Мотиви към присъда по НОХД N
3386/2012г. по описа на ПРС, ХII н.с.
Пловдивска районна прокуратура е повдигнала
обвинение срещу Д.М.Л. и същият е
предаден на съд за извършено престъпление по чл. 325,ал.2,вр.ал.1, вр.чл.26,ал.1 от НК за това,
че на 14.05.2012 г. в г.Хисар обл.Пловдив при условията на продължавано
престъпление е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото като деянието е съпроводено със
съпротива срещу орган на властта -**** Й.А.Г. от група „Охранителна полиция”
при РУ”Полиция” гр.Хисар и**** Й.С.К. от група „Охранителна полиция” при
РУ”Полиция” гр.Хисар, изпълняващи задълженията си по опазване на обществения
ред, като деянието по своето съдържание се отличавало с изключителен цинизъм и
дързост.
В
съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа обвинението със същата правна квалификация на деянието и
моли подсъдимият да бъде признат за виновен.
Подсъдимият в съдебно заседание даде подробни обяснения по обвинението като не призна
вината си. Лично и чрез процесуалния си представител моли съда да бъде признат
за невинен.
Съдът,
след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, намери за установено
следното:
Подсъдимият
Д.М.Л. е роден на *** ***. Б. е
и български гражданин,със средно
образование, неженен, не осъждан , ЕГН
**********.
Към инкриминирания период подсъдимият Л.
живеел със семейството си в ********“. Семейството на подсъдимия се състояло от
родителите му и по-малките му сестри и брат Х., Й. и И Л.
На 13.05.2012г. вечерта подсъдимият бил
заедно с вуйчо си – св.Х. Г.П. и свои
приятели, сред които св.Р.С.Б. и св.М. Д Б. на гости в дома на свой познат в
гр.Х., кв.М. на ул.”З.”. Подсъдимият бил
паркирал автомобила си марка”Мазда 626 с рег. № в двора на тази къща. Автомобилът бил с отворени врати и от него се чувала
силна музика. Силният шум от автомобила подразнил живеещия в съседната къща
св.М.П.Б.. Същият се обадил на полицейски служители при РУП гр.Хисар за
съдействие. Малко по-късно в къшата, в която били подсъдимият и компанията му
пристигнали св.Й. К. и св.Й. Г. – полицаи при група „Охранителна полиция”
при РУП гр.Хисар. Двамата извършили
рутинна проверка на всички присъстващи, включително и на Д.Л., който представил
личната си карта. Подсъдимият казал на полицейските служители, че автомобилът,
от който звучала музика е негов. Свидетелите Г. и К. предупредили подсъдимия да
намали музиката и му обяснили, че ако шумът продължи, ще му съставят акт за
нарушение на Наредба № 1 на Община Хисар. След това подсъдимият Л. намалил
музиката и полицейските служители си тръгнали.
По-късно същата вечер, а именно около 23,30
ч. живеещият в съседство св. М.Б. отново чул силен шум от страна на къщата, в
която бил подсъдимият, както и суетене около автомобила. Същият се притеснил,
че автомобилът може да се управлява от лице, употребило алкохол. Заради това
той се обадил на св. Й.Г. и го предупредил, че автомобилът тръгва. Тъй като
свидетелите Г. и К. вече знаели, че автомобилът е на подсъдимия, същите се
насочили с патрулния автомобил към улицата, на която знаели, че живее
подсъдимия и зачакали прибирането му.
В
това време подсъдимият подкарал лично автомобила си, в който се качили и
свидетелите Х.П., М.Б. и Р.Б.. Свидетелите Б. и Б. *** подсъдимият и св. Х.П.
продължили. По пътя минали през ул.”Бузлуджа”, където св.И.К.М. бил спрял на
пътното платно лекия си автомобил марка „Фолксваген Венто” с рег.№ . Подсъдимият
спрял автомобила си до този на св. М., отворил прозорчето на шофьорската врата
и попитал св. М. дали има проблем. Свидетелят М. отговорил, че няма проблем и
подсъдимият продължил с автомобила си към дома си. Св.М. възприел, че
подсъдимият е в нетрезво състояние и решил да предупреди за това служители на
полицията. Но тъй като не носил в себе си телефон, потеглил с автомобила си, за
да потърси патрулния автомобил. Вече в първия час на 14,05,2012г. забелязал
този автомобил на ул. „Х.“, на около 150 м. от дома на подсъдимия и разказал за случилото се на полицейските
служители, като им споделил, че водачът на лек автомобил „Мазда” бил във видимо
нетрезво състояние. Докато траел разговора, тримата свидетели Г., К. и М. видели
колата на подс.Л. ***, движейки се без
включени светлини. Св.М. посочил на полицаите, че това е автомобила, за чийто водач разказва и свидетелите Г. и К. последвали автомобила на
подс.Л.. Подсъдимият паркирал пред дома
си и излязъл заедно със св. П.. В това време двамата полицейски служители също
паркирали автомобила си и разпоредили на подсъдимия и св. П. да останат.
Последните не се подчинили и побегнали навътре към къщата. Двамата полицаи ги
последвали и също влезли в къщата. Вътре подсъдимият и св. П. влезли в една
стая, в която ги последвали свидетелите Г. и К. и казали на подсъдимия, че
трябва да излезе навън, за да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол. Подсъдимият не се подчинил,
поради което св.К. го хванал за
лявата ръка с цел да го подкани да
излезе навън. В този момент подсъдимият
започнал да се върти, да се опитва да се удари в заобикалящите го
предмети и да се заканва на полицаите,
че ще ги уволни. Същият започнал да крещи, че го бият. В това време свидетелят
П. се намирал в същата стая, а от създалата се суматоха се събудили спящите в
съседната стая свидетели Й., Х. и И Л и излезли в коридора. Децата започнали да
пищят и дърпат полицаите. Подсъдимият продължавал да се опитва да се
самонарани, поради което св.Г. го хванал също за другата ръка и така
двамата полицаи извели подсъдимия навън до патрулния автомобил. Тъй като
подсъдимият продължавал със съпротивата си,
бил опрян на предния капак на автомобила, за да му бъдат поставени белезници. В това време
същият продължавал да обижда и заплашва полицейските служители. Отправил им
следните реплики:” Какво искате, искате да ме
ли?”, „Не вие, аз ще ви ”. С едната си
ръка хванал дясната чистачка и я
изкривил. Едновременно с това ударил главата си
в капака на автомобила и разцепил долната си устна. След всичко това
св.К. успял да сложи белезници на ръцете
на Л. и го вкарал в полицейския автомобил. Вътре подсъдимият започнал да плюе
като от раната на устатата му купето на автомобила се изцапало с кръв,
продължил да се мята и дърпа.
По този начин всички пристигнали в сградата
на РУП Хисар, където двамата полицаи въвели подсъдимия. Пристигането им било
отбелязано от д. п. - св. С К, както и
от осъществяващия охрана на у. п. – св. КА. Последният имал задължение да
охранява доведените в РУП лица, поради което влязъл вътре и стоял
непрекъснато заедно с подсъдимия. В
управлението подсъдимият продължил да псува и обижда полицаите и да се заканва
със саморазправа. След това започнал да повръща и симулирал, че изпада в
безсъзнание. Заради това св. К се обадил на Бърза помощ. След известно време в
управлението пристигнал екип на БП с лекар св. Н К. Същият извършил преглед на
подсъдимия, провел разговор с родителите му, които се намирали пред
управлението. Свидетелят К прегледал на голо подсъдимия и не установил никакви наранявания, освен
цепната устна. Не установил също и други медицински отклонения в състоянието му
и след като извършил прегледа и оформил документите си, напуснал
управлението.
От заключението на назначената и изготвена
съдебно-психиатрична експертиза по делото се установява, че Д.М.Л.
не се води на диспансерно наблюдение към ЦПЗ – Пловдив, не е имал
психични проблеми до сега, не е лекуван в психиатрично заведение. Разбирал е
свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си към
инкриминирания период. Бил е в състояние на обикновено/просто/алкохолно
опиване, дисфорично по своята форма, в неговата гневно-нападателна
разновидност, без данни за патологично или усложнено опиване, нито данни за
алкохолна или друга психоза, както и данни за болестна /психотична/ мотивация на
поведението му. Може да възприема и
възпроизвежда фактите от значение за делото и да дава достоверни
обяснения за тях, ако желае, може да участва пълноценно в наказателния процес
като обвиняем и да се защитава сам. Може да разбира и да ръководи постъпките
си.
Горното
заключение се повтори в изготвената в
съдебно заседание комплексна психиатрично психологична експериза като в същата
вещите лица допълниха, че за подсъдимия
са присъщи черти на враждебност, конфликност, гневни отреагирвания,
подозрителност и свръхчувствителност към критичните забележки по негов адрес.
Склонен е към построяване на умозаключения, свързани с недоброжелателството на
околните, с изпреварваща враждебност в изказванията и поведението. Като цяло е
тревожен, емоционално лабилен и неустойчив тип личност.
От
заключенията на изготвените в съдебно заседание комплексни психиатрично
психологична експеризи се установи, че
свидетелите Х. и Й. Л са склонни към преувеличаване и субективно интерпретиране
на факти и събития при тяхното излагане. Х.Л. е податлива на внушения,
емоционално лабилна и неустойчива е, лесно внушаема и манипулативна. А при Й.Л.
е налице социална желателност.И двете свидетелки не страдат от психично
заболяване, възприемат обективната действителност и могат да дават показания.
Не са достигнали психическа зрялост. Личността на Х.Л. е в процес на формиране, недооценъчна
е и с намален самоконтрол.
От
заключението на следващата изготвената в съдебно заседание комплексна
психиатрично психологична експериза се
установи, че малолетния И Л. е с нормално физическо и психическо развитие за
възрастта си, не страда от психиатрично заболяване. Той е зависим от значимите
за него възрастни и е податлив на внушения поради малолетието си.
От
заключението на изготвената в
съдебно заседание СМЕ се установи,
че при извършения преглед на подсъдимия
след инкриминираната нощ е било установено ивичесто охлузване / драскотина/ по лигавицата на долната устна,
както и слабо личащо кръвонасядане с жълно зелен цвят по лявата подбедрица.
Тези увреждания е възможно да бъдат причинени с удар върху или с твърд, тъп
предмет, включително е възможно наряването на устната да се получи чрез удар
върху ръб, или край на капак на
автомобил.
Съдът
възприе и кредитира в присъдата си заключенията на вещите лица като изготвени
обективно, с необходимите професионални знания и опит в съответната
област.
За да постанови
присъдата си Съдът прие за безсъмнено установена именно така описаната
фактическа обстановка.
Гореописаната
фактическа обстановка се установи по несъмнен начин от следните, събрани по
делото доказателствени материали - от обясненията на подсъдимия, дадени в
съдебно заседание, в кредитираната им от Съда част, от свидетелските показания на свидетелите
Й.Г., Й.К., М.Б., И.М., С К, К А, Н К и показанията на свидетелите М.Б., Р.Б.,
Х.П., Й., Х. и И Л, в кредитираната им от съда част, всички дадени в съдебно заседание, от проведените в
съдебно заседание очни ставки между подсъдимия и всеки от свидетелите Г. и К.,
както и между свидетеля П. и всеки от свидетелите Г. и К., от заключението на назначената в хода на досъдебното
производство и изслушано в хода на съдебното следствие на СПЕ за подсъдимия, от
заключенията на назначените в хода на съдебното следствие комплексни
психиатрично психологична експеризи за Д., Й, Х. и И Л и СМЕ за подсъдимия,
както и от писмените доказателства, събрани на предварителното производство,
прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения
материал - свидетелство за съдимост,
характеристична справка за подсъдимия и писмените доказателства, събрани в хода
на съдебното следствие, прочетени на основание чл.283 от НПК и надлежно
приобщени към доказателствения материал – възпитателни дела, социални доклади,
грамоти.
Между
доказателствата по делото се очерта едно основно противоречие. От една страна
свидетелите Г., К., М. заявиха, че в
процесната нощ подсъдимият е управлявал
автомобила си и поради неизпълнение на полицейско разпореждане свидетелите Г. и
К. са влезли в дома му и са го извели до патрулния автомобил без да упражняват
върху него каквото и да било насилие. От друга страна подсъдимият и свидетелите
П., Б. и Б. заявиха, че автомобилът е бил управляван от св. П., а подсъдимият и
свидетелите П., Й., Х. и И Л заявиха, че без видима причина свидетелите Г. и К.
са нахлули в дома им, където нанесли бой
над подсъдимия и св. П.. При изследване на това противоречие съдът взе предвид
следното:
Свидетелите
от първата група, а именно Г., К. и М. нямат помежду си нито роднинска, нито
приятелска, нито каквато и да било връзка. Първите двама са полицейски
служители, които са изпълнявали служебните си задължения през процесната нощ, а
последният е случайно намиращ се на пътя на автомобила на подсъдимия водач на
МПС. При това и тримата свидетели са категорични, че именно подсъдимият е
управлявал автомобила си в инкриминираната нощ. Свидетелят М. е разговарял с
подсъдимия, седящ на шофьорското място на автомобила си и го е видял как спира
и потегля с автомобила. А двамата полицейски служители са видели как
подсъдимият слиза от шофьорското място на автомобила си и се затичва към дома
си. Показанията на тримата свидетели са напълно логични и последователни.
Същите не само че намират пълна подкрепа помежду си, но и не съдържат каквито и
да било съмнения относно достоверността им.
Напротив, пресъздават възприетите събития с идентичност дори в
подробности, което свидетелства единствено, че пресъздават действително
настъпили събития. Съдът не приема за
основателно възражението на защитата, че показанията на двамата полицейски
служители са недостоверни, тъй като двамата свидетели са в колегиална връзка
помежду си. На първо място липсват каквито и да било съмнения относно
достоверността на тези показания. От друга страна същите, както вече беше
отбелязано, намират пълна подкрепа в показанията на св. М. относно
обстоятгелството, че именно подсъдимият е управлявал автомобила си. Същите
показания намират отново пълна подкрепа в показанията на свидетелите К, А и К
относно други обстоятелства, а именно че върху подсъдимия не е упряжнявано
насилие, както и че именно от страна на последния са били отпрявани нецензурни,
обидни и заканителни реплики към двамата полицаи.
Ако се приеме, че всички посочени по-горе
свидетели лъжат, то следва да се приеме, че е налице една странна конспирация,
по силата на която група независими един от друг лица – четирима полицаи,
случаен гражданин и лекар, пристигнал след обаждане на публичния телефон на
БП, са се наговорили да свидетелства за несъществуващи
обстоятелства и то именно спрямо подсъдимия. За такава конспирация, обаче, по
делото не бяха събрани доказателства. Нещо повече, не е налице каквато и да
било дори хипотетична причина, поради която всички тези лица да извършат такова
лъжесвидетелстване. Нещо повече, няма никакви доказателства относно
евентуална причина тези лица,
хипотетично желаещи да навредят на някой добросъвестен гражданин, да са си
избрали като жертва именно подсъдимия. А не например който и да било друг жител
на Хисар, никой от неговите приятели, нито дори вуйчото, който е бил в същата
кола и къща и е бил също така удобна жертва. И докато всички тези предположения
на защитата остават в сферата на несъществуващите хипотези, по делото са налице
несъмнени доказателства относно правдивостта на показанията на описаните свидетели. Допълнителна подкрепа на извода,
че показанията им са правдиви се съдържа във вътрешните противоречия на останалите свидетелски
показания, събрани по делото, както и на обясненията на подсъдимия.
Освен
че подсъдимият и св. П. заявиха, че в процесната нощ свидетелите Г. и К. са
нахлули в дома на подсъдимия, същите заявиха категорично, че двамата полицаи са
нанесли бой върху двамата. Същото потвърдиха в показанията си двете сестри и
братът на подсъдимия.
Между тези гласни доказателства, обаче,
съществуват съществени противоречия. На първо място в обясненията си
подсъдимият и в показанията си св. П. заявиха, че всеки един от тях е бил бит
от само един полицай – единият полицай е билл подсъдмия, а другия – св. П.. При
това подсъдимият заяви, че вуйчо му – св. П. и полицаят, който го е бил, са се
намирали зад него, той не се е обръщал и не е видял какво се случва. Нещо
повече, в този момент е получавал удари и се е присвивал, пазейки се от тях. Но
въпреки това е сигурен, че полицаят е биел св. П.. Подсъдимият не успя да
обясни поради каква причина е придобил тази сигурност. На следващо място
свидетелите Й. и Х. Л заявиха в показанията си, че са видели с очите си как
двамата полицаи бият брат им и св. П.. И двете свидетелки разказаха за
продължителен бой, при който полицаите с две ръце са нанасяли множество удари
по цялото тяло и на подсъдимия и на св. П..
Дори св. Х.Л. илюстрира показанията си с показване с ръце на въртеливи
движения, наподобяващи нанасяне на множество и бързи удари. Отново св. Х.Л.
заяви, че полицаят, който е биел брат й е държал в ръцете си белезници. При
това тя заяви, че той е удрял брат й с
юмруци, но не го е удрял с държаните в ръцете белезници. Само по себе си това
изказване е обективно недостоверно. Ноторен е факта, че белезниците са с обла
форма и са изготвени от метал, който не е гъвкав и не може лесно да бъде
прегънат. При това големината им е приблизително колкото човешка длан. При това
положение е необяснимо как човешки длани
ще могат да държат белезници с подобна големина, едновременно с това дланите да
са свити в юмруци и да нанасят удари така, че да не се ползват белезниците. На
следващо място налице е противоречие в показанията на свидетелите Й. и Х. Л,
св. П. и обясненията на подсъдимия с показанията на най-малкия брат – св. И Л..
За разлика от останалите, които заявиха, че всеки един от полицаите
самостоятелно е нанесъл бой - единият на
подсъдимия, другия на св. П., св. И Л. заяви, че е видял - отново с очите си - как само единият полицай
удря едновременно и двамата с юмруци. При това илюстрира думите си със същите
движения, използвани от сестра му. При
положение, че всички изброени лица пресъздаваха действително въприети събития,
това противоречие – кой полицай кого е бил и дали и двамата са биели едно лице
- не би следвало да е налице. Самият
факт, че същото е налично, води до извода, че всички тези лица не пресъздават
действително настъпили събития, а свидетелстват за неверни събития, които са
предварително обмислени и заучени. Още
повече св. И Л. категорично заяви, че полицаят, който е извършил този бой не се
намира в съдебната зала. А в нея по същото време се намираха и св. Г. и св. К..
За присъствал трети полицай в дома на подсъдимия, не се споменава в нито едно гласно
доказателство. Освен обсъдените противоречия, горните показания на цитираните
свидетели съдържат в себе си още едно основно противоречие с показанията на св.
П., а именно относно продължителността на нанесения му бой. В противоречие с
категорично заявеното от горните свидетели, че боят, нанесен върху св. П. се е
състоял от множество удари, илюстрирани с жестове с ръце, които са попадали из
цялото тяло на свидетеля, самият адресат на този „бой“, - св. П. заяви в
показанията си, че е получил един единствен удар от единия полицай, а именно в
областта на челото. Тоест, самият адресат на твърдяния бой заяви, че не само че
не е получил множество удари, но и единствения получен удар е бил не в тялото,
а в главата. При тези същестевни противоречия няма как да се приеме че
показанията и свидетелите Х., Й., И Л и П., както и обясненията на подсъдимия в тази им част са
достоверни. Подкрепа на извода за недостоверност на обсъжданите гласни
доказателства се съдържа и в още едно
обстоятелство. Горните лица заявиха, че по време на боя единият полицай е
ударил и св. Й.Л. – един път с ръка по ръката, след което я е ритнал в кръстта.
Самата свидетелка заяви, че тези удари са й причинили значителна болка, тя е
разказала на родителите си за тях и за болката си и въпреки това не е била
отведена на лекар, тъй като в гр. Хисар не е имало лекар по съдебна мадицина.
Тоест, налице е стремеж не да се овладее болка, или други поражения на здравето
чрез посещение при лекар, а единствено освидетелстване от съдебен лекар.
Обективно е необяснимо как двама родители могат да останат равнодушни към
разказаната им болка от страна на детето им.
Допълнителни аргументи за недостоверността
на показанията на свидетелите Й., Х. и И Л съдът намери в приложените по делото
възпитателни дела, от които е видно, че
двете сестри на подсъдимия вече са извършили престъпления като малолетни –
тоест извършването на престъпления вече е допустимо от макар и детското им
съзнание, както и в заключенията на изготвените за тримата по делото
психиатрично психологични експертизи.
Тези множество противоречия в обсъдените
гласни доказателства даде основание на съда да приеме същите за недостоверни и
относно следващото противоречие, а именно че единият полицейски служител е
ударил подсъдимия вече пред патрулния автомобил по лицето. С оглед на
обсъдените противоречия на горните гласни доказателства, относно всички обсъдени противоречия съдът
даде вяра на показанията на свидетелите Г. и К. и прие, че на първо място в
процесната нощ именно подсъдимият е упрявлавал автомобила си. На следващо място
съдът прие, че свидетелите Г. и К. са влезли в дома на подсъдимия поради това,
че последният е отказал да се подчини на разпореждането им да остане навън.
Относно последващите събития съдът прие, че в дома на подсъдимия двамата
полицейски служители не са упражнили физическо насилие над нито едно лице, а са
извели за ръцете подсъдимия, който сам е наранил устната си в капака на
патрулния автомобил. За обективната възможност на последното обстоятелство
заяви и вещото лице – медик, който уточни, че подобно нараняване е възможно да
се причини от удар на лицето в края на капака на автомобил. За да даде вяра на
показанията на двамата полицейски служители съдът отчете, както вече беше
отбелязано, че същите са напълно логични и последователни и намират подкрепа в
различните изнесени в тях обсотятелства в показаниятя на съвсем независимите
свидетели К, А, Б., М. и К. За да им даде вяра съдът прие отново и наличната
недостоверност на противоречащите им гласни доказателлства, обсъдени по-горе.
При така установената по категоричен и
несъмнен начин в хода на настоящото производство фактическа обстановка Съдът зае
становище, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 325,ал.2,вр.ал.1 от НК.
От
обективна страна подсъдимият на 14.05.2012 г. в г.Хисар обл.Пловдив е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото, а именно отправил е към полицейските служители
Г. и К. множество нецензурни думи и закани. При това подсъдимият е съпроводил деянието си със съпротива срещу
същите тези двама служители, които в служебното си положение на полицаи от
група „Охранителна полиция” при РУ”Полиция” гр.Хисар, изпълняващи задълженията си по опазване на
обществения ред, представляват орган на властта. Отделно от това множеството
отправени обиди и закани, както и продължителната съпротива и то спрямо
полицейските служители отличава деянието
на подсъдимия с изключителен цинизъм и дързост.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия при форма на вина пряк
умисъл като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е
настъпването на общественоопасните му последици и е желаел настъпването им. В
представното съдържание на умисъла на подсъдимия е било включено както
знанието, че извършва непристойни действия, нанасяйки обиди и закани именно към
полицейски служгители, така и знанието, че проявената съпротива и опит да се
самонарани води до по-високата степен на опасност на извършеното деяние,
характеризиращо се с дързост и цинизъм спрямо полицейски служители.
След изясняване на горната фактическа
обстановка и след изчерпване възможността за събиране на нови доказателства,
съдът прие, че в конкретния казус се касае за едно деяние, извършено от
подсъдимия и не се събраха доказателства относно това същият да е извършил
няколко отделни деяния при условията на продължавано престъпление.
Всички отправени обиди и закани, нарушили обществения ред, подсъдимият е
отправил срещу двамата подсъдими в непродължителен период от време – по време на извеждането му от дома му до полицейския
автомобил и непосредствено след това в полицейското управление. Съдът не приема
тезата на прокуратурата, че се касае за отделни деяния. Не е налице отчетливо
прекъсване на едно деяние и започване на ново такова. Напротив, налице е едно
единствено дяние, продължило във времевия участък на процесната нощ. Още повече
не е налице и отделен умисъл у подсъдимия за извършване на отделни деяния.
Напротив, налице е умисъл за извършване на едно продължено престъпление.
С оглед на изложеното съдът прие, че по
делото не беше доказано по изискуемия от разпоредбата на чл. 303,ал.2 от НПК
несъмнен начин нито от обективна, нито от субективна страна подсъдимият да е
извършил отделни деяния при условията на продължавано престъпление, поради
което го призна за невинен досежно това обстоятелство и го оправда за
квалификацията на извършеното от него престъпление по чл. 26,ал.1 от НК.
При индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия Съдът отчете като смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно
минало, както и липсата на други противообществени прояви. Като отекчаващо
вината обстоятелство Съдът отчете високата степен на обществена опасност на
подсъдимия. Тази степен съдът изведе от самият факт на организиране на защитна
позиция чрез набавяне на множество свидетели, които да лъжесвидетелстват. Като
анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства настоящият съдебен
състав счете, че в конкретния казус е налице превес на смекчаващите вината
обстоятелства и би следвало да се определи размера на предвиденото наказание
лишаване от свобода над минималния, предвиден в НК, но под средния за
конкретното престъпление. Ето защо Съдът и наложи на подсъдимия наказание при условията на чл.54 от от НК – една година лишаване от свобода.
Според преценката на Съда именно това наказание се явява съответно на степента
на обществена опасност на деянието и дееца, поради което и е справедливо.
С оглед
чистото съдебно минало на подсъдимия Съдът зае
становище, че необходимият поправително-превъзпитателен и
принудително-възпиращ ефект, каквито са смисълът и значението на
наказанието,визирани в чл.36 от НК биха
се постигнали с успех и без ефективното изтърпяване на така наложеното
наказание лишаване от свобода. Ето защо и на основание чл.66,ал.1 от НК изпълнението на наказанието, наложено на
подсъдимия беше отложено за срок от 3
години. С оглед завишената степен на обществена опасност на подсъдимия съдът
счете, че е подходящо в конкретния казус в срока на определения изпитателен
срок да бъде постановена и пробационна мярка. За най-подходяща съдът прие пробационна мярка
задължителна регистрация по настоящ адрес с периодичност три пъти седмично, а
като най-подходящ размер – една година. Поради това и на основание чл. 67,ал.3
от НК съдът постанови тази пробационна мярка спрямо подсъдимия.
На
основание чл.59,ал.2, вр.ал.1 от НК от
така наложеното наказание Съдът приспадна времето на предварително задържане по
чл. 65 от ЗМВР, а именно от 14 до 17,05,2012г.
С оглед
изхода на делото и на основание чл.189,ал.3 от НПК в тежест на подсъдимия
Съдът възложи направените по делото
разноски в размер на 975 лв.
По
изложените мотиви Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с
оригинала
Секретар:
МГ