№ 299
гр. Пазарджик, 16.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20235220201578 по описа за 2023 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК във вр. с чл. 72, ал. 4 ЗМВР.
Образувано е по жалба на И. Г. П.,ЕГН ********** от
******************, чрез адв.П. В., срещу Заповед за задържане рег.
№********* издадена от Е. М. Б., полицай при РУ **, с която на основание
чл. 72 ал. 1, т. 2 от Закона за министерството за вътрешните работи е
постановена принудителна административна мярка – фактическо задържане за
срок до 24 часа.
В депозираната жалба са изложени доводи за нарушено право на защита
на жалбоподателя, допуснати съществени нарушения на административно
производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и
несъответствие с целта на закона при издаването на атакуваната заповед.
Молбата е да бъде отменена обжалваната заповед. Сочи доказателства и
претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят П. се явява лично и с адв. П.В.,
като поддържа жалбата.
Ответникът Е. Б. се явява лично.
1
Пазарджишкият районен съд, след като се запозна с изложените в жалбата
твърдения и събраните по делото доказателства, от фактическа страна взе
предвид следното:
Срещу жалбоподателя И. П. е издадена Заповед за задържане на лице от
Е. Б., на длъжност полицай при РУ гр.**,при следните обстоятелства:
На 28.10.2023г. около 13.15ч. в гр****************, пред дом №75
,изпълнявайки служебните си задължения по контрол на пътното движение,
към момента извършвахме проверка на МПС, паркирало в зоната на пътен
знак В 27. Минавайки покрай нас лице от мъжки пол започва да отправя
обидни думи на висок глас , изразяващи се в „Господ да ви накаже, Господ да
ви убие“, с колегата У. отправихме към лицето устно разпореждане да спре с
обидните думи и да даде адекватно обяснение за действията си към нас.
Като същият започна да се държи още по-агресивно и да повтаря същите
думи без да даде адекватно обяснение за поведението си, лицето не изпълни
указаното му разпореждане от двама ни. Същият с действията си попречи да
изпълним служебните си задължения по служба контрол на пътното
движение.Чл.64ал.2 и 4 ЗМВР.
При съвкупна преценка обясненията на жалбоподателя П. и показанията
на св.А. У., Съдът възприе следната фактическа обстановка:
На 28.10.2023г. около 13.15ч. в гр**************** №75, ответникът Е. Б.
и св.А. У.,и двамата полицейски служители при РУ **, изпълнявали
служебните си задължения по контрол на пътното движение, в частност
неправилно паркирани ППС.Всеки от двамата полицейски служители
извършвал проверка на отделен водач на МПС, когато покрай тях по тротоара
преминал жалбоподателят П.. Последният преценил, че единият от
проверяваните водачи е възрастен мъж , видимо безпомощен, с малка и стара
и кола, при което реагирал на това възприятие с думи в смисъл „ Господ да ви
убие, Господ ще ви накаже“, изречени по посока на полицаите. Полицейските
служители разпоредили на жалбоподателя да продължи движението си, но П.
отново изрекъл по техен адрес изрази в същия смисъл.След това св. У.
поискал документи за самоличност на жалбоподателя П., който казал, че няма
лична карта, като отговорил , че личната карта е в намиращ се наблизо бус,
който се вижда от мястото на проверка. При това положение полицейските
служители разпоредили на жалбоподателя да се качи в полицейския
автомобил, след което го завели в сградата на РУ **, за да се извърши справка
за самоличността му.Там на жалбоподателя бил съставен АУАН по чл.64
ЗМВР, както и му била издадена процесната Заповед за
задържане.Междувременно на тел. 112 в РУ ** бил получен сигнал, след
прослушването на който се установили същите думи, изречени против
полицейските служители, но от жена.
Следва да се отбележи, че обясненията на жалбоподателя П. и показанията
на св. У. кореспондират до голяма степен – относно извършваната от
2
полицейските служители проверка на паркирани ППС и за израза „ Господ ще
ви накаже“ , с обясненията на жалбоподателя.
Също така жалбоподателят призна, че е отправил към полицаите израза „
Господ ще ви накаже“ .Съдът даде вяра на показанието на св.У. и относно
факта, че жалбоподателят е изрекъл и израза „Господ да ви убие“, тъй като
няма никаква причина св.У. да си измисля този израз, който е в унисон и с
признанието на жалбоподателя за казаното от него „ Господ ще ви накаже“.
Също така Съдът даде вяра на св.У. и на показанието му за обаждането на
тел.112. Няма как да е случаен факта, че на тел. 112 в РУ ** бил получен
сигнал, след прослушването на който се установили същите думи, изречени
против полицейските служители, но от жена.В този аспект жалбоподателят
допусна, че не знае кой се е обадил, някой може да се е обадил ,като в същото
време заяви, че имало момичета до намиращ се наблизо предизборен щаб на
баща му, който бил кандидат за общински съветник.
При възприетите фактически обстоятелства, от правна страна Съдът
намира следното:
Жалбата е депозирана от легитимирано лице, на 09.11.2023г., в
преклузивния 14 дневен срок от връчване на Заповедта за задържане на
28.10.2023г. По същество Съдът намира жалбата за основателна, по следните
съображения:
Съдът счита , че Заповед за задържане на лице с рег. №
340зз-245/28.10.2023 г. е издадена от компетентен полицейски орган ,в кръга
на правомощията му, съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.
Същата е издадена в предвидената от закона писмена форма / по образец/
и съдържа всички изискуеми задължителни реквизити, визирани в
разпоредбата на чл. 74, ал. 2 ЗМВР, в частност тези по т. 2 – фактическите и
правни основания за задържането, като в тази насока Съдът не споделя
доводите на жалбоподателя за нарушение изискването на чл.74ал.2т.2 ЗМВР.В
Заповедта е изложена конкретна фактическа обстановка , поведението на
жалбоподателя е квалифицирано като неизпълнение на дадено разпореждане,
с което пречи на полицейските служители да изпълнят служебните си
задължения, като е отбелязано и правното основание за задържане – чл.72ал.1
т.2 ЗМВР.
При възприетата фактическа обстановка Съдът намира, че не може да се
направи извод, че с поведението си жалбоподателят П. съзнателно е пречил
да полицейските служители да изпълняват задълженията си по служба, във
3
връзка с контрол по ЗДвП.
Не може да се приеме наличие на възпрепятстване на органите на МВР да
извършват проверка на водачи на МПС ,само защото жалбоподателят П.
изрекъл думи в смисъл „ Господ да ви убие, Господ ще ви накаже“
включително и след даденото му разпореждане да продължи движението
си.Дори в самата Заповед е отбелязано, че към лицето било отправено устно
разпореждане да спре с обидните думи, т.е. изречените от жалбоподателя
думи и изрази са оценени като „обидни“,съответно отправена е според самите
полицейски служители „обида“ спрямо тях, която е относима към честта и
достойнството на всеки от тях, но не може да е пречка да изпълняват
служебните си задължения. Отделен е въпросът , дали подобни думи и изрази
въобще могат да се квалифицират като обидни по смисъла на чл.146 ал.1
НК.На следващо място, от фактическа стана се установи, че жалбоподателят
П. е бил отведен в сградата на РУ **, за да се установи самоличността му, тъй
като не е представил лична карта, като не е направен никакъв опит
самоличността да бъде установена по друг от способите, визиран в
разпоредбата на чл.70ал.2 ЗМВР – сведения на граждани с установена
самоличност или по друг начин.
Налице е отменителното основание на чл.146т.4 АПК във вр. с
чл.72ал.1т.2 ЗМВР.
Съдът споделя и довода в жалбата, който е в смисъл, че процесната
заповед не е съобразена с целта на закона, което представлява отделно
отменително основание по чл. 146, т. 5 от АПК.
Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР е ПАМ, която в
зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен
характер.
С нея се ограничават основни права и свободи на задържаното лице и е
необходимо да е ясно за какво деяние е предприето задържането. Задържането
по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР съставлява ограничаване на правото на свобода и
съгласно чл. 5, § 1, б. "с" от Конвенцията за защита на правата на човека и на
основните свободи, по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването
на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение
за извършване на престъпление или когато обосновано е призната
4
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укрИ.е
след извършване на престъпление.
Съгласно чл. 4, ал. 2 от АПК, административните актове се издават за
целите, установени в закона, а чл. 6 от АПК въвежда принципа на
съразмерността като материалноправно изискване за законосъобразност на
административния акт. Принудителните административни мерки следва да се
прилагат ограничително и при стриктното спазване на закона. Полицейското
задържане не може да е произволно, то задължително трябва е обосновано с
конкретни факти, които да сочат някаква връзка между задържания и
конкретно извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено в целта на закона.
В конкретния случай приложената ПАМ не се оправдава от никоя от тези
цели. По делото не се установи жалбоподателят П. да е попречил или
затруднил изпълнение на задълженията на полицейските служители по
контрол на пътното движение и в частност неправилно паркирани ППС.
Поради това Съдът намира, че със задържането на жалбоподателя П. са
засегнати правата и законните му интереси в по-голяма степен от
необходимото, от гледна точка на целта, за която се издава административният
акт.
Доводът в представените писмени бележки за липсата на точен час на
освобождаване на задържаното лице и подпис на това лице в Заповедта за
задържане е неотносим към предмета на делото в настоящето производство,
поради което не следва да бъде обсъждан.
Предвид изложените съображения ,оспорената заповед следва да бъде
отменена като незаконосъобразна.
С оглед изхода от делото, жалбоподателят има право на разноски,на
основание чл.143ал.1 АПК, които следва да се възложат в тежест на ОДМВР
Пазарджик.
В тази връзка е представено пълномощно и договор за безплатна правна
защита на адв. П. В.. На адв. В. следва да бъде присъдено възнаграждение в
размер на 750лв., на основание чл.38ал.1т.3 ЗАдв. във връзка с чл.8ал.2т.3 от
Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
както и сумата от 10лв. платена ДТ или общо 760лв.Относно претендираната
сума от 5лв. ДТ за издаване на ИЛ Съдът следва да се произнесе в
5
производството по издаване на ИЛ.
Воден от горното и на основание на основание чл. 172, ал. 2, предл. 2
АПК, Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
Отменя изцяло Заповед рег.№********* издадена от Е. М. Б., полицай
при РУ **, с която на основание чл. 72 ал. 1, т. 2 от Закона за министерството
за вътрешните работи е постановена принудителна административна мярка –
фактическо задържане за срок до 24 часа спрямо И. Г. П. , ЕГН **********
от ******************, като незаконосъобразна.
Осъжда ОД МВР Пазарджик да заплати на адвокат П. А. В., вписана в
регистъра на адвокатите при САК с личен №*********, с адрес на кантората
гр.************************* сумата от 760лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Пазарджишкия административен съд в 14 дневен срок от съобщението на
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6