Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр.Лом, 22.12.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Ломски районен съд, втори наказателен
състав, в открито съдебно заседание на десети март две хиляди двадесет и първа,
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА
при секретаря Л.Петрова, като се
запозна с докладваното от съдията Славчева АНД № 522/20г. по описа на ЛРС, за
да се произнесе взе предвид следното :
Жалбоподателят Б.Г.В. с ЕГН ********** ***, обжалва издаденото
от ВПД Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И. упълномощен със Заповед
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи НАКАЗАТЕЛНО
ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002125 от 02.09.2020г.
с което са му наложени на осн. чл.183,
ал.7 от ЗДвП административни наказания - „Глоба“ в размер на 300лв/триста лева/
и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение
на чл.6, т.1 от ЗДвП, с молба да бъде отменено изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява
лично, представлява и с пълномощник адв.В. И. от АК гр.Монтана, която поддържа
жалбата и моли съда да постанови решение, с което да отмени издаденото НП, като
неправилно и незаконосъобразно.
Въззиваемият редовно призован не се явява,
не се представлява.
Доказателствата по делото са писмени и гласни доказателства.
Съдът, след като се запозна със
събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и
съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за
установено следното :
С Наказателно постановление № 20-0294-002125
от 02.09.2020г. издадено от ВПД Началник
РУ към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И. упълномощен със Заповед
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи на жалбоподателят Б.Г.В.
*** са му наложени следните наказания на осн. чл.183, ал.7 от ЗДвП - „Глоба“ в
размер на 300лв/триста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 /един/ месец, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, а именно за това, че на 26.08.2020г.
в 13,12ч. в гр.Лом, на ул.“Софийска“, управлява лек автомобил марка „Опел“,
модел „Вектра“, с рег.№ …. собственост на М. Б. Г. от гр.Лом, като нарушава
разпоредбите на пътен знак „В 2“ /забраняващ движението на МПС в двете посоки/,
въведен с временна забрана РД-11-81/21.08.2020г. на ОПУ-Монтана.
Жалбоподателят редовно призован се явява
лично и с пълномощник адв.В. И. от МАК, която моли съда да постанови решение, с
което да отмени издаденото НП, поради допуснати в хода на проведеното
административнонаказателно производство нарушения съществени нарушения на
закона, свързани с неприлагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и приемане на
нарушението за „маловажен случай“, с оглед представените писмени доказателства,
касаещи здравословното състояние на съпругата на жалбоподателят, която се е
намирала с него в МПС.
Въззиваемият редовно призован не се явява,
не се представлява.
Депозираната жалба е процесуално допустима,
подадена от лице, обжалване.
По
същество жалбата се явява неоснователна.
От
събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и
безспорен начин следната фактическа обстановка :
На 26.08.2020г. в 13,12ч. свидетелите Б.В.
и К.Д., двамата полицейски служители се намирали на ул.“Софийска“, където
осъществявали контрол във връзка с въведена времена забрана поради ремонт на
пътния участък по ул.“Софийска“, в района от кръстовището с ул.“Ковачишка“ до
КПП Кошовете, която забраната била въведена със Заповед № РД-11-81/21.08.2020г.
на АПИ и сигнализирана с пътен знак В 2 /забраняващ движението на МПС в двете
посоки/. Улица „Софийска“ към онзи
момент била затворена в двете посоки към гр.Монтана и към гр.Лом, като
забранителните знаци били поставени навлизане в гр.Лом на КПП Кошовете, и на
кръговото движение в началото на ул.“Софийска“ непосредствено преди
Бензиностанция „Лукойл“.
Тъй като жалбоподателят като водач на
лек автомобил, навлязъл в гр.Лом, по ул.“Софийска“, в нарушение на въведената
забрава, бил спрян в района на КПП Кошовете. По време на извършената проверка
било установено, че водача на МПС-то е жалбоподателят, а същото е собственост друго
лице. В. обяснил на полицейските служители, че заедно с него е съпругата му която
е с влошено здравословно състояние и се прибират от Болница гр.Враца, където на
последната са били правени терапии, във
връзка с онкологичното и заболяване.
На място св.Б.В. в присъствието на св.К.Д. и
на жалбоподателят му съставил АУАН № 2912228 от 26.08.2020г., в който описал
установеното административно нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят се възползвал от правото
си на Възражения против съставеният АУАН и подал такива до Началника на РУ гр.Лом,
които били оставени без уважение.
Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО издал
атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл.183, ал.7 от ЗДвП - „Глоба“ в
размер на 300лв/триста лева/ и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
1 /един/ месец, за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
Съгласно
разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие
или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление,
извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно
наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за
административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или
непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се
наказват само в предвидените от закона случай.
В нормата на чл.6, т.1 от ЗДвП законодателят
е регламентирал задължението на участниците в движението да съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка.
От събраните по делото доказателства
писмени и гласни безспорно бе установено, че жалбоподателят е извършил
нарушението за което е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност, като на 26.08.2020г. в 13,12ч. в гр.Лом, на ул.“Софийска“,
управлява лек автомобил марка „Опел“, модел „Вектра“, с рег.№ ……, собственост
на М. Б. Г. от гр.Лом, като нарушава разпоредбите на пътен знак „В 2“
/забраняващ движението на МПС в двете посоки/, въведен с временна забрана
РД-11-81/21.08.2020г. на ОПУ-Монтана.
За нарушение на това задължение е предвидена
административно-наказателна отговорност в нормата на чл.183, ал.7 от ЗДвП –
„лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 1 /един/
месец и с „глоба“ от 300лв /триста лева/, за всеки водач, който навлиза след
знак, забраняващ влизането на съответното пътно превозно средство при въведена
временна забрана за движение.
От събраните по делото гласни и писмени
доказателства може да се направи извод, че изложеният в жалбата довод, че се
касае за маловажен случай е основателен. При издаване на НП административно
наказващият орган е подходил формално при анализа на доказателствата и преценка за обществената
опасност на извършеното деяние, като не е съобразил всички обстоятелства
касаещи нарушението Съдът намира, че в настоящия случай извършеното нарушение
съставлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28 от ЗАНН по следните
съображения:
В нормата на чл.28 от ЗАНН е
предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения
наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено
административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се
съобразят същността и целите на административно-наказателното производство,
уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. При
извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 от ЗАНН.
Видно от обстоятелствената част на
наказателното постановление, наказващият орган не е изложил мотиви за
липсата на предпоставките по чл. 28 от ЗАНН. Съгласно чл.93 т.9 ДР на НК
"маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед
на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други
смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Целта на
ЗАНН е налагане на наказания за предупреждаване и превъзпитаване на нарушителят
към спазване на установения правов ред и въздействие върху гражданските субекти
възпитателно и предупредително.
От направеното Възражение против
съставеният АУАН до АНО и представените в с.з. писмени и гласни доказателства,
безспорно се установи, че по време на извършване на нарушението с
жалбоподателят е била неговата съпруга, която е с онкологично заболяване, като
към онзи момент се е връщала от терапии в Болница в гр.Враца. Тъй като
здравословното и състояние не е било добро, необходимо било по-бързото им
придвижване до дома в който живеят, на ул.“Вакуумна фабрика“ № 155, която
попадала в обхвата на временната забрана.
Предвид изложеното, съдът намира, че
в настоящата хипотеза е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН, като нарушителят следва да бъде предупреден, че при повторно извършване
на нарушението ще му бъде наложено административно наказание. Доколкото при
хипотезата на чл. 28 б. “а” от ЗАНН е осъществен състав на административно
нарушение, то предупреждението не означава оневиняване. Съдът намира, че по
този начин биха се изпълнили целите на наказанието – да предупреди и
превъзпита нарушителя към спазване на
установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху
останалите граждани, така както визира чл. 12 от ЗАНН. В конкретният случай още
съставения акт е изиграл същата роля,
предвид предприетите незабавни действия
от страна жалбоподателя.
По разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.3 от ЗАНН страните имат право на разноски. Цитираната разпоредба препраща към тази
на чл. 143, ал.1 от АПК и гласи, че когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Съгласно т.6 от Допълнителните разпоредби
на АПК „поемане на разноски от административен орган” означава поемане на
разноските от юридическото лице в
структурата на което е административният орган.
Следователно в случая разноските следва да
бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част
административнонаказващият орган, а това е ОДМВР – Монтана.
Видно от представената по делото Писмена
бележки от адв.В. И. от МАК –
пълномощник на жалбоподателят по делото с вх.№ 264478 от 18.03.2021г. и
направеното искане от нея в пледоарията по време на проведеното с.з., както и
приложеният по делото Договор за правна защита и съдействие, е налице изрично
искане за присъждане на разноските по делото, чийто размер съгласно
представеният Договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020г. съгласно
който последната е получила в брой сумата от 200лв, която е уговорена като възнаграждение
приложен на стр.30 по делото.
Следователно искането за разноски е
своевременно заявено и основателно. Обжалваното Наказателно постановление е отменено
поради което искането за присъждане на разноски за възнаграждение за пълномощника
на жалбоподателят се явява основателно.
Водим
от горното съдът намира, че депозираната жалба се явява основателна, и като
такава следва да бъде уважена, а
обжалваното НП да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, за това и
на осн. чл.63 от ЗАНН
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0294-002125 от 02.09.2020г.
издаденото от ВПД
Началник РУ към ОДМВР Монтана, РУ гр.Лом О. И. упълномощен със Заповед
8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателят
Б.Г.В. с ЕГН **********
***, на осн. чл.183, ал.7 от ЗДвП са му
наложени административни наказания - „ГЛОБА“ в размер на 300лв/триста лева/ и
„ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС“ за срок от 1 /един/ месец, за нарушение на
чл.6, т.1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОДМВР гр.Монтана ДА ЗАПЛАТИ на
жалбоподателят Б.Г.В. с ЕГН ********** *** направените по делото разноски в
размер на 200лв /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение на адв.В. И. от МАК,
съгласно представеният Договор за правна
защита и съдействие от 25.11.2020г.
Решението може да се обжалва пред
Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението
на страните, за неговото изготвяне.
След влизане в сила на решението
препис от него да бъде изпратен на
Началника
на РУ гр.Лом за сведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :