О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………./………02.2019г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН
ИВАНОВ
МАЯ НЕДКОВА
като разгледа докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно гражданско дело
№ 142 по описа на ВОС за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба
вх. № 7778/26.11.2018г. от В.Й.Д. с ЕГН-**********
и К.Т.Д. с ЕГН-**********,*** срещу Решение № 4200/23.10.2018г. по гр.д. № 18096/2017г.
на ВРС, 17, с което съда е ОТХВЪРЛИЛ като НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от въззивниците искове както
следва:
-против А.Г.Б. с ЕГН-**********,***, Д.Г.Р. с
ЕГН-********** и И.С.Р. с ЕГН-**********,***, иск за признаване за установено,
че към момента на одобряване на КК КР на
гр.Варна, одобрена със Заповед № РД- 18- 92/ 14.10.2008г. на ИД на АГКК са
притежавали право на собственост върху реална площ от 34 кв.м., заключена по
регулационната границата между двата имота (т.н.тупик), понастоящем
неправилно заснета като част от имота,
собственост на ответниците, на осн.чл. 54 ал.2 от ЗКИР /ред.ДВ.бр. 49/2014г./,.
- против М.В.С. с ЕГН-********** и А.М.Ш.С. с ЕГН-**********,***,
иск за признаване за установено, че към момента на одобряване на КК КР на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-
18- 92/ 14.10.2008г. на ИД на АГКК са притежавали право на собственост върху
реална площ от 1 кв.м., заключена по регулационната границата между двата имота
по плана от 1961г., понастоящем неправилно
заснета като част от имота, собственост на ответниците, на осн.чл. 54
ал.2 от ЗКИР /ред.ДВ.бр. 49/2014г./,
- против Община Варна,
иск за признаване за установено, че към момента на одобряване на КК КР на гр.Варна, одобрена със Заповед № РД-
18- 92/ 14.10.2008г. на ИД на АГКК са притежавали право на собственост върху
реална площ от 39 кв.м., заключена по регулационната границата между двата
имота по плана от 1961г., понастоящем неправилно заснета като част от имота, собственост на
ответника, на осн.чл. 54 ал.2 от ЗКИР /ред.ДВ.бр. 49/2014г./.
Считайки обжалваното решение за неправилно и
необосновано, противоречащо на събраните доказателства, по подробно изложените
в жалбата съображения, молят за отмяната му и постановяване на друго, с което исковете
да бъдат уважени, както и да им се присъдят направените поделото разноски за
две инстанции.
Направено е искане, по преценка на съда за
допълнително изслушване в с.з. на вещото лице инж.Ж.Баев .
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещните по жалбата страни
– Община Варна, М.В.С., А.М.Ш.С., А.Г.Б., Д.Г.Р. и И.С.Р., в който е изразено
становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което
намират за правилно и законосъобразно. Отправени са искания за потвърждаване на решението и присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
Противопоставят се на повторно изслушване на
вещото лице.
Въззиваимете М.В.С., А.М.Ш.С. ,Д.Г.Р.
и И.С.Р. са направили доказателствено искане за
допускане на гласни доказателства – четирима свидетели при режим на водене, за
установяване владението на реална част от имотите, с както и за приемане на
писмени доказателства.
Настоящият състав намира, че направените
доказателствени искания не попадат в хипотезата на чл. 266 ал.2 и ал. 3 от ГПК
поради което не следва да бъдат уважавани.
Воден
от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна
жалба вх. № 7778/26.11.2018г. от В.Й.Д.
с ЕГН-********** и К.Т.Д. с ЕГН-**********,*** срещу Решение № 4200/23.10.2018г.
по гр.д. № 18096/2017г. на ВРС, 17.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателствените искания на старите т.к. не попадат в хипотезата на чл. 266 ал.2 и ал. 3
от ГПК
НАСРОЧВА
за 11.03.2019г. от 14.00ч., за която дата и час да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: