.2018 г. С оглед на описаното, при наличие на предпоставките, описани в чл. 48, ал. 1 ПИКЕЕ, операторът на разпределителната електрическа мрежа извършил преизчисление на количеството електричес­ка енергия, при спазване на инструкциите, съдържащи се в чл. 48, ал. 1, т. 1 ПИКЕЕ, като начислил допълни­телно количество електрическа енергия на клиента в размер от 930 kWh, като дължимата сума, вследствие на установеното непълно измерване, изчислена по определението за периода цени от страна на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) била 171,32 лв. с ДДС. Периодът от време, за който е извършена корекцията, бил 19 дни, като първата дата - 21.01.2018 г. - началото на корекционния период, била датата на регулярен отчет на показанията на електромера, който е най-близкият до и попадащ в максималните 90 дни корекционен период назад, считано от датата на проверката, в която е констатирана манипулацията, последната дата била датата на извършената техническа проверка 09.02.2018 г. ЕР ЮГ предоставило тази информация на ЕВН ЕС, което издалопроцесната фактура за допълнително начислената сума, вследствие на установеното непълно измерване на ел.енергия. Неправилно в исковата молба се сочело, че корекцията била извършена от електроразпределителното дружество – то предоставяло единствено данни, а електроснабдителното дружество извършило корекцията и издавало фактури. Всички изготвени документи, касаещи процесната проверка, били изпратени на ищеца с писмо изх.№7501053/12.03.2019г. на адреса на кореспонденция /уведомление/ за извършеното допълнително начисление, и получено от снахата на ищцата на 19.03.2019г. КЕВР имала правомощието да приеме правила за измерване на количеството електрическа енергия, които да регламентират и условията и реда за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Именно на това основание КЕВР приела ПИКЕЕ, като раздел ІХ от тях бил посветен на случаите и начини за извършване на преизчисление на количеството електроенергия от операторите на съответните мрежи. В конкретния случай приложение намирала разпоредбата на чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ, във връзка с чл. 48, ал.1 ПИКЕЕ, където изрично било посочено, че „в случаите, когато при метрологична проверка се установи, че средството за търговско измерване … измерва с грешка извън допустимата, операторът на съответната мрежа изчислява количеството електрическа енергия за период от датата на констатиране на неправилното/неточното измерване или неизмерване до датата на монтажа на средството за търговско измерване или до предходната извършена проверка на СТИ, но не по-дълъг от 90 дни”, тъй като става дума за битов клиент и от извършената от БИМ експертиза бил установен точният процент на грешка, формулата, която се прилагала при изчисляването на количеството за корекцията, се съдържала в чл.48, ал.1, т.1, б.”б” ПИКЕЕ, „като при липса на точен измерител количеството електрическа енергия се изчислява като една трета от пропускателната способност на средството за търговско измерване, а при липса на средство за търговско измерване – по една втора от пропускателната способност на присъединителните съоръжения /кабели, проводници/, свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване”. Стойността на дължимата сума била изчислена при стриктно спазване на инструкциите, съдържащи се в чл.51, ал.1 от ПИКЕЕ – по цена, по която операторът на разпределителната мрежа закупувал от обеществения доставчик електрическа енергия за покриване на технологичните си разходи и дължимите мрежови цени. Именно описаните норми от ЗЕ и ПИКЕЕ били и законовото основание за преизчислеине на сметка на клиента. Цитира се съдебна практика. Доводите на ищеца кой точно извършил това въздействие и че то не може и не следва да се вмени във вина на него, се считат за неоснователни, тъй като установяването на лицето, извършило неправомерно въздействието върху електромера и неговата вина били от компетентността на разследващите органи и прокуратурата, доколкото има данни за осъществяване на състава на престъплението по чл.234в от НК. Въпросът бил ирелевантен към настоящия спор, тъй като в законовите разпоредби, регламентиращи преизчислението на количеството електроенергия, не се съдържали изисквания и условия за извършването на корекция на сметки при установено виновно поведение на крайния клиент, а единствено условие за упражняване правото на енергийния доставчик да извърши едностранна корекция, било да бъде установено по съответния ред, че е налице случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена ел.енергия, за се да пристъпи към такава корекция. Във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия правото на доставчика на ел енергия да извърши едностранно корекция не било предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, довело до неизмерването или неточното измерване на доставената електроенергия, тъй като корекционната процедура целяла възстановяването на настъпилото без основание имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение. В ОУ на ЕВН ЕС билпредвиден изричен ред за уведомяване на клиентите при извършена корекция и в качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл.98а, ал.1 от ЗЕ продавал ел енергия на клиентите си при публично известни общи условия.  Действащите общи условия през процесния период били „Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на ЕВН България ЕС ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР №ОУ-13/10.05.2008г. и представлявали договори при общи уславия, на базата на които се уреждали отношенията между енергийните предприятия /краен снабдител и оператор на електроразпределителна мрежа/ и техните клиенти, свързани с транспортирането, продажбата и доставката на електрическа енергия. Цитира се съдебна практика и се излагат съображения.  Моли се да бъде отхвърлен изцяло предявеният иск като неоснователен и се претендират разноски.

От изложените в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по чл. 124 ал. 1 от ГПК. 

В тежест на ответника е да докаже, че процесната сума му се дължи и основанието за това, както и да докаже наведените с отговора си твърдения на положителни факти.

Ищецът следва да провежда насрещно доказване. 

УКАЗВА  на страните, че спорът е възможно да бъде решен чрез медиация или друг способ за доброволното му уреждане; че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор, респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната, насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на това.

            ВНАСЯ делото в открито съдебно заседание и НАСРОЧВА същото за 12.06.2019 г. от 11.00ч., за която дата да се призоват страните.

            Да се връчи на страните препис от определението, а на ищеца – и от отговора и приложенията.         

            Определението не подлежи на обжалване.

 

 

                                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: