Р Е Ш Е Н И
Е
гр. София, 06.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЬД, ГО, ІІ Е въззивен състав, в публичното съдебно заседание на осми март две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. с. РАДМИЛА МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря Кирилка Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванка Иванова гр. дело № 10772 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.
С решение № 424271 от
06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 3382/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав, са отхвърлени предявените от „Ч.Е.Б.“ АД срещу С.В.Т. осъдителни искове
с правно основание чл. 327 ТЗ за сумата от 2 055, 16 лв., представляваща главница
за доставена и незаплатена ел.енергия до кафене, находящо се в гр. София, ж. к.
„**********, вх.В, клиентски № 200069408874, по фактури № **********/04.04.2011
г. и № **********/05.05.2011 г. за периода 25.02.2011 г. – 29.04.2011 г. и по
чл.92 ЗЗД – за сумата от 969, 90 лв., представляваща неустойка за забава по
чл.35 от Общите условия на договор за доставка на електрическа енергия,
начислена за периода 22.11.2013 г. – 22.11.2016 г. във връзка с главница по
фактури № **********/04.04.2011 г., № **********/05.05.2011 г., № **********/04.08.2011
г.
Срещу така постановеното
решение, в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неустойка до
размера на сумата 954, 48 лв., е депозирана въззивна жалба от ищеца „Ч.Е.Б.“ АД.
Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Счита, че
неправилно решаващия съд е приел, че липсва облигационно правоотношение между
страните. Поддържа, че такова е налице и произтича от договор с продължително
изпълнение, по силата на който ответникът е извършвал плащания по издадените от
ищеца фактури, в това число – на две от процесните фактури с №
**********/05.05.2011 г. на стойност 1 413, 42 лв. и № 91134750/04.08.2011
г. на стойност 1 121, 39 лв. – изцяло, а на третата фактура с № **********/04.04.2011
г. – частично, като неизплатената част възлиза на сумата от 641, 74 лв. Счита,
че извършеното плащане представлява признание за съществуването на задълженията,
като излага доводи за неправилност на изводите на съда, че не може да се
установи плащанията да са извършвани именно от ответника. Позовава се на § 1, т.33а от ДР на ЗЕ, според която
„небитов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо
водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за небитови нужди. Счита,
че е ирелевантно в случая наличието на вещни права върху електроснабдения имот.
За договора за продажба на електрическа енергия на небитов клиент не е
предвидена писмена форма за валидност. Наличието на облигационно правоотношение
се установява и от обстоятелството, че се е снабдил със заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК, след влизане в сила на която му е издаден изпълнителен лист срещу
ответника за вземания, предхождащи исковия период. Първоинстанционният съд е
отхвърлил акцесорната претенция за неустойка поради недължимост на главния
дълг, като е приел, че главница не се дължи поради липса на облигационно
правоотношение между страните, а дори такова да съществуваше, претенцията би
била погасена по давност. Излага доводи, че вземането за неустойка не се явява
погасено по давност. Моли съда да отмени решението в обжалваната част и да
постанови друго, с което да уважи предявения иск до размера на сумата 954, 48
лв., като му присъди направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът по
жалбата – С.В.Т., е депозирал в
срока по чл.263, ал.1 ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я
оспорва. Излага съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Правилно СРС е приел, че между страните не е налице
облигационно правоотношение. Твърди, че изрично е оспорил качеството си на
клиент на „Ч.Е.Б.“ АД. Ищецът не е изпълнил разпределената му с доклада по
делото доказателствена тежест да установи съществуването на договорно
правоотношение с ответника. Не е представил доказателства последният да е
собственик или ползвател на процесния
имот, с каквито е имал възможност да се снабди. Договорът за доставка на
електрическа енергия е неформален, но в случая страните не са постигнали
съгласие ищецът да доставя на ответника електрическа енергия. От извършените
плащания по издадени от ищеца фактури не може да се направи извод за признание
на задълженията, тъй като не се установява плащанията да са извършени именно от
ответника. Наред с посоченото, във връзка с доводите по прилагане на давността,
поддържа, че съгласно чл.119 ЗЗД с погасяването на главното вземане се
погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях
да не е изтекла. Моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди
решението в обжалваната част, като му присъди сторените по делото разноски
Претендира разноски.
Решението в частта, с която е
отхвърлен искът за главницата по фактура № **********/04.04.2011 г. и фактура №
**********/05.05.2011 г. в пълния му предявен размер, както и е отхвърлен иска
за неустойката – за сумата над 954, 48 лв. до 969, 90 лв., е влязло в сила като
необжалвано.
Съдът, след като прецени
представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед
разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, приема за установено следното
от фактическа страна:
С определение № 311132 от
11.01.2018 г. по гр.д. №
53494/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав е
постановено разглеждане в отделно производство на предявения за съвместно
разглеждане насрещен осъдителен иск на „Ч.Е.Б.“ АД срещу С.В.Т..
СРС е сезиран с осъдителни
искове с правно основание чл. 327 ТЗ и чл.92 ЗЗД. Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало
договорно правоотношение с предмет – доставка на електрическа енергия до
кафене, находящо се в гр.София, ж. к. „**********, вх. В, клиентски №
200069408874. Страните са в облигационни отношения, които се регулират от Общи
условия на договорите за продажба на ел.енергия, които съгласно чл.98 ЗЕ обвързват
всички абонати на енергийния снабдител. Твърди, че за периода 25.02.2011 г. –
29.04.2011 г. е доставял електрическа енергия на ответника, която последният не
е заплатил в общ размер на 2 055, 16 лв. и за която са били издадени фактури №
**********/04.04.2011 г. и № **********/05.05.2011
г. Твърди, че има вземане за неустойка за забава в размер на 969, 90 лв.,
произтичащо от неизпълнение на задължението на ответника да заплати в срок
доставената ел.енергия по фактура № **********/04.04.2011 г., фактура № **********/05.05.2011 г. и фактура № **********/04.08.2011
г. Твърди, че ответникът има качеството на потребител на електрическа енергия
през исковия период за процесния обект. Счита, че правото на принудително
изпълнение не е погасено с изтичане на тригодишен давностен срок за главница и
лихви. Ответникът е признал вземането си с извършване на частично плащане по
фактура № **********/04.04.2011 г. и на издадените такива за м.06 и м.07.2011 г
което прекъсва давността. Твърди, че погасените по давност задължения продължават
да съществуват, а сумите по тях са дължими. Исковата молба е уточнена с молба
от 22.02.2018 г. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 2 055, 16 лв. – главница по горепосочените фактури,
както и сумата от 969, 90 лв. – неустойка по чл.35 от Общите условия на
договорите за доставка на електрическа енергия на „Ч.Е.Б.“ АД, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от момента на предявяване на иска до
окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.
С постъпилия в
срока по чл. 131 ГПК писмен отговор ответникът оспорва предявените искове по
основание и размер. Оспорва качеството си на краен
клиент - потребител на електрическа енергия за процесния обект и наличието на
облигационно правоотношение с ищеца. Оспорва факта, че е ползвал електрическа енергия
за начислената стойност. Позовава се на изтекла погасителна давност. Моли съда
да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск, като му присъди
сторените по делото разноски.
Видно от представените по делото 2 броя фактури, издадени от „Ч.Е.Б.“ АД, като получател е посочен С.В.Т.,
адрес гр. София, ж. к. „********************, кафе, с клиентски номер
200069408874. Фактура № **********/04.04.2011 г. е на стойност сумата от 2 192,
11 лв., представляваща консумирана електрическа енергия за периода 25.02.2011
г. – 28.03.2011 г. със срок за плащане – 20.04.2011 г., а фактура № **********/05.05.2011
г. е на стойност от 1 413, 42 лв., представляваща консумирана електрическа
енергия за периода 29.03.2011 г. – 29.04.2011 г. със срок за плащане –
20.05.2011 г.
Вземането за главницата
по третата фактура с № **********/04.08.2011 г. за сумата от 1 121, 39 лв.
е предмет на гр. д. № 53494/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав, предвид
направеното изявление от ищеца в представената молба -уточнение от 22.02.2018
г. (л.72).
С влязло в сила решение
№ 384434 от 13.04.2018 г., постановено по гр.д. № 53494/2016 г. по описа на
СРС, I ГО, 41 състав, е признато за установено по предявения от С.В.Т. срещу „Ч.Е.Б.“
АД отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че С.В.Т.
не дължи на „Ч.Е.Б.“ АД сумата от 1 121, 39 лв., представляваща стойност
на електрическа енергия за периода 28.06.2011 г. – 28.07.2011 г., доставена до
кафене, находящо се в гр. София, ж. к. „**********, вх.В, клиентски №
200069408874, по фактура № **********/04.08.2011 г., поради погасяване на
задължението по давност – обстоятелство, което е служебно известно на съда.
От заключението на вещото
лице по Н.Б.по изслушаната пред СРС съдебно - техническата експертиза, се
установява, че за периода на издадените фактури от м.02.2011 г. – м.08.2011 г.
данните от средството за търговско измерване за отчетено количество електрическа
енергия в представената справка - архив на отчетените показания са извършени
реално и ежемесечно, извършвани са отчети в този период и количеството
електрическа енергия според тези показания отговаря на фактурираното във
фактурите от сочения период.
От заключението на
вещото лице И.П.по изслушаната пред СРС съдебно-счетоводната експертиза по
делото, се установява, че в счетоводството на „Ч.Е.Б.“ АД има открита партида
на клиентски № 200069408874 на С.В.Т. за обект: кафе, находящо се в гр. София,
ж. к. „********************. При ищеца са осчетоводени непогасени задължения по
партида на ответника, както следва: на част задължението по фактура № **********/04.04.2011
г. на обща стойност 2 192, 11 лв. – в размер на 641, 74 лв., остатъкът от
която сума е погасен чрез плащане; на задължение по фактура № **********/05.05.2011
г. в размер на 1 413, 42 лв. и задължение по фактура № **********/04.08.2011
г. в размер на 1 121, 39 лв. Обезщетението в размер на законната лихва по
чл.86 ЗЗД върху непогасената част от задълженията за периода 23.11.2013 г. –
22.11.2016 г. е изчислено в размер на 954, 48 лв.
От приложеното в
настоящото производство ч. гр.д. № 34511/2008 г. по описа на СРС, 74 състав, се
установява, че в полза на „Ч.Е.Б.“ АД е постановена на 28.11.2008 г. заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК срещу С.В.Т. за сумата от 445, 12
лв. – обща стойност на ползвана електрическа енергия в периода 01.04.2008 г. – 30.06.2008 г., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 12.11.2008 г. до окончателното й изплащане; сумата от 23,
85 лв. – законна лихва за периода 22.05.2008 г. – 20.10.2008 г.; сумата от 25 лв. разноски по
делото за държавна такса и 58 лв разноски по делото за възнаграждение на един
адвокат. Въз основа на издадената заповед за изпълнение заявителят се е снабдил
с изпълнителен лист за посочените суми, получен от него на 19.03.2012 г., предвид
направеното отбелязване върху заповедта за изпълнение. Изпълнителният лист
обаче е издаден за период, който предхожда исковия, поради което същият не
установява релевантни за спорното право обстоятелства.
При така установената фактическа обстановка, съдът
приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда от легитимирана
страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна.
Съгласно
нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси съдът е
ограничен от посоченото в жалбата.
При извършената служебна
проверка въззивният съд установи, че първоинстанционното решение е валидно и
процесуално допустимо, поради което следва да се пристъпи към обсъждане на
доводите относно неговата правилност.
Спорен
по делото е въпросът относно съществуването на вземане в полза на ищеца за
неустойка за забава. Ищецът претендира мораторна неустойка, дължима на
основание чл.35 от Общите му условия на договорите за продажба на електрическа
енергия върху неизплатената главница по 3 бр. фактури: фактура №
**********/04.04.2011 г., фактура № **********/05.05.2011 г. и фактура №
**********/04.08.2011 г.
Съгласно
чл.92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Кредиторът може да иска обезщетение и за по - големи вреди. За да бъде основателен
иска за заплащане на неустойка за забава, ищецът следва да докаже наличието на
главен дълг; договорна клауза за мораторна неустойка; настъпването на уговорените
предпоставки за възникване на договорната отговорност – забава и нейната
продължителност. В тежест на ищеца е да докаже горните обстоятелства при
условията на пълно и главно доказване, в какъвто смисъл е и докладът на
първоинстанционния съд, изготвен по реда на чл.146, ал.1 ГПК.
С
депозираната въззивна жалба жалбоподателят - ищец изрично е заявил, че обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която е отхвърлен искът за неустойка до
размера на 954, 48 лв. Решението
в частта, с която е отхвърлен искът за главницата по фактура №
**********/04.04.2011 г. и фактура № **********/05.05.2011 г. в пълния му предявен
размер от 2 055, 16 лв. и за неустойката за забава – за сумата над 954, 48
лв. до 969, 90 лв., е влязло в сила като необжалвано. Искът за главницата,
представляваща цената на доставената електрическа енергия до процесния имот, е
отхвърлен от първоинстанционния съд поради липса на облигационно правоотношение
между страните за исковия период с предмет доставка на електрическа енергия. По
делото не е разглеждано правопогасяващо възражение на ответника за извършено
плащане след падежите на двете фактури, в който случай би могъл да се постави
въпросът за начисляване на мораторна неустойка за периода на забавата до датата
на плащането. След като съществуването на вземането на ищеца за главницата по
посочените две фактури е отречено с влязло в сила решение, не е налице първият
елемент от сложния правопораждащ фактическия състав на вземането за неустойка
за забава, а именно: наличието на главен дълг. Ето защо и доколкото елементите
от правопораждащия фактически състав следва да участват в условията на
кумулативност, не следва да се обсъждат останалите елементи от същия.
С
влязлото в сила решение №
384434 от 13.04.2018 г., постановено по гр. д. № 53494/2016 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав, е уважен предявеният отрицателен установителен иск на С.В.Т. срещу „Ч.Е.Б.“
АД за сумата по фактура № **********/04.08.2011 г., тъй като вземането е
погасено по давност. Съгласно чл.298, ал.1 ГПК решението влиза в сила само
между същите страни, за същото искане и на същото основание. Следователно,
съществуването на вземането на „Ч.Е.Б.“ АД по посочената фактура е отречено между
страните със сила на пресъдено нещо, която има за последица непререшаемост на
спора съгласно чл.299, ал.1 ГПК.
В
настоящото производство се претендира мораторна неустойка върху вземането по фактура
№ **********/04.08.2011 г., съществуването на което е отречено със сила на
пресъдено нещо. Неоснователността на главния иск обуславя неоснователност и на предявената
в настоящото производство акцесорната претенция за неустойка за забава
върху главницата по тази фактура. Нужно
е да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания,
макар давността за тях да не е изтекла.
По
изложените съображения не следва да се обсъждат релевираните от жалбоподателя
доводи относно наличието на облигационна връзка между страните през исковия
период, както и относно приложимостта на института на погасителната давност.
Тъй
като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в обжалваната част
следва да се потвърди.
По разноските по производството:
На
процесуалния представител на ответника по жалбата следва да се присъди, на
основание чл.38, ал.2 ГПК, сумата от 300 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение.
Воден
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 424271 от 06.06.2018 г., постановено по гр. д. № 3382/2018 г. по описа на СРС, I ГО, 41
състав, В ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ, с
която е отхвърлен предявеният от „Ч.Е.Б.“ АД, ***, „БенчМарк Бизнес Център“, срещу С.В.Т., ЕГН **********, с адрес *** и съдебен адрес ***, над партер, иск
с правно основание чл.92 ЗЗД – за заплащане на сумата от 954, 48 (деветстотин петдесет и четири лева и четиридесет и осем
стотинки) лв., представляваща неустойка за забава по чл.35 от Общите условия на
договор за доставка на електрическа енергия, начислена за периода 22.11.2013 г.
– 22.11.2016 г. във връзка с главница по фактури № **********/04.04.2011 г., №
**********/05.05.2011 г., № **********/04.08.2011 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Ч.Е.Б.“
АД, ЕИК *******, с адрес ***, „БенчМарк Бизнес Център“, да заплати на адв. С.В.В.,
ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 300 (триста) лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на страната във
въззивното производство.
Решението в частта, с която е
отхвърлен искът по чл.327 ТЗ за главницата по фактура № **********/04.04.2011
г. и фактура № **********/05.05.2011 г. в пълния предявен размер, както и е
отхвърлен иска по чл.92 ЗЗД за сумата
над 954, 48 лв. до 969, 90 лв., е влязло в сила като необжалвано.
Решението не подлежи на обжалване,
на основание чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.