№ 667
гр. София, 23.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Л, в закрито заседание на двадесет
и трети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Катя Хасъмска
Членове:Емилия Александрова
Таня Кандилова
като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело №
20211100509884 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435, ал.2, т.2 от ГПК и чл.438 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Х.Т. Ч., длъжник по изпълнително дело №
20218520400099, срещу действия на ЧСИ К.П., с рег. № 852, изразяващи се в налагане на
запор върху социалната пенсия за старост на жалбоподателя, получавана от НОИ – РУСО –
София град по посоченото изпълнително дело.
В жалбата се развиват подробни доводи за незаконосъобразност на действията на
съдебния изпълнител. Твърди се несеквестируемост на пенсията, върху която е насочено
изпълнението. Поддържа се, че вследствие на запора, жалбоподателя е лишен от
единствения си източник на средства, което прави физическото му оцеляване невъзможно.
Моли съда да отмени наложения запор и да постанови спиране на изпълнението.
Взискателят по делото непълнолетната Р.Х.Ч., действаща чрез своята майка и
законен представител М.Р.З. е депозирала възражение /наименувано „оспорване“/ в
законоустановения срок, в което изразява становище за неоснователност на жалбата, по
подробно изложени в него съображения.
В приложените по делото писмени мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, ЧСИ
К.П., счита жалбата за неоснователна. Позовава се на разпоредбата на чл.446, ал.3 ГПК,
съгласно която правилата за несеквестируемост на пенсия на длъжника, не се прилагат за
вземания за издръжка, какъвто е и настоящият случай. Заявява, че вземането, за което е
наложен запорът е за месечна издръжка в размер на 200 лв.
1
Съдът, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба, и становището по нея,
както и обясненията на частния съдебен изпълнител, приема следното:
Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в едноседмичния
преклузивен срок, от легитимирано лице и срещу действие на съдебния изпълнител,
подлежащо на обжалване, доколкото в жалбата се твърди насочване принудителното
изпълнение върху несеквестируемо на длъжника имущество /социална пенсия/.
Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна, поради следното:
Производството по изпълнително дело № 20209210401063 е образувано на 29.03.2021
г., по молба на Р.Х.Ч., като взискател, действаща чрез своята майка и законен представител
М.Р.З., срещу Х.Т. Ч. - като длъжник, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
15.03.2021 г. от СРС, III ГО, 149 с-в по гр.д. № 21458/2020 г., с който Х.Т. Ч. е осъден да
заплаща на малолетната Р.Х.Ч., чрез нейната майка и законен представител М.Р.З., месечна
издръжка в размер на 200 лв., считано от постановянане на определение от 18.12.2020 г.,
ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.
На 01.04.2021 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение.
Със запорно съобщение на 21.05.2021 г. до РУСО – София град, е наложен запор
върху пенсията на длъжника.
С писмо от 27.05.2021 г. НОИ – ТП – София град , Дирекция „Пенсии“ е уведомило
ЧСИ К.П., че запорът ще бъде наложен в размер на 140,63 лв. месечна издръжка, тъй като
размерът на получаваната от длъжника пенсия е 141, 63 лв.
На 02.07.2021 г. длъжникът е уведомен за наложения запор на пенсията му.
Съгласно чл. 133 от ЗЗД цялото имущество на длъжника служи за удовлетворяване
на кредитора. Изключение от това общо правило е институтът на несеквестируемостта,
състоящ се в забрана на кредитора да се удовлетворява от точно определени имущества на
длъжника. Неговите функции са социални - да се осигури физическо оцеляване на длъжника,
чрез нормативно определяне праг на екзистенц-минимум. Законодателят регламентира две
групи несеквистируеми имущества, както следва: несеквистируеми вещи / чл. 444, т.1-т. 8 от
ГПК/ и несеквистируеми вземания / доходи/ - чл. 446, ал. 1 от ГПК. В последната посочена
разпоредба е предвидено, ако изпълнението е насочено върху трудовото възнаграждение
или върху друго каквото и да е възнаграждение за труд, както и върху пенсия, чийто размер
е над минималната работна заплата, може да се удържа само в следните случаи: ако
осъденото лице получава месечно възнаграждение в размер между минималната работна
заплата и двукратния размер на минималната работна заплата - една трета част, ако е без
деца, и една четвърт част, ако е с деца, които издържа; ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер между двукратния размер на минималната работна заплата и
четирикратния размер на минималната работна заплата - една втора част, ако е без деца, и
една трета част, ако е с деца, които издържа, или, ако осъденото лице получава месечно
възнаграждение в размер над четирикратния размер на минималната работна заплата -
горницата над двукратния размер на минималната работна заплата, ако е без деца, и
2
горницата над два пъти и половина размера на минималната работна заплата, ако е с деца,
които издържа. Ал. 2 на на същия текст разяснява, че месечното трудово възнаграждение по
ал. 1 се определя, след като се приспаднат дължимите върху него данъци и задължителни
осигурителни вноски.
От изложеното е видно, че доходът на длъжника е абсолютно несеквистируем, когато
е в размер до минималната работна заплата, вкл. и частично несеквестируем, когато
размерът му е над минималната работна заплата. Законодателят обаче е предвидил,
неприложимост на несеквестируемостта за някои вземания на кредитора. Едно от тях е
вземането за издръжка, с оглед неговата изключителна социална значимост. Така текстът на
чл. 446, ал. 3, изр.1 от ГПК дефинира, че ограниченията на ал. 1 не се отнасят до
задълженията за издръжка. Следователно, в производството по принудително изпълнение,
образувано по изпълнителен лист за издръжка, несеквестируемостта отпада и изпълнението
може да се насочи както срещу единственото жилище на длъжника / независимо от
жилищната нужда/, така и върху доходите му от трудово възнаграждение или пенсия,
независимо от техния размер.
В конкретния случай принудителното изпълнение е насочено върху социална пенсия
на длъжника, чийто размер е под минималното трудово възнаграждение, тъй като към
датата на налагане на обжалвания запор, както и понастоящем минималната месечна
работна заплата за страната е в размер на 650 лв., съгласно Постановление на Министерски
съвет № 331 от 26.11.2020 г. От тук би следвало, че отпусната на жалбоподателя социална
пенсия от 141,63 лв. е под посочения размер и е изцяло несеквестируема. От друга страна,
обаче, предвид изложеното по-горе и по конкретно предвид разпоредбата на чл. 446, ал. 3,
изр.1 от ГПК, несеквестируемостта на вземането за пенсия отпада спрямо вземането за
текуща месечна издръжка. Последното се изплаща изцяло, дори като се посегне върху
несеквестируемата част от вземането за пенсия. Това правило се отнася и до пенсията, която
е под минималния размер на работната заплата. При задължение за текуща издръжка,
каквото е и това на жалбоподателя, несеквестируемостта отпада, независимо от размера на
пенсията. Въпреки, че същият остава без доходи от отпусната социална пенсия с приоритет
пред законодателството, а и в общочовешки план, се явяват интересите на ненавършилите
пълнолетие деца.
Поради изложеното, съдът намира, че атакуваното действие на ЧСИ К.П., изразяващо
се в налагане на запор върху получаваната от длъжника социална пенсия, е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Подадената жалба се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без
уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
3
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба, подадена от Х.Т. Ч., длъжник по
изпълнително дело № 20218520400099, срещу действия на ЧСИ К.П., с рег. № 852,
изразяващи се в налагане на запор върху социалната му пенсия получавана от НОИ – РУСО
– София град.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4