№ 836
гр. *, 10.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Неделина Маринова
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Неделина Маринова Гражданско дело №
20243110100497 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от Д. А. Г., ЕГН **********, с
адрес: град *, срещу „Застрахователно акционерно дружество *“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град * иск с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 10 181,36 лева – частичен иск от общо 11 575 лева
/след допуснато изменение на предявения иск с протоколно определение от 21.02.2025 г./,
представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен
калник, причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023 г. застрахователно събитие по
Договор № */30.09.2022 г. за „Каско“ за лек автомобил марка и модел „*0“ с рег. № *, със
срок на действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 30.09.2022 г. била сключена застраховка „Каско“,
клауза „Пълно“ за лек автомобил марка и модел „*0“ с рег. № *, с ответника, със срок на
действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г. Автомобилът бил застрахован за сумата от 18 500
лева, като застрахователната премия, съгласно Застрахователна полица № */30.09.2022 г.,
възлизала на 1 344,48 лева, която към момента на предявяване на иска е изцяло заплатена.
Сочи се, че на 27.08.2023 г. се установило, че лекият автомобил е увреден от неизвестно
лице. Заявява се, че на 28.08.2023 г. ответникът бил уведомен за настъпилото
застрахователно събитие и служители на същия огледали автомобила, изготвили снимков
материал и съставили Опис – заключение по щета № *. В описа като увредени детайли били
описани: преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник.
Ищецът твърди, че като застрахователно обезщетение получил сумата от 925 лева.
Сочи се, че след извършено проучване в няколко сервиза се установило, че сумата,
необходима за възстановяване на щетите, била в размер на 12 500 лева. Твърди се, че от
последната сума следва да бъде приспадната заплатената от ответника сума от 745,84 лева,
или останалата за заплащане на ищеца сума е в размер на 11 575 лева.
1
С оглед изложените твърдения, ищецът предявява исковата си претенция.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, като не се
оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение с ищеца, уведомяването на
ответника от последния за настъпилото застрахователно събитие, както и механизмът на
настъпване на вредите. Оспорва се предявеният иск по основание и размер, като се твърди,
че заплатената на ищеца на 07.09.2023 г. сума в пълна степен обезщетява причинените на
процесния лек автомобил вреди. Твърди се, че едва на 04.10.2023 г. ищецът е уведомил
органите на МВР за застрахователното събитие, като издаденото в тази връзка
удостоверение е представено пред ответника на 18.10.2023 г. По отношение на размера на
претендираното обезщетение се сочи, че същият е завишен, с оглед характеристиките на
процесния лек автомобил. В условията на евентуалност е направено възражение за тотална
щета на МПС.
С оглед на изложените съображения, се иска отхвърляне на предявения иск.
В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа
предявената претенция. Претендира заплащане на разноски.
В открито съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмено становище се
иска отхвърляне на исковата претенция, а в случай на уважаване на същата – съобразяване
на нейния размер с изготвеното първоначално заключение на Съдебно-автотехническа
експертиза. Претендират се направените в производството съдебно-деловодни разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа страна:
Видно от Свидетелство за регистрация Част I № * от 19.07.2023 г. /л. 4/, процесният лек
автомобил марка и модел „*0“ с рег. № * е собственост на ищеца.
От представената по делото Застрахователна полица за застраховка Каско на МПС №
*/30.09.2022 г. /л. 5/ е видно, че ищецът е застраховал по Застраховка „Автокаско“ процесния
лек автомобил при ответното дружество, със срок на действие на покритието от 16:00 часа
на 30.09.2022 г. до 23:59 часа на 29.09.2023 г. Съгласно застрахователната полица,
застрахователната сума е в размер на 18 500 лева, а дължимата премия е в размер на 1 344,48
лева.
Приети като писмени доказателства по делото са Удостоверение от 12.10.2023 г.,
издадено от Началник на * РУ – * /л. 8/, Заявление за изплащане на обезщетение за вреди на
МПС от 28.08.2023 г. /л. 26/, както и Опис на щетите по претенция № * от 28.08.2023 г. /л. 7/,
съдържащи описание на настъпилите увреждания на процесния лек автомобил, вследствие
на ПТП, а именно: преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен
калник.
Представени от ответника са Общи условия на ответното дружество по застраховка
„Каско на МПС“, както и Платежно нареждане от 07.09.2023 г. /л. 44/ за заплатена от
застрахователя на ищеца сума от 925 лева с посочено основание "щета *".
По делото са изслушани заключения по допуснати първоначална и повторна тройна
Съдебно-автотехнически експертизи. Видно от заключението по последната /което съдът
кредитира като обективно изготвено и в пълнота отговарящо на поставените задачи/, вещите
лица са достигнали до изводите, че общият размер на щетите по процесния автомобил по
средни пазарни цени за части и труд към датата на настъпване на застрахователното събитие
е 11 106,36 лева. Доколкото уврежданията представляват 68% от пазарната стойност на
процесния автомобил, в случая не е налице „тотална щета“.
2
Въз основа на така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
За да бъде уважен предявеният иск с правно основание чл. 405 КЗ, следва да се
установи наличието на следните материалноправни предпоставки: възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор; причинна връзка
между застрахователното събитие и настъпилите за ищеца вреди; размера на
претендираното обезщетение.
Съдът е приел за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните по делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, наличието на сключен между
същите договор, обективиран в Застрахователна полица № */30.09.2022 г. за „Каско“ за лек
автомобил марка и модел „*0“ с рег. № *, със срок на действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023
г.; изпълнение на задълженията на ищеца по заплащане на застрахователната премия по
същия; обстоятелството, че на 28.08.2023 г. пред застрахователя е заведена претенция – щета
№ *; че ответникът е заплатил на ищеца обезщетение по процесната щета в размер на 925
лева.
Съдът намира за установени от събраните по делото писмени доказателства и от
приетото заключение по назначената повторна тройна Съдебно-автотехническа експерта
следните причинени на процесния лек автомобил щети: увреждания по преден десен калник,
предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен калник, които са в причинно-следствена
връзка с установения и неоспорен от страна на ответника механизъм на застрахователното
събитие.
С оглед установеност в производството, чрез приемане като безспорни и ненуждаещи
се от доказване и чрез приобщените писмени доказателства и експертно заключение, на
материалноправните предпоставки за уважаване на предявения иск по чл. 405 ГПК, съдът
намира, че същият е доказан по своето основание.
По отношение на размера на исковата претенция с правно основание чл. 405 КЗ съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в размер, равняващ се на
действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, като негова горна
граница е уговорената застрахователна сума /аргумент от ал. 1/. В случаите на пълна увреда
обезщетението се съизмерва с действителната стойност на застрахованото имущество, тоест
стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се закупи друго със
същото качество /чл. 400, ал. 1 КЗ/. При частична увреда релевантна е възстановителната
стойност – цената за възстановяване на имуществото от същия вид /чл. 400, ал. 2 КЗ/. Целта
на законодателната уредба е да бъдат гарантирани правата на застрахования, така че в пълен
обем да бъдат репарирани настъпилите вследствие на реализирания застрахователен риск
вреди, обезпечени със застрахователния договор.
Трайната съдебна практика е еднопосочна и приема, че в случаите на съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение, последното се определя
по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното
събитие, а уговорки, съдържащи се в общите условия на застрахователя и водещи до
ограничаване обема на отговорността на застрахователя, са непротивопоставими на
застрахования. Последните представляват единствено минимална долна граница при
определяне на застрахователното обезщетение, като при наличието на спор между страните
относно неговия размер, съдът следва да съобрази действителната стойност на вредата.
При съобразяване на разпоредбата на чл. 162 ГПК и на заключението по назначената
3
повторна тройна Съдебно-автотехническа експертиза се установява, че общата средна
пазарна стойност на вредите на автомобила, претърпени в резултат на процесното
застрахователно събитие, настъпило на дата 27.08.2023 г., е 11 106,36 лева, от което следва
да бъди приспаднато заплатеното от застрахователя обезщетение от 925 лева.
Предвид горното, съдът намира, че следва да уважи исковата претенция в пълния й
предявен размер от 10 181,36 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение
по Договор № */30.09.2022 г. за „Каско“ за лек автомобил марка и модел „*0“ с рег. № *, със
срок на действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г., за което е образувана Щета № * от
28.08.2023 г.
Върху определената сума за обезщетяване на увреденото лице следва да бъде
присъдена и законната лихва, считано от предявяване на иска – 16.01.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски в производството. Съгласно представения
списък на разноски и доказателства за тяхното извършване, сторените такива от ищеца са
следните: сумата от 407,26 лева – държавна такса, сумата от 767,50 лева - депозит за вещи
лица, сумата от 1 560 лева с включен ДДС – адвокатско възнаграждение.
Направено от процесуалния представител на ответника е възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение, което с оглед на фактическата и правна сложност на спора,
цената на уважения иск и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия,
съдът намира за неоснователно. Претендираното от ищеца възнаграждение за адвокат е
определено към минималния размер, съгласно Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, предвид и включения в последното ДДС.
Поради изложеното, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени изцяло
претендираните от него разноски в общ размер на 2 734,76 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество *“ АД, ЕИК *, със седалище и адрес
на управление: град * ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: град *, сумата от
10 181,36 (десет хиляди сто осемдесет и един лева и тридесет и шест стотинки) лева –
частичен иск от общо 11 575 (единадесет хиляди петстотин седемдесет и пет) лева,
представляваща неизплатено обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се
в увреждане на преден десен калник, предна дясна врата, задна дясна врата и заден десен
калник, причинени в резултат на настъпило на 27.08.2023 г. застрахователно събитие по
Договор № */30.09.2022 г. за „Каско“ за лек автомобил марка и модел „*0“ с рег. № *, със
срок на действие от 30.09.2022 г. до 29.09.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска – 16.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, на
основание чл. 405, ал. 1 КЗ.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество *“ АД, ЕИК *, със седалище и
адрес на управление: град * ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. Г., ЕГН **********, с адрес: град *,
сумата от общо 2 734,76 (две хиляди седемстотин тридесет и четири лева и седемдесет и
шест стотинки) лева – разноски за настоящото производство, от която: сумата от 407,26
(четиристотин и седем лева и двадесет и шест стотинки) лева – държавна такса, сумата
4
от 767,50 (седемстотин шестдесет и седем лева и петдесет стотинки) лева - депозит за
вещи лица, сумата от 1 560 (хиляда петстотин и шестдесет) лева с включен ДДС –
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Присъдените с решението суми могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца
по посочената в исковата молба банкова сметка с IBAN: BG33RZBB91551007843349, с
титуляр: адвокат Й. К. А..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд – * в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – *: _______________________
5