Р Е Ш Е Н И Е
гр.Б.Слатина, 18.10.2018 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, Първи граждански състав, в публично заседание на 02 октомври, Две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА
при секретаря Соня Ралчева, като
разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гражданско дело № 237 по описа за 2018 година, за да се
произнесе, съобрази:
Постъпила
е искова молба от „Д.З.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***
С. ЕИК: ********* гр. Б.С.-3200,
обл.Враца, ул. Климент Охридски № 68, с която се иска да се осъди ответната
община да заплати на ищеца сумата от 1758.50
лева-главница, представляваща половината от изплатено общо застрахователно
обезщетение в размер на 3517.00 лв.
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди, с включени в него 15.00 лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от дата на
завеждане на настоящата искова молба-21.09.2016г./пред РС-София/ до
окончателното й плащане, както и мораторна лихва в размер на 459.00 лева от дата, следваща дата на
получаване на писмо покана изх.№675/20.02.2014г, а именно 04.03.2014г. до дата
на подаване на настоящата искова молба-21.09.2016г., както и направените от
ищеца съдебно-деловодни разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.
ИСКОВЕ
С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.213,ал.1,т.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
В
срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника Община Б.С. е депозирал писмен отговор във
връзка с предявената искова молба, като е направил възражение за местна
подсъдност на основание чл.119,ал.3 от ГПК вр.чл.105 от ГПК. Изложил е
съображения относно основателността на иска, като е заявил, че оспорва иска
като неоснователен и недоказан. Представил е писмени доказателства.
Посочил,
че иска е процесуално недопустим поради липса на положителна процесуална
предпоставка, тъй като ул.“Иванчо Съйнов“ е част от второкласен път II.13 и е
част от Републиканската пътна мрежа.
СРС с
определение от 10.11.2017г. постановено по гр.д.№ 53516/2016г. по описа на
РС-София е прекратил производството на основание чл.119,ал.3 от ГПК и изпратил
делото по подсъдност на РС-Б.Слатина, в който съд същото е образувано под нов №
237/2018г. по описа на
РС-Б.Слатина.
Съдът с определение постановено в з.з.
на 20.02.2018г. по гр.д.№ 237/2018г. е оставил без уважение възражението на ответната Община Б.Слатина направено в
писменият й отговор за недопустимост на
така предявеният иск, поради липса на положителна процесуална предпоставка,
като неоснователно и изложил подробни
мотиви.
С молба вх.№ 2121/23.03.2018г./л.155 от
делото/ ищцовото дружество е поискало да се конституира като втори евентуален
ответник „Агенция пътна инфраструктура“ с ЕИК № 00695089 с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3 на основание чл.228,ал.3 от ГПК.
Предявена е искова молба с вх.№
2674/17.04.2018г. от „Д.З.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** против „Агенция пътна инфраструктура“ с ЕИК № 00695089 с адрес гр. София, бул. „Македония“ №
3, с която се иска в случай, че иска предявеният иск срещу Община
Б.Слатина не бъде уважен за основателен, да се осъди ответната АПИ да заплати на ищеца сумата от 1758.50 лева-главница, представляваща половината от изплатено общо
застрахователно обезщетение в размер на 3517.00 лв.
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди, с включени в него 15.00 лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата от дата на
завеждане на настоящата искова молба-21.09.2016г./пред РС-София/ до
окончателното й плащане, както и направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски, включително юрисконсултско възнаграждение./л.175 от делото/.
Спрямо вторият евентуален ответник не
поддържа иска за мораторна лихва в размер на 459.00 лв. за периода от
04.03.20114г. до 21.09.2016г., тъй като ищеца не е отправял покана за
доброволно уреждане на спора към него/л.173 от делото/.
С определение постановено в з.з. на
19.04.2018г. съдът по искане на ищцовото дружество е конституирал на основание чл.228,ал.3 от ГПК, КАТО ВТОРИ ОТВЕТНИК по гр.д.№
237/2018г. по описа на РС-Б.Слатина в
условията на евентуалност „Агенция пътна инфраструктура“ с ЕИК № 00695089 с адрес
гр. София, бул. „Македония“ № 3 по предявен иск от ищеца Д.З.“ АД-София, с
правно основание по чл.213,ал.1,т.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.49 от ЗЗД, наред с първоначалният ответник Община Б.С., като препис от исковата молба
вх.№ 2674/17.04.2018г. и първоначалната и.м. срещу ответника Община Б.Слатина,
ведно с приложенията към нея са изпратени
на
АПИ-София за писмен отговор по чл.131 от ГПК,
както и препис от заключенията на вещите лица по допуснатите СМЕ, ССчЕ и СТЕ за сведение и
становище.
В законоустановеният срок по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от „Агенция пътна инфраструктура“ гр. София, чрез
гл.юрисконсулт М. М., с който заявява, че предявените искове са допустими, но
неоснователни и недоказани по изложените в отговора съображения, като моли да
се отхвърлят и да му се присъдят направените по делото разноски, включително и
юрисконсултско възнаграждение, съгласно приложеният списък с разноски по чл.80
от ГПК.
С
отговора е приложен препис от споразумителен протокол от 02.11.2011г. подписан
между АПИ и Община Б.Слатина, ведно с приложение № 1 към него.
Предвид постъпилият писмен отговор от
вторият ответник АПИ-София, ищцовото дружество в писмена молба-становище вх.№
4599/26.06.2018г./л.213 от делото/ е поискало уточняване петитума на и.м., като
посочва, че исковете му са предявени в условията на евентуалност спрямо двамата
ответници и поддържат това искане, но ако намери за установено, че те отговарят
солидарно предвид подписаното между тях споразумение да осъди и двамата
ответници солидарно да заплатят всички искови суми, ведно с всички законови
последици и разноски.
В този смисъл ищеца посочва, че исковете
да се считат на първо място в условията на евентуалност и на второ място
алтернативност: при условията на солидарност.
По делото са събрани писмени и гласни
доказателства. Приложен е заверен препис пр.пр.782/12г. по описа на РП-Б.Слатина, а на РУ на МВР-Б.Слатина ДП
№ 673/2012г. за прилагане по настоящото дело
и такъв е представен.
Допуснати са СТЕ, СМЕ и ССчЕ, чийто заключения
не са оспорени от страните и възприети от съда като верни, пълни и обективни.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено
от фактическа страна следното:
В исковата молба се навеждат доводи от
ищеца, че на 16.07.2012г.в гр.Б.Слатина на ул.”Иванчо Съйнов”, поради навлизане
с управлявания от водачката Ц.М.В. л.а.”Сеат Ибиза” с ДК № С 9152 КА, в голяма,
необезопасена дупка на пътното платно, същата губи контрол над МПС-то, в
резултат на което се удря в крайпътна тухлена ограда, която вследствие на
сблъсъка, се срутва върху намиращата се в близост до нея Й.М.В., като й причинява средна телесна повреда, изразяваща
се в счупване на двете десни пищялни кости (външен и вътрешен глезен). Настъпва
ПТП с неимуществени и имуществени вреди за пострадалата. Застрахователното
събитие е констатирано с Протокол за ПТП № 1258818/16.07.2012г., в който
надлежно са отразени обстоятелствата и причините за настъпване на същото.
По случая е образувано досъдебно
производство № 673/2012г. по описа на РП - Б.С., приключило с Постановление за
прекратяване от 16.10.2013г.
В резултат на настъпилото ПТП и по
силата на валидно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите, Полица № 08112000251792/11.01.2012 г. относно л.а. „Сеат Ибиза”,
в ищцовото дружество „Д.З.” АД е образувана преписка по щета № 195159 от
17.07.2012г. относно вредите по тухлената ограда, бетоновите орнаменти и
желязна двукрила врата, по искане от увреденото лице Д.В.. Вредите били установени
и оценени от експерти на застрахователя в размер на 517.00 лева, които са изплатени
на 30.07.2012г. на увреденото лице. Общият размер на тази щета възлиза на 532.00
лв. с включени ликвидационни разноски от 15.00 лева.
Въз основа на настъпилите щети в
ищцовото дружество е образувана преписка по щета № 196456 от 21.08.2012г. от
увреденото лице Й.М.В., пострадала в резултат на падане на тухлената стена.
Експрети на дружеството оценили телесните увреди и определили обезщетение в размер на 3000.00 лв., в която
сума са включени неимуществените вреди (болки и страдания) и имуществените вреди/лекарства, храни, режим на
хранене/, видно от сключеното споразумение между страните и изплатено на пострадалата
на 10.12.2013г. обезщетение. Общият размер по щетата възлиза на 3015.00 лв., с
включени ликвидационни разноски в размер на 15.00 лева.
Видно от гореизложеното „Д.З.“ АД е
изплатило застрахователно обезщетение за имуществени и неимуществени вреди в
общ размер на 3517.00 лева.
Ищеца навежда твърдения в исковата
молба, че в случая реализацията на ПТП-то на процесната дата 16.07.2012г. е при
наличие на незавасимо съпричиняване
от страна на застрахования в дружеството водач на л.а. „Сеат Ибиза” и Община Б.С.,
която е отговорна за поддръжка на пътното платно, предвид и описания в Протокола
за ПТП механизъм, в резултат на наличието на дупка на пътното платно, поради
което за ищцовото дружеството е възниквало правото да претендира от ответната
Община възстановяване на половината (1/2) от изплатеното обезщетение, възлизащо
на 1758.50 лева.
Въз основа на извършено плащане от
страна на ищеца „Д.З.” АД на обезщетение за вреди в пълен размер спрямо тях, по
пътя на регреса, застрахователят има правата да търси възстановяване срещу
другия отговорен за вредата - Община Б.С. до размера на половината от
изплатеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото
определяне, при условие на независимо съпричиняване на вредоносния резултат.
Отговорността на ответника се основава на обстоятелството, че имуществените и
неимуществени вреди от реализираното ПТП са в резултат на неподцържането и
неизправността на пътния участък, на който е реализирано ПТП-то. Общината носи
гаранционно-обезпечителна отговорност за вредите, причинени от противоправното
поведение / бездействие на лицата, на които е възложила дейността по
поддържането на пътната мрежа в изправност.
С писмо изх. № 675/20.02.2014 г. ищеца
поканил ответната Община Б.Слатина да му възстанови сумата, представляваща
половината от общо изплатеното застрахователно обезщетение за имуществени и
неимуществени вреди по преписки по щети №196456/21.08.2012г. и № 195159/17.07.2012г.
и 15.00 лева, равняващи се на половината от сбора от ликвидационните разноски
по определянето на всяко едно от тях. Общината отказала писмено да възстановите
поисканите от ищеца суми. Въпреки това с второ писмо изх.№ 2-675/10.03.2014г. ищеца
е поискал отново процесните суми, което е получено на 13.03.2014 г. от
ответника, но до настоящият момент не е постъпило плащане по сметката на
застрахователя.
Предвид гореизложените обстоятелства за
ищеца се породил правен интерес от търсената съдебна защита.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК
ответника Община Б.Слатина оспорва иска като неоснователен и недоказан. Посочил е, че ул.“Иванчо Съйнов“ в гр.Б.Слатина е част от второкласен път
II.13 и от Републиканската пътна мрежа. Представил е
писмени доказателства.
Вторият конституиран в процеса ответник „Агенция пътна
инфраструктура“ гр. София, чрез гл.юрисконсулт М. М., в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор,
с който изразява становище, че така предявените искове са допустими, но неоснователни
и недоказани по изложените в него съображения, като моли да се отхвърлят и да му
се присъдят направените по делото разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение, съгласно приложеният списък с разноски по чл.80 от ГПК.
С
отговора е приложил препис от
споразумителен протокол от 02.11.2011г. подписан между АПИ гр. София и Община
Б.Слатина, ведно с приложение № 1 към него.
По делото е приложен Протокол за ПТП №
1258818/16.07.2012г. изготвен от мл.автоконтрольор Г.И.Х. при РУ“П“-Б.Слатина,
в който е отразено схематично местопроизшествието. Впоследствие е съставен АУАН
№ 882/2012г. на 16.07.2012г. и НП № 882/2012г. от 13.08.2012г. на Ц.М.В., която
го обжалвала в срок пред РС-Б.Слатина. С решение № 12/30.01.2013г.по НАХд №
516/2012г. по описа на БСлРС е отменено НП
№ 882/13.08.2012г. на Началник РУП - Б.С., с което на Ц.М.В. ***, с ЕГН **********,
е наложено административно наказание глоба в размер на 150.00 лв., на
осн.чл.179, ал.2, предл.1 от ЗДвП, за нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП, като незаконосъобразно.
От приложената по делото пр.пр.782/12г. по описа на РП-Б.Слатина, а на РУ на МВР-Б.Слатина ДП
№ 673/2012г. е видно, че е образувано
срещу неизвестен извършител затова, че на 16.07.2012г. при управление на л.а.
„Сеат Ибиза“ с ДК № С 91 52 КА е нарушил ЗДвП и ППЗДвП и по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на Й.М.В. от гр.Б.Слатина-престъпление по
чл.343,ал.1, б.“б“ от НК.
Извършени се необходимите
процесуално-следствени действия, които са дали основание на наблюдаващият
прокурор да прекрати производството на основание чл.243,ал.1,т.1
вр.чл.24,ал.1,т.1 от НК с Постановление от 16.10.2013г.
В подкрепа защитната теза на ищцовото
дружество са разпитани свидетелите
Й.В., Ц.М.В. и Г.И.Х. /всички без родство със страните по делото/.
Свидетелката Й.В. заяви, че живее в гр.
Б.Слатина на ул. „Иванчо Съйнов“ № 29, а
към настоящият момент пребивава в дом за стари хора с.Попица, тъй като няма кой
да се грижи за нея.
Спомня си, че 16.07.2012г. била в домът си на
двора и поливала градината.Изведнъж чула силен удар, като циментова ограда на домът
й била съборена и паднала върху краката й. Видяла, че в колата били две
жени. В. изпищяла от болка и били спрели
много коли, тъй като е централно шосе.
Съседи извикали бърза помощ и откарали В.
в спешна помощ в болницата в гр. Б.Слатина, където й поставили инжекция.
Впоследствие вечерта на същия ден десният й крак долу в глезена отекъл и
посинял. На следващият ден внукът й я транспортирал до болницата, като при
рентгенова снимка се установило, че кракът й е счупен и го гипсирали. Освен счупването имала и наранявания, като
направили дренаж на крака, тъй като една пръчка от арматурата на оградата се
забила в крака й и направила дупка. В. била 45 дни в гипс.
Около една година търпяла непрекъснати
болки и страдания, дори към настоящия момент при лошо време чувства болки в
глезена.
Съпругът й Д. помагал при обслужването,
тъй като сама не могла дори да отиде до тоалетната, без чужда помощ.
Придвижвала се с две патерици и това продължило около една година , а към
настоящият момент ходи с бастун. След инцидента изпитвала психически страх от
случилото се.
В. заяви, че получила лично по банков път от банка „ДСК“ от „Дженерали
застраховане“ сумата от 3000.00 лв., като обезщетение за увреждането. Смята, че
тази сума й е достатъчна.
За щетите по оградата „Дженерали
застраховане“ й заплатило около 400-500.00 лв., но тази сума не била достатъчна,
тъй като разходите по възстановяването й били около 600.00 лв.
Освен В., друг човек не е пострадал при
ПТП-то. Тя заяви, че съпругът й Д.В. починал през 2016г.
Свидетелката Ц.М.В. разпитана в с.з.
заяви, че тя управлявала на 16.07.2012г. въпросния автомобил, който е нейна собственост. Спомня
си, че ПТП-то е реализирано на 16.07.2012г. с нейният автомобил в тухлена ограда
в гр.Б.С. на ул. „Иванчо Съйнов”, като номера не си спомня.
Причината за катастрофата била дупка на
пътя с големи размери, с площ повече от един метър, но като дълбочина не си
спомня. В стремежа си да избегне дупката, автомобилът се завъртял, ударил се
странично в уличен стълб и била изтласкана в оградата въпреки, че не се движила
с висока скорост, а с определена за населеното място. В. извикала специализираните органи, като на място бил
съставен протокол за ПТП.
Съдът предяви на св.В. Протокол за ПТП
№1258818/16.07.2012г., като на зададените въпроси от ищцовото дружество същата отговори, че няма противоречия при
съставянето му от нейна страна и
специализирания орган. Заяви в с.з., че Протокола за ПТП е подписан лично от
нея срещу участник. Правилно са отразени констатациите в него от подписания
полицай и ги поддържа. Действително е настъпило ПТП на тази дата и правилно е
написано, че автомобилът е преминал през необозначена пътна дупка, както е
показано на схемата.
Имало нанесени щети по оградата, която
била паднала частично в самия двор.
Имало щети и по нейният автомобил-спукан радиатор, от който изтекла течността, автомобила бил леко огънат,
ожулване на боята отстрани на автомобила от стълба, като за други щети не си
спомня.
Нямало наранени хора, с изключение на
жената, която поливала градината си в двора на къщата.
В. посочи, че не е получавала
обезщетение от застрахователя „Д.З.”АД за претърпените имуществени вреди по
автомобила.
Другият свидетел Г.Х. заяви в с.з., че
вярно посетил ПТП-то извършено на 16.07.2012г. в гр.Б.С. на ул.“Иванчо Съйнов“,
като номера на къщата не си спомня.
Съдът предяви на св.Г.Х. ***18/16.07.2012г.,
като на зададените въпроси от ищцовото дружество същият отговори, че той го съставил, подписал
се лично в него срещу съставител и са верни констатациите, които са отразени в
КП.
Х. не си спомня нищо от
местопроизшествието на посочената дата, но заяви, че след като записал в Протокола
за ПТП, че е имало необозначена дупка на пътното платното значи я видял, но за
размери не си спомня.
Посетил местопроизшествието по нареждане
на дежурния полицай, по сигнал, но не
спомня от кого е получен сигнала. Спомня си, че тухлената ограда била паднала,
защото дълго време била покрита.
Разговарял с възрастната жена, но не си
спомня дали е имала телесни повреди и дали същите са били от падналата ограда,
тъй като било много отдавна.
Х. заяви, че потвърждава изцяло
механизма на ПТП, тъй като го отразил протокола за ПТП. Лично той се подписал в
Протокола за ПТП срещу съставител,
страните доброволно са го подписали в него и нямало противоречия между страните подписали
протокола.
По делото е допусната и изслушана САТЕ,
чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно,
пълно и обективно.
Вещото лице инж. В.И. заяви, че поддържа
заключението, като посетил мястото на произшествието. Извършил геометрично
измерване на ПТП, изготвил мащабна скица, в която позиционирал
местонахождението на процесната неравност спрямо място на удара между
автомобила и оградата.
Посочил е, че водача на л.а.“Сеат Ибиза“
с ДК № С 9152 КА се движил в дясната пътна лента на гр.Б.Слатина на ул.“Иванчо
Съйнов“ със скорост 68.18 км/ч в посока гр.Кнежа. Върху дясната пътна лента е
съществувало нарушение на асфалтовата покривка, изразяващо се в дупка с
размери: ширина и дължина около 30 см и дълбочина около 3 см. Водачът на
автомобила възприел дупката и частично се преустроил в насрещната пътна лента,
за да не премине през нея. В същият момент, когато челната част на автомобила
се намирал на около Sотс. = 38.93 м от мястото на
дупката в насрещната пътна лента, но в противоположна посоча водача на автомобила
възприел движение на товарен автомобил. За да не реализира насрещен удар В.
завъртяла кормилният кръг на волана в посока на часовниковата стрелка и
предприела ефективно спиране, в резултат на което десните гуми на автомобила
преминали през дупката. След преминаване през 16 см бордюр и южният тротоар,
челната част на МПС-то се ударило в оградата на дом № 29 със скорост 50.15
км/час. Вследствие на удара горната част на оградата е отхвърлена по посока
движението на процесното МПС в градината на дом № 29, където по същото време се
намирала пострадалата Й.В.. Теглото и посоката на отхвърляне на елементите от
съборената ограда, събарят пострадалата В. върху земята и причиняват телесни
повреди. Нанесените имуществени вреди на оградата на увреденият имот № 29 на
ул.“Иванчо Съйнов“ в гр.Б.Слатина се намират в причинно следствена връзка с
просеното ПТП. Реалната пазарна стойност на тези щети е 575.00 лв. Ликвидационните
разноски са не повече от 20.00 лв.
Вещото лице заяви в с.з., че определил
загубата на енергия, както и скоростта на движение на МПС в момента на удара в оградата и загуба на
напречната устойчивост.
Съобразно направените изчисления
определил характера и механизма на произшествието и стойността на нанесените
материални щети.
Към момента на огледа няма данни на
мястото на произшествието да съществува низходяща денивелация на асфалтовата
настилка в дясната пътна лента по посока гр. Кнежа. Има разлика между
извършения от него оглед и
произшествието, което е станало на 16.07.2012г., като е изминал дълъг период от
време, като е възможно същата дупка да не съществува и да е запълнена.
По делото е допусната и изслушана СМЕ,
чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно,
пълно и обективно
Вещото лице д-р Ф.Т. заяви, че поддържа
изготвената експертиза, като изготвил заключение, въз основа на представената
медицинска документация от която установил, че пострадалата В. е получила открито счупване
долната трета на десен малък пищял и пукване-счупване на вътрешния глезен на
ляв голям пищял. Тези увреждания са причинили трайно затруднение на движенията
на долен десен крайник с оздравителен период около 6-7 месеца, при нормален
оздравителен процес.
На поставеният от ищцовото дружество
въпрос в молбата-становище вх.№ 4599/26.06.2018г. експерта отговорил, че по принцип
В. е търпяла болки и страдания, които са характерни за този вид травма, а
именно счупване на кости, като интензитета на болките е бил по-голям към
момента на травмата и непосредствено след нея и постепенно болката е намаляла в
течение на оздравителния период.
Видно от документацията същата не е
претърпяла оперативна интервенция, а само гипсова мобилизация, като няма данни
как е приключил оздравителния процес, както и данни за настъпили усложнения от
типа на анкелоза.
При оглед на глезена на свидетелката Й.В.
в сградата на съдебната палата от вещото лице д-р Ф.Т., същият заяви, че В. се
придвижва трудно с помощта на помощно средство, като се оплаква в болки от таза
до пръстите на краката. В областта на десния външен и вътрешен глезен не се
установяват видими травматични и постравматични изменения, като е налице лек
оток на същия двустранно. Подобен оток се наблюдава в областта на ляв глезен.
Това обстоятелство не променя медикобиологичната квалификация дадена в СМЕ
По делото е допусната и изслушана ССчЕ,
чието заключение не е оспорено от страните и възприето от съда като вярно,
пълно и обективно.
Вещото
лице Т.П. заяви, че поддържа
изготвеното заключение, като посочи, че
„Д.з.“ АД е наредил плащане на сумата от 3000.00 лв. по щета № 196456 на
10.12.2013г. чрез платежно нареждане на Й.М.В.. Същата сума е постъпила по
сметката на 10.12.2013г. в Банка ДСК ЕАД клон Б.Слатина.
Сумата от 517.00 лв. по щета № 195156 е
постъпила на 31.07.2012г. по сметката на Д.В. в Банка ДСК клон Б.Слатина, а е
наредена от „Д.з.“ АД на 30.07.2012г.
Парите са усвоени от Й. и Д. В., като Д.В. е починал през
2016г. и сметката му е закрита.
Мораторната лихва върху главницата от
1758,50 лв. за периода от 04.03.2014г. до 21.09.2016г. е в размер на 456,65 лв.
От така изложената по-горе фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
I.По
отношение на главният иск предявен против Община Б.С..
Предявеният иск е с правно основание чл.213,
ал.1 КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД вр.чл. 49 ЗЗД. Цитираната
разпоредба от КЗ предвижда възможност с плащането на застрахователното
обезщетение, застрахователят да встъпи в правата на застрахования срещу
причинителя на вредата, до размера на платеното обезщетение. За да бъде уважен
така предявеният иск, страната следва да докаже наличието на следните
кумулативни предпоставки - валиден договор за имуществено
застраховане между увреденото лице и застрахователното
дружество; изплащане на застрахователното обезщетение от страна
на застрахователя; предпоставките по чл.49 ЗЗД - вреди; тези вреди да са причинени от лице, на което ответникът е
възложил работа; вредите да са причинени вследствие от противоправно деяние
(действие или бездействие).
В настоящия случай съдът
счита, че по делото по безспорен и категоричен начин се установи наличието на
горепосочените предпоставки.
На първо място с представената с и.м. Полица № 08112000251792 от 11.01.2012 г. съгласно сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
относно л.а. „Сеат Ибиза“, ищецът „Д.З.“
АД установи, че между него и
собственика на пострадалото МПС е налице валидно сключен договор за застраховка
в рамките на действие, на който настъпва застрахователното събитие.
На второ място безспорно се
установява от представените писмени доказателства, че е налице плащане на
застрахователя по реализирания застрахователен риск в рамките на сключения
договор.
Не се оспорва от ответната
страна, че процесното ПТП е настъпило в населено място в гр.Б.С. на ул.”Иванчо
Съйнов”, като на това място е била ситуирана дупка. Съдът счита, че от
представения протокол за ПТП, автотехническата експертиза и събраните гласни
доказателства, посочените обстоятелства се установиха безспорно, а именно, че
ПТП-то, посетено на място от органите на МВР е настъпило в платното за
движение по ул.”Иванчо Съйнов”, която се намира в границите на населено място гр.Б.С.
и едновременно е и участък от републиканската пътна мрежа, включително се
установи механизмът на настъпилото ПТП, причинно-следствената връзка между
същото и нанесените щети по автомобила и пострадалата Й.В..
Протоколът за ПТП, издаден
от служител на МВР в кръга на правомощията му в установената форма и ред,
представлява официален свидетелстващ документ. Като такъв той се ползва, не
само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството на
документа, но съгласно чл.179,ал.1 от ГПК и със задължителна материална
доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия.
В трайната практика на ВКС,
постановена по реда на чл.290 от ГПК се приема, че протоколът за ПТП, съставен
от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален
свидетелстващ документ, който се ползва, не само с обвързваща съда формална
доказателствена сила относно авторството на материализираното в него изявление
на съставителя, но и с материална доказателствена сила относно самото
удостоверено волеизявление.(Решение № 85/28.05.2009г. по т.д.№ 768/2008г. на
ВКС-ІІ т.о., Решение № 24/10.03.2011г. по т.д.№ 444/2010г. на ВКС- І т.о., Решение № 73/22.06.2012г. по т.д.№ 423/2011г. на ВКС-І т.о., Решение №
98/25.06.2012г. по т.д.№ 750/2011г. на ВКС-ІІ т.о.)
Същият, както и останалите писмени
документи представени с исковата молба от ищцовото дружество не се оспориха от
ответната страна и съответно производство по чл.193 от ГПК не е открито и
проведено.
Във връзка с оспорванията на ответника Община
Б.Слатина посочени в писмената му защита за липса на материалноправна
легитимация да отговаря по иска, съдът намира същите за неоснователни, предвид
следното:
В случая настоящият съдебен състав намира
за безспорно установено, че ул.“Иванчо Съйнов“ в гр.Б.С. в участъкът на който е
възникнало ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, определен с Решение на
Министерски съвет № 945/01.12.2004 г. под номер ІІІ-13-пътища втори клас/Б.С.-Кнежа/
и съгласно чл.8, ал.1 от Закона за пътищата е изключителна държавна
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 2
от Закона за пътищата, Агенция Пътна инфраструктура и общините
осъществяват съвместно по взаимна договореност дейностите по изграждането,
поддържането и ремонта на републиканските пътища в границите на урбанизираните
територии при условията и по реда, определени с правилника за
прилагането на закона.
За да изпълнят своите
нормативни задължения съобразно изискванията на чл. 55, ал. 2 ППЗП директорът
на Областно пътно управление-Враца и Вр.И.Д. Кметът на община Б.С. са сключили
на 02.11.2011 г. споразумителен протокол(л.(187 от делото), в който са
определили размера на средствата по чл. 48, т. 2,
б. „в” ППЗП за бюджетна 2012 г. според дължината на републиканските
пътища в границите на градовете, включително
и за републикански път № ІІ-13 (Б.С.-Кнежа).
В чл. 4, ал. 1 от споразумителния
протокол е предвидено, че организирането, възлагането и контрола на дейностите
по поддържането, в т.ч. и зимно поддържане на републиканските пътища в чертите
на гр. Б.С. се извършва от ОБЩИНАТА. Срока на споразумителният протокол е от
01.01.2012г. до 31.12.2012г. В приложение № 1 към споразумителният
протокол/л.189 от делото/ за път II-13 в т. 3 е посочена ул.“Иванчо Съйнов“.
Следователно, макар и
процесният път да е част от републиканската пътна мрежа, той се намира в
урбанизирате територии на гр. Б.С., поради което по силата на императивната
разпоредба, уредена в чл. 48, т. 2, б. „в” ППЗП, община Б.С. е длъжна да
поддържа и стопанисва този път съобразно транспортното му значение и
изискванията на движението, като това юридическо лице би притежавало пасивна материална легитимация по предявения
регресен иск.
С оглед на това неоснователно е
възражението на ответната Община Б.Слатина, че не е пасивно материално
легитимирана да отговаря по предявения иск. Имайки предвид показанията на
разпитаните свидетели Ц.В. и Г.Х. се
налага извода, че наличието на препятствие на пътя не е било нито обозначено,
нито обезопасено към деня на инцидента и това представлявала препятствие, което
е създавало опасност.
Съобразно разпоредбата на чл. 48, ал. 1, т. 2, б. в от ППЗП(действаща
към датата на процесното ПТП-16.07.2012г.) общините имат задължение да
организират дейностите по поддържане на републиканските пътища в границите на
градовете, като Агенция "Пътна инфраструктура" участва във
финансирането. Установено е, че произшествието е станало именно на участък от
републикански път в границите на град Б.С., поради което задължението по
поддържането (вкл. и по текущия ремонт) на републиканските пътища в границите
на градовете е на Общината. Ето защо отговорността за вредите, причинени
вследствие на неизпълнение на това задължение, носи съответно ОБЩИНА Б.С..
Съдът
намира за неоснователни направените възраженията на ответната Община Б.Слатина
в писмените бележки/л.270 от делото/ за съпричиняване на щетите, поради
несъобразяване от страна на водача на скоростта с която се движи според пътната
обстановка. В тази връзка следва да се отбележи, че от една страна задължението
на водачите по чл. 20, ал.1, т.2 от ЗДвП, по никакъв начин не ги задължава да
се съобразяват с евентуални дупки по пътя, тъй като по презумпция такива не би
следвало да има, а ако има такива то е налице неизпълнение на това задължение и
следва дупките да са сигнализирани. Именно това обаче в случая не се установява
да е налице. Сигнализирането им е задължение на този, който стопанисва пътя, а
след като ответника в това си качество не изпълнил задълженията си няма как да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. Освен това исковата
претенция на ищеца предявен против община Б.Слатина е за сумата 1758.50 лева-главница, която е половината от изплатено общо застрахователно
обезщетение в размер на 3517.00 лв.
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди, с включени в него 15.00 лева
ликвидационни разходи, което означава, че
е налице съпричиняване на вредоносният резултат от водача на автомобила и
общината.
Съгласно разпоредбата на чл. 213, ал. 1
от КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в
правата на застрахования против причинителя на вредата – до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски за неговото определяне. От
Протокола за ПТП №1258818/16.07.2012г.
се установява, че на 16.07.2012 г. на ул.“Иванчо Съйнов“ в гр.Б.С. е настъпило
ПТП, при което е увредено МПС - лек
автомобил „Сеат Ибиза“ с ДК № С 9152 КА, управляван от собственика Ц.М.В.,
което е попаднало в необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното
платно - дупка. От заключението на автотехническа експертиза се установява, че
уврежданията на пострадалата Й.В. и счупената ограда на имота находящ се в
гр.Б.Слатина, ул.“Иванчо Съйнов“ № 29 по своята форма и степен отговарят на
механизма на настъпилото ПТП. Поради това настоящата съдебна инстанция намира,
че причинените имуществени и неимуществени вреди се намират в пряка причинна
връзка с виновното поведение (бездействие) на лица - служители на Общината,
които са отговаряли за ремонта и поддържането на пътя, респ. които са били
задължени да контролират изправността и състоянието на пътната настилка, и причинените
на автомобила повреди. Следователно налице са всички предпоставки -
противоправно поведение, вреди и причинна връзка между противоправното
поведение и вредите, обуславящи възникване и съществуване на регресно право на
застрахователя по имуществената застраховка /ищецът/ за заплащане на платеното
от него на собственика на застрахованата вещ. Поради това, след изплащане на
дължимото застрахователно обезщетение от „Д.з.“ АД за последния възниква и
регресно вземане срещу ОБЩИНА Б.С.. Настоящият съдебен състав намира, че
фактическият състав на чл. 213, ал.
1 от КЗ е осъществен и предявения иск от „Д.з.“ АД *** Слатина е
основателен и следва да бъде уважен с всички законни последици.
Ответната Община Б.Слатина следва да
заплати на ищеца „Д.з.“ АД-София сумата от 1758.50
лева-главница, представляваща половината от изплатено общо застрахователно
обезщетение в размер на 3517.00 лв.
по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени
вреди, с включени в него 15.00 лева
ликвидационни разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на искова
молба-21.09.2016г./пред РС-София/ до окончателното й плащане.
II. По
отношение на иска за мораторна лихва-чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл.86 от ЗЗД при неизпълнение
на парично задължение длъжникът дължи законната лихва от деня на забавата.
Регресното право на застрахователното дружество, което
е заплатило застрахователно обезщетение и е встъпило в правата на
удовлетворения кредитор, става изискуемо в момента на заплащане на
застрахователното обезщетение, когато се поражда суброгационната претенция, но
тъй като това задължение не е срочно,
Община Б.С., която носи обезпечително-гаранционна отговорност на основание чл.
49 ЗЗД за причинените вреди от лицата, на които е възложила определена работа,
изпада в забава едва след получаване на покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В случая ищецът е изплатил обезщетение
на договорно основание, като регресното му право се поражда по силата на
закона. Ответната Община не е страна в произтичащото от договор правоотношение
между застрахователя и увредения-застрахован. Спрямо увредения Общината изпада в забава от увреждането (чл. 84, ал. 3 ЗЗД), но спрямо застрахователя изпада в забава едва след покана – арг. чл.84, ал. 2 ЗЗД (в този смисъл е и практика на
ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение № 86 от 10.07.2012 г. на ВКС по
т. д. № 467/2011 г., I т. о., ТК; Решение № 89/30.06.2010г. по т.д. № 985/2009
г. на ВКС, І ТО, решение № 178/21.10.2009г. по т.д. № 192/2009г. на ВКС, ІІ ТО;
Решение № 48 от 30.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 677/2008 г., I т. о., ТК;
Решение № 29/07.05.2009 г. по т.д. № 535/2008г. на ВКС, ІІ ТО).
В случая поканата за заплащане на
предявените регресни вземания е получена от ответника на 24.02.2014г. 04.03.2014
г., поради което ответникът е изпаднала в забава и дължи заплащане на
обезщетение за причинени вреди от неизпълнение на парично задължение в
темпорално отношение.
Исковата претенция е за периода от
04.03.2014г.(от дата, следваща дата на получаване на писмо покана
изх.№675/20.02.2014г, а именно 04.03.2014г. до 21.09.2016г.-дата на подаване на искова молба).
От заключението на допусната ССчЕ, което
не е оспорено от страните се установи, че мораторната лихва върху главницата от
1758.50 лв. за периода от 04.03.2014г. до 21.09.2016г. е в размер на 456,65 лв.
Предвид основателността на
иска за главницата, се явява основателен и акцесорния иск за мораторната лихва до размера
на сумата 456.65 лв., а за разликата над тази сума до пълният предявен размер
иска от 459.00 лв.следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
III.По
отношение на вторият евентуален ответник „Агенция за пътна инфраструктура“
София.
С оглед на това, че
главният иск с правно основание чл.213 от КЗ/отм./ вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.49 от ЗЗД предявен от ищеца „Д.З.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** против ответника Община Б.С. ЕИК: ********* гр. Б.С.-3200,
обл.Враца, ул. Климент Охридски № 68, се
уважава за сумата 1758.50 лева-главница,
представляваща половината от изплатено общо застрахователно обезщетение в размер на 3517.00 лв. по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, с включени в
него 15.00 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата от дата на завеждане на
настоящата искова молба-21.09.2016г./пред РС-София/ до окончателното й плащане,
както и за сумата 456.65 лв. - мораторна лихва за
периода от 04.03.2014г. до 21.09.2016г., то предявеният иск срещу вторият ответник „Агенция
За Пътна Инфраструктура“ София в условията на евентуалност, не следва да се
разглежда.
Постоянна и непротиворечива е съдебната
практика, че ако ищецът е предявил обективно съединени искове при условията на
евентуалност, то съдът се произнася по всеки един от исковете в поредността,
произтичаща от естеството на въведеното основание, като при уважаването на иска
на едно от основанията, съдът не дължи произнасяне по същество по останалите
евентуални искове./Р.117/31.05.2016г. по гр.д.№ 5673/2015г. на ВКС III
г.о./
С исковата молба ищцовото дружество не е
предявило против ответниците иск с правно основание по чл. 213, ал.
1 КЗ/отм./ вр.чл.45 ЗЗД вр.чл.49 от ЗЗД за осъждането им кумулативно
да заплатят изплатеното от ищеца застрахователно обезщетение. Предявило е претенции
за осъждане на ответниците при условията на евентуалност, като за първи
ответник изрично е посочен Община Б.С., а за втори евентуален такъв -„Агенция
За Пътна Инфраструктура“ София.
В случая ищеца заявява, че търси и може
да получи защита по втория (съединения) иск срещу АПИ, само ако не може да
получи защита по първия иск срещу Община Б.Слатина, тъй като произнасянето по
втория (евентуалния) иск, зависи от уважаването на първия, т.е. евентуално
съединения иск се счита предявен под условие и не се ли сбъдне условието, под
което евентуалният иск е предявен, съдът не може да се произнесе по него в
решението. Задължение за съда, да разгледа евентуалният иск, възниква само ако
отхвърли главния иск.
От доказателствата по делото по
безспорен начин се установява, че с подписването на споразумителен протокол
между АПИ и Община Б.Слатина от 02.11.2011г. отговорността по поддържането и
ремонтирането на републиканските пътища в чертите на гр.Б.Слатина визирана в
чл.4,ал.1 от него е на Община Б.Слатина, което изключва отговорността на АПИ и
я прави ненадлежна материалноправна страна в процеса.
Следователно съдът в мотивите на решението
си посочва, че с уважаването на главния иск, по отношение на евентуалния иск не
следва да се произнася и не следва изобщо да постановява отделен диспозитив.
IV. РАЗНОСКИ:
Ищеца е поискал присъждане на
разноски/л271 от делото/, както следва: 120.34 лв. заплатена държавна такса за
първият ответник(Община Б.Слатина), 120.34 лв. заплатена държавна такса за вторият
ответник(АПИ-София), 416.52 лв. депозит за вещо лице по САТЕ, 200.00 лв. депозит за вещо лице по СМЕ, 200.00 лв. депозит за вещо лице по ССчЕ, 60.00 лв. депозит за 3(трима) души свидетели
и 450.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Първият ответник Община Б.С.
е поискала разноски в размер на 200.00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съгласно приложеният списък по чл.80 от ГПК/л.140 от делото/.
Вторият ответник АПИ-София е
поискал разноски в размер на 300.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, съгласно
приложеният списък по чл.80 от ГПК/л.190 от делото/.
Съгласно установената практика и
съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 от ГПК, приложима по аналогия съгл. чл.46,
ал.2 от ЗНА, право на разноски има и ответникът по евентуалния субективно съединен
иск, когато евентуалният иск не е разгледан,
т.е „Агенция „Пътна инфраструктура“. В случая дължимите разноски са за
юрисконсултско възнаграждение, съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, тъй
като ответната АПИ е била представлявана в производството по делото от надлежно
упълномощен юрисконсулт.
Имайки предвид, че правото на разноски
е признато от закона имуществено право за
възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за
защита по иницииран срещу нея съдебен
процес и следвайки логиката на чл.78, ал.4 от ГПК, то страната, която в
случая дължи разноски на ответната АПИ е ищецът в производството – този, който
е инициирал производството против Агенцията, като е насочил исковата си
претенция, макар при условията на евентуалност, срещу нея.
Ищеца „Дженерали Застраховане“-следа да заплати на Агенция “Пътна Инфраструктура”-София сумата от 300.00 лв.
разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Предвид гореизложеното и
претенцията на ищеца за разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответната
Община Б.Слатина следва да бъде осъдена
да му заплати общата сума от 1445,33 лв. съразмерно с уважената част от
исковете.
При този изход на делото на
ответната Община Б.Слатина не й се дължат разноски.
Водим от гореизложените мотиви и на основание чл.213,ал.1,т.1 от КЗ/отм./, вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.49 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Община Б.С. с ЕИК: ********* със
седалище и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Д.З.“
АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, на основание чл.213,ал.1,т.1 от КЗ/отм./,
вр.чл.45 от ЗЗД вр.чл.49 от ЗЗД сумата от 1758.50 лева-главница, представляваща
половината от изплатено общо застрахователно обезщетение в размер на 3517.00 лв. по застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите за имуществени и неимуществени вреди, с включени в
него 15.00 лева ликвидационни
разходи, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на завеждане на искова
молба-21.09.2016г./пред РС-София/ до окончателното й плащане, както и на основание чл.86
от ЗЗД мораторна лихва в размер на 456.65 лв.
за периода от 04.03.2014г. до 21.09.2016г., като
за разликата над тази сума до пълният предявен размер от 459.00 лв. ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА на
основание чл.78,ал.1 от ГПК Община Б.С. с ЕИК: ********* със седалище и адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.З.“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, направените по делото
разноски в общ размер 1445.33 лв.,
съразмерно с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на „АГЕНЦИЯ “ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА” ЕИК № 00695089 с
адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3, сумата от 300.00
лв./Триста
лева/, разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред Врачански окръжен съд от уведомяване на страните по делото, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: