РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 52/13.1.2022г.
гр. Пловдив, 13.01. 2022 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Калоян Димитров като разгледа
докладваното от съдия Дичева КАД № 2828 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Касационно производство по
чл.208 и сл. от АПК във връзка с чл.285 ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по две касационни жалби срещу решение № 1695 от 24.08.2021 г., постановено по адм. дело № 536 по описа на Административен съд Пловдив за 2021 година.
Касаторът, М.В.М., иска
отмяна на решението в охвърлителната му част и моли
да се уважи изцяло предявения иск.
Касаторът, Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), иска отмяна на решението в
частта, с която е осъдена ГДИН да заплати на Н.Г.П. сумата 2 600 лева,
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, за престоя в Затвора Пловдив,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за неоснователност и на двете
жалби и за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав, намира,
че касационните жалби са подадени в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страни по
делото, за които съответната обжалвана от тях част от съдебното решение е
неблагоприятна, поради което са процесуално допустими, но разгледани по
същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК са неоснователни
поради следните съображения:
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от М.В.М. срещу ГДИН,
с която се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за
неимуществени вреди в общ размер на 13 500 лева, причинени по време на
задържането на ищеца в ареста в град Пловдив за два периода и в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив за три престоя там, като
резултат от нарушения по чл.3 ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.
Съдът е приел исковата молба за частично основателна.
Исковите претенции за двата престоя в Ареста Пловдив съдът е приел за недоказани,
тъй като от страна на ищеца не са били ангажирани
каквито и да било доказателства относно налично поведение от страна на
администрацията на Ареста Пловдив, което да се определи като нарушение на
изискванията относно задържането на лицето. Установено е по безспорен начин на
база събраните писмени доказателства при първоначалното разглеждане на делото,
че по
отношение на периодите на задържане на ищеца в Ареста Пловдив, ищецът е бил настанен в помещения във вече
разкритата нова сграда на ареста, където М. е бил в стаи, отговарящи на
изискванията относно минималната разполагаема площ на един лишен от свобода от
4 кв.м., като при всеки от двата периода е съжителствал с още две лица при
квадратура на стаите от 14,72 кв. м. Въпросните стаи са били оборудвани с легло
за всеки от задържаните с предоставен постелъчен
инвентар и завивка, маса и табуретки, като във всяка от тях е имало и
самостоятелен санитарен възел с течаща постоянно студена вода и подавана топла
такава сутрин и вечер. Установено е също
така и че стаите са с прозорци с размери 150/150 см.
с едно отваряемо крило за по-добра вентилация, като в
цялата сграда на Ареста – Пловдив е осигурена и допълнителна вентилация
чрез инсталирана специална вентилационна система. Видно от представените
писмени доказателства, в ареста се извършват периодично дейности по дезинсекция
и дератизация, като от приложените протоколи,
удостоверяващи това, става ясно, че такива дейности са били извършвани и при
първия, и при втория от процесните престои на ищеца там.
В крайна сметка съдът при първоначалното разглеждане на делото е приел за
недоказани всички оплаквания на ищеца по
отношение задържанията му в Ареста Пловдив.
По отношение на
трите престоя в Затвора Пловдив, на база събраните писмени и гласни доказателства,
съобразявайки всяко едно от оплакванията
на ищеца М., съдът е приел, че
отговорността на ответника ГДИН София следва да бъде ангажирана само по
отношение на установените незаконосъобразни бездействия в периода 17.12.2019г.
до 01.03.2021 г., свързани с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на
наказание лишаване от свобода в Затвора Пловдив, които не са отговаряли на
възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода, при заразеност на едно от спалните помещения с мухъл и липсата
на възможност за уединено ползване на тоалетната поради времена липса на врата
към това помещение. Съдът е приел за доказано и оплакването за периода 20.02.2017г. до
05.09.2017 г. относно незаконосъобразно бездействие на администрацията на
Затвора Пловдив, свързано с непровеждана ДДД обработка през 2017 г. при наличие
на инсекти. По останалите оплаквания, съдът е счел,
че не следва да уважава исковете, предвид тяхната недоказаност. При
наличието на така установените по-горе неблагоприятни условия за втория и
третия период на престоя на ищеца М. ***, при прилагане на подхода на оценка на
въздействието им върху психическото и физическото състояние на задържаното
лице, съобразно с периода, за който се установява да е продължило всяко нарушение, като е взел предвид и възрастта на
ищеца, а също и предвид разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, съдът е извел
извод, че в случая действително е налице доказано причиняване на неимуществени
вреди в резултат от незаконосъобразно бездействие на администрацията на затвора
по осигуряване на благоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от
свобода, което, осъществява нарушение по чл.3 от ЗИНЗС. Пренаселеността в помещенията по престояване
на ищеца е такова обстоятелство, което обективно води до извод за унизително
към човека отношение, доколкото неминуемо се отразява върху човешкото
достойнство. Същото се отнася до условията при ползване на тоалетната, както и
пребиваване в помещение заразено с мухъл или инсекти.
Решението е
правилно.
Въз основа на
установените факти съдебният състав е направил обосновани и съответни на
материалния закон изводи, които напълно се споделят от настоящия касационен състав
и няма да бъдат преповтаряни, като на основание чл.221, ал.2 АПК препраща и към
мотивите на XXIX състав.
Правилен е
изводът на първоинстанционния състав, изведен от
правилно установената по делото фактическа обстановка, че в случая са налице
законовите предпоставки, обуславящи частична основателност на предявения иск за
претърпени неимуществени вреди, произтичащи от неблагоприятни условия при
изтърпяване на наказанието лишаване от свобода от ищеца. Законът забранява осъдените и задържаните да бъдат подлагани на изтезания,
на жестоко и унизително отношение и задължава държавата да им осигури условия
за изтърпяване на наложеното наказание, съобразени с уважение към човешкото
достойнство, като начинът и методът на изпълнение на наказанието да не ги подлага
на страдание или трудности в степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо
на наказанието лишаване от свобода, и като се имат предвид практическите нужди
на лишените от свобода, тяхното здравословно и физическо състояние да бъдат
адекватно гарантирани. В случая е установено неизпълнение на законовите
задължения относно липсата на достатъчно жилищна площ, заразеност
с мухъл, липса на уединение в санитарно помещение за периода от 17.12.2019 г.
до 01.03.2021 г., включително, вследствие на което са претърпени вреди, пряка и непосредствена последица
от нарушаването на чл.3 ЗИНЗС. Правилен е извода на първоинстанционния
състав, че следва да бъде присъдено обезщетение по справедливост в размер на
700 лева за причинени неимуществени вреди
в рамките на престоя на ищеца М. *** за периода от 20.02.2017 г. до
05.09.2017 г. в резултат на нарушение по чл.3 от ЗИНЗС, изразило се в липса на
ДДД обработка в Затвора Пловдив при наличие на инсекти.
Неоснователно е
възражението на ГДИН за недоказаност на вредата, бездействието от страна на
администрацията и причинната връзка. По категоричен начин са установени
нарушенията по чл.3 ЗИНЗС. Т.нар. в касационната жалба „известна пренаселеност“
не може да се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и по време
на ежедневния престой на открито, защото тази възможност също е законово
предвидена (чл.86, ал.1, т.1 ЗИНЗС). Т.е., с изпълнението на задължение,
вменено на администрацията по закон, не може да се оправдае бездействието за
осигуряване на необходимата жилищна площ.
Следва в тази
връзка да се съобрази нормата на чл.284, ал.5 ЗИНЗС, според която, в случаите
по ал.1, настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на
противното. Т.е., когато ищецът докаже извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС,
настъпването на неимуществени вреди се презюмира. В
случая, доколкото е доказано от страна на ищеца извършено нарушение на чл.3 ЗИНЗС от специализираните органи по изпълнение на наказанията, следва да се
приеме, че същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в
исковата молба негативни психически състояния, които неимуществени вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно с
недостатъчната жилищна площ, заразеност с мухъл,
липса на уединение в санитарно помещение за периода от 17.12.2019 г. до
01.03.2021 г., наличие на инсекти за периода от
20.02.2017 г. до 05.09.2017 г.
Противно на
възраженията по касационната жалба, касационната инстанция намира, че
присъденото обезщетение е съобразено със съдебната практика на ЕСПЧ, в т.ч. и с
последната такава, като следва да бъде отчетено и обстоятелството, че по
цитираните дела са установени множество извършени нарушения от специализираните
органи по изпълнение на наказанията, а в конкретния случай е установено
единствено пренаселеност на килиите и наличието на бълхи и дървеници в тези, в
които е бил настанен ищецът. Т.е., при
определяне на конкретния размер на обезщетението съдебният състав е съобразил
възможния ефект върху ищеца, обсъдени са общите условия на наказанието лишаване
от свобода и кумулативните, наслагващи се ефекти от негативните условия върху
ищеца, както изисква ЕСПЧ. Присъдените обезщетения са справедливо определени,
защото е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания
и отражението им върху ищеца, съответстващ също на размерите на обезщетенията,
които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния.
Присъденото обезщетение в пълен обем разрешава въпроса за възникналата
отговорност на държавата по чл.1, ал.1 ЗОДОВ, като отчита наличието на
правоотношение в пенитенциарно заведение, интензитета
на вредите, тяхната продължителност и кумулативния им ефект върху ищеца.
Предвид всичко
изложено настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно и следва да бъде оставено в сила.
При този изход
на делото на страните не се дължат разноски пред касационната инстанция.
Затова и на
основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХVІ касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1695 от 24.08.2021 г., постановено по адм.
дело № 536 по описа на Административен съд Пловдив за 2021 година.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: