Мотиви към Присъда № 260007 от 17.11.2020 г.
по НОХ дело № 327
по описа за 2017 г. на Районен съд Своге,
изготвени
на 18.01.2021 г.
Делото е образувано по обвинителен акт на Районна
прокуратура Своге срещу И.Д.Д., роден на *** г., който е обвинен за това, че на 16.10.2016 г., около 05:00 часа в гр. Своге,
обл. Софийска, пред дискотека „Блек Найт” е извършил престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр.
1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наказателния кодекс (НК) - против
личността на лицето А.Г.Д., ЕГН **********, както и срещу Н.Г.Д.,
роден на *** г., който е обвинен за това, че на 16.10.2016 г., около 05:00 часа в
гр. Своге, обл. Софийска, пред дискотека „Блек Найт” е осъществил състав на престъпление против реда и
общественото спокойствие с правна квалификация по чл. 322 НК.
В
съдебно заседание представителят на Районна прокуратура Своге поддържа обвиненията
срещу подсъдимите, както относно фактическата обстановка, така и относно правната
квалификация на деянията. Счита, че в хода на съдебното следствие обвиненията
се доказват по безспорен и категоричен начин. По отношение на реализацията на
наказателната отговорност намира, че на подсъдимия Д. следва да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” в
размер от три години, като изпълнението му бъде отложено за срок от пет години
и на основание чл. 67, ал. 3 НК се определи пробационна мярка през изпитателния
срок. Спрямо другия подсъдим Д., прокурорът предлага същият да бъде освободен
от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление и да му се
наложи административно наказание „глоба”, около средния предвиден в закона
размер
Адв.
Й.Г., повереник на частния обвинител и граждански ищец А.Д., счита че от
събраните по делото доказателства се установява фактическата обстановка,
описана в обвинителния акт, като деянията са доказани по безспорен и несъмнен
начин. Моли изцяло да се уважат предявените граждански искове, а на подсъдимите
да се наложат справедливи наказания.
Адв.
О.М., защитник на подсъдимите, посочва че обвинението е останало недоказано,
както от обективна, така и от субективна страна, а делото е неизяснено от
фактическа страна. Навежда доводи за съществени процесуални нарушения, извършени
на досъдебното и на съдебното производство. Поради посочените съображения и
недоказаност на обвиненията, иска подзащитните му да бъдат оправдани по
повдигнатите им обвинения, а предявените срещу тях граждански искове да бъдат
отхвърлени.
Подсъдимият
Д., в обяснения дадени на 17.11.2020 г., твърди че не е извършил
престъплението, в което е обвинен, а това е направил другият подсъдим Д.,
подпомаган от свидетеля В.В.. Посочва,
че е ритнал свидетеля В.К. няколко пъти в областта на бедрото, след
което го препънал и той паднал. В дадената му последна дума излага, че не е
докосвал пострадалия Д. и иска от съда да го оправдае.
Подсъдимият
Д. не присъства на последното съдебно заседание, проведено на 17.11.2020 г.
Същият, независимо от наложената му от съда марка за неотклонение „подписка” и
без нужното по закон разрешение, е напуснал страната на 02.07.2020 г. през Граничен
контролно-пропускателен пункт Аеорогара София с пътнически полет № …, видно от
приложената по делото справка, и не се е завръщал след това. Подсъдимият
не е намерен на посочения от него адрес и е променил същия без да уведоми съда,
поради което и не може и да черпи права от собственото си неправомерно
поведение и да иска отлагане на делото. Спрямо него е изпълнена и процедурата
по чл. 247б, ал. 1 НПК, като той има и защитник. Присъствието му, с оглед на
повдигнатото обвинение, не е задължително, а и съдът е приел, че отсъствието му
от последното съдебно заседание няма да попречи за разкриване на обективната истина. Наказателното
преследване спрямо него се погасява по давност за срок от четири години и
половина, който срок не беше спрян по време на въведеното извънредно положение,
и изтича на 16.04.2021 г. С оглед на изложеното обосновано може да се приеме,
че чрез заявеното от защитника му искане за отлагане на делото се цели изтичане
на срока по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 НК. В първото съдебно
заседание, проведено на 18.06.2018 г., Д. изрично заяви, че разбира в какво е
обвинен и не се признава за виновен.
Съдът, като взе предвид доводите на
страните, както и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, прие за установено следното :
Към датата 15.10.2016 г. двамата
подсъдими, заедно със свидетелите В.В. и Х.П., са работили
като …. в …. в едноименния град. С тях е работил и В.Я., който беше заличен от
съда като свидетел в открито съдебно заседание проведено на 17.11.2020 г., тъй
като е напуснал България на 13.12.2019 г., заминавайки в неизвестна посока, и
оттогава не се е връщал. Обстоятелството относно отпътуването на свидетеля се
установява от приложената по делото справка, а полагането на труд от Д., Д., В., П. и Я. се установява документално от
приложените към досъдебното производство трудови догови, а фактически от
показанията на разпитаните по делото свидетели, които относно този факт са
безпротиворечиви. На 15.10.2016 г. (събота) посочените лица били на работа в ресторанта, като след полунощ и
след края на работното време, решили да отидат в дискотека „Блек Найт” в центъра на град Своге.
Съдът
счита, че не е доказано с нужната категоричност присъствието на свидетеля Ц. М.
във въпросната вечер в гр. Своге и участието му в случилото се. Присъствието му
не може да се установи от нито един доказателствен източник, извън неговите
показания и показанията на свидетелите В. и П., а те, както ще стане дума и по-долу,
са в противоречие с всички други събрани по делото доказателства и поради това
недостоверни за съда. По тези съображения съдът приема, че М. не е бил в гр.
Своге в нощта на 15 срещу 16 октомври 2016 г.
Някъде
около 02,30 часа компанията състояща се от Д., Д., В., П.
и Я. пристигнала в дискотеката. Те седнали на една маса, заедно с колегите
си от ресторанта – свидетелите Р.И. и С.Л.. По делото не се събраха данни някое
от посочените лица да е било под въздействие на алкохол или на наркотични
вещества. Малко преди пет часа Д., Д., В. и П. се намирали пред сградата на
дискотеката. Присъствието на тези лица съдът приема за установено въз основа на
показанията на свидетелите А.Д., Б.Д. и В.К., които директно посочиха двамата
подсъдими в съдебна зала. Същото се отнася и за свидетелите Г.Ц. и В.М., работещи в съседно заведение „…”, които не
са част от никоя от двете компании присъствали в дискотеката през ранните
часове на 16.10.2016 г. Те са непосредствени очевидци на случилото се, няма
никакво основание да бъдат заподзряни в необективност, техните показания не се
променят с времето, кореспондират помежду си и съдът ги кредитира изцяло,
включително и направените от тях разпознавания на досъдебното производство,
както и разпознаванията извършени от Д., Д. и К..
Протоколите за разпознаване на лица от досъдебното производство са приобщени
към делото по реда на чл. 283 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК).
От тях се установява, че свидетелят К. е разпознал свидетеля В., като лицето
което го е ритнало няколко пъти, докато той е бил на тротоара в близост до
дискотеката. В. е едно от двете момчетата, които са го ритали, докато другите
две момчета са били при А.Д., т.е. общия броя на лицата е четири. Разпознава и
свидетеля Х.П., като второто лице което се е намирало при него. Той разпознава
и подсъдимия Д., като лице което стои и наблюдава как четвъртото лице нанася
удари на А.Д.. Разпознава и това четвърто лице, което нанася удари на А.Д., а
това е именно подсъдимият Д., който след като се е разправил с Д. тръгнал към него – към К., както и към намиращите се
до него П. и В., с думите „Какво го бавите тоя”, и когато стигнал до тях ритнал
К. по главата. Свидетелката М. разпознава Д., като лицето което стои без да
реагира до Д., докато той удря Д.. Разпознава и В. и П. като лица, които ритат К..
Разпознава и Д. като човекът, който е ритал Д., докато той е бил на земята, а
след това е отишъл при свидетеля К.. Свидетелят Ц. също разпознава В. и П.,
като лицата които са ритали К.. Разпознава и Д., като лицето което се е
приближило до П. и В., които са ритали К. и е нанесъл удар с крак в главата на
последния. Пострадалият Д. разпознава Д., като най-агреснивния участник в
случилото се, който отправя репликата „Какво гледате бе”. Свидетелката Д.
категорично разпознава в Д. лицето, което е свалило с ритник Д., след което му
е нанесъл удари с крака по главата и тялото. Разпознаванията са направени през
периода от 28.11.2016 г. до 03.02.2017 г., т.е. съвсем скоро след инцидента.
Въз
основа на тези доказателствени източници с пълна достоверност може да се
реконструира случилото се във въпросната вечер, като напълно безпредметно е кой
как е бил облечен и как е изглеждал към онзи момент, тъй като лицата са
несъмнено разпознати от свидетелите, включително и извършваните от всеки от тях
действия, съответно бездействия. Също е без значение и какво точно са правили Д.,
Д., В. и П. непосредствено преди инцидента, тъй като агресията им не е била
предвизвикана по никакъв начин от пострадалия и компанията му. Показанията на
свидетелите В. и П. не се подкрепят от никое друго доказателство по делото,
директно противоречат на тях и съдът ги счита за напълно недостоверни.
Около
пет часа сутринта на 16.10.2016 г. Д., Д., В. и П. се намирали пред входа на дискотеката
„Блек Найт”. В същото време от нея излезли свидетелите А.Д., Б.Д. и В.К.. При
разминавеното между двете групи последните погледнали към първите, при което
подсъдимият Д. с агресивен тон ги запитал „Какво гледате бе ? ”. Д., на който ръцете били в джобовете, отговорил, че
нищо не гледат и не искат проблеми, при което Д. се насочил към него и го спънал
с крак. Д. паднал, при което подсъдимият Д. започнал да му нанася удари с
коляно и ходило (ритници) в областта на главата. През това време
другият подсъдим Д., стоял невъзмутимо до тях, а на молбите на свидетелката Б.Д.
да помогне и да попречи на Д. да продължава да нанася удари на Д., той се
засмял и ѝ казал „Няма му
нищо, ще му мине”, и то при условие, че лицето на Д.
било окървавено и Д. виждал това, както и чувал молбите на Д., а е могъл да спре
действията на Д. без значително затруднение и без опасност за себе си или за
другиго. Последното се
извежда от липсата на данни за каквото и да е обстоятелство, което да е представлявало
значително затруднение за Д. да попречи на извършването на
очевидно тежкото престъпление от страна на Д., или да създаде опасност за Д. или за другиго.
Междувременно
другите двама от компанията, В. и П., започнали да бутат и блъскат свидетеля К.
в посока към ж.п. гарата. Подсъдимият Д., след като нанесъл побоя на Д. отишъл
при тях и им казал : „Какво го бавите тоя”, като ритнал К. в главата.
Последният успял да избяга и сигнализирал полицията.
Обстоятелствата
относно случилото се с К. са извън предмета на обвинението, поради което се
обсъждат само дотолкова, доколкото допринасят за изясняването на случилото се с
пострадалия Д. и за действията на всеки от четиримата : Д., Д., В. и П.. Събраните
по делото доказателства, които не са обсъдени от съда, според него са неотносими,
тъй като с нищо не допринасят за разкриване на обективната истина. Твърденията
на подсъдимия Д. в последното съдебно заседание не кореспондират с никое от
събраните по делото доказателства, поради което съдът ги счита за напълно
недостоверни. По тези съображения съдът остави без уважение исканията за
събиране на други доказателства, във връзка с твърденията на Д..
Налице
са и хулиганските подбуди, тъй като безспорно се установява, че лицата преди
инцидента не са се познавали, като чрез безпричинната агресия Д. е целял да изрази
явното си неуважение към обществото.
На
пострадалия Д. при нанесения му от Д. побой е причинена средна телесна повреда,
като характерът и степента на увреждане
се установява от приетата по делото съдебно-медицнска експертиза. Касае е се за
счупване на горната челюст, което увреждане е причинило на пострадалия трайно
затруднение в дъвченето и говоренето за срок по-голям от тридесет дни, като
реализира медикобиологичният критерий счупване на челюст ; - счупване на лява
ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст, като
увреждането само по себе си реализира медикобиологичният критерий счупване на
челюст. Вещото лице е доказало и
причинно-следствената връзка между извършеното от Д. и уврежданията причинени
на Д.. Периодът на възстановяване,
както и свързаните с това болки, страдания и битови неудобства се доказва от
самата експертиза, както и от приложената към делото медицинска документация, с
която се констатира извършеното лечение, неговата продължителност и периодът на
възстановяване. В показанията си свидетелят Д. посочва, че непосредствено след
инцидента е закаран с линейка във Военномедицинска болница, а след това в
Медицинска академия и е претърпял
операция. Били са му поставени шини върху двете челюсти, не е можел да се храни
и да говори. Дългият период на възстановяване е установен и с приложените към
делото епикризи и болнични листа, които свидетелстват за проведеното лечение,
както и за периода от време, през което Д. е бил нетрудоспособен.
Така,
по безспорен и категоричен начин се доказва извършването от страна на
подсъдимите Д. и Д. на престъпленията, за които са обвинени. Както е посочено
по-горе, за да приеме за доказано обвинението съдът стъпва на показанията на
свидетелите Д., Д., К., Ц. и М., които са непосредствени очевидци на случилото
се, и на извършените с участие на посочените свидетели разпознавания на
досъдебното производство. Показанията на свидетелите В. и П., както и обясненията
на подсъдимия Д., не се подкрепят от никое друго събрано по делото доказателство,
поради което съдът не ги кредитира.
При така
установеното съдът счита, че подсъдимият Д. е извършил от обективна и
субективна страна престъплението по чл. 131, ал. 1, т. 12,
пр. 1-во, във вр. с чл. 129, ал. 2, във вр. с ал. 1 НК (умишлено причиняване на средна телесна повреда по хулигански подбуди). От своя страна подсъдимият Д. е извършил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 322 НК (умишлено непопречване да се извърши очевидно тежко престъпление).
От
субективна страна деянието е извършено от Д. с пряк умисъл и по хулигански подбуди,
като умисълът се извежда
от обективното поведение на подсъдимия при
извършване на деянието - от силата
на ударите, която е видна от причинените увеждания, от начинът по който са нанесени и от място към което са насочени. Налице са и хулиганските подбуди. От фактическа
страна е установено, че преди инкриминирания
случай Д. и Д. не са се познавали и
нямат предшестващи никакви отношения. Не се установява наличието
на личен мотив в действията и поведението на Д. и е нарушен
обществения ред. Действията са извършени на
обществено място, демонстрирано е арогантно поведение, упражнено е немотивирано насилие спрямо пострадалия с цел деецът да
се наложи физически над него и да покаже надмощието си, демонстрирайки по този начин и неуважение към общоприетите норми за поведение
в обществото. Липсва непосредствена причина за безпричинното агресивно поведение на подсъдимия спрямо пострадалия,
липсва непосредствен личен мотив у Д. за да се
разправи по такъв начин с Д., а цялостното
му поведение аргументира наличието на хулигански подбуди.
От субективна страна съставът на престъплението
по чл. 322 НК е осъществено от
обвиняемия Д. при пряк умисъл. Същият е съзнавал, че има
възможност да предприеме действия, с които да предотврати
деянието на Д., но не го
е сторил умишлено,
като същевременно е съзнавал,
че бездействието му е общественоопасно и ще допринесе за
настъпване на общественоопасните последици,
но е искал тяхното настъпване.
Относно наказанието :
Смекчаващо
наказателната отговорност обстоятелство за Д. е чистото му съдебно минало, а отегчаващи наказателната отговорност
са липсата
на самокритичност към извършеното, както и това, че е склонен към саморазправа
и към незачитане на установения в страната правов ред. Воден от гореизложените съображения съдът индивидуализира
наказанието лишаване от
свобода в размер от три
години – в близост до минимума, с оглед личните качества на подсъдимия – към
датата на извършване на деянието той е бил на сравнително млада възраст от
деветнадесет години, но и конкретната обществена
опасност на престъплението. Налице са изискванията на чл. 66 НК –
наложеното наказание е до три години и подсъдимият е неосъждан. Съдът приема,
че за постигане целите на наказанието посочени в чл. 36 НК и
преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително той да изтърпи
ефективно наложеното наказание, като
определя изпитателен срок в максималния предвиден от закона срок от пет години,
за да е налице превенция с оглед евентуално повторение на извършеното от
подсъдимия. Съдът
счита, че не е налице нуждата от приложение на чл. 67, ал. 3 НК. На основание чл. 59, ал. 1 НК при изпълнение на наказанието лишаване от свобода следва да се приспадне
времето, през което Д. е бил задържан с мярка за
неотклонение „задържане под стража”, считано от 24.09.2020 г. до 06.10.2020 г.
Спрямо другия подсъдим съдът е приложил чл. 78а НК, тъй като са налице
всички предпоставки затова. В случая за това умишлено престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода до една година или пробация. Целите
предвидени в чл. 36 НК по отношение на Д. могат да бъдат постигнати с освобождаването
му от наказателна отговорност и с налагането на административно наказание. Той
до настоящия момент не е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на
Глава VІІІ от Наказателния
кодекс и същият не представлява голяма обществена опасност. Не са налице
съставомерни имуществени вреди. Не се установиха предпоставките на чл. 78а, ал.
7 НК. Относно размерът на наложеното административно
наказание „глоба” : съгласно чл. 78а, ал. 1 НК той е от хиляда до пет хиляди
лева. Съдът, като взе
предвид тежестта на конкретното деяние, както и всички обстоятелства относно
извършеното от подсъдимия, определя размера на административното
наказание в максималния размер от 5000 лева, тъй като при едно минимално усилие
от негова страна е можело да се предотвати извършването на тежкото престъпление
от страна на Д., като и при Д. е налице липса на самокритичност
към извършеното.
Относно гражданските
искове :
По претендираните неимуществени вреди, съдът счита
претенцията срещу подсъдимия Д. за доказана в
основанието си, тъй като вследствие на престъплението пострадалият А.Д. е претърпял болки и страдания, дълго време е бил
неработоспособен, наложило се е продължително лечение, включително и оперативна
намеса. Всичко това е безспорно доказателство за физически страдания и битови неудобства. По безспорен начин се установи
причинно-следствената връзка между деянието и вредоносния резултат. Вместо да е в помощ на близките
си, пострадалият известно
време им е била в тежест, което се отразява
тежко на самочувствието му, като
е индиция за сериозен психически
и душевен дискомфорт. Размерът на обезщетението се определя към момента
на постановяване на присъдата, като съдът счита сумата от
20000 лева
за справедливо обeзщетение за претърпените от Д. неимуществени
вреди. Съдът приема, че получената сума ще замести, облекчи
и компенсира болките и страданията му. Ако се уважи
искането в по-голям размер, ще се стигне до неоснователно обогатяване, тъй като
претендираната сума от 100000 лева е силно
завишена, с оглед на реално настъпилите уврежданията и периода на тяхното
отшумяване. Присъдената сума се дължи от датата
на увреждането, както е поискано и от гражданския ищец.
Непопречването
да се извърши очевидно тежко престъпление влече със себе си наказателна, но не
и гражданска отговорност. Причината е в това, че се касае за престъпление
против реда и общественото спокойствие. Обект в случая са обществените
отношения, свързани с опазване на реда и общественото спокойствие, докато обект
на престъплението по чл. 129 НК са обществените отношения свързани с осигуряването на неприкосновеността на човешкото
здраве и физическа цялост на човека. Поради това, че обектите на
престъпленията са различни и телесната повреда е причинено от действията на
едно лице, няма основание да се търси гражданска отговорност и от друго лице,
което не е участвало в причиняневането ѝ, а само не се е намесило да го
предотврати и с бездействието си е осъществило състава на чл. 322 НК. По тези съображения съдът е следвало да отхвърли гражданския иск предявен
срещу Д., а не да го уважава частично, поради което излагането на мотиви
относно този иск не е необходимо.
По разноските :
На основание чл. 189, ал. 3 НПК и чл. 2 от Тарифата за държавните такси,
които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, съдът е осъдил всеки един от подсъдимите да заплати в полза на държавата
половината от направените по делото разноски на досъдебното и на съдебното
производство, както и дължимата държавна такса върху уважените искове Отделно
ги е осъдил да заплатят на гражданския ищец и частен обвинител А.Д. направените от него
разноски, по ½ за всеки от подсъдимите, тъй като има такова искане. Поради
посоченото по-горе относно гражданския иск срещу Д., държавната такса от 80
лева не е трябвало да се присъжда.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия :