Решение по дело №1143/2016 на Районен съд - Ямбол

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 юни 2017 г. (в сила от 12 октомври 2017 г.)
Съдия: Георги Стоянов Георгиев
Дело: 20162330101143
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2016 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е №340/16.6.2017г.

            

гр. Ямбол, 16.06.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

ЯМБОЛСКИЯ  РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 16-ти състав, в публично съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и седемнадесета година,  в състав:

                                  

РАЙОНЕН СЪДИЯ:  ГЕОРГИ Г.

 

при секретаря И.Г. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1143 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.32,ал.2 ЗС,като е предявен и активно субективно съединените искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС.

Образувано е по  искова молба, предявена от Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН **********,чрез пълномощник адв.В. ***,със съдебен адрес ***,кантора № ***,срещу Х.С.С. *** и С.С.И. *** , за разпределение на ползването на съсобствен и ползване недвижим имот, поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я.,ул.“***,целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сгрпада-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 км.м.. Молителите Д.С.И. и Е.И.И., твърди, че заедно със Х.С.С., са съсобственици на описания поземлен имот, като първите притежава 15/16 идеални части от имота и сградите в него  и правото на собственост, придобити на основание  правна сделка –покупко- продажба, като Х.С.С. притежава 1/6 ид.ч. от имота и сградите в него и правото на собственост, придобити на основание  правна сделка –покупко- продажба,като С.С.И. е носител на правото на ползване в качеството на праводател на Х.С.С.. Установеното фактическо ползване на съсобствения имот, обуславя наличието на правен спор между страните, който молителите Д.С.И. и Е.И.И. счита, че следва да бъде решен от съда.

Също така молителите считат,че когато на един съсобственик бъде определена за ползване площ по-голяма от неговия дял в съсобствеността,а на другия съсобственик по-малка площ,то ползващия по-голямата площ дължи парично обезщетение,съответстващо на гражданските плодове за частта,надвишаваща неговия дял. В тази хипотеза следвало да се приеме,че искането за реално ползване обхващало и искането за парично компенсиране при предоставяне за ползване част от имота,неотговаряща на правата в съсобствеността.

Ответниците по молбата, Х.С.С. и С.С.И.  изразяват   становище,по действително фактическите отношения по ползване на посочения по-горе съсобствения имот,като считат предявените искове за недопустими.Х.С.С. твърди,че е собственик само на голата собственост,като по никакъв начин не възприпяствала правото на собственост на ищците,като нямало дворно място а само пътеки за преминаване.Твърденията в исковата молба,че те ползват по-голямата част от имота били неверни.Имали между съсобствениците доброволно разпределение на ползването и всеки един от съсобствениците ползвал собствения си имот съгласно собствените си идеални части. Имота позволявал такова разпределение на ползване,съвпадащо с идеалните части на съсобствениците,като години наред го ползвали по този начин. Считат,че искането за режим на ползване е неоснователно,като претендираното обезщетение за наем се присъждало само тогава,когато някой от съсобствениците ползвал цялата обща вещ лично.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Страните не спорят и от представените като писмено доказателство нотариални актове за право на собственост върху недвижим имот, придобити чрез покупко-продажба  се установява съсобствеността между  Д.С.И.,Е.И.И. и Х.С.С.,като С.С.И. е ползвател ид.ч. на Х.С.С..

В производството е прието заключение на съдебно-техническа експертиза, като съдът намира, че с оглед диспозитивното начало,  следва да обсъди. В същото е отразено, че съответното на правото на собственост на идеалните части от имота за всеки съсобственик отговарят следните кв.м. от площта на имота-застроен и незастроен - за молителите 119,67 кв.м.,като застроеното съгласно кадастралната карта 105.43 кв.м.,за ответника Х.С.С. 104.52 кв.м.,от тях застроени по кадастралка карта 34 кв.м. Двете страни ползвали общ преход от 25.60 кв.м.На терен ответника практически ползвал всичко,след основната сграда с № 2 и постройка 3,ползвана за преминаване пространството между сгради 2,3,4.

  В заключение вещото лице е разработило  вариант за разпределение правото на ползване на незастроената част от имота показан в приложение 2 към експертизата.

 Вариант-Приложение № 2.

За ищеците Д.С.И. и Е.И.И. се предвиждало самостоятелно ползване /защрихована в червено с обща площ 22 кв.м. и общо ползване на площ от 26 кв.м. /оцветена в зелено/.

За ответника Х.С.С. се предвиждало самостоятелно ползване  45 кв.м. /оцветени в жълто / и общо ползване на площ от 26 кв.м. /оцветена в зелено/.

Граничните линии на ползване  били очертани,с посочени размери и площи които ограничават в Приложение № 2 от заключението.

По делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите Е. И. Х. и Д. И. А. които съдът цени като последователни и безпротиворечиви. От същите се установява,че съсобствениците на посочения имот не могат доброволно да постигнат съгласие за разпределение правото на ползване на незастроената част от имота.Свидетелката Х. заявява,че ищците ползват част от имота и когато отидела имало мъничка пътека,но не можела да посочи дали ищците я ползвали.Вътрешната част а ползвали ответниците.Свидетеля А. заявява,че пред сградата имало малка градинка от около 2 кв.м. която се ползвала от ответника С.С.И..Дворът бил на двама братя и да го ползвали както искат.

 В производството е прието заключение на съдебно-икономическа експертиза от която се установява,че несъответствието между ползваната площ от ищците и дяловете на съсобственост била 144.30 кв.м.Съобразно наемните цени заплащани за идентични имоти в района на ул. *** в гр.Я. размерът на паричното месечно обезщетение за компенсиране неравенството била 144.30 лв.Като се вземело предвид,че двете страни ползвали общо преход от 25.60 кв.м. от цялото дворно място и тази площ се приспаднела от изчисленото несъответствие на ползваната площ от ищците,разликата  щяла да е в размер на 118.70 лв.Съответно размера на паричното месечно обезщетение за компенсиране неравенството била в размер на 118.70 лв.

Други доказателства относими към настоящия спор не бяха представени.

    По отношение на молбата с правна квалификация чл.32, ал.2 ЗС.

Съгласно чл.32 ЗС общата вещ се използува и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от общата вещ, а при невъзможност да се формира мнозинство, съдът решава въпроса в производство на спорна администрация.

В производството е установено, че по отношение на недвижимия имот, представляващ  поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я.,ул.“*** целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сгрпада-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 км.м.  правото на собственост се притежава от молителите Д.С.И. и Е.И.И. и ответника Х.С.С. , при съотношение на дяловете 15/16 ид.ч. за молителите и  за ответника С. 1/16 ид.ч..Няма съмнение, че притежаваните идеални части от молителите им позволяват да формира мнозинство при решаването на въпроса с ползването на вещта. В молбата, с която е сезиран съда, същия твърдят, че е налице фактическо ползване на общата вещ, несъответно на правата на ответниците, в нарушение на решението на мнозинството за ползване на вещта, съобразно правата. В решение № 646 от 15.04.1999 г. по гр. д. № 262/1998 г., IV Г. О. НА ВКС, е прието, че разпоредбата на чл. 32 ЗС дава възможност на съсобствениците на общ имот сами да определят начина на непосредственото му използване. Намесата на съда по този въпрос е вторична и обусловена от условията, посочени в чл. 32, ал. 2 ЗС - невъзможност за образуване на мнозинство и вземане на решение или ако решението е вредно за общата вещ. Наличието на такова решение като обективен факт е част от хипотезата на разпоредбата, ето защо от една страна е необходимо такова да е взето и от друга страна съсобственика с минорни права, да е съобразил ползването на вещта с решението на мнозинството. В случай, когато последните не изпълняват доброволно решението на мнозинството за ползване на вещта съобразно правата на всеки от съсобствениците и фактически ползва площ, която надхвърлява дяла му, за другия съсобственик остава възможността да поиска прекратяване на съсобствеността, от която възможност молителя се е възползвал, в момент, следващ образуването на настоящото производство; да поиска разпределение на ползването по реда на чл.32, ал.2 ЗС, да ревандикира съответната част или да предяви претенция за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС. Фактът, че съсобственикът с малцинствени права не изпълнява доброволно решението на мнозинството за съответно на правата в съсобствеността ползване на вещта, следва да бъде отчетен и приет като обуславящ правния интерес на молителите от провеждане на производството на спорна съдебна администрация. При липсващо доброволно изпълнение на решението на мнозинството, възприемането на формалистичен подход и формиране на извод за недопустимост на искането, би стимулирало самоуправството, тъй като именно процедурата по чл. 32, ал. 2 ЗС е форма на установен в закона ред за реализиране на нарушеното правомощие на ползване. Ето защо, настоящият състав приема, че молбата за разпределение на ползването следва да бъде разгледана по същество.

Между страните не е спорно и от представените доказателства, съдът прие, че е налице общо притежание от страните на правото на собственост върху процесния поземлен имот, която към приключване на устните състезания е при квоти1/16 ид.ч. о правото на собственост за молителите и 1/16 ид.ч. от правото на собственост  за ответника.

При разпределение на реалното ползване по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС, когато съсобствен е един единствен имот, който се поддава на разделяне на реални части, разпределянето се извършва, като се държи сметка за големината на идеалните части на съсобствениците. Тъй като пълно съвпадение между големината на реалните части и тази на идеалните части може и да не се постигне, а и съдът не е длъжен непременно да предостави за самостоятелно ползване площ, равняваща се на квотата от съсобствеността, когато това е невъзможно или създава неудобство за ползването, за разликата се дължи обезщетение по чл. 31, ал. 2 ЗС (Решение № 87 от 10.03.2009 г. по гр. д. № 803/2008 г., ГК, ІІ-ро ГО на ВКС). В този смисъл, действително в настоящото производство, което е на спорна съдебна администрация, не се решава спор за правото на собственост, но притежаването на същото и съответните идеални части на всеки от съсобствениците, се отчитат при разпределение на ползването, защото същото е функция на собствеността. Следователно,разпределението се обуславя от правата, а не от броя на самостоятелните обекти, подлежащи на разпределение.

Съдът намира, че изготвените предложение за разпределение на ползването в  заключение на СТЕ формира дялове, съответни на правата в съсобствеността, отчита фактическото ползване на незастроената част от поземлен имот с идентификатор  87374.530.22,находящ се  гр.Я. ул.“*** целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сгрпада-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 км.м.№87374.542.143 по кадастрална карта на гр.Я., поради което именно съобразно същото съдът следва да разпредели ползването съгласно  Вариант-Приложение № 2.

Именно този вариант за разпределение на ползването, съдът намира, че предложеният от вещото лице, е оптимален и съобразно него извършва разпределението на ползването.

По отношение на активно субективно съединените искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС

С разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е установено правилото, че когато правото на собственост върху вещ се притежава съвместно от няколко лица, а вещта се ползува лично само от един от съсобствениците, той дължи обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени от деня на писменото поискване. С посочената норма е предвидено да се предоставя паричен еквивалент на правото да се ползва една вещ на онзи от съсобствениците, който е лишен от възможността да я ползува, съгласно нейното предназначение и според онзи обем права, които същият притежава в съсобствеността. Разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване.

Следователно, основателността на иск с правна квалификация чл. 31, ал. 2 ЗС, се обуславя от установяване на следните кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещ; лично ползване на общата вещ от един от съсобствениците, писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е лишен неползващия съсобственик. Обезщетение не се дължи, когато след поканата ползващият собственик е предложил на другия съсобственик да ползва вещта съобразно правата си, но той не се е възползвал, без да са създадени пречки за ползването.

При изложените в исковата молба твърдения, че недвижимият имот се ползва от ответниците, като не предоставя право на ползване на ищците,съдът намира, че предявените искове следва да се квалифицират по чл.31, ал.2 ЗС, доколкото не се твърди, че ответникът реализира доходи от ползването на недвижимия имот и съответно не е релевирано искане за престиране на съответна на притежаваните от ищците част от получените доходи, в който случай предявените искове биха се квалифицирали като претенция по чл.30, ал.3 ЗС. Съдът следва да се произнесе по исковете, така, както са предявени и основани на твърдения за ползване на недвижим имот и искане за престиране на обезщетение за ползването, от което са лишени.

Приетият за безспорен факт установява наличието на първата предпоставка – съсобственост между страните върху процесния недвижим имот при дял на ищците от 15/16 идеални части. Предпоставката лично ползване на цялата съсобствена вещ от ответниците, обаче не е налице, тъй като се установява от приетите съдебно-техническа експертиза и съдебно-икономическа експертиза,че съсобствениците ползват общ преход от 25.60 кв.м.Няма съмнение, че субективното право на собственост е сложно и включва в съдържанието си три правомощия – на разпореждане, на упражняване на фактическа власт (владеене) на имота и извличане на полезните свойства на обекта му, чрез лично служене с него по предназначение или получаване на граждански плодове от същия. Ползването, което визира чл. 31, ал. 2 ЗС е такова служене със съсобствената вещ, при което последната не се използува за събиране на граждански плодове, а полезните й свойства се извличат само за задоволяване на лични нужди от предназначението й. Съсобственикът, който ползува по този начин вещта, дължи обезщетение на останалите съсобственици, които са били лишени от възможността да си служат лично със същата вещ, когато ползуващият съсобственик не им е позволил такова ползуване след писменото поискване. Що се касае за ползуването от доходите от съсобствената вещ, съгласно чл. 30, ал. 3 ЗС то се осъществява от ползуващия съсобственик от името и за сметка на всички съсобственици. Ползуващият вещта съсобственик дължи на останалите съсобственици съответния им дял от събраните доходи и за това писмена покана не е необходима – така РЕШЕНИЕ № 1252 от 19.07.1958 г. по гр. д. № 4201/58 г., II Г. О. на ВКС и РЕШЕНИЕ № 563 от 06.03.1964 г. по гр. д. № 2875/63 г. на I Г. О. на ВКС.

В конкретния случай, предвид фактическите твърдения на ищците, обуславящи квалифициране на претенцията по чл.31, ал.2 ЗС, не се установява и от ответника в качеството му на съсобственик да е получена писмена покана. Ето защо, не е налице и този елемент от фактическия състав, пораждащ съдебно предявените вземания, съответно такива не са възникнали и исковете за принудителното им осъществяване, са неоснователни и следва да се отхвърлят.

Решението по настоящия спор обаче не препятства ищците да предявят претенциите си за заплащане на част от получаваните наеми по общия ред.

Съдът е сезиран с искане за разноски и от двете страни.

По иска с правно основание  Само за уточнение производството по чл.32,ал.2 ЗС не е исково, а е такова на спорна съдебна администрация, от която са заинтересовани всички съсобственици, настоящият съдебен състав приема, че по отговорността за разноски произнасяне не може да има. Всяка от страните трябва да понесе разноските така, както са сторени, доколкото не може да се счита, че за някоя от тях искането е уважено или отхвърлено.

С оглед изхода на спора по иска с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС, право на разноските за производство възниква в полза на ответника, който доказва извършени такива в размер на 600 лева – заплатено адвокатско възнаграждение, които следва да му бъдат присъдени, на основание чл.78, ал.3 ГПК.

Също така ищците по иска по чл.31,ал.2 ЗС който е неоценяем, следва да бъде осъдени да заплатят държавна такса в полза на бюджета на ЯРС в размер на 30 лева.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

РАЗПРЕДЕЛЯ, по молбата с правно основание чл.32 ал.2 ЗС, предявена от Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН **********,чрез пълномощник адв.***. ***,със съдебен адрес ***,кантора *** , срещу Х.С.С.,ЕГН ********** *** и С.С.И.,ЕГН ********** ***, ползването на поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я.,ул.“***,целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сгрпада-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 км.м., като тримата съсобственици Д.С.И.,Е.И.И.,Х.С.С. и ползвателя С.С.И.  следва общо да ползват 26 кв.м.  на незастроена част от поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я.,ул.“***,целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сгрпада-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 км.м.,оцветено в зелен цвят на приложение № 2 към заключението на в.лице С., Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН ********** следва да ползва 22 кв.м. на незастроена част от поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я. ул.“***,целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сграда-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 кв.м., оцветено в червен цвят на приложение № 2 към заключението на в.лице С., Х.С.С.,ЕГН ********** и С.С.И.,ЕГН ********** следва да ползва 45 кв.м. на незастроена част от поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я.,ул.“***,целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сграда-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 кв.м., оцветено в жълт цвят на приложение № 2 към заключението на в.лице С., като Приложение № 2 да се счита за неразделна част от настоящето съдебно решение.   

ОТХВЪРЛЯ предявените от Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН **********,чрез пълномощник адв.***. ***,със съдебен адрес ***,кантора № *** , срещу Х.С.С.,ЕГН ********** ***8 и С.С.И.,ЕГН ********** *** активно субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл.31, ал.2 ЗС– обезщетение за лишаването им от ползването на поземлен имот с индентификатор 87374.530.22,находящ се  гр.Я. ул.“***,целият с площ 250 кв.м.ведно с изградените в него жилищна града-еднофамилна на един етаж,с идентификатор  87374.530.22.1,със застоена площ 34 кв.м.,жилищна сграда-еднофамилна,на един етаж с идентификатор 87374.530.22.2,със застроена площ 82 кв.м.,друг вид сграда за обитаване на един етаж,с идентификатор 87374.530.22.3 със застроена площ 8 кв.м. и постройка за допълващо застрояване,с идентификатор 87374.539.122.4 със застроена площ 16 кв.м.,като общата площ на сградния фонд е 140 кв.м.,свободната площ на имота,съгласно кадастралната карта е 110 кв.м. ,  като неоснователни.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН **********, двамата с адрес: *** и съдебен адрес ***,кант.*** да заплатят на Х.С.С.,ЕГН ********** ***8 и С.С.И.,ЕГН ********** *** , на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 600 (шестстотин) лева – разноски за производството.

ОСЪЖДА Д.С.И., ЕГН ********** и Е.И.И.,ЕГН **********, двамата с адрес: *** и съдебен адрес ***,кант.501 да заплатят на Х.С.С.,ЕГН ********** ***8 и С.С.И.,ЕГН ********** *** да заплатят държавна такса в полза на бюджета на ЯРС в размер на 30 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Ямболски Окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                  

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: