№ 922
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20211110144768 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове:
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр.
чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД за сумата 805.27 лв., представляваща изплатено от
ищеца застрахователно обезщетение по щета № .., ведно със законната лихва
от датата на исковата молба /29.07.2021 г./ до окончателното изплащане на
вземането;
- иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
сумата от 108.71 лв., представляваща лихва за забава върху главницата за
периода 18.01.2020 г. – 17.05.2021 г.
В исковата молба на „Д. З.“ АД се твърди, че за процесните суми била
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
27317/2021 г. по описа на СРС, 27 с-в, срещу която длъжникът С. о. възразил в
законоустановения срок. Поради тази причина ищецът счита, че има интерес
от предявяване на настоящите установителни искове по реда на чл. 422 ГПК.
Ищецът посочва, че е застраховател по имуществена застраховка „К.“ за
л.а. „Г. У.“ „В.“, рег. № .., обективирана в полица № .., валидна в периода
19.08.2018 г. – 18.08.2019 г. Сочи, че на 07.07.2019 г. в гр. София, на ул. „..“
пред блок .. процесният автомобил, управляван от Е.Н., попаднал в
необезопасена и необозначена дупка, в резултат на което претърпял
1
увреждания. При ищеца била заведена щета № .., като уврежданията по
превозното средство били оценени на 790.27 лв. Тази сума била изплатена на
собственика на автомобила на 14.08.2019 г. Според ищеца отговорност за
настъпилите вреди носи ответника С. о., която била длъжна да поддържа
пътната си мрежа в изправност. Поради забава за изплащане на главния дълг
се дължала и мораторна лихва в размер на 108.71 лв. за периода 18.01.2020 г.
– 17.05.2021 г. С тези съображения се предявява и настоящата регресна
претенция. Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба в
законоустановения срок по чл. 131 ГПК, като оспорва иска. Твърди, че не се
установява виновно поведение на негови служители, което да е в причинна
връзка с твърдените увреждания. Оспорва механизма на ПТП с аргументи, че
няма сигурни данни уврежданията на процесния автомобил да са следствие от
дупка на пътното платно. Доказателствата по делото обективирали
субективни твърдения на водача на автомобила, които не можели да бъдат
база за приемана на конкретен механизъм на произшествието. Липсвал
протокол за ПТП, както и снимков материал от произшествието, като така не
били спазени съществени уговорки от общите условия на ищеца. На следващо
място ответникът оспорва размера на вредите. Смята, че е следвало да бъде
отчетена амортизацията на процесния автомобил и да се изплати единствено
стойността на увредената броня, съгласно опис-заключението от 10.07.2019 г.
Не следвало да носи отговорност за увредените греда и кора под радиаторите,
тъй като вредите по тях били установени значително по-късно при повторен
оглед, поради което не можело да се приеме несъмнено, че са свързани с
процесното ПТП. По-натам се възразява срещу начислените ликвидационни
разноски и претендираната лихва за забава. На следващо място ответникът
счита, че за ищеца застраховател не е възниквало задължение за поемане на
застрахователно покритие, тъй като липсвали доказателства да е заплатена
дължимата премия. Застрахователно обезщетение не следвало да се изплаща
и поради факта, че не били изпълнени важни клаузи от общите условия –
така, например, нямало доказателства за техническата изправност на МПС и
за правоспособността на водача. Самото плащане на обезщетение не давало
право на застрахователя да се суброгира в правата на застрахования.
В случай че съдът приеме, че в процесния участък е имало дупка и че тя
е станала причина за настъпване на твърдяното ПТП по посочения от ищеца
2
начин, ответникът прави възражение за съпричиняване. Твърди, че водачът на
процесния автомобил е допринесъл за вредите, като не е съобразил
поведението си с конкретната пътна обстановка. Следвало е да се движи с
разрешена и съобразена скорост и да положи дължимото внимание. В
заключение претендира разноски и прави възражение за прекомерност на
възнаграждението, заплатено от ищцовата страна.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Със застрахователна полица № .. от 16.08.2018 г., за лек автомобил Г.
У., с рег. .., между ищцовото дружество и ЕЛК. М. Н., в качеството й на
собственик, е сключена застраховка „К. на МПС” със срок на застрахователно
покритие от 19.08.2018 г. до 18.08.2019 г., при застрахователна сума 6 000
лева и застрахователна премия 353,74 лв. Премията е изплатена изцяло, видно
от представената квитанции. Приложени са и Общи условия по тази
застраховка на ищеца.
Със заявление за щета от 10.07.2019 г. ищецът е уведомен за настъпило
ПТП със застрахования автомобил на 07.07.2019 г., когато автомобилът при
движение по ул. .. в гр. София, пред блок .., попаднал в дупка пред легнал
полицай на пътното платно. Посочени са вреди по предна броня. След
извършен оглед и оценка на щетите по застрахования автомобил
застрахователят-ищец по делото, е определил застрахователно обезщетение
790,27 лв., което е изплатено на ЕЛК. М. Н. с платежно нареждане от
14.08.2019 г.
По делото е разпитан като свидетел ЕЛК. М. Н., която потвърждава
изложеното при заявяване на щетата. Свидетелят посочва, че е бил паркирал
автомобила на паркинг пред жилищен блок близо до магазин „В.“ на бул.
„С.“. При излизане от паркинга и ускоряване по квартална улица в посока
бул. „С.“, свидетелят е забелязал легнал полицай на пътя, който не е бил
оцветен, но не и намиращата се непосредствено преди него дупка на пътното
плътно, в която автомобилът пропаднал. Вследствие на пропадането
последвал удар на предната част на автомобила с легналия полицай.
Според заключението по автотехническата експертиза, описаните от
ищеца щети по застрахования от него автомобил са в причинна връзка с ПТП,
3
с механизма, установен по делото. Към датата на ПТП, застрахованият при
ищеца автомобил и бил в експлоатация около шест години. Предната броня,
гредата под радиатора и кората под бронята е следвало да се подменят с нови
и да се боядисат. Възстановяването на вредите по средни пазарни цени към
датата на настъпването им съгласно експертизата е на стойност 1 029,44 лв.,
която сума надвишава платеното от ответника обезщетение 790,27 лв.
Обичайните ликвидационни разноски към този момент са били 15 лв. Според
посоченото от вещото лице в съдебно заседание на пътното платно около
дупката е имало големи павета, част от компрометирана пътна настилка. Това
обстоятелство заедно с наличието на легнал полицай и ако водачът на
застрахования автомобил се е движил с по – висока скорост е щяло да
допринесе за по – големи увреждания по автомобила от процесните.
Ответникът е получил регресна покана на 31.12.2019 г., видно от писмо
с обратна разписка и удостоверение от куриерска компания „Е.“ АД.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
По иска по чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже, че е налице валиден застрахователен договор, в периода
на застрахователно покритие на който и вследствие противоправно поведение
на лица, чийто възложител е ответникът, е настъпило събитие, за което
застрахователят носи риска и за което в изпълнение на договорното си
задължение е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в
размер на действителните вреди.
Ищцовото дружество е застраховател по имуществена застраховка „к.
на МПС” за увредения автомобил по представената полица, валидна към
датата на ПТП.
По време на действието на този договор е настъпило застрахователно
събитие /ПТП по смисъла на §6, т.30 ЗДвП/, от което по застрахованото МПС
са били нанесени вреди.
Съществуването на дупка на пътното платно и настъпването на вредите
по твърдения в исковата молба начин се установяват от събраните по делото
писмени и гласни доказателства.
От заключението на автотехническата експертиза и свидетелските
4
показания се установява, че описаните от ищеца вреди са в причинна връзка с
попадането на автомобила в дупката на пътя, поради което и съдът приема за
доказана по делото причинно –следствена връзка между обезщетените от
ищеца вреди и неизпълнението на ответника на задължението му да поддържа
пътя в състояние, годно за безопасната му експлоатация, като изплатеното от
ищеца обезщетение не надвишава действителния им размер, поради което и с
изплащането му ищецът е встъпил в правата на увреденото лице до размера
на платената сума 790,27 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски.
Съдът не споделя доводите на ответника, че при определяне на
обезщетението следва да се съобрази овехтяването на новите части, съобразно
експлоатационния период на процесното съоръжение. Съгласно чл. 405 КЗ
застрахователят дължи обезщетяване на действителните вреди, причинени на
застрахованото от него имущество, в рамките на застрахователната сума. В
чл. 386, ал. 2 КЗ е посочено, че застрахователното обезщетение трябва да бъде
равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Т.е.
обезщетението следва да осигури възстановяване на имуществото във вида, в
който то се е намирало преди настъпването на събитието, покрит риск по
договора, включително и при спазване изискванията за запазване на
гаранционните условия, ако такива са приложими по отношение на същото.
Съобразно чл. 400 КЗ застрахователната сума не може да надвишава
действителната /при пълна обезвреда/ или възстановителната /при частична
обезвреда/ стойност на имуществото, като за действителна се смята
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи
друго със същото качество, а за възстановителна стойност се смята цената за
възстановяване на имуществото от същия вид, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка. Според съдебната практика, обективирана в решение №
52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г., I т. о., постановено по реда на чл. 290
ГПК при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно
обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие - деликвентът/застрахователят дължи обезщетение
за действителните вреди без да се отчита овехтяване. Респективно няма
основание да се приеме, че ремонтът следва да се извърши с части, различни
от оригиналните, освен ако не се установи, че съществуват такива със същите
5
технически характеристики и качество или пазар на употребявани оригинални
части.
По делото е установен сложния фактически състав на регресното
вземане в хипотезата на чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, а именно: 1/ наличието на
валиден договор за имуществено з. с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди; и 2/ наличието на предпоставките за
ангажиране на отговорността на ответника по чл. 49 ЗЗД като възложител не
за активно поведение на неговия изпълнител, а за бездействие-неизпълнение
на задължение за осъществяване на действие по поддържане на пътя.
Неоснователно е възражението на ответника за съпричиняване. По
делото не се установява водачът на застрахования при ищеца автомобил да се
е движел с превишена и несъобразена с пътните условия скорост. Напротив,
според вещото лице, ако това е било така и като се вземе предвид
компрометираната пътна настилка и наличието на необозначен спящ полицай
на пътното платно, щетите по автомобила биха били по – големи от
процесните.
Ответникът С. о. не спори, че пътят, на който е реализирано
произшествието е общинска собственост, управлява се и се подържа от о.та,
поради което и последната отговаря за неговата изправност съгласно чл. 31,
ал. 1 от Закона за пътищата. О.та не е осъществила законовите си задължения
по отстраняване на локални повреди по настилката и пътните
принадлежности, причинени от нормалната експлоатация на пътя по смисъла
на чл. 47, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за пътищата, вследствие
на което са настъпили вреди по процесния автомобил, което от своя страна е
предпоставка за ангажирането на отговорността й по чл. 49 ЗЗД.
По изложените съображения съдът намира предявения иск за
основателен, който следва да бъде уважен до пълния предявен размер 805,27
лв.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже наличието
на главен дълг и изпадане в забава на длъжника, като и двете предпоставки са
установени по делото. Длъжникът е следвало да плати или да откаже до
31.01.2020 г. съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, когато е изтекъл 30 дневният срок от
поканата. Следователно е изпаднал в забава на 01.02.2020 г. Размерът на
обезщетението за забава върху сумата 805,27 лв. за периода от 01.02.2020 г.
6
до 16.05.2021 г., определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, възлиза на 105,36
лв., до която сума акцесорният иск е основателен и следва да се уважи, като
се отхвърли до пълния предявен размер и период.
На ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от
датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 17.05.2021 г.до
окончателното й изплащане.
При този изход на спора право на разноски възниква и за двете страни.
На ищеца следва да се присъдят на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски за
исковото производство в общ размер на 737,29 лв. за държавна такса, такса за
издаване на съдебно удостоверение, депозити за вещи лица и свидетели и
адвокатско възнаграждение в минимален размер, както и в заповедното
производство в общ размер на 383,59 лв. за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в минимален размер, а на ответника – на основание чл. 78, ал.
3 ГПК разноски за исковото производство в общ размер на 0,37 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
По компенсация на ищеца следва да се присъдят разноски за исковото
производство в общ размер на 736,92 лв.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че С.
о., с адрес на управление: гр.София.. дължи на „Д. З.“, ЕИК .., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. .. на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр.
чл. 49 и чл. 45 ЗЗД сумата 805,27 лв., представляваща изплатеното по
застраховка „к.” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на
07.07.2019 г. в гр. София, на ул. .. пред блок .., от виновно противоправно
поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на
пътното платно, от страна на длъжностни лица, чиито възложител е
ответника, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 105,36 лв.,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за
периода от 01.02.2020 г. до 16.05.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
17.05.2021 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ акцесорния
7
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД до пълния предявен размер и период.
ОСЪЖДА С. о., с адрес на управление: гр.София.. да заплати на „Д. З.“,
ЕИК .., със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. .. на основание
чл.78, ал.1 ГПК сумите 736,92 лв. разноски за исковото производство и 383,59
лв. разноски в заповедното производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8