№ 45
гр. гр. Д., 08.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на двадесет и пети януари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Д. Жечева
Членове:Анна Великова
Станимир Т. Ангелов
при участието на секретаря Румяна Ив. Радева
като разгледа докладваното от Станимир Т. Ангелов Въззивно гражданско
дело № 20233200500012 по описа за 2023 година
за да се произнесе съобрази следното:
Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по
жалба рег.№ 19808/14.11.2022 год. на „***” АД, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. Д., ***, представлявано от изпълнителния директор
Т. Г., срещу решение № 1007/28.10.2022 год. на Д.кия районен съд по гр. дело
№ 792/2021 год., с което е признато за незаконно наложеното на В. П. С. с
ЕГН ********** от гр. Д., *** наказание „уволнение“ и извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЛС-05-
71/13.01.2021 г. на изпълнителния директор на „***“ АД, като В. П. С. с ЕГН
********** е възстановена на предишната работа на длъжност „***“ при
„***” АД.
Със същото решение ДРС е осъдил „***” АД да заплати на В. П. С.
разноски по делото в размер на 780 лева, представляващи сторените съдебни
разноски за адвокатско възнаграждение.
Районният съд е осъдил „***“ АД да заплати по сметка на Д.ки районен
съд държавна такса по исковете в общ размер на 100 лева, определена по
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
Гражданския процесуален кодекс /50 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ
1
+ 50 лева по иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ /.
Жалбата, предмет на разглеждане по настоящото дело, е подадена по
пощата на 11.11.2022 г. от процесуално легитимирано лице, с правен интерес
от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение, като
срокът за въззивно обжалване по чл. 259, ал. 1 от ГПК е спазен. Същият е
започнал да тече съгласно чл. 315, ал. 2 от ГПК на 28.10.2022 г., когато
решението е обявено в регистъра на съдебните решения.
При извършената по реда на чл. 267 от ГПК, във връзка с чл. 262 от
ГПК проверка, въззивният съд констатира, че съдържанието на жалбата
отговаря на изискванията по чл. 260, т.т. 1, 2, 4 и 7 от ГПК и чл. 261, т.1-4 от
ГПК и са представени приложенията по чл. 261 от ГПК.
В жалбата не е отправено искане за събиране на нови доказателства по
смисъла на разпоредбата на чл. 260, т. 6 от ГПК.
Въззивникът намира решението за неправилно, поради погрешно
прилагане на материалния и процесуалния закон, като същото противоречи на
действителното правно положение и събраните по делото доказателства.
Според представителя на „***“ АД представените по делото електронни
карнети от информационната система на дружеството установяват твърдените
нарушения на трудовата дисциплина, извършени от страна на въззиваемата,
поради което са доказани предпоставките за ангажиране на нейната
дисциплинарна отговорност.
Оспорва се изводите на съда в обратния смисъл, като се настоява, че
работодателят е спазил изискванията на КТ за налагане на дисциплинарно
наказание. Излагат се доводи за липсата на мотиви по съществото на спора,
тъй като районният съд не е изложил съображения относно фактите по
делото; не са посочени фактите и обстоятелствата, въз основа на които съдът
е достигнал до извода за незаконосъобразност на атакуваната заповед. Сочи
се, че първоинстанционният съд не е обсъдил, преценил и анализирал
събраните по делото доказателства, обосноваващи извода за наличието на
пълно неизпълнение от страна на В. П. С. на трудовите задължения,
установени в длъжностната й характеристика. Иска се отмяна на решението и
постановяване на ново за отхвърляне на предявените искове.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор по въззивната жалба
е подаден от насрещната страна, която я счита за неоснователна.
2
Въззиваемата настоява, че решението на районният съд е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея
оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните
по делото доказателства провери обжалваното решение и основателността на
исковете, като приема за установено следното:
Подадената жалба подлежи на разглеждане по същество в съответствие
с уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивната инстанция –
служебна проверка на валидността и допустимостта на цялото решение, а по
правилността – в рамките на посоченото в жалбата. В случая решението е
постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано,
като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното
съдържание.
Производството по гр. Дело № 792/2021 г. по описа на Д.кия районен
съд е образувано по искова молба на В. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., ***,
чрез упълномощения адвокат М. Г., с която срещу „***” АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: гр. Д., ***, представлявано от
изпълнителния директор Т. Г., са предявени обективно съединени искове по
чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за отмяна на наложеното на ищцата от
работодателя – ответник по делото, наказание „уволнение“ и извършеното
прекратяване на трудовото правоотношение със заповед № ЛС-05-
71/13.01.2021 г. на изпълнителния директор на „***“ АД, както и за
възстановяване на С. на заеманата от нея преди уволнението длъжност „***“
при „***” АД.
По повод възражението на жалбоподателя, че предявените искове са
„недопустими“, поради предявяването им извън посочения от закона срок,
същото е неоснователно:
Посочената искова молба е подадена в законоустановения съгласно чл.
358, ал. 1, т. 2 от КТ двумесечен срок. Трудовото правоотношение между
страните е прекратено с обжалваната заповед, която е връчена лично на
ищцата на 13.01.2021 г. срещу подпис, а исковата молба е предявена в РС - Д.
с вх. № 614 на 15.03.2021 г. В случая двумесечният срок за предявяване на
исковете е изтекъл на 15.03.2021 г., тъй като 13.03.2021 г. и 14.03.2021 г. са
3
били неприсъствени дни, съответно събота и неделя, поради което срокът е
изтекъл в първия следващ присъствен ден /чл. 60, ал. 6 от ГПК/. Предвид
изложеното правото на В. П. С. да претендира съдебна защита срещу
наложеното й дисциплинарно наказание не е погасено по давност.
С. излага твърдения за незаконност на уволнението, формиращи
основанието на предявения иск и в чиито рамки е съсредоточена търсената
съдебна защита предвид диспозитивното начало в гражданския процес. В
конкретния случай изложените аргументи са свързани със следните
оспорвания:
Процесната заповед е немотивирана, доколкото не са описани
обективните факти, обосноваващи правното основание, мотивирало
наложеното дисциплинарно наказание. Според ищцата не е налице
извършено от нейна страна дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 187,
ал.1, т. 3 от КТ. Описани са и допуснати от работодателя процесуални
нарушение на изискването на чл. 195, ал. 1 от КТ относно съдържанието на
заповедта за дисциплинарно наказание: липса на мотиви; неизпълнение от
страна на работодателя на задължението по чл. 193, ал. 1 от КТ и чл. 189, ал. 1
от КТ.
На следващо място липсва конкретност и яснота относно нарушенията
на трудовата дисциплина, които се твърди, че ищцата е допуснала при
изпълнение на трудовите й функции, в тази връзка работодателят в мотивната
част на атакуваната заповед е посочил: неизпълнение на трудово задължение,
изразяващо се в: липса на *** съгласно определения график; не връчване на
абонатите на предписания за периодична проверка и за осигуряване на достъп
от страна на абонатите до ***ните възли.
Посочените е, че тези нарушения са констатирани на 14.12.2020 г. от
техническия организатор Ж. В. и са обективирани в Докладна записка с вх. №
***-3764/23.11.2020 г., която записка е цитирана и в процесната заповед.
Според същата ищцата е нарушила служебните си задължения по т.2.1, т.4.9 и
т.4.10 от Инструкция относно основни функции и задължения на ***, като
тези задължения не са описани в издадената заповед и не е ясно дали
съответстват на изложеното в докладната. С. сочи, че екземпляр от
цитираната инструкция не е била връчена със заповедта за уволнение и
същата не е била в състояние при връчване на заповедта да разбере в какво
4
точно се изразява извършеното от нея нарушение. Посочените в точките
задължения не са описани нито в докладната записка на Ж. О., нито в
поканата за даване на обяснения.
Ищцата счита, че при провеждане на дисциплинарната процедура от
страна на работодателя са допуснати нарушения разпоредбата на чл. 193, ал. 1
от КТ, според която преди налагането на дисциплинарно наказание
работодателят е длъжен да поиска обяснения от работника за евентуално
извършените от него дисциплинарни нарушения. В случая дисциплинарното
наказание „уволнение“ е наложено на ищцата за неизпълнение на следните
трудови задължения: не е извършвала реално ***, не е връчила предписания
за периодична проверка на *** както и не е връчила предписания за
осигуряване на достъп, а поисканите обяснения от страна на работодателя
касаят други обстоятелства: посочени са множество дати като срещу всяка
дата са цитирани по няколко клиентски номера. Предвид обема на
информацията, съдържаща се в поканата за даване на обяснения и краткия
срок от един ден, в който ищцата да даде своите обяснения. В същото време
на ищцата е даден срок само от един ден да предостави своите обяснения.
При положение, че през този ден ищцата е следвало да изпълнява и трудовите
си задължения по отчитане на ***, се оказва, че работодателят е лишил С. от
възможността да направи обстойна проверка в базата данни в дружеството за
всеки отделен случай и да даде коректни обяснения. В поканата, с която са
поискани обяснения от ищцата, не фигурира искане за даване на обяснения
защо не е извършила ***, на кои точно обекти или абонати, на кои дати,
съответно не е посочено и кога е трябвало да се извърши реалния отчет, който
ищцата не била извършила, не са посочени абонатите, чиито *** не са реално
отчетени.
Ищцата отрича, че виновно е изпълнявала трудовите си задължения,
напротив – работодателят е злоупотребил с правата си като вместо да създаде
условия за изпълнение на трудовите задължения на работника, той е наказал
същия за неизпълнение трудови задължения. Ответникът не е отчел фактите и
обстоятелствата относно създадената от самия него организация на работа на
отчетниците с измервателни уреди и практическата невъзможност същите да
изпълняват възложените им с длъжностната характеристика задължения.
С. твърди, че батериите на предоставените от ответника таблети не
5
могат да издържат дори и половин работен ден без необходимостта да бъдат
заредени отново. След като устройството изключвало, поради липсата на
заряд в батерията му, ***ът продължавал да обхожда абонатите, но вече
нямал достъп до информацията от таблета, при което не можел да установи
дали ***, който отчита следва да премине периодична проверка или не. Дори
не можело да се установи дали *** е реално отчетен през предходния месец
или е бил на самоотчет или е бил без достъп. В тази връзка следва да се
приеме, че работодателят не е създал и условия за връчване на предписания
за осигуряване на достъп.
Според В. С., когато тя не е намерила абонат на адреса, който е трябвало
да отчете, е нямало на кого да връчи предписанието. В базата данни вписвала
„без достъп“, но след това тя нямала никаква възможност да връчи
предписание, както и не е отчитала ***те съвместно, заедно с друг ***.
Въпреки разпоредбата на чл. 67, ал. 2 от Общите условия на ответното
дружество, според която: когато абонатът или пълнолетен член на
домакинството не може да бъде намерен на адреса, предписанието следва да
се изпраща чрез куриер, такова задължение не се включвало в трудовите
задължения на ищцата. Оспорват се твърденията на работодателя, че за
отчетените реално *** от страна на ищцата, същата не е издала предписания.
В тази връзка се сочи, че съобразно дадените указания отчетниците са нямали
право повече от три последователни месеца да вписват „без достъп“ и
показания от самоотчет. Когато С. е имала достъп до информация било чрез
таблета, било от абонатите, и е установявала, че вече са изминали три месеца,
в карнета е вписвала реален отчет без в действителност да е отчела ***а.
Затова в база данни *** Ж. О. вижда, че ***те са реално отчетени, а една
голяма част от тях всъщност не са били отчетени. Според ищцата ако тя
наистина впише четвърти или пети пореден месец „без достъп“ /както е
реално/, то тогава рискува да й бъде наложено дисциплинарно наказание за
неизпълнение на трудовите задължения. Често се случвало ищцата да вписва
за даден обект, че *** е без достъп, а на следващия месец в база данни същият
този *** фигурира като реално отчетен.
Според ищцата в тези случай най-вероятно се касае до проблем на
програмата или операторите при въвеждане/прехвърляне на информацията в
базата данни са допуснали грешка или така им е разпоредено. Ищцата е
6
констатирала проблем и с въвеждането от операторите на издадените от нея
предписания. В. С. е издала предписания, които в последствие при направена
справка с базата данни не е виждала да са въведени. По същия начин и
прекият ръководител Ж. О. при изготвянето на докладната записка е правила
справката само въз основа на информацията от базата данни, а не с кочаните,
от които се издават предписанията, тъй като кочаните са се намирали при
ищцата.
Част от ***те /за къщите/, намиращи се във ***ни шахти, които ищцата
е отчитала през месец ноември, вече са били зазимени от абонатите за зимния
период. В тези случаи през целия зимен период не са се издавали
предписания за достъп, тъй като ***те не са подлежали на отчитане.
Независимо от горното ищцата не е имала задължение да издава предписания
за „без достъп“ и за „метрологична проверка за ***те“ на къщите, а само за
апартаментите. Предвид на това, че в докладната записка, а и в заповедта не е
посочено точно за кои обекти не са издадени предписания няма как да се
установи, че ищцата е извършила дисциплинарно нарушение. Настоява се
още, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 190, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 от
КТ като работодателят не е изпълнил задължението си да събере и оцени
всички факти и обстоятелства с оглед установяване на извършените
нарушения.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е депозирал писмен
отговор, според който предявените искове са неоснователни и недоказани, а
издадената заповед № ЛС-05-71/13.01.2021г. на изпълнителния директор на
„***” АД, с която е наложено дисциплинарното наказание на ищцата е
съобразена с разпоредбата на чл. 195 от КТ. Посочени са нарушителят,
нарушението, кога е извършено същото, вида на наказанието и законният
текст, въз основа на който то се налага.
Тази заповед е връчена срещу подпис на ищцата, като е отбелязана
датата на връчването – 13.01.2021 г. Основанието за прекратяване на
трудовото правоотношение по чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ е „неизпълнение на
възложената работа, неспазване на техническите и технологични правила“ по
длъжностна характеристика и „Инструкция относно основни функции и
задължения на *** при изпълнение на служебните им задължения“, а именно:
В периода от 05.11.2020 г. до 26.11.2020 г. В. П. С. не е изпълнила свои
7
трудови задължения като не е извършила реално ***, съгласно графика, който
и е предоставен, не е връчила предписания за периодична проверка на ***,
както и такива за осигуряване на достъп на абонати, непредоставили такъв до
***ния си възел, с което е нарушила задълженията си, съгласно длъжностна
характеристика за длъжността „***“ - Раздел „Основни функции и
задължения“ и Инструкция относно основни функции и задължения на ***
при изпълнение на служебните им задължения“ - т.2.1., т.4.9 и т.4.10.
Според т.2.1. от посочената Инструкция задължение на отчетниците е
„Ежемесечно отчитане на потребление на изразходваното количество вода,
засечено от измервателното устройство – *** монтиран в имота на абоната.“;
т.4.9 от същата Инструкция сочи, че отчетниците издават „Предписания при
констатиране на задължения – срок 15 дни – образец № 8“; т.4.10 от
Инструкцията задължава отчетниците да издават „Предписания при
констатиране на непредоставяне на достъп – за апартаменти и общ *** - срок
24 часа - образец № 9“.
В обсъждания случай дисциплинарното нарушение на ищцата е
констатирано на 14.12.2020 г. с Докладна записка с вх. № *** -
3764/23.11.2020 г., изготвена от Ж. О. В. - *** район Д. при отдел „Приходи“.
В цитираната докладна записка подробно са описани нарушенията на ищцата,
както по същество, така и по период и дати. С покана с вх. № ***-
3764#1/04.01.2021г. на основание чл.193, ал.1 от КТ в еднодневен срок са
поискани писмени обяснения по повод на извършеното нарушение от ищцата,
която същата е получила на 05.01.2021г., заедно с копие от докладна записка
от Ж. В. - *** при район Д., отдел „Приходи“ с вх. № *** - 3764/14Л2.2020г.
На 06.01.2021г. от ищцата са постъпили писмени обяснения с вх. № ***
3764#2/11.01.2021г.
По направените от ищцата възражения относно организацията на
работа на отчетниците измервателни уреди се сочи от ответното дружество,
че правилата относно организация на работата им е изложена подробно в
„Инструкция относно основни функции и задължения на *** при изпълнение
на служебните им задължения“. В таблетите, предоставяни на отчетниците,
фигурира график, който се изготвя и въвежда от техническите организатори
на съответните райони. Твърдението относно технически проблеми в
работата на тези устройства не отговаряло на действителността.
8
Според процесуалния представител на ответното дружество при
евентуално възникнал проблем с таблета не е пречка за осъществяване на
останалата част от графика, като служителят *** следва да се обади на
съответния ***, който да му предостави информацията за оставащите за
посещение адреси, като данните от отчетите следва да се записват на отделен
лист, който при приключване се предава на оператора и последният въвежда
данните от същия, така че при отстраняване на техническия проблем се
виждат всички извършени отчети и констатации, съгласно предоставения от
***а списък. При необходимост от корекции в данните, които ***ът е подал,
същите следва да се извършват само със знанието на техническия
организатор, при което въведените в таблета данни не могат да бъдат
различни от това, което самият *** е въвел.
Ответникът сочи, че Правилата и процедурите във връзка с издаването
и връчването на предписания на абонати фигурират в изготвената въз основа
на Наредба № 4 на МРРБ и Общите условия /ОУ/ на „*** Д.“ АД,
„Инструкция относно основни функции и задължения на *** при изпълнение
на служебните им задължения“, с която всеки един *** е длъжен да е запознат
и да следва при изпълнение на задълженията си.
Ответникът настоява, че преди да пристъпи към определяне на
дисциплинарно наказание се е запознал с личното трудово досие на
служителката В. П. С., от което е видно, че същата има и предходни
нарушения и наложени наказания: дисциплинарно наказание „Забележка“,
наложено със Заповед № ЛС - 05 - 1319/21.09.2020 г. и дисциплинарно
наказание „Предупреждение за уволнение“, наложено със Заповед № ЛС - 05-
1546/18.11.2020 г. Дисциплинарното наказание „Забележка“, наложено със
Заповед № ЛС - 05 - 1319/21.09.2020 г. е във връзка с нарушени от ищцата
задълженията по Длъжностна характеристика за длъжността „***“ - раздел
„Основни функции и задължения“.
Дисциплинарното наказание „Предупреждение за уволнение“,
наложено със Заповед № ЛС - 05 - 1546/18.11.2020 г. е отново във връзка с
нарушени от ищцата задълженията по длъжностна характеристика за
длъжността „***“, както и по „Инструкция относно основни функции и
задължения на *** при изпълнение на служебните им задължения“. Съгласно
нормата на чл. 189, ал.1 от КТ, при определяне на дисциплинарното
9
наказание работодателят е взел предвид тежестта на нарушението,
обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на работника
или служителя.
Безспорно е установено по делото, че между страните е било налице
валидно възникнало трудово правоотношение по силата на сключен между
тях трудов договор № ***-3096/18.06.2018 г. по чл. 70, ал. 1 от КТ /със срок
за изпитване, който не е бил прекратен от работодателя, в чийто полза е бил
уговорен/.
Със заповед № ЛС-05-71/13.01.2021 г., издадена от изпълнителния
директор на „***” АД, на В. П. С. е било наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ на основание чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ - „за неизпълнение на
възложена работа, неспазване на технически и технологични правила“ по
длъжностна характеристика и „инструкция относно основни функции и
задължения на *** при изпълнение на служебните им задължения“.
Според мотивната част на обсъжданата заповед фактическото
основание за налагане на наказанието е следното: „В периода от 05.11.2020 г.
до 26.11.2020 г. В. П. С. не е изпълнила свое трудово задължение като не е
извършила реално *** съгласно графика, не е връчила предписания за
периодична проверка на *** както и не е връчвала предписания за
осигуряване на достъп на абонати, неосигурили достъп до ***ния си възел, с
което е нарушила задълженията си по длъжностна характеристика за
длъжността „***“ раздел „Основни функции и задължения“ и Инструкция
относно основни функции и задължения на *** при изпълнение на
служебните им задължения по т.2.1 и т.4.10“.
Според изложеното в заповедта нарушението е констатирано на
14.12.2020 г. с докладна записка вх. № *** 3764/23.11.2020 г. от Ж. В.,
изпълняваща длъжността „*** район Д. при отдел „Приходи““, с което
изявление се извършва препращане към посочената докладна записка, от
отбелязването върху която се установява, че е доведена до знанието на
ищцата на 05.01.2021 г.
Сочи се, че при извършван месечен анализ /за месец ноември 2020 г./ на
работата на отчетници „Измервателни уреди“ за отчетния период по
изработени от тях карнети, съгласно изготвен график за месеца, в работата на
В. П. С. са установени пропуски, свързани с липсата на предписания за
10
периодични проверки по реда на чл. 34 и чл. 34А от Наредба № 4 на МРРБ на
потребители с извършени реални отчети.
Конкретно за месец ноември 2020 г. при работата на ищцата при СВО-
та /къщи/ са констатирани много „самоотчети“ и „без достъп“ по партидите в
електронен таблет, като не е направен опит да се изиска уговорка за реален
отчет с клиента, при наличието на *** в шахти, при които предстои
зазимяване. С тези действия на служителят е допуснал нарушение
изискванията на Наредба № 4 на МРРБ, Общите условия на „*** Д.“ АД и
Инструкцията за работа, които нарушения са извършени на конкретни дати:
05.11.2020 г., 10.11.2020 г., 11.11.2020 г., 13.11.2020 г., 16.11.2020 г.,
17.11.2020 г., 18.11.2020 г., 19.11.2020 г., 20.11.2020 г., 24.11.2020 г.,
25.11.2020 г. и 26.11.2020 г., касаещи проверени карнети с №№ 401, 302, 52,
162, 279, 415, 549, 155, 156, 455, 316, 251, 252, 380. Работодателят е изпратил
до ищцата покана с № *** 3764/04.01.2021 г. за даване на обяснения във
връзка с установеното в докладната записка вх. № В и К 3764/23.11.2020 г., с
която е връчено и копие от докладната записка.
Принципно обосновката на работодателя за конкретните факти, поради
които е издадена заповедта за уволнение, може да бъде формулирана и в друг
документ, към който препраща заповедта, но който е бил известен на
работника или служителя /така решение № 377 от 26.10.2011 г. на ВКС по гр.
д. № 1962/2010 г., IV г. о., ГК/.
В. С. е дала писмени обяснения № *** - 3764/11.01.2021 г. с
отбелязване, че същите са внесени на 06.01.2021 г. По повод констатираните
нарушения ищцата е описала възникналите проблеми с работата на
електронните таблети, с които е извършвала отчетите, както по отношение на
захранването им, така и по отношение на проблеми в софтуера на тези
устройства.
Съдържанието на правото на уволнение, в качеството му на субективно
и преобразуващо правомощие, е това, с което работодателят разполага, за да
измени радикално съществуващото между него и работника или служителя
трудово правоотношение, създадено с трудовия договор, като го прекрати.
Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от КТ дисциплинарните наказания се
налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и от една
година от извършването му. Установените с тази разпоредба срокове са
11
преклузивни, т. е. с изтичането им се погасява дисциплинарната отговорност
на работника или служителя, съответно се преклудира правото на
работодателя да наложи дисциплинарно наказание. Цитираната норма има
императивен характер и неспазването й е абсолютно нарушение, водещо до
незаконосъобразност на наложеното наказание и основание за отмяна на
заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Уредените два вида
срокове в чл. 194, ал. 1 от ГПК, се различават освен по своята
продължителност, но и по своя начален момент. Този на двумесечния срок е
датата на откриване на нарушението, т. е. момента, в който субектът на
дисциплинарна власт е установил съществените признаци на конкретното
нарушение на трудовата дисциплина, а именно: установяване субекта на
нарушението, времето и мястото на извършването им и съществените
признаци на деянието от обективна и субективна страна. В настоящия случай
безспорно е, че нарушенията, послужили като фактическо основание за
налагане на дисциплинарното наказание са осъществени в периода от
05.11.2020 г. до 26.11.2020 г. и са констатирани от работодателя на 14.12.2020
г., а атакуваната заповед е издадена на 13.01.2021 г., т.е. постановена в
двумесечния срок по чл. 194, ал. 1 от КТ.
По своята правна природа заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание представлява едностранно волеизявление на субекта на
дисциплинарна власт, чрез което се упражнява неговото субективно право по
трудовото правоотношение да санкционира работника или служителя за
извършено нарушение на трудовата дисциплина. С разпоредбата на чл. 195,
ал. 1 от КТ законодателят е указал какво трябва да бъде нейното съдържание.
Като абсолютна предпоставка за нейната законосъобразност е предвидено
същата да бъда писмена, с посочване на нарушителя, описание на
нарушението и кога е извършено, наказанието и законния текст, въз основа на
който се налага.
Непосочването от страна на работодателя на тези задължителни
реквизити накърнява правото на защита на работника или служителя срещу
дисциплинарното наказание, а от друга страна прави невъзможна проверката
от страна на съда на законосъобразността на наложеното наказание. Нормата
на чл. 195, ал. 1 от КТ е императивна и за нейното прилагане съдът е длъжен
да следи служебно, дори и да не е налице позоваване от страна на ищеца на
допуснати от работодателя нарушения в тази насока.
12
За да се гарантира възможността за ефективна защита срещу
уволнението, нарушението трябва да е описано по начин, указващ ясно в
какво е обвинен уволненият работник или служител. Задължението за
работодателя да мотивира заповедта за дисциплинарно наказание е въведено
с цел преценка на изискването за еднократност на наказанието, за
съобразяване на сроковете по чл. 194 от КТ и за възможността на наказания
работник или служител да се защити ефективно. В случая, изложените
мотиви в заповедта на налагане на наказанието дисциплинарно уволнение на
ищеца са достатъчни за формално удовлетворяване на тези изисквания.
Процедурата по осъществяване на дисциплинарната отговорност,
респективно налагането на дисциплинарно наказания, като поредица от
предвидени в закона правни действия, осъществявани от субекта на
дисциплинарна власт, с оглед налагането на справедливо дисциплинарно
наказания за извършено нарушение на трудовата дисциплина, следва да
включва няколко елемента. На първо място във връзка с възнамеряваното
дисциплинарно наказания работодателят следва да се запознае с обясненията
на работника или служителя относно извършеното от него нарушение. В тази
връзка законодателят е предвидел две форми на фактическото осъществяване
на тази процедура – писмена и устна. По какъв начин съответният работник
или служител ще даде обясненията си е негово право, съобразно преценката
му как най-добре ще защити позицията си по повод налагането на
дисциплинарното наказания, като най-важното изискване, поставено от
закона, същите да бъдат получени от субекта на дисциплинарна власт преди
налагане на наказанието. Депозираните след това обяснения нямат правно
значение и не валидират заповедта на работодателя. Правното значение на
обясненията на работника или служителя, относно извършеното нарушение
на трудовата дисциплина е твърде съществено, като то е издигнато в
абсолютна предпоставка за законосъобразност на наложеното наказание. В
настоящата хипотеза безспорно е установено, че В. П. С. не е била лишена от
възможността да даде обяснения във връзка с предстоящото налагане на
дисциплинарно наказание, касателно вменените й нарушения.
На следващо място за работодателя съществува задължение да събере
доказателства за нарушението на трудовата дисциплина и обстоятелствата,
при които е извършено /чл. 193, ал. 1 от КТ/. След осъществяване на
описаната процедура работодателят пристъпва към фактическото налагане на
13
дисциплинарното наказания чрез издаване на заповед по чл. 195 от КТ.
Предвид всички гореизложени съображения – процесната заповед за
уволнение е издадена при спазване на изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ –
след приемане на писмените обяснения на служителя; в сроковете по чл. 194
от КТ и в съответствие с чл. 195, ал. 1 от КТ – дисциплинарните нарушения са
описани с необходимите индивидуализиращи ги признаци, в това число
времето на извършването им.
Правилността на заповедта за дисциплинарно наказание се преценява
по изложените в нея фактически основания за налагане на дисциплинарното
наказание, т.е. меродавно е дисциплинарното нарушение, което
работодателят е длъжен да посочи, а не законовата му квалификация, затова в
заповедта трябва ясно да е посочено от обективна страна кога, къде и какви
точно действия е извършил работника или служителя в нарушение на
трудовата и технологичната дисциплина, респ. какво е бил длъжен да
извърши, но не го е сторил.
„Неизпълнението на възложената работа“ е една от хипотезите на
нарушение на трудовата дисциплина, което законодателят регламентира в
разпоредбата на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ. Същото представлява тежко
нарушение на трудовата дисциплина, доколкото засяга същността на
трудовото правоотношение, а именно престацията, която работникът или
служителят дължи по трудовото правоотношение. Фактическият състав на
нарушението „неизпълнение на възложената работа“ може да бъде
осъществен както с бездействие, когато работникът или служителят не
изпълнява задълженията, влизащи в трудовата му функция, така и с действие
- когато същият работи не това, което му е възложено или следва от характера
на определената работа – Решение № 9 от 13.05.2011 г. на ВКС по гр. д. №
166/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Олга Карелска.
В хипотеза на чл. 187, т. 3 от КТ, за да е законосъобразно извършеното
уволнение, работодателят следва още да установи и че работникът или
служителя реално е извършил посоченото в заповедта нарушение, както и че
то му е възложено с оглед заеманото трудово правоотношение. Съдържанието
на задълженията на работника или служителя се уреждат в трудовия договор
чрез посочване на естеството на неговата работа и се установяват чрез
длъжностната му характеристика. Възможно е те да бъдат установени и по
14
друг начин, но във всички случай съдържанието на възложените на работника
или служителя задължения - следва да е ясно и недвусмислено установено от
страна на работодателя, върху когото е доказателствената тежест. За да се
счете, че е налице неизпълнение на задължение и за да бъде санкционирано
такова неизпълнение – е необходимо по делото да е установено, че
работникът или служителя е бил запознат за съответното си задължение.
Незаконосъобразна е заповед за уволнение, с която работодателят е
санкционирал работник или служител за неизпълнение на задължение, което
не е посочено в длъжностната му характеристика и за което работодателят не
е установил, че е било известно на работника или служителя.
Когато дисциплинарната отговорност е ангажирана за действието на
работника, това действие следва да бъде изцяло установено от обективна
страна, като нарушението на трудовата дисциплина, което работодателят
свързва с негативния резултат, трябва да бъде доказано по несъмнен начин.
Всеки пропуск в доказването ползва работникът/служителят.
От съдържанието на заповедта, чиято законосъобразност е предмет на
изследване в настоящото производство, конкретните деяние /действия или
бездействия/, съставляващи според работодателя нарушения на трудовата
дисциплина, които ищцата е осъществила, се изразяват в нарушения
разпоредбите на т.2.1, т.4.9 и т.4.10 от Инструкцията относно основни
функции и задължения на *** вх. № ***-2149 от 15.05.2017 г., утвърдена от
изпълнителния директор на ответното дружество, а именно: не е извършвано
„Ежемесечно отчитане на потребление на изразходваното количество вода,
засечено от измервателното устройство – *** монтиран в имота на абоната.“;
не са издадени „Предписания при констатиране на задължения – срок 15 дни
– образец № 8“ и „Предписания при констатиране на непредоставяне на
достъп – за апартаменти и общ *** - срок 24 часа - образец № 9“.
Обект на дисциплинарно нарушение са трудовите задължения на
работника или служителя, чийто обем произтича от съдържанието на
конкретното индивидуално трудово правоотношение. С цитираните
актове/длъжността характеристика и инструкция/ се възлагат задължение на
***а за ежемесечно и коректно отчитане на потреблението на изразходваното
количество вода, засечено от измервателното устройство. Следователно,
несъмнено извършването на ежемесечен реален отчет е в задължение и на
15
ищцата като ***. В случая следва да се има предвид, че периодът, за който се
твърди неизпълнение на трудови задължения от страна на В. П. С. е по-малък
от един месец – от 05.11.2020 г. до 26.11.2020 г. В този смисъл не е възможно
да се изследват фактите дали ищцата е извършвала или не отчитане на
потребление на изразходваното количество вода от абонатите на „***” АД,
тъй като това задължение следва да осъществява ежемесечно, а не в някакъв
по-кратък период /като този посочен от работодателя по-горе/. Вменяването
във вина на ищцата на дисциплинарно нарушение – неизвършване на
определено действие за срок по-кратък от нормативно определения, е
неправилно и незаконосъобразно. Обект на дисциплинарно нарушение следва
да се трудовите задължения на работника или служителя, чийто обем
произтича от съдържанието на конкретното трудово правоотношение.
За установяване описаните в заповедта и докладната записка
дисцплинарни нарушения, вменени на ищцата, ответното дружество е
представило извлечения от електронни карнети, съдържащи в
информационната система на дружеството. В проведеното на 12.05.2021г.
съдебно заседание пред районния съд пълномощникът на ответника е
уточнил, че предоставените данни съставляват извлечения от
информационната система в дружеството, в която се прехвърлят данните от
електронните карнети. С. е оспорила предоставените сведения по
съображения, че не отговарят на вписаните от нея в електронните карнети
данни. Ищцата е твърдяла, че при възникнали проблеми в работата на
електронните устройства - таблети информацията е била записвана от ***а на
хартия, която е предавана на оператори за въвеждане в електронната система
на дружеството. Работодателят не е ангажирал безспорни и категорични
доказателства, опровергаващи оспорването на ищцовата страна.
Представените записи от електронни карнети от информационната система на
дружеството, записванията в които са оспорени от ищцата, не установяват
твърдените нарушения на трудовата дисциплина.
При съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, настоящата инстанция намира, че не е доказано с действията
си ищцата виновно е осъществила фактическия състав на нарушението по чл.
187, ал. 1, т. 3 от КТ - неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила. Дисциплинарното нарушение
представлява противоправно деяние (действие или бездействие), извършено
16
виновно от работник или служител, полагащ труд по трудово
правоотношение, с което се нарушава установената от работодателя трудова
дисциплина, вкл. и установените от него технологични правила.
Следователно, само виновното неизпълнение на предвидено в закона,
трудовия договор или съобразно законните разпореждания на работодателя
трудови задължения представлява дисциплинарно нарушение.
Ищцата оспорва правилността и законосъобразността на издадената от
ответника заповед, като твърди, че не е извършила виновно нарушение на
трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното й от работодателя
дисциплинарно наказание „уволнение“. В случай на оспорване на
дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя,
доказателствената тежест за установяване законосъобразността на
наложеното наказание тежи върху работодателя. В конкретният казус
работодателят – ответник не е ангажирал безспорни и категорични
доказателства, установяващи вменените на ищцата с процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираната по-горе
разпоредба на чл. 187, ал. 1, т. 3 от КТ, обосновали налагането на
дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събрания в процеса
доказателствен материал /писмени и гласни доказателства/ не може да
обоснове извод на въззивния съд за законосъобразност на наложеното на
ищцата дисциплинарно наказание.
Дори да се приеме, че трудовата дейност на отчетниците в ответното
дружество и в частност тази на ищцата, разкрива в известна степен неточно
изпълнение на трудовите задължения, то това се дължи изцяло на метода на
организация на работата в ответното дружество. В тази връзка следва да се
отбележат техническите проблеми, които са били налице с електронните
устройства /таблети/, чрез които се осъществявало отчитане потреблението на
изразходваното количество вода от абонатите на ответното дружество,
включително и необходимостта от предоставянето на изправни електронни
устройства /таблети/, ведно с подходящия софтуер за тях; затруднения или
невъзможност да се издават и връчват предписания, поради липсата на лице,
което да удостовери отказа на абоната да му бъде връчен съответния
документ; загуба или некоректно прехвърляне на информация от
електронното устройство в базата данни на ответното дружество; въвеждане
на грешни данни от други служители; необходимост от синхронизиране и
17
оптимизиране дейността на различните служители във „***” АД, които са
заети с коректното отчитане потреблението на изразходваните водни
количества от ползвателите на *** услуги и акуратното въвеждане на тези
данни в счетоводните информационни масиви на дружеството, с оглед
ефективното събиране на задълженията на абонатите за предоставените от
ответника *** услуги. Тези обстоятелства мотивират извода, че нарушението
на трудовата дисциплина, дори да се приеме, че е осъществено от ищцата, е в
пряка причинно-следствена връзка с поведението на самия работодател,
изразяващо се в допуснати пропуски при организирането на трудовия процес.
Следва да се отбележи също така, че ответното дружество е отправяло
покани към своите абонати да се възползват от възможността да представят
самоотчети на показанията на своите ***, като същевременно е вменявало във
вина на отчетниците, че допускат голям брой самоотчети в своя район.
В този случай следва да се приеме, че наложеното на В. С. наказание не
е адекватно на нарушението на трудовата дисциплина, дори и да се приеме, че
такова нарушение е налице, осъществено от ищцата в качеството й на
„служител” на ответника. Съображенията, които следва да се изложат в тази
насока са, че работодателят не е предприел и осъществил всички дейности по
създаване на оптимални условия на труд в раздел „Основни функции и
задължения“ в ответното предприятие, касаещи длъжността „***“.
В тази връзка следва да се отбележи, че ответникът не е опровергал
твърденията на ищцата за непрецизност на действията на служителите на
„***” АД при обработката, систематизирането и съхраняването на
информацията, която отчетиниците предоставят на операторите за
трансформирането й в базата данни на ответното дружество. Не са оспорени
изявленията на С., че е имало проблеми с електронните устройства /таблети/ -
загуба на информация, изчезване на обхват, което е налагало необходимостта
***ът /***/ заедно с оператора да въвеждат отчетените показания от ***те в
системата на дружеството. Сочи се също така, че тези устройства съдържали
като информация само показанията на ***те, без да има възможност други
данни, напр. „имотът е сезонно обитаем“ да се съхранява. Според
свидетелката използваните за отчитане таблети „масово отказвали“ да
функционират, което налагало тяхната подмяна.
Доказателствен извод в противната насока не би могъл да се направи и
18
от събраните по делото гласни доказателства – от разпита на свидетелката С.
С. М., бивш служител на ответното дружество, заемала длъжността „***“ до
2020 г. Според св. след въвеждане на електронния таблет при работата с
таблети са възниквали проблеми, свързани с изтощаване на батериите им,
изгубване на информация. Излага още, че е имало случаи на записване на
отчетените показания от ***а на хартиен носител, предаването им на
оператор, който да ги въведе в системата и пр.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че наложеното на
ищцата със заповед № ЛС-05-1319/21.09.2020 г. дисциплинарно наказание
„Предупреждение за уволнение“ и което наказание е мотивирало
работодателят да постанови атакуваната по настоящото дело заповед, с което
е определено най-тежкото дисциплинарно наказание, е отменено. Д.кият
окръжен съд с решение № 168/24.11.2021 г. по в. гр. Дело № 448/2021 г. е
отменил решение № 260392/27.05.2021 г. по гр. Дело № 118/2021 г. на Д.кия
районен съд в цялост, като вместо това е постановил: Отменя като
незаконосъобразна заповед № ЛС-05-1546/18.11.2020 г. на изпълнителния
директор на „***“АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Д.,
***, с която на В. П. С. ЕГН ********** от гр. Д., ***, е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 188, т. 2 от КТ[1]предупреждение за
уволнение, за нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187,
ал.1, т. 3 от КТ – неизпълнение на възложената работа, неспазване на
техническите и технологичните правила.
Изложените съображения обосновават извода за незаконосъобразност
на атакуваната заповед. Предявеният иск за нейната отмяна е основателен и
доказан и следва да бъде уважен. При това положение наложеното на В. П. С.
дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява незаконно и като такова
правилно е отменено с обжалваното решение.
Основателен и обусловения иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 от КТ за
възстановяване на В. П. С. на заеманата преди уволнението длъжност.
Въззивният съд в заключение намира, че решението на районния съд е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено на
основание чл. 271, ал. 1 от ГПК. Съдът е приел, че в случая доказателствата
по делото не дават основание да се приеме, че е извършено дисциплинарно
нарушение от страна на ищцата при осъществяване на трудовата й функция
19
Решението на Д.кия районен съд е законосъобразно и обосновано, вкл. в
частта, с която на основание 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищцата са присъдени
сторените от нея разноски в първата инстанция, които изрично са
претендирани от същата, респ. в частта, с която на основание чл. 78, ал. 6 от
ГПК ответникът е осъден да заплати по сметка на ДРС държавната такса за
водене на делото в размер на 100 лв., доколкото такава не е платена от
ищцата, която е освободена от същата на основание чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Предвид изхода на спора на въззиваемата следва да се присъдят
сторените по делото разноски в размер на 936 лева, представляващи
заплатено възнаграждение за един адвокат, съгласно представения списък по
чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им.
Въззивникът няма право на разноски нито за първата, нито за
въззивната инстанция, доколкото искът срещу него е уважен.
С оглед гореизложените съображения, Д.кият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1007/28.10.2022 год. на Д.кия районен
съд по гр. дело № 792/2021 год.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. Д., ***, представлявано от изпълнителния директор Т. Г., ДА ЗАПЛАТИ
на В. П. С. с ЕГН ********** от гр. Д., *** сумата от 936 лв. /деветстотин
тридесет и шест лева/, представляваща направените разноски за адвокатско
възнаграждение пред въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд на Република България при условията на чл. 280 от ГПК в
едномесечен срок, считано от 08.02.2023 г. – деня на обявяването му съгласно
чл. 315, ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
20
2._______________________
21