№ 198
гр. Варна , 09.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 11 СЪСТАВ в публично заседание на
единадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мирослава Данева
при участието на секретаря Йоанна Г. Трендафилова
като разгледа докладваното от Мирослава Данева Гражданско дело №
20203110110895 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.
Производството по делото е образувано по повод предявен от ищеца Д.
Т. Д. ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул. "М." № *, ет. *, ап. ** срещу ответника
ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми П. полк" № 43, представлявана от
кмета Иван Николаев Портних положителен установителен иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК , както следва:
- за постановяване на съдебно решение, с което да се приеме за
установено в отношенията между страните,че ИЩЕЦЪТ Е СОБСТВЕНИК на
следния недвижим имот, а именно:
поземлен имот с идентификатор *******, съгласно действащите към
момента Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК , последно изменение със Заповед № ***** г. на
Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, район П., СО Д.Ч., с площ от 1688
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/ , при граници: имоти с идентификатори
*********,
на основание давностно владение , продължило за периода от 2000г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда- 02.09.2020г.
Ищецът обосновава съществуващия за него правен интерес от провеждане
на установителния иск, навеждайки следните фактически твърдения:
Излага се ,че ищецът е собственик на процесния недвижим имот въз
основа на давностно владение , продължило повече от 10 години. Твърди се, че
1
недвижимият имот е владян и обработван от бащата на ищеца - Тодор Митев повече от
20 години, ограден е, има трайно обозначени граници, като владението е продължило
необезпокоявано до 2019г., когато той е починал, а след това имотът е продължил да
се владее от ищеца. След смъртта на баща му, във връзка с деклариране на
наследствените имоти ищецът установил, че за имота няма документ за собственост и
тъй като винаги е знаел, че това е техен имот, започнал процедура по снабдяване с
нотариален акт за придобиване на имота , на основание изтекла в негова полза
придобивна давност.
Правният интерес от завеждането на иска е обусловен от факта, че в
скицата от СГКК Варна, която ищецът е получил за снабдяване с нотариален акт по
обстоятелствена проверка изрично е записано, че в СГКК Варна е постъпило
възражение от община Варна с вх. № 01-233006/29.05.2019г.
Това, както и издаденото от ответника - община Варна удостоверение №
Ау074482ВН_006ВН/11.10.2019г., в което изрично е посочено, че за имота е съставен
акт за общинска собственост № 10190Д6.07.2019г. , е обусловило правния интерес от
завеждането на иска.
Вследствие на изложеното се сезира съда за положително произнасяне по
предявената искова претенция, както и за присъждане на направените съдебно-
деловодни разноски.
Ответната страна ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми
П. полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних, в срока по чл. 131 от
ГПК, е депозирала отговор на исковата молба , в който се излага становище за
допустимост на исковата молба, но се оспорва изцяло същата и наведените в нея
твърдения като неоснователни по следните съображения:
Оспорва се твърдението за изтекла придобивна давност в полза на ищеца.
Излага се, че процесният недвижим имот попада в територия по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното се счита, че към датата на влизане в сила на ЗСПЗЗ процесният
недвижим имот е имал характера на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и е
подлежал на възстановяване по реда и при условията на ЗСПЗЗ и Правилника за
прилагането му.
Процесният недвижим имот е подлежал на възстановяване по реда и при
условията на ЗСПЗЗ и с оглед липсата на доказателства имотът да е придобит по реда и
условията на §4а и сл.от ПЗР на ЗСПЗЗ , по отношение на този имот е налице
хипотезата на чл.25 ал.1 от ЗСПЗ. Същият е станал общинска собственост след влизане
в сила на ПНИ и по отношение на него и приложим въведения с №1 от ЗД на ЗС
/последна редакция ДВ. Бр.7/2018г./ мораториум, съгласно който до 31.12.2022г.
давността спира да тече. Предвид горното се счита, че ищецът не би могъл да придобие
имота на основание давностно владение с начална дата 2000г. Придобивната давност
не е породила правния си ефект , тъй като не е изтекъл изискуемият 10-годишен
период от време по чл.79 от ЗС.
Счита се , ответникът е собственик на процесния недивжим имот , на
основание чл.25 ал.1 от ЗСПЗЗ.
С оглед на горното, се моли да бъде отхвърлена предявената искова
претенция, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. СЪДЪТ, след
като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната
съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от
фактическа страна:
От приобщената по делото Скица на поземлен имот № 15-530537-
14.06.2019г. на СГКК Варна, издадена относно обстоятелствена проверка , се
установява , че в СГКК-Варна е постъпило възражение на 29.05.2019г. от Община
2
Варна.
От представеното удостоверение №ОП-19-9400-445/1/30.10.2019г. ,
издадено от Областен управител на област Варна се установява , че за посочения в
молба-декларация недвижим имот, съставляващ поземлен имот с идентификатор
******* с площ 1688 кв.м. s 510.1536 (по ПНИ на с.о."Д.Ч.") = ч.979 и 4.1022 (по КП
към ПКП на с.о."Д.Ч.") = 4.1224 (стари имотни граници по ПКП към ПНИ) по
кадастралната карта и кадастралните регистри на град Варна, община Варна, област
Варна, одобрени със заповед № ****г. на Изпълнителен директор на Агенция по
геодезия, картография и кадастър, изменена със заповед № КД-14-03-1868/30.11.20 Юг.
на Началник на Служба по геодезия, картография и кадастър, находящ се в град Варна,
район „П.", с.о."Д.Ч.", местност „Д.Ч.", трайно предназначение на територията:
Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м), номер по
предходен план: ***, при съседи: ********1, описан в скица на поземлен имот № 15-
530537/14.06.2019г., издадена от Служба по геодезия, картография и кадастър -
гр.Варна, за периода от 01.06.1996г. до настоящия момент няма съставен акт за
държавна собственост.
Видно от представеното удостоверение
№АУ074482ВН_006ВН/11.10.2019г. , издадено от Община Варна, във връзка с
изпълнение на услуга № 9042-„Заявление за обстоятелствена проверка за признаване
право на собственост", с per. № АУ 074482 ВН/31.07.2019г. и в уверение на това, че за
посочения в молба-декларацията от Д. Т. Д., ЕГН **********, поземлен имот,
представляващ ПИ ид. № ******* с площ 1 688 кв.м. = 510.1536 (по ПНИ на с.о."Д.Ч.")
= 4.979 и 4.1022 (по КП към ПКП на с.о." Д.Ч.") Е 4.1224 (стари имотни граници по
ПКП към ПНИ) по КККР на гр. Варна, одобрена със Заповед № ****г. на ИД на АГКК
- София, съгласно скица изх. № 15-530537 / 14.0б.2019г„ издадена от СГКК - гр. Варна,
няма съставен АДС до 01.06.1996г., не е извършвано отчуждаване и възстановяване по
ЗВСВНОИ, ЗПИНМ, ЗТСУ и др, /д.в. бр.15/1992г./. Посочва се, че за ПИ ид. ******* е
съставен **** , вписан в СВ с ****************
Видно от приобщения по делото Акт за частна общинска собственост №
**********г., издаден от кмета на Община Варна, процесният недвижим имот ,
представляващ поземлен имот с идентификатор *******, находящ се в гр. Варна, район
П., СО Д.Ч., с площ от 1688 кв. м., при граници: имоти с идентификатори ********* е
записан като собственост на Община Варна , на основание чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС.
Приобщена по делото е преписката по съставяне на акта за общинска
собственост на процесния недвижим имот.
Прието е Решение № 1025/14.11.2003г. на ОСЗГ –Варна, от което се
установява , че е признато правото на собственост на наследниците на и.п.в. на лозе от
1,250 дка, находящо се в терен по §4 на Виница, в местност ш.м..
По делото са събрани гласни показания посредством разпит на водените
от ищцовата страна свидетели ***** и *****.
Видно от показанията на свидетеля *****, роден 1967г., без родство и
дела със страните по делото, свидетелят е съсед на процесния недвижим имот. Св.с.
излага , че познава ищеца и неговия баща - Тодор. Сочи , че с бащата на ищеца са
съседи в продължение на 30 години, като последният е починал преди повече от две
години. Сочи , че бащата на ищеца е обработвал процесния имот, като свидетелят му е
помагал. Имотът е бил ограден от с мрежа и колове, като е имало и постройка в него.
Св.с. излага, че никой никой не е имал претенции към процесния имот.
Видно от показанията на свидетеля *****, роден 1968г., без родство и
дела със страните по делото , същият живее на Траката и познава ищеца и неговия
баща, както и процесния недвижим имот. Твърди , че е помагал за обработването на
имота. Мястото е било оградено с телена ограда , имало е и барака. Св. а. твърди, че
3
никой никой не е имал претенции към процесния имот.
Видно от заключението на вещото лице Р. И. П. по допусната съдебно-
техническа експертиза, което съдът кредитира като обективно и обосновано, за първи
път процесният имот е нанесен в плана на новообразуваните имоти на СО „Д.Ч.",
одобрен със заповед № РД-1 -7706(487)/16.12.02 г. на Областен управител на област
Варна. Съгласно същия, имотът представлява ПИ 510.1536, с площ 1688 кв.м., записан
на неидентифициран собственик, при граници: ***** – Двор К.Ж.Я., **** – Двор
неидентифициран собственик , **** - Улица ОБЩИНА ВАРНА , **** - Улица
ОБЩИНА ВАРНА, 05101812 - Двор Д.Т. Б.. Съгласно Кадастрална карта на гр. Варна,
одобрена със заповед № **** г. на ИД на АГКК. Съгласно същата поземлен имот
*******, находящ се в област Варна, община Варна, гр. Варна, район П., п.к. 9000, с.о.
"Д.Ч.", м. Д.Ч., вид собств. Частна, попада във вид територия Урбанизирана, НТП
Ниско застрояване (до 10 т), площ 1688 кв. м, стар номер ***, със Заповед за одобрение
на КККР № **** г.на ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА АГКК и Заповед за изменение
на КККР № ***** г. на НАЧАЛНИК НА СГКК - ВАРНА. Съгласно ПУП - ПУР на СО
„Д.Ч.", одобрен с решение № 272-6 от протокол № 6/28.03.2012г. на Ос -Варна.
Съгласно същия от процесният имот ******* за улична регулация се отнемат 75.45
кв.м. Според Общ устройствен план на Община Варна, одобрен със заповед № РД-
02-14-2200/03.09.2012г. на Министъра на МРРБ - процесният имот ******* попада в
зона с отреждане „Жм2" - жилищна зона с ниско застрояване с допълнителни
специфични изисквания. Преди колективизацията, процесният имот ******* е бил
земеделска земя. Същият е попадал в територията на ТКЗС /ДЗС/ с. Кичево. Няма
данни конкретно за имота, същият да е бил държавна собственост. За първи път,
имотът като такъв е формиран с разработването и одобрението на ПНИ, поради което,
същият не би могъл да е предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и да са издавани съответно документи за това. Съгласно писмо изх. № РД12-02-
911-112.08.2019г., приложено по делото, в ОСЗ - Варна, няма данни за реализиране на
реституционни претенции по описания имот. Процесният имот не съставлява земя по
чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира
следните изводи от правна страна:
По допустимостта на предявената искова претенция:
Наличието на правен интерес е абсолютна положителна процесуална
предпоставка за надлежното упражняване на всички видове претенции, но по
отношение на установителните е изрично регламентирана от законодателя. В
качеството им на субсидиарна форма на защита, тези искове са допустими само при
условие, че степента на накърняване на спорното субективно право е с такъв
интензитет, че същото би могло да бъде защитено само с внасянето на безспорност в
отношенията. В случая, изхождайки от релевираните в обстоятелствената част на иска
твърдения, че ищецът е собственик на процесния недвижим имот, на основание
осъществено давностно владение на спорния имот, както и съставенияакт за общинска
собственост по отношение на процесния недвижим имот , настоящият състав приема,
че за същия съществува правен интерес от избраната форма на защита.
В мотивите на Тълкувателно решение № 8/27.11.2013 г. , постановено по
по тълк. дело № 8 / 2012 г. на Върховен касационен съд, ОСГТК са изброени следните
примерни хипотези, в които установителният иск за собственост и други вещни права
би бил допустим при възможност за предявяване на осъдителен иск: – предявяването
на установителен иск срещу лице, което владее чужд имот би довело до спиране, а
уважаването на иска – до прекъсване на течащата в полза на същото лице придобивна
давност. Независимо, че ответникът няма да бъде осъден да върне фактическата власт
върху имота, изтеклият до прекъсването давностен срок губи правното си значение; –
предявяване на установителен иск от владеещия собственик, когато е налице спор с
ответника за пространствените предели на правото на собственост; – предявяване на
установителен иск от съсобственик срещу владеещите имота ответници; ищецът ще
4
прекъсне придобивната давност в тяхна полза и установи ли, че е съсобственик, ще
започне да владее имота чрез тях, като може да търси обезщетение за ползването на
своята част от имота, без да има интерес лично да ползва имота и поради това да го
държи; – правен интерес е налице и когато съсобствениците спорят за обема на
притежаваните права върху общата вещ. Принципът , че наличието на правен интерес
от търсената защита се преценява от съда във всеки конкретен случай въз основа на
твърденията на ищеца допуска предявяването на установителен иск за собственост и
други вещни права и в други случаи, когато ищецът има възможност да предяви
осъдителен иск за защита на същото право.
В конкретния случай настоящият съдебен състав намира, че наличието на
спор с ответника досежно правото на собственост обосновава правния интерес от
избраната форма на искова защита.
Ето защо, настоящият състав приема, че предявеният иск е релевиран при
наличието на правен интерес както от формата на защита, така и спрямо пасивно -
процесуално легитимирана страна, с оглед на което същият е допустим и следва да
бъде разгледан по същество.
По предявената искова претенция в тежест на ищеца е да установи
следните правнорелевантни факти, включени в предмета на доказване по делото:
наличие на правен интерес от предявяване на исковата претенция; да установи
елементите от фактическия състав на твърдяния придобивен способ – изтекла в негова
полза придобивна давност, в т.ч. упражнявано явно, трайно и несмущавано владение на
процесния недвижим имот с намерение за своене в продължение на процесния период.
От своя страна в тежест на ответника по делото е да установи при
условията на пълно и главно доказване, наведените от него положителни
правоизключващи и правопогасяващи възражения, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, а именно: да докаже наличието на противопоставимо на
ищеца право на собственост върху процесния недвижим имот на годно правно
основание.
В настоящия случай , видно от съвкупния доказателствен материал,
ищецът твърди изтекла придобивна давност , която съдът намира, че се установява от
събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Придобивната давност е способ за придобиване на право на собственост и
други вещни права върху чужда вещ, чрез фактическо упражняване на тези права в
продължение на определен от закона срок от време. Разпоредбата на чл.79 ЗС
регламентира фактическия състав на придобивната давност при недобросъвестно и
добросъвестно владение, включващ като елементи изтичането на определен в закона
период от време и владение по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС.
Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години. Владението по законова дефиниция е
фактическа власт върху вещ, характеризираща се с два признака - обективен и
субективен. Обективният признак изисква наличието на владение, което да е
постоянно , непрекъснато , спокойно, явно и несъмнено , а субективният признак
предполага у владелеца да е налице намерение да държи вещта като своя собствена.
Изхождайки от събрания по делото доказателствен материал,
включително и показанията на разпитаните по делото свидетели, съдът намира,че по
делото се събраха доказателства и е установено наличието на постоянно ,
непрекъснато, спокойно , явно и несъмнено владение от страна на ищеца по отношение
на процесния имот в период от две десетилетия, за твърдения период.
Същевременно ответникът твърди , че е собственик на процесния
недвижим имот, като се позовава на Акт за частна общинска собственост №
**********г., издаден от кмета на Община Варна , на основание чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС по
5
отношение на поземления имот с идентификатор *******.
Съставянето на процесния Акт за частна общинска собственост №
**********г., издаден от кмета на Община Варна не прекъсва владението.
Видно от цитирания акт за частна общинска собственост , Община Варна
е придобила собственост върху същия по реда на чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС.
Актовете за държавна и общинска собственост нямат конститутивно
действие, те не създават собственост, а само констатират наличието на собственост на
държавата и общината върху описаните в тях имоти. За да имат такова констативно
/легитимиращо/ действие, в актовете трябва да е посочено придобивното основание на
държавата или на общината. Само при това условие оспорващият АДС или АОС носи
тежестта на доказване на оспорването. Приема се също, че само ако държавата е
придобила имота на някое от предвидените в чл. 77 ЗС основания, той може да стане
общинска собственост по силата на чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС. В този смисъл Определение
№ 444 от 8.10.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1318/2019 г., I г. о., ГК.
Ответникът е доказал единствено, че с Акт за частна общинска
собственост № ********** г. е актувал поземления имот като общински , на основание
чл.2 ал.1 т.7 от ЗОС.
При това положение следва да бъдат разгледани наведените от ответника
доводи, че е придобил правото на собственост върху процесния имот еx lege , съгласно
член 2, алинея 1, точка 7 от ЗОС, тоест съгласно твърденията - по друг начин,
определен в закон. Цитираната в АОС разпоредба не установява конкретен придобивен
способ, а само сочи начините, в резултат на които общината може да придобие права
на собственост - сделка, давност или по друг начин, определен със закон. В отговора
на исковата молба ответникът се позовава на разпоредбата на член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ, съгласно която земеделските имоти, които не принадлежат на държавата,
гражданите или юридически лица са общинска собственост. В приложното поле на
тази норма се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване /земи по член 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за реституция в
предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от ползватели по реда и при
условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Частна хипотеза на член 25, алинея 1 от
ЗСПЗЗ е разпоредбата на член 19 от ЗСПЗЗ. Придобиването правото на собственост
върху земите по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ от общината става по силата на закона,
следователно общината следва да установи, че процесният имот има земеделски
характер, не е реституиран, изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и че не е държавен.
Видно от заключението на вещото лице Р.П. по приетата съдебно-
техническа експертиза, преди колективизацията, процесният имот ******* е бил
земеделска земя. Същият е попадал в територията на ТКЗС /ДЗС/ с. Кичево. Няма
данни конкретно за имота, същият да е бил държавна собственост. За първи път,
имотът като такъв е формиран с разработването и одобрението на ПНИ, поради което,
същият не би могъл да е предоставян за ползване по реда на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ,
както и да са издавани съответно документи за това. Съгласно писмо изх. № РД12-02-
911-112.08.2019г., приложено по делото, в ОСЗ - Варна, няма данни за реализиране на
реституционни претенции по описания имот. Процесният имот не съставлява земя по
чл. 19 от ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното , настоящият съдебен състав намира, че общината не
може да придобие собствеността по отношение на процесния недвижим имот , на
основание член 25 от ЗСПЗЗ. Така нареченият "остатъчен фонд" на земеделската земя
по член 19 от ЗСПЗЗ се формира след приключване процедурата по възстановяване
собствеността върху земеделските земи на всички правоимащи субекти - физически и
юридически лица, държавата и общините. Физическите лица заявяват правата си върху
земеделските земи по реда и начина предвиден в член 11 и следващи от ЗСПЗЗ.
6
Служебно задължение за общинските служби по земеделие и гори е да установят
земеделските земи от държавният и общинският поземлен фонд. При наличието на
законовите изисквания и съгласно член 45, алинея 2 от ППЗСПЗЗ те вземат решение за
възстановяване правото на собственост на общините в съществуващи или
възстановими стари реални граници или с план за земеразделяне. Всички останали
земеделски земи, които не принадлежат на граждани, юридически лица и държавата, са
общинска собственост по силата на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ. Именно по отношение
на тези земи мораториумът, наложен от § 1 от ЗИД на ЗС за придобиването им по
давност, е приложим. Като се има предвид това и факта, че имотът не е включван в
блокове на ТКЗС, той не подлежи на реституция по ЗСПЗЗ, поради което община
Варна не го е придобила , на основание чл. 25 от ЗСПЗЗ.
Доколкото настоящият съдебен състав формира извод, че процесният
имот не попада в кръга, очертан от приложното поле на член 25, алинея 1 от ЗСПЗЗ, ,
то Общината не е придобила процесния недвижим имот, то не е приложим и
мораториумът по чл. 86 от ЗС да се придобива по давност имот – общинска
собственост, а от 01.06.1996г. за него не се прилага и мораториума за придобиване по
давност на държавни и общински имоти, предвиден в § 1 от ЗДЗС.
Съгласно член 5, алинея 2 от ЗВСОНИ по отношение на имотите,
подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ, изтеклата до 21.11.1997 г. придобивна давност не
се зачита и започва да тече от деня на влизането на разпоредбата в сила - 22.11.1997 г.
От тази дата до предявяването на иска на 02.09.2020 г. предвиденият в член 79, алинея
1 от ЗС десетгодишен давностен срок е изтекъл.
По изложените съображения, съдебният състав приема, че в полза на
ответната община не е осъществен фактическия състав на чл. 19 от ЗСПЗЗ, нито този
по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ. В този смисъл Решение от 28.03.2018 г., постановено по
въззивно гражданско дело № 242 по описа за 2018г. по описа на Окръжен съд-Варна и
Решение от 16.10.2017г., постановено по въззивно гражданско дело № 1353 по описа за
2017 г. по описа на Окръжен съд-Варна.
Вследствие на изложеното , настоящият съдебен състав намира, че
ответникът не е доказал наличието на правно основание за придобиване на
собственост върху процесния недвижим имот. Поради изложеното предявеният
положителен установителен иск се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Предвид горепосоченото , предявената искова претенция следва да бъде
уважена.
Постановеният правен резултат, обуславя основателност на искането на
ищцовата страна за присъждане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК на направените от
ищцовата страна съдебно-деловодни разноски , съгласно представения по делото
списък на разноските по чл.80 от ГПК , приложен по делото, за които са представени
доказателства за заплащането им, в общ размер от 1615,16 лв.- за заплатена държавна
такса , за заплатени такси за преписи и вписване на исковата молба и заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца Д.
Т. Д. ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул. "М." № *, ет. *, ап. ** , от една страна и
ответника ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми П. полк" № 43,
представлявана от кмета Иван Николаев Портних , от друга страна , че ИЩЕЦЪТ Е
СОБСТВЕНИК на следния недвижим имот, а именно:
7
поземлен имот с идентификатор *******, съгласно действащите към
момента Кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед № **** г. на
Изпълнителния директор на АГКК , последно изменение със Заповед № ***** г. на
Началник на СГКК-Варна, находящ се в гр. Варна, район П., СО Д.Ч., с площ от 1688
кв. м., с трайно предназначение на територията: урбанизирана, с начин на трайно
ползване: ниско застрояване /до 10м/ , при граници: имоти с идентификатори
*********, на основание давностно владение , продължило за периода от 2000г. до
датата на завеждане на исковата молба в съда- 02.09.2020г., на основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА ОБЩИНА ВАРНА , с адрес: гр. Варна, бул. „Осми П.
полк" № 43, представлявана от кмета Иван Николаев Портних ДА ЗАПЛАТИ на Д. Т.
Д. ЕГН ********** , с адрес: гр. Варна, ул. "М." № *, ет. *, ап. ** сумата в размер на
1615,16 лв., представляваща реализирани съдебно-деловодни разноски, на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните , ведно със
съобщението за постановяването му, на основание чл.7 ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8