№ 2021г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в открито
съдебно заседание на първи юли две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
при секретаря Теодора Чавдарова и с
участието на прокурора Александър А, като разгледа докладваното от съдията
Д.Недева КАНД № 1238 по описа за 2021г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.
72, ал. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР).
Образувано е по касационна жалба от И.И.В., ЕГН ********** ***,
депозирана чрез адв.Г. срещу решение №
260548 от 26.04.2021 г. на ВРС, постановено по адм.нак.дело № 777/2021 г., по
описа на ВРС, с което е отхвърлена жалбата на касатора, против Заповед за задържане на
лице № 365зз-56/01.02.2021 г., издадена от командир на отделение в Общинска
полиция при ОД на МВР-Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 2 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24
часа“.
С решението са
присъдени разноски в полза на ОД на МВР-Варна в размер на 100,00 /сто/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
В касационната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното
решение, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и
необоснованост- отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 от АПК. Отправя се искане съдебният акт да бъде
отменен и да се постанови ново решение по същество на спора, с което
административния акт да бъде отменен. Претендира присъждане на разноски за
двете съдебни инстанции.
В съдебно заседание касаторът редовно призован не се
явява, не се представлява. С молба, чрез пълномощник поддържа касационната
жалба и отправя искане да бъде уважена по изложените в същата съображения с
присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Ответната в производството страна, лично и чрез
юрисконсулт Г оспорва касационната жалба.
Поддържа становище за правилност и законосъобразност на решението на
ВРС. Счита, че по безспорен
начин се установява, че са били налице материално правните предпоставки за
задържане на лицето, както и че е спазена процедурата, както в
административното производство, така и в съдебния процес. Отправя искане за
оставяне в сила решението на ВРС с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави
възражение за прекомерност на претендираните от касатора разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава
заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което решението на
ВРС като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Административен съд-Варна, ІІІ касационен състав като
прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни
касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1
от АПК, от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение, първоинстанционният съд е
отхвърлил жалбата на И.И.В., против Заповед за задържане на лице №
365зз-56/01.02.2021 г., на командир на отделение в Общинска полиция при ОД на
МВР-Варна, с която е разпоредено неговото задържане до
24 часа.
При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема,
че оспорената заповед за задържане е издадена от компетентен орган, в
предвидената от закона форма и при спазване на материално правните предпоставки
за това.
Решението е правилно .
Заповедта за задържане е издадена от материално и
териториално компетентен орган, при спазване на административно -
производствените правила. Настоящата инстанция споделя изцяло изводите на
първоинстанционния съд, че оспорената заповед е издадена в предвидената от
закона форма. Съгласно разпоредбата на чл. 74, ал. 2 от ЗМВР задължителните реквизити на заповедта за
задържане по чл. 72, ал. 1 от ЗМВР, са името, длъжността и местоработата на
полицейския орган, издал заповедта; фактическите и правните основания за
задържането; данни, индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на
задържането; ограничаването на правата
на лицето по чл. 73 от ЗМВР и правата на задържаното лице.
Разпоредбата е специална по отношение на общата норма на чл. 59 от АПК. Същата е мотивирана и съобразена с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на Върховния съд, което е запазило правното си действие и
понастоящем, съгласно което мотивите към административния акт или към
резолюцията за отказ за издаване на административен акт могат да бъдат изложени
и отделно от самия акт най-късно до изпращането на жалбата срещу акта на
по-горния административен орган в съобщението до страните по чл. 28, ал. 1
ЗАП (отм.), или в друг документ към изпратената
преписка, ако изхождат от същия административен орган, който е издал акта.
Анализът на това тълкувателно решение показва, че действително мотивите към административния
акт могат да се съдържат и в друг документ, съставляващ част от
административната преписка стига този друг документ да изхожда от същия
административен орган, постановил и акта, какъвто е и настоящия случай. Посочените
в акта мотиви, а именно, че лицето съзнателно пречи на полицейски орган да
изпълни задълженията се установява от приложените с преписката документи и е
безспорно доказано в хода на съдебното производство.
Изложените фактически основания съответстват и на правната норма, поради което
не е ограничено правото на защита на лицето да знае срещу какви факти да
организира защитата си.
Правото на свобода и сигурност е регламентирано в чл. 5, § 1 от
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, непосредствено след правото на живот (чл. 2) и следващите забрани на изтезанията и нечовешко
отношение (чл. 3). След прогласяването на основното право, в първата
разпоредба на Конвенцията се изброяват хипотезите, в които ограничаването на
личната свобода е допустимо. Изброяването е изчерпателно и трябва да се тълкува
ограничително. Само този подход съответства на целта на чл. 5 - да гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен
от свобода, на основание, което не е визирано в Конвенцията. Чл. 5, § 1 изисква на първо място задържането да е
"законосъобразно", което включва условието да бъде спазен редът,
предписан от националния закон. Така, чрез изискването за законосъобразност, Конвенцията препраща по същество към националното право.
По своята правна същност, мярка "задържане за срок
от 24 часа" по чл. 72 - чл. 75 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ -
административното разпореждане на орган на власт, непосредствено засягащо
правната сфера на адресата.
От събраните по делото доказателства се налага извода, че
същата не е издадена в нарушение на чл. 72, ал. 1,
т. 2 от ЗМВР. Съгласно тази разпоредба полицейските
органи "могат да задържат лице, "което след надлежно предупреждение
съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по
служба".
По
смисъла на посочената разпоредба данните, които законът изисква да са налице
при издаването на заповед за налагане на ПАМ е наличие на поведение от страна
на конкретно лице, представляващо пречка за изпълнение на служебните задължения
на полицейски орган и наличие на предупреждение, отправено до същото лице и
отказ от негова страна да преустанови поведението си. При тези фактически
установявания съдът правилно е приел, че не са налице основания за отмяна на
обжалваната заповед. Посочил е, че в случая са били налице законовите
предпоставки за издаване на оспорената заповед на основание чл.72 ал.1 т.2 ЗМВР –
полицейските органи са изпълнявали служебните си задължения, след надлежно
предупреждение да преустанови неправомерното си поведение, лицето е продължило
съзнателно да пречи на полицейски органи да изпълнят задължението си по служба.
Не намират опора в данните по делото релевираните оплаквания в касационната жалба,
че съдът е игнорирал възраженията на жалбоподателя за нарушаване на
административно производствените правила, за липса на фактически основания за
издаване на оспорената заповед и несъразмерност на приложената принудителна
административна мярка. Правилни и обосновани, включително с позоваването на
трайна съдебна практика на Административните съдилища и Върховен
административен съд са изводите на съда относно правното естество на
принудителната административна мярка, наложена на жалбоподателя и съответствието
й в случая с преследваната от закона цел. С оглед съдържанието на акта,
приложените докладни записки във връзка с проверката, по повод на която е
задържан жалбоподателят, както и необходимостта да бъде извикан втори екип на
служители на „Общинска полиция” за оказване на съдействие, включително
необходимостта от използване на помощни средства съдът аргументирано е
отхвърлил възраженията за непропорционалност на приложената принудителна
административна мярка. Правилно е приел за неоснователни доводите за липса на
мотиви в оспорената заповед. В заповедта е посочено правното основание и
фактическите причини за задържането му, а в съпътстващите документи подробно са
изложени фактическите обстоятелства, обусловили необходимостта от издаване на
акта. Независимо от конкретните причини и условия за проявеното неправомерно
поведение на жалбоподателят, той не е преустановил същото след неколкократни предупреждения
от полицейски служителите, с което обективно им е попречил да изпълнят
задълженията си по служба. Спазен е принципът за съразмерност при упражняването
на правомощията на административния орган, като лицето е задържано за времето
необходимо за извършване на удостоверените процесуални действия, като правата
на адресата не са засегнати в по-голяма степен от необходимото. Неоснователни
са възраженията за незаконосъобразност на административния акт, поради
обстоятелството, че е посочено, че подлежи на обжалване пред Административен
съд-Варна. Горното не е самостоятелно основание за отмяна на акта, като съдът
приема, че неправилното указание за обжалване на акта
пред Административен съд, а не пред Районен съд е несъществено нарушение,
доколкото и жалбоподателят е упражнил правото си на жалба в срок пред
компетентния да я разгледа ВРС.
Предвид изложеното, обжалваното
решение не страда от сочените в касационната жалба пороци и следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на спора и своевременно заявената претенция за присъждане на
разноски от ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, на
основание чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ, следва да бъде определена в размер на 100 (сто) лева.
По изложените съображения и на
основание чл. 221, ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд-Варна, Трети касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260548 от 26.04.2021 г. на ВРС,
постановено по адм.нак.дело № 777 по описа на ВРС за 2021г.
ОСЪЖДА И.И.В.,
ЕГН ********** *** да заплати на Областна
дирекция на МВР – Варна, сумата в размер
на 100 (сто) лева разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационното
производство.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: