№ 135
гр. Пловдив, 18.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. Иванова
Членове:Станислав П. Георгиев
Катя Ст. Пенчева
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20215001000422 по описа за 2021 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №260035/05.02.2021г., постановено по търг. д. №29/2020г.
по описа на Окръжен съд Пловдив, З. "Б.И." АД, ЕИК ********* в качеството
му на застраховател за риска задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите по полица №**/**/**********, сертификат
№ ************ б *************** от 30.07.2018г. за л.а. „А. *“ с рег. №**
**** **, е осъдено да заплати на Г. М. ИВ., ЕГН **********, по сметка
**************** при У.К.Б. АД, на която Г. М. ИВ. е титуляр, обезщетение
в размер на 150 000лв. за неимуществени вреди, претърпени във връзка със
смъртта на сина му М. Г. И., починал вследствие на ПТП от 20.11.2018г.,
състояло се на пътя гр.П.-гр.Х. ведно със законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от 10.01.2020г., като за разликата до претендираните
200 000лв. искът е отхвърлен. На основание чл.78 ал.6 от ГПК З. "Б.И." АД е
осъдено да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на
Пловдивски окръжен съд, сумата от 6 000лв., следваща се за производството
по т.д. №29 по описа за 2020г. на ПОС държавна такса. На основание чл.38
1
ал.2 от ЗА З. "Б.И." АД е осъдено да заплати на адв.СТ. Ф. М., вписан при
А.К.П. сумата от 4 530лв., съставляваща адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част от иска. Г. М. ИВ. е осъден да заплати на З.
"Б.И." АД, сумата от 1 591,25лв. - разноски съразмерно с отхвърлената част
от иска.
Решението е обжалвано от ответника в първоинстанционното
производство – З. "Б.И." АД в частта, с която исковата претенция за
обезщетение за неимуществени вреди е уважена за сумата над 100 000лв. до
150 000лв. Счита, че, независимо че съдът е уважил възражението за
прекомерност на претендираното обезщетение от 200 000лв., то и
определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди – 150 000лв.,
е несправедливо завишен и неотговарящ на принципите за справедливост,
визирани в чл.52 от ЗЗД. Изразено е несъгласие с изводите на съда, изведени
от възрастта на ищеца, значението на пандемията от Ковид 19, както и
значението на социалноикономическата обстановка и застрахователните
лимити. Изложени са подробни съображения в тази насока. Иска се отмяна на
решението в обжалваната част и постановяване на друго, с което искът за
неимуществени вреди да бъде отхвърлен за разликата над 100 000лв.
Ответник – жалбата Г. М. ИВ., в представения отговор на въззивната
жалба в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, оспорва изцяло същата.
В срока по чл.263 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна въззивна жалба от
ищеца в първоинстанционното производство - Г. М. ИВ.. Обжалва се
решението в частта, с която исковата претенция е отхвърлена за разликата
над 150 000лв. до 200 000лв. Счита, че определеното обезщетение за
неимуществени вреди е занижено и решението в отхвърлителната му част е
постановено в нарушение на материалноправната норма – чл.52 от ЗЗД.
Твърди се, че окръжният съд неправилно е приел, че обстоятелствата, при
които е настъпила смъртта на починалия син на ищеца, са ирелевантен факт
при определяне размера на дължимото се обезщетение за неимуществени
вреди. Изразено е несъгласие с изводите на съда, изведени от възрастта на
ищеца. Наведени са доводи за неправилна преценка на обществено
икономическата обстановка и предвидените застрахователни лимити, както и
неправилна преценка на факта, че смъртта на М. И. е втора поред загуба на
2
син за ищеца. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен
размер.
В постъпилия в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор от насрещната
страна - З. "Б.И." АД, се оспорва изцяло подадената насрещна въззивна жалба.
С въззивната жалба, насрещната въззивна жалба и постъпилите
отговори на същите не се предявяват доказателствени искания.
Страните претендират сторените по делото разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са допустими, като
депозирани в законоустановения срок от надлежна страна и с предписаното
от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – Г. М. ИВ., е изложил
фактически твърдения за наличие на предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а
именно: На 20.11.2018г., при управление на лек автомобил „А. *“ ** **** **,
Д. Б. Й. е нарушил правилата за движение – движел се е с несъобразена с
пътните условия скорост – 149 км/ч и неочаквано е навлязъл в платното за
насрещно движение и е причинил ПТП, при което е настъпила смъртта на М.
Г. И. – син на ищеца. С Присъда по НОХД №1112/2019г. по описа на Окръжен
съд Пловдив Д. Й. е признат за виновен в това, че на 20.08.2018г., при
управление на МПС „А. *“ ********, е нарушил правилата за движение –
чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.1 ЗдвП, чл.21, ал.1 ЗдвП, чл.63, ал.2, изр.1 ППЗДвП и
3
е причинил смъртта на М. И., с което е извършил престъпление по чл.343,
ал.1, б.В НК във връзка с чл.342, ал.1 НК, във връзка с чл.373, ал.2 НПК във
връзка с чл.58а, ал.1 НК във връзка с чл.54 НК.
Изложени са подробни факти относно съществувалите отношения
между ищеца и починалия му син М. И., които живеели в едно домакинство.
Между баща и син съществувала силна връзка, уважение и взаимна обич.
Вследствие смъртта на М. в живота на ищеца настъпили негативни промени.
Същият е в изключително тежки психическо, душевно и емоционално
състояние, изолирал се от околния свят, станал неуравновесен, нервен и
избухлив. Поради тежкото психическо състояние на ищеца са изписвани
нееднократно антидепресанти от специалист – психиатър, като и
понастоящем приема лекарство „Ксанакс“ и посещава периодично лекар –
психиатър. Негативните промени в психологичен аспект са засилени и поради
факта, че за ищеца смъртта на М. е втора загуба на дете – първият му син е
починал на 5-годишна възраст. Раждането на М., освен че е най-радостното
събитие за всеки човек, до известна степен е компенсирало загубата на
първородния син.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност, обективиран в застрахователна
полица №**/02/**********, валидна до 29.07.2019г.
На 09.10.2019г. ищецът предявил застрахователна претенция пред
ответника, но не получил положителен отговор в рамките на тримесечния
срок по чл.496 от КЗ, изтекъл на 09.01.2020г. Ето защо предявява пред съда
претенция за обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
вследствие настъпилата смърт на сина му – в размер на 200 000лв., ведно със
законната лихва, считано от 10.01.2020г.
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът З. "Б.И." АД е оспорил така предявения иск за неимуществени
вреди. Относимите към въззивното производство възражения по
основателността на иска, с оглед предметните предели на въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба, се свеждат до прекомерност на претендираното
обезщетение, конкретно - над сумата от 100 000лв.
4
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Установени в първоинстанционното производство и неспорни пред
настоящата инстанция са елементите от фактическия състав на чл.432, ал.1 от
КЗ: Ищецът е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се психически
болки и страдания от настъпила смърт на М. Г. И. – негов син. Вредите са
причинени виновно, в резултат на противоправно поведение на виновния
водач на лек автомобил „А. *“ ** **** ** - Д. Б. Й., който е нарушил
правилата за движение по пътищата – чл.6, т.1 ЗдвП, чл.20, ал.1 ЗдвП, чл.21,
ал.1 ЗдвП, чл.63, ал.2, изр.1 ППЗДвП и е причинил ПТП на 20.11.2018г., в
резултат на което е починал М. И.. Извършването на деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца, са установени по задължителен и
обвързващ гражданския съд ред по смисъла на чл.300 от ГПК предвид влязла
в сила на 05.09.2019г. присъда по НОХД №1112/2019г. по описа на Окръжен
съд – Пловдив. Безспорно за настоящето производство е и наличието на
причинна връзка между противоправното поведение на водача на л.а. „А. *“ и
причинената вреда. Не е спорен и специфичният елемент на визираната в
чл.432 ал.1 от КЗ, във вр. с чл.343 ал.1 от КЗ функционална отговорност на
застрахователя, обусловена от наличието на валидно застрахователно
правоотношение, породено от договор за застраховка „Гражданска
5
отговорност” – със застрахователна полица №**/02/**********, сключена
при действието на КЗ и валидна към момента на ПТПТ-то и до 29.07.2019г.
С оглед съдържащите се оплаквания във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба спорният във въззивното производство въпрос е
въпросът относно справедливото обезщетение за репариране на понесените от
ищеца неимуществени вреди.
Отчитайки функционалната обусловеност на задължението на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ за обезвреда на
пострадалото лице от съдържанието и размера на деликтното обезщетение,
дължимо от застрахования делинквент по реда на чл.45 от ЗЗД, то и в
хипотезата на упражнено по реда на чл.432 от КЗ пряко право е приложим
въведеният с чл.52 от ЗЗД принцип за справедливост. Справедливото
обезщетяване по смисъла на чл.52 от ЗЗД, както това изрично е прието още в
ППВС №4/68г., означава да бъде определен онзи точен паричен еквивалент не
само на болките и страданията, понесени от конкретното увредено лице, но и
на всички онези неудобствата, емоционални, физически и психически
сътресения, които съпътстват същите. В този смисъл размерът на
обезщетението за репариране на претърпените неимуществени вреди следва
да се определи при преценка на редица конкретни обстоятелства от обективна
и субективна страна. С оглед спецификата на отговорността по чл.45 ЗЗД
такива обстоятелства са характерът на увреждането, последиците, възрастта
на увредения, общественото му положение и в случай на смърт – връзката
между пострадалия и претендиращия обезщетение. При определяне размера
на претърпените неимуществени вреди следва да се има предвид и личният
характер на тази претенция, свързана пряко с изживяванията и личността на
този, който понася вредите.
Релевантни в тази насока са депозираните по делото гласни
доказателства. От показанията на свидетеля П. – живеещ на съпружески
начала с дъщерята на ищеца - В., по безспорен начин се установява, че
ищецът и починалият 32-годишен негов син са били в изключително близки
отношения, обусловени не само от роднинската им връзка, че вследствие
смъртта на сина си ищецът е претърпяла силни душевни болки и страдания.
Между син и баща, които живеели в едно домакинство, съществувала
6
изключително силна връзка, уважение и разбирателство. Бащата предал на
сина си своя опит и технически авторемонтни умения и двамата взаимно си
помагали, синът винаги търсел съветите на баща си. След смъртта на М. у
ищеца настъпила коренна промяна, животът му се променил в негативен
аспект. Ищецът пръв научил за смъртта на сина си и при страшната вест
припаднал, наложило се да потърсят медицинска помощ. След смъртта на М.,
ищецът се затворил в себе си, не общувал с предишните си познати, трудно
общувал и с членовете на семейството си, станал силно раздразнителен,
отказвал да се храни, често се затварял сам в някоя от стаите в дома или сам
посещавал гроба на сина си. От В. свидетелят узнал, че ищецът посещава
психиатър, получил силен тремор на ръцете, което, според мнението на
лекари, било в резултат на трагичното събитие, „на нервна почва“. С времето
негативните емоционални преживявания, не само че не отшумяват, но и се
задълбочават. Неочакваната смърт на син и то в една млада възраст, се е
отразила изключително неблагоприятно на физическото и психическо
състояние на ищеца, като физическата и психическата нестабилност са
непреодолими.
При преценка на изложените обстоятелства, характеризиращи от
субективна страна преките последици от емоционален и психически характер
по отношение на ищеца от смъртта на сина му, както и от обективна страна –
че починалият М. е бил в млада и работоспособна възраст – на 32 години и
преди всичко обстоятелството, че смъртта на дете, независимо от неговата
възраст, е най-тежката загуба за родител и съобразно разпоредбите на чл.52
от ЗЗД, въззивната инстанция намира, че определеното от
първоинстанционния съд обезщетение от 150 000лв. е справедлив паричен
еквивалент на претърпените от ищеца психически болки и страдания. При
определяне еквивалентното парично изражение на претърпените
неимуществени вреди се съобразява от една страна младата възраст на
пострадалия, както и обстоятелството, че се касае за най-близката родствена
връзка между пострадал и претендиращ обезщетение – тази между дете и
родител, вследствие на която връзка претърпените вреди, имащи силно
изразен морален и емоционален аспект, са от непреодолим характер. От друга
страна не може да се пренебрегне обективният факт, че пострадалият е бил в
зряла пълнолетна възраст и макар и живеещ в едно домакинство с родителите
7
си, е установил свой независим начин на живот.
Доколкото оплакванията и на дете страни се свеждат до неправилна
преценка на общественоикономическата обстановка в страната като критерий
при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди,
съобразно нивата на застрахователно покритие, следва да се посочи:
Конкретните икономически условия в страната и нормативно определените
нива на застрахователно покритие към момента на увреждането, като една от
възможните проявни форми на тези условия, следва да бъдат отчетени при
определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в хипотезата
на пряк иск по чл.432 от КЗ, но те нямат самостоятелно и водещо значение за
прилагането на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД. Като критерий,
наред с всички останали критерии, включени в понятието справедливост,
общественоикономическите условия на живот са правилно преценени от
първоинстанцинния съд съпоставимо с конкретиката на случая. Що се отнася
до това, че като обстоятелство, утежняващо общественоикономическата
ситуация, първоинстанционният съд е отчел и настъпилата след ПТП-то
световна пандемия от Ковид 19, следва да се посочи, че меродавна при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е
общественоикономическата ситуация към момента на събитието. Вярно е, че
към момента на ПТП-то – м.ноември 2018г., световната пандемия от Ковид 19
все още не е проявена. Но и без този утежняващ икономическите условия на
живот фактор, обезщетението от 150 000лв. е съобразено с икономическите
условия в страната и повлияните от тях лимити на застрахователно покритие
в тяхното проявление към датата на процесното ПТП.
Както въззивната жалба, така и насрещната въззивна жалба, съдържат
несъгласие с мотивите на съда относно възрастта на ищеца. Тези мотиви,
които са в превес – определяне на по-висок размер обезщетение, не се
споделят и от въззивната инстанция. Основополагащ критерий при
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди е не възрастта
на търпящия вредите при настъпила смърт, тъй като скръбта и мъката от
загубата на близък човек са присъщи за всяка възраст, а възрастта на
пострадалия. Както се посочи, сравнително младата възраст на пострадалия е
правилно отчетена от окръжния съд като обективен критерий.
8
Неправилно в насрещната въззивна жалба се интерпретира като
критерий при определяне справедлив размер на обезщетението за
неимуществени вреди обстоятелствата, при които е настъпила смъртта на
пострадалия. Обстоятелствата, при които настъпва смъртта на едно лице,
независимо дали е естествена смърт или при инцидент, винаги са тежки и
трагични. Когато тези обстоятелства следва да служат като критерий за
обезщетение за претърпените от преживелите близки неимуществени вреди,
на преценка се подлага прякото възприятие на тези обстоятелства. В този
смисъл първоинстанционният съд правилно е посочил, че доколкото ищецът
не е бил пряк очевидец на инцидента, обстоятелствата, при които е настъпило
ПТП-то и като последица от него – леталният изход за сина му, не могат да
окажат влияние като обективен фактор при определяне размера на паричното
обезщетение. Вярно е, че се касае за най-тежката загуба – загуба на дете,
която е с непреодолими и непредотвратими последици. Установено е, че
негативното преживяване от такава загуба е повторно понесено от ищеца –
след загубата на първороден син – също на име М., починал на 5-годишна
възраст. От субективна страна този факт засилва негативното емоционално
състояние, но предходната загуба на дете не е в причинна връзка с
конкретната увреда, за да бъде приобщен този факт към субективните
критерии, свързани пряко с изживяванията, за които се търси ангажиране
функционалната отговорност на застрахователя. Неимуществените вреди,
които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага,
не биха могли да бъдат възстановени, при което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно и се определя съобразно конкретиката на
случая и според критериите, предписани в правната норма на чл.52 от ЗЗД.
Съответствието с критериите по чл.52 от ЗЗД с конкретните обективни и
субективни фактори се подчинява на процесуалните норми за доказването им.
По отношение на отхвърлената част от претенцията – разликата на 150 000лв.
– до 200 000лв., следва да се посочи преди всичко, че в случая не е проведено
пълно и главно доказване на твърдените в исковата молба прояви,
рефлектиращи и върху здравословното състояние на ищеца. Нормално е
смъртта на близък родственик, още повече на дете, да доведе до психически
сътресения. Твърденията в исковата молба за изключителни негативни прояви
от здравословен характер не се подкрепят по категоричен начин от
ангажираните от ищеца в тази насока доказателства – свидетелските
9
показания и рецептурна бланка. Показанията на свидетеля П. за посещения на
ищеца при специалист – психиатър почиват само на споделеното му от
дъщерята на ищеца. Представената рецептурна бланка е за лекарствено
средство с прием само за 15 дни, като е ясно, че лекарственото средство е
предписано от лекар – психиатър, но не е ясно с какво конкретно
предназначение е то. Освен това, в исковата молба се говори за посещения
при лекар – психиатър – д-р К., а въпросната рецептурна бланка е издадена от
д-р Ц.. Фактът на екцесни негативни прояви от здравословен характер, би бил
установим с медицинска документация, с която страната би следвало да
разполага или със съдебна експертиза, изготвена от вещо лице, разполагащо
със специални знания в съответната област, каквото доказване – пълно и
главно, от страна на ищеца не е проведено. Ето защо обезщетението от
150 000лв., дори и да не е заместващо от житейска гледна точка претърпяната
загуба на дете, с оглед конкретиката на случая и проведеното доказване,
съответства на предписаните от правната норма – чл.52 от ЗЗД критерии.
По изложените съображения, както въззивната жалба, така и
насрещната такава, се явяват неоснователни, а решението в обжалваните
части, като правилно, следва да бъде потвърдено.
По разноските, сторени във въззивното производство:
На основание чл.273, във вр. с чл.78 от ГПК ответникът по въззивната
жалба – Г.И., следва да заплати на жалбоподателя – З. "Б.И." АД, разноски за
въззивното производство с оглед неуважаването на насрещната въззивна
жалба. Съгласно представения списък на разноските по чл.80 от ГПК
сторените от жалбоподателя разноски са в размер на 4 320лв. – адвокатско
възнаграждение с ДДС, като съгласно представения договор за правна защита
и съдействие /л.42/ същото, включая и ДДС, е платено авансово, изцяло в
брой, като са представени и доказателства за регистрация по ЗДДС. Липсват
данни за уговорено друго, при което следва да се приеме, че така уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е за упражнената процесуална защита
по въззивната жалба и по насрещната въззивна жалба – по равно – или по
2 160лв. Или на жалбоподателя З. "Б.И." се дължат разноски в размер на
2 160лв.
С оглед неоснователността на подадената от З. "Б.И." въззивна жалба,
10
дружеството следва да заплати на адв. М. адвокатско възнаграждение на
основание чл.38 ал.2 от ГПК. Процесуалното представителство по реда на
чл.38 ал.1 от ЗА е осъществено, както по повод подадената въззивна жалба,
така и по повод подадената насрещна въззивна жалба. Съобразно
обжалваемия материален интерес – 100 000лв. /50 000лв. по въззивната жалба
и 50 000лв. по насрещната въззивна жалба/, минималното адвокатско
възнаграждение съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения е 3 530лв. Или адвокатското възнаграждение
по чл.38 ал.2 от ГПК следва да бъде в размер на 1 765лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035/05.02.2021г., постановено по
търг. д. №29/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с
която З. "Б.И." АД, ЕИК ********* в качеството му на застраховател за риска
задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите по
полица №**/**/**********, сертификат № ************ б ***************
от 30.07.2018г. за л.а. „А. *“ с рег. №** **** **, е осъдено да заплати на Г. М.
ИВ., ЕГН **********, по сметка **************** при У.К.Б. АД,
обезщетение в размер над 100 000лв. до 150 000лв. за неимуществените
вреди, претърпени във връзка със смъртта на сина му М. Г. И., починал
вследствие на ПТП от 20.11.2018г., състояло се на пътя гр.П.-гр.Х., ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от 10.01.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решение №260035/05.02.2021г., постановено по
търг. д. №29/2020г. по описа на Окръжен съд Пловдив, в обжалваната част, с
която е отхвърлен предявеният от Г. М. ИВ., ЕГН ********** срещу З. "Б.И."
АД, ЕИК ********* иск за разликата над 150 000лв. до 200 000лв.,
представляващи обезщетение за неимуществените вреди, претърпени във
връзка със смъртта на сина му М. Г. И., починал вследствие на ПТП от
20.11.2018г., състояло се на пътя гр.П.-гр.Х..
ОСЪЖДА Г. М. ИВ., ЕГН **********0 да заплати на З. "Б.И." АД,
ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на 2 160лв.
11
ОСЪЖДА З. "Б.И." АД, ЕИК ********* да заплати на адв. С.М. – АК
П. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2 от ЗА в размер на
1 765лв. за осъществено безплатно процесуално представителство в полза на
Г. М. ИВ., ЕГН **********0 във въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12