Р Е Ш Е Н И Е  № 

 

  гр. Сливен, 02.10.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, шести наказателен състав, в публично заседание на пети август през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВИЛЕНА ДАВЧЕВА

 

при секретаря Марияна Семкова, след като разгледа докладваното от председателя АНД № 692 по описа за 2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по повод жалба на М.М.Т., против електронен фиш серия К № 2678000 на ОД МВР  гр. Сливен, с който на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21 ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП.

В с.з. жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

В с.з. административнонаказващият орган, редовно призован не се представлява от представител по закон или пълномощие.

          От събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:                                                                                               На 21.03.2019 г в 09.40 ч по път I-6 км.363+500 в района на Община Твърдица с посока на движение от гр. София за гр. Бургас, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч за движение извън населено място, въведено с пътен знак B-26, товарен  автомобил, марка „Шкода”, модел „Рапид” с регистрационен номер СВ 2244 КА, се движил с 93 км/ч.  Нарушението било установено и заснето с автоматизирано техническо средство № TFR1-M-584. За установеното нарушение бил съставен електронен фиш серия К 2629904. Представителят на „З М Аути“ ООД – Найден Тодоров, чиято собственост е процесния автомобил подал в законоустановения срок декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП, в с която посочил като ползвател на процесните дата и час на цитираното МПС жарлоподателят Т.. На последния бил издаден обжалваният електронен фиш серия К № 2678000, с който за констатираното превишаване на скоростта от 33 км/ч, на Т., на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение на чл.21, ал.2, вр чл.21, ал.1 ЗДвП.        Процесният електронен фиш е връчен на жалбоподателя на 23.05.2020 год.

          Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът направи следните правни изводи:

          Жалбата е допустима - подадена е от процесуално легитимирано лице в законоустановения срок, но по същество е неоснователна. Съображенията на съда за това са следните:                                                                                                Разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП задължава водачите на МПС да съобразяват скоростта при управление на МПС с императивно определени норми, очертани за конкретно място на движение за различните пътни превозни средства. Разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП от своя страна посочва, че когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Разграничителният критерий, даден в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, установяващ допустимите скорости на движение, е категорията на пътното превозно средство и мястото на движение. В конкретния случай процесният автомобил се е движил извън населено място, където е имало поставен пътен знак „В26“ – „Забранено е движение със скорост, по-висока от означената“. Скоростта, която жалбоподателят не е следвало да превишава, управлявайки лекия автомобил е била 60 км/ч. Жалбоподателят е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, движейки се извън населеното място със скорост от 93 км/ч. при допустима такава от 60 км/ч. Така описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява както от обективна, така и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Административно - наказващият орган правилно, след като е установил всички елементи от хипотезата на правната норма е издал електронен фиш и е наложил наказание в законоустановения му фиксиран размер - глоба в размер на 300 лева. на основание чл.189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП.                                                                                                           Съдът намира, че при издаване на електронния фиш са спазени всички законови изисквания. Те са залегнали в ЗДвП и Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата. Електронен фиш се издава при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което нарушение не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки. Втората кумулативно дадена предпоставка е нарушението да е заснето в отсъствието на контролен орган. Процесното нарушение е по чл.21, ал.2 ЗДвП- превишаване на допустимата скорост извън населено място, за което на основание чл.189, ал.4, вр чл.182, ал.2, т.4 ЗДвП е предвидено само наказание глоба, без същото да е съпроводено с отнемане на контролни точки или лишаване от правоуправление на МПС. На следващо място се касае и за нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство, а именно TFR1-M 584, което се установя от приложения по делото снимков материал – клип № 9058, с радар № 584. От него безспорно се установява, че процесния автомобил е управляван с по-висока скорост от разрешената, а именно 93 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ч. От представените по делото писмени доказателства - протокол от проверка на мобилната система, протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система, се установява, че използваното автоматизирано техническо средство TFR1-M 584 е одобрено по реда на Закона за измерванията и преминало проверка по надлежния ред и отговаря на законовите изисквания.                                      .                                                                   Съдът не споделя възраженията на жалбоподателя за това, че от електронния фиш не е видно дали мястото за контрол е било обозначено с пътен знак Е24, тъй като с ДВ бр.54 ОТ 05.07.2017 год. е отменена разпоредбата на чл. 165, ал.2, т.8 от ЗДвП, която задължава да се обозначават с пътни знаци участъците на пътя , на който се осъществява контрол по спазване правилата за движение чрез автоматизирани средства или системи. Съответно и не следва да се прилага и разпоредбата на чл. 7 от Наредба № 8121З-532 от 12.05.2015 год. като противоречаща на закона - нормативен акт с по-висок ранг.

          Съдът не споделя и възраженията на жалбоподателя, че са нарушени процесуалните правила при издаване на процесния фиш, тъй като в него не отчетен никакъв толеранс върху установената стойност на скоростта и така било невъзможно установяване на нейната действителна стойност. Съгласно чл.189, ал.4 ЗДвП електронният фиш следва да съдържа определени реквизити, а именно - териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на МПС, собственика на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Всички тези задължителни реквизити се съдържат в обжалвания фиш, поради което, съдът прие, че при издаването му не са допуснати процесуални нарушения. В обжалвания фиш е посочена стойност на скоростта от 93 км/ч , като това е скоростта след приспаднат толерас от 3 км/ч, видно от приложения по административнонаказателната преписка клип № 9058.      Съдът намира за неоснователни и направените възражения, че електронния фиш е издаден при противоречие с чл. 34, ал.3 от ЗАНН и административннаказващия орган по никакъв начин не е доказал спазен ли е срокът в чл. 34, ал.1, изр.2 от ЗАНН. Съдът намира възраженията за неоснователни, тъй като сроковете, визирани в чл.34 от ЗАНН са давностни и касаят съставянето на АУАН и издаването на НП и са неприложими при санкционирането на нарушения по реда на облекчената процедура по чл.189, ал.4 и сл. от ЗДвП. Относно електронните фишове не съществува задължение за административнонаказващите органи да съблюдават сроковете по чл.34 от ЗАНН при издаването им. Електронните фишове са приравнени към наказателните постановления единствено по последиците след влизането им в сила - чл.189, ал.11 от ЗДвП, но не и по реда и начина на издаването им, реквизитите, начина и сроковете за оспорването им. Доколкото електронният фиш съчетава в себе си АУАН (акт, с който се установява нарушението) и наказателно постановление (акт, с който се налага наказанието) сроковете по чл.34, ал.1 от ЗАНН не са приложими. Не са приложими и сроковете, регламентирани в чл.34, ал.3 от ЗАНН, тъй като електронния фиш съдържа в себе си както АУАН така и наказателно постановление. Приложима е обаче абсолютната давност регламентирана в чл.81, ал.3 във връзка с чл.80, ал.1, т.5 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН. Препращащата норма на чл. 11 от ЗАНН предвижда, че по въпросите на вината, вменяемостта , обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и опита се прилагат разпоредбите на общата част на НК , доколкото в този закон не се предвижда друго. В глава ІХ от НК „Погасяване на наказателното преследване и на наложеното наказание”, чл. 79 предвижда, че наказателното преследване се изключва когато е изтекла предвидената в закона давност. Съобразно разпоредбата на чл. 80 ал. 1 т. 5 от НК наказателното преследване се изключва по давност, когато то не е възбудено в продължение на три години за всички други наказания с изключение на тези дадени в предходните точки на същата алинея. Разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е предвидила обаче абсолютна давност, с изтичането на която, макар да е било образувано производство, отговорността се погасява. В цитираната разпоредба е посочено, че независимо от спирането или прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В конкретния случай давността е три години, а абсолютната давност, съобразно разпоредбата на чл. 81 ал. 3 от НК е четири години и половина от момента на извършване или довършване на нарушението по аналогия от чл. 80 ал. 3 от НК . Нарушението е извършено на 21.03.2019 год., поради което и абсолютната давност за наказателно преследване не е изтекла към настоящия момент.                                         

Предвид всичко гореизложено, съдът прие, че атакуваният електронен фиш е законосъобразен, ето защо:   

Р  Е  Ш  И:

ПОТВЪРЖДАВА електронен фиш серия К № 2678000  на ОД МВР  гр. Сливен, с който на М.М.Т., ЕГН **********, на основание чл. 189 ал. 4, вр. чл. 182 ал. 2 т. 4 от ЗДвП му е наложено административно наказание - глоба в размер на 300 лева, за нарушение на чл.21 ал.2,вр.ал.1 от ЗДвП, катоЗАКОНОСЪОБРАЗЕН. 

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Сливен в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: