Решение по дело №1157/2020 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 1249
Дата: 5 октомври 2020 г. (в сила от 27 октомври 2020 г.)
Съдия: Галина Георгиева Радикова
Дело: 20207040701157
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 22 юни 2020 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш  Е  Н   И   Е  1249

 

гр. Бургас , 05.10.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

            Административен съд  гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                            

СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА

като разгледа, докладваното от съдия Радикова административно дело № 1157 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ФИЛЛАНД“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Генерал Гурко“ №21А, ап.23, ЕИК *********, представлявано от Лазар Георгиев Филков, чрез процесуален представител адв. Н.А. против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София,  за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 900 лева, вследствие отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление № 02-001293/15.11.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът претендира присъждане и на сторените в това производство, разноски.

Твърди, че спрямо него било издадено незаконосъобразно наказателно постановление № 02-001293/15.11.2017г., от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, с което му била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

Ищецът обжалвал наказателното постановление и то било отменено от съда като незаконосъобразно с решение №576/04.05.2018г., постановено  по АНД № 8 по описа за 2018 година на Районен съд Бургас. Решението влязло в сила на 08.11.2018г., на която дата било оставено в сила с решение №2002/08.11.2018г., постановено по КНАД № 1445/2018г. по опис на Административен съд гр. Бургас.

Твърди, че в производството по обжалване на процесното наказателно постановление пред Районен съд Бургас бил представляван от адвокат, на когото за осъществяване на защитата му заплатил сумата от 450 лв. Същата сума заплатил и в производството пред касационната инстанция.

Иска Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да бъде осъдена да му заплати сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита в производството по анд № 8/2018година на Районен съд Бургас и кнад № 1445/2018г. по опис на Административен съд гр. Бургас), вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 02-001293/15.11.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв. А., поддържа исковата молба и направените с нея искания. Представя доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение, за настоящото производство, в размер на 350лв.

Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София не изпраща представител, не представя отговор на исковата молба.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за основателна и доказана, както по основание, така и по размер.

І.ФАКТИТЕ:

С наказателно постановление № 02-001293/15.11.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, на „ФИЛЛАНД“ ЕООД, ЕИК ********* била наложена имуществена санкция в размер на 1 500 лв., на основание чл. 414, ал.3 от КТ, за нарушение на чл. 63, ал.2 от КТ.

Дружеството обжалвало наказателното постановление пред Районен съд Бургас. Въз основа на жалбата било образувано АНД № 8 по описа за 2018 година Районен съд Бургас.

С решение №576/04.05.2018г., постановено по делото, съдът  отменил наказателното постановление. 

Решението било обжалвано пред Административен съд гр. Бургас, който го оставил в сила с решение №2002/08.11.2018г., постановено по КНАД № 1445/2018г.

Пред първоинстанционния съд ищецът бил представляван от адв. Н.А.. Дължимото възнаграждение на адвоката било уговорено с договор за правна защита и съдействие №3/06.02.2018г. в размер на 450лв. Сумата била платена в брой. Факт, удостоверен с подписите на страните по договора.

Пред Административен  съд Бургас представителството било осъществено от същия адвокат, на когото с договор за правна защита и съдействие №21/09.10.2018г. било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300лв.

Изложените факти не се оспорват от ответника.

ІІ.ПРАВОТО:

Искът е  процесуално допустим.

Съдът отбелязва, че с ал. 3 на чл.63 от ЗАНН (обн. ДВ бр. 94 от 29.11.2019 г.) е предвидена възможност за присъждане на разноски в производството по обжалване на наказателното постановление пред съда, но такава възможност не е съществувала към 25.10.2018г.- датата на съдебното заседание по КАНД № 1445/2018г. на АС- Бургас, в което е било приключено събирането на доказателствата и даден ход по същество, т.е. последният възможен момент, в който страните са могли да направят искания за присъждане на съдебно-деловодни разноски.

Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност.

В случая търсената обезвреда се основава на твърдения за имуществени вреди от отменено Наказателно постановление, а дейността по налагане на административно наказание е форма на административна дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения иск като такъв по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното постановление, с отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от административен орган, представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда административнонаказателни правни последици.

Въведените като основание за исковата претенция факти в случая, се свързват с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение за имуществени вреди от отменено наказателното постановление. Поради това и по аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на ВАС и ГК на ВКС, искът се разглежда по реда на ЗОДОВ.

            Според чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, регламентиран с Административнопроцесуалния кодекс.

Този ред е регламентиран с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл. 205 от последния сочи като ответник юридическото лице, представлявано от органа,  от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

            Ответникът Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София е юридическо лице- чл. 2, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда".

            За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на служители и длъжностни лица в системата на този орган, следва да отговаря юридическото лице.

            При това положение ИА„Главна инспекция по труда“ има както процесуална, така и материално правна легитимация да отговаря по предявеният иск.

Искът е предявен от лице, с доказана активна процесуална и материалноправна легитимация - след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1 от АПК/.

Разгледан по същество, е основателен и доказан.

Спродед разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна дейност.

Фактическия състав, при реализирането на който следва да бъде ангажирана на отговорността на държавата за дейността на администрацията, включва следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

В конкретния случай отговорността на ответника ИА„Главна инспекция по труда“, респ. "увреждането" на ищеца се основава на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е наложена имуществена санкция. След като последното е отменено, съдът, пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно обстоятелствата, обусловили този резултат.

За обжалването на процесното наказателно постановление по съдебен ред, процесуална защита и представителство по образуваните в тази връзка дела, ищецът е ангажирал адвокат. Този факт е доказан с представени по делото и подписани от страните, договори за правна защита и съдействие  от 06.02.2018г. и 09.10.2018г.

Заплатената сума по последните представлява разход за процесуално представителство и имуществена вреда за „ФИЛЛАНД“ ЕООД, доколкото ангажирането на адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото впоследствие като незаконосъобразно,  наказателно постановление.

Исковата претенция е доказана в размер от 900лв., защото тази сума представлява платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Плащането е извършено в брой.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото наказателно постановление, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалването му пред две съдебни инстанции.

На основание чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно или не от длъжностното лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват противоправния резултат.

Възлагането от ищеца на процесуално представителство и защита по делото, с предмет законосъобразността на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар, е пряка последица от издаването на последното и произтичащата нужда от защита на интересите му като санкционирано лице.

Поради това, твърдените от ищеца имуществени вреди са  непосредствена последица от незаконосъобразното административнонаказателно обвинение, обективирано в издаденото спрямо него наказателно постановление № 02-001293/15.11.2017г. от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, впоследствие отменено.

Средствата, които са били изразходвани в хода на съдебното производство, предмет на което е бил санкционният акт, представляват за лицето, подложено на административнонаказателна репресия, вреда с имуществено изражение. Тази вреда подлежи на възстановяване от бюджета на органа или организацията, към която се числи издателят на незаконосъобразния акт, защото отмяната на последния предпоставя извод за неоправданост на административнонаказателното обвинение.

С оглед изложеното, съдът намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение представлява пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно постановление.

Поради това искът следва да бъде уважен, като основателен и доказан по размер. 

При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, претенцията на ищеца за присъждане на сторените в това съдебно производство разноски, е  основателна и в негова полза следва да се присъдят разноски в общ размер на 400 лева, включващи разноски за държавна такса-50лв. и адвокатски хонорар- 350лв.

Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „ФИЛЛАНД“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Генерал Гурко“ №21А, ап.23, ЕИК *********, представлявано от Лазар Георгиев Филков сума в размер на 900.00 /деветстотин/ лева, представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, вследствие на отменено като незаконосъобразно наказателно постановление № 02-001293/15.11.2017г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.Бургас, ведно със законната лихва, считано от 22.06.2020г. до окончателното й заплащане.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ гр. София да заплати на „ФИЛЛАНД“ ЕООД, седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Генерал Гурко“ №21А, ап.23, ЕИК *********, представлявано от Лазар Георгиев Филков сума в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, представляваща сторени по делото разноски.

Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му.

 

СЪДИЯ: