Р E Ш Е
Н И Е
гр. С., 28.07..2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, VІ- 8 състав, в открито
съдебно заседание на пети април през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИЯ
ВРАНЕСКУ
При секретаря Ц.П.
като
разгледа
докладваното от съдия ВРАНЕСКУ т. д. №1522 по описа за 2004г. и за да се произнесе, взе
предвид следното :
Предявени са обективно съединени искове с
правно основание чл.87,ал.3 ЗСДВз./отм./ от „М.” АД срещу А.Д.З. към М.Ф.,
който в последствие е заменен от Н.А.П.
Ищецът „М.” АД твърди, че на 20.10.2004г. им е връчен акт №** установяващ частно държавно вземане, издаден на
18.10.2004г. от изпълнителния директор на АДВз към МФ по реда на чл.87 от
ЗСДВз с акт № ** е
установено, че за периода 21.03.2001г. до 27.09.2004г. държавата има изискуемо
вземане срещу М. АД, гр.Д. в размер на 1 288 776.83 щатски долара и
830 719.97 лева, от които главница 648 027.88 лева , редовна лихва
871 435.37 щатски долара, наказателна лихва по договора 134 439.89
лева, наказателна лихва по акта
48 252.20 лева и лихва от предходни периоди 417 341.46 щатски
долара, произтичащи от Закона за уреждане на необслужваните кредити, договорени
до 31.12.1990 г. Твърди, че вземането на
ищеца установено в този акт е изцяло недължимо и моли това да се установи чрез
предявения отрицателен установителен иск. Твърди, че задължението му произтича
от договор от 10.01.1995г. сключен между
Министерство на промишлеността, М.Ф. и М. ЕООД, с което е уредено задължението
на М. АД към ТБ М. АД и С.Б. АД преоформено по ЗУНК договорени до 31.12.1990г.,
но в нито един документ обаче не е посочено от какви точно договори с ТБ М. АД
и С.Б. АД произтича това задължение. Тъй като те не ги притежават считат, че
такива договори няма сключвани. След като няма задължения по договор към
банките не съществува и задължение за преоформяне по ЗУНК и сключения договор
от 10.01.1995г. е нищожен. Наред с това
в самия акт има огромни противоречия по отношение на изчисляване както на лихвата
така и на главницата.
Моли
да приеме за установено, че задължението му към държавата установено с акт №** от 18.10.2004г. за установяване на частно държавно
вземане в размер на 1 288 776.83 щ.долара и 830 719.97 лева не
съществува. Претендират и направените по
делото разноски.
Ответната
страна оспорва искът, като моли да се отхвърли като неоснователен. Твърди, че е
налице дълг, преоформен по ЗУНК.
Претендира юристконсултско възнаграждение предвид интереса на спора в
размер на 55 954.19 лева.
СГС,
като взе в предвид становищата на двете страни и събраните по делото
доказателства намира, за установено следното:
С
акт № ** за установяване на частно държавно
вземане, издаден на 8.10.2004г. от ИД на АДВз е прието, че за периода
21.03.2001г. до 27.09.2004г. държавата има изискуемо вземане спрямо ищеца в
размер на 1 288 776.83 щатски долара и 830 719.79 лева, включващи
главница, лихви. Задълженията произтичат от преоформен дълг на ищеца към С.Б.
АД и ТБ М. АД към Държавата по реда на Закона за уреждане на необслужваните кредити договорени до 31.12.1990г.
По
делото е представени договорите между Държавата чрез МФ и двете банки – С. и М., с които се преоформят в държавен дълг задълженията
на държавни предприятия и търговски дружества по договори до 19990г. със тези
банки. Държавата се е задължила да предостави на банките свободно прехвърляеми
облигации деноминирани в щатски долари в съответен размер. Представен е и
договора сключен между ищеца М. АД, гр.Д. и МФ и М Промишлеността за уреждане
на задълженията към държавата в размер на 4 766 хил. щ.д. произтичащи от
задълженията по договорите с двете банки Стопанска и М.. Договорът е оспорен и
видно от хартиения му носител съдържа страници с различен шрифт. От приетата
графологична експертиза по делото се установява, че подписите под договорите са
положени от лицата упоменати в тях.
Въпреки
предоставените възможности двата договора за кредит със С. и М. не са предоставени по делото, като обаче е
предоставено кредитното досие по договора между ищеца и М., от което се
установява получения кредит и извършваните плащания във връзка с него.
По делото са приети няколко единични – три и
шест тройни експертизи във връзка с установяване получаването на кредитите,
задълженията по тях, преоформянето им като задължения към държавата и изплащане
на задълженията към тях. Независимо от противоречивите изводи, в тройните
експертизи съдът намира, че може да се приеме за установено, че по кредитът
получен от М. е извършено преобразуване на целия кредит като задължения към
държавата, макар към момента на влизане на ЗУНК в сила да е била усвоена само една част от него –
предоставени са 49 991 374 австр. шилинга равняващи се на 4 766
00 щ.д., като реално са усвоени 15 335 000 австр.шилинга равнавящи се
на 1 281 697.67 щ.д.. Преобразуване на задължението като задължение
към държавата е по пълната стойност на договора за кредит, а не по усвоения
размер. Ищецът е извършвал погашения на главница и лихви по преоформеното
задължение , като към момента на издаване на акта за установяване на държавно
вземане № 33, предмет на спора по делото, е извършено погасяване на
задълженията в повече от това, което е установено, ако се разглежда реално
усвоената част от кредита към М. АД.
По
делото са представени Решение № 922 от
12.05.2008г., на ВКС по д.№537/2007г., с което е потвърдено решението на САС от
21.02.2007г. по гр.д.1831/2005г., с което е отменено решението на СГС,VІ-4 св и
е признато за установено, че М. АД не дължи на държавата сумата установена като
задължение в АДВ №** от 5.04.2001г.
Решаващите мотиви в съдебните актове на САС и ВКС, за да се приеме недължимост
на сумата са , че към момента на издаване на този акт за държавно вземане не
съществува непогасена част от задълженията към държавата. ВКС също изрично е
приел, че към момента на издаване на акт №**/2001г.
М. АД не е имала към държавата задължение произтичащо от ЗУНК, тъй като е
погасила дълга си произтичаща от получения кредит по договора с БСИ М.. Не е
установено задължение по договор със С.Б..
При така установената фактическа обстановка съдът намира отрицателния установителен иск за недължимост на вземането за основателен. ЗУНК регламентира преоформяне на посочените от него в чл.1 кредити като задължения към държавата, включващ и издаването на държавни дългосрочни облигации срещу тези кредити при установени в закона условия. Съдебната практика приема, че преоформянето им като задължения към държавата настъпва по силата на закона. Безспорно размерът, падежът, гратисният период и другите елементи на всяко едно конкретно задължение се регламентират чрез сключване на договор между министъра на финансите, оправомощения от Министерския съвет орган и държавното предприятие. В конкретния случай се установи такова преоформяне на кредитите на ищеца. Само една от тройните експертизи установи задължения към С.Б. но само въз основа на счетоводни записвания на ищеца, но договор между ищеца и тази банка не се представи по делото. Доколкото обаче в настоящото производство следва да се установи дължимост на част от главницата и лихвите като задължения към държавата във връзка с така преоформените кредити и по издаден конкретен акт за държавно вземане, с който са определени конкретни суми - № ** съдът намира, че е обвързан и от решаващите мотиви, на вече проведеното съдебно производство по предходен акт за държавно вземане № **. Вземанията и по двата акта, издадени от АДВ, произтичат от едни и същи задължения към държавата, само касаят различен размер на задълженията, предвид различния период, за който са установени. При наличие на решаващи мотиви в съдебното решение на ВКС № 922 от 12.05.2008г. , с които изрично е прието, че към момента на издаване на първия акт № ** от 05.04.2001г. за установяване на частно държавно вземане, ищецът М. АД не е имала задължение към държавата произтичащо от ЗУНК, поради пълно погасяване на задълженията към този момент към държавата, проитичащи от този закон и преоформените кредити, то съответно не е налице възможност да се приеме, че за последващ период такива задължения са се появили. Само въз основа на тези съображения, а и като се вземе в предвид установеното и чрез събраните в хода на настоящото производство доказателства относно размера на задълженията и извършените погашения, следва да се приеме, че установеното с акта за държавно вземане № ** задължение към държавата не съществува и посочената в акта сума не се дължи.
Предвид изходът по спора ответникът ще следва да заплати
на ищеца направените разноски по разглеждане на делото в размер на 4 400
лева./ разноски за вещо лице и адв.възнаграждение/. Доколкото ответник е НАП,
държавно учреждение, държавна такса не
следва да се заплаща по сметка на СГС, предвид и момента на образуване на
производството – 2004г. и разглеждането на спора по отм.ГПК.
Водим от горното съдът
Р
Е Ш И :
ПО ИСКЪТ ПРЕДЯВЕН ОТ М. АД, гр.Д., ул.Д.Б.
№* срещу Н.А.П./ като правоприемник на А.Д.З./, гр.С., .
бул. Д. № **, с пр.осн.чл.86,ал.3 ЗСДВз./ отм./
ПРИЗНАВА за установено, че М. АД, гр.Д.
не дължи на ДЪРЖАВАТА сумата от 1 288 776.83 щатски долара / един
милион двеста осемдесет и осем хиляди
седемстотин седемдесет и шест лева и осемдесет и три цента/ и 830 719.97 лева / осемстотин и
тридесет хиляди седемстотин и деветнадесет лева и деветдесет и седем стотинки/,
представляващи частно държавно вземане по акт №** от
18.10.2004г. на А.Д.З. при М.Ф..
ОСЪЖДА Н.А.П., бул.Д. № ** да
заплати на М. АД, гр.Д. сумата от 4 400 лева / четири хиляди и
четиристотин лева / разноски за производството по делото.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в 14 дневен срок от съобщаването му
пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ