НОХД № 2321/2011г.
МОТИВИ :
Срещу подс.И.Б.В. *** е внесен от РП Пазарджик
обвинителен акт за престъпление по чл.216 ал.5 предл.1-во от НК във връзка с
чл.216 ал.1 от НК, за това, че за това, че в периода от края на м.юли 2008г. до
началото на м.март 2009г. в гр.С., обл.Пазарджик, действайки като посредствен
извършител, мотивирайки М.Д.К. *** и други неизвестни лица, по начин изключващ
вината им /демонстрирайки, че многофункционална сграда в квартал 120 по плана на гр.С., находяща се
в гр.С., бул.”***”№48 е негова собственост/ е повредил противозаконно чужда
недвижима вещ, нареждайки демонтаж на покрива на сградата, чрез сваляне на
цялата LT-ламарина, а именно: трети и четвърти етаж на описаната сграда, като с
деянието си е причинил значителни вреди на „Първа инвестиционна банка” АД-клон
гр.Пазарджик, представлявана от управителя П.С.П. *** обща стойност
61 718,87 лв.
С влязла в сила присъда на РС
Пазарджик по НОХД № 5/2011г. по описа на ПРС подс.И.Б.В. е бил признат за
невиновен и оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение, а именно за
това да е извършил деянието в периода от края на месец юли – до месец август
2008г. включително, както и да е причинил вреди за разликата до размера от
61 718.87 лв.
В останалата част присъдата на РС
Пазарджик по НОХД № 5/2011г. по описа на ПРС е била отменена с решение на ПОС по
ВНОХД № 735/2011г. по описа на ПОС и е било върнато делото за ново разглеждане
от друг състав на ПРС.
Подсъдимият не се признава за виновен по
предявеното му обвинение и дава обяснения по делото. Твърди, че не е извършил
престъплението, в което е обвинен. Твърди, че е закупил сградата през 1994г. в
качеството си на ЕТ. След като я закупил направил подобренията. Подобренията
били направени с лични средства и се изразявали в дървена конструкция, върху,
която се е положила ЛТ ламарина. Подсъдимият твърди, че не е предполагал, че
след като си вземе неговата ламарина ще се нанесе някаква вреда на сградата,
тъй като тя е била изградена без подобрения по проекта. Тези подобрения били
направени след 2000 година Подсъдимият твърди също така, че е наредил да се
демонтира ламарината, за което се е подписал и на приемо-предавателния протокол
с представителя на **.
Моли да бъде оправдан, тъй като ламарината
е била негова и не е извършил престъпление.
Прокурора поддържа обвинението и
пледира за осъдителна присъда и налагане на наказание лишаване от свобода на
подсъдимият, което да бъде отложено за определен изпитателен срок. В
пледоарията си прокурора застъпва тезата, че обвинението е доказано от
събраните по делото доказателства и че по делото е доказано, че подсъдимия е
извършил престъплението при евентуален / косвен / умисъл.
Защитата пледира за оправдателна
присъда, поради недоказаност на обвинението. Становището на защитата, е че подс.В.
не е извръшил престъпление от обективна и субективна страна. Алтернативно
защитата пледира, че деянието е извършено по непредпазливост, което
престъпление е от частен характер и се преследва с тъжба на пострадалия.
Пазарджишкият районен съд, като
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното :
През периода от 1994г. до 24.08.2007г. подс.И.В. бил едноличен
собственик на капитала и управител на „**** 2000” ЕООД - гр.Пловдив.
Именно в това си качество на 30.06.2005г. той сключил договор за кредитна линия
с „Първа Инвестиционна банка” АД-клон Пазарджик, с управител св.П.П., по силата на който дружеството
взело кредит от 450 000 евро при
условия, подробно описани в договора. За обезпечаване на кредита подс.В.
учредил в полза на банката договорна ипотека с нотариален акт вписан под №190,
том ІІ, рег.№3977/01.07.2005г. по описа на Служба по вписвания при ПРС, върху
недвижим имот собственост на търговското дружество, а именно УПИ VІІІ- многофункционална
сграда в квартал 120 по плана на гр.С., находящ се в гр.С., бул.”***”№48,
състоящ се от 1575 кв.м., заедно със застроена върху 570 кв.м. в същия имот
четириетажна многофункционална сграда с РЗП 2578 кв.м.
На
24.08.2007г. подс.В. ***000” ЕООД на Б.Г. от гр.Стара Загора, а на 15.12.2008г.
Господинов ги продал на руския гражданин Юрий Зарубин, който станал едноличен собственик на
капитала и управител на гореспоменатото
дружество.
Подс.В. бил упълномощен както от Господинов, така и
от Зарубин да ги представлява изцяло
като управители на „**** 2000”ЕООД, включително да стопанисва описания
по-горе недвижим имот, върху който била учредена договорната ипотека в полза на
„**” АД-клон гр.Пазарджик.
Поради
неплащане на дължимите вноските по кредита от страна на длъжника „****
2000”ЕООД, Банката предприела изпълнителни действия по реда на ГПК срещу
ипотекирания в нейна полза недвижим имот, които завършили с публичната му
продан.
Собствеността
върху имота била възложена на „Първа
инвестиционна банка”АД с постановление на ЧСИ на 28.07.2008г., което влязло в
сила на 21.01.2009 година.
На
14.03.2009г. владението на имота било
предадено на Банката, за което бил съставен приемо-предавателен протокол,
подписан от подс.В. и представители на банката св.П.П. и Ивайло Иванов. Преди това св.П. установил, че в периода от когато било
издадено постановлението за възлагане на имота до началото на м.март 2009г.
състоянието на сградата силно се влошило. Това се дължало на обстоятелството,
че липсвала ламарината над бетонната
плоча на целия покрив, което довело до течове, които пък повредили стените, подовете и таваните
на последния четвърти и на третия етаж
на сградата. След въвеждане на Банката
във владение били предприети действия за поставяне на нова покривна ламарина с
цел предотвратяване на по-нататъшно увреждане на имота.
Във
връзка с тези обстоятелства, както вече се посочи, на 14.03.2009г. св.П. намерил подс.В. в офиса му в с.К., обл.Пазарджик и му
казал за липсващия ламаринен покрив,
след което му поднесъл за подпис съставения приемо-предавателен протокол /лист
27-28 от материалите по делото по ДП/. В същият този протокол, в графата „покриви/тавани”
управителят на „**”АД-клон Пазарджик написал саморъчно: „липсва ламарина над
бетонната плоча на целия покрив”, а веднага след това подс.В. написал собственоръчно: „собствена,
поставена след закупуване на сградата и демонтирана”.
Междувременно,
след като на 28.07.2008 год. било издадено постановлението за възлагане на
недвижимия имот на Банката, подс.В. ***000”ЕООД ще загуби собствеността върху
ипотекирания имот. По този повод през мес.С. 2008 година той се свързал със св.М.К., който след
закупуването на сградата от страна на дружеството и преди нейното ипотекиране
бил поставил нова покривна конструкция, състояща се от LT-ламарина. Подс. В. казал на св.К. да демонтира покривната
ламарина от целия покрив. К. приел възложената работа и в рамките на няколко
дни заедно с други, наети от него, но
неустановени лица демонтирали покривната конструкция, като свалили всички
ламарини. Св.К., с наетите от него лица, приел да извърши демонтаж на
покривната конструкция, знаейки, че сградата е собственост на подс.В., още
повече именно по инициатива на подс.В. тази конструкция била монтирана пак лично от него преди години.
Ламаринените части свалени от покрива на недвижимия
имот били откарани до офиса на подс.В. ***,
а от там в курорта „Пампорово”, където били разтоварени в бивша хижа. Превозът
бил извършен от св.Т.Б. с товарен автомобил „ИФА” с ДК№ РА ** АР, нает от служител
на дружеството – В.С., която пък действала по нареждане на подсъдимия.
В
резултата на демонтажа на покривната конструкция и последвалите след това валежи на сняг и дъжд в зимния период на
2008г.-2009г., таваните, стените и подовите настилки на последния четвърти етаж
на сградата били многократно
наводнявани. Това довело до увреждане на последният – четвърти и на третия етаж
от сградата. Така например на четвъртия
етаж, в помещенията разположени на юг-„Управител”, „Секретар”, „Технолог”, „Архив”,
„Счетоводство”, „Домакин” и „Канцелария” били със значително повече поражения,
изразяващи се в обрушване, особено по стените около прозорците, подкожушване и
петна от мухъл. В час от помещенията от север – санитарните възли и
лабораториите, чиито стени били покрити с фаянс, имали поражения в
частта над фаянсовата облицовка. На третия етаж по стените на помещенията
разположени от южната страна имало единични и по-светли петна от мухъл. В
помещения „Склад суровини-насипни” била паднала част от мазилката. В останалите
помещения и коридора на този етаж петната били единични и подлежали на
повърхностна обработка с препарат. Имало петна от влага и мухъл по стените и
тавана на стълбището. По северната и южна фасада на сградата имало петна от
влага и обрушване.
По
повод на описаното по-горе управителят на „**” АД–клон Пазарджик сезирал с
жалба РП-Пазарджик и било отпочнато настоящото наказателно производсдтво.
По делото
е прието заключението на допусната в съдебната фаза на процеса съдебна
техническа експертиза, което съдът цени като компетентно, безпристрастно
изготвено и не оспорено от страните, от което се установява, че в помещенията
по трети и четвърти етаж на процесната сграда, в резултата на овлажняване са
настъпили повреди. Конкретните повреди, заедно с мерките за отстраняването им
по вид и количество са подробно описани от вещото лице В.В. в таблица №1, която
е неразделна част от заключението и не следва да бъде преповтаряна.
Необходимата сума за възстановяване на вредите е в размер на 29 575.43 лв.
без ДДС и 35 490.51 лв. с ДДС.
По делото
още в досъдебната фаза на процеса е била назначена съдебна техническа
експертиза, чието заключение не е прието
от съда, поради липса на компетентност на експерта А.К. да изготвя такива експертизи
.
По доказателствата :
Тази фактическа обстановка съдът възприе възоснова на
обясненията на подс.И.В. в частта, им, в която същия признава, че е наредил да
се демонтира процесната ламарина, за което се е подписал на
приемо-предавателния протокол с представителя на **, показанията на свидетелите
И.К. дадени пред настоящия състав на
съда, показанията на св.В.И.
дадени пред настоящия състав на съда, показанията на св.И. Попадиин дадени пред
настоящия състав на съда, показанията на св.М.Ч. дадени пред настоящия състав
на съда, показанията на св.В.Д. дадени на досъдебното производство, приобщени
по реда на чл.281 ал.4 от НПК и доразвити в показанията пред настоящия състав
на съда, показанията на св.Т.Б. дадени
пред друг съста на съда и доразвити в показанията дадени пред настоящия състав
на съда, показанията на св.М.К. дадени пред друг състав на съда, показанията на
св.В.С. дадени пред настоящия състав на съда, показанията на св.П.П. дадени пред настоящия състав на съда,
показанията на св.Д.М. дадени на досъдебното производство, приобщени по реда на
чл.281 ал.4 от НПК и доразвити в показанията дадени пред настоящия състав на
съда, показанията на св.С.Г. дадени пред настоящия състав на съда, заключението
на съдебно-техническата експертиза изготвено от експерта В. В. и писмените
доказателства по делото – справка за съдимост на подсъдимия, декларация за
семейно и материално положение, характеристична справка на подсъдимия, копие от
нот.акт № 79 по н.д. № 245/2005г., копие от постановление за възлагане на
недвижим имот от 28.07.2008г., копие от приемо-предавателен протокол от
14.03.2009г., копие от пълномощно от 2000г., копие от договор за кредит от
30.06.2005г., копие от експертна оценка на недвижим имот, копие от лиценз №
3362, копие от удостоверение за въвеждане в екплоятация на строеж № 47, копие
от нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 63 дело № 663/05г.,
копие от нот.акт за продажба на недвижим имот № 14, н.д. № 10/2002г., копие от
договор от 02.06.2008г., копие от протокол за предаване на недвижими вещи от
04.06.2008г., копие от договор за охрана от 03.06.2008г., копие от решение №
7060 на ПлОС по ф.д. 3148/2001г., протокол за СМР, изготвен от инж.Б..
Съдът не да вяра на обясненията на
подс.В. в частта, в която същия твърди, че не е предполагал, че след като си
вземе ламарината ще се нанесе вреда на сградата, тъй като процесната ламарина е
била поставена по нереждане на подсъдимия В. именно, за да се предпази сградата
от влиянието на околната среда и да се предотврати увреждането на сградата,
така, че подсъдимия е бил наясно, че като се демонтира ламарината ще настъплят
вреди за процесната сграда.
Съдът кредитира показанията на св.М.К. дадени пред друг състав на съда, тъй
като свидетелят заявява в съдебно заседание, че не си спомня сега точно фактите
и поддържа показанията, който е дал пред другия състав на съда при предходното
разглеждане на делото.
Съдът кредитира показаният на св.В.С. дадени пред настоящия състав на съда,
тъй като в съдебно заседание св.С., заявява, че не поддържа показанията, който
е дала на досъдебното производство и с оглед принципа на непосрественост в
процеса съдът кредитира показанията, който св.В.С. е даля пред настоящия състав
на съда.
По отношение на показанията на свидетелите М.К., И.К.,
В.И., Т.Б., И. Попадиин, М.Ч. и В.Д. съдът кредитира показанията на горепосочените свидетели, още повече, че
същите следва да се обсъждат предвид дадените обяснения от подс.В. пред
настоящия състав на съда, в които подсъдимия признава, че той е наредил
демонтажа на процесната ламарина, така, че показанията на горепосочените
свидетели не са от съществено значение за авторството на деянието, тъй като е
налице призание от подсъдимия, че той е наредил демонтирането на ламарината,
което е удостоверено и в приемо-предавателния протокол с представителя на **. Същото
се отняса и за показанията на св.В.С. дадени пред настоящия състав на съда,
който съдът кредитира и показанията на св.Д.М. дадени на досъдебното
производство и доразвити пред настоящия състав на съда, който съдът също кредитира,
като непротиворечащи на останалия доказателствен материал по делото.
Съдът кредитира и показанията на св.П.П., тъй като по делото не беше приет за съвместно разглеждане граждански иск от
ощетеното ЮЛ и няма процесуална пречка да бъде разпитан като свидетел
представителя на ощетеното юридическо лице ** Пазарджик.
Следва
да се посочи също, че показанията на свидетелите И. П. и М.Ч.
не са особено съществени относно фактите, включени в предмета на
доказване по делото, т.к. те двамата са били охранители на процесната сграда,
но не са преки очевидци на извършения
демонтаж на покривната конструкция. Техните показания имат значение относно
фактът, че в инкриминирания период подс.В. през два-три
дни е посещавал сградата и е имал поведение на ръководител над работещите там.
Заявеното от св.Попадиин, че един ден духнал вятър, при което паднали две
парчета ламарина от покрива може да
означава само и единствено, че към този момент /неконкретизиран от свидетеля/
покривът е бил вече демонтиран. Това е така, защото според казаното от св.И.К.
– лицензиран оценител на недвижими имоти, обективно не е било възможно вятър да
издуха покривната ламарина, т.к. при
монтажа й листовете ламарина се застъпват един с друг и
се захващат с болтове. Тази свидетелка е оглеждала подробно и е давала оценка
на сградата още, когато дружеството е кандидатствало за кредита, като е
актуализирала оценката всяка година. През мес.юни 2011г. тази свидетелка по
настояване на управителя на „**” АД-клон Пазарджик е извършила нов оглед и е
дала нова експертна оценка на сградата, като е констатирала настъпилите
увреждания по нея в резултата на демонтажа на покривната конструкция /Виж
експертна оценка на лист 13-22 от делото/.
Според
показанията на св.В.И. тя е работила като вещо лице по изпълнително дело №
101/08г. по описа на ЧСИ Никола Т., по което взискател е била „**” АД, а
длъжник „**** 2000”
ЕООД. В това си качество тя също е
правила подробен оглед и оценка на сградата, които е обективирала в приетото
като писмено доказателство по делото заключение на лист 11-12 от делото. Св.В.И.
е категорична, че когато е ходила да оглежда и оценява сградата същата е била в много добро
състояние. От изготвеното от нея заключение по изпълнителното дело става ясно,
че тя последно е оглеждала сградата на 19.05.2008 год., което категорично
означава, че демонтажът на покривната конструкция е извършен след тази дата, а
експертно установените повреди са настъпили
основно в есенно-зимния период на
2008-2009 година.
Авторството на деянието е установено безспорно от обясненията на подсъдимия
и писменото доказателство приемо-предавателен протокол от 14.03.2009г., където
подс.В. саморъчно е записал в графата „покриви/тавани” като обяснение за липсата на
ламарина над бетонната плоча на целия покрив написал: „собствена, поставена
след закупуване на сградата и демонтирана”.
Фактът, че
експертно установените повреди по сградата са настъпили именно през
есенно-зимния период на 2008г.-2009г. се установява от приетата като писмено
доказателство по делото справка
от НИМХ-филиал Пловдив към БАН /лист 53 – 58 от делото/.
Видно
от същата към 26 и 27.09.2008г. е имало валежи на дъжд от 39.1 и 15.6 литра на кв.м.
Имало е валежи и през още осем дни в диапазон от 0.6 до 9.4 литра на кв.м. През
мес. октомври 2008г. е имало пет дни със
слаби дъждовалежи. През мес. ноември 2008г. е имало шест дни със слаби дъждовалежи. През мес.
декември 2008г. е имало девет дни
със слаби дъждовалежи и един ден снеговалеж. От 02.01. до 04.01.2009г. и
на 06.01. и 08.01.2009г. е имало снеговалежи, като снежната покривка е била
налице до 15.01.2009г., през което време е имало снеготопене, т.к. на
05.01.2009г. тя е достигнала пика си от 14 см., а на 15.01.2009г. е била 2 см. От 21.01. до
31.01.2009г. е имало дъждовалежи, като на 26.01.2009г. той е бил от 19.3 литра на кв.м. През
мес.февруари 2008г. е имало общо осем дни валежи на сняг и дъжд. До
10.03.2009г. е имало също четири дни на валежи.
По
отношение на прития в настоящата инстация като доказателство част
„Архитектурна” на одорбения на 03.12.2002г. проект на обект „Преустройство,
водернизация и реконструкция на съществуваща многофункционална сграда със
съществуващо производство на плодови и зеленчукови консерви” съдът счита, че
това писмено доказателство се отнася за един по късен момент и не променя приетата
от съда и посочена по горе фактическа обстановка .
От правна страна :
При така изложената
и приета за установена фактическа обстановка съдът намира, че от обективна и
субективна страна, подсъдимият И.В. е осъществил престъпния състав на чл.216
ал.5 във връзка с чл.216 ал.1 от НК,
като в периода от месец С. 2008г. до
началото на месец март 2009г. в гр.С., обл.Пазарджик, действайки като
посредствен извършител, използвайки М.Д.К. *** и други неизвестни лица и нареждайки демонтаж на
покривна конструкция на
многофункционална сграда в квартал 120 по плана на гр.С., находяща
се в гр.С., бул.”***” № 48, е повредил противозаконно чуждата недвижима
вещ, а именно: трети и четвърти етаж на описаната сграда, като с деянието си е
причинил значителни вреди на „Първа
инвестиционна банка”АД на обща стойност 29 575.43лв.
По делото е
доказано по несъмнен начин извършването на деянието от подс.В.. Сам подс.В.
признава в обясненията си пред настоящия
съдебен състав, че е демонтирал процесната ламарина, за което се е подписал и
на приемо-предавателния протокол с представителя на **, където изрично е
отбелязал, че е демотирал ламарината.
Безспорно
доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина на
извършване на престъплението. Подсъдимият е имал представа и за всички
обективни елементи на престъплението, включително и квалифициращите. Съзнавал
е, че нарежда демонтаж на покривна конструкция над сграда, която не е негова
собственост. Към момента на демонтажа тя е била собственост на ЮЛ – „**** 2000” ЕООД, представлявано от
едноличен собственик на капитала – Юрий Зурбин, руски гражданин и е предстояло
да стане собственост на банката-кредитодател на дружеството. Настъпването на
общественоопасните последици, изразяващи се в повреждане на сградата, по начина
описан подробно по-горе, е пряка и непосредствена последица от премахването на
покривната ламарина. Демонтажът й е извършен от подсъдимия опосредено, т.к. за
фактическото премахване на ламарините са били наети М. Казакови други
неустановени лица, които не са действали виновно. Размерът на реално причинените имуществени
вреди надхвърля 70 минимални работни заплати, с оглед на което е налице
квалифициращият признак значителни
вреди.
Подсъдимият не е искал
настъпването на общественоопасните последици на деянието си – увреждането на
сградата. Пряката му цел е била да вземе ламарината от покрива, която считал за
своя собственост, т.к. той заплатил за монтирането й пред години на св.К.. В същото време обаче
той е осъзнавал вероятността от настъпваното на съставомерните общественоопасни
последици, т.к. е предстоял зимен период, през който неминуемо ще има валежи от
дъжд и сняг, в резултата на които ща се стигне до увреждане на чуждото
имущество. Вероятността от настъпването на съставомерните последици не била
достатъчен контрамотив за В. и преследвайки пряката си цел той се е съгласил с
тяхното настъпване, т.е. действал е с евентуален / косвен / умисъл по смисъла
на чл.11 ал.2 от НК.
Настоящия
съдебен състав счита за неоснователни възраженията на защитата, че деянието е
несъставомерно, т.к. когато е наредил демонтаж на покривната конструкция В. е
бил собственик на сградата, а банката станала такъв едва на 21.01.2009 година,
когато влязло в сила
постановлението за възлагане
на имота на ЧСИ. Вярно е, че собствеността върху имота
е преминала в патримониума на банката именно на тази дата, но това не значи, че
деянието е несъставомерно, т.к. към мес.С. 2008 год., когато е извършен
демонтажа, а и в последващите есенно-зимнин месеци на 2008г. и 2009г. сградата
е била собственост не на подс.В.,***000” ЕООД, представлявано от едноличния
собственик на капитала и управител Юрий З.. С други думи сграда е била чужда
по отношение на подс.В., а фактът, че той е разполагал с генерално пълномощно
от страна на З. да представлява дружеството, не го прави собственик. Не е
без значение и обстоятелството, че общественоопасните последици на деянието са
продължили да настъпват и след като банката е станал собственик на сградата,
т.е. до мес.март 2009 година. Следователно престъплението е било довършено през
месец март 2009г., когато собстевеник и ощетено юридическо лице е **. Следва да
се отбележи, че това кои е пострадал от престъплението и ощетено ЮЛ се
преценява към момента на довършване на престъплението, поради което ощетено ЮЛ
се явява **. В тази връзка неоснователни се явяват доводите на защитата, че
пострадалото лице по делото е друго.
Неоснователно се
явява и възражението
на защитата, че деянието е извършено от подс.В. по непредпазливост, т.к. той не
е могъл и не е бил длъжен да предполага, че обществено опасните последици ще
настъпят, а от там и не е бил длъжен да ги предотврати, както и, че
алтернативно е действала в състояние на грешка по смисъла на чл.14 от НК.
В случая подс.В. не само,
че е можел и е бил длъжен да предвиди последиците, но той е бил абсолютно
наясно, че като се демонтира покривната конструкция ще последват течове в
самата сграда, още повече, че е предстоял есенно-зимен сезон, а и поради това,
че лично В. пред години /2-3 според св.К./ бил наредил и платил на същия да
постави тази покривна конструкция. От това следва, че В.
е осъзнавал напълно
необходимостта на тази конструкция за запазване доброто състояние на сградата и
е бил абсолютно наясно, че с премахването й имотът ще бъде
повреден.
В
случая съдът споделя доводите на прокурора, че конкретното престъпление има
една особеност, освен че е извършено при посредствено извършителство, следва да
се отбележи, че вредата за пострадалата страна не е настъпила веднага, както
при някой други престъления от същия вид. При това престъпление деянието е
започнало откакто подс.В. е наредил демонтажа т.е от С. 2008г. и е завърило в
началото на месец март 2009г., когато св.П. е установил уврежданията. Прав е
прокурора в извода си, че въобще нямаше да има престъление, ако не беше
настъпила вредата. Вредата е настъпила и изпълнителното деяние е завършило през
месец март 2009г., тогава когато собственик на процесната сграда е **, поради
което неоснователни се явяват доводите на защитата, че друго юридическо лице е
пострадала страна по делото.
По наказанието :
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК - относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК - за неговата индивидуализация.
Съдът
отчете като високата степента на обществена опасност на конкретното деяние –
отчитайки начина на неговото извършване и
естеството на увредената вещ – сграда на висока стойност, служеща като
обезпечение за банката - кредитор.
Подсъдимият
е личност с ниска степен на обществена опасност – не е осъждан, положително е
охарактеризиран и настоящото
деяние е инцидентно в неговия живот.
Подбудите за извършване
на престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и
на правото на собственост.
Като смекчаващи наказателната
отговорност обстоятелства за подсъдимия съдът прецени чистото съдебно минало и
добите характеристични данни.
При
тези дадни и като даде превес на смекчаващите отговорността обстоятелства съдът
определи на подс.И.В. наказание една година лишаване от свобода за извършеното
от него престъпление.
Съдът
съобрази данните за личността на подсъдимия съдът прецени, че за неговото
поправяне и превъзпитание не се налага
ефективното изтърпяване на така наложеното наказание лишаване от свобода, а
поправително превъзпитателното въздействие спрямо дееца ще може да бъде
постигнато и с института на условното осъждане. С оглед на това и на основание
чл.66 ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на наказанието лишаване от свобода
за изпитателен срок от три години.
Съдът счете, че
за попрявяненото на осъдения не е необходимо да се налагат предвидените в
закона лишаване от права по чл.37 ал.1 т.6 и т.7 от НК.
С оглед изхода
на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК съдът осъди подс.И.В. да заплати в
полза на държавата разноските по делото, от които по сметка на ОД на МВР
Пазарджик в размер на 120 лева и по сметка на РС Пазарджик в размер на 475 лева
.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: