Определение по дело №376/2023 на Административен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №649

гр. Хасково, 30.06.2023г.

Административен съд - Хасково, в закрито заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

                                                Съдия: Павлина Господинова

разгледа докладваното адм.дело №376 по описа за 2023г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.256 от Административнопроцесуален кодекс и е образувано по искова молба от П.Т.З. ***, с която се оспорва бездействие на Министерски съвет на Република България да приеме Правилник за прилагане на Закон за движението по пътищата, обн. ДВ бр.20/05.03.1999г.  Твърди се, че ответникът не бил изпълнил задължението си по пар.80 на ЗИД на ЗДвП /ДВ, бр.43 от 2002г., в сила от 26.04.2002г./, а именно: В шестмесечен срок от влизането в сила на този закон Министерският съвет приема правилник за прилагането на закона. Повече от 20 години ответната страна бездействала и не издавала дължимия правилник, а понастоящем бил още в сила Правилник за прилагане на ЗДвП, издаден въз основа на ЗДвП – отм. ДВ, бр.20 от 1999г., в сила от 1.09.1999г. В този правилник имало правила, които не съответствали на действащия ЗДвП, поради което и се водели административни дела по описа на ВАС - №№1245 от 2021г., 6299 от 2021г. и 1535 от 2023г. Правният интерес на ищеца произтичал от това, че имал валидно СУ МПС, както и собствен автомобил, а и управлявал автомобили на свои приятели. Така бездействието на ответната страна по отношение задължението за издаване на нов правилник затруднявало придвижването на ищеца по пътищата на страната. Иска съдът да постанови решение, с което да осъдени Министерски съвет на Република България да изпълни законовото си задължение по пар.80 от ЗИД на ЗДвП, както и се определи срок за издаване на ПП ЗДвП, а също и да се заплатят направените по делото разноски.

Ответната страна - Министерски съвет на Република България, счита, че исковата молба е недопустима на основание чл.159, т.1 и т.4 от АПК. Задължението за приемане на правилник представлявало правно, а не фактическо действие. По реда на чл.256 от АПК не били предмет на защита задълженията за издаване на административни актове. Не бил обоснован и правен интерес от оспорването, доколкото изложеното в тази посока не отчита наличието на действащ ПП ЗДвП, поради което и нямало неблагоприятно отразяване в правната му сфера. Освен това правният интерес следвало да има пряка, а не евентуална връзка с изискуемото притезание. Изразява се и становище за неоснователност на иска, тъй като ПП ЗДвП бил запазил действието си по силата на пар.10 от ПЗР на ЗДвП. Претендират се направените разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт.

При извършената служебна проверка за допустимост на производството настоящият съдебен състав намира, че са налице основания исковата молба да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено, като съображенията за това са следните:

Ищецът твърди, че административният орган бездейства да изпълни свое задължение, което произтича пряко от закон – пар.80 на ЗИД на ЗДвП /ДВ, бр.43 от 2002г./, и да приеме в шестмесечен срок от влизането в сила на този закон правилник за прилагането му. Съгласно чл.256 от АПК бездействието на административния орган по задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, може да се оспори безсрочно, като се прилагат съответно разпоредбите за оспорване на индивидуалните административни актове, а при оспорването неизвършване на фактически действия, които административният орган е длъжен да извърши по силата на закона, претенцията следва да е предявена в 14-дневен срок от подаване на искане до органа за извършването му.

Предмет на правна защита в производството по чл.256 от АПК са само задълженията на административния орган за фактически действия, но не и задълженията за издаване на индивидуални административни актове, или за изпълнение на конституционно правомощие. За приемането на правилник за приложение на закон - в случая за ПП на ЗДвП, МС има правомощие по силата на чл.114 от Конституцията на РБ - Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби. Приемането на правилник за приложението на закон е правомощие, определено за МС, а не е негово административно задължение. В този смисъл и МС не може да носи отговорност за неизпълнението на правомощието си по пар.80 на ЗИД на ЗДвП, изразяващо се в липсата на предприети действия за приемане в срок на ПП на ЗДвП. Още повече и че по силата на пар.10 от ПЗР към ЗДвП законодателят е предвидел, че подзаконовите актове по прилагането на отменения ЗДвП запазват действието си, доколкото не противоречат на този закон, т.е. понастоящем прилагането на ЗДвП е уредено с ПП на ЗДвП, приет с ПМС №36/1996г. В хипотезата на чл.256 от АПК на оспорване пред съда подлежи неизвършването на фактически действия, които са вменени пряко като задължение за административния орган в закон или подзаконов нормативен акт. Сочените от ищеца действия, които счита, че следва да се предприемат от ответната страна, не представляват фактически действия, а са правни действия, изразяващи се в изготвяне и приемане на нормативен акт за прилагане на закон в неговата цялост. В същата насока е и съдебната практика по а.д.№4729/2023г. на ВАС – Определение №6253/12.06.2023г.

Като счита, че не са налице фактически действия, който ответната страна следва да извърши, за да приеме за приложим реда по чл.256 от АПК, а се претендира от ищеца извършване на правни действия, съдът намира предявеното за недопустимо, поради което и претенцията следва да бъде оставена без разглеждане. В настоящия случай не може да се счита, че съдът разполага с правораздавателна компетентност да задължи ответника да упражни правомощието си и да приеме правилник за прилагане на закона.

С оглед на крайния извод за недопустимост на претенцията, то искането на ответната страна за разноски се явява основателно и ищецът следва да понесе тяхната тежест относно образувания съдебен процес, като бъде определено юрк.възнаграждение за представляващия ответната страна – 100,00 лева.

Мотивиран така и на основание чл.256, ал.1 от АПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ВЪЗОБНОВЯВА производството по а.д.№376 по описа на Хасковски административен съд за 2023г. и ОТМЕНЯ Определение от с.з.02.06.2023г. за ход по същество.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата молба от П.Т.З. ***, с която се оспорва бездействие на Министерски съвет на Република България да приеме Правилник за прилагане на Закон за движението по пътищата, обн. ДВ бр.20/05.03.1999г., и ПРЕКРАТЯВА производството по исково адм.д.№376/2023г. по описа на Административен съд  Хасково като недопустимо.

ОСЪЖДА П.Т.З., ЕГН **********,*** да заплати на Министерски съвет на Република България направените по делото разноски в размер на 100,00 лева, представляващи юрк.възнаграждение.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

Съдия: