Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 85 22.01.2021
година град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
БУРГАС, XV –ти административен състав, в публично заседание на четиринадесети
януари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Председател:
Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Галя Русева
Секретар: Илияна Георгиева
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от съдия Русева адм. дело № 2294 по
описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба
на Община Бургас, представлявана от кмета Д.Н., против Решение № 8/28.07.2020
г. по адм.д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд Бургас, с което е отменена като
незаконосъобразна Заповед № 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас, с
която е отказано да бъде признато правото на С.С.К. и И.Н.К., в качеството им
на наследници на Никола Иванов К., да придобият собствеността върху УПИ ХІІ-24,
целият с площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на вилна зона „Росенец“ гр. Бургас,
идентичен с ПИ с идентификатор 07079.832.191 по КККР на гр. Бургас, целият с
площ от 817 кв.м., и УПИ ХІ-24, целият с площ от 950 кв.м. в кв.2 по плана на
вилна зона „Росенец“ гр. Бургас, идентичен с ПИ с идентификатор 07079.832.24 по
КККР на гр. Бургас, целият с площ от 920 кв.м.
В жалбата се обосновава недопустимост на
така постановеното решение с мотива, че обжалваната заповед е била връчена на
жалбоподателката С.С.К. на 17.09.2010 г. с писмо, за което касаторът прилага
към жалбата си доказателство - известие за доставяне /л.9/. Поради това
касаторът иска обезсилване на решението на РС и прекратяване на производството
по делото. В условията на евентуалност, обосновава неправилност на
първоинстанционното решение и иска неговата отмяна. Представя писмени
доказателства.
В
съдебно заседание касаторът се представлява от ю.к. Райнова, която поддържа
жалбата и моли за уважаването й, сочи доказателства и претендира присъждане на
разноски.
Ответникът по касация С.С.К. и заинтересованата
страна И.Н.К. се представляват от упълномощения адв. С., който оспорва жалбата
и моли за оставяне в сила на решението на районния съд. Представя
доказателства. В писмени бележки и в с.з. развива доводи за неоснователност на
касационната жалба. Претендира присъждане на разноски.
Заинтересованата страна кмет на Община
Бургас се представлява в с.з. от ю.к. Райнова, която изразява становище за
основателност на касационната жалба и моли същата да се уважи.
Представителят на ОП Бургас изразява
становище за основателност на касационната жалба.
Административен съд - Бургас, като взе
предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази
закона, намира за установено следното:
Производството пред РС Бургас се е
развило по жалбата на С.С.К. и И.Н.К., подадена на 16.04.2020 г. чрез Община
Бургас, против Заповед № 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас. С
обжалвания административен акт е отказано да бъде признато правото на С.С.К. и И.Н.К.,
в качеството им на наследници на Никола Иванов К., да придобият собствеността
върху УПИ ХІІ-24, целият с площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на вилна зона
„Росенец“ гр. Бургас, идентичен с ПИ с идентификатор 07079.832.191 по КККР на
гр. Бургас, целият с площ от 817 кв.м., и УПИ ХІ-24, целият с площ от 950 кв.м.
в кв.2 по плана на вилна зона „Росенец“ гр. Бургас, идентичен с ПИ с
идентификатор 07079.832.24 по КККР на гр. Бургас, целият с площ от 920 кв.м.
С влязло в сила Определение №
19/10.06.2020 г. по адм.д. № 8/2020 г. по описа на БРС, районният съд е оставил
без разглеждане жалбата на И.Н.К. против заповедта, тъй като е приел, че същата
е просрочена. По отношение жалбата на С.С.К., съдът е приел, че същата е в
срок, доколкото по делото са били представени доказателства за връчването на
заповедта на това лице на 07.04.2020 г. Със същото определение, като
заинтересовани страни по делото са конституирани И.Н.К. ***.
В кориците на адм.д. № 8/2020 г.
на БРС се намира писмо с изх.№
94-01-10330/03.04.2020 г. на Община Бургас до С.С.К., в което е посочено,
че приложено към същото се изпраща на С.К. процесната Заповед № 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас. Приложено е и известие
за доставяне, видно от което писмото, приложено към заповедта, е било получено
от К. лично на 07.04.2020 г. С оглед на тези писмени доказателства, районният
съд е приел, че депозираната от С.К. на 16.04.2020 г. жалба против процесната
заповед е в срока по чл. 149, ал.1 АПК.
В кориците на адм.д. № 8/2020 г.
на БРС е налично и друго писмо с рег.№
94-С-903/14.09.2010 г. на Община Бургас до С.К., с което й се съобщава, че във
връзка с постъпило заявление вх.№ 94-Н-51/21.09.1995 г. в Община Бургас, с
искане за придобиване собственост върху поземлени имоти, представляващи УПИ
ХІІ-24, целият с площ от 814 кв.м. в кв.2 по плана на в.з. Росенец, гр. Бургас,
и УПИ ХІ-24, целият с площ от 950 кв.м. в кв.2 по плана на в.з. Росенец, гр.
Бургас, приложено към писмото й се изпраща Заповед
№ 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас. В първоинстанционното
производство са липсвали доказателства това писмо от 14.09.2010 г. да е било
връчено на К., като са били представени доказателства, видно от които същото
писмо е било адресирано и до И.К. и същият, видно от известието за доставяне,
го е получил на 17.09.2010 г. Връчването на писмо с рег.№ 94-С-903/14.09.2010
г. на Община Бургас до И.К. е оформено по същия начин, по който е оформено и
връчването на писмо с изх.№ 94-01-10330/03.04.2020 г. на Община Бургас до С.С.К.
и въз основа на което връчване първоинстанционният съд е приел, че жалбата на К.
е подадена в срок – и в двете известия за доставяне е описано, че са връчени на
лицата съответните писма на Община Бургас с посочения регистрационен индекс и
дата.
Пред настоящата касационна
инстанция с касационната жалба са представено ново писмено доказателство, а
именно – известие за доставяне с рег.№ ИД PS
8000 00DKDE D на писмо на Община Бургас с рег.№ 94-С-903/14.09.2010 г., като от
направеното в известието отбелязване от връчителя е видно, че писмото е било
получено от адресата К. лично на 17.09.2010 г. Цитираното в това известие за
доставяне писмо рег.№ 94-С-903/14.09.2010 г. на Община Бургас до С.С.К. е
същото, което се намира в кориците на първоинстанционното дело и с което е било
извършено връчването на заповедта на И.К..
Към касационната жалба на Община
Бургас е представено и писмо на началник отдел „Общинска собственост“ при
Община Бургас до директора на дирекция „Правно-нормативно обслужване“ при
Община Бургас с рег.№ 08-00-899/07.08.2020 г., в което се обяснява, че
оригиналът на известие за доставяне с рег.№ ИД PS 8000 00DKDE D на придружителното писмо на Община Бургас с рег.№
94-С-903/14.09.2010 г., получено от С.К. на 17.09.2010 г., е бил открит при
преглеждане на досието по преписката на друго физическо лице за закупуване по
реда на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ на предоставена за ползване земеделска земя в с.
Росенец, процедирана по същото време, както преписката на наследници на Никола
Иванов К.. Посочено е, че оспорената в настоящото производство Заповед № 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас е била връчена на С.К.
на 17.09.2010 г. с придружителното писмо, доставено с известие за доставяне с
рег.№ ИД PS 8000 00DKDE D.
С оглед новооткритите и представени пред касационната инстанция писмени
доказателства се оказва, че жалбата на С.С.К. против Заповед
№ 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас е просрочена, като този извод не
се опровергава от наличното в кориците на делото на РС известие за повторното
връчване на заповедта на лицето на 07.04.2020 г., тъй като предвидените в
закона срокове за обжалване са преклузивни и с изтичането им се погасява
правото на жалба на лицето.
Процесната заповед на кмета на
Община Бургас представлява индивидуален административен акт, който подлежи на
обжалване от адресатите му в 14-дневен срок от съобщаването му съгласно
изричната разпоредба на чл.149, ал.1 АПК. Погрешното, поради пропуск на Община
Бургас, повторно връчване на заповедта на лицето през 2020 г. не води до
началото на нов срок за обжалване, който отдавна е изтекъл – още на 01.10.2020
г. /петък, присъствен ден/.
Не се споделят от касационната
инстанция доводите на процесуалния представител на С.К. относно допустимост на
жалбата с твърдението, че известието за доставяне доказва единствено връчването
на лицето на придружителното писмо, но не и на самата заповед, която всъщност е
подлежащият на обжалване административен акт. На първо място следва да се има
предвид, че начинът на оформяне на връчването на заповедта е абсолютно
идентичен както по отношение на С.К. и И.К. през 2010 г., така и по отношение
второто връчване на заповедта на К. през 2020 г. – и в трите известия за
доставяне е посочен единствено регистрационният индекс и дата на придружаващите
заповедта писма.
На следващо място, касационната инстанция не споделя доводите на защитата на ответника по касация, че с посоченото известие за доставяне с рег.№ ИД PS 8000 00DKDE D, на страната не е била връчена процесната заповед. Разпоредбата на чл.149, ал.1 АПК гласи, че административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. В случая използваният законодателен термин е „съобщаване“, а не „връчване“, което предполага и различна по обем информация, която следва да получи адресата. Както е посочено в цитираното от процесуалния представител на С.К. Тълкувателно постановление № 4/2007 г. по т.д. № 5/2007 г. на ВАС, срокът за упражняване на правото на защита срещу административния акт тече от най-ранния момент, в който е могло да бъде упражнено. Това е моментът, в който засегнатият има или би могъл да получи информацията, счетена в чл. 17, ал. 2, предл. 1 ЗАП (отм.), сега в чл. 61, ал. 2 АПК, за достатъчна за преценката му да обжалва ли акта или не. Разпоредбата на чл.61, ал.2 АПК е отменена с ДВ бр.77/2018 г., но същата е гласяла следното: „Съобщаването може да се извърши чрез устно уведомяване за съдържанието на акта, което се удостоверява с подпис на извършилото го длъжностно лице, или чрез отправяне на писмено съобщение, включително чрез електронна поща или факс, ако страната е посочила такива“.
Няма съмнение, че С.К. е била
наясно със съдържанието на процесната Заповед
№ 2453/10.09.2010 г. на кмета на Община Бургас, както и че същата й е била
връчена с придружителното писмо още през 2010 г., като този извод се налага при
преценка на всички писмени доказателства в тяхната съвкупност. Няма спор, че К.
е получила още през 2010 г. писмо с рег.№ 94-С-903/14.09.2010 г. на Община
Бургас, като в същото се цитира, че във връзка с постъпило заявление вх.№
94-Н-51/21.09.1995 г. в Община Бургас, с искане за придобиване собственост
върху поземлени имоти, представляващи УПИ ХІІ-24, целият с площ от 814 кв.м. в
кв.2 по плана на в.з. Росенец, гр. Бургас, и УПИ ХІ-24, целият с площ от 950
кв.м. в кв.2 по плана на в.з. Росенец, гр. Бургас, приложено към писмото й се
изпраща Заповед № 2453/10.09.2010 г. на
кмета на Община Бургас. Без съмнение същата тази заповед й е била съобщена, тъй като лично на 27.05.2014 г. К. е подала заявление до кмета на Община
Бургас с вх.№ 94-01-18097/1/, приложено в кориците на делото на първоинстанционния
съд, с което е поискала ПОВТОРНО да бъде разгледана преписката за придобиване
право на собственост върху посочените имоти, т.е. К. е била наясно, че по
преписката им е постановен отказ. Не се опровергава този извод и от
представените от К. пред касационната инстанция писмени доказателства за платен
от нея данък за претендирания имот за 2019 г. и за 2020 г., който имот, видно
от приходните квитанции, се води на нейно име в отдел „МДТ“. Това обстоятелство
кореспондира единствено с факта, че настоящото производство не е приключило с
влязъл в сила съдебен акт и че именно в хода на същото е открито
доказателството за съобщаването на К. на процесната заповед още през 2010 г.
Горното обуславя недопустимост
на производството по жалбата на С.К., което налага обезсилване на постановеното
по нея Решение № 8/28.07.2020 г. по
адм.д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд Бургас и прекратяване на
производството по делото.
Изходът от оспорването обуславя
възлагане на разноските, направени от Община Бургас в производството пред РС и
пред касационната инстанция, на жалбоподателката К., която на осн.чл. 228 АПК
вр.чл.143, ал.3 АПК вр.чл.78, ал.8 ГПК вр.чл.144 АПК вр.чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ, следва да бъде осъдена да заплати на Община
Бургас направените по делото пред двете инстанции разноски в общ размер на 270
лв., от които 70 лв. заплатена д.т. по касационната жалба и по 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции, съобразно своевременно
направените искания от тази страна пред БРС и пред АдмС Бургас за присъждане на
разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.221, ал.3, предл.1 от АПК, Административен съд - Бургас, XV-ти
състав,
Р
Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА
Решение
№ 8/28.07.2020 г. по адм.д. № 8/2020 г. по описа на Районен съд Бургас и ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ОСЪЖДА С.С.К. *** направените
по делото разноски пред двете инстанции в размер на 270 лв.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не
подлежи на обжалване съгласно чл.223 АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.