№ 1203
гр. София, 17.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четвърти ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елизабет Петрова
Членове:Катерина Рачева
Мария Райкинска
като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело
№ 20211000502166 по описа за 2021 година
при участието на секретар Диана Аначкова, за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
- въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Г. Г. срещу
решение 260573 от 27.01.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4 състав, с което
ответникът е осъден да заплати на ищеца Н. Д. Д. сумата 39900 /тридесет и девет хиляди и
деветстотин/лв., частично от 49900 /четиридесет и девет хиляди и деветстотин/лв.,
представляваща получената от М. Г. Г. като пълномощник, но непредадена на Н. Д. Д. като
упълномощител, съгласно пълномощно с нотариална заверка от 18.03.2011 г., продажна
цена по Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г., на собствения на
Н. Д. Д. недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в гр.***, р-н „***“,
ЖК „***“, ведно с избено помещение № 15 и идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху дворното място, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на иска – 27.10.2015 г. до окончателното й изплащане,
както и сумата 18682.27 /осемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и два, 0.27/лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода 31.03.2011 г. до
датата на предявяване на иска – 27.10.2015 г. на основание чл. 284, ал. 2 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
- Частна жалба от ответника в първоинстанционното производство М. Г. Г. срещу
Определение 268874 от 18.05.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4 състав.
В решението и в определението имената на М. Г. Г. са изписани като М. Г. Г., поради което
делото е върнато на СГС за провеждане на производство по чл. 247 от ГПК. С решение от
03.08.2021 година, Софийски градски съд е допуснал поправка на очевидна фактическа
грешка в решението от 27.01.2021 година, а с определение от същата дата е допуснал
поправка на очевидна фактическа грешка в определението си от 18.05.2021 година. С
решение от 31.08.2021 година е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в
решението от 27.01.2021 година и в решението от 03.08.2021 година, като следва да се
съобрази че в диспозитива на решението погрешно е написано 30.08.2021 година. С
посоченото решение № 265575/31.08.2021 година съдът е постановил имената на ответника
1
да се четат като М. Г. Г., което настоящият състав констатира, че е вярното име на ответника
по делото. С определение от 31.08.2021 година е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в определенията от 18.05.2021 година и от 03.08.2021 година, като
отново съдът е постановил навсякъде имената на страната да се четат като М. Г. Г..
Решението не се обжалва в частта, в която е отхвърлен искът за заплащане на 20 000 лева
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на виновното, противоправно
поведение на ответника, който получил като пълномощник на ищеца съгласно описаното
пълномощно, но не му предал продажната цена по посочения договор за покупко-продажба
обективиран, както и поради факта, че останал без жилище, изразяващи се в тежък стрес,
мизерия и унижения, ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на
предявяване на иска – 27.10.2015г., до окончателното и изплащане, на основание чл. 45 и чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Във въззивната жалба се твърди неправилност, необоснованост и недопустимост. Не били
обсъдени всички възражения на ответника, не било доказано, че получената от ответника
сума е 49 900 лева, между страните нямало договор, неправилно било прието, че ответникът
следва да доказва, че е предал на ищеца продажната цена. Вземането е и погасено по
давност.
В частната жалба се твърди, че съдът не е следвало да осъжда ответника да заплаща по
сметка на НБПП сумата от 671 лева.
Подаден е отговор на въззивната жалба от адв. М.М., назначена да предоставя правна помощ
на ищеца с определение от з.з. от 06.04.2019 г. на СРС, 36 състав по г.р. 65098/2015 г., в
който се твърди, че фактът, че продажната цена на имота е 50 000 лева, се доказва от
показанията на купувача по сделката в ДП 15055/2013 г., приложено към делото, поради
което решението е правилно, а въззивната жалба – неоснователна.
Подаден е отговор на частната жалба, в който се поддържа нейната неоснователност.
Жалбите са депозирани от активно легитимирана страна, в законоустановения срок, срещу
подлежащи на обжалване актове и са допустими. Няма изрично отправени към настоящата
инстанция доказателствени искания.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че
обжалваното решение е постановено от законен състав на родово компетентния съд, в
изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално
легитимирани страни.
Твърденията на ищеца след уточненията в молба от 05.10.2017 г. са, че е предоставил на
ответника М. Г. Г. пълномощно, по силата на което последният е продал собствения на
ищеца недвижим имот. Твърди се, обявената в нотариалния акт продажна цена на имота
била в размер 14 900 лева, като след реализираната продажба пълномощникът получил
сумата, но не я предал на ищеца. Сочи се също, че видно от направеното от купувача по
сделката А. П., извънсъдебно признание, договорената продажна цена за имота била 50 000
лева, като в тази връзка се твърди, че реално ответникът е получил и сумата 35 000 лева,
която също не бил предал на ищеца. Предвид изложеното, ищецът иска да бъде осъден
ответникът да му заплати сумата 14 900 лева-получена от ответника, но не предадена на
ищеца продажна цена на имота, ведно със законната лихва в размер 6 976,73 лева за периода
от датата на сключване на договора 31.03.2011г. до датата на предявяване на иска; сумата 25
000 лева-като частичен иск от общо 35 000 лева-реално получена от ответника, като
пълномощник продажна цена на имота, но непредадена на ищеца, ведно със законната
лихва, считано от 31.03.2011г. до датата на предявяване на иска в размер 11 705,54 лева;
сумата 20 000 лева-обезщетение за причинени на ищеца неимуществени вреди, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното плащане.
Тези твърдения обосновават следната квалификация на исковете: иск по чл. 284, ал. 2,
предложение второ ЗЗД за сумата 39 900 лева, частично претендирана от 49 900 лева и
представляваща обща продажна цена за апартамент № ***, която ответникът, като
2
пълномощник е получил за ищеца от купувача и не е предал на ищеца; иск по чл.86, ал.1
ЗЗД за сумата 18 682,27 лева-лихва за забава върху посочената по-горе сума за периода от
31.01.2011 г. до 26.10.2015 г. и иск с правно основание чл.45 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди в размер 20 000 лева.
Пред настоящата инстанция предмет на разглеждане са исковете с правно основание чл. 284,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба, че е недопустимо едновременно да се
сочат като основания чл.284 вр. с чл.79 ЗЗД с нормата на чл.45 от ЗЗД. Главният иск, който е
уважен, е квалифициран от съда като иск по чл. 284, ал. 2 вр. с чл.79 ЗЗД, а искът за
неимуществени вреди, който е оставен без уважение, е квалифициран по чл. 45 ЗЗД. В
отхвърлителната част решението не е обжалвано и не е предмет на въззивна проверка. Ето
защо, не е налице твърдяната недопустима едновременна квалификация на иска по чл. 284 и
по чл. 45 ЗЗД, тъй като става дума за два отделни иска.
Предявената искова претенция черпи своето правно основание в нормата на чл. 284, ал. 2 от
ЗЗД във връзка с общата норма на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, тъй като описаните факти се свеждат
до договорно неизпълнение. Независимо че пълномощното създава само право в полза на
пълномощника да извърши определени действия от името на упълномощителя, с факта на
упражняването на това право, за него възниква задължението да се отчете, т.е. налице е
договор за поръчка. От приложените с исковата молба пълномощно от 18.03.2011 г. и
нотариален акт от 31.03.2011 г. се установяват обемът на представителната власт, нейното
упражняване, както и възникването на договорно отношение. Самият ответник също не
отрича, че е действал като пълномощник на праводателя на страната-продавач по сделката и
че е получил вместо него цената. При тези данни следва да се приеме, че е възникнало
мандатно правоотношение. Неоснователни са и оплакванията, че в контекста на
разпоредбата на чл.284 от ЗЗД между страните е следвало да бъде наличен договор, а такъв
не съществува.
Когато довереникът трябва да продаде от името и за сметка на доверителя негов недвижим
имот, наличието на мандатно правоотношение може да се установи както от
упълномощителната сделка, така и от съдържанието на нотариалния акт, в който е оформена
продажбата, когато в него е записано, че пълномощникът действа от името и за сметка на
упълномощителя. В случаите когато довереникът е действал от името и за сметка на
доверителя правата и задълженията по сделката с третите лица са възникнали направо в
имуществената сфера на доверителя. След като ответникът е разполагал с правомощията да
извършва правни действия от името на упълномощителя, за него е възникнало и правното
задължение да отчете получените в резултат на сделката суми. Обстоятелствата, на които
ищецът основава иска си, са неотчетени суми, получени от ответника, като пълномощник по
сделката. Тези обстоятелства обосновават правната квалификация на иска по чл. 284, ал. 2
от ЗЗД, съгласно който текст довереникът е длъжен да даде на доверителя сметка и да му
предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката. Задължението на довереника
да даде отчет включва задължение да уведоми доверителя за изпълнението, да му даде
сметка и да предаде полученото. Тежестта да докаже отчета по мандата е за довереника. В
този смисъл изрично Решение № 11 от 3.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2014 г., IV г. о.,
ГК
Неотносими към предмета на въззивната проверка са твърденията, че ищецът не твърди
недействителност на упълномощаването и че предпоставките на чл.45 от ЗЗД за вреди /
следва да бъдат доказани по безспорен начин, както и пряката причинно- следствена връзка
и резултата от определени действия. Наистина ищецът не твърди недействителност на
пълномощното, а търси изпълнение на задължения на пълномощника, възникнали по силата
на факта, че представителната власт е реализирана. Констатацията, че ищецът не твърди
недействителност на пълномощното е направена и от СГС и доводите в тази връзка нямат
никакво значение за настоящото въззивно производство. Без значение са и доводите, че в
хода на развилото се производство първоначално пред CPC, а след това пред СГС нямало
3
никакви нито писмени, нито гласни събрани по способите на ГПК доказателства за
причинените от ответника вреди. Искът за вреди в размер на 20 000 лева е отхвърлен и в
тази част решението не е обжалвано.
По делото се установява следното. Ищецът Н.Д. е упълномощил М.Г. на 18.03.2011 г. с
пълномощно със заверка на подписа и съдържанието от М. Д., помощник нотариус по
заместване на нотариус Р. Р., с район на действие РС София рег. № *** на НК да извършва
от негово име и за негова сметка всякакви сделки със собствения му имот апартамент № ***
на първи етаж в жилищна сграда бл. **, вход *, ж.к. „***“, гр.*** заедно с избено
помещение № 15 и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху
земята, включително и разпоредителни сделки – продажба, замяна, дарение и други сделки
при условия и цена, каквито упълномощеният намери за удачни, включително с правото да
получи продажна цена от продажба на имота.
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №006, том II, рег. № 4600, дело №
192 от 2011 г. на нотариус Ц. С., рег. № на НК ***, район на действие РС София М.Г. като
пълномощник на Н.Д. е продал имота, описан в пълномщното от 18.03.2011 г., на А. П. П..
Цената, за която страните са се договорили според нотариалния акт, е 14 900 (четиринадесет
хиляди и деветстотин) лв.
От доказателствата, събрани по делото и съобразно изявленията им пред съда, се установява
получаването на продажната цена от 14 900 лв. от М.Г.. Ответникът като пълномощник на
продавача се е подписал под изявлението си, че е получил тази сума преди сключване на
договора. В тази част документът има характер на разписка. В отговора на искова молба той
не оспорва получаването й, а оспорва иска с аргументи, че се е отчел на упълномощителя и
за погасяване по давност на претенцията.
Не се установява ответникът да е предал тази сума на ищеца и съответно да е изпълнил
задължението си по договора за поръчка – за това твърдение няма нито едно доказателство.
Неоснователни са доводите срещу извода на СГС, че ответникът не е установил главно и
пълно, че е предал на ищеца продажната цена. Правилно е прието от първоинстанционния
съд, че тежестта да докаже предаването на сумата, е на ответника. Лишен от правна и
житейска логика е доводът в жалбата, че тежестта на доказване, че не е получил сумите, е
върху ищцовата страна.
По делото не се установява получаването на сумата от 25 000 лева, претендирани частично
от 35 000 лева. В обясненията на купувача А. П. на л. 37 от ДП 15055/213 по описа на 04
РУП-СДВР, дадени пред разследващ полицай на 11.03.2013 г., се съдържа нейното
изявление, че цената е платена на два пъти – сумата от 14 990 лева при нотариуса, за да се
избегне ограничението за плащане в брой и останалата част – около 35 000 лева в офиса на
ответника Г.. В обясненията на М.Г. на л. 40 от същата преписка се съдържа негово
изявление пред държавен орган, че мисли, без да е сигурен, че сумата е получил на два
транша и че я е предал на ищеца, след като си удържал комисионна. Тези показания биха
направили допустими свидетелски показания по настоящото дело за симулация
(симулативна цена), но такива не са поискани и не са събирани.
Други доказателства за платената цена по сделката, събрани със способите на ГПК, няма по
делото. Разпитаната свидетелка Ж. И. Е., чийто показания са на л. 103 гръб, от делото пред
СРС, са относими към психическото състояние на ищеца, но поради факта, че не се твърди
нищожност или унищожаемост на пълномощното, същите е безпредметно да бъдат
обсъждани. Ето защо следва да се приеме, че цената, получена от ответника, е вписаната в
нотариалния акт и искът по чл. 284, ал. 2 ЗЗД е основателен за сумата от 14 900
(четиринадесет хиляди и деветстотин) лева. Тази сума се дължи със законната лихва от
27.10.2015 г. до окончателното плащане.
Неоснователни са оплакванията, че съдът неправилно е приел неоснователност на
възражението за погасяване по давност. Сумата от 14 900 лева е получена на 31.03.2011 г., а
4
искът е предявен на 27.10.2015 г., следователно петгодишната давност не е изтекла.
Неоснователно е позоваването на чл. 111 буква „б” от ЗЗД, според който вземания за
обезщетение и неустойки от неизпълнен договор се погасяват с изтичане на три годишна
давност, тъй като главната претенцията не е за обезщетение, а за даване на полученото в
резултат на поръчката или реално изпълнение на договора. Давността по този иск е
петгодишна.
Основателна е жалбата в частта относно сумата от 18682.27 лв. - лихва за забава, начислена
върху главницата от 39 000 лв. за периода 31.03.2011 г. - 26.10.2015 г. Задължението за
довереника да му предаде всичко, което е получил в изпълнение на поръчката, възниква със
самото получаване, доколкото не се твърди и не се установява наличието на други
договорки между страните. За да изпадне в забава обаче, довереникът следва да бъде
поканен, а по делото не се твърди и не се доказва такава покана. Ето защо, законната лихва
върху сумата от 14 900 лева се дължи от деня на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, а до подаване на исковата молба мораторна лихва не се дължи.
Неотносими към настоящия спор са доводите, че е допуснато да се кумулират лихви върху
лихви, което е недопустимо, както и за неравноправна клауза и обогатяване без основание
на ищцовата страна.
По изложените съображения решението следва да бъде потвърдено частично относно иска
по чл. 284, ал. 2 ЗЗД – до размера от 14 900 лева, който ответникът е осъден да плати на
ищеца ведно със законната лихва върху тази сума от 27.10.2015 г. до плащането и отменено
за разликата до 39 000 лева, претендирани частично от 49 000 лева, както и следва да бъде
отменено изцяло относно иска по чл. 86 ЗЗД за лихвата от 31.03.2011 г. до 26.10.2015 г. в
размер на 18682.27 лв.
Частната жалба срещу Определение 268874 от 18.05.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС,
Първо ГО, 4 състав въззивният състав намира за допустима, но неоснователна. СГС се е
произнесъл по искането на Националното бюро за правна помощ съобразно изхода на спора
пред тази инстанция. За постановяване на този акт няма нужда решението да е влязло в сила
и е невярно твърдението в частната жалба, че СГС на практика извършва действия по
изпълнение на постановеното решение. СГС е постановил обжалваното определение след
молба на Националното бюро за правна помощ по чл. 78, ал. 7 ГПК, като последното може
да бъде заявено за първи път след постановяване на решението. Към момента на
приключване на устните състезания пред съответната инстанция не може да има решение на
Националното бюро за правна помощ, за да се направи искане по чл. 78, ал. 7 ГПК.
Националното бюро за правна помощ е надлежна страна, в чиято полза се присъждат
сумите, но не е страна по делото, за да може да поиска своевременно присъждане на
разноски по делото, съответно да иска изменение на съдебното решение в частта за
разноските. Националното бюро за правна помощ определя и изплаща възнаграждение
съобразно вида и количеството на извършената дейност, удостоверена с писмен отчет на
адвоката. Съгласно чл. 38, ал. 3 и ал. 4 ЗПП отчетът се подава за съдебните производства с
приключване на производството пред съответната инстанция в срок до една година, в този
смисъл определение № 530 от 27.07.2015 г. по ч. гр. д. № 3251/2015 г. на ВКС, IV г. о.,
Определение № 405 от 15.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2721/2020 г., III г. о. На следващо
място, без значение за отговорността му за разноски в полза на насрещната страна, респ.
Националното бюро е дали ответникът е освободен от заплащане на собствените си
разноски в процеса. Ето защо, частната жалба следва да се остави без уважение.
С оглед променения резултат с настоящото решение обаче следва да се промени
разпределението на разноските, дължими в полза на Националното бюро за правна помощ,
от страните по делото. Съразмерно с уважената част от иска М. Г. Г. дължи на
Националното бюро за правна помощ сумата от 223,87 лева, а съобразно с отхвърлената част
от иска Н. Д. Д. дължи 676,13 лева. Определението на СГС от 18.05.2021 г. следва да бъде
5
отменено в частта, в която М. Г. Г. е осъден да заплати по сметка на НБПП разликата от
дължимите 223,87 лева до 671 лева. Н. Д. Д. следва да бъде осъден да заплати допълнително
447,03 лева по сметка на НБПП.
За въззивната инстанция представляваната от упълномощен адвокат страна М.Г. не
претендира разноски, а към момента на приключване на устните състезания пред САС не
може да има решение на Националното бюро за правна помощ, поради което и няма искане
по чл. 78, ал. 7 ГПК. Ето защо, разноски не следва да бъдат присъждани с настоящия акт.
Предвид горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение 260573 от 27.01.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4
състав в следните части:
частта, в която М. Г. Г. е осъден на основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД да заплати на Н. Д. Д.
за разликата от 14 900 (четиринадесет хиляди и деветстотин) лева до 39 900 (тридесет
и девет хиляди) лева, частично от (четиридесет и девет хиляди) лева, представляваща
получена от М. Г. Г. като пълномощник, но непредадена на Н. Д. Д. като
упълномощител, съгласно пълномощно с нотариална заверка от 18.03.2011 г.,
продажна цена по Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г.,
на собствения на Н. Д. Д. недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ № ***, находящ
се в гр.***, р-н „***“, ЖК „***“, ведно с избено помещение № 15 и идеални части от
общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място, ведно със
законната лихва от 27.10.2015 г. до плащането;
частта, в която М. Г. Г. е осъден на основание чл. 86 ЗЗД да заплати на Н. Д. Д. сумата
от 18682.27 /осемнадесет хиляди шестстотин осемдесет и два, 0.27/лв.,
представляваща лихва за забава, начислена върху главницата за периода 31.03.2011 г.
до датата на предявяване на иска – 27.10.2015 г. на основание чл. 86 ЗЗД и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. Д., ЕГН ********** срещу М. Г. Г., ЕГН ********** с правно
основание чл. 284, ал. 2 ЗЗД за сумата от 25 000 (двадесет и пет хиляди) лева, претендирана
частично от 35 000 (тридесет и пет хиляди) лева, представляваща получена от М. Г. Г. като
пълномощник, но непредадена на Н. Д. Д. като упълномощител, съгласно пълномощно с
нотариална заверка от 18.03.2011 г. продажна цена по договор за покупко-продажба,
обективиран в н.а. № 6/31.03.2011г., на собствения на Н. Д. Д. недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № ***, находящ се в гр.***, р-н „***“, ЖК „***“, ведно с избено помещение
№ 15 и идеални части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното
място.
ОТХВЪРЛЯ иска на Н. Д. Д., ЕГН ********** срещу М. Г. Г., ЕГН ********** с правно
основание чл. 86 ЗЗД за заплащане на сумата 18682.27 /осемнадесет хиляди шестстотин
осемдесет и два, 0.27/лв., представляваща лихва за забава, начислена върху главницата от
39900.00 /тридесет и девет хиляди и деветстотин/лв., частично от 49900.00 /четиридесет и
девет хиляди и деветстотин/лв., представляваща получената от М. Г. Г. като пълномощник,
но непредадена на Н. Д. Д. като упълномощител, съгласно пълномощно с нотариална
заверка от 18.03.2011 г., продажна цена по Договор за покупко-продажба, обективиран в н.а.
№ 6/31.03.2011г., за периода 31.03.2011 г. до датата на предявяване на иска – 27.10.2015 г.
ПОТВЪРЖДАВА решение 260573 от 27.01.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4
състав в останалата обжалвана част.
ОТМЕНЯ Определение 268874 от 18.05.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4
състав в частта, в която М. Г. Г., ЕГН ********** е осъден да заплати по сметка на НБПП
разликата от дължимите 223,87 (двеста двадесет и три, 0,87) лева до 671 (шестстотин
седемдесет и един) лева, представляващи част от определеното и изплатено от НБПП в
полза на адвокат М.М. възнаграждение за предоставена правна помощ на Н. Д. Д. по гр.д.
1610/2019 г. по описа на СГС.
6
ОСЪЖДА Н. Д. Д., ЕГН ********** да заплати на НБПП допълнително 447,03
(четиристотин четиридесет и седем, 03) лева по сметка на НБПП, представляващи част от
определеното и изплатено от НБПП в полза на адвокат М.М. възнаграждение за
предоставена правна помощ на Н. Д. Д. по гр.д. 1610/2019 г. по описа на СГС
ОСТАВЯ без уважение частна жалба входящ номер 323187/02.06.2021 г. на М. Г. Г. срещу
Определение 268874 от 18.05.2021 г. по гр.д. 1610/2019 г. на СГС, Първо ГО, 4 състав.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в едномесечен срок от връчването му на страните пред
ВКС по реда на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7