№ 2
гр. Р., 02.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Мария Велкова
Членове:Аглика Гавраилова
Силвия Павлова
при участието на секретаря Димана Стоянова
като разгледа докладваното от Аглика Гавраилова Въззивно гражданско дело
№ 20244500500946 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Г. К., от гр.Р., против решение
№1259 от 01.10.2024г., постановено по гр.д. №1197/24г. на Р.нския районен
съд, с което са уважени предявените против него искове с правно основание
чл.422,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.Излага доводи за неправилност на
решението и моли въззивният съд да го отмени и вместо него да постанови
друго, с което да отхвърли претенциите на ответното дружество.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация Р.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.Р., представлявано от изп.д. С. Ж., не
изразява становище по основателността на същата.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, от надлежна
страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима. Разгледана
по същество, тя е частично основателна.
Производството пред районния съд е образувано по искова молба на
„Топлофикация Р.“-АД против М. Г. К., с която са предявени искове да се
1
признае за установено, че ответникът дължи на дружеството сумата от
607,24лв. главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода
от 21.01.2023г. до 24.11.2023г., по 18бр. фактури, лихва за забава в размер на
34,12лв, законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2024г. до
окончателното изплащане, с правно основание чл.422 ГПК вр. чл.327 ТЗ и
чл.86 от ЗЗД.
От събраните в първоинстанционното производство доказателства е
установено, че ответникът по жалбата е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за сумата в размер на 607,24лв.
главница за доставена и разпределена топлинна енергия за периода от
21.01.2023г. до 24.11.2023г., по 18р. фактури, лихва за забава в размер на
34,12лв, законната лихва върху главницата, считано от завеждане на
заявлението-22.01.2024г. до окончателното изплащане, както и за направените
разноски в заповедното производство. Въз основа на заявлението е било
образувано ч.гр.д.№339/24 г. по описа на РРС и е издадена заповед за
изпълнение № 170 от 22.01.2024 г. Срещу издадената заповед за изпълнение в
срока по чл.414 от ГПК жалбоподателят е подал възражение, поради което и
ответникът по жалбата е предявил иск за установяване на вземането си по
реда на чл.422 от ГПК в законоустановения срок.
В исковото производство задължение на ищеца е да установи
основанието и размера на вземането, за което се е снабдил със заповед за
изпълнение. В случая по реда на чл.410 от ГПК е издадена заповед за
заплащане на доставена топлинна енергия. С иска по чл.422 ГПК се
претендира установяване същестуване на вземането на ищеца от ответника за
сумата 607,24лв главница и 34,12лв лихва за доставена и разпределена
топлинна енергия.В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд
правилно е разпределил доказателствената тежест. В доклада по делото
първоинстационният съд е указал на ищеца, че в негова тежест е да установи,
че ответникът е потребител на топлинна енергия, че в периода от 21.01.2023г.
до 24.11.2023 г. му е доставена топлинна енергия на стойност 607,24 лв. по 18
броя фактури за обект в гр. Р., ул. „Д.“ **, **, * с абонатен номер №
************, че ответникът е в забава за изпълнение на задълженията си,
поради което дължи и лихва за забава за периода от падежа на всяка фактура
до 21.01.2024г. в размер на 34,12лв.Съдът е посочил, че в тежест на
ответника- жалбоподател в настоящото производство, е да установи, че е
погасил задължението си и изрично е указал, че за това обстоятелство
ответникът не сочи доказателства.
От писмените доказателства и от приетата съдебно-техническа
2
експертиза се установява, че жалбоподателят М. К. е собственик на недвижим
имот, находящ се в гр.Р., ул.”Д.” **, **, *, който е присъединен чрез сградната
инсталация към топлопреносната мрежа и обектът е с абонатен №
************.В първото съдебно заседание ответникът е признал това
обстоятелство, като е уточнил, че в имота има битово горещо водоснабдяване,
има монтирани уреди за дялово разпределение и индивидуални водомери и
топломери.В сградата е въведено дялово разпределение, което се осъществява
от „Дикей-Л“-ООД. При спазване на правилата за дялово разпределение,
съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяването / НАРЕДБА № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването, обн., ДВ, бр. 25 от 20.03.2020 г. и на
Методиката за дялово разпределение на топлинната енергия в сгради - етажна
собственост, според експертизата, за имота с абонатен № ************, за
процесния период 21.01.2023г.-24.11.2023г. следва да се разпредели
5,8440MWh топлинна енергия на стойност 684,79лв. с ДДС. С отчитане на
дължимите суми за дялово разпределение дължимата сума възлиза на
710,23лв с ДДС.
В първоинстанционното производство е представено споразумение от
16.05.2023г., сключено между топлопреносното дружество, като продавач и М.
К., като купувач, за разсрочено плащане на текущи задължения за доставена
топлинна енергия за периода от 26.11.2022г. до 26.04.2023г. по 10бр фактури
на обща стойност 775,36лв. и на лихва за забава към 16.05.2023г. в размер на
9,98лв.
Предвид установената фактическа обстановка, правилно и в
съответствие със закона първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя
като собственик на процесния недвижим имот има качеството на потребител
по смисъла на чл.153 от ЗЕ. Според цитираната правна норма всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда- етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение са потребители на топлинна енергия. Както беше
посочено, от заключението на съдебно-техническата експертиза, която не е
оспорена от страните, е установено, че жалбоподателят дължи на ищцовото
дружество сумата 684,79лв. за доставена през отчетния период топлинна
енергия в обект с аб.№ № ************.С таксите за услуга „Дялово
разпределение“ дължимата сума е 710,23лв.При това положение правилно
съдът е приел, че искът за установяване на вземането за главница в размер на
607,24лв е основателен и доказан.
Решението е неправилно в частта, в която е признато за установено
съществуване на вземането за лихва в претендирания размер от 34,12лв.
В отговора на исковата молба длъжникът е оспорил изцяло претенциите
3
на ищеца. В доклада по делото първоинстационният съд е указал на ищеца, че
в негова тежест е да установи същите по основание и размер.Ищецът не е
посочил доказателства относно претенцията за лихва. В решението съдът е
посочил, че определя размера на лихвата „по своя преценка“ чл.16 ГПК „
именно в размер на 34,12лв.“. Не са изложени мотиви как е формирана тази
преценка-напр. ако е въз основа на математически изчисления-по каква
методика и въз основа на какъв лихвен процент и пр.В тази част решението е
неправилно и следва да бъде отменено.Въззивният съд не обсъжда
посоченото в обжалвания съдебен акт относно „възражение за несъобщена
цесия“, тъй като това не е предмет на делото.
По изложените съображения обжалваното решение следва да бъде
потвърдено, като правилно и законосъобразно в частта, с която е признато за
установено съществуването на вземането за главница и да се отмени в частта,
с която е уважен иска за лихва за забава.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба, въззиваемата страна
дължи на жалбоподателя сумата 3,12лв разноски по делото.
Мотивиран така, Р.нският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1259 от 01.10.2024г. на Р.нския районен съд,
постановено по гр.д.№20244520101197 по описа на РРС в частта, с която е
признато за установено, че М. Г. К., ЕГН **********,от гр.Р. дължи на
«Топлофикация Р.»-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Р., ул. »ТЕЦ Изток» сумата 34,12лв лихва за забава от падежа на всяка
фактура до 21.01.2024г., за която сума е издадена заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК по ч.гр.д.№339/2024г. по описа на РРС и вместо него
ПОСТАНОВЯВА :
ОТХВЪРЛЯ предявеният от «Топлофикация Р.»-АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.Р. против М. Г. К., ЕГН **********, от
гр.Р. установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, за сумата от 34,12лв.
лихва за забава, за която сума е издадена заповед № 170 от 22.01.2024г. по
ч.гр.д.№339/22.03.2017 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д.№ 339/24г. по описа на РС-Р..
ПОТВЪРЖДАВА решение №1259 от 01.10.2024г. на Р.нския районен
съд, постановено по гр.д.№20244520101197 по описа на РРС в частта, с която е
признато за установено, че М. Г. К., ЕГН **********, от гр.Р. дължи на
«Топлофикация Р.»-АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.Р., ул. »ТЕЦ Изток» сумата 607,24лв. представляваща главница за
4
доставена и разпределена топлинна енергия за периода от 21.01.2023г. до
24.11.2024г. по 18бр. Фактури , ведно със законовата лихва върху главницата,
считано от 22.01.2024г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА «Топлофикация Р.»-АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Р. да заплати на М. Г. К., ЕГН **********, от гр.Р.
сумата 3,12лв разноски за въззивното производство.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5