Р
E Ш Е
Н И Е
№ ……………./23.02.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесет и девети януари две
хиляди двадесет и първа година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16965/2019 г.
Производството по
делото е образувано по предявени от „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***,
офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 срещу Д.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***
обективно кумулативно съединени положителни установителни
искове, както следва 1/ с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 902.29 лева –
главница по Договор за стоков кредит № 3076315 от 23.01.2018 г., сключен между
„У.К.Ф.“ ЕАД и ответника, вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца
на 19.09.2018 г. с Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания
/цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от
20.12.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г. до окончателно изплащане на
задължението; 2/ с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК във връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр.
с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 87.88 лева – договорна лихва, начислена
по договора за кредит за периода от 07.03.2018 г. до 07.11.2018 г.; 3/ с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК във
връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 125.25 лева – обезщетение за забава за периода от
07.03.2018 г. до 02.06.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8497/2019
г. по описа на ВРС.
Съдът след като съобрази
събраните по делото доказателства намира
следното от фактическа страна:
От
представения и приет по делото договор за стоков кредит № 3076315 от 23.01.2018
г. се установява, че същият е сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД, ЕИК ********* и Д.М.Д.,
ЕГН **********. Съгласно същият на кредитополучателят е предоставен кредит под
формата на финансиране на избрана от последния стока на стойност 859 лева. На
основание чл.5 от общите условия кредитът се счита усвоен на датата на
заверяване на сметката на съответния търговец със сумата на отпуснатия кредит.
Съобразно сключения договор Д. се е съгласил да върне заетата сума заедно с
надбавка, съставляваща печалба за кредитора на девет броя вноски, всяка в
размер на 110.54 лева, първата от които с падеж на 07.03.2018 г., а последната
– 07.11.2018 г. Уговорено в т.13 от общите условия е, че при забава в
плащанията дължи обезщетение за забава в размер на годишната законна лихва,
разделена на 360 дни за всеки ден забава, изчислен върху просрочената дължима
главница. В сключения между страните договор е посочено, че годишният лихвен
процент е 24%, а годишният процент на разходите – 26.81%. Установява се, че Д.М.Д.
е закупил и застраховка към договора за кредит, видно от приетата като писмено
доказателства по делото декларация за приемане на застраховането по
застрахователни програми „Защита макс“ или „66 Плюс“.
За закупуването на застраховката му е издаден сертификат за застраховка „Защита
макс“ № 3076315/23.01.2018 г.
Като
писмено доказателство по делото е приета фактура № **********/23.01.2018 г., от
която е видно, че „Т.Б.“ АД е издала на името на ответника като получател на
фактурата, избрания от него продукт, финансиран с договор за стоков кредит, на
стойност 856 лева.
Като
писмено доказателство по делото е прието извлечение от системата на „К.ж. клон Б.“
КЧТ, от което е видно, че по застраховка със застрахователен сертификат №
3076315/23.01.2018 г. и застраховано лице Д.М.Д., застрахователят е получил
плащане на еднократна застрахователна премия в размер на 43.29 лева.
От
извлечение от „У.К.Ф.“ ЕАД от 27.10.2020 г. се установява, че на 24.01.2018 г.
е преведена на „Т.Б.“ АД, съгласно сключения договор за стоков кредит с Д.М.Д.
в размер на 859 лева.
Съгласно
приетия като писмено доказателство рамков договор за прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г. се установява, че същият е сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД с предмет ежемесечно задължаване чрез отделни договори за цесия да
прехвърля възмездно срещу възнаграждение портфейл от свои просрочени и
изискуеми вземания, произтичащи от договори за потребителски парични и стокови
кредити, сключени от цедента с физически лица, които
не се погасяват редовно, заедно със съпътстващите гаранции, привилегии,
обезпечения и другите принадлежности на цесионера,
определени и индивидуализирани съгласно приложение 1 към всеки отделен месечен
договор за цесия. Като писмено доказателство е приет индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД
и „А.з.с.н.в.“ ЕАД като първия от тях прехвърля на втория вземанията, които има
спрямо длъжника Д.М.Д., които са в размер както следва – 902.29 лева – дължима
главница; 152.43 лева – дължима договорна лихва или 1054.72 лева – общ размер
на задълженията.
Прието по
делото е и пълномощно, с което „У.К.Ф.“ ЕАД е упълномощило „А.з.с.н.в. „ ЕАД да
го представлява във връзка с извършване на уведомяване по законовоустановения
ред на длъжниците, съобразно рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г. и сключените индивидуални
договори за прехвърляне на вземанията, сключени между „У.К.Ф.“ ЕАД и „А.з.с.н.в.“
ЕАД.
По делото
са представени уведомителни писма за извършеното прехвърляне на вземанията,
изпратени до Д.М.Д. от „У.К.Ф.“ ООД чрез пълномощника „А.з.с.н.в.“ ЕАД. Същите
не са връчени на ответника.
Прието по
делото е заключение по съдебно – почерковата
експертиза, от което се установява, че подписите положени за потребетил в договор за стоков кредит № 3076315/23.01.2018
г., общите условия за отпускане на потребителски кредит, за застрахован в
декларация за приемане на застраховането; за декларатор в уведомление по
договор № 3076315 и за получател във фактура № **********/23.01.2018 г., са
изпълнени от Д.М.Д..
Прието по
делото е заключение по назначената ССчЕ, депозирано в
съда на 20.11.2020 г., което съдът цени като компетентно изготвено и
съответстващо на останалия събран по делото доказателствен
материал. От него се установява, че на 24.01.2018 г. е заплатена сумата от 859
лева на търговеца „Т.Б.“ АД. От страна на „К.ж. клон Б.“ КЧТ се потвърждава и
получаване на застрахователната премия – 43,29 лева. Към датата на депозиране
на заявлението по реда на чл. 410 ГПК в съда вещото лице е установило, че
размера на претендираните вземания съответства по
размер на тези съобразно издадената заповед за изпълнение.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът извежда следните правни изводи :
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Видно от приобщеното ч. гр. д. № 8497/2019 г. по описа на Районен съд,
град Варна, е че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за сумите, предмет на установителните искове. Издадената заповед за изпълнение е
връчена на ответника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК, поради което съдът в
съответствие с разпоредбата на чл. 415, ал.1, т.2 ГПК е указал на ищеца да
предяви иск за установяване на претендираните
вземания в едномесечен срок от получаване на разпореждането. При съобразяване
на датата на получаване на разпореждането и на датата на предявяване на
исковата молба, следва изводът, че исковите претенции са заявени в указания
срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства, сред които и заключението на съдебно почерковата
експертиза, което съдът цени като компетентно изготвено, се установява, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение на
23.01.2018 г. въз основа на сключения между тях договор за стоков кредит №
3076315, с който е предоставен на ответника кредит в размер е 859 лв. В чл.5 от
условията по Договора, кредитополучателят се е съгласил предоставената му от
страна на кредитора сума за закупуване на стока да бъде платен пряко на
Търговеца. От представените доказателства – фактура № **********/23.01.2018 г.
и извлечение
от „У.К.Ф.“ ЕАД от 27.10.2020 г. се установява изпълнение на задължението на
кредитора, поради което същият се явява изправна страна по възникналото
облигационно правоотношение. От съвкупния анализ на събраните по делото писмени
доказателства се доказва, че ответникът е закупил застраховка „Защита макс“ в размер на 43.29 лева. Представен и приет по делото
е сертификат № 3076315/23.01.2018 г. от
който се установява сключването на застраховката. Застрахователната премия
представлявала самостоятелно вземане и нейното заплащане се дължи наред с
предоставения кредит в размер на 859 лева, предвид закупуването й от страна на
ответника. От приетото като писмено доказателство извлечение от системата на „К.ж.
клон Б.“ КЧТ, от което е видно, че по застраховка със застрахователен
сертификат № 3076315/23.01.2018 г. и застраховано лице Д.М.Д., застрахователят
е получил плащане на еднократна застрахователна премия в размер на 43.29 лева,
следва изводът, че ответникът дължи заплащането и на застрахователната премия. Включването
на плащането за застраховка в погасителния план по договора за стоков кредит не
означава, че застраховката се приравнява на главница по кредита. Тя
представлявала самостоятелно вземане и нейното заплащане се дължи. Липсват
доказателства по делото, че ответникът е изпълнявал задълженията си по договора
за кредит.
От приетата по делото съдебно- счетоводна експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена се установява размерът на дължимите
суми, съобразно сключения договор за стоков кредит - 902.29 лева – дължима
главница, договорната лихва – 87.88 лева и лихвата забава за периода в размер
на 125.25 лева.
С оглед естеството на спора за съществуване на
вземане, произтичащо от договор за потребителки кредит, към процесните
отношения е приложима уредбата на Закона за защита на потребителите.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите
в потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът
следи служебно. В този смисъл е ТР № 1/2013г. ОСГТК, ВКС, което е задължително
за съдилищата. С оглед естеството на спора съдът е длъжен служебно да разгледа
въпроса относно съответствието на договорните разпоредби с императивните правни
норми.
В договора ясно е посочена датата на сключването му,
общия размер на кредита, начин на усвояване, начин на погасяване, посочен е
фиксиран годишен лихвен процент – 24 %, годишния процент на разходите по
кредита – 26.81 %. Съдържа информация за условията за издължаване по
погасителния план - размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Договореният фиксиран лихвен процент на годишна основа
лишава от необходимост посочването на методика за изчисляване на референтен
лихвен процент. Когато лихвеният процент е уговорен като постоянна величина за
целия срок на договора и не се допуска неговото променяне, достатъчно е да бъде
посочен размера на същия, но въпреки това е посочен и начина на погасяване на
лихвата в погасителния план. В договора е включен погасителен план с посочени
падежни дати на отделните вноски. Договорът е в съответствие с изискванията на
закона, съдържа дата и място на сключването му, вида на предоставения кредит,
индивидуализация на страните по него, срок на договора, общия размер на
кредита, размер на лихвения процент, годишния процент на разходите, съобразен с
чл. 19, ал. 4 от ЗПК, условия за издължаване на кредита, ведно с погасителен
план, както и останалото съдържание по чл. 11, ал. 1, т. 11 до т. 26. Правото
на длъжника да се откаже от договора е подробно и разбираемо разяснено в
инкорпорираните в него общите условия. По този начин са изпълнени в цялост
предвидените в чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК съдържателни изисквания.
Безспорно по делото се установява, че между „УниКреди Кънсюмърс Файненсинг“ ЕАД и ищеца е сключен договор, по силата на
който вземанията дължими от страна на кредитополучателя са прехвърлени на настоящия
ищец чрез валидно сключен индивидуален договор за прехвърляне на вземания от 19.09.2018
г. - ведно с приложение 1/19.09.2018 г. към рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.12.2016 г.
В чл. 99, ал.4 от ЗЗД е установено задължение на цедента да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на
вземането. Същото има за цел да защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на
неговото задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което не е носител на
вземането. Доколкото прехвърленото вземане е възникнало от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, напълно логично
е въведеното от законодателя изискване съобщението за прехвърлянето на
вземането да бъде извършено именно от стария кредитор /цедента/.
Само това уведомяване ще създаде достатъчна сигурност за длъжника за
извършената замяна на стария му кредитор с нов и ще обезпечи точното изпълнение
на задълженията му, т.е. изпълнение спрямо лице, което е легитимирано по
смисъла на чл. 75, ал.1 от ЗЗД. Ето защо, правно релевантно за действието на
цесията е единствено съобщението до длъжника, извършено от цедента
/стария кредитор/, но не и съобщението, извършено от цесионера
/новия кредитор/. Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина,
по който следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че няма пречка
то да бъде направено и чрез пълномощник, овластен
изрично с това право, както е в настоящия случай, с оглед извършеното
упълномощаване от страна на „У.К.Ф. България“ ЕАД до „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с което
на последната е предоставено правото от името на „У.К.Б.“ ЕАД да извърши
уведомяване на длъжниците за осъществената цесия.
Съобразно разрешението, дадено от ВКС по реда на чл.
290 от ГПК в решение № 123 от 24.06.2009 г. по т.д.№ 12/09 г. на ІІ т.о. и
решение № 3 от 16.04.2014 г. по т.д.№ 1711/13 г. на І т.о. уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба
на цесионера и достигнало до длъжника със същата, съставлява
надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99, ал.3 пр.първо от ЗЗД, с което
прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на основание чл. 99,
ал.4 от ЗЗД.
Преписът от исковата молба ведно с приложенията към
нея са връчени на ответника чрез назначения му особен представител на 14.02.2020
г. (съобщение на л. 64). Следователно, на тази дата длъжникът е получил
изходящите от цедентите (чрез надлежно упълномощен представител)
до него уведомления. Защитата, която се осъществява от назначения по делото в
хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител осигурява защита на страна
по делото, по отношение на която е приложена фикцията на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Особеният представител
може да извършва широк кръг от процесуални действия, извън тези, за които е
необходимо изрично пълномощно съобразно чл. 34, ал. 3 от ГПК, и съответно той
се явява и надлежен адресат на всички твърдения, наведени от насрещната страна.
Следователно, връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако
е направено на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с
факта на връчване правни последици. В този смисъл е решение № 198/18.01.19 г.
по т. д. № 193/18 г. на първо т.о. на ВКС. Получаването на уведомлението е
факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното право и
поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото, с оглед
императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Доколкото законът не поставя
специални изисквания за начина, по който следва да бъде извършено
уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство по
предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано.
За яснота следва да се посочи, че длъжникът може да
възразява успешно за липсата на уведомяване само ако едновременно с това
твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено
от този кредитор лице до момента на уведомлението, каквото твърдение не е
направено в настоящото производство. След като бъде известен за цесията, дори и
чрез връчване на исковата молба, длъжникът не може да възразява на претенцията
на цесионера за реално изпълнение на основание
липсата на уведомяване /Решение № 40/13.05.2010 г. по т. д. № 566/2009 г. на
ВКС, Решение № 123/24.06.2009 г., по т. д. № 12/2009 г. на ВКС, II т. о.,
Определение № 987/18.07.2011 г. по гр. д. № 867/2011 г. на ВКС. В настоящия
случай, макар и по делото да не са налице данни ответникът да е уведомен за
цесията преди образуване на настоящото производство, доколкото ищецът не е
представил доказателства отправеното уведомление да е достигнало до ответника,
съдът намира, че ответникът е надлежно уведомен за извършеното чрез връчване на
исковата молба на особения представител, което съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК
следва да бъде съобразено от съда.
С оглед действителността на договора за цесия и
установеното уведомяване на длъжника съобразно чл. 99, ал.3 от ЗЗД, наведените
възражения в отговора на исковата молба за ненадлежно съобщаване на цесията се
явяват неоснователни.
От съвкупния анализ на събраните по делото
доказателства и гореизложените мотиви се установява, че между страните е
налице валидно възникнало облигационно правоотношение на 23.01.2018 г. въз
основа на сключения между тях договор за стоков кредит № 3076315, с
който е предоставен на ответника кредит в размер е 859 лв. Същият е
действителен и не противоречи на законовоустановените
норми. От представените доказателства – фактура № **********/23.01.2018
г. се установява изпълнение на задължението на кредитора закупената от
кредитополучателя стока да бъде платена пряко на Търговеца, поради което същият
се явява изправна страна по възникналото облигационно правоотношение. От
съвкупния анализ на събраните по делото писмени доказателства се доказва, че
ответникът е закупил застраховка „Защита макс“ в
размер на 43.29 лева. Представен и приет по делото е сертификат № 3076315/23.01.2018 г. от
който се установява сключването на застраховката като се доказва и заплащането
на същата на застрахователя. Застрахователната премия е включена в общата
стойност на плащанията по кредита. По делото не се събраха доказателства, които
да установяват, че кредитополучателят е извършил плащане по договора за стоков
кредит, поради което същият се явява неизправна страна по възникналото
облигационно правоотношение. Неоснователни са възраженията, изложени в отговора
на исковата молба, че Д.Д. не е получил стоката,
доколкото същият е подписал издадената фактура № **********/23.01.2018 г. за закупената стока, което установява, че
посочената в нея стока е получена.
От приетата по делото съдебно- счетоводна
експертиза, която съдът цени като компетентно изготвена, се установява размера
на дължимата главница - 902.29 лева,
поради което главната искова претенция се явява основателна и доказана по
размер, поради което подлежи на уважаване в цялост.
По
отношение на претендираната договорна лихва, съдът установява от
приетия като писмено доказателство – договор за стоков кредит №
3076315/23.01.2018 г., че размерът й е отнапред уговорен и е 24 %. Възражения в
този смисъл не са повдигнати, но доколкото съдът дължи служебна преценка,
следва да се посочи, че величината на ГПР (26,81%) и на възнаградителната
лихва, като елемент от ГПР (арг. от чл. 19, ал. 1 от ЗПК) не надвишава императивно уредения лимит съгл. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, поради
което следва, че договорената възнаградителна лихва
се дължи. Нейният размер се установява от съдебно счетоводната експертиза,
която съдът цени като компетентно изготвена. Предвид гореизложените мотиви и
липсата на плащане от страна на ответника след сключване на договора и
съдържащата се уговорка в последния за нейното заплащане, съдът следва да уважи
в цялост и акцесорната искова претенция за сумата от
87,88 лева, представляваща дължима договорна лихва за процесния
период.
По
отношение претендираната лихва за забава: От представените
доказателства се установява, че ищецът е носител на акцесорното
вземане за лихва за целия заявен период, съответно и размер. При тълкуване на
рамковия договор за цесия от 20.12.2010 г. ведно индивидуалния договор за
продажба и прехвърляне на вземания от 19.09.2018 г., по силата на който "А.з.с.н.в."
ЕАД придобива вземанията се установява правото за цесионера
да начислява дължимата на първоначалния кредитор лихва за забава, аргумент от
т.2.5 от рамковия договор и 1.1 от индивидуалния договор. Предвид
гореизложеното, следва изводът, че и лихвата за забава е дължима. Нейният
размер за процесния период се установява от приетата
по делото съдебно счетоводна експертиза, която съдът цени като компетентно
изготвена. Предвид гореизложените мотиви, съдът следва да уважи в цялост и акцесорната искова претенция за сумата от 125.25 лева,
представляваща дължима лихвата забава за процесния
период.
По
отношение на претендираните разноски:
Съгласно разрешението възприетото в т. 12 на
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът
следва да се произнесе за дължимостта на разноските
направени и в заповедното производство съобразно изхода на спора. Сторените в
заповедното разноски за заплатена държавна такса, юрисконсултко
възнаграждение и такса връчване чрез ЧСИ възлизат в размер на 101,10 лева. В
исковото производство разноските, сторени от ищеца са: 125 лева – държавна
такса, платена в исковото производство; 300 лева –възнаграждение за особен
представител; 200 лева – депозит за изготвяне на съдебно счетоводна експертиза
и 350 лева – юрисконсултско възнаграждение. При
съобразяване на разпоредбата на чл. 78, ал.8 ГПК във връзка с чл. 25, ал.1 от
Наредба за заплащането на правната помощ, съдът определя размер на юрисконсултското възнаграждение в размер на 100 лева. Предвид
уважаване на исковете в цялост следва да се възложат в тежест на ответника
разноски в размер на 101.10 лева за заповедното производство и 725 лева за
исковото производство.
Водим от горното, съдът :
Р Е Ш И
:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
в отношенията между „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 и Д.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че Д.М.Д., ЕГН **********
дължи н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 902.29 лева, представляваща дължима главница по Договор за стоков кредит
№ 3076315 от 23.01.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и Д.М.Д., ЕГН **********,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца на 19.09.2018 г. с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 03.06.2019 г. до окончателно изплащане на задължението, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8497/2019 г. по описа на ВРС
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК във
връзка с чл. 9, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД, в отношенията между „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 и Д.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че Д.М.Д.,
ЕГН ********** дължи н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата от 87.88 лева, представляваща дължима договорна лихва за
периода от 07.03.2018 г. до 07.11.2018 г. начислена по Договор за стоков кредит
№ 3076315 от 23.01.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и Д.М.Д., ЕГН **********,
вземанията по който са прехвърлени в полза на ищеца на 19.09.2018 г. с
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., за която суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8497/2019 г. по описа на ВРС.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 ЗПК във вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД,
в отношенията между „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4 и Д.М.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че Д.М.Д., ЕГН **********
дължи н.А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК ********* сумата
от 125.25 лева, представляваща дължимо обезщетение за забава за периода от
07.03.2018 г. до 02.06.2019 г. за заплащане на дължимата главница по Договор за
стоков кредит № 3076315 от 23.01.2018 г., сключен между „У.К.Ф.“ ЕАД и Д.М.Д.,
ЕГН **********, за която суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр. дело № 8497/2019 г. по описа на
ВРС.
ОСЪЖДА Д.М.Д., ЕГН **********,
адрес: *** да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, ЕИК *********, адрес: ***, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от
101.10 лева, представляваща сторени в заповедното производство разноски и сумата от 725 лева, представляваща сторени в исковото производство разноски
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: